БЛИЦКРИГ 3

[Петър Илиев]

Една от най-играните (от мен) стратегии в реално време на тема ВСВ е Blitzkrieg. След пълния 3D провал на Blitzkrieg II, в момента тече алфа теста на третата част. Доста неща в първия Блицкриг бяха взаимствани от класиката Sudden Strike. Десет години след излизането на двойката, Nival Interactive подготвят нещо доста по-изпипано и запомнящо се.

Презентационните филмчета, които гледам, показват доста нововъведения в контрола над единиците (начин на атака, ползване на артилерия, засади и др.). Дизайнът на околната среда е с перфектна атмосфера. Дано да не се лъжа, но ми се струва че руснаците ще изкарат нещо доста красиво.

Ето линк към официалния сайт:

http://ru.blitzkrieg.com/

[Amazon]

Аз бях влюбен в Sudden Strike. Може би няма RTS която да съм играл толкова много. Обаче последващите игри някак си не ме грабнаха. Ама никак.

[gollum]

Sudden Strike и аз я помня с добро, но съм я играл бая отдавна (някъде началото на миналото десетилетие?). Blitzkrieg (който беше развитие на концепцията) съм го пробвал, играх го известно време, но в крайна сметка се отказах от него. Да, красива графика, някоя и друга добра идея, но нито една от двете игри реално не можеше да предложи нищо като реализъм и усещане за нещата, приближаващо се било то до Close Combat или до Steel Panthers. Проблемът е простичък - няма как при тези условности и форма на контрол да се постигне подобно нещо. А това го превръща в пуцалка за бързи пръсти - нещо, което никога не ме е привличало. Дори линията на развитие с използване на групи, вместо отделни единици (по-реалистичен и смислен подход), реализиран в Warhammer 40000/Company of Heroes си има своите недостатъци в това отношение. Въпросът е, че като го съчетаеш с неизбежните ограничения и отспъпления пред реалностите на войната (неизбежни за RTS-жарна, а не сами по себе си), означава, че - поне за мен, - тези игри отстъпват по реализъм от симулаторите (като споменатия Close Combat, но междувременно се появиха и други подобни игри (Combat Mission, да речем)), същевременно погледнато откъм геймплей отстъпват и на походовите тактически ВСВ-игри - независимо по-простички (като Battlefield Academy) или по-сложни като Steel Panthers. Т.е. нямат си нещо свое, с което да ме "зацепят". Да се опитвам в реално време да управлявам няколко десетки до стотици отделни единици, всяка разполагаща с тъповат и неспособен на почти нищо ИИ (т.е. не можеш да им дадеш задача и да разчиташ, че ще я изпълнят адекватно - в това отношение има цял ред други тактически и оперативно-тактически реално времеви симулативни военни игри, които са на светлинни години напред) е начинание, което не може да ме привлече. Красивата графика сама по себе си не означава нищо особено.

[Amazon]

Специално при теб, бих предположил че решаващото значение на артилерията в играта би те грабнало. Доколкото си спомням, точно заради недостатъците които изреждаш, добрата работа с гаубиците и оръдията беше решаваща за победа в ирата. Най страшното в тази ира беше да чуеш "Снаряды кончились!!!"
Имаше и забавни моменти. Като оставиш повече време пехотата без работа, те сами се заемат с нещо. Пушат, ходят по малка нужда зад дърветата, а по работливите грабват парцали и започват да лъскат най-близкият танк
И да, за времето си графиката и детайлите бяха феноменални. Като разрушиш къща как от водопровода блика вода, или разривите на снарядите...

[gollum]

Позна, аз така я играех - артилерията вършеше основната работа, а снайпер или офицер ходеше да наблюдава и набелязва цели. От една страна, контрабатарейната работа беше забавна посвоему. От друга страна, артилерията беше твърде мощна и точна, докато всичките оръжия за директна стрелба - твърде близкобойни, а танковете - недостатъчно бронирани (това е наследство от Sudden strike). Авиацията бе слаба страна, обаче.
Предпочитам как са решени нещата в Close Combat или, още повече, в Steel Panthers, която си остава любимата ми тактическа игра. Там артилерията беше хем сравнително реалистична, хем интересна, защото трябваше да се планират нещата.

[Хатори Ханзо]

Ох, младинииии... Спомням си веднъж на една мисия, май беше Сталинград с съветите го играя и всичко в атака "За Родино! За Сталино!" беше и по едно време се сещам за една забравена рота кашици на другия край на картата. В момента които отивам над окопа им чувам следното "С чево начинаетса Родина..." - пеят си моите мужици! Сърце не ми даде ги пратя в атака, вместо тях извиках рота Валантаим танкове да покрепят атаката. Арителерията наистина къртеше от всякъде, а веселите камиончета с боеприпаси бяха също безценни (руските с техните "Патрончики" бяха номер 1). Дано и тази част е така весела

[Amazon]

В Sudden strike катюшите бяха царицата на бойното поле. Стреляха през половината карта и където ударят трева не никнеше
И да, както казва Голъм, танковете бяха доста хартиени. Дори тежките. Ако ги пратиш във фронтална атака в направление където има АА оръдие(тия стреляха като картечница, дори 88 и 85 милиметровите) и танковете ги няма.

[Хатори Ханзо]

По принцип окопаните противотанкови оръдия бяха страхотия, но ако имаш в резерв да извикаш въздушенна атака (с щурмовици, а не с бомбандировачи) - общо взето прекършваше се лесно отбраната. Аз правех друго - окопавах тежки танкове и една рота кашици легнали до тях и давах на командира да използва бинокъла си - така печелих още близо 25% зрително поле и се почваше една стрелба ... То и в Блицкрига реактивната артилерия беше смърт и разрушение както си е и в реалноста, просто нереално много боеприпаси харечеше. На всяка Катюша бях заприходил поне по 2-3 зареждащи камиончета за боеприпаси за да мога да имам що годе поддръжка, отделно че реактивните артилерий за мен бяха най-лесния и ефикасен начин да се справиш с окопана пехота. Весел момент беше като остане 1 пехотинец сам в окопа и постоянно си сменяше мястото и цялата ми дивизия стреля ту тук, ту там и неможе да го убие суматати време.

[gollum]

То и в Блицкрига реактивната артилерия беше смърт и разрушение както си е и в реалноста, просто нереално много боеприпаси харечеше.

Да уточним, в реалността не е баш така. Специфично оръжие е, много далеч от ефективността, която има в играта. Това важи въобще за артилерията, но и за реактивната в частност. Да, "изсипва" много боеприпаси за кратко време и това е основния му плюс. Обаче самите боеприпаси са по-слаби от същия калибър артилерийски (доста по-слаби), самата система е бая неточна и има малък обсег. Проблем е представлявала най-вече за открито разположена пехота или такава в леки укрития (особено с оглед на най-масовата система). Т.е. значителен залп за кратко време. Обаче 82 мм ракети са по-слаби от 76-75 мм снаряд или 81-82 мм мина. Така че ако ще си говорим за плюсове - "тежестта" на залпа, нищо друго (12/24/48 снаряда за 10-тина секунди от една машина, за същото време батарея 75 мм оръдия или 82 мм миномети ще изстреля нормално 8-16 снаряда или мини). Обаче срещу танкове - съмнително е да върши някаква особена работа. Или срещу добре направени укрития. 132 мм ракети (втория вариант "Катюши", също много масов) са по-слаби от 105 мм гаубични снаряди и доста по-слаби от 120 мм мини. Имат и 310 мм установки (сравнително малко), те вече би трябвало да са доста ефективни срещу всякакви укрепления, а вероятно и срещу танкове. обаче с качването на калибъра намалява основния плюс - огневата производителност.
Срещу танкове не би трябвало да вършат някаква особена работа (в наземните установки не се ползват противотанкови боеприпаси, а и като се има предвид точността...). Срещу сериозни полеви укрепления - също.
А в играта са невероятно унищожителни срещу всичко, та затова са доста преувеличени като ефективност.

[Victor_Nevsky]

Ех колко време съм затрил със игри на тоя енджин. Първо като ми подариха ''Сталинград'' на български, диска едва бачка вече след 10 години.

http://static.giantbomb.com/uploads/scale_small/0/1403/556165-508_stalingrad.jpg

https://www.youtube.com/watch?v=GsUG5U54cqg

Специфичните мисий бяха голям кеф да се играят, не ми омръзваше обстановката никога.

После отнякъде изрових това забравено бижу:

http://img.gamefaqs.net/box/7/8/1/59781_front.jpg

И с него съм затрил седмици. Жалко, че имаше страшно еднообразни мисий, но поне имаше икономическа система в която сам си произвеждаш единиците в бойната група. Още притръпвам като се сетя за първата кампания с Китай в която трябва да се биеш с Т-34 срещу съветски Т-55. При това с равен брой на машините защото ресурси няма за повече. Даже имаше една кампания със Германия/Франция която е на територията на България и една от целите изисква превземането на Пловдив. Даже снимка за спомен съм си запазил от стратегическия екран;


Голям купон беше да сваляш панелки и да щурмуваш мостовете през Марица.

Сега отново се опитвам да сваля експанжъна от руски торент сайт и се надявам този път да е работеща версия.


ПП: За ракетната артилерия май във Wargame е най-реалистичното представяне, ефективността откъм унищожена техника/жива сила никаква я няма но всико се панира от баража. Като се паникьоса еденицата, стреля бавно и неточно ... и ако е танк примерно като дадеш заповед за оттегляне (бавно а не бързо) направо обръща танка със задните си части и си плюе на петите без да си прави труда да стреля, докато върви на задна ако остане ''с акъла си''.

[Хатори Ханзо]

Gollum може ли да обясниш защо да не са ефективни срещу танкове от Втората световна? Пц 4 Г има покрив на купола 16мм, шаси от 10мм броня; Пантер - купола от 40мм, шаси 16мм; Тигър 1 - 25мм покрив и на куполата и на шасито. Без да претендирам за експертно мнение бих казал, че отгоре са много уязвими танковете както за обикновенната артилерия така и за реактивна аритилерия. Отделно, че в Украйна миналата година се нагледах на изпечени Т72 и Т64 точно от реактивната артилерия. Според мен си има потенциал ако изперка танка отгоре да си пробие, в челото едва ли ще го пробие, но ми е мъка за екипажа какво що изпита.

[gollum]

Разбира се, макар че мислех, че вече съм пояснил . По ред:

Пц 4 Г има покрив на купола 16мм, шаси от 10мм броня; Пантер - купола от 40мм, шаси 16мм; Тигър 1 - 25мм покрив и на куполата и на шасито. Без да претендирам за експертно мнение бих казал, че отгоре са много уязвими танковете както за обикновенната артилерия така и за реактивна аритилерия.

Причините, основно, са две, всъщност три, но едната вече я споменах:

1) ракетите от "Катюши" не "падат" отвесно върху целта - нищо че понякога наричат "Катшите" "гвардейски миномети", те не са миномети. Балистиката по-скоро е като на слаби полеви оръдия, а ъгълът на падане не е много голям. Можеш да си потърсиш клипче в ютуб и да погледнеш под какъв ъгъл се изстрелват. Лесно ще си представиш под какъв ъгъл падат върху целта. Т.е. най-вероятно е да удрят бордове (страничното брониране), а не покривите на бронираните машини. Впрочем, същото сме го обсъждали и по повод на авиацията, ползваща оръдия за борба с танкове. Т.е. смятай бордовете и то ударени под кофти ъгъл, увеличаващ ефективността на бронята. Но дори и да предположим, че ударят отгоре - има такава вероятност, то отново - трябва директно попадение. Т.е. ракетата трябва да улучи. И ефектът няма да е много по-различен (виж по-долу) от хвърлянето на свръзка ръчни гранати върху покрива на танк).
Да уточня - същото общо взето важи за гаубиците. Има известен шанс да ударят и отгоре, но не е голям.

2) Ефективността на осколъчно-фугасните боеприпаси (съветските 82, 132 и 310 мм ракети от ВСВ са такива) срещу бронетехника зависи изцяло от количеството взривно вещество. А в това отношение 82 мм ракети са много зле - някъде малко над 300 грама ВВ във всеки боеприпас. За да ги поставим в сравнение, това е наполовина по-слабо от 76 мм ОФ-снаряд и малко по-малко от съдържащото се в 82 мм мина. Т.е. уязвимостта на бронетехника за 82 мм "Катюши" е горе-долу същата, като тази от огъня на 82 мм миномети и по-малка от тази на полевите 76 мм оръдия. Т.е. много ниска, евентуално някаква лека бронетехника.
132 мм ракети са по-добре - около 1 кг ВВ (малко по-малко). За сравнение - 120 мм мини съдържат 1,5 кг, 105 мм гаубични снаряди - 1,4 кг. Т.е. 132 мм ракета е със сила около 60-70% от тази на 120 мм минометна мина или на 105 мм гаубичен снаряд. 310 мм ракети са друга работа - те са достатъчно мощни, но там проблемите са други, за това в третата точка.
Т.е. 82 мм ракети могат да бъдат условно ефективни срещу нещо като бронирана кола или танкета. Но за да се случи, трябва да има директно попадение и то пак не е съвсем сигурно. 132 мм ракети са малко по-добре, но отново - най-много до среден танк и то - директно попадение. Можем да ги сравним така - 82 мм граната се равнява горе-долу по ефективност на свръзка от 2-3 ръчни гранати срещу бронетехника. 132 мм - на 5-6 ръчни гранати, вързани заедно и метнати едновременно. Да речем, с една идея отгоре.
Това ни води до третото съображение.

3) Точност. Проблемът на "Катюшите" е точността - изключително ниска. Разсейването е толкова голямо, че дори на сравнително малки разстояния не могат да гарантират директно попадение върху единична точкова цел:

Early testing demonstrated that, when fired from 500 m (1,640 ft), a mere 1.1% of 186 fired RS-82 hit a single tank and 3.7% hit a column of tanks. RS-132 accuracy was even worse, with no hits scored in 134 firings during one test. Combat accuracy was even worse, since the rockets were typically fired from even greater distances. To further complicate the matters, RS-82 required a direct hit to disable light German armor, with near-misses causing no damage. RS-132 could defeat medium German armor with a direct hit but caused almost no damage to light or medium armor with a near-miss.

Затова и имат смисъл срещу площадни цели, т.е. пехота, лека техника и прочее. Като от количеството ВВ вещество става ясно, че фугасното им действие едва ли е достатъчно, за да се справи със сериозни полеви укрепления. Дори и използвани масово, а те така трябва да се използват, няма да нанесат кой знае какви щети на бронирана техника. Впрочем, същото важи за индиректен обстрел на бронирани машини с гаубици, миномети или друго предимно индиректно оръжие. В случая с тежките гаубици причината не е в ниската ефективност на боеприпаса, а в изключително ниската вероятност за попадение.

Обобщение: знам, че от деца сме свикнали да смятаме "Катюшите" за своеобразна "немезида" на немците и да мислим, че унищожават всичко, където паднат. Реалността обаче е била по-различна, особено срещу танкове. Пиша го, защото и при мен беше така: когато бях малък съветските филми показваха такава картина, книгите - също.

Отделно, че в Украйна миналата година се нагледах на изпечени Т72 и Т64 точно от реактивната артилерия. Според мен си има потенциал ако изперка танка отгоре да си пробие, в челото едва ли ще го пробие, но ми е мъка за екипажа какво що изпита.

Сравнението е некоректно, защото използваните в Украйна РСЗО нямат нищо общо с тези от ВСВ.
Накратко: "Град"-овете, въоръжени със 122 мм ракети са предназначени - също като ВСВ-предтечите си, - за поражение на открито разположена жива сила, тежко оръжие (артилерия), транспортни средства и лека бронетехника. И това при положение, че точността спрямо ВСВ-предтечите е значително повишена, заедно с обсега (многократно повишен). Подобрена е и мощността - масата ВВ в един снаряд е около и над 6 кг. Т.е. почти шест пъти по-мощни са от 132 мм ракети от ВСВ. По-мощните системи, каквито също бяха ползвани в конфликта, са още по-мощни. Отделно - и това е и към коментара на Victor_Nevsky за ефективността на РСЗО в игра за съвременен конфликт, в боекомплекта им има касетъчни боеприпаси, включително с кумулативна бойна част; отделно имат специализирани боеприпаси срещу бронетехника (през ВСВ такива не се използват за РСЗО, вероятно поради твърде ниската точност), а така също и управляеми боеприпаси (макар че такива едва ли са ползвани в Украйна).
Т.е. съвременните РСЗО могат да бъдат много ефективни и срещу бронетехника, благодарение на специализираните боеприпаси.
отделен въпрос е възможността да се ползват касетъчни боеприпаси със самонасочващи се боеприпаси с бронебойна бойна част. Те превръщат и 120 мм миномети, и гаубиците в ефективни оръжия срещу бронирана техника.
Отделно, в Украйна имаше случаи, когато залпове ан РСЗО хващат бойно подразделение, разположено на лагер. Поне един от случаите с унищожена бронетехника се отнасяше до такава ситуация, като танковете са били с отворени люкове, а около тях - ГСМ, боеприпаси и прочее. Т.е. далеч от стандартната ситуация на танково подразделение в бой.

Та, съветските РСЗО през ВСВ са много опасни, но не толкова заради възможностите на боеприпасите си (не особено впечатляващи), колкото заради възможността да изсипят наведнъж изключително много боеприпаси върху площ. Общо взето, всички ги използват така през ВСВ, но други (немци, сащианци) използват малко по-сложни, но по-точни системи. Т.е. оръжието е за поразяване на открито разположени небронирани цели. Идеално за удар по съсредоточени за атака части или съединения, включително танкови, защото последните включват пехота, различни тежки пехотни оръжия, неброниран транспорт и прочее.

[Хатори Ханзо]

Честно казано нямах идея колко взривно в-во има в ракетите от ВСВ - това беше много полезна информация за мен, досега не бях срещал такива данни, така че за мен това беше ценно разяснение. Благодаря за обясненията така надълго и нашироко!

[Петър Илиев]

Victor_Nevsky На този енджин са правени още 10-на заглавия и експенжъни, някои от импровизирани студия, т.е. фенове. От германия на времето си бях взел един пакет Wartime-Blitzkrieg tactics. Освен Stalingrad, The day after (модът за студента война) има и "Conflict 2012 - Operation Cosovo Sunrise", където играеш на страната на сърбите. Единиците говорят на сръбски и военната техника са я понагодили към сръбската армия и ВВС. Албанците нападаха с едни сиви т-34/85 https://www.youtube.com/watch?v=ylPVHTponCE

Иначе съм далеч от мисълта, че бойни действия се водят по начинът, с който в Блицкриг цъкаш по танкчетата. Определям я, като най-добрата стратегия в реално време за ВСВ, точно заради нейната аркадност, доразвиване на идеята от Sudden Strike, атмосфера, комични елементи в руски стил, дублаж на артистите, детайлност на терена и на мап едитора и най-вече си личи, че е правена с повечко любов към темата, а не просто направена в срокове на конвеир да "киква з_дници"

[Victor_Nevsky]

Иначе съм далеч от мисълта, че бойни действия се водят по начинът, с който в Блицкриг цъкаш по танкчетата. Определям я, като най-добрата стратегия в реално време за ВСВ, точно заради нейната аркадност, доразвиване на идеята от Sudden Strike, атмосфера, комични елементи в руски стил, дублаж на артистите, детайлност на терена и на мап едитора и най-вече си личи, че е правена с повечко любов към темата, а не просто направена в срокове на конвеир да "киква з_дници"

Не съм казвал, че е реалистичен начина на боевете! Но точно това което ти споменаваш прави игрите. Със същите тези нива на атмосфера, детайлни описания на еденици и боеви задачи се постига една неповторима автентичност която си остава единствено и само в този енджин. Абсолютно неповторима във всички отношения!

П.П.: Музикалното парче от клипа за ''Conflict 2012'' се използва като саундтрак и във Wargame (пак я споменавам ама съм влюбен в нея )