ходове - информация

[messire Woland]

Разногласия? Да, винаги, разбира се! Е, че как иначе - нали сме различни хора, мисленето ни е различно. Но в крайна сметка стигаме до някакъв компромис. И за да не се задълбочават нещата, пътя до компромиса си остава само за Водещите. Е, света и политиката също са непрозрачни, а политиците и генералите нямат "правила за използване" и не знаят точно какъв ще е резултатът от едно или друго тяхно действие

Колкото до СССР - там основния проблем бяха все по-засилващите се чистки и репресии. Това щеше да изгори голяма част от ефектите на индустриализацията. А липсата на армия щеше да утежни нещата в случай на вълнения - тях просто няма да има нито кой да ги предотврати, нито кой да ги спре. Една от основните причини Руската Империя / СССР да имат голяма армия е, че тя замества в немалка степен полицейските части в други страни. А и не забравяйте, колко народи всъщност живеят в империята.

[княз Крылов]

Верещагин, я дай линка към ИЩГ. Аз преди там играх като премиер на Белгия преди да я направят платена ..... сега незнам как е

[messire Woland]

http://www.igstab.org/

Това е новия адрес.
Колкото за играта, сега пак ще спретна една анкетка, да видим какво ще покаже. Нищо най-вероятно

[Neonix]

Сега съм болнични (счупен крак ), но като се върна на работа ще пусна резюме за Персия.

В общи линии всичко стана както очаквахме!

Поздрави на Деймос, съюзниците ни, водещите и всички участници в играта

[Vereshagin]

Колкото до СССР - там основния проблем бяха все по-засилващите се чистки и репресии.

А ако няма чистки ще кажеш че една прекрасна сутрин е станал преврат... защото не си съм се бил погрижил за ненадежните елементи...
а по повод голямата армия... ами че както ти казах в ICQ-то дай ми я и няма да правя чистки. с мижавия начален капитал и 10% от необходимата армия не мога да направя така че да не правя чистки.
затова ок мижав капитал без армия ама и народ с който да почна на 0 а не вече едва ли не разбунтувал се срещу мене.

[von Danitz]

Мен пък ме е яд, че не си продължихме играта, и то не заради моите "феодални амбиции", които не отричам съвсем, а заради труда на водещия, който беше спретнал съвсем сносни, какво говоря, съвсем приятни правила. Това, че някой иска да преиграва историята и спори ква била Русия през 1938 година примерно изобщо си е негов проблем. Играта си е игра и си има правила.

Като се разбера с някои хора и външния ми министър ще има бяла книга за поведението и политическите цели на Австралия.

Воланд, знам, че да се преиграе играта е невъзможно, но нещо подобно би ми било приятно отново.

Като гледам това което пишеш за Германия, макар че нейният лидер не се е изказал още, а и като сравнявам подводните сили и авиация, сме били близко като политика, макар и в двата края на картата...

Верес съм сигурен , че не е искал да бъде агресивен, но никой не го и обвинява в това...Можеше да си е агресивен колкото си иска...Въпросът е какво следваше, валенки и тюбетейки плуват из океана

[Vereshagin]

между другото Крилов ако имаш толкова голямо желание да играеш виж това, прочети вестниците така да се каже(раздел NEWS), пък мисля че след като Османската Империя стана Велика сила (сякаш май имаше и други свободни места) можеш да се включиш 8)

http://pages.ya1.ru/ep-1880-2/

а да и не обръщай внимание че 8 ход е в петък 28 май(малко е остаряло), по принцип утре е деадлине на не знам вече кой ход поред а следващия е бюджетен та отсега май се почват дипломатически преговори, търкания, конкуренция и тям подобни

[Sturmfuhrer]

Фон Данитц, благодаря за топлите думи в това, което си написал за дипломацията на Австралия Адски много ме зарадваха


За самата игра... наистина Австралия имаше добри позиции включително и дипломатически.


Сега трябва да разгледам всички новоотворени форуми и само да вметна някои мои поправки към това, което си написал:

Той познаваше повече от играчите от предишната игра и си имаше съставено мнение за тях. Плюс това не беше от типа политици, които следват собствена политика и мнение, напротив, неотклонно гонеше обсъдените ни предварително задачи.

1. Имах и сравнително близки отношения с няколко човека, което също беше от полза (макар, че в по-късен етап винаги пречи...).

2. Решенията ги взимахме двамата и винаги (поне що се отнася до мен) стигахме до единомислие.

Неговият принос беше и придаването на по-голяма тежест на отношенията ни с Персия и ЮАС.

Не точно... в смисъл, че с ЮАС не знаех какво имам. Там никога не се знае!

Щурмфюрер водеше преговори, с риск да закъснее за училище, разпитваше, предлагаше, договаряше и настояваше, така, че с Персия наистина стигнахме до съюз с отбранителен характер.

В тази част дипломацията наистина беше Щурмова!

Щурми публикува и малко възторжен текст за принадлежността на някои острови на Япония, нещо което по-късно можеше да се обърне срещу нас при операция Джеймисън.

Това беше доста необмислено от моя страна... Всъщност... повечето ми действия спрямо Япония не бяха много точни, защото ние двамата трябваше да искаме повече от Япония. Дадахме им прекалено много за положението им. Но... аз нямах воля, а ти не познаваше хората, така че... простено ни е.

Паралелно с тази операция по идея на Щурми провеждахме и мащабна кампания по дезинформация на Верес, със съдействието на Япония, на която сте свидетели всички…

Не съм сигурен дали имаше много смисъл, но поне замисъла беше доста добър.

Благодаря за вниманието Ще се видим в следващата игра

[княз Крылов]

Да дам и аз своя оценка на играта.

Първо искам да кажа че нищо от видяното в чуждите форуми не ме изненада Някои неща подозирах , други откровенно знаех.

Лизно аз не съм въодушевен от дипломацията в тази игра. Дипломацията бе напълно на феодално ниво, с узключение на няколко случаи.

Повечето цели стоящи пред държавите бяха във формат "Съюзисе с Х да унищожиш У преди той да ви унищожи." Ако се замисляте няма такъв прицидент в историята от Антична история насам, а дори и там нещата не са толкова елементарни. Главна цел на една държава трябва да е най-вече благото и сигурността на нейните граждани. Това поникакъв начин не се постига чрез разширяване на територии, даже обратното. Дори моята Цел за Обединяването на африканския континент (и нищо повече) би се нарекла в реалния свят политическа авантюра. Но поне го правих с ясна мисъл за това и подхождах внимателно с нужната пропаганда и опити за реформи в законодателството. Както можете да видите от досиетата на САЩ аз съм провеждал много акции които не се поддават на формулиране в рамките на правилата но са важни за да внесът нужния реализъм в играта и за да разбере правилно водещия и евентуално играчите моите мотиви. Ако повечето от вас бяха си направили труда да анализират моите постове в ОН и в Пресцентъра биха разбрали , че въпреки неудържимата ми експанзия, тя е мирна експанзия и че ЮАС не е готова за война дори с неогрова държава, затова и не иска военни конфликти. ЮАС осъзнаваше че един военен конфликт в която и да е точка на света , при този стил на игра , ще доведе веднага до световно разделение на няколко лагера и няма как да не засегне и дотогава мирния Африкански континент. Именно затова ЮАС наруши принципа си за външна ненамеса и повдигна редица международни инициативи за запазване на световното статус кво.

Незнам защо се е създало такова впечатление, но тези които са играли Дипломацията не могат да отрекът че съм крайно почтен като политик в тези игри и само крайна необходимост за държавата ми би ме накарала да изменя на договорните си отношения с други държави. това съм твърдял винаги. Щурмфюрера може да декларира, че при всеки опит за договор с него съм отклонявал предложенията му просто за съюз без конкретна цел, а когато сме постигале договореност съм му заявявал (но от кортуазия, а защото знам какви ги бъркаше в Дипломацията поради своята неопитност, че всеки договор е само препоръчителен и няма да се поколебая да го наруша ако той в някакъв момент започне да носи вреда на народа ми.

Типичен пример за това е договора ни с Великобритания. Първия уговаряше разделението на Африканския континент, но поради това че Великобритания не бързаше да реализира своите права, а аз се съмнявах че и други държави ламтят за Северна Африка (а не бих искал да имам нежелан съсед), се наложи да анулирам договора ни като го заменя с по-неизгодното и обвързващо , но по-удобното в момента предложение за Федеративна държава , което щеше да ми позволи в разрес с първия договор да продължа мисията си на север.

Добър урок би трябвало да бъде неуспешния опит на Германия да подбуди вълнения в новоприсъединените провинции. Провала се обуславя отчсти от лошата подготовка на акцията, отчасти от законодателните мерки въввеждащи самоуправлението на федеративните субекти. Всяка провинция имаше своя избрана от населението администрация. Проблема бе решен без кръвопролития. Народният Президент лично се намеси, изслуша страните и насрочи нови избори. така приключи аферата , която шеговито нричат в САЩ "Случаят с германските туристи".

Четно казано доста ме притесни авантюрата на Персия с СА. Още при активизацията на Ирак (една неигрова държава) аз осъзнах кой стои зад нея. При навлизането ва СА , просто мой дълг бе да реагирам по начина по който го направих. Тази окупация бе в разрес със всичко което аз защитавах пред ОН и това ставаше буквално в задния ми двор. Веднага се свързах с Персийския екип и поставих нещата просто и ясно - трябва да се намери друго решение. Тази окупация:
1. Създаваше прецидент - за пръв път в играта една държава прекратяваше съществуването на друго чрез воена сила.
2. След планираната малко след завземането на СА анексия на Ирак от страна на Персия , на всички вече щеше да е ясно, че Персия е реална заплаха. Опасявах се че това ще подбуди СССР да напарви превантивна атака и така да стане мой съсед ...при това подтвърждвайки прецидента вече с премахването на една игрова държава. От тук нататъка вече нямаше да има спиране.
Паниката щеше да е повсемества. Всички щяха да се юрнат привантивно да изнасят СССР.
Типично феодално мислене. Но надявам се хората от тази игра да разберът че политиката не е просто шах с танкчета. Нито един от вас не се замисли за това как реално ще се отрази една война на населението ви. Всички действаха на принципа щом системата ми позволява да превзема света - ще го направя. Именно игра без задълбочена мисъл. Никой не се замисля кака след това се управлява една многонационална държава 90% от населението на която те смята за подтисник , а 90% от свободните държави - за агресор.
Именно липсата на вътрешен социален модел наложи такъв начин на игра, който не е способен да пресъздаде целите и подбудите за воденето на една пълноценна дипломация, насочена не към война , а към държавна сигурност и просперитет.
Не е нормално вътрешните разходи да се определят по формула която изключва такива важни моменти като държавен дифицит и която е насочена към това да произвеждаш само армия или апгрейди на армията.

Безсмилените транс-световни съюзи (където Щурмфюрера е ненадминат специалист), интриги с цел да се спре развитието на друга държава, намираща се на хиляди километри от теб и не представляваща за теб заплаха, нарушаване на суверенитета на една държава по най-варварски начин само за да получиш икономическия потенциал на нейните провинции, който ще ти послужи единствено за да организираш още по-голяма вандалска атака - всичко това показва колко неуспешна е играта от към целта поставена пред нея - да създаде една поне елементарна симулация на политическите взаимоотношения между държавите. Играта не е с цел само забавление, поне този форум не се поставя тази цел като основна. Целта е хората да се научат да виждат логиката в политическите процеси в света в който живеят, да вникнат в дълбочината им, да разсъждват над тях, да търсят грешките и добрите решения в тях. И евентуално един ден да са готови да предложат разумни алтернативи и да бъдат достойни граждани на света, който разбират, а не коне с капаци залъгвани и манипулирани по най-елементарен начин, като се действа въз основа на подсъзнателния им стрмеж към агресия и национална нетърпимост.
Надявам се следващата игра да се получи поне малко по-добра от тази.

[gollum]

Подписвам се и с двете ръце под това заключение - особено в частта му, която се отнася до идеята и крайната цел на тези игри.

[Sturmfuhrer]

Извинете ме, но този път не съм съгласен с Княза! Просто това е ИГРА, в която повечето хора намират за далеч по-важно това дали накрая ще са победители във войната, а не дали хората, които не съществуват, ще бъдат щастливи!


А що се отнася до частта за мен. Там съм почти напълно съгласен! В Дипломация бях неопитен... но пък там спечелих доста... в смисъл.... от гледна точка на познание за вас.


И в самата игра се представих доста зле. С едно две изключения... като за начало... там цитирам "В началото почти всеки имаше договор с всеки". Така че точно в тази игра важни бяха по-скоро силата, късмета и целите (пак късмета демек) от колкото самата игра. А аз лично там най-вече загубих заради 2 неща:

1. Това че не исках да предам съюзника си!

2. За това че не действах. Ако бях му помогнал (макар и много по-слаб от теб) то можеше да стане глобална война и така да имам шанс или ако го бях предал щях да съм на твоя страна, което на практика щеше да значи победа (до колкото помня твоят план не включваше моето унищожаване).


И така... мисля за това се разбрахме, но пак казвам, че не съм съгласен с това, че целта на играта е хората да са щастливи... поне не за повечето играчи. Лично моята цел беше да изпълня нарежданията на шефа и да го ориентирам сред другите играчи... мисля че успях.

[княз Крылов]

Извинете ме, но този път не съм съгласен с Княза! Просто това е ИГРА, в която повечето хора намират за далеч по-важно това дали накрая ще са победители във войната, а не дали хората, които не съществуват, ще бъдат щастливи!

Imenno tova q pravi uslojnen shah. Syjelqvam che ne si syglasen. Tova znachi prosto che tozi forum ne e nasochen kym tova da dostavi udovolstvie na teb. Tozi forum ima nai-veche obrazovatelna i razvoina cel.

[Imperial]

Абсолютно.

[Sir Gray]

Да, ама князе, как можем да моделираме тази сложна реалност, която предлагаш? И на мен адски би ме кефило малко по-завъртяни социален и политически модел ама горките водещи ще се сбъркат...
А иначе и аз се подписвам с две ръце по твоя пост. Особено по частта с "феодалната дипломация"

[Sturmfuhrer]

И така... ще ме изядете докато съм сам. Може би прибързахте малко, ама как да е.

Лично аз не искам да кажа, че идеята НЕ Е ДОБРА, обаче е трудно осъществима, защото:


1. За водещите ще е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО трудно да направят такъв социален модел на игра... Мненията им ще бъдат СУБЕКТИВНИ, а това може да провали всичко.

2. Играчите от тази игра... Князе, айде кажи ми кои играчи освен теб искаха хората да са щастливи? В смисъл... ако Вересчагин иска да направи реалистична игра няма това да му е целта, нали :lol: :lol:


Обобщено... защо не направите... малко по-усложнен социално-политически модел, който да наказва играчите, когато правят нещо нелогично... а не да ги карате те сами да играят за хората си... но когато го правите да бъде умерено. Всъщност.... това че не съм спал толкова време си дава отражение... но може би ме разбрахте...