Край на играта и ерата

[xopxe]

Хе, ако ти си бил песимист, ще се зарадваш да видиш аз що за песимист се оказах .

Видях колко сили си смятал, че имаме преди старта на играта, Наистина, печелиш ордена Песимист със 3 златни удивителни и брилянти

Особено забавно беше, когато се оказа, че по понтонен мост не можем да се снабдяваме. Тогава с Пилот осъзнахме, че ако ни бутнете трите моста, оставаме без каквато и да е възможност да застрашим Мерцедес - няма как подобно нещо да стане само с пехота за 7 дена (с нейния темп на придвижване.

Хехе, познай кой предлагаше да се откаже от бомбардировки на изт. фронт за да се унищожи с авиация моста на Фолкваген

[gollum]

Е, то беше във възможностите ви да ги унищожите и без авиация, а само с артилерийски огън. Но ние предполагахме, че ако си направим понтонен мост на мястото на другия, ще можем да се снабдяваме нататък. Но се оказа, че по понтонния мост снабдяване не е възможно, т.е. съединенията трябва да се върнат до понтона (да са на 10 км от града, дори и от другата страна на реката), за да се снабдят. Представи си каква пантомима би било настъпление към Мерцедес в подобна ситуация . Бутнехте ли ни мостовете, дотам сме с настъплението (макар че в минута на краен песимизъм предложих ние самите да ги бутнем ).

[xopxe]

Хмм, вижда се, че при Моста на лада на изт. фронт има възможност да се форсира реката и при съмнителната скорост на резервната ми дивизия движеща се за да създаде позиция на рубеж реката, можеше да се получи тотален срив на моя фронт и естконинска победа - всичко поради моята си грешка да придвижвам на собствен ход резервната ми дивизия от началото на играта до сега.

Като анализ, малко минуси в играта за мен като един отявлен маниак на микромениджмънта: Така и не можах напълно да свикна с абстрактното представяне на дивизиите. Това си личи и от картите ми с означения тип немски щабни карти от ВСВ, както и от подробността на някои от заповедите ми. Бих се радвал и на малко повече репери по картата, но всичко казано по-горе изисква вероятно и по-специфични формули за смятане на сраженията.

П.П. Майко мила, каква каша от дивизии и заповеди е било около Татра, само заради смятането им си е заслужавало Даниц да се откаже да води

П.П. 2: като заслужаващо подобрение в играта е разузнаването и забелязването на противника. От положението последния ден на татренския плацдарм аз нямах идея, че има на 10-20км от Татра още 3 дивизии на противника, на окопани позиции. Поне позициите на тиловите части на едно съединение няма как напълно да се скрие от противника

[jordani_vt]

И на мен ми беше интересно да участвам, макар че ми е за пръв път и допуснах някои грешки.

Все пак през цялото време бях убеден, че атака от Татра към гара А няма да е лесна. Имаше възможност или за глуха отбрана или за малка атака (на запад или югозапад) срещу една от дивизиите обсаждащи Татра с преминаване в тила им на тд. Но това само с цел отслабване на противника и без по-нататъшно настъпление.

Иначе скоро с настъпване на необходимост от снабдяване щеше да стане много сложно, да не казвам невъзможно.

[Warlord]

Наистина беше вълнуващо като развитие и усещане, за което можем само да сме благодарни на Даниц, че успя да отдели от малкото си свободно време за да се забавляваме ние. Респект.

Иначе и на мен ми беше за първи път сам да водя толкова много съединения и определено се изхвърлих със заемането на толкова трудни и отговорни задачи. Бързото напредване на врага по южното направление го показа ясно.
Като повечето от вас и аз бях по-голям песимист от колкото реално се получиха нещата. Макар че не е много ясно какво щеше да стане, опцията с мостовете щеше да ни е в полза при евентуално минаване в съвсем глуха защита.
Гледам, че Голъм доста точно е предвидил какви са ни силите, пропуските му ми изглеждат незначителни на фона на моите представи, те могат да се видят какви са били в картата която бях прикачил за положението на западния фронт, оказа се дори че не съм наясно с точните местоположения и на някои от моите дивизии! Имаше малко лаконичност и недостатъчно изчерпателна точност в изложението на разузнавателните сводки. Първоначално си мислех че има поне 3 тд съпроводени от 1-2 пд по направлението г.М-Бугати, 10 пд беше единствената елитна от 3-те които се отбраняваха там, но бойните й групи бяха разхвърляни и превърнати в пушечно месо, пехотата там понесе катастрофални загуби... пробвах разни обходи там, но без бронирани машини нищо не стана.
При Пежо пък си мислех че ме обсаждат 5-6 дивизии и реших, че 8пд няма как да удържи и затова реших да я спасявам по най-бързия начин и чак след това се оказа че още 1 пд ще може да достигне града и евентуално 1 тд от север (за да започнем контраатака подкрепена и от артилерията, която през цялото време се туткаше по горите).

Но такива шлифенски планове не сме обсъждали въобще. Взехме като приоритет Източния фронт, защото беше по-дълъг (поне в началото) и предполагахме че ще има доста повече сили там (това преди да е имало каквито и да било сводки от разузнаването все още) и съответно повечето подкрепления в началото бяха предвидени за там. Незнам дали предложения по-горе план с оставяне на ариергарди на запад и изтегляне на всичко на изток щеше да проработи? Съмнявам се просто, напредването ви от запад щеше да е доста по-бързо от сегашното, което и без това си беше обезпокояващо...

Установиха се и някои уроци и поуки с игровата практика. Отново се убедих колко тежка и безперспективна е войната на два фронта. Колко важно е времето и сигурността на доставките и транспортните възли.
Сещам се също и за самозабележката на хорхе към себе си, че винаги е смятал за неправилно вкарването на танковете в бой в градски условия (като Сталинград, Харков и тн.), но сега в играта и на него му се наложи поради липса на други практични избори (както и на мен за несъстоялия се 5-и ход). Т.е. искам да кажа, че имахме някои практически съображения, които ни накараха да предприемем действия сходни с тези на немците. Нещо което в обикновена тема във форума бихме отрекли, но играта дава възможност до известна степен да влезнеш в ситуацията и да видиш, че нещата никак не са така прости.

[gollum]

Един въпрос . Гледам файла на Миделпунт и търся ли търся 13-та ПД, но не мога да я намеря. Има 12-та, има и 14-та. Да не сте пропуснали това число поради суеверие . Съюзниците от Еесконин нямат проблем с този номер, а нашите сили не достигат до толкова.

[von Danitz]

Точно така, поради неприложимост, доколкото знам в много армии липсва 13 войскова част

[Warlord]

Тц, тц, тц, а аз бих си разменил Желязната халба за да ми дадат още една 13 дивизия

[Kramer]

Ангажирането на трите танкови дивизии на противника срещу Татра с включване в бой в град не беше никак лоша перспектива за настъплението ми на север. При успешно форсиране на реката при Лада, с последващо въввеждане на резервите на следващия етап в направление на Вартбург хващахме в клещи централната групировка на противника.

[gollum]

Даниц, явно е така само за реакционните или назадничави Медилпунтски и Вестконински сили. Прогресивните революционни еестконинци не страдат от такива предразсъдъци. Явно затова имат и повече дивизии .

[Пилот]

Доклад на командир Икари (поздрав ако някой е гледал Евангелион):

Първо, искам да благодаря на Даниц за играта, беше страхотна и поне на мен ми беше много забавно да участвам в нея. Надявам се скоро отново да имаме подобни игри

Малко за екипа – Голъм беше ключов момент от идеята на моя отбор. Аз като характер обичам да водя атаки и да залагам на рискови решения, докато Голъм го избрах като предпазлив и аналитичен човек с много голям авторитет за да може не само да слуша моите заповеди, но и да противоречи и да посоч ва без да се колебае слабите страни на идеите ми. Според мен идеята за такъв екип сработи изключително добре и за мен беше удоволствие да работя с Голъм (доколко на него му се е понравил моя деспотичен характер не зная). И още веднъж, огромни благодарности за Голъм и отличните му карти.

Сега за целите и поведението на Вестконин. На първия етап аз като главнокомандващ си бях поставил две основни цели, по важност както следва:
1. Да се осигури плацдарм на източния бряг на река Гранична и здрав ЖП мост.
2. Да се унищожи максимално количество от вражеската войска на запад от реката.
Първа точка като значение е очевидна, като особено голямо значение поставям на ЖП моста. Питах Даниц и по правилата на играта ако нямахме здрав ЖП мост нямаше как да се снабдяваме отатък реката, което автоматично би извадило Вестконин от сериозни боеве в перспектива.
Втора точка се базира на разсъждението, че резервите и попълненията на Миделпунт по сценарий щяха да са по-слаби, тоест техните основни сили са срещу нас, като ние след две седмици получавахме 450 танка. За това и всеки враг унищожен на запад от реката (която винаги ме плашеше заради снабдяването) е един добре убит враг. Това е и причината на ден 2 да ви унищожим моста при Ман, за да не може да се проведе бързо изтегляне на войските на Миделпунт (да се укрепите отатък Гранична и да взривите мостовете ми беше най-големият кошмар).

Действията ни в началото на играта се диктуваха най-вече от страха ни, че Еестконин ще бъде ударен сериозно от противника с цел да бъде изваден от играта в първия етап. Съображенията за това бяха основно агресивните характери на командващите Миделпунт, високата мобилност на техните съединения (заради ЖП линиите), малката големина на Еестконинските части и сравнително неопитния им екип.

Това и факта, че в ден 1 най-вероятно Миделпунт не е разгърнат като войски и няма посмъртно начин да спре нашите 600 танка работещи заедно ни накараха да атакуваме без да имаме информация за противника. Според мен тази хазартна игра се оправда, особено с хващането на 3 вражески дивизии в крачка около гара М и последвалото превземане на Бугати. Така ние взехме инициативата на нашия фронт и до края на играта смятам, че не сме я изпускали.

Десантът при Фолксваген беше успешен и маневрите на нашите бронирани части по мое мнение щяха да подсигурят плацдарм към края на ден 5, което само по себе си значеше, че основната цел на операцията за първите 2 седмици е постигната. Контраатаките около Пежо и Бугати щяха да се провалят, най вече защото:
При Пежо имахме 3 пехотни дивизии, 1 пехотна бригада и 1 танкова бригада, 1 дивизия на север която щеше да се включи в действието и насрочен въздушен удар+всички мини на Вестконин бяха дадени в това направление, докато вражите части бяха понесли сериозни загуби.
При Бугати онова пренасяне по ЖП линия щеше да е повече от ден (разтоварване без гара, писано е в правилата), което щеше да значи, че 250 наши танка и към края на ден 5 пехотна дивизия 4 категория с 18 000 души щяха да се бият срещу 200 вражески танка, които излизат от малък плацдарм и по мост, който е в обсега на нашата артилерия.
От горното поне аз си мисля, че всичко вървеше поне към ден 5 изцяло по план. Страхът ми, че ще Миделпунт ще се евакуира отатък Гранична не се осъществи, вместо това провеждахте контраатаки много надълбоко, което значеше, че имаме към 5 дни да ви обкръжим и смятахме да го направим като хвърлим още един десант и ударим със събраните заедно танкове към Ман.

Според мен имаше два начина Вестконин да бъде сериозно прецакан:
1. Да се изтеглите отатък Гранична и да оставите малки плацдарми при Ман, Бугати и Фолксваген. Така ние се лишавахме от ползата на нашите танкове, а вие имахте време да смачкате Еестконин. Тоест поне от моя перспектива една игра всичко срещу Еестконин би спечелила по този начин.
2. Да се съберете и да ни ударите към ден 4 на мястото където си направихте танковата атака, но не с 1, а с 3 танкови дивизии. Това щеше да ни нанесе огромни загуби и да унищожи или обгради половината ни части, евентуално и да отреже и/или превземе Рено и така директно да ни изхвърли от играта.

До известна степен моменталната ни атака, заедно с унищожаването на моста на Ман и взимането на инициативата бяха нашите лекарства срещу тези две опасности и евентуален ваш опит да извадите от играта Еестконин. Макар че според мен при Татра положението е много на кантар, все още имахте шанса да нанесете тежки повреди на Еестконин независимо какво правим ние.


Колкото до механиката на самата игра – на мен много ми хареса формата и неяснотата при докладите, макар че едно приблизително положение и отчет на всички части „аз съм на координати X,Y с Z души” щеше да понамали нервността при планирането. Искаше ми се да имам малко повече възможности да действам с авиацията защото съм й фен, както и механизираните ми части да са повече, макар и по-малобройни. Но като цяло – много се забавлявах и играта беще страхотна.

[von Danitz]

а се съберете и да ни ударите към ден 4 на мястото където си направихте танковата атака, но не с 1, а с 3 танкови дивизии.

Мнението ти е доста вярно. Като цяло, пък моите опасения бяха от разсипване на силите, нещо което пък нито един от отборите не си позволи в особено големи размери. Контраатаки с "пожарни" танкови части -да, но настъпления с по една дивизия са просто кощунствено незачитане на гудериановата традиция.

Като цяло обаче липсваше плановият модел. Всеки ден добавяше нови идеи, войските, ако бяха живи хора, щяха да се осъмнят в трезвенотта на щабовете, тъй като имаше бая широки маневри, ден за ден.

[Пилот]

имхо контраатаката при Пежо само вкарваше мидълите още по-навътре в оформящото се обкръжение, нямаха частите да направят нещо сериозно там.

Според мен поне в щаба на Вестконин доста последователно следвахме идеята за офанзива на юг, възможността за десант при Фолксваген беше обсъдена още към ден 1, танковете ни си действаха в синхрон заедно и помляха вражите позиции (разделихме ги само за да грабнем големия шанс за непокътнат мост и смятам, че успяхме). Доста подробно бяхме анализирали и възможните направления за атака след падането на М и вариантите за атака на противника и противодействията му. Поне аз мисля, че тези 4 дни в които играхме основната ми концепция за атака си се развиваше напълно по план. До известна степен не всичко от говоренето беше писано във форума, имам едни много дълги обсъждания и по скайп.

[Warlord]

Така е, липсваше ни ясно очертан общ план и действахме малко хаотично, а и с хорхе практически си бяхме доста изолирани един от друг, можехме да прехвърляме части по жп линиите и по море, но това ставаше твърде бавно в сравнение с шеметно развиващите се бойни действия. Така че моите действия бяха по-скоро отговор на вашите атаки, част от които доста моментни импровизации.
Контраатаките наистина щяха да бъдат тежки за моите по-малобройни части, които вече имаха големи загуби. Но мисля, че в краен случай можехме да ви задържим поне на реката. На ход 5 пехотната ни дивизия трябваше да атакува парашутистите ви и да взриви моста до града. Ако танковете ни не успееха да се разгърнат при Бугати щяхме и тях да изтеглим и да унищожим и този мост. И след това шансът ви без възможност за снабдяване отвъд реката щеше да е много малък. Освен може би ако след пробив не успеят да проникнат достатъчно ваши части готови за светкавичен удар към Мерцедес докато им стигнат провизиите.
Наистина се беше отворил плацдарм за удар към Рено и наистина щеше да е добре да имам там 3 танкови дивизии, но за съжаление разполагах всичко на всичко само с тази. Втората танкова дивизия пристигна чак на 5-тия ден в Бугати. При пристигането на последните подкрепления вероятно щях да имам още една, но малка в сравнение с вашите (до 100 бронирани машини).

Още веднъж поздрави за Даниц, както и за вас за добрата игра скоро време трябва да разцъкаме пак. Какво стана с проекта на Голъм?

[Пилот]

Светът е странен

Човек винаги иска това, което има съседа - ние с Голъм нонстоп завиждахме как имате много ЖП линии и проблемът ни беше бързата ви предислокация (или поне както си я представяхме, за 1 ден една ваша дивизия да може да ходи до където си иска горе-долу). А нашите подкрепления на 2 етап бяха огромни като танкове - 450 бройки, с един здрав мост щяхме да имаме огромно предимство.

А за Фолксваген и моста - не зная какво щеше да се получи, аз се надявах парашутистите да го задържат (нашата авиация беше ударила вашата пехота там, а и парашутистите щяха да се отбраняват и са 4 категория). Разбира се това си е моето пожелателно Вестконинско мислене. Но какво ще стане зависи най-вече от Даниц, може би той да даде мнение за там.