http://www.twcenter.net/forums/forum...tainless-Steel
Вероятно най-популярният мод за Медивъл 2.
Това лято го играх и останах с много добро впечатление. Препоръчвам го, поне за да видите моделите на византийците или руснаците
Оригиналният автор е поляк под името gracul а модът подобрява абсолютно всичко във M2 и експанжъна Kingdoms. Например в битките:
- Cavalry charge-овете са по-сложни и се абсорбират по-лесно от копиеносци
- пиконосците се бият по-реалистично
- поне половината единици са разкрасени или със изцяло нови модели
- единици със безкраен morale (Knights Templar, Swiss Pikemen, Swiss Halberdiers, т.н.)
Но по-забавните неща са в кампанията
- 3-4 различни layout-a на интерфейса в кампанията, в зависимост от страната, с която играете
- няколко опции за "реалистично набиране" на войници, запаси на армията и т.н.
- избор между пасивно, нормално и много агресивно AI
- стратегическата карта е раздробена на повече региони и е удължена със 1000км на изток
- нови и променени факции - Геноа вместо Милан, Норвежци, Датчани, Khwarezmian Empire във Персия и още няколко
- исторически точни знамена и цветове - за повечето държави и докъдето може, без да се увеличава файла
- исторически точни неща по картата, доколкото може - Константинопол е развит и се тренират катафракти от 1 ход, географията на Венеция е по-истинска, повече планини и хълмисти райони, като в самите битки терена обикновено е по-раздвижен
- по-бавно събиране на армии, бавно разрастване на населението и много бавно трениране на най-добрите единици
Лошите новини са, че иска последна версия Medieval 2 + Kingdoms, аз дадох 15 евро във Стийм за удоволствието. Но иначе беше интересно. Endgame-a на Медиевал 2 след като завладея 50 провинции беше да газя с валяк който е останал жив. За около седмица най-много се свършваше. Тук в началото нещата са горе-долу същите, но към средата се усеща как се иска повече планиране и ресурси. Кръстоносни походи, например, ще се провалят ако дебаркирате в светите земи със по-малко от 3 армии. 1во защото трябва внимателно изградена войска, която да не умира лесно срещу арабите и 2ро защото ще минат 5-6 хода преди да можете да тренирате собствени части със превзетите замъци/градове. Междувременно, арабите пращат 2+ армии с цел да ви избутат обратно
Когато превзех Скандинавия, Германия С. Италия и Франция играейки Англичанин, включих агресивното АИ и всички съседи ми обявиха война и започнаха да пращат пълните стакове с армии срещу мен. Италия беше обезкръвена и я превзех, Полша, Литва, Тевтонският орден и руснаците бяха заети да се убиват и не пречеха особено, на балканите също имаше хаос докато арабите газеха ИРИ, а в Пиренеите беше сталинградско клане докато и аз и ботовете пращахме армии да се нападаме. На този етап се налагаше да тренирам войници още в Англия (заради бавното презареждане на unit pool-a във замъци/градове) и един ход отнемаше по час и нещо докато реша коя испанска/венецианска армия да атакувам, да закърпя каквото е останало от моите и после да реша къде да пратя 15ната свежи юнита подкрепления от вътрешността на империята. Да не говорим, че на испанския фронт избухна чума, във всичкият си тотал-уорски ужас и започна да точи от състава на войските и замъците (Памплона, Бордо и Анжир най-вече). Там понякога връщах юнити за retraining и положението стана кошмарно. Но както и да е, през чума и ужасии, под смелото водачество на Краля и под известно количество стрели, смелите англичани бавно успяха да напреднат 100на км на юг.
После, пък, когато довършвах Венеция и Унгария, се оказа че Фатимидският халифат е превзел цяла Анатолия и дори балканите. Някъде в Австрия/Хърватско започнах да атакувам авангардите им, но се оказа че анти-испанските армии биват сдъвкани от арабските конни стрелци, елитни стрелци и всякакви анти-армор единици. Виена падна и една сарацинска армия едва не стигна до Венеция. На този етап целият бях Сталин '41 и обмислях защитна линия Триест-Страсбург-Виена или нещо такова, докато не довърша иберийците. Планът беше да превзема териториите им и да прегазя Северна Африка, отваряйки нов фронт на юг. Също така, когато кардиналите на Леон и Арагон (испанците са 2 факции, но обикновено са съюзени) автоматично умрат, колегията ще се напълни със англичани, така че бих могъл да убия папата и да избера нов, който да ме reconcile-не и чрез него да започна да поръчвам кръстоносни походи срещу арабите, за да мога поне да си бъф-вам армиите.
Но, за зла беда, тъкмо когато бях взел инициативата над испанците, кралят на Англия, родом от Франция, със хубави статове, почина. Наследникът имаше 0 Authority и на вторият ход от царуването му, 1/3 от генералите ми и всички батальони от войски, които бавно се стичаха към фронтовете в Испания и Австрия по различни пътища, дезертираха. Станаха rebels. Военната ми машина, която тъкмо беше започнала да се движи, спря и двете групи армии, в Испания и Южна Австрия, се оказаха сами без подкрепления. Следващите няколко хода агонията продължаваше с нови ужаси докато се мъчех да запазя неголямата част от Испания със изолирания и чумав испански фронт. Сарацините по чудо сключиха мир за да се разправят с Унгария. На този етап един ход от кампанията отнемаше 1-2 часа реално време, защото имаше 3+ битки (с големи армии, обикновено по 3 наведнъж, но е имало и с по 5 на едно бойно поле) и 15-20 минути оправяне на подкрепления и мислене как да най-бързо да отпуша маршрутите на снабдяване на войските от предателите.
Но, слава богу, във флоти и фортове армиите не могат да извършат държавна измяна, та някакси запазих Памплона. В Италия и Австрия успях да измъдря как да контрирам арабските войски (с четене на форуми и пробване) и започнах да формирам армии със много Spear Militia и Archer Militia, със традиционните смъртоносни английски стрелци за killing power и още тежка пехота за уплътнение. Две такива армии биеха една арабска армия, (понякога можеше и със една), та нещата изглеждаха по-обнадеждаващо, но Арабите имаха няколко пъти повече войници на балканите, бавно на път срещу мен. Също така, Тулуза принадлежеше на неурална Сицилия, но те ми обявиха война и бяха изритани обратно в Средиземно море, та когато превзех крепостта се оказа и че съм пленил Knights Templar Major Chapter House, та можех да тренирам така необходимата на Англия тежка кавалерия (рицарите тамплиери ги има като конница но и като пехотинци във ниво 2 или 3 на Chapter House-a). За съжаление отнемаше 9 хода да се презареди unit pool-a за рицарите, така че това не помогна особено. Но най-важното беше, че безполезният и тъп крал Gregory (Джофри му виках аз) видя малко битки и Authority-то му се вдигна до 4-5 и хората спряха да дезертират.
Та, военната машина се беше задвижила с пълна скорост и армиите заприиждаха чак от Шотландия и Северна Германия. В Испания се откри втори фронт - Средиземноморски, и там бавно напредвах по южния бряг. Северният фронт започна да навлиза в полуострова, подпомаган от подкрепления по море и въпреки продължаващата чума, която децимираше поделенията. Сарацините бяха спрени при възвишенията към Алпите и си върнахме Виена. Ситуацията сериозно заприлича на Източния Фронт 43-44, където напредвах много бавно и постоянно губех 10-30% от войската след всяка победа. Чак от Франция идваше лека пехота, която иначе не беше особено нужна в Испания. На моменти Сарацините бяха струпвали 3-4 армии и съм събирал 6-7 от моите за да ги избутам назад. Сигурно знаете как съседни армии се подкрепят в играта, та ми се е налагало първо да направя обречена атака срещу задните крила на арабите за да ги отслабя, и след което да атакувам предните отряди. При което моята армия седи на полето, арабите са срещу мен, и от ъглите и отстрани идват другите ми армии, контролирани от АИ, а зад арабите идват техните армии. И при такива огромни битки ми няколко пъти ми е крашвала играта.
Междувременно в Испания напредването все още беше бавно и болезнено, но на този етап на двете кралства регионите им започнаха да се изчерпват от хубави войници и аз взех превес. Държах краля жив, в случай че наследникът-племенник (кралят нямаше деца, каква изненада
) се окажеше и той некомпетентен, а тежката пехота и професионалните стрелци се стичаха от Англия и Франция. Тогава стана голямата изненада. Леон бяха северозападното кралство а Арагон югоизточното и Леон бяха сериозно застрашени от десантите ми. На този момент започнах да стигам до Португалия и Леонците губеха много генерали и единици срещу мен. Убих принца им в една битка и обсадих един град в С. Португалия. Когато крепостта падна, половин Иберия стана Rebel Settlements защото се оказа, че кралят и последен останал член на кралската фамилия е бил в крепостта. Та, изненада, Испания беше безвъзвратно обречена, след 20на години (40-50 хода) война. Мързи ме да продължавам, но тази кампания беше интересна и може да ви е било интересно да прочетете Дразнещите неща на мода, са дървената система за replenish-ване на единиците, която е антика и явно не може да се промени, както и неудобните артове на unit cards - на моменти е трудно да се види кой е в гарнизон и кой не.
Comment