Sir Gray написа
Веднъж победих без въобще да ми се случат сериозни сблъсъци. Играех на сравнително малка карта с четири други цивилизации, като сравнително бързо подобрих отношенията си с три от тях, а едната остана по-скоро на страна (бяха онези кофти типове, които си падат по-злото и обикновено са доста агресивни). Постоянно разменях с тях технологии, давах им кораби и от време на време пари или точки влияние. Така в крайна сметка сключих съюз и с трите. През това време четвъртата се скара и с трите и на практика те я отнесоха. И хоп - дипломатическа победа за мен.
Друг път ми се случи да постигна културна победа, но в тази игра участвах в две маловажни войни. Едната с пак същите кофти типове (когато забележат, че не си си дал труда да посториш военне флот задължително те нападат), но беше лека, защото моделът на играта позволява много бързо да се пернасочват ресурсите и производстевните възможонсти, така че само за няколко хода се сдобих със стабилен флот на ключови локации и отарзих атаките им, селд което сключихме мир.
След това поддържах с тях добри отношения, а с останалите цивилизации - или много добри, или съюзни. Основно внимание отделях на посторйките, които увеличават културното влияние, не толкова на базите за културно влияние. И поддържах известно количество бойни кораби, така че другите да ме разглеждат като досаттъчно непирятна военна сила. Така успях да им отчопля две планети само с виляние и достигнах повече от половината от културното влияние в галактиката.
Тогава ми се случи втората война и то по моя глупост - единият ми съюзник започна война с една от дребните цивилизации (Киноидите, беше единствената малка цивилизация оцеляла в играта) и за да изпълня съюзните си задължения във войната се включих и аз. Но се оказа, че тези киноиди имат много голям флот, добре са се развили технологично и най-вече фолтът им е стурпан на три ключови търговски "кръстовища", което веднага се отарзи на търговията ми, а оттам и на финансите. В карйна сметка се мобилизирах и успях селд една сравнително дълга война да ги отнеса. След това раздадох старите си кораби (междувременно бях разкирл доста военни технологии) на останалите цивилизации (на този етап двама ми бяха съюзници и отнесоха "злата" цивилизация). Та постепенно поддържах отношенията си с тях добри чрез подаръци и отстъпки и същевременно работех по увеличаване на влиянието си, което ме доведе до културан победа.
В смисъл следния - и аз в едната игра реших да се пробвам културно, бях на хубава позиция (до ръба на картата, до мен имаше един, който обаче бързо прикотках като съюзник и горе-долу го подавих с културно влияние), развих добри планети и почнах яко култура със сгради и бази, пълна програма. Отчоплих три планетки от двамата ми съседи (едните бяха точно тия злите типове), с което толкова ги ядосах, че само изчакаха да си свършат войната помежду си че да ми скочат и двамата (макар да имах не стабилен, но сред второстепенните флотове). След пренасочване на ресурсите и малко насам-натам по границата обърнах войната и почнах да завзимам погранични планети. В тоя момент окрих и онези големите бабанки, които никой друг не можеше да строи до момента и като извадих няколко спрях играта, щото нямаше смисъл. Но идеята каква ми е - веднъж започната войната и положено усилието да се създаде флот и да се обърне хода, то ако доброволно не дръпнеш спирачката чисто военното превземане е значително по-лесно. Тъй де, за какво съм правил всичките тия кораби, ако не ги използвам? (а предвид и глупавото мърдане и концентриране от всички планети към границата, то обикновено изкплювам значително повече кораби от нужните за отбиване на атаката. В единия случай дори след подписване на мир докато си спра производството и събера от различните планети новопостроените кораби се оказах с почти двойно повече флот от най-силния противник) А предвид това, че война е така или иначе неизбежна (освен по някаква случайност), то оттам и правенето на стабилен флот е неизбежно, оттам и военното решение ще се предлага от само себе си. Другояче казано - играта те принуждава на тотална война, не позволява патово положение на усилието, така че ако сам не се откажеш от военната победа, то това ще е най-честия изход
Comment