Аз нямам проблем със сюжетните линии в книгите сами по себе си - просто не виждам смисъл от тях в този им вид (лично мнение, разбира се, пък и не съм писател, така че гледам на това като читател). Лесно биха могли от книгите (дотам, докъдето съм ги чел, май четвъртия том, но не съм сигурен, отдавна беше) да се съставят пет-шест самостоятелни романа - по-кратки, по-фокусирани и вероятно по-интересни, без при това нещо да пострада. Но главният проблем за мен е, че няма кой знае какви интересни герои, за чиято съдба да ми пука особено, та да съпреживявам и да се чудя какво ще се случи (то е доста очевидно какво ще стане в повечето случаи). А интригите не са чак такива, че да са интересни сами по себе си - предимно простовати неща и глупави постъпки. Един що-годе читав политик (т.е. човек, който постъпва осмислено, а не просто се самосъжалява) имаше и го затри по средата (то е ясно защо е необходимо, но все пак...).
Та явно е въпрос на вкус, просто мен не ме грабна особено. Но то рядко така или иначе ми се случва с фентъзитата по някаква причина (поне с "дългите" поредици). Виж, настолната игра ми допада .
Та явно е въпрос на вкус, просто мен не ме грабна особено. Но то рядко така или иначе ми се случва с фентъзитата по някаква причина (поне с "дългите" поредици). Виж, настолната игра ми допада .
Comment