Зарибих се покрай едни приятели към игрицата.
В общи линии отсъствието на карта за да намериш враговете си и ,съответно, по-дългите дистанции за да ги достигнеш и въобще липсата на логистика някак убиват тръпката за истинска стратегия, но... въпреки всичко играта аддиктва)
Това, което за мен е еволюцията в подобния сорт нетни игри е (в полза на защитния тип играчи):
- Изпаряването на армията след атака
- Включването на защитен щит след като си бил атакуван и разбит
- Възможността да си набавяш малко количество платен ресурс след някаква мисия или случайно (този тип зарибяване съществува в доста игри през последните години)
- избирането на противници за атака и съответно потенциалните нападатели става на базата на войнски рейтинг и общо развитие, с което се избягва "касирането"
В общи линии отсъствието на карта за да намериш враговете си и ,съответно, по-дългите дистанции за да ги достигнеш и въобще липсата на логистика някак убиват тръпката за истинска стратегия, но... въпреки всичко играта аддиктва)
Това, което за мен е еволюцията в подобния сорт нетни игри е (в полза на защитния тип играчи):
- Изпаряването на армията след атака
- Включването на защитен щит след като си бил атакуван и разбит
- Възможността да си набавяш малко количество платен ресурс след някаква мисия или случайно (този тип зарибяване съществува в доста игри през последните години)
- избирането на противници за атака и съответно потенциалните нападатели става на базата на войнски рейтинг и общо развитие, с което се избягва "касирането"
Comment