По принцип се е видяло, че игра на Голъм най-вероятно няма да има, за това поне накратко ще разкажа за моята стратегия за боят срещу някакъв подавящо огромен и по-скъпо екипиран противник. Като цяло съм съгласен с Албиеро - няма смисъл да се влиза в пряко сражение в Черно море, крайбрежието ни е твърде малко и чисто, още на първият ден ще бъде отнесено всичко по-голямо от катер без особено затруднение от противника. Дори и да има някаква възможност за сражение на що-годе равни начала, то самият факт, че ще бъде скоротечно и всичко ще се реши за първите 24 часа на един конфликт въобще не ми харесва, особено ако съм по дифолт по-малко наситената с модерно оборудване страна. За това предпочитам асиметричния ответ под формата на блокиране на всичко което плава надводно в близките 200-300км от нашата граница (реално с екипиране на издадените носове се получава още повече). Ако се погледне на картата ясно се вижда, че Черно море дори и само от нашето крайбрежие ако се отброят 300км не остава много много от него което да е полезно, особено ако те напада съсед.
Първа точка - надводни сили - преди всичко отказ от каквото и да било плаващо и модерно, най-вече защото е безкрайно скъпо. Една нова корвета за 200 милиона струва колкото около 100-150 ПКР от класа на Харпун/Уран и около 80-90 от класа на Яхонт/Клуб. На фона на тези цени просто не виждам какво има да се спори с нашия бюджет. Надводните средства се ограничават до няколко фрегати втора или трета ръка за сомалийски мисии, останалото са евтини катери (по възможност с ПКР) и миночистачи. Всичко надводно обаче е с възможността да поставя мини и тренира редовно миниране на най-очевидните
направления.
Втора точка - sea denial - с парите за две корвети се купуват три брегови комплекса с голям обсег и по 3 боекомплекта за тях - западно или руско няма значение, стига да е по-евтино и модерно и с обсег 200-300км. Включена възможност за атака на наземни цели (по GPS/GLONASS и инфрачервено, някоя и друга касетъчна бойна глава ако е възможно) за да могат да се ползват и за тактически удари ако стане напечено или вразите са нагли и правят летища/щабове твърде близо. Трите комплекса идват с повечко радари, включително и задхоризонтни които да помагат за целеуказването (срещу кораби в зависимост от времето могат да работят добре). Тренира се усилено разсредоточаване и криене из гори и жилищни квартали. Ако се постави кръг с 300км радиус на картата ни се вижда, че с един комплекс се покрива 80% от черноморското ни крайбрежие, тоест с три ще има възможност за много масова едновременна атака.
Четвърта точка - борба с десанти - Купуват се евтини китайски ракети с малък обсег, около 75км макс, иранско изпълнение. Всичко максимално евтино, малко и опростено, за сметка на това много и от сърце. При реален конфликт има много наши градчета по стърчащи на края на големи подходящи за десант плажове, там и ще се крият тези комплекси. Сложно за намиране и скъпо за унищожаване откъм медийна дейност. Ако може някакъв лиценз за домашно сглабяне и евентуално производство на ракетите, не е толкова скъпо, пак следвайки светлият ирански пример.
Ако се изследва внимателно картата на черноморието ни има всичко на всичко 4 места където да се стовари смислен десант (достатъчно дълъг плаж който не е притиснат от солени езера или блата и близо до хубави пътни възли и пристанища). Тоест отделяме 4-5 малки батареи с някакви сравнително смислени 130мм оръдия (дори и старите вършат работа) и ги поставяме в тил на плажовете, като предпоследна линия на защита след далекобойните и по-слабите ПКР (между другото двете ако е възможно ще стрелят така че залповете да пристигат едновременно).
Последни линии на защита – минни полета в морето и на сушата поставени с началото на конфликта. И разбира се НАЙ-СТРАШНОТО в българската отбрана – безкрайните крайбрежни курорти. Огромното количество високи хотели по плажовете, тесните криволичещи улички, всичко това превръща един десант (десантът трябва да е на широк плаж, а такива неизменно имат курорти) в градски бой срещу противник който дори и съставен само от лека пехота с ПТУР(тези се ползват в последните километри и срещу десантни баржи)/миномети/мини/импровизирани експлозиви пак ще бъде огромна пречка и ще пречи на разгръщането на смислена техника. Това позволява на сравнително малко по-тежки резерви в дълбочина да имат време да се изнесат да помагат където трябва докато леката пехота брани.
Четвърта точка силно взаимства вдъхновение от Хизбула и Иран в доста от детайлите.
Пета точка – целеуказване – тук се ползват всички знайни и незнайни евтини номера – няколко хеликоптера с РЛС, станции за пасивно следене на радиоемисиите, мобилни радари по хълмове и планини (имаме си даже един наше производство стар от комунизма, задхоризонтен), постове с бинокли на всеки нос и плаж, рибарски лодки регистрирани в Украйна, приятели на скайп в турско пристанище за военни кораби, безпилотници (от евтините и с не много голям обсег, много и пластмасови да не ги засичат вражите радари отдалеч).
Шеста точка – спомагателни средства – тук слагам всичко което малко или много би помогнало:
1) Гранична полиция има катери които да се преоборудват да поставят мини, същото и за разни рибарски тралове.
2) Евтини мишени за ПВО които да се изстрелват заедно с ПКР срещу вражите армади в името на повече лъжливи цели.
3) Бруталистично силна РЕБ която да стои по хълмчета и паланки с цел да пречи на вражите радари докато летят ПКР срещу тях (обсегът като си на височина нейде из Стара Планина хич не е малък).
4) Хеликоптерите ни (3-4 Пантери) се оборудват с някакви евтини ПКР, ала Пингвин или АС-15ТТ, макар и да са малко пак са някой и друг грам на везната.
5) Евентуално при покупка на нови изтребители се заделят пари за 20-тина ПКР
6) Всичко надводно въоръжено с ПКР (както виждате чак тук го броя, не се разчита на това) – стои си навътре в заливите и пристанищата и стреля ако има възможност. Ако положението е зле радарите и ракетите се свалят и преоборудват на брегови батареи.
7) Крайбрежните зенитни комплекси се ползват за стрелба по кораби (упражнението е правено на учения). Последните и предоставят известна доза сигурност на бреговите ПКР + самият камуфлаж на ПКР-тата пръснати навсякъде, все пак Клуб се продава официално маскиран и в нормални товарни контейнери.
8) Потенциални пристанища които могат да се ползват от вразите се повреждат и минират веднага след началото на един конфликт, така че да пречат на разгръщането на десант.
9) Привличане на неутрално приятелче (я Русия, я САЩ) готово да върти разузнавателен кораб до зоната на конфликта и да помага
10) Ако има пари за някаква втора ръка подводница – може и да се вземе, но това е ненужна екстра според мен.
В общи линии повечето изброени мерки от мен не са твърде скъпи и често изискват предимно организация и решителност, а не безумно количество пари. Покрай играта бюджетът за всичко това което изброих излезе не повече от 300-500млн, което разпределено през годините хич не е толкова много дори и за България.
Първа точка - надводни сили - преди всичко отказ от каквото и да било плаващо и модерно, най-вече защото е безкрайно скъпо. Една нова корвета за 200 милиона струва колкото около 100-150 ПКР от класа на Харпун/Уран и около 80-90 от класа на Яхонт/Клуб. На фона на тези цени просто не виждам какво има да се спори с нашия бюджет. Надводните средства се ограничават до няколко фрегати втора или трета ръка за сомалийски мисии, останалото са евтини катери (по възможност с ПКР) и миночистачи. Всичко надводно обаче е с възможността да поставя мини и тренира редовно миниране на най-очевидните
направления.
Втора точка - sea denial - с парите за две корвети се купуват три брегови комплекса с голям обсег и по 3 боекомплекта за тях - западно или руско няма значение, стига да е по-евтино и модерно и с обсег 200-300км. Включена възможност за атака на наземни цели (по GPS/GLONASS и инфрачервено, някоя и друга касетъчна бойна глава ако е възможно) за да могат да се ползват и за тактически удари ако стане напечено или вразите са нагли и правят летища/щабове твърде близо. Трите комплекса идват с повечко радари, включително и задхоризонтни които да помагат за целеуказването (срещу кораби в зависимост от времето могат да работят добре). Тренира се усилено разсредоточаване и криене из гори и жилищни квартали. Ако се постави кръг с 300км радиус на картата ни се вижда, че с един комплекс се покрива 80% от черноморското ни крайбрежие, тоест с три ще има възможност за много масова едновременна атака.
Четвърта точка - борба с десанти - Купуват се евтини китайски ракети с малък обсег, около 75км макс, иранско изпълнение. Всичко максимално евтино, малко и опростено, за сметка на това много и от сърце. При реален конфликт има много наши градчета по стърчащи на края на големи подходящи за десант плажове, там и ще се крият тези комплекси. Сложно за намиране и скъпо за унищожаване откъм медийна дейност. Ако може някакъв лиценз за домашно сглабяне и евентуално производство на ракетите, не е толкова скъпо, пак следвайки светлият ирански пример.
Ако се изследва внимателно картата на черноморието ни има всичко на всичко 4 места където да се стовари смислен десант (достатъчно дълъг плаж който не е притиснат от солени езера или блата и близо до хубави пътни възли и пристанища). Тоест отделяме 4-5 малки батареи с някакви сравнително смислени 130мм оръдия (дори и старите вършат работа) и ги поставяме в тил на плажовете, като предпоследна линия на защита след далекобойните и по-слабите ПКР (между другото двете ако е възможно ще стрелят така че залповете да пристигат едновременно).
Последни линии на защита – минни полета в морето и на сушата поставени с началото на конфликта. И разбира се НАЙ-СТРАШНОТО в българската отбрана – безкрайните крайбрежни курорти. Огромното количество високи хотели по плажовете, тесните криволичещи улички, всичко това превръща един десант (десантът трябва да е на широк плаж, а такива неизменно имат курорти) в градски бой срещу противник който дори и съставен само от лека пехота с ПТУР(тези се ползват в последните километри и срещу десантни баржи)/миномети/мини/импровизирани експлозиви пак ще бъде огромна пречка и ще пречи на разгръщането на смислена техника. Това позволява на сравнително малко по-тежки резерви в дълбочина да имат време да се изнесат да помагат където трябва докато леката пехота брани.
Четвърта точка силно взаимства вдъхновение от Хизбула и Иран в доста от детайлите.
Пета точка – целеуказване – тук се ползват всички знайни и незнайни евтини номера – няколко хеликоптера с РЛС, станции за пасивно следене на радиоемисиите, мобилни радари по хълмове и планини (имаме си даже един наше производство стар от комунизма, задхоризонтен), постове с бинокли на всеки нос и плаж, рибарски лодки регистрирани в Украйна, приятели на скайп в турско пристанище за военни кораби, безпилотници (от евтините и с не много голям обсег, много и пластмасови да не ги засичат вражите радари отдалеч).
Шеста точка – спомагателни средства – тук слагам всичко което малко или много би помогнало:
1) Гранична полиция има катери които да се преоборудват да поставят мини, същото и за разни рибарски тралове.
2) Евтини мишени за ПВО които да се изстрелват заедно с ПКР срещу вражите армади в името на повече лъжливи цели.
3) Бруталистично силна РЕБ която да стои по хълмчета и паланки с цел да пречи на вражите радари докато летят ПКР срещу тях (обсегът като си на височина нейде из Стара Планина хич не е малък).
4) Хеликоптерите ни (3-4 Пантери) се оборудват с някакви евтини ПКР, ала Пингвин или АС-15ТТ, макар и да са малко пак са някой и друг грам на везната.
5) Евентуално при покупка на нови изтребители се заделят пари за 20-тина ПКР
6) Всичко надводно въоръжено с ПКР (както виждате чак тук го броя, не се разчита на това) – стои си навътре в заливите и пристанищата и стреля ако има възможност. Ако положението е зле радарите и ракетите се свалят и преоборудват на брегови батареи.
7) Крайбрежните зенитни комплекси се ползват за стрелба по кораби (упражнението е правено на учения). Последните и предоставят известна доза сигурност на бреговите ПКР + самият камуфлаж на ПКР-тата пръснати навсякъде, все пак Клуб се продава официално маскиран и в нормални товарни контейнери.
8) Потенциални пристанища които могат да се ползват от вразите се повреждат и минират веднага след началото на един конфликт, така че да пречат на разгръщането на десант.
9) Привличане на неутрално приятелче (я Русия, я САЩ) готово да върти разузнавателен кораб до зоната на конфликта и да помага
10) Ако има пари за някаква втора ръка подводница – може и да се вземе, но това е ненужна екстра според мен.
В общи линии повечето изброени мерки от мен не са твърде скъпи и често изискват предимно организация и решителност, а не безумно количество пари. Покрай играта бюджетът за всичко това което изброих излезе не повече от 300-500млн, което разпределено през годините хич не е толкова много дори и за България.
.
Comment