Хипотетична война между Турция и България през 2024 г. (военна игра)

[sewast]

Тъй като теренът не изглежда чак толкова сложен, поне на карта...

Едно пояснение - понеже съм ходил относително много по тия места между Харманли, Елхово и Средец - да, сравнително ниски са хълмовете, но теренът е ужасен: изразено насечен, с много остри завои, дори на коларските пътища, никаква видимост и като цяло, междуселските пътища са тесни, има места, където по-големи мпс-та се изчакват като се срещнат. Ходил съм на места, където са вкопавали стари машини, в моя случай бяха някакви съветски, застопорени на хълм срещу завой на път, който е между варовикова скала и дере; на закопаното - ако е приведено в състояние да стреля - няма да му трябва въобще да се мърда, просто ще си стреля в завоя и евентуално преминаващата колона ще запецне, докато не подавят огневата точка с авиация и артилерия; това си е забавяне от поне половин ден, защото ще трябва и пътя да разчистват после,а и това ще си е дерт на такова място.

ПП. Цялата тази изгода на терена малко се губи от това, че по е80 ще напреднат бързо-бързо, там има място за маневриране, а и реките около него са със сравнително полегати брегове и единствения начин да забавят евентуално форсиране е да отпуснат язовирите, но и това не би било за дълго.

[Bulgarion]

Никой не говори за "турското" население в България.Какво ще правят те?Аз лично мисля че ще са голям проблем,защото ще действат в цялата територия на страната ни.

Да точно това смятах да питам и аз.Освен това в зададения сценарии,официалният повод на Турция е това малцинство.
Ако приемем,че Турция успее да достави оръжие на радикални групи в Родопите и Лудогорието,то няма ли това да ни създаде достатъчно главоболия в тила и отклоняване на ресурси от главния театър на деиствията...

[Nathan Drake]

В югоизточна България има и няколко големи язовира близо до границата.Дали могат да се използват като възпиращ фактор срещу сухопътното настъпление ?

[gollum]

О, bsb, ясно е, че няма да измислим нищо ново - все пак, онези неща са ги изработвали в реална обстановка и разполагайки с точни топографски карти и множество компетентни офицери и специалисти, а ние само си чешем езиците за няколко часа.
За местността - аз въобще не съм бил там, просто поразгледах каквото може да се види в google earth и maps. Да, всеки от трите пътя след това се влива в пътната мрежа и има множество възможности за движение и прехвърляне на трафик по странични пътища, но въпросът е, че тези три пътя си остават ключовите точки - всяко нещо първо трябва да мине по тях. А местността, доколкото успях да си съставя впечатление (гледам, че и Sewast е добавил неща от непосредствен опит) не позволява движение на транспортни колони извън пътищата. Да, вероятно е възможно малки подразделения съвременна верижна техника да минат (може би изцяло) и по други маршрути, но ще са наистина малки (взводове, като едва ли повече от 2-3 машини могат едновременно да се подкрепят), т.е. определено ще са уязвими за лека пехота, разполагаща със съответните средства, особено ако вече са положени минни полета.
Що се отнася до действията извън пътища: не, не мисля (естествено, лека пехота (и въобще пехота, която се придвижва на двата си крака) няма особен проблем с това, стига да помним, че ще е ограничена в размера на групите (едновременно: рота/батальон максимум), което донякъде намалява ефекта от численото преимущество). Каквито и да е сериозни моторизирани групи (бригади) ще се нуждаят от път, за да могат да настъпват ефективно. Да не забравяме, че става въпрос за огромно количество разнообразни превозни средства, като обслужващите и тиловите рядко са със същата проходимост и възможности. А всичко това се нуждае от много голямо количество различни предмети, за да се поддържа в бойна готовност в рамките на една военна операция.
Аз поне не се сещам за големи операции (не говорим за патрули с роти / батальони или малки набези и рейдове), които да не се провеждат с оглед (и по векторите) на големите пътища. Може би единствените реални изключения са когато местността е наистина равна и открита. Но при нас случаят не е такъв.
А ако имаме тънко място, то трябва да бъде не само пробито, но и за да продължат по него да минават снабдяване и подкрепления, трябва да се държи разчистено. Иначе силите, които успеят да преминат, но не са подобаващо поддържани и снабдявани могат да се окажат в доста неприятно положение.
Естествено, всичко това са кабинетни разсъждения и, както се вижда, не съдържат никакви конкретни числа. Не че не мога да напиша нещо по този въпрос, ама ще е съвсем изсмукано от пръстите.

[Amazon]

Снощи изписах три педи дългъг пост с обобщение сна техниката и личен състав в турската армия, за да има откъде да започнем с изграждането на асиметриен отговор от наша страна и тъпият Chrome реши да ритне камбаната точно преди да го побликувам.
В събота ще се опитам да го напиша отново.

Като наш съюзник в една хипотетична война с Турция вероятно би се включила и Армения. Арменците все още не могат да преглътнат турския геноцид, извършен срещу тях, и замазването на проблема от страна на съвременна Турция. Гърците пък имат да си връщат заради остров Крит.

За Армения, като потенциален съюзник не се бях сетил, благодаря за напомнянето. От друга страна това е потвръждение на първоначалната теза за нуждата от адекватна армия. Армения, както и всички съседни на Турция държави(аз поне не се сещам за изключение) има негативна историческа натовареност към Турция. Не е маловажен и факта, че арменците са един от етносите изграждащи и имащи позитивна роля в България, така че има и някаква емоционална връзка, която е важна за общественото мнение. Проблема е че всичко това има нулева тежест, ако България се огъне и стане лесна плячка. Армения би се намесила с повече от съчувствие само и единствено при две условия:
1. Войната е на кантар - в смисъл турската армия изпитва огромни трудности да напредне на запад и север, нещата се влачат с месеци, разходите в жива сила и техника на турската армия са изненадващо високи. България не е настроена пораженчески и го показва по всеки възможен начин.
2. Имат благословията на Русия (ако може и на САЩ), че ако нещата тръгнат на лошо и загубят войната, ще им бъде гарантирано съществуването на държавата им, както и че геноцида няма да се повтори.

Без тези две условия вероятността Арменското ръководство да рискува война с Турция в подкрепа на България не е много висок. Обаче ако първото условие е на лице второто ще дойде естествено. Така че да - Армения като потенциален силен съюзник не е пожелателно мислене а реална възможност.
Същото при изпълнение на точка едно важи и за Гърция, като там емоционалният мотив е дори по-силен. Освен нерационалната омразата към Турция, която е доста силна в Гърция, ще го има и съвсем рационалният страх, че те ще бъдат следващите.

[beri_cd]

както и всички съседни на Турция държави(аз поне не се сещам за изключение) има негативна историческа натовареност към Турция

Има такава държава - Азербайджан (за някои това е Турция ¹2). Малката им граница в случая не е толкова съществена, колкото това, че българо-турска война, в която се намесва Армения, почти гарантира намеса на Азербайджан.

Но :
1. Какво общо има емоционалната обвързаност между държавите в политиката? Българите като народ нямат особено добри чувства към Турция (5-те века, Баташкото клане, тракийските бежанци, тези неща трудно се забравят), но - днес държавите ни са в много добри отношения; по време на ПСВ емоциите са отстъпили на прагматизма. Подобни примери много. Както се казва "интересът клати феса".
2. Дори и да пренебрегнем Азербайджан, какви ползи ще има Армения от подобни действия? Дори и турската армия да бъде "заклинена" и да не може да се движи на запад и север, както казваш, какво общо има това с Армения? Ако инициативата беше в България, ОК, но сценарий, в който БА не само спира турската армия, не само я изтласква, ами се и насочва към Босфора (че да има смисъл Армения да се включва опортюнистки) не е алтернативка, а фантастика.

Естествено, не може да се отрече, че общественото мнение Е от значение и че арменското/българското/гръцкото такова е анти-турско настроено като цяло (къде повече, къде по-малко). Това е важен фактор, но не е необходимо и достатъчно условие за нищо.

Омразата винаги е ирационална, когато става дума за цели народи, но Гърция има съвсем реални причини да не "долюбва" (не мога да измисля по-адекватна дума) Турция, на първо място Кипър. За мое, а и предполагам на повечето хора тук, съжаление, гърчолят поддържат далеч по-адекватни въоръжени сили, във всяко едно отношение. Днес, заразлика от нас, те представляват достатъчно голяма сила, че да откажат Анкара от агресивна намеса. Ако, хипотетично (според сценария), БА след съответните години е напред с материала, страха "да не бъдем следващите" и "врагът на нашия враг е наш приятел" могат да бъдат вероятни причини Гърция да окаже помощ на България. Това е, според мен, след описаните по-горе години на българо-гръцко сътрудничество, военни учения и т.н.
Гърция, сравнена с Армения, разполага с далеч по-мощна армия и няма опасност да бъде нападната в гръб (албанските самолети не летят, тъй като огнярът не може толкова бързо да сипва въглища, хахаха). Единственото, което може би (хипотетивката се разпъва) е вероятно да стане е при евентуална война между България и Турция, в която се включва и Гърция, Анкара да започне да прави същото в северна Гърция, което (според сценария) прави от години в Родопите - да зарежда АОК-еквивалентни албански организации с оръжие, техника, пари, обучаващ персонал и пр. Още един проблем за Гърция и аргумент против намеса в българо-турския конфликт (но не толкова силен, колкото в арменския случай).

Други евентуални играчи не мисля, че ще има - нито Армения, нито Сърбия, нито Румъния (намеса на великите сили май е извън хипотетивката).

[Guy de Mont Ferrand]

и
-Потенциални(но релни) съюзници, от такива действащи по „ленд-лиз“ до директна военна помощ.

При избора на тогавашаните Велики сили да не участват (нали е хипотетивка) - Армения, Иракски Кюрдистан и Гърция. Докато България и Гърция биват разгромени, ориенталските сили на алианса извършват успешен пробив в Турция и напълно завладяват Азербайджан. За доставки и симпатии си мълча, защото те неминуемо въвличат Великите сили. Гърците и българите не ги виждам да издържат много сами, въоръжените сили на последните никога и никого не са впечатлили особено, освен още по-безславните фашисти на Мусолини, а "нашите" биха спечелили само с трескаво преъворъжаване и обучение на многобройни елитни войски. Албания на първо време би била окупирана от гърците и българите, но едва ли биха я задържали дълго.

[gollum]

От гледна точка на хода на военните действия, според мен, значение имат само гръцките въоръжени сили. Причините са две:

1) с намесата си (или дори само вероятността за намеса: т.е. привеждане в бойна готовност на въоръжените сили, мобилизация на резерва и "дрънкане на оръжие" по границата) те автоматично намаляват силите на ВВС и ВМС, които Турция може да отдели за действия срещу България (грубо казано, гърците имат поне 40%-50% от ВМС потенциала на Турция и поне 60% от ВВС потенциала й).
Ако се включат активно, това означава, че едва ли ще е възможна каквато и да е десантна операция срещу България, а и ВВС кампанията ще се води с много по-малки сили, защото ВВС и ВМС на Гърция ще са основните цели.

2) единият от трите вектора на настъпление на турската армия (според мен, основният), който се опира на Одрин, е изцяло "засенчен" от гръцката армия и ВВС, т.е. изключително уязвим за флангови удар. Т.е. не е достатъчно просто там да се държат сили, прикриващи фланга, турската армия ще е принудена да разгърне сухопътна кампания за осигуряването на фланга достатъчно дълбоко (поне 20-50 км навътре), което едно, че е достатъчно сложно (гръцката армия поне в момента е доста добре въоръжена, макар и не много голяма като бройка (все пак, поне двойно по-голяма от българската)), второ ще отвлича много сили от "основната" операция срещу България.

Естествено, всякакви други съюзници са добре дошли, но ако не са съседни на Турция държави най-много да оказват "морална" подкрепа. А сред съседите на Турция" от другата страна" няма такива, които да имат едновременно голям военен потенциал (естествено, изключват южните държави, макар че принципно там могат да станат интересни неща) и най-вече възможност да отвлекат сили от българския фронт (там мястото така или иначе не е много, т.е. няма как да бъде задействана много голяма част от турската армия). Същевременно, не е възможна никаква смислена координация, което никак не важи за гръцките и българските въоръжени сили, които могат да действат съвместно по едни и същи цели.

Що се отнася до въоръжени действия, които биха траяли месеци... съмнявам се. По-скоро активните действия едва ли ще траят повече от 20-40 дни и ако не се очертае някакво решение по-скоро ще има прекратяване на огъня и преговори. Така че въпросът е (ако приемем, че Гърция участва):

а) да се държи достатъчно дълго южната граница (по-точно, пътищата), което не означава непременно да не се допуснат никакви турски сили през нея (да се спрат за 2-3 дни би било добре, но не знам дали е осъществимо), а по-скоро да се "засенчат" с действия на диверсионни групи и отряди (взводове/роти лека пехота, която нанася удари и отстъпва, в съчетание с опорни пунктове, които се държат).

б) турската операция, осигуряваща фланга срещу Гърция, да не успее поне за седмица-две или още по-добре - гърците да успеят поне временно да направят невъзможно използването на Одрин.

в) турският десант по българското крайбрежие да е неуспешен (т.е. да бъде локализиран) или да не успеят да го осъществят заради липсата на достатъчно сили.

г) турците да не успеят да се справят с гръцкия флот и ВВС за кратко време или пък ако си нанесат сериозни загуби и двете държави да имат достатъчно намалени възможности за действие.

[Sailor_Malan]

Оставяйки настрани цялото уникално безумие(извинете ме за силните думи, но няколко прости факта от икономическия живот на двете страни точно на такива мисли ме навеждат - например турски фирми са сред най-големите инвеститори в българската икономика и са създали доста работни места в различни сектори и в близките 200 години няма фактор дето да промени тая тенденция, нещо повече турската промишленост е сериозно интегрирана с българската в някои отрасли - стоки за влагане в изделия на турската тежка промишленост се произвеждат у нас, а заготовките за тях се правят в Турция примерно, в тоя смисъл много по-опасна ситуация за нас е фалита на някоя голяма турска банка примерно, сакън да не дава Аллах) нашата южна граница е лесна за удържане с малки сили поради изключително противния си релеф непозволяващ разгръщане на големи съединения. От друга страна завоюването на пълно въздушно превъзходство на театъра на военните действия от страна на Турция би било въпрос на часове дори ние да сме на нивото си от 1989та. Най-малкото обект на първи удар ще са летищата в близост до границата(Безмер го отписахме от раз, съответно каквито и да е мисии по въздушна поддръжка, борба с морски десанти и т.н. в непосредствената зона на военните действия ще трябва да се осъществяват или от хеликоптери или с голяяяямо натягане от Графа или Равнец ако последната е в използваемо състояние). От друга страна дори и ние да сколасаме да елеминираме голяма турска база(примерно да извадим от строя пистата), там има 7 КС-135, които значително увеличават автономността на турските ВВС(на целия театър), лиспват ни ресурси за масова употреба на специални сили(а и никога не сме ги имали) особено в по-дълбокия тил на противника. Единствения ни шанс е да им палнем чергата откъм гърба или да привлечем някоя велика сила на наша страна(за Русия това е прекрасна възможност да си върне загубена сфера на влияние, а и да си върне за подкрепата оказвана на грузинците примерно и въобще да възкликне "Ехооо пак сме тук и сега щете не щете ще се съобразявате с нас") и в момента в който в Кавказ започнат съвместни маневри на арменските въоръжени сили и на Нския корпус на ВДВ отработващи действия по спускането на голям десант в противниковия тил, оказване на логистична поддръжка и съединяването му с настъпващите танкове и механизирана пехота, а турските кораби започнат да се срещат с патрули на ЧФ на Русия "охраняващи изключителната икономическа зона" и "руското корабоплаване в Черно море", а у нас пристигне известно количество "скрап" под формата на 2500 Т-72, 2000 БМП, няколко хиляди САУ и всичко това придружено от няколко хиляди "специалисти", "съветници" или каквото и да е там наименованието работата за комшиите(и за НАТО в тоя ред на мисли) ще отиде малко към задаване на въпроса "Що си не седяхме на задника и си не въртяхме алъш вериша с комшиите, а сега кво стана...."
А тия мюсюлмански(щото са мюсюлмански, не са само турски) малцинства определено надали са смислен повод кое и да е турско правителство да се набие в подобна безумна авантюра и да вкара там и съюзниците си(опасността от спечелването на нова сфера на влияние за Русия ще я видят и няколко генерални щаба и правителства в Европа и Северна Америка).

Въобще то военните винаги се готвят за предишната война, то тя никога няма склонност да се повтаря. А това с турското нападение заради мюсюлманите е по-скоро сценарий от 40те, да не кажа от по-рано.

[gollum]

Сейлър, че целият сценарий е фантастичен е ясно още в темата, на която тази е отроче . Амазон искаше да обсъди чисто военните аспекти, без всякакви политически и прочее (затова е и "игра" и е в този раздел (даже обмислях да е във "фантасмагории", но не е важно). В каквито и да е що-годе нормални обстоятелства да война няма как да се стигне в близките 20-40 години ако изхождаме от сегашното състояние на нещата (естествено, винаги е възможно ситуацията да се промени неочаквано и от някакви дребни неща да ескалира в определено направление: не е като да няма исторически паралели). Но като се има предвид статията, от която тръгна всичко, имаше интерес да се обсъди "а все пак така ли е?" и по тази линия се появиха двете теми. Т.е. "здравият разум" го оставяме настрана, както когато се обсъждаше в този раздел темата за съюз Германия и СССР срещу САЩ, Франция и Великобритания 40-те години на отминалия век.
(това го слагам само като пояснение на самата тема).

[Kramer]

От друга страна завоюването на пълно въздушно превъзходство на театъра на военните действия от страна на Турция би било въпрос на часове дори ние да сме на нивото си от 1989та.

Хм, през 1989 ние можехме да им създадем бая проблеми, да не кажа да ги откажем, щото на по-младите няма да им си вярва

[bsb]

За авиацията - и аз така мисля. През 1989 г. съотношението е било (в момента карам по спомени) 3:1 в полза на Турция - при около 300 наши изтребителя и изтребителя бомбардировача. Всъщност може и по-добре да е било. Като нивото на техниката е било съизмеримо - МиГ-21, МиГ-23 (БН, МЛ, МЛД) и МиГ-29 срещу F-5, F-4 и F-16 (може би и някои F-104). Като при евентуално нападение срещу нас имаме предимството на ЗРК на наша територия.

За съжаление в момента пълната липса на авиация у нас позволява на вероятния противник да се подготви много по-добре.

По този повод - някой знае ли къде в интернет може да се намерят стари броеве на "Зарубежное военное обозрение"? Че не ми се търси, а в единствения сайт, който знам, интересуващите ме броеве липсват. Има поне два броя, може и повече да са, в които са посочени данни за въоръжените сили на Турция. Единият май беше само за ВВС и беше май от осемдесет и някоя година, другият е по-нов, май от деветдесетте, и разглежда доста повече аспекти от въоръжените й сили.

[Amazon]

@Моряко радвам се, че се появи в темата
Както и Голъм каза, това не е политическа а военна хипотетивка. Идеите на един сръбски полковник и ултра националист желаещ да обедини всички "славяни" под крилото на велика Сърбия предизвикало доминото на първата световна война би било далеч по-невероятно да се случи от хипотетивният сценарий, който съм написал в началото на темата(да ама се е случило).
Няма да се опитвам да те убеждавам, че сценарият е смехотворен, най-малкото защото и за самият мисля, че е смехотворен и невъзможен.
Проблемът е че една армия(генерален щаб) не бива да борави с такива параметри, като кристално кълбо, хвърляне на боб и гадаене по жертвено животно. Аз не се сещам за много конфликти, които биха могли да бъдат предвидени с десетилетие, или повече напред. Фолкландската криза например?

Така че нека си разиграем играта. В началото на темата съм представил хипотетично БВП на България в период от 4 години и съм написал, че шансът ни да имаме авиация подобна на Турската е някъде под нулата.
С Голъм сме съгласни, че в една отбранителна война и при терена на страната основното финансиране трябва да отиде при сухопътните сили - от бронежилетки до БМП-та.
Канех се да попитам авиационните корифеи, Теб, Пилот и Кало какво можем да направим, за да можем поне да затрудним изключително силната и добре подготвена турска авиация да я спрем да направи купчини изгорен метал от нашите танкове (както ти спомена можем да купим много скрап в добро състояние от Русия и то Т-80 а не 72 за стотинки и да си произведем новички БМП-23) ?
Говорим за 10-15 години в бъдещето.
Ракетни системи? С-300? Руски, или лицензните от Южна Корея? Какви количества са нужни, за да се покрие територията на страната? Или американските патриоти, на политически цени? Няма значение и двете системи разполагат със собствени радари и всяка батарея е абсолютно независима боийна единица.
Малко самолети за ответни удари по стратегически обекти? Няколко ескадрили Ф-35Б с изкопани в планините хангари и центрове за потдръжка? Все пак при самолети с вертикално кацане няма да има авиобази и излетни полоси (поне не големи). Самолетите ще са напълно неуязвими за конвенционален удар.
Хеликоптери за десантни дивизии (гъвкавата отбрана ще е ключова) и потдръжка при контра атаки? Ми-17 е най доказалият се хеликоптер в това отношение, дори американската армия започна да го купува. А и не е скъп при зададеният БВП на България в алтернативката. Мисля си за процент за военни разходи от БВП около 9-10%. Знам че това е кокото на Саудитска Арабия и повече от това на Израел, но в алтернативката става въпроса за рязко 3-4 години нажежяване на политическата обстановка.

[gollum]

ВВС
Според мен, по отношение на защитната функция на ВВС нищо смислено не може да се направи, освен развитие на силно ПВО. Каквито и изтребители да се купят, ще бъде много скъпо, няма да са достатъчно като количество (особено ако има някаква мини надпревара в тези въоръжения с Турция), да не говорим, че изискват достатъчно скъпа и уязвима инфраструктура и поддръжка. Затова по-добре - много ракетни комплекси, най-добре самостоятелни, т.е. както ти споменаваш, радар (целеуказание) и оръжие в едно. И още повече преносими комплекси. Всичко това комбинирано с добрата стара лека зенитна артилерия (нещо там 25-30 мм), която става хем за тормоз на ударна авиация, хем за борба с наземни цели (дори за ерзац полева артилерия, ако е за въпрос).

Ударната въздушна функция. Ясно е, че няма как да се поразяват цели на турска територия: за това се иска повече, отколкото за защита на собствената. Така че тук по-скоро трябва да се върви по пътя на минимализма и асиметричният отговор. Като се помни, че основната цел ще е да се нанасят бързи и сравнително точни удари по настъпващите на наша територия сили, на първо място танкове, бронирана техника и артилерия.
За тази цел ми се струва, че най-удачни ще са малки безпилотни дистанционно управляеми самолетчета/вертолетчета. Сигурно не са евтини, но при всички случаи са много по-евтини от управляемите. Вероятно може да се организира нещо около тях дори с местни сили. Могат да носят малък боен товар и загубата на всяко от тях не е кой знае какъв проблем. Малки са и не изискват кой знае каква специализирана инфраструктура за обслужване и поддръжка. И ми се струва, че могат да действат добре като непосредствена поддръжка на наземните сили.
Нямам никаква идея каква е реалната цена на този тип техника, но е очевидно, че каквато и ад е, във времето тя ще пада, а възможностите й ще се покачват. Но вероятно би било хубаво да има поне 4-6 ПВО бригади (както мобилни, така и стационарни) и множество отделни ескадрили с дистанционно управляеми ударни самолетчета (поне 30-40 ескадрили, т.е. 500-600 машинки заедно със запасите).

Аеоромобилността е хубаво нещо, но скъпо, а и в условия на вероятно превъзходство на противника във въздуха звучи по-скоро съмнително. Естествен, не пречи да се поддържа някои и друг транспортен вертолет, но на нещо по-сериозно не знам дали има смисъл да се разчита, още повече, че е скъпо.

ВМС
Нямам никаква идея, честно казано. Тук хората, които нещо разбират трябва да се изкажат.

Сухопътна армия
За сухопътната армия: не знам дали има смисъл от сериозна инвестиция в скъпи ОБТ-ат, БМП-та и БТР-и. Всички те са мъртво желязо ако противникът има превъзходство във въздуха. Достатъчно лесни са за откриване и наблюдение. Необходими са за сериозна контраатака, а не мисля, че ще има сили за такава.
Както описах по-рано, виждам смисъл да се поддържат сравнително малки сили в дълбочина, евентуално за локализиране на морски десант или за ограничени контраатаки срещу турските сили, които проникнат зад граничната зона.
Едва ли би имало смисъл от нещо повече от 6-8 смесени батальона, т.е. (съвсем приблизително) във всеки по 1 танкова рота (16 машини, 48 души), 1 мотопехотна рота (14 машини, 112 души), 1 рота със самоходни ПТ-установки (ракети, най-добре на леко шаси с повишена мобилност, примерно 12 машини (48 души)), 1 разузнавателна пехотна рота (на лекозащитени високопроходими машини (12 машини (въоръжение - картечница или автоматична гранатохвъргачка) - 60 души)) и поддържащи подразделения (т.е. артилерия - най-добре батарея самоходни гаубици (6 машини - 18 души) плюс батарея самоходни миномети (6 машини, 18 души); ПВО - поне 1 рота самоходни машини (6 с 25-30 мм оръдия и 6 с някакви ракетни комплекси с малък обсег (12 машини, 36 души))) и тил (1 транспортна рота - 30-тина различни транспортни машини, около 60 души).
Т.е. ако приемем, че ще има 8 такива батальона (3 са разположени, така че да могат при нужда да контраатакуват срещу десант - вероятно един някъде над Стара Планина и два под нея, останалите 5 са разположени така, че да могат да се развърнат и да действат срещу сили, проникнали през граничната зона (т.е. при "нажежаване" на обстановката но преди началото на войната да се разгърнат под Стара Планина, относително близо до предполагаемия район на действие), това означава грубо 128 ОБТ, 112 БМП/БТР, 120 СПТУ, 120 високопроходими лекозащитени джипа, 48 САУ (122 мм), 48 самоходни миномета (122 мм), 120 СПТО, 240 различни транспортни машини и 3 200 души личен състав. Естествено, за да може да бъде поддържан подобен арсенал за по-дълго време, реално трябва да има поне 30-40% машини "отгоре", но и с тях не мисля, че количеството е непосилно. Ако всичко това административно се обедини в бригади (по 2-4 батальона) и се прибавят някакви бригадни части, то вероятно персоналът, заедно с обслужването на базите, ще нарасне до около 5 000 души.
Ако прибавим към това, да речем, 6 лекопехотни бригади (примерно всяка по 4 пехотни батальона, т.е. около 1800 души всяка или общо около 11 000 души) + 2 "крепостни" бригади (много ПВО, ПТО и прицепна артилерия от различен тип и сапьори; реално ще са слабо подвижни и ще защитават изградените защитни съоръжения по границата; грубо казано, по 1 500 души всяка), плюс различни стационарни и поддържащи подразделения (да речем, поне още 10 000 души), ще се получи една сравнително "прилична", но не много голяма активна част от сухопътните сили: ~ 30 000 души.
Естествено, това ще включва сигурно поне още 10 000 - 12 000 души нестроеви персонал (както е обикновено). Като прибавим и ВВС (предполагам, че едва ли ще е под 8 000 души) и ВМС (пак някъде толкова), то това прави армия (всичко) от около 60 000 души.
Ако към това се прибави, както се обсъждаше, някаква форма на "опълчение" (нещо а ла национална гвардия), което да съставя подразделения на ниво максимум рота и обхваща, да речем, двадесетина хиляди доброволци.

Това са така, съвсем нахвърляни предположения, така че не съдете строго. Просто да има някакво съвсем приблизително "числово" начало.

[Sailor_Malan]

Малко самолети за ответни удари по стратегически обекти?

Aми зависи докъде планираме да стигаме. Малко ЕФ-2000 или модернизирани грипени или F/A-18E неголям запас "по-дълги ръце" за въпросните (Таурус за Грипена, SCALP/Storm Shadow за ЕФ-2000 или SLAM-ER за Супер Хорнета) също биха свършили работа въпроса е, че трябва да са базирани в район със силно обектово ПВО какъвто ще е Графа при подобна ситуация и биха повлекли след себе си необходимост от инвестиция в поне 2 танкера ако искаме да работят по стратегически цели в много дълбокия тил на противника(примерно по азиатската част на черноморското крайбрежие на Турция). В случая Суперхорнета може би е леко по-изгоден понеже може да се презарежда и от КС-130, а когато танкерите не дежурят за някоя ударна мисия могат да правят и други неща.