Не знам дали някой го е играл това чудо. То вече е бая старичко, но след няколко ентусиазирани изказвания от познати и прочитането на няколко ревюта реших, че нищо не ми коства да я пробвам. Оказа се страхотна работа. "Размерът" на играта е горе-долу като на Close Combat - small tactics, като на по-малките карти наистина двете игри доста си приличат. Но преминавайки към по-големите карти - large, huge - нещата се променят. Там вече се командва горе-долу към батальон (около 800 души) и нивото на игра вече се премества точно над границата на small tactics към да го кажем small operations Номера е, че по малките карти човек ръководи една шепа единици, съответно относителната цена на едната единица е голяма и играчът се впуска в следене на всеки ход, на всеки детайл на картана, дръвченце, стеничка, който би осигурил прикритие и тн. При големите карти изведнъж се оказва, че е по-важна голямата картина и отделните единици губят значение. На една хюдж карта аз съм по-заинтересован да успее главният ми удар, па макар ако и в процеса да трябва да щурмувам фронтално с танковете оръдейни позиции, при което 80% от танковете ми заминават. Там това, дали с този удар ще успея да пробия главната линия на противника и да се озова в гърба му, на незает терен и свобода за маневриране, е по-важен фактор за победата, отколкото конктрените загуби. Както би трябвало да е и на "истинско" А това, че играта е точно на границата между тези две нива допълнително прави нещата по-интересни, защото обикновено слабичкия играч се впуска точно в дребните детайли и ходове и като цяло не постига нищо, докато майсторът задържа общата картина пред себе си и те отнася (мдаа, показаха ми много нагледно какво значи инициатива и маньовър, докато аз се чудех в кой точно ъгъл на една къща да сложа картечарите си, че да имат повече обзор )
"Реалията" на играта е много добра. Моделирано е всичко от физическия модел, до морал, страх, паника и подобни. Физическия модел е дотам подробен, че дори имат значение и различните оптики на различните танкове и не само това ами и различното им представяне при различните температури (няма друго нещо като това, да видиш как тигърчето ти вкарва снаряд след снаряд в някое нещастно т34 от километър и половина, докато онова горкото пръска неорентирано желязо по пейзажа )
Изразяването на тази реалия на практика също е сполучили, поне според мен. Графиката не е нещо велико, можеше и по-добре, но пак - нагледа е.Самата игра е квази походова (радвайте се ходови ентусиасти такива ) - всеки дава заповедите си, а после ходът протича едновременно. Сполучливо решение, защото така все пак играта си е реалновремева като изпълнение, с пауза за даване на заповеди, но има едно категорично предимство пред този вариант - ходът е записан като филмче и може да си превъртиш в началото и да го изгледаш пак - нещо безценно, когато трябва да следиш голямо бойно поле, първо гледаш какво става с танковете ти, после пускаш отначало и гледаш дали ония гренадири най-накрая завзеха проклетата църква в другия край на картата. Голям недостатък обаче е липсата на кампания, всичко са само отделни битки или най-много операции, което значи всъщност само още по-големи битки - да кажем 2-3 дена, като картата е "подвижна" - целия терен на операцията е моделиран и игровата карта показва само част от него и като твоите единици наближат противниковия край, на следващата битка картата е преместена малко по-натам. Туй придава много приятно чувство за мащабност и продължителност
Та това е с две думи Ако ви попадне, пробвайте я
"Реалията" на играта е много добра. Моделирано е всичко от физическия модел, до морал, страх, паника и подобни. Физическия модел е дотам подробен, че дори имат значение и различните оптики на различните танкове и не само това ами и различното им представяне при различните температури (няма друго нещо като това, да видиш как тигърчето ти вкарва снаряд след снаряд в някое нещастно т34 от километър и половина, докато онова горкото пръска неорентирано желязо по пейзажа )
Изразяването на тази реалия на практика също е сполучили, поне според мен. Графиката не е нещо велико, можеше и по-добре, но пак - нагледа е.Самата игра е квази походова (радвайте се ходови ентусиасти такива ) - всеки дава заповедите си, а после ходът протича едновременно. Сполучливо решение, защото така все пак играта си е реалновремева като изпълнение, с пауза за даване на заповеди, но има едно категорично предимство пред този вариант - ходът е записан като филмче и може да си превъртиш в началото и да го изгледаш пак - нещо безценно, когато трябва да следиш голямо бойно поле, първо гледаш какво става с танковете ти, после пускаш отначало и гледаш дали ония гренадири най-накрая завзеха проклетата църква в другия край на картата. Голям недостатък обаче е липсата на кампания, всичко са само отделни битки или най-много операции, което значи всъщност само още по-големи битки - да кажем 2-3 дена, като картата е "подвижна" - целия терен на операцията е моделиран и игровата карта показва само част от него и като твоите единици наближат противниковия край, на следващата битка картата е преместена малко по-натам. Туй придава много приятно чувство за мащабност и продължителност
Та това е с две думи Ако ви попадне, пробвайте я
Comment