Размисли

[Пилот]

Моя милост си няма какво да прави и реши да пише разни помисли по въпроса за развитието на въоръжените ни сили. Просто изсипвам тук мои идеи, началството да казва кое и дали е възможно.

Въоръжение:
1. Подводниците да се отделят на независимо командване и да се увеличат като бройка, ако трябва да се купуват още. Иска ми се към началото на войната да имаме поне 20.
2. За специални операции си мисля, че 4-5 подводници-минни заградители биха били много добре дошли. С оглед географията изненадващо миниране на следните обекти би било много ефикасно в началните дни на войната:
a. Залива на Манила
b. Залива Субик (съседния на Манила)
c. Изхода на Панамския канал
d. Провлакът от изхода на Сан Франциско (Голдън гейт) – за там знаем, че има американски линкори.
e. Сан Диего
3. С оглед срещите със сащиянски самолети ще е добре да позасилим ВВС с изтребители и разузнавачи с голям обсег на действие. Може би трябва да купим от френците още една ескадрила тежки бомбардировачи.
4. Строителството на ЕМ Камикадзе да продължи интензивно, за да има с какво да ескортираме тежките кораби на дълги походи.
5. Строителство на самолет-коректировчик излитащ от новите КРЛ-та и линкори
6. Строителство на разузнавателни хидросамолети (може да се обедини с предишното)
7. Моля за още един “десантен” артилерийски брегови полк с калибър 155 мм
8. Трябва да проучим възможно ли е да се пусне серия от 10-20 000 тонни самолетоносачи, които няма да строим от 0, а ще ползваме готови товарни кораби които ще преработим (Вакамия е пример за това).

Дата на война:
1. Трябва да се опитаме да решим кога една война със САЩ би била възможно най-лесна, като вземем предвид следните фактори:
a. Американците до 5-6 години ще имат много повече новопроизведени кораби от тежък клас от нас. До 3 години ще имат 3 кораба клас ЛКР и ЛК готови за операции и може би още два пъти по толкова почти готови.
b. До 2 години ние ще разполагаме с още 2 ЛКР и 1 ЛК + Бразилския линкор (ако положението стане тежко предлагам да позабавим доставката на кораба)
c. До 2 години ще разполагаме и с достатъчно есминци от нов клас и 3 КРЛ-та.
d. Армията на САЩ в момента е 2 пъти по-малка от нашата, а също й се налага да пази още едно крайбрежие. Тоест за момента ние имаме предимство в тази сфера, може би дори трикратно на нашият ТВД. Дори и американците да направят нови съединения, те ще са по-неопитни от нашите.

Поне с оглед тези съображения смятам, че ние трябва да започнем войната през лятото на 1926 година, като най-късната дата ще е пролетта на 1927. Взимайки предвид факта, че американците най-вероятно ще им се наложи да се бият на 2 ТВД, тази дата макар и оптимална не означава крайна. Просто след нея ще ни бъде все по-трудно да балансираме силите на САЩ.

Британска помощ – мисля, че трябва да изискаме от британците помощ за блокиране на Манила, за да имаме 1 флот на разположение за провеждане на операции в океана.

Цели на войната:
1. От най-голямо значение са Анкоридж и Филипините, за да може да подсигурим Империята със суровини и да лишим САЩ от петрола.
2. Гуам също ще трябва да бъде взет за да нямат американците предна база за действие.
3. Остава въпросът с Хаваите, Мидуей и остров Уейк. Зная, че те са доста далече от Япония и защитата им в перспектива е много трудна, но по разузнавателна информация там няма почти никакви американски сили. Ако успеем в самото начало на войната да сложим гарнизони на островите, бихме успели да осъществим значително забавяне на американския флот (3-6 месеца) с цената на 3 пожертвани пехотни дивизии. Според мен си заслужава.
Всичките 3 точки трябва да се постигнат до 1-2 месеца след началото на войната. Трябват ми цели от там нататъка. САЩ ще са без петрол, ако и англичаните ги натиснат просто ще изчакаме икономиката им да рухне. Ако това е възможно.

Иначе след постигането на трите точки може да се ограничим с действия на леки сили по външния периметър – Уейк/Мидуей/Хаваи, докато 1 флот чака по-назад за да се намеси в решаваща битка.

Въпросът е щом започнем войната, какво правим след първите 6 месеца? Защото за съжаление не сме достатъчно богати за момента за да подсигурим една безкрайна война на изтощение в океана.

[Пилот]

Ето един интересен линк: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of...sylvania_class

[BulSoldier]

мда изглеждат впечатляващо, особено ню мехико и залпа. Както и да е.С теб говорихме че и аз съм за по голяма роля на авияцията като цяло без да режем главите на другите сили.
Съгласен съм и за работата с америка, имат по голям капацитет и с времето ще стават по силни.Хубаво ще е ако до момента на неизбежен конфликт британия се намеси на наша страна, а ако това стане франция според мен неминуемо ще застане на наша страна (предвид отношенията им с германия (на франция и англ.)
Това естествено са само надежди но е хубаво да започнем някакви съвсем леки намеци за да подготвим почвата за бъдещите ни съюзници.

Междудругото нещо което ме осени туко що, дали е възможно да пробваме да вкараме агенти в дипломатическия корпус на америка и да видим за какво и изобщо с кого говорят ?

[Пилот]

http://en.wikipedia.org/wiki/USS_Ranger_(CV-4)

Това като дизайн изглежда доста иконимично, приличен брой самолети... Дали да не поръчаме нещо подобно? Ще влезе в 20 000 тонен док, носи 2 полка самолети, строи се за година и малко

Другото е да направим Ленгли vol. 2, тоест купуваме кораб и го преустройваме на самолетоносач... Зная, че е само 1922, но трябва пак да погледнем калкулаторите, самолетите май все пак са ефективни.

[von Danitz]

Сменете календара, вече сме 1924 и отива към 1925. Но самолетите в някои свои аспекти не са ефективни. Няма възможност да направим пикиращи бомбардировачи, до началото на 30-те. Торпедоносците ни, ще са бавни, с леки торпеда. Радиус, скорост, товароподемност, са все проблеми поради малките двигатели.

Идеите ми в областта на авиацията за този ход са:

1.Торпедоносци, Митсубиши модел http://en.wikipedia.org/wiki/Mitsubishi_B1M
2. Изтребители, Накаджима модел http://www.internetmodeler.com/2007/...oks/AZ_Nak.php
3. Транспортна авиация, с паралелно развитие на полк парашутисти, самолетите ще са развитие на Авана, http://en.wikipedia.org/wiki/Armstrong_Whitworth_Awana


Ако става дума за авионосци, имаме резервен, но подчертавам, резервен палн, строящите се Кий и Рио де Жанейро при избухване на война и доказана , в бой, ефективност на противниковата палубва авиация, ще се реконструират на самолетоносачи. Иначе, не знам дали сте забелязали, но Кайгуна си има авионосно съединение, в състава на новосформирания ²V флот. Така че, отбележете си, че непалиативни мерки се взимат отдавна.

Но една отбелязка от общ характер. Военното планиране е наука на възможното. За да имаш едно се отказваш от друго. Уинстън Чърчил, британски първи лорд в началото на Великата война, пише, в аналогична ситуация, че адмиралите искат да имат всичко, и то на 120%, и бързи кораби, и големи кораби, и малки подводници, и големи кръстосвачи, и мини и торпеда, и авиация, и морска пехота. Дори Британската империя не може да отговори на такива изисквания. Така че следваме програмата си, която е на етап засилване на оперативността ни на разстояние, добавяне на миноносци и създаване на качествено нови подводници. Като я поприключим, а това ще е в края на 20-те години , ще погледнем не веднъж, ами много сериозно към авионосните съединения. Но дотогава ще има война. Те да не я направят, ние ще я направим.

Има и друго, от чисто оперативно естество. Никъде, нито във Филипинския район, в северната му част, нито в Гуам ние не излизаме от зоната на действие на авиацията си със земно базиране. В Южния раойн, обръщам внимание на Бурсорджоро сан, излизаме, но там, са двата ни авионосни кораба. В Аляска също излизаме, там има доза риск, но пак ви обръщам внимание, че това са северни райони, с бурни води, къса светла част на деня и изобщо трудни за авионосни действия. Така че на ниво планиране, авионосна авиация ни трябва къде? За Хаваите или за Коралово море? Не мисля че сме обсъждали такива операции?

Имам чувство, че не сте си изяснили основния замисъл. Той беше, остава си, и ще бъде още дълго време, неочакван удар и причакване, буквално, на американския флот. Аляска е операция, която ни се налага от икономическо естество, но и там планът е пак същия - удар и причакване. Като при фехтовката. Отивайте в залата за Кендо да преговаряте!