Кралство Белгия
Белгия съществува като самостоятелна държава от 1250 г.сл.р.М. (година след рождество на Месията). Държавата е създадена след разпадането на Свещената Римска Империя. Първоначално тя е само една от многото малки държавици след разпадането на Империята, но при управлението на Великия Херцог Вилхелм ІІ Люксембург Белгия значително разширява териториите си достигайки съвремените си граници. Внукът на Вилхелм ІІ, Карл-Емануил І Люксембург, се провъзглаява за крал и така Белгия става Кралство. През 1791-1823 Белгия попада под владичеството на Прусия, която в този момент чрез военна сила и дипломация се стреми да обедини немскоговорящите херцогства и да възроди Великия Райх. Белгия без бой капитулира пред Прусия и става част от Германския Райх. Това положение се запазва в продължение на 32 години, след което избухва така нречения Бунт на Люксембургите. Белгия изисква от Райха независимост и я получава срещу изплащане на солидни репарации, събрани от метни индустрийлци и банкери. Германия доброволно извежда администрацията си от Белгия. На трона на Белгия се възкачва Вилхуф І Люксембург. При неговото управление Белгия бива реформирана в конституционна монархия и изпълнителната и законодателната власт преминават в ръцете на Генералните Щати и назначеното от Краля правителство. Редица министър-председатели провеждат интензивни реформи в стрната превръщайки я в модерна индустриялна страна, но все пак основния приоритет в икономиката на Белгия си остава традиционния банкерски и финансов сектор. През 1917 година за крал Карл-Емануил ІІІ Люксембург чрез указ назнчава на поста министър председател на правителството Жуль Малоу, директора на консорциума "Люксембург-Брюксул".
Белгия съществува като самостоятелна държава от 1250 г.сл.р.М. (година след рождество на Месията). Държавата е създадена след разпадането на Свещената Римска Империя. Първоначално тя е само една от многото малки държавици след разпадането на Империята, но при управлението на Великия Херцог Вилхелм ІІ Люксембург Белгия значително разширява териториите си достигайки съвремените си граници. Внукът на Вилхелм ІІ, Карл-Емануил І Люксембург, се провъзглаява за крал и така Белгия става Кралство. През 1791-1823 Белгия попада под владичеството на Прусия, която в този момент чрез военна сила и дипломация се стреми да обедини немскоговорящите херцогства и да възроди Великия Райх. Белгия без бой капитулира пред Прусия и става част от Германския Райх. Това положение се запазва в продължение на 32 години, след което избухва така нречения Бунт на Люксембургите. Белгия изисква от Райха независимост и я получава срещу изплащане на солидни репарации, събрани от метни индустрийлци и банкери. Германия доброволно извежда администрацията си от Белгия. На трона на Белгия се възкачва Вилхуф І Люксембург. При неговото управление Белгия бива реформирана в конституционна монархия и изпълнителната и законодателната власт преминават в ръцете на Генералните Щати и назначеното от Краля правителство. Редица министър-председатели провеждат интензивни реформи в стрната превръщайки я в модерна индустриялна страна, но все пак основния приоритет в икономиката на Белгия си остава традиционния банкерски и финансов сектор. През 1917 година за крал Карл-Емануил ІІІ Люксембург чрез указ назнчава на поста министър председател на правителството Жуль Малоу, директора на консорциума "Люксембург-Брюксул".
Comment