Късно се сетих да фотографирам за историята тази неописуема касапница... епопеята беше към кулминацията си, но и така успях да запиша няколко незабравими момента...
Съветските танкове Т-34 и КВ бяха неприятна изненада за нас в началото на операциите в Русия, макар че бързо овладяхме кризата. Но понякога самонадеяни командири подценяват опасността, както тук единичен КВ успя да унищожи множество наши машини преди артилерията да се справи с него
в този момент вече използвахме и много пленена техника поради жестоките загуби
тук трябва да се отбележи подвига на редник Гюнтер Шилер, редови войник, който геройски стоя под огъня над съветския брониран звяр за да може нашата артилерия да го унищожи успешно, като същевременно Шилер води огън по съветски войници, укрепили се в съседната сграда
поради загубата на всички налични танкове, се стигна до там да се докарат тежките артилерийски гаубици за директна стрелба по укрепените в сградите съветски войници
една от най-важните цели беше превземането или разрушаването на т.нар. Сталинградски Тракторни Заводи, което беше извършено от авиацията
на няколко пъти бяхме отблъснати с жестоки загуби, но накрая успяхме да завземем територията на заводите
накрая градът беше под наш контрол, с цената на чудовищни жертви от наша страна и вероятно още по-големи за врага... а от самият град останаха само руини
оцелелите се снимаха сред камари руски трупове...
...докато аз стоях сред разрухата и размишлявах... за какво беше всичко това?...
каква ирония, едно от малкото оцелели неща в града е статуята на Ленин, сочеща "светлото бъдеще" на народа... каква гротеска на фона на руините наоколо
в безпосочното си скитане из руините все пак намерих едно малко запазено красиво кътче
карам по пътя към щаба, а главата ми е празна...
прибирам се, тук всичко е спокойно и уютно
но това, което преживях, ще ме преследва до края на дните ми...
* * *
правя си една карта, градът наистина наподобява сталинград, макар че не съм спазвал карти или каквото и да е
доста е голяма и все забравям къде какво съм сложил, така че си е интересно да се преиграва, а и няма един определен начин за минаване (дори няма мисия... просто си правя каквото си искам)
днес имаше доста култови моменти
само аз си знам как съм мъкнал оръдията за директна огнева поддръжка на пехотата... а абсолютния култ беше когато бутах едно 150мм К39 оръдие по една улица и го разположих и точно в следващия момент иззад ъгъла цъфна един Т-34 и докато разбере какво стана, наистина разцъфна в упор
годината е точно някъде края на '42, няма никакви тежки танкове и самоходни оръдия, има само малък брой Pz IV с дълги оръдия (точно 2...) и другото са все слаби неща...
уличните боеве са нещо невероятно, особено ако са само пехота и оръдия... пехота, леки оръдия и тежки картечници, примъквани от ъгъл до ъгъл
и всичко на всичко имам 4 тежки (105мм и нагоре) оръдия...
бре, голям бой беше
стига ми за седмици напред...
P.S. размишленията на офицера горе са си съвсем реални. Като утихна боя в града наистина обикалях и разглеждах тоталното опустошение (а всяка сграда, всяко дръвче и всеки боклук по улицата се слагат на ръка) и откровено се потиснах
ако и да не е свръхреалистична от гледна точка на чисто техническите характеристики на бойните части (макар че и така е може би най-реалистичната от тази гледна точка игра в жанра), то атмосферата в Blitzkrieg е невероятно автентична
Съветските танкове Т-34 и КВ бяха неприятна изненада за нас в началото на операциите в Русия, макар че бързо овладяхме кризата. Но понякога самонадеяни командири подценяват опасността, както тук единичен КВ успя да унищожи множество наши машини преди артилерията да се справи с него
в този момент вече използвахме и много пленена техника поради жестоките загуби
тук трябва да се отбележи подвига на редник Гюнтер Шилер, редови войник, който геройски стоя под огъня над съветския брониран звяр за да може нашата артилерия да го унищожи успешно, като същевременно Шилер води огън по съветски войници, укрепили се в съседната сграда
поради загубата на всички налични танкове, се стигна до там да се докарат тежките артилерийски гаубици за директна стрелба по укрепените в сградите съветски войници
една от най-важните цели беше превземането или разрушаването на т.нар. Сталинградски Тракторни Заводи, което беше извършено от авиацията
на няколко пъти бяхме отблъснати с жестоки загуби, но накрая успяхме да завземем територията на заводите
накрая градът беше под наш контрол, с цената на чудовищни жертви от наша страна и вероятно още по-големи за врага... а от самият град останаха само руини
оцелелите се снимаха сред камари руски трупове...
...докато аз стоях сред разрухата и размишлявах... за какво беше всичко това?...
каква ирония, едно от малкото оцелели неща в града е статуята на Ленин, сочеща "светлото бъдеще" на народа... каква гротеска на фона на руините наоколо
в безпосочното си скитане из руините все пак намерих едно малко запазено красиво кътче
карам по пътя към щаба, а главата ми е празна...
прибирам се, тук всичко е спокойно и уютно
но това, което преживях, ще ме преследва до края на дните ми...
* * *
правя си една карта, градът наистина наподобява сталинград, макар че не съм спазвал карти или каквото и да е
доста е голяма и все забравям къде какво съм сложил, така че си е интересно да се преиграва, а и няма един определен начин за минаване (дори няма мисия... просто си правя каквото си искам)
днес имаше доста култови моменти
само аз си знам как съм мъкнал оръдията за директна огнева поддръжка на пехотата... а абсолютния култ беше когато бутах едно 150мм К39 оръдие по една улица и го разположих и точно в следващия момент иззад ъгъла цъфна един Т-34 и докато разбере какво стана, наистина разцъфна в упор
годината е точно някъде края на '42, няма никакви тежки танкове и самоходни оръдия, има само малък брой Pz IV с дълги оръдия (точно 2...) и другото са все слаби неща...
уличните боеве са нещо невероятно, особено ако са само пехота и оръдия... пехота, леки оръдия и тежки картечници, примъквани от ъгъл до ъгъл
и всичко на всичко имам 4 тежки (105мм и нагоре) оръдия...
бре, голям бой беше
стига ми за седмици напред...P.S. размишленията на офицера горе са си съвсем реални. Като утихна боя в града наистина обикалях и разглеждах тоталното опустошение (а всяка сграда, всяко дръвче и всеки боклук по улицата се слагат на ръка) и откровено се потиснах
ако и да не е свръхреалистична от гледна точка на чисто техническите характеристики на бойните части (макар че и така е може би най-реалистичната от тази гледна точка игра в жанра), то атмосферата в Blitzkrieg е невероятно автентична
Това отсреща са подкрепления на британците. Двете PzKfw III от двете страни са поразени - когато прехвърлих лекото възвишение, където се намират, от селото между къщите се обадиха противотанкови и докато ги локализират мойте, тия двамата заминаха.
Comment