Билбо Бегинс (цялата трилогия)

[Gaden Gogi]

Тъкмо се прибирам от Хобит, филмът бива, малко бягат от книгата но в рамките на приемливото, малко тая междурасова любов ми бяга, ама аз и междурасовото порно не харесвам та проблема може да е в мене.
МНОГО хубав Смог, ама много. Пускането с буретата също беше готино.....хубав филм, забежките им са простими.

[obo.babatogo]

Тъкмо се прибирам от Хобит, филмът бива, малко бягат от книгата но в рамките на приемливото, малко тая междурасова любов ми бяга, ама аз и междурасовото порно не харесвам та проблема може да е в мене.
МНОГО хубав Смог, ама много. Пускането с буретата също беше готино.....хубав филм, забежките им са простими.

Ей гадняр, не издавай Шегувам се, я напиши точно заглавието на втората серия...

[gollum]

Първата част си беше добре, тази би трябвало да е малко по-добре (или поне така очаквам). Но ще проверя чак във вторник .

[Gaden Gogi]

втората също е добре, просто има леки допуления за овече драматизъм и ефекти, съвсем простими, пк и така гледаме дракона (ама много е Убав) по-дълго
Иначе аз нищо не издавам филмът определено си струва, даже другарчето с което бяхме се зареди с фентъзи енергия и сега пак ми се кани за реванш на Age of wonder 2SM там драконианците имат червен дракон който баш на Смог прилича

[Томек]

Билбо Бегинс (цялата трилогия)

Хобит 2 "Пущинакът на Смог" е отделна категория в посредствеността - обидно или дори нагло тъп филм. В него няма сюжет, режисура или актьорска игра. Има 3Д ефекти и пластмасови декори. Абсолютен боклук.

[Кухулин]

Хобит 2 "Пущинакът на Смог" е отделна категория в посредствеността - обидно или дори нагло тъп филм. В него няма сюжет, режисура или актьорска игра. Има 3Д ефекти и пластмасови декори. Абсолютен боклук.

Те тия филми въздействат на по-различно ниво.

[Томек]

Знам, ама това беше плоско на всички нива. Колосалното златно джудже заслужава колосална златна малина.

[obo.babatogo]

Хобит 2 "Пущинакът на Смог" е отделна категория в посредствеността - обидно или дори нагло тъп филм. В него няма сюжет, режисура или актьорска игра. Има 3Д ефекти и пластмасови декори. Абсолютен боклук.

А ти да не би да си очаквал "истински" хобити Я след като си написал,
че няма сюжет, режисура и актьорска игра какво са според теб тези "неща" Това си е "фентъзи"

[gollum]

Аз го гледах вчера с голямата ми дъщеря - и двамата го харесахме.
Да уточня: бях подготвен от първата част, така че си бях настроил очакванията... специфично (т.е. ясно ми беше, че ще го обърне на непрестанно препускане и екшън; очаквах много промени и добавки (е във втората част наминава първата в това отношение; ясно ми беше, че ще се получи нещо-като-властелина (филмовата трилогия), обаче не чак толкова). И не останах разочарован. Общо взето. Рядко има наистина хубави неанимационни приказки (а аз си падам по тях - вероятно ефект както от гледането на такива (SW, Индиана Джоунс на крехки младини, когато сякаш киното беше много по-впечатляващо преживяване от днес (нормалния тунелен ефект на възрастта)), та затова съм подготвен да им простя това-онова, стига да не се прекалява.

Сега, оригиналната приказка никак не е лоша и е общо взето логична. Очевидно беше (от първата част), че ще се опитат да я превърнат в епично-героична история, при това, "въведение" във "Властелина на пръстените", така че бе нормално да се очакват множество намигвания и директни цитати от него (макар че попрекаляваха с повтарянето на сцени от него с това съм съгласен). Сценаристите наистина не са си свършили много добре работата: т.е. добавили са много сцени и допълнителни "врътки" в повествованието (нещо необходимо, след като ще го раздуват до 3 х 3 часа) и е логично, че за да ги "завъртят" ще трябва да попроменят това-онова от оригиналния материал (плюс онова, което самия Толкин е оставил извън книгата на етап писане/редактиране). Но защо е трябвало при това да правят нещата нелогични, т.е. зрителят да трябва доста често да потиска недоверието си към реалистичността на решенията на персонажите (особено очевидно в цялата история със Смог (за съжаление)), но далеч не само там. едва ли е въпрос на недоглеждане, може би по-скоро на разлика в приоритетите (явно поставени върху събирането на максимум зрелищни сцени плюс възможно най-бърз ритъм (все характерни достойнства или кусури (зависи как човек гледа на нещата) на съвременното кино).
Така че - да, всичко бе жертвано изцяло в полза на зрелището и ритъма. И това лесно може да подразни човек или просто да не му позволи да се наслади на приказката (която донякъде също е пострадала от това). Но аз мисля че общо взето устоях на това, де.
Цялата история с елфката-капитанка (забравих й името) и Кили-джуджето, че при това, превърната в своеобразен любовен-триъгълник (с Леголас) беше излишна, но е ясно, че са си имали различни причини да я въведат.

А зрелището си го бива, поне според мен. Вярно, има го някакъв момент на "кукленост" (не знам как да се изразя иначе): почти всичко е много красиво (на моменти цветовете са малко неестествени поне за моето очакване), но пък същевременно сякаш събитията се развиват в куклена къщичка, т.е. сред декори (интересно измислени и реализирани, де).
Екшънът бе очакван (от първата част - особено препускането на джуджешко-ландскнехтската "рота" през обширните подземни простори на орките), но на моменти бе комично-прекалено (може би точно това е търсено), особено препускането на лефката-капитанка и Леголас между джуджетата-в-бурета, в избиване на орки. Може би своеобразна дан на така разбираната приказна-комичност (присъстваща в оригиналната приказка, но в съвсем различна форма)? Кой ги знае. Както и да е, като цяло сраженията са си в този стил (но това в някаква степен го имаше и в кино трилогията по "Властелина..." така че можеше да се очаква).

Що се отнася до играта... не знам, като цял си беше на ниво, според мен. Ясно е, че някакво особено развитие на самите персонажи няма как да се очаква (това е ясно поначало - и от предходната трилогия, и от първата част на тази), но хората си вършат общо взето работата в рамките на наложените им ограничения (е, Леголас леко ме дразнеше с това, че разчиташе общо взето на едно изражение (да, готино е да го има "арийското" презрение на елфите към всички останали, но баща му краля се справяше малко по-добре с това; елфката-капитанка също малко издишаше - въобще, това май се оказва характерно за елфите в тази част), но останалите - общо взето все архетипни персонажи, се справяха много добре (особено дуджешката компания и Билбо, макар че от промените неговата част мисля страда най-силно).

Така че - да, има предимно красиви картинки (доста добри, между другото, ако и в някаква степен да разчитат на игрова стилистика), много преследване, скачане, балет, бой, гарнирани с внезапно забавяне под формата на някой и друг диалог или размяна на погледи. Аз лично бих изрязал цялата част със Смог, но пък дракона ми хареса много (добре е направен!), така че нямах нищо против допълнителните сцени с него, макар че цената бе самия дракон да изглежда като вярно неунищожим (по един характерен за Кашчей Безсмъртния начин), но пък склерозирал, глуповат и лесно поддаващ се на манипулации "червей".
Цялата история с пещите, златния колос (сигурно би тежал най-малко 100 000 тона - впечатляващо, особено като се има предвид, че джуджетата го изготвиха за има-няма 5 минути - мощни пещи и конвейерни линии) беше ужасно нелогична (е, и по-рано си бъкаше от не много смислени (като мотивация на героите) моменти, но тук наистина попрекрачиха линията (май само сценката с Гандалф и Радагаст около Дол Гулдур се доближава), но явно необходима с оглед на тенденцията към своеобразно "обелване" на образа на Торин и компания (все пак, хората (пардон, джуджетата) се опитаха да утрепят гадината, а не просто да я подразнят и след това да се скрият). Но си признавам, че ако банята в разтопено злато не причинява нищо на нашия велик червей, не е ясно как това ще го стори една стоманена стрела, ама нейсе, не е съществено.
Та, да обобщя: съгласен съм с Кухулин, че тук става въпрос за друга категория неща. Да, можеше да се направи много по-добре - особено от гледан точка на сценарий. Но и така ще стане. И определено става за гледане, ако човек наистина си пада по такива работи. Предполагам, че е основно въпрос на приоритети, не на неспособност. Хората искаха още от същото след края на "Властелина... " и човекът повече или по-малко им го осигурява.
Така че ако човек е сравнително краен фен на Толкин, най-вероятно има твърде много от какво да се подразни. Или не - донякъде зависи. Но ако се търси леко и необременяващо приключение (епичните моменти не се получават много добре, между другото), мисля че си е съвсем наред. Да, очаквах повече и по-различно, но преди да гледам първата част.

ПП Може още много да се пише, но по-скоро в някакъв тип отделна тема.

[gollum]

oba.babatogo, не съм съгласен с теб: няма значение какъв точно е филма, навсякъде ги има тези неща (някъде - често - лоши). Така че има какво да се обсъжда и критикува.

[Dinain]

И аз го гледах преди няколко дни, да споделя впечатления. Първо, не знам защо в тема "Лоши филми"? Че му се намират кусури, винаги ще му се намират, но като цяло филмът и на мен ми хареса. Повече от първия.

В първата част според мен се бяха оляли и филмът беше прекалено детски, във втория явно коригират курса след недоволни коментари от зрителите.

Привнесените линии бяха очевидно две - битката на джуджетата със Смог и любовната афера между елфката и Кили (етимолозите да се произнесат "елфка" или "елфкиня" е правилно). Както Голъм казва, очевидната цел е да се раздуе материала до три епични филма по три часа всеки, т.е. алчност.

Битката със Смог според мен си е нагъл рип-оф от Пришълеца 3 (само че там беше разтопено олово). Самата технология предполагаше, че нападението на Смог навремето е било толкова внезапно, че джуджетата са оставили приготвеното за топене злато и готовия калъп точно преди да отлеят статуята - невероятно съвпадение (иначе само 13 души няма как да свършат тази работа за толкова кратко време). Иначе се чудя физически възможно ли е Торин да плава в река от разтопено злато в метален съд без никакви предпазни средства, без да се овъгли самия той. Логиката Смог изведнъж да изостави джуджета и да се втурне да мъсти на Езерния град също ми убягва, но нали трябва да се върнем към оригиналната история някак.

Вторият момент с любовната история не ми пречи, пречат ми орките-командоси, които от една страна се промъкват без проблеми през охраната на Езерния град (докато джуджетата не успяват да направят същото, въпреки че са по-малки на ръст), от друга страна падат като круши при стълкновение с елфи. То двама елфи (Леголас и капитанката) избиха цяла рота без видимо никакво затруднение, та се чудя каква опастност представляват орките въобще. Самият почин с "препускането" започна от Властелина 3 (каскадите със землеслоновете) - защо някой е решил, че елфите трябва да са някаква кръстоска между нинжда и Спайдърмен, не знам. Мен лично тези абсурдни скокове и акробатики в стил "Матрицата" ме дразнят и "класическата" ground battle като в Властелина 2 (битката при Шлемово Усое) е много по-въздействаща.

Иначе Смог е много добре направен, харесва ми. Също персонажът Бард е силен.

Последно, не ми хареса, че Леголас е одъртял. Ами минаха 12 години от както е сниман Властелина, нормално е, обаче хронологически "Хобит" е 60 години преди "Властелина", т.е. трябваше да го направят да изглежда по-млад или поне същия - но не са успели.

[gollum]

Да, методът на бой на елфите (така да се изразя) и мен ме дразни, както и самите сражения - някак губи се чуството за опасност, когато е ясно, че двама елфи без доспехи могат да натръшкат цяла "елитна" рота орки (явно бяха нещо от сорта, нещо средно между щурмоваци и егери), даже не толкова самата акробатика а ла Хон-Гил-Дон (или среднотатистически китайски екшън - е и тя си е дразнеща), колкото премахването на чувството за опаснот. Защо да се притеснявам за съдбатана героите, ако е очевидно, че дори и превъзхождани многократно, те могат да се измъкнат без драскотина и с всяко замахване да косят по двама-трима врази?
Същият ефект се получава с географията - филма е изпълнен с падания от високо, разрушаващи се каменни посторйки и какво ли не и - никой дори не се натъртва. Пак поражда същия ефект - губи се един от елементите на приключението.
Отделен въпрос са нелепиците, за които спомена и Динаин (как е възможно до Есгарот да се стига по права магистрала, посторена насред езерото, която не се охранява и дори не е затворена с врата, като същевременно водната порта се охранява и затваря с решетка? как така наглед едрите и тежички орки един път се движат безшумно по крехките покриви на къщите в Есгарот, в следващия момент ги пробиват като торпеда, пропадайки в стаите долу; защо орките или Некроманта-Саурон не убиха Гандалф, когато го заловиха? Нима има по-удобен момент (отделен въпрос е склонността на Гандалф да бъде залавян от всеки магьосник, който му се изпречи на пътя); защо елфите използват доспехи (справка: охраната в пещерите и на речната порта), ако е очевидно, че това само им пречи (няколко орки-егери без проблем и без загуби ликвидираха 5-6 тежко въоръжени и бронирани елфи само за да видим как след това двама леко екипирани елфи (капитанката въобще без доспехи, а Леголас със съвсем леки) без каквито и де е проблеми, играейки си, избиват около 60-70 орки). Списъкът може да се продължава дълго, но основата си мисля че идва от схемата: заложено е не върху смисленост и свързаност, мотивация някаква, а върху непрестанен скачащ и забързан екшън и десйтвие, които буквално не би трябвало да оставят време на зрителя да се замисли за нелепиците. Е, при мен не сработи точно този момент (отделен въпрос, че дъщеря ми току се обръщаше към мен да ме пита "ама това наистина ли?!?" ирли "е защо дракона не уби Билбо?" или "Защо не изби джуджетата, а отиде към Есгарот, никаква логика?" и прочее).
Но филмът все пак не е точно "лош" или поне първия вече ни е подготвил за това, котео следва да се очаква.

[obo.babatogo]

Голъме, на мен идеята ми е, че ако се отразява реално събитие, да, не е правдив. Но то си е фентъзи, може да има всичко, колкото и абсурдно да изглежда. Другото са очаквания на зрителя. И ме подсети - тоя "Хон Гил Дон" не е ли филм от КНДР? Още помня какво прескачане на малки борчета и храсталаци падаше като го гледахме тоя филм. Даваха го едновременно по няколко пъти на ден във всичките 3 кина в нашия град А много се смях на една сцена в онази поредица на Михалков. Когато въоръжиха солдатите с тояги, почти бях сигурен, че следва нещо грандиозно - и то се каза паяк...После всички знаем какво стана

[Томек]

Драконът беше направен добре, но с рамерите на Годзила. Все пак Великият червей (най-могъщият от великите дракони), беше победен от Турин Турамбър, с меч. Знае се също и че джуджетата в древността успяват да се противопоставят на драконите благодарение на специалните си маски/шлемове и тн. Чудовището от Хобит2 може да бъде свалено само с ракета. Освен това скапанякът Джаксън и шайката негодни продуценти премахнаха един от най-запомнящите се моменти - диалогът между невидимият Билбо и драконът, или по-точно го сведоха до поредната "jump and run" сцена.
О.к. ти си малък хобит наистина доста препатил последните седмици и изведнъж се озоваваш пред пред гигантски шибан дракон. Той се събужда. Естествено изпускаш пикочният мехур, след което си адски благодарен, че имаш вълшебен пръстен и не го сваляш. Нито затънал в злато до колене гониш диамантът, който знаеш, че Смог знае, че гониш. Но няма проблеми, Смог е жестоко тъп, сляп и безопасен. Язък му за епичните реплики и глас. Баси, в един момент очаквах златното джудже да се раздвижи като Волтрон и да имаме малко олд скул kaiju vs. mech двубой.
Старият трошляк Гандалф освен да рециклира едни и същи трикове и пози, изглежда не умее друго. Което се отнася и за елфите. В книгата елфите от Мраколес си бяха деградета и това се вписваше логично повече или по-малко в хода на събитията. Във филмът елфите са ... идиотски? Нека не забравяме, че това са същества живяли по няколкостотин години "за мен това е само миг". Но не, трябва да има тъпанарска и страшно плоска любовна история защото единият харесвал едната, пък го било срам да й признае, пък бащата не дава, пък тя си пада по джуджета, пък майката на джуджето какво му подарила, пък звездите. Какво по дяволите получихме?
Ако искаха да си напълнят филмът да бяха показали повече беорнингите или клановете на орките, или животът на елфите извън ходенето по нощници на лунна светлина. Можеше и да видим някакво елементарно развитие на джуджетата като персонажи (не че ушанката на едното не се различава от голата глава на другото).
Последно да попитам, само на мен ли леко ми се повдигна когато Леголас погледна в близък план извън кадър разбирайки, че светът е в опасност, а също така когато дъщерята на Бард го питаеше - Тате, ще умрем ли?

[gollum]

Голъме, на мен идеята ми е, че ако се отразява реално събитие, да не е правдив. Но то си е фентъзи, може да има всичко, колкото и абсурдно да изглежда.

Въпросът за мен има поне две нива.
Първото е така да се каже "техническо" и тази ми забележка пряко се отнася до твоя пост, защото ти поставяш въпроса за "режисура", "сценарий" и "актьорска игра" като различен проблем при един "реален" филм (като под реален очевидно се разбира базиран на реална случка или поне на нашата (във физически и всекидневен смисъл) реалност) и един фантастичен. От гледан точка на изкусността на творбата/разказа няма никакво значение дали една история се базира на реални събития или дори на нашата реалност - дали ще е успешна зависи от това доколко добре е написан сценария, колко качествена е режисурата (сглобяването на отделните елементи в едно цяло), колко добра е играта. Тези неща не са различни според това какъв точно е филма: противоречията и липсата на последователност в повествованието, несполучливите режисьорски решения и лошата игра се отразяват също толкова зле колкото на реален, толкова и на приказен филм. Така че следва да имаме определени очаквания за качество на всяко от тези нива независимо от жанра на филма (различават се конкретните критерии).
Това ни води до второто ниво: няма значение колко фантастичен е един измислен свят - за да можем да му повярваме той трябва да притежава вътрешна убедителност и непротиворечивост. Това е въпрос на начално създаване и следване на създадената парадигма. Няма значение дали става въпрос за оригинално създание или преразказ на вече създаден свят, както е в обсъждания случай. За да имаме свят, трябва да имаме правила и закони, които го изграждат. Те могат да включват всичко: магия, фантастични раси и прочее, но трябва да си имат собствени правила и ние като читатели/зрители трябва да можем да ги възприемем и осъзнаем - иначе няма върху какво да базираме "достоверността" на света, те.. да го възприемем като фантастично-възможен. Всяка промяна на тези правила в хода на повествованието следва да има свои причини, които да се базират на вече въведеното като информация. Същото важи за участниците в драмата: те могат да имат колкото си искаме фантастично общество, обичаи, мислени и мотивация, но независимо от това ако са постулирани като "нормални" (т.е. не са луди), ние следва да можем да проследим мотивацията им и тя да ни се струва удивителна.
Върху тези елементи се гради вчувстването, убедителността, "влизането" в света на разказа.
Това означава, че ако (примерно) създателят на света ни убеди, че елфите са невероятно бързи и леки, т.е. очевидно мислят, действат и възприемат нещата поне 3-4 пъти по-бързо от останалите видове, то това ще ги направи и много по-добри бойци от тях (особено ако показват сходни физически възможности иначе). Това може да обясни как двама елфи избиват за три минути екранно време 100 добре въоръжени и очевидно опитни орки. Тук няма проблем.
Проблемът идва, когато видим едва неколцина от същите тези орки да избият без никакви проблеми 5-6 от същите тези елфи, като разликата е само в това, че последните са екипирани с тежки доспехи и въоръжение (и, да, нямат лъкове).
Логично е да се заключи, че елфите всъщност нямат същата физическа издръжливост като останалите раси в този свят, следователно доспехите са им противопоказани. Но тогава защо ги ползват? Противоречие.
След това, същите двама ни демонстрират, че лъковете не са само оръжия за дистанционен бой, но и отлични оръжия за ръкопашен бой, а за да се справиш с противници от друга раса без значение с какво ръкопашно оръжие те се бият, достатъчни са един два не много дълги кинжала. Тогава защо има тежко бронирани и въоръжени с копия елфи, които при това нямат лъкове?
Естествено, възможно е и друго решение на задачата: само тези конкретно двама елфи притежават такива характеристики (и то може да се подкрепи (донякъде) от това, че покрай тях загиват двама-трима други обездоспешени и въоръжени с лъкове елфи), обаче не става ясно на какво ес дължи това и защо само тези двамата? Няма никакво смислено обяснение, защото елфите са въведени като безсмъртни, т.е. времето за подготовка и тренировка не е проблем за тях. Нито пък остаряването - загубата на ментални и физически качества. Натрапва се логичния въпрос защо елфите не са завладели целия свят на Средната земя.
Но още по-странно е когато джуджетата, които съвсем не са елфи, показват почти същото ниво на скорост и успешност в борбата с орките.

Следващо противоречие: орките са огромни и тежки, но явно имат някаква способност да регулират реалната си маса, защото както могат да са тромави и тежки, така в следващия момент могат да бъдат почти безтегловни. От дена страна, те се презентират като страшни и дори малко количество от тях - смъртоносни и опасни. В следващия момент обаче виждаме как двама елфи или тринадесет джуджета са способни да избият стотици орки без никакви проблеми, какво говоря (в случая с джуджетата), те нямат проблем да преминат по целия път през вражеска твърдина (подземна), по пътя избивайки несметни количества от защитниците й и разрушавайки инфраструктурата. А същевременно други много повече джуджета малко по-късно (Мория) не са в състояние да защитят собствената си твърдина от орки.
Натрапва се извода, че хората са много по-слаби от джуджета и елфи, но тогава не е ясно защо те "владеят" света (общо взето).
Но както и да е, това са дребни несъответствия.
Много по-голям проблем представлява мотивацията и действията на един от главните персонажи - Смог. В тях липсва каквато и да е логика. Ако предположим, че драконът е луд, то тогава как е успял да се справи с джуджетата и езерните хора някога? Можем да предположим, че е остарял и склерозирал, но пък вътрешната информация предполага, че драконите са почти безсмъртни (а ла елфите). Липсата на логика в действията на ключов персонаж, който не е представен като луд е проблем: независимо в приказка или не.
След това, цялата история с преследването из Мория създава сериозни проблеми с достоверността. Как можеш да убиеш дракон, когато дори кожата на крилата му или дробовете му (той е очевидно дишащо създание) безпроблемно понасят баня в течно злато (т.е. над 1000 градуса за поне 40-50 секунди). Как тогава ще приемем, че стоманена стрела може да го нарани сериозно (както знаем че ще стане)? От друга страна, същият този дракон не е способен да залови 14 персонажи, шматкащи се из пещерата, а същевременно преди това е избил много хиляди от тях? При това, в първия случа не е познавал вътрешната архитектура, т.е. всичко за него е било изненада, докато във втория е след като е преровил и променил същата и я познава в продължение на десетки (всъщност над сто) години? Как така не е посетил пещите? Та нима там не са се укрили джуджета и първия път? Като сме отворили дума за това, как така джуджетата очакваха след повече от сто години пещите още да горят?
След това, щом са в състояние да моткат стария глупав дракон толкова време из обширните вътрешни помещения, за чий им е необходима тайна карта до таен проход, след като са могли още преди много години да влязат през централния? Отделен въпрос е тайната врата, но това е проблем и на оригинала.
Впрочем, това се вижда въобще като проблем на сценария - почти никъде няма смислена мотивация или дори елементарна последователност.
Същото се виждаше и в епизода с Беорн - напълно излишен така както е построена историята, той не следва на практика никаква цел - там е, защото го има в оригиналната история. Впрочем, това важи за почти всичко. Няма лошо, но когато промениш почти всичко, трябва да внимаваш да не се загуби връзката между отделните епизоди и между персонажите. А точно това се е случило.

Та, мисълта ми е, че няма значение дали описваш реални събития или измислени - има си закони, по които това се прави. А в този случай при това работиш с добре разработен и описан, при това, сравнително добре познат чужд свят. Реално погледнато, няма разлика между това дали света е измислен или не, търсенето на "достоверност" си е част от цялата работа.

Баси, в един момент очаквах златното джудже да се раздвижи като Волтрон и да имаме малко олд скул kaiju vs. mech двубой.

Ха, при мен беше същото . Даже си викам "ама чак дотам едва ли може да стигне" (с известно съмнение във вътрешния глас).

Последно да попитам, само на мен ли леко ми се повдигна когато Леголас погледна в близък план извън кадър разбирайки, че светът е в опасност, а също така когато дъщерята на Бард го питаеше - Тате, ще умрем ли?

Първото - да, и при мен, - второто - не. Но едно можем да му признаем на Леголас - докарва добре безчувствена и "твърда" физиономия на елф-ариец-фашист, който презира другите раси. Имаше и една забаван препратка към преходната трилогия (с Гимли-гоблина ).

На мен основните ми недоволства са от изнасилването на оригиналната история и пълната липса на последователност в действията на героите. И, да, всичко това (пълненето на три части и епичността) можеше да се реши по съвсем различен начин, по-добре. Но за сметка на това пейзажите и декорациите ми допаднаха, добре са. Не съвпадат с това, което си представях преди (уф, ужасно много години), но стават. Персонажите като цяло също са живописни и добре изобразени. Проблемите идват, когато се раздвижат и заговорят (особено - заскачат). Но аз съм на принципа, че малко е по-добре от нищо. Дори може би е по-добре ако пробва и някоя от останалите легенди, щото поне нещо (по-добре от нищо, знам, повтарям се).
Впрочем, трябва да заключа, че анимациите на Бакши от 70-те години са по-добре като цяло що се отнася до историята.