История на първата военна игра на форума.

[messire Woland]

В тази тема ще публикувам по малко данните, които са останали около първата военна игра на форума. Засега нещата са малко в работен вид, тук: http://www.history-simulations.net/fun/hist-fg1/
Тъй като данните не са съвсем пълни, а и играта мина доста отдавна, през 2003та, историята й ще е във вид на комикс
Почти алтернативна история в действие

За тези, които са пропуснали това събитие, кратки пояснения и предистория. Идеята за форумна игра се появи някъде в началото на 2003та, а самата игра премина в периода февруари-май 2003 г.
Беше само на картата на Европа и тогава смятахме, че тя ще е по-скоро бета-тест за следващите.
В игрово време нещата протекоха и приключиха за 5 месеца, от септември, 1939 г., до януари, 1940 г.
Участваха рекорден брой играчи, по начало заявките бяха за 30 души, след това реално участваха около 20.

Тази история-комикс ще я допълвам по малко. Тъй като не всичко си спомням съвсем ясно, а и може би не всичко е записано, реших, че този формат ще е най-подходящ.

[messire Woland]

Информация за играта. Първо, картата:



Участващи държави: Албания, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, СССР, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Швейцария, Швеция, Югославия. Кои от тях участваха сериозно, може да се види малко по-надолу.
Продължителността на играта беше много кратка, от септември '39 до януари '40 г., или 5 хода. Това донякъде се обуславяше от разпределението на играчите - в един и същи съюз бяха попаднали общо взето най-опитните играчи, макар и държавите им да бяха сред по-слабите.

След това, съюзите:



В червено и тъмночервено е СМД (тъмночервените не са участвали в бойни действия).
В синьо и тъмносиньо е Оста (тъмносините се включват по-късно в съюза).
В зелено са страните от БП.
В сиво са неутралните.

Единственият ресурс в играта беше икономическият капацитет, оттук нататък, съкратено: ИК. С него се строяха военните части и се закупуваха боеприпаси/гориво, обединени в един общ подресурс: supply. Военните части, както и боеприпасите, бяха определени от играчите преди старта. Всеки сам си избра с какво да започне, затова и в някои страни имаше големи начални дисбаланси между видовете и количествата въоръжение и наличните за тях боеприпаси и гориво.
Военните части бяха както следва:
Сухопътни (дивизии): пехотна, кавалерийска, моторизирана пехотна, танкова тип А (лека), танкова тип Б (тежка), парашутна и морска пехота. Общо: 7 вида.
Въздушни: изтребители, тактически бомбардировачи, стратегически бомбардировачи, морски (торпедоносци един вид) бомбардировачи и транспортни самолети.
Флот: линейни кораби, самолетоносачи, крайцери, миноносци, подводници и транспортни кораби.
Както се вижда, всичко беше доста опростено и стилизирано. Транспортните кораби бяха обединени в една група с търговските и можеха да се ползват за търговия между страните. Тъй като това беше замислено като тест за по-голяма игра, някои неща бяха оставени нарочно нереалистични, като например търговията. Тя даваше доход за страните в единствения ресурс (ИК) и зависеше изцяло от броя търговски кораби на страната, която ги притежава.
Всеки ход, на която и да е единица, както и всяко сражение, струваше определени точки от ресурса боеприпаси/гориво.
Освен това в играта имаше наука (с 49 технологии за разработване и 27 военни доктрини). Имаше раздели, свързани с разузнаването, като доста страни хвърлиха усилия в тази посока, с различен резултат.

Статистика за съюзите. Дадени са според тяхната сила.
СМД: Белгия, Ирландия, Испания, Полша, СССР, Финландия, Франция, Югославия. Преговори за присъединяване са водили и Унгария и Словакия, но предвид, че играчите им не участваха практически в играта, не могат да се броят в този съюз. Статутът на Югославия също предизвиква много спорове, тъй като тази държава е водила преговори преди старта с две от коалициите и практически стана катализатор за бързото развитие на конфликта. В този съюз имаше много недоговорени неща, а и общата политика на моменти доста куцаше, макар и не чак толкова, колкото при Оста.
Икономическият потенциал на тези държави беше 588 ИК.
Военно-морски потенциал:
основни (големи) бойни кораби: 4
малки бойни кораби: 11
транспорти: 24
Военно-въздушни сили: 16 единици, 50% от тях са на СССР.
Сухопътни сили:
бронирани части: 45, 36% от тях са на СССР.
пехота: 25, 20% от тях са на СССР.

Оста: Великобритания, Германия, Италия. Преговори за присъединяване са водили различни държави, а доколкото си спомням, на последващите етапи се присъединиха Норвегия (а донякъде и Дания, като пасивен съюзник на Норвегия). От друга страна, предполагаше се, че Швеция ще бъде към Оста, но играчът, който я ръководеше в крайна сметка не можа да участва. Трябва да се има предвид и това, че Великобритания подпомагаше с действията си Балканския Пакт.
Принципно, това е съюзът с най-много противоречия и с най-малка обща политика. Великобритания провеждаше в голяма степен собствена политика, Италия беше като жокер и играеше и с двете страни едновременно и в крайна сметка мина на страната на СМД, а Германия не очакваше бързата развръзка на събитията на Изток и бързото разпадане на съветския колос, като се подготвяше главно за кампаниия срещу Полша и Франция.
Икономическият потенциал на тези държави беше 398 ИК.
Военно-морски потенциал:
основни (големи) бойни кораби: 5.
малки бойни кораби: 13.
транспорти: 89 (72 от които италиански)
Военно-въздушни сили: 12.
Сухопътни сили:
бронирани части: 16.
пехота: 21.

Балкански Пакт: Албания, България, Гърция, Португалия, Румъния, Турция, Холандия, Швейцария. Този съюз се сформира в резултат на "катализиращото" действие на Югославия. Той се създаде малко след като от Югославския лидер се получи информация, че Турция и Румъния ще бъдат нападнати през септември '39 от СССР (изток) и Франция (от юг, през Сирия). Същевременно, тъй като беше явно, че Югославия е на страната на СМД и действа така, за да накара другите балкански държави да следват волята й, тя стана първа цел за БП.
На по-късен етап се водиха преговори с Финландия - също да мине към БП, но за това практически не остана време, тъй като играта приключи.
Икономическият потенциал на тези държави беше 312 ИК.
Военно-морски потенциал:
основни (големи) бойни кораби: 0.
малки бойни кораби: 3.
транспорти: 32.
Военно-въздушни сили: 0.
Сухопътни сили:
бронирани части: 13.
пехота: 48.

Малки локални съюзи: Норвегия и Дания. Този съюз си остана пасивен през цялата игра, така че неговите действия няма да бъдат разглеждани специално.
Икономическият потенциал на тези държави беше 64 ИК.
Военно-морски потенциал:
основни (големи) бойни кораби: 0.
малки бойни кораби: 0.
транспорти: 31.
Военно-въздушни сили: 0.
Сухопътни сили:
бронирани части: 1.
пехота: 2.

Наука: технологии и доктрини:
Големите държави имаха право на 4 науки и 4 доктрини. Това бяха:
СМД: СССР и Франция.
Оста: Великобритания и Германия.
Средните държави имаха право на 3 науки и 3 доктрини. Това бяха:
СМД: Испания и Полша.
Оста: Италия.
БП: Турция.
Малките държави имаха право на 2 науки и 2 доктрини. Това бяха:
СМД: Белгия, Ирландия, Финландия, Югославия.
Оста: Норвегия.
БП: Албания, България, Гърция, Португалия, Румъния, Холандия, Швейцария.

Една от особеностите на играта беше, че практически цялата дипломация се беше водила преди старта на играта (преди определянето на стартовите параметри като доктрини, науки, армия и т.н.). Друга особеност беше, че двата съюза, СМД и Оста бяха създадени също доста преди старта и изглеждаше, че те ще са основни противници в играта. Създаването на БП стана известно чак след старта на ход I.

Съпоставки:
Разбира се, съпоставката е условна. Няма как да бъде иначе. И така:
Военна мощ: основните бойни кораби се смятат за 3, малките за 1, транспортите за 0. Пехотата се смята за 1, бронираните за 3.
Икономическа мощ: всеки транспорт за брои като 1 ИК търговски потенциал.
Ще се смятат само силите на трите съюза, без да се броят армиите и икономиката на неутралните държави.

съюз: икономическа мощ / флот / армия / ВВС
СМД: 612 или 42% / 23 или 43% / 160 или 50.5% / 16 или 57%
Оста: 487 или 34% / 28 или 52% / 69 или 22% / 12 или 43%
БП: 344 или 24% / 3 или 5% / 87 или 27.5% / 0 или 0%

[jamega]

Впечатляващо, но не е ли по-лесно да играете Hearts of Iron 2 в мултиплеър?

[Sir Gray]

Не

[gollum]

Нито е по-лесно (тогава май беше излязла вече първата част на HoI), нито пък, още повече, е толкова интересно. Форумните игри, без съмнение, са 1 000 пъти по-опростени и нереалистични като система от HoI (по-скоро се приближават до нивото на Axis & Allies или гранд-стратегиите на Гари Григсби), те са едно ниво над стратегическите настолни игри. Но това, което ги прави интересни не е детайлността (която, според мен, дори вреди), а отношенията водещ / играчи, между самите играчи и, в не малка степен, цялата информационна шумотевица около играта. Елемент, който напълно липсва в компютърните игри - независимо дали се играят в мултиплейър или не. Сходен тип игри има в онлайн вариант (някъде тук имаше тема за такава за ПСВ).
Аз ще си призная, че все още предпочитам да изиграя един настолен риск или дипломация, вместо HoI. Но това вече е лично предпочитание. Преживяването е съвсем различно .

[Imperial]

Картинките, които си избрал за аватари на играчите, са супер.

[von Danitz]

Браво, Воланд, само така, дръж курса! За другото, да не ме забравите!

[messire Woland]

Благодаря за отзивите!
Междувременно, въпреки значителното прекъсване на нета, успях да направя страници 5 и 6. Следващите сигурно ще са готови в понеделник.

[messire Woland]

http://www.history-simulations.net/f...-fg1/index.htm - вече до страница 9 включително. Направих и промени в дизайна, за да не се налага да се изчаква зареждането на всичките картинки. Има и секция с правилата, технологиите и военните единици.

[messire Woland]

http://www.history-simulations.net/f...-fg1/index.htm - вече до страница 14, с която завършва описанието на събитията за месец септември (което е и край на ход 1).

[Imperial]

Как можах да забравя за Побед Баязидов

[gollum]

Еее, нямаше как . Но беше на място, ще се съгласиш .
А самият комикс се получава много добре, браво Воланд. Връща скъпи спомени от играта.

[messire Woland]

Най-голям зор виждам, когато се опитвам точно да сглобя събитията. Имам по малко данни от съвместните решения на различните тимове, но не винаги нещата са точно времево определени.
А и отразяването на разузнаването под формата на комикс не е лесно, че нещо трудно намирам подходящи картинки. А примерно втори ход (октомври, 1939 г.), беше пълен с такива действия. Някои се превърнаха в шумни скандали, като например престрелките в Москва, или корупцията и кражбите на документи в Рим, но не всичко стана известно по време на играта. Например, преговорите между Полша и СССР за изпращане на помощ, натиска на СССР над Румъния, или на Испания над Португалия ... както и отговора на португалците, който май въобще си остана неизвестен. Разглеждайки каквото ми е останало като документи, някои от тия неща си припомних, други възстанових от картите и диалозите. Надявам се, грешки да няма, макар че разбира се, при съставяне на вестника, няма как съвсем да няма лични пристрастия

[messire Woland]

Готови са страници до 21ва включително, но нещо не съм сигурен, дали ще ги оставя така, може би ще ги преработя. Основният проблем е, че някъде от втория ход нататък, играчите заживяват в различни реалности и ми е доста трудно да ги покажа така, че да стане ясно. Ще се опитам накратко да изясня тук, с кратка хронология и обяснения, така, както аз виждам хода на играта.
През първия ход, септември, 1939 г., СССР започна действия срещу Норвегия, воден от убеждението, че норвежците подготвят атака срещу него. Причината - погрешна интерпретация на данни от разузнаването.
От друга страна, държавите от Балканския пакт, бяха убедени, че те са основната цел на СССР. Тяхното разузнаване беше показало, че на границите на Румъния и Турция, има огромни струпвания на съветски войски. Действията на югославския лидер ги бяха убедили, че СССР неизбежно ще нападне, най-вероятно през октомври или ноември и те решиха, че единственият им шанс е да го изпреварят. Като в това си решение, те смятаха, че шансовете им са в комбинацията от изненадваща атака и подкрепа от страна на Оста, главно Италия и Великобритания.
Държавите от Оста така и не изработиха своя обща политика и поради тази причина съюзът беше практически разделен, като англичаните още от началото подкрепиха действията на БП, най-вече - на турция, а Германия подкрепи румънците. Тоест, почти като в нашата текуща реалност. Италия не видя поле за развитие и реши, че най-лесно ще е със СССР да си разделят Балканския полуостров и че ще е по-изгодно да се присъедини постепенно към СМД. Поради което и отказа подкрепа за действията на БП срещу Югославия. Лидерът на Италия прецени, че балканските страни са твърде мижави и не си струва да си съюзник с тях .
В другия лагер, държавите от СМД смятаха, че силата е на тяхна страна (което реално си беше така) и че имат време да се развият спокойно и след това да отвеят противниците си. При което обаче не бяха отчетени два фактора, които им обърнаха колата:
1. Териториалната им разпокъсаност, която практически изключва възможности за общи действия, освен срещу Германия.
2. Създаването на БП, което беше пряко следствие от тяхната увереност в крайната победа. Явно никой не вярваше, че група от слаби страни, ще може да е реален фактор с военно или икономическо значение.

След първи ход и изненадващия разгром на групата съветски войски в Кавказ, нещата не се промениха съществено. Май почти всички си помислиха: "е, да, имаха успех, но той ще е временен, а после ...". За което имаше всички основания, между другото.
През втория ход обаче СССР продължи да се сгромолясва, губейки още една група армии, този път срещу Румъния. Реалната загуба на сила достигна 40% от пехотата и 64% от танковите войски, като остатъците от южната армия бяха обградени. Полша също загуби около 30% от танковите си войски, което остана почти незабелязано.
Тук вече се намесиха нови фактори. От една страна, италианският лидер, вече твърдо решил да премине на страната на СМД, започна да се вбесява не на шега от действията на "групата мижави държави" и започна да прави грешки, съобщавайки, без да иска, по този начин, че ще мине на страната на СМД. Което, обективно погледнато, му осигури поражението - на неговата граница имаше повече части на БП (албанската, българската, остатъците от югославската (вече под гръцко командване) и швейцарската армии), отколкото той допускаше. Освен това, предаването на югославския флот в гръцки ръце измени баланса в Средиземно море.
Продължението - утре.

[SRH]

Все едно ми преразкават приказка - давай нататък