Препоръчвам на всеки да прочете статията. С удебелен шрифт съм посочил по-важните детайли от нея, а с червено - коментарите. Ако някой сметне, че има и други, нека да даде своето предложение, като уточни защо са важни според него.
Е Р И Х Х А Р Т М А Н
статия от Жан-Ив Лоран
списание AIR FAN октомври 1983 г., стр. 8
След края на Втората Световна война, споровете относно автен- тичността на победите на германските летци се умножиха. Обявените цифри, често надвишаващи 150 въздушни победи, бяха твърде зле приемани от победителите. Те обаче, по начало не провеждаха разследване върху реалността на немските критерии, поради което разпространяването на фантастични интерпретации правеше възможно отправянето на присмехулни подигравки по адрес на "асовете" на Luft- waffe_. Обяснението става най-ясно тогава, когато се знае, че всеки самолет свален от пилот на една Staffel_ носи в неговата лична сметка кредит от първостепенна важност за получаването на званието Staffelkapit n_! В действителност, освен всичко друго, са разкрити и многобройни документи, чието съществуване доказва сериозността на германската система за отчитане, много по-стриктна и съвършена в сравнение с френската и американската системи. Не са редки примерите, когато немските асове са били лишавани от дадена победа поради липсата на достатъчно количество достоверни свидетели.
Убедени в строгостта на германската система, ние все пак с право си задаваме въпроса: коя е причината за толкова големите разлики между победите на най-добрите изтребители от двете страни? Съветският ас Иван Кожедуб държи палмата на съюзническото първенство с 62 въздушни победи, докато най-малко 105 немски пилота надвишават сумата от 100 победи... в това малко отклонение е разумно да направим някои разяснения. По определящо тук е разбира се отсъствието на "tour d'op ration"_ в Luftwaffe. Всъщност, противно на Съюзниците, които командироваха техните пилоти като инструктори в школите след изпълнението на фиксиран брой мисии, Luftwaffe ги използуваше интензивно в бойните действия. Голям брой от тях прекараха пет години непрекъсната практика в бойните операции по всички фронтове, натрупвайки понякога по 1500 бойни полета и провеждайки повече от 500 въздушни боя. (изключително голям боен опит) Не е чудно, че през 1945 г. неколцината оцелели от тях буквално вцепениха Съюзниците с нечуваните си лични сметки!
*
Историята на Ерих Хартман е следствие от тези факти и в основата лежат документи и свидетелства. Многозначителен за отбелязване е факта, че единствената страна, която не протестира срещу Хартмановите 352 победи беше СССР: неговият главен противник, комуто той заплати успехите си с над 10-годишно военнопленничество.
Ерих Хартман се ражда на 19 април 1922 година във Вайсах, провинция Вюртенберг. Животът на своеволното по характер русо момче, скоро приема авантюристичен обрат. През 1925 година, неговият баща, доктор Алфред Хартман, подложен на изпитания и срещайки някои трудности в упражняването на своята професия в Германия, решава да отпътува за Китай. Той отвежда със себе си и своето семейство. Пребиваването в Китай обаче, не било дълготрайно. Няколко години след настаняването на семейство Хартман в Янг-Дзе-Кианг, първите вълнения известяващи надигащата се китайска революция, принуждават Хартман да напусне страната опасявайки се да не стане жертва на някоя вълна от бързо процедурни екзекуции.
Младият Ерих, тогава петгодишен и говорещ китайски по-добре и от матерния си език, се завръща в Германия заедно със своите родители, които се установяват във Вайл-им-Шьонбух, близо до Щутгарт. Малкото момче твърде бързо проявява интереса си към самолетите. На осем години, след заравняне на терена в градината, той се хвърля от покрива на къщата закачен за една бамбукова конструкция, която можела да се нарече всичко друго само не и планер. Получените в резултат синини моментално му избиват от главата идеята за безмоторен полет.
Наскоро след този безплоден опит се случва събитие, което може би изиграва решителна роля в неговия живот. Майка му, Елизабет, се записва в аероклуба в Щутгарт-Бьоблинген, където за късо време получава бревет за частен пилот. За нейният син това е истинско прераждане. През 1931 година той изгаря от желание да се учи да пилотира един Klemm 27, придобит като съпритежание от неговите родители. Ограниченията предизвикани от икономическата криза в 1932 година обаче, налагат продажбата на самолета, което се превръща в жестоко разочарование за малкия Ерих.
На следващата година властта бързо е завзета от партията на национал-социалистите. Новият режим насърчава основаването на народни секции по летене, събирайки парични помощи за улеснение приема на млади хора. Без да чака повторна покана, Ерих Хартман с всички сили се хвърля да утолява страстта си. На четиринадесет години, той вече притежава два бревета за сляпо летене и е обект на силно възхищение от страна на своите инструктори, които го нареждат между изключително надарените ученици. Малко по-късно юношата вече е инструктор по слепи полети на група млади хитлеристи. (безспорен вроден талант)
В момента на обявяването на войната, Ерих Хартман завършва втората си степен на обучение в Hochschule (Висша школа) в Корнтал. Дипломата си за завършване получава през април 1940 година. По това време той с основание си задава въпроса: дали войната ще му позволи да осъществи мечтата си да стане пилот на самолет. Вече е на 18 години и въпреки, че изпитва отвращение към военната дисциплина решава да подаде кандидатурата си в първото изпречило му се рекрутско бюро на Luftwaffe. Най-сетне, през октомври 1940 година, Ерих Хартман постъпва в 10 тренировъчен полк в Нойкурен, в Източна Прусия.
И З П И Т И
Битката за Англия, тогава в апогея си, създава надежди за евентуален близък край на военните действия. Подготовката на нови пилоти вече не носи характер на спешна необходимост. В Нойкурен, Хартман трябва да понася строгата пруска дисциплина, което често няма и най-далечно отношение с авиацията.
През март 1941 година той е преместен във военно-авиационното училище в Берлин-Гатов. За голямо негово щастие, разкрепостеното обучение в Гатов се различава твърде много от това в Нойкурен. Пет дни след преназначението му, той чувства оживление озовавайки се заедно с един инструктор в кабината на биплана B cker 131 "Jung- mann". Хартман смята, че фелдфебел Колберг има доверие в своя ученик, тъй като му нарежда да извърши излитане. Този първи полет протича удовлетворително. Следват много други в компанията на същия инструктор. След само 74 кацания, на 24 март Колберг пуска подопечния си в самостоятелен полет. Скоро настъпва краят на подготовката и Хартман твърде е зарадван от отличните си резултати, тъй като те му отварят вратата към дневната изтребителна авиация. В течение на следващата година, Ерих Хартман усвоява 17 различни типа самолети преди да се настани най-сетне зад бордното табло на машината, която му донася слава: Messerschmitt Bf 109.
В школата за летци-изтребители N2 (Jagdfliegerschule 2) в Зербст, инструктор му е оберлейтенант Хохаген и тук пред Ерих се разкрива предопределението към кариерата на изтребителя. Неговото изтънчено пилотиране както и прецизната му стрелба намират единодушно признание. На 30 юни 1942 година, по време на първото си упражнение в стрелба по влачена мишена картечниците на неговия Bf 109 D изстрелват петдесет патрона. След кацането, се установява, че 24 куршума са достигнали мишената, което за новак е забележителен резултат.
Все пак неговите инструктори сдържат своето мнение по отношение на този надарен курсант, у когото дисциплината не изключва известна импулсивност и самостоятелност на характера. На 24 август, Хартман, който се намира на курсове по стрелба в Глайвиц, решава да се възползува от великолепното време за да прелети над Зербст. Точно над аеродрума той извършва една красива демонстрация на акробатични фигури научени благодарение на оберлейтенант Хохаген. Свредели, ранверсмани, имелмани и тона и най-вече смените в режима на двигателя Daimler-Benz завършват с привличането на всеобщото внимание, разбира се и това на коменданта на училището в Зербст. Хартман подчертава "изложението" си с пикиране с последващо изравняване на машината на двайсет метра от земята и изчезва в посока на изходната си база. Над Глайвиц се задоволява само да премине циркаджийски с пълна газ в полет по гръб. После си каца като най-спокойния човек на света. Незабавно повикан при коменданта на училището, десет минути по-късно Хартман е лишен от две трети от заплатата си за 90 дни. Освен това е възнаграден с една седмица арест за проявена "липса на зрялост". Този инцидент охлажда за известно време стремежа към публични демонстрации на "акробата", но в никакъв случай не му повлиява по-късно при назначението му на фронта. Войната на Изток навлиза в критична фаза и Luftwaffe изпитват спешна нужда от пилоти. Заповедта за неговото отправяне на фронта пристига в първите дни на октомври 1942 година: той получава назначение в Jagdgeschwader_ 52 и заедно с трима други млади лейтенанти трябва да се яви в командния пункт на ескадрата в Майкоп.
Н А Ф Р О Н Т А
Минавайки през Краков за да получат бойни машини Messerschmitt 109 от базата за доставки за руския фронт, Хартман и неговите другари се представят в комендантството. Тук обаче, го задължават да прехвърли придружен от ескорт, един Junkers 87 "Stuka" към Мариупол, на брега на Азовско море. Никога не е пилотирал подобна машина, но не смята, че това ще му създаде кой знае какви проблеми. Установявайки наистина голяма прилика между приборното табло на Ju 87 и това на Bf 109, той запалва мотора Jumo. После оставя да излетят пред него лейтенантите Щиблер, Волф и Мерчат, след което започва да рулира бавно към началото на пистата. Точно в този момент настъпват неприятностите. Пред капота на своя мотор Хартман забелязва малка дървена контролна барака и започва внимателно да натиска спирачката на лявото колело. "Щуката" обаче, продължава невъзмутимо да спазва курса си. Тогава той се хвърля с всички сили върху спирачките, но за негов ужас бараката стремително увеличава своите размери в предното стъкло, през вратичката побягва офицер... следва удар! Мощното витло на пикиращият бомбардировач раздробява крехката постройка. Дъжд от дървени отломки и листа хартия се сипе върху самолета, който най-сетне замира неподвижен.
В кабината, лейтенант Хартман вижда кариерата си вече твърде съмнителна. Той се свива безпомощен в очакване на най-лошото, още повече, че към него тичат очевидци от всички страни. Чудото, на което не се надява, се случва в момента, в който пристига коменданта на площадката, зачервен от едва сдържания гняв. Една от другите три "Щуки" се появява в края на площадката, оставяйки след себе си гъст черен пушек и се приземява, завършвайки пробега си в една радиомачта. Пилотът едва се спасява от огъня! Тази втора катастрофа позволява на Хартман да избегне санкциите. Но за коменданта на базата в Краков чашата е препълнена. Той се разпорежда двамата млади пилоти да бъдат прехвърлени в Майкоп с един Junkers 52. Във фюзелажа на тримоторника, докато се настанява между два сандъка с муниции и си прави равносметка, Ерих Хартман заключава, че се е отървал доста евтино.
Той намира отново другарите си на 8 октомври 1942 година в Майкоп и най-сетне е отведен в подземното укритие на комодора_ на знаменитата JG 52, майор Храбак, който го посреща по свой начин. Неговата реч за "добре дошъл" съдържа фраза, която се запечатва в паметта на Ерих Хартман: " ... за да оживеете тук, Вие трябва непрекъснато да имате общ поглед върху въздушния бой, в който участвувате. Летете преди всичко с главата си, не се импулсирайте прекалено и най-вече, не действувайте само с мишци когато настъпи удобния момент". Комодорът едва е привършил, когато високоговорителите известяват завръщането на един самолет.
"Освободете терена, кацам! Виждам пистата, трябва незабавно да ме приемете". След две секунди: "Мили Боже, надявам се да пристигна там , преди моторът ми да е пламнал!". Всички изтичват от укритието. Хартман и неговите другари забелязват един Messerschmitt 109, който пикира стръмно към аеродрума. Пред погледите им набъбва следата от черен дим, която се стеле зад машината. Изтребителят изравнява полета си над самата земя и грубо се тръсва върху нея. След два подскока, той пробягва няколко метра и левият колесник се отделя. "Месершмитът" прави ефектно нещо подобно на конски прескок през дървено препятствие и капотира. Последва разтърсваща експлозия, която преобръща останките върху зелената писта, след което пожарникари и механици се устремяват да гасят пожара. Близо до Хартман някой извиква: "Това е Крупински!". Положението на летеца изглежда безнадеждно: започват да се взривяват 20 мм боеприпаси. Ненадейно от пламъците се отделя силует. Спасилият се от гибел пилот, веднага скача в една кола и се отправя към командния пункт. Немного посивял и още свит, той приближава усмихнат към своя комодор и диалогът, който последва лишава Хартман и от последните му илюзии:
"-Претърпях няколко сблъсъка с ПВО над проклетия Кавказ!"
"-Крупински, Вие трябва да празнувате тази вечер като рожденик" отговаря Храбак. Пред смаяния поглед на новопристигналите, той обявява своето намерение:
"-Когато един пилот съхрани живота си при такива условия, ние винаги отпразнуваме неговия рожден ден."
"-А какво се случва, когато той загине?" пита Хартман.
"-Ами ние си поделяме вещите му, за да можем да забравим и се отпуснем психически!"
На 10 октомври 1942 година, Ерих Хартман и неговите другари
пристигат в Солдатская, където е базирана III./JG 52_. Нейният Gruppenkommandeur_, м-р фон Бонин, ги посреща топло. Мерчат и Хартман са разпределени в 7 Staffel, а Щиблер и Волф - в 9 Staffel.
В 7 Staffel, Хартман се представя на своя Schwarmfhrer_, фелдфебел Едмунд "Паул" Росман. Той е известен с репутацията си (явно по-подходяща за друго място) на непоправим шегобиец. Но кален в многобройни въздушни битки, Росман няма равен на себе си в успокояването и обучаването на неотдавна пристигнали летци. Докато Хартман натрупа познания в тила, към момента на срещата им Росман вече е записал 80 победи в личната си сметка. Освен това, той на драго сърце предава опита си в това, как, независимо от обстоятелствата, да успяваш винаги да се върнеш от полет. (така трябва да прави всеки добър пилот)Твърдо решен да блесне пред новия си шеф, л-т Хартман заема мястото си в един Messerschmitt Bf 109 G-2 на 14 октомври 1942 година за своя първи боен полет във войната: "свободен лов" над сектора Грозни-Дижора. Пет минути след излитането, Хартман, който следва скруполезно и най-малкия маньовър на водача си(изключително важно) , чува по радиото сигнал на Росман за забелязани от него седем руски изтребителя съпровождащи три Ил-2 "Щурмовик". В този момент двата "месершмита" летят с крейсерска скорост на 4000 м височина над Терек по посока на Прохладни. След 15 минути полет, отново звучи гласът на Росман: "- Внимание, индианци под нас на 11 час !". Хартман впива поглед в околното пространство, но нищо не забелязва. Внезапно "месершмитът" на Росман пропада в отвесно пикиране. Той го следва неотлъчно на дистанция от около 40 метра.Пикирането продължава 1800 метра, след което Росман изравнява полета и Хартман най-сетне вижда... две кафяви точки малко по-долу пред себе си. (трябва непрекъснато наблюдение на обстановката) Освобождавайки цялата мощ на своя Daimler-Benz, той включва колиматорния прицел и изпреварва самолета на Росман. Заслепен от руските самолети, които бързо се увеличават в предното стъкло, той все пак чувствува как сърцето му бие оглушително, а стъпалата треперят върху педалите на крачното управление. От триста метра открива огън с оръдието и картечниците. Трасетата набраздяват небето встрани и надолу от целта... несполука! Той преминава под вражеския самолет във възходящ вираж. Изведнъж му се сторва, че небето е пълно със самолети в тъмнозелено, които се опитват да се прокраднат в неговия заден сектор. Хартман започва да се чувствува твърде неудобно. Безпомощен, търси с очи "сто и деветката" на Росман. След ляв завой на 180 със силен крен, той забелязва над себе си пласт облаци и кабрира със своя Messerschmitt стремително към него. Петнадесет секунди по-късно преминава облачният слой и идва отново на себе си, сам-самичък в огряното от слънце синьо небе. Възвръщайки дух, Хартман се опитва да установи местоположението си. В слушалките му зазвучава спокойният глас на "Паул" Росман: "- Не трябва да се страхувате, а да следите зад гърба си за опасност по време на атака. (обзор на пространството) Откакто влязохте в облаците, Ви изгубих от поглед. Сега слезте при мен!"
Успокоен, Ерих Хартман изпълнява заповедта. Под облаците обаче, го очаква неприятна изненада: някакъв самолет-изтребител, който той не успява да идентифицира, се носи бързо срещу него... това вече му идва много. Изпадайки незабавно в непреодолима паника, Хартман натиска решително лоста към приборната дъска в надежда да се изплъзне с пикиране. Той повиква Росман по радиото и съобщава, че вражески самолет се опитва да излезе зад него на дистанция за стрелба. Отговорът на водача на двойката (Rottenflieger) е лаконичен: "-Минете надясно, за да мога да Ви разпозная!". Залагайки десен вираж, Хартман забелязва едноплощника, който следва неговите еволюции, да се приближава по тангентата с голяма скорост. Пикирането продължава до самата земя, където Ерих изравнява самолета на височината на върхарите на дърветата и взема курс на запад, очаквайки всеки момент вражеските куршуми да изрешетят неговия Messerschmitt. Гласът на Росман вече не се чува. След десет минути бръснещ полет със скорост 600 км/ч, Хартман най-после разбира, че вече никой не го преследва и се издига на 500 метра за да добие ориентация. Върху приборната дъска тревожно засиява червената контролна лампичка на горивото. Не му остават повече от шест минути полет и то с най-малка газ. Силно подтиснат, той търси подходящо поле за принудително кацане. Двигателят Daimler-Benz прокашля няколко пъти и внезапно спира, принуждавайки младия пилот да управлява един твърде посредствен планер. Пред него изплуват две необятни ливади, разделени от прашен път, по който се движат военни коли. Минута по-късно, Messerschmitt 109 се изхлузва по някаква нива и замира неподвижен. Хартман излиза от самолета за да констатира сериозни повреди по фюзелажа, причинени от неравната почва... Същата вечер, на аеродрума в Солдатская, майор фон Бонин засипва с укори младия летец. "Паул" Росман пък му обяснява, че е извършил седем сериозни грешки:
- Отделил се е от водача на двойката без заповед;
- Изпречил се е в полето за стрелба на водача;
- Влязъл е в облаците за да се отклони от боя;
- Взел е самолета на своя водач за руски изтребител(машината, с която се среща при излизане от облачния слой, не била някоя друга, а тази на Росман!);
- Не се подчинява на заповедта за присъединяване към шефа си;
- Загубва ориентировка;
- Разрушава самолета си, без последния да има и най-малкото поражение от вражески огън. (без коментар
)
Наказанието е незабавно: три дни забрана от полети, през което време лейтенант Хартман трябва да помага на механиците в поддръжката на самолетите. Младият летец се осмелява да моли за нова възможност за представяне пред фелдфебел Росман. Във всеки случай той възобновява бойните си полети с "Паул", а грешката с голямата дистанция за стрелба, го приучва да пази хладнокръвие при схватките с руснаците.
Впрочем, в началото на ноември 1942 година Росман лети с удвоена предпазливост, тъй като една неотдавнашна рана в ръката го възпира от резки маневри. Той не предприема атаки, ако няма на своя страна ефекта от изненадата и ако не е сигурен в победата. Ерих Хартман е силно впечатлен от тази тактика. (при това условие половината от битката е спечелена)
На 5 ноември 1942 година, най-сетне идва и неговия ред. Той е назначен като воден на адютанта на групата, оберлейтенант Трепте. Този ден, за изпълнение на поредната задача, от III./JG 52 е отделена четворка Messerschmitt 109 G-2, които излитат от Солдатская малко преди обяд. В 11.46 часа, германските изтребители вече се намират на траверса на Дижора. Острото зрение на лейтенант Хартман прониква явно значително по-надълбоко в синевата на небето, тъй като той първи сигнализира по радиото за 18 щурмови самолета Ил-2 и 10 Лавочкин ЛаГГ-3, летящи на петстотин метра по-ниско. Трепте, все още не открил врага, дава заповед на Хартман да ръководи атаката. Няколко секунди по-късно, заелият идеална позиция немски патрул открива огън по щурмовиките, след което преминава с пълна газ през руския ескорт. (позицията за стрелба)На седемдесет метра от един шурмовик, Хартман нагласява кръстачката на колиматорния прицел върху фюзелажа на целта си и изстрелва къса серия от своите три 20 мм оръдия. Експлозии осветяват фюзелажа на руснака, който започва непрекъснати, тесни виражи без да показва с нищо, че попаденията са му причинили каквато и да е вреда. Тогава Хартман си спомня препоръките на своя приятел капитан Алфред Гриславски: "За да свалиш Ил-2, трябва да се целиш в коремния му радиатор". Отдавайки лоста за управление напред, Хартман губи двеста метра височина докато се увери, че зад него не се прокрадва някой ЛаГГ-3, и възобновява смъртоносната си атака срещу шурмовика, който междувременно се е върнал към праволинейния си полет. Този път немският летец изчаква докато се приближи на 40 метра преди да открие огън. Един от снарядите се взривява в охлаждащия радиатор на руската машина, която веднага започва да оставя след себе си бързо набъбваща следа от гъст, черен дим. Появяват се пламъци; щурмовикът бавно завива на изток. С полегато пикиране месершмитът сподиря своята жертва. Внезапно, нещо избухва в крилото на щурмовика... и дъжд от едри, въртящи се на всички посоки парчета запълва небето. Месерът не успява да отскочи навреме и затреперва под многобройните им удари. Експлозия разтърсва фюзелажа, и кабината на германския изтребител се изпълва с лютив дим. Хартман бързо издърпва страничното прозорче в капака на кабината за да направи светкавична преценка на ситуацията: намира се прекалено близо до земята за да използува парашут, но територията, над която лети очевидно е немска. Принудителното кацане завършва в облак прах. Хартман напуска невредим самолета си точно навреме за да наблюдава падането на щурмовика два километра по-надалеч. Този път съдбата е благосклонна: Ерих Хартман спечелва първата от своите 352 победи! Минута по-късно, над "месершмита" прелита оберлейтенант Трепте за да се увери, че пилотът е здрав и читав, и отново поема курс към Солдатская. Привечер, Ерих Хартман се завръща в частта си обхванат от неразположение. После го закарват за изследване за жълта треска в болницата в Пятигорск, където той прекарва четири седмици. В промеждутъците от време, когато е свободен, Хартман анализира поуките от своите 19 бойни полета. На 14 ноември му предават тъжна новина: неговият приятел лейтенант Райнхард Мерчат (7 Staffel) се е разбил по време на съпроводителен полет с един Messerschmitt 109 G-2 на 11 ноември. Хартман остава единствения новак в 7 Staffel.
О П И Т Ъ Т И Д В А С П Р А К Т И К А Т А
На 20 януари 1943 година, Хартман се завръща в ескадрилата си с нескривана радост. Той изпълнява две мисии като воден на фелдфебел Ханс Дамерс, ограничавайки се само да прикрива новия си водещ. (продължава да лети като воден)Той не е привърженик на теориите на комодора Храбак, но и не изглежда да "лети само с мускулите си". На 27 януари, когато по време на едно меле загубва от погледа си своя водещ, Ерих Хартман се опитва да се задържи няколко секунди в остър вираж на опашката на един МиГ-3. Смазан от жестокото претоварване, той все пак успява да забележи как руснакът нараства в прицела му. С последно усилие изнася кръстачката на колиматора пред носа на "мига". Още след първия откос, вражеската машина се изгубва в серия от експлозии и като че ли се заковава неподвижна в небето. Ерих Хартман сигнализира по радиото за падането на неговия противник близо до Армавир, но не наблюдава никакъв парашут.
На 9 февруари 1943 година, при излитане по тревога на разсъмване, той успява да изненада една ескадрила ЛаГГ-3 и да свали една от тези машини над Славянская. По това време младият лейтенант Хартман лети като воден на знаменития носител на Рицарски кръст оберлейтенант Валтер Крупински, чиято удивителна импулсивност ярко контрастира с хитростта и спокойствието на фелдфебел Росман. (все още е воден)Различни хора, различни методи: Крупински е привърженик на стрелбата от упор, която той практикува след пристигането си на руския фронт с добър успех. Във въздуха, той коментира по радиото маневрите на своя воден, завършвайки неизменно с гръмогласен вик: "- Буби, приближавай се още повече, ти стреляш от твърде голяма дистанция!". (стрелбата от близо) Този прякор "Буби", остава впрочем, прикрепен към Хартман до края на войната.
След петия си полет с Хартман, Крупински заявява, че неговият млад воден стреля по-добре от него самия. Воденият му бързо възприема тактиката на своя шеф. На 10 февруари сваля над Славянская един Douglas "Boston" само с шест снаряда от моторното оръдие, като се доближава до жертвата си на 80 метра. (пестеливост и стелба от близо) По време на 120 си мисия, на 30 април 1943 година, Ерих Хартман печели 10 и 11 победи: два ЛаГГ-3 свалени над Таман на 2000 метра височина по време на 20 минутен въздушен бой. В този случай, той отново използва бордното си оръжие от по-малко от сто метра далечина.
Тези последни успехи му донасят длъжността водещ на двойка и следователно възможността да води въздушния бой както намери за добре.
На 7 май, той изпълнява два полета на "свободен лов" над Таман, като във всеки от тях печели по една победа над Лавочкин. На 18 същия месец, Ерих Хартман отпразнува 17 си победа и си спечелва поздравленията на новия Gruppenkomandeur, капитан Гюнтер Рал. По-късно последният ще си спомня: "- Когато видях Хартман в 7 Staffel за първи път, той имаше твърде нежно изражение на лицето и говореше бавно. Неволно възкликнах в себе си: какво дете...!". На 25 май 1943 година, кариерата на младия ас едва не приключва по трагичен начин. Докато се изкачва отвесно към слънцето за да избегне атаката на руски изтребител, той се сблъсква с един ЛаГГ-3. Борейки се да съхрани управлението над своя Bf 109 G, от чието крило липсва близо една четвърт, Ерих Хартман успява да се изплъзне от преследвачите си и да кацне на територия контролирана от Вермахта.
Въздушният сблъсък здраво разтърсва нервната система на лейтенант Хартман. Докторът на частта, който го преглежда очевидно след негова съпротива, констатира психическо изтощение. Тогава той му предписва най-доброто лекарство: четириседмичен отпуск в Германия. Хартман отпътува още на следващия ден.
Когато се завръща в своята 7 Staffel в Угрим на 3 юли 1943 година, той се намира в отлично състояние и се чувствува превъзходно. На другия ден, пилотите на капитан Рал празнуват 27 победа на унтерофицер Мелтцер с особен блясък: това е 2500 въздушна победа за III./JG 52 (броят на свалените самолети). На 5 юли, Хартман накарва да заговорят за него по новому, побеждавайки четири Ла-5 в четири полета. Неговите другари не остават назад. В този паметен ден фелдфебел Тол има претенции за 7 свалени вражески машини, унтерофицер Хохенберг, лейтенант Кортс, фелдфебел Лоберг, унтерофицер Мелтцер по четири, а оберфелдфебел "Паул" Росман и фелдфебел Хаузвирч по 3. Тази великолепна равносметка обаче, е донякъде помрачена от една катастрофа. Завързвайки бой на вертикали, оберлейтенант Крупински е засегнат и изпада в критично положение. Поради загуба на масло, моторът му спира по време на изпълнение на заход за кацане. В този момент Крупински съглежда двойка "месери", които излитат перпендикулярно на неговото направление за кацане. Той прави напразно усилие да се отклони, засяга с лопатите на въздушния си винт "сто и деветката" на фелдфебел Волф, изскача от пистата и капотира. От останките на "бялата 9" измъкват тежко раненият командир на 7./JG 52, покрит с кръв и бензин. За щастие машината не избухва в пламъци. На 20 юли III./JG 52 се пребазирва в Ивановка. На 1 август Ерих Хартман сваля 5 самолета, довеждайки сметката си до 46 победи. Гюнтер Рал му поверява командуването на 7 Staffel временно, до завръщането на "Граф Пунски"_.
На 20 август 1943 година Ерих Хартман преживява твърде удивително приключение. Призори, той излита начело на осем Messerschmitt 109 G-6 със задача да ескортира "щуки". 6 часа e, когато лейтенант Йоханес Бунзек, водач на второто звено, съобщава за открита от него близо до земята формация от 40 "щурмовика" охранявани от силен наряд изтребители над Кутейниково. Съветските самолети току-що са атакували струпване от германски наземни части и сега стълбове от черен дим се издигат в небето. Повтаря се обичайния сценарий: преминавайки на висока скорост през руския ескорт, "месерите" се залавят изцяло с щурмовите машини. (не се занимават с ескорта, а с щурмовиците - това е все пак целта) Първият Ил-2 не успява да избегне серията, която Хартман концентрира върху коремния му радиатор, и рухва надолу обзет от пламъци. Този път, асът съкращава дистанцията между себе си и целта на 70 метра. Следват няколко бързо редуващи се полувиража за обезпечаване на собствената безопасност, и Хартман излиза на позиция за стрелба зад втори Ил-2. (начинът на проверка на безопасността му)Руснакът пламва от прозрачния кръг на витлото до стабилизатора. В този момент силен удар разтърсва "месершмита". Хартман инстинктивно го хвърля в тесен възходящ вираж. Последва второ разтърсване и докато от капота на мотора се отскубва някаква ламарина, в кабината започва да нахлува синкав дим. Хартман забелязва как температурата на маслото рязко се покачва. Не виждайки никакъв руснак в небето около себе си, той взима курс право на запад. След няколко секунди полет, двигателят Daimler-Benz започва тревожно да "чука" и Хартман решава да изключи контакта и да прекъсне притока на бензин. После се приземява в едно поле с висока трева, което го освобождава от страха от атаки от страна на руските изтребители. Преди да напусне кабината на своя самолет, той предприема демонтаж на бордовия часовник - инструмент, винаги липсващ в складовете за резервни части на JG 52, и чието връщане след всяко кацане в полето е препоръчително. Работата му обаче, е прекъсната от пристигането на един странен камион. Ужасен, той гледа как от него скачат руски войници и тичат към самолета му. Тогава залага всичко на една карта, срутва се в кабината и започва да стене. Тази симулация на "тежки вътрешни наранявания" постига целта си противно на всички очаквания. През целият преди обед, който следва, руснаците го транспортират с камион до здравен пункт, по-късно в един полеви лазарет където стенанията му, прераснали във вой, довеждат до отчаяние един лекар, който тъкмо започва да разрязва летателния му комбинезон. Светилото на науката сметва, че този случай е прекалено сложен за него, написва идентичността и номера на ранения върху табелката му и заповядва да го откарат обратно. Натоварват Хартман най-грижливо и внимателно в същия камион. Един войник сяда зад кормилото, а втори руснак се качва отзад за да се грижи за ранения. Така те пропътуват бавно някъде около 3 километра, докато внезапно едно характерно бучене изважда Хартман от неговото вцепенение: ескадрила Ju 87 приближава на бръснещ полет. Камионът забавя своя ход. Пазачите изпадат в напрегната готовност за мигновено напускане на автомобила. Този, който пази Хартман, насочва оръжието си към небето. Отпускайки се изведнъж, Хартман се изправя и отхвърля руснака в срещуположната стена на каросерията. Пазачът рухва и остава на мястото си безжизнен. Затворникът скача на пътя и побягва през една слънчогледова нива. Скърцане на спирачки отзад му дава да разбере, че бягството му е разкрито... чува се свирене на куршуми. Така той тича в продължение на петнайсет минути докато загуби дъха си. Най-сетне, убеден, че вече има доста голям аванс пред преследвачите си, Ерих Хартман спира за да дойде на себе си. По положението на слънцето, той определя час към 8. След това тръгва на запад и върви в продължение на половин час докато съглежда едно село, близо до което се окопават руски войници. Явно фронтовата линия вече не е толкова далече. Успокоен, Хартман се връща при един ручей и решава да се прикрие колкото може по-добре и да подремне. Когато пада нощта, той отново поема пътя си. С удвоена предпазливост стига до един хълм, от който действува руска артилерия. Като последно средство, следва от дистанция един руски разузнавателен патрул, който е унищожен от картечен ред пред самите му очи. Много внимателно, Хартман напредва на запад в продължение на още два часа, докато едно "Halt"_, придружено от изстрел го кара да замръзне на мястото си. Куршумът просвирва между краката му! Минута по-късно лейтенант Хартман е изправен пред един офицер от инфантерията, комуто разказва подробности от своите приключения. На другия ден сутринта, кола на Вермахта го откарва на неговия аеродрум, където завръщането му се превръща в невиждан празник. Тук обаче го очаква и една смайваща новина. Неговият първи механик унтерофицер "Бимел" Мертенс, взимайки със себе си провизии и оръжие, е тръгнал да го търси зад руските линии. "Бимел" се връща отчаян три дни по-късно... и първия пилот, когото вижда на командния пункт на III./JG 52, е "Буби" Хартман!
Н А Д П Р Е В А Р А З А П О Б Е Д И
На следващия ден, Хартман научава, че неговата 90 въздушна победа му е донесла повишение в кариерата. Той е назначен за Staffelkapitеn_ на 9./JG 52. Новината почти не го очарова, тъй като отговорността за една ескадрила във въздушен бой, в неговите очи е допълнителна грижа. По този повод, по-късно той разказва: "-Едно звено ми беше повече от достатъчно: през лятото на 1943 година още не бях достатъчно опитен за да управлявам една дузина самолети." (отговорността при командването)
На 19 септември 1943 година, III./JG 52 отпразнува 3000 си победа, която е Хартмановата 97 - един Ла-5 свален над Днепро-Юг. На другия ден, три Ла-5 и една "Airacobra", свалени в два полета, му осигуряват достигането на заветния рубеж от 100 победи. Оттук нататък, списъкът с неговите победи е продължен с необикновена бързина. Неговата 150 победа, един Ла-5 свален на 13 декември 1943 година над Апостолово, му донася отдавна заслужения Рицарски кръст. Може да ви се стори чудно, че тази награда не го спохожда по-рано, но трябва да се знае, че на Източния фронт лични сметки над 100 победи съвсем не са били рядкост.
Януари и февруари 1944 година са бляскави месеци за младия Staffelkapit n на 9./JG 52. За шейсет дни, "Буби" печели над 40 въздушни победи и то в катастрофалните условия на руската зима. На 2 март 1944 година сваля 10 вражески самолета около Кировоград, с което общата му сума възлиза на 202 победи. Вечерта той научава, че фюрерът е решил да го удостои с Дъбовите листа към Рицарския кръст. После следва един период на затишие, което продължава до 22 април 1944 година. На другия ден, над Севастопол, Хартман се сблъсква с един от своите най-корави противници в цялата си кариера. Той излита от Херсонес на "свободен лов" над Крим заедно с унтерофицер Хайнрих Вестер. Над Севастополските руини, ненадейно обзело го предчувствие, го кара да огледа небето зад себе си. Тъкмо на време! От по-голяма височина и с пълна газ, върху тях връхлита един Як-9. Хартман предупреждава водения си и преминава в стръмно изкачване. Руснакът преминава под тях на огромна скорост и прави това, което "Буби" вече е предвидил: полулупинг последван от полутоно - т.е. знаменития "имелман", което дава на самолета възможност да вземе и запази превъзходството си във височина. Десет секунди по-късно "якът" се озовава пред лицето на немската двойка с осветен от пламъчетата на собствените му изстрели фюзелаж. Хартман задействува своите бордни оръжия и трите самолета се разминават със сумарна скорост от 1000 км/ч. Следва завой на 180 в хоризонтална плоскост и същият маньовър се повтаря, отново безрезултатно. Страхувайки се от сблъсък, Хартман използува третата фронтална атака на руснака за да се отклони 600 метра по-ниско. Двамата германци наблюдават как противникът им изменя плоскостта на полета си, видимо търсейки ги. Настъпва решаващият момент във този бой. Изстисквайки цялата мощ на своите Daimler-Benz, "месершмитите" повдигат носовете си в смъртоносен ъгъл към руския изтребител. От тридесет метра, Ерих Хартман изстрелва четири снаряда от моторното оръдие по "яка". Две експлозии в двигателя, а трета в областта на крилото, нарушават равновесието на машината, която се обръща по гръб. Капакът на кабината се отделя и германците виждат как противниковият пилот скача с парашут. Обвит в пламъци, неговият "як" пада няколко секунди по-късно в Севастопол. След един час Хартман и Вестер докарват руснака с един Fieseler "Storch" на площадката си в Херсонес. В продължение на два дни, той е гост на III./JG 52, и преводачите доста се поизпотяват.
М Е Ч О В Е Т Е
В края на април 1944 година, немците започват евакуацията си от Крим. Даже пет или шест полета в ден на пилот от III./JG 52 не са в състояние да попречат на "щурмовиките" да превърнат отстъплението на Вермахта в паническо бягство. В първите дни на май става трудно да бъде удържан дори самия аеродрум в Херсонес. На 8 същия месец, Хартман регистрира своята 223 победа преди да се евакуира от летището заедно с последните Messerschmitt 109 G на 9 Staffel. Във фюзелажа на своята "жълта 1", той успява да вземе двама механициизоставяйки в Херсонес една част от радио оборудването си и бронята на седалката. (важността на техниците)На 18 май нова заповед отпраща 9 Staffel в Роман (Румъния), летище, от което тя трябва да започне бойни действия против американските бомбардировачи. По време на прехвърлянето, изпълнено на бръснещ полет, със своята "жълта 2" в земята се разбива фелдфебел Герхард Кьолер. 9 Staffel, чиито загуби през цялата кампания срещу Съветския съюз са смехотворно слаби, губи двама пилоти във въздушни битки в края на месец май. На 29 същия месец, оберфелдфебел Фридрих Блесин е тежко ранен от бордния стрелец на един Ил-2 и скача с парашут. На другия ден, P-39 "Airacobra" триумфират над "жълтата 11", пилотирана от унтерофицер Хайнц Юнгер, който е принуден да се приземи с прибран колесник близо до немските позиции. През този период, "Буби" Хартман добавя към сметката си 12 нови победи, в това число 6 американски "Mustang", свалени над Букурещ и Плоещ в пет бойни полета. На 1 юни, по време на петата му мисия срещу USAF, той трябва да търси спасение в парашута, поради свършване на горивото, за да избегне осем "Mustang", които нямат навика да оставят с благополучен завършек принудителни приземявания.
На 4 юни 1944 година, две въздушни битки над Бобруйския сектор завършват с унищожаването на четири Як-9 и три Ил-2, като по този начин сметката на младия ас достига цифрата 250. Четири летци от Luftwaffe са достигнали тази сума преди него: неговият Gruppenkommander Гюнтер Рал, Герхард Баркхорн (JG 52), Ото Кител (JG 54) и Валтер Новотни (JG 54). В III./JG 52 подобни събития са повод за организирането на паметни празници. Когато чествуването започва, първият механик на Хартман, "Бимел" Мертенс, обявява с неприкрита гордост, че за постигането на последните си три победи, "неговият" пилот е възпроизвел 120 изстрела, в това число само 29 снаряда от моторното оръдие. (пестеливост и точност)По-късно вечерта, пристига толкова очакваната новина. Адолф Хитлер декорира с Мечовете към Рицарския кръст командира на 9./JG 52. Събитието е твърде изключително, поради което официалното връчване на тази награда трябва да протече на място в Главната квартира на фюрера в Растенбург. Това става на 3 август, т.е. две седмици след атентата, който за малко не струва живота на Хитлер. Последният, все още травмиран от шока, отправя своите поздравления с доста угаснал глас. Привечер, напускайки Растенбург, Хартман почувства, че постъпките на този толкова физически и духовно отслабнал човек, ще допринесат за поражението на Германия. Никога преди, липсата на информация у фюрера за истинското положение на Източния фронт, не му се е представяла по толкова очевиден начин.
С В Е Т О В Е Н Р Е К О Р Д Ь О Р Н А 22 Г О Д И Н И
Хартман се завръща в полка си на 19 юли 1944 година и тутакси печели нови победи. Неговата "жълта 1" вече е екипирана с остъкление на кабината тип "Erla" предлагащо по-добра видимост встрани и назад. С тази машина, той увеличава победната си сметка с изумителна бързина. На 22 август отпразнува 282 си победа. На следващия ден, осем свалени руски самолета в три полета, са прибавени към л стата без проблеми, освен едно кръвотечение от носа. От този момент, цялата JG 52 заживява в очакване на неговата 300 въздушна победа - резултат, който никога нито един летец-изтре- бител не е постигал дотогава. От месец август 1944 година нататък, "Буби" вече няма съперник със сметка, близка до неговата. Единственият, от когото може да се опасява, майор Герд Баркхорн, е сериозно ранен в дясната ръка и коляното на 31 май и е на легло в болница.
На 24 август 1944 година след закуска, Ерих Хартман излита като водач на двойка, на "свободен лов" над Баранов. Тридесет минути по-късно, двата "месершмита" се връщат на аеродрума си на бръснещ полет. "Жълтата 1" разклаща шест пъти криле: победи N 291 до N 296! На земята, възбуждението обхваща персонала на 9 Staffel. Хартман се приземява и заповядва да заредят бензин и амуниции. Небето над Баранов буквално гъмжи от руски самолети. Двойката излита отново в 15. часа, след което около радио будката се формира тълпа от механици и пилоти. Кореспондентът на пропагандната компания, фелдфебел Хайнц Екерт, снабден с чифт слушалки, се приготвя да пише бележките си. В 16. часа, радио операторът се обръща сияещ към другарите си и извиква в микрофона си: "-Поздравления за вашата 300 победа!". Това предизвиква експлозия от радост. Няколко минути по-късно Хартман съобщава за още една победа постигната западно от Сандовиеж. След две минути оберлейтенант Хартман изпълнява пет захода над летището във Варжин, мимоходом моторът намалява обороти когато машината е почти във вертикално положение. На земята, подготовката за празника върви с пълен ход. Messerschmitt 109 G-6 "жълта 1", извършва перфектно кацане и рулира по посока на стоянките на 9 Staffel. Единствен механикът Мертенс има привилегията да стисне ръката на "Буби", който с венец от клонки и слънчогледи на раменете е понесен триумфално към командния пункт, където го очаква неговият комодор Дитрих Храбак... и няколко бутилки истинско шампанско. Едва две години след появата си на фронта, Ерих Хартман се оказва начело на изтребителните летци в Luftwaffe!
Адолф Хитлер му връчва Брилянтите към Рицарския кръст в своята "Wolfschanze" в Източна Прусия. На 26 август, Хартман е награден с дванадесетдневен особен отпуск, по времето на който се оженва.
П О С Л Е Д Н И С Р А Ж Е Н И Я
В средата на октомври 1944 година, Хартман е преместен във II./JG 52 за да изпълнява временно длъжността Gruppenkommandeur. В действителност, той лети най-вече като Staffkapit n на 7 Staffel. На 23 ноември 1944 година, капитан Хартман извършва почти неволна демонстрация на своята наука за боя. Тъкмо е успял да се разправи с четири руски самолета и се приготвя да каца в Цсор (Унгария), когато аеродрумната контролна служба го предупреждава за приближаването на десет съветски изтребителя. "Индианците"пикират от високо с голяма скорост и след броени мигове вече могат да се разпознаят със сигурност: това са Ла-7! "Буби" Хартман познава добре качествата на тези опасни машини. В течение на дълги минути, той е прикован във вихъра на вертикални изкачвания, стръмни пикирания и куп всевъзможни, жестоки по натоварване маневри за да измори нападателите си. (... и изравняване на енергията)В един момент внезапно стабилизира своя Messerschmitt 109 в хоризонтална равнина и освобождава цялата мощ на мотора. Тутакси един Ла-7 минава в опашката му. Хартман хвърля своя "Gustav" в кабриране, завивайки по възходящата, почти вертикална траектория на полета. Русинът го следва с пълна газ. На аеродрума край Цсор, неволните свидетели на двубоя виждат как дистанцията между двата самолета се увеличава. Първи увисва неподвижен на своя винт "Лавочкин" и бавно пада по гръб... (качеството на месера да набира височина) Хартман, чието управление все още реагира на командите му, не очаква по-удобен момент. "Месершмитът" прави бърз ранверсман и преминава в пикиране. Атаката му е изненадваща за нещастния съветски пилот, който не успява да реагира нито с лоста нито с крачното управление. (изключително важен момент във воденето на боя) 327 жертва на Ерих Хартман пада обзета от пламъци на два километра от Цсор. Вездесъщата 109 прелита над нея с пикиране, а останалите руски изтребители напускат полесражението.
Но дори всичките успехи на последните асове от JG 52 не са в състояние да упражнят и най-малко въздействие върху хода на войната на Изток. Натискът, оказван от червената авиация, е прекалено силен за да са в състояние Luftwaffe да оспорват превъзходството във въздуха.
Междувременно, в продължение на един месец и половина, Ерих Хартман е натоварен с отговорността за друга група дислоцирана в Унгария - I./JG 53. След това, в края на януари 1945 година е назначен за Kommandeur на I./JG 52. На 23 същия месец, групата е изложена на жестоко изпитание в схватка с отряд Як-3, загубвайки гефрайтер Алоис Лаферл и Волфганг Шуберт без да спечели победа. Върховното командуване на Luftwaffe, без съмнение отчитащо престижа на капитан Хартман, решава да даде нов подтик на тази част. Начиная от 11 януари 1945 година, в I./JG 52 започват да пристигат първите Messerschmitt 109 G-10. Печален парадокс: тогава, когато характеристиките на тези самолети вече им позволяват да излизат на глава с Лавочкин-7 и другите Як-3, те са използувани най-вече за бойни мисии срещу наземни обекти!
На 27 януари, от огъня на зенитната артилерия на противника, при атака на вражеска колона загива лейтенант Леонхард Фербер, командир на 3 Staffel. Три дни по-късно, при подобни обстоятелства изчезва безследно унтерофицер Гарслайтнер заедно със своя Bf 109 G-14/AS "черна 14". Новият Gruppenkommander рядко мери сили с вражеските самолети през месец февруари 1945 година. На 27 той се преборва за 346 си победа, но на другия ден получава нареждане за ново назначение. OKL_ го командирова в Лехфелд за скоротечна преподготовка на Messerschmitt 262. Не особено въодушевен от идеята да остави своята JG 52 в такъв решителен период, Хартман не пропуска да демонстрира отначало многозначително мълчание докато самият генерал Галанд не го помолва да вземе участие в неговия отряд от "експерти" JV 44. Една телеграма с искане за връщането му в I./JG 52, изпратена от неговият Kommodore Херман Граф, достига до Галанд в края на март 1945 година. Но последният не се оставя да бъде убеден толкова лесно. След два дни обаче, случаят пожелава новият генерал дер ягдфлигер, полковник Гордон Голоб, да направи инспекционна визита в Лехфелд. Същата вечер, "освободен" със заповедта на Голоб, Ерих Хартман поема към Дойч Брод - новата база на I./JG 52 в Чехословакия.
През едномесечното му отсъствие, ситуацията в I./JG 52 доста се е влошила. Неколцина утвърдени пилоти са загинали между 16 и 28 март на сектора край Бреслау. Липсата на гориво е редуцирала активността на повечето от ескадрилите. На 10 и 11 април 1945 година, "Буби" маркира своето завръщане със свалянето на един двумоторник и един Як-3.
На 8 май 1945 година в 8. час , Ерих Хартман излита като водач на двойка за да осведоми командуването на JG 52 за положението на съветските части. Двата Messerschmitt 109 G-10 навлизат в пространството над Брюн на 4000 метра височина. Градът вече гори, изпускайки в небето гигантски стълб от сив пушек. Малко преди 9 час , Хартман открива ескадрила Як-3, която кръжи над Брюн на средна височина. Един от руските изтребители започва лупинг, без съмнение за да ознаменува победата на Червената армия, и в този момент Ерих Хартман открива огън от 30 милиметровото си моторно оръдие и картечниците от капота. 352 свален на майор Хартман, се подпалва и пада в една нива близо до града. Двамата германци прекъсват още не започналата схватка, точно когато на полесражението изниква незнайно откъде ескадрила P-51 "Mustang". Хартман и водения му се скриват на пределно ниска височина и наблюдават смайващ спектакъл: въздушен бой между руснаци и американци! (начин за прикриване)
Когато Ерих Хартман се приземява в 9. час в Дойч Брод, научава за капитулацията на Германия. Комодорът, подполковник Граф, изслушва последния рапорт на "Буби" за разположението на русите в Брюн, после с лека усмивка му подава една също тъй пасквилна телеграма: "Граф и Хартман незабавно да отлетят в Дортмунд и да се предадат на английското командуване. Персоналът на JG 52 да се предаде на съветски упълномощени лица в Дойч Брод. Подпис: Зайдеман, комендант в управлението на авиокорпуса".
Очевидно, генерал Зайдеман не си прави никакви илюзии относно участта, която руснаците могат да приготвят на двамата летци унищожили общо повече от 550 техни самолета. Граф и Хартман вземат решение в никакъв случай да не предават персонала на JG 52, и да спасят от Съветите по-голямата част от жените и децата на механиците и пилотите. Формира се конвой, който да се опита да достигне Писек в американския сектор. Ерих Хартман има тъжната привилегия да подпали собственоръчно своя самолет, унищожавайки по този начин и двойния шеврон - знака на Gruppenkommandeur.
Предаването на щаба и I./JG 52 се осъществява в Писек, съгласно предвижданията на Граф. Но на 16 май, американците предават своите пленници в съветската зона... Ерих Хартман, обвинен във военни престъпления и в "саботиране на съветската военна мощ" (352 свалени самолета - приблизително толкова самолети има една средно голяма държава), прекарва 10 години и половина в различни лагери за военнопленници. Освободен е на 15 октомври 1955 година, вследствие на една визита на канцлера Конрад Аденауер в Москва.
За две и половина годишното си пребиваване на Източния фронт, Ерих Хартман извършва 1404 бойни полета и участвува в 825 въздушни боя. Неговите 352 победи го правят своеобразен рекордсмен между пилотите-изтребители за всички времена.
05.01.1996 г. Преведе от френски:............
гр. Шумен /Т. Драгиев /
_ _Luftwaffe /нем./ - "Луфтвафе" или ВВС на Германия през Втората световна война (Бел.прев.)
_ _Staffel /нем./ - ав. ескадрила. В изтребителните части на "Луфтвафе" през войната се е състояла от 12 самолета. (Бел.прев.)
_ _Staffelkapitan /нем./ - командир на ав. ескадрила. (Бел.прев.)
_ _Tour d'operation /фр./ - подменяване на личния състав в операциите. (Бел.прев.)
_ _Jagdgeschwader /нем./ - авиационно изтребително съединение, отговарящо приблизително на авиоизтребителна дивизия по руските стандарти от тогавашно време. (Бел.прев.)
_ _От Kommodore /нем./ - "комодор", командир на авиоескадра. (Бел.прев.)
_ _Абревиатура на 3 група от 52 ескадра. Отговаря на авиополк по руските стандарти от тогава. В структурно отношение е била най-малката бойна единица в "Луфтвафе", която е могла да изпълнява самостоятелни оперативни задачи. (Бел.прев.)
_ _Gruppenkommandeur /нем./ - командир на "група", полкови командир. (Бел.прев.)
_ _Schwarmfuhrer /нем./ - командир на звено от четири самолета. (Бел.прев.)
_ _Прякорът на Крупински - (бел.прев.)
_ _Halt /нем./ - Стой! (Бел.прев.)
_ _Staffelkapitan (нем.) - командир на ескадрила в Luftwaffe - (бел.прев.)
_ _Oberkommando der Luftwaffe (нем.) - Главното командуване на ВВС на Германия (бел.прев.)
С любезното съгласие на German.
Е Р И Х Х А Р Т М А Н
статия от Жан-Ив Лоран
списание AIR FAN октомври 1983 г., стр. 8
След края на Втората Световна война, споровете относно автен- тичността на победите на германските летци се умножиха. Обявените цифри, често надвишаващи 150 въздушни победи, бяха твърде зле приемани от победителите. Те обаче, по начало не провеждаха разследване върху реалността на немските критерии, поради което разпространяването на фантастични интерпретации правеше възможно отправянето на присмехулни подигравки по адрес на "асовете" на Luft- waffe_. Обяснението става най-ясно тогава, когато се знае, че всеки самолет свален от пилот на една Staffel_ носи в неговата лична сметка кредит от първостепенна важност за получаването на званието Staffelkapit n_! В действителност, освен всичко друго, са разкрити и многобройни документи, чието съществуване доказва сериозността на германската система за отчитане, много по-стриктна и съвършена в сравнение с френската и американската системи. Не са редки примерите, когато немските асове са били лишавани от дадена победа поради липсата на достатъчно количество достоверни свидетели.
Убедени в строгостта на германската система, ние все пак с право си задаваме въпроса: коя е причината за толкова големите разлики между победите на най-добрите изтребители от двете страни? Съветският ас Иван Кожедуб държи палмата на съюзническото първенство с 62 въздушни победи, докато най-малко 105 немски пилота надвишават сумата от 100 победи... в това малко отклонение е разумно да направим някои разяснения. По определящо тук е разбира се отсъствието на "tour d'op ration"_ в Luftwaffe. Всъщност, противно на Съюзниците, които командироваха техните пилоти като инструктори в школите след изпълнението на фиксиран брой мисии, Luftwaffe ги използуваше интензивно в бойните действия. Голям брой от тях прекараха пет години непрекъсната практика в бойните операции по всички фронтове, натрупвайки понякога по 1500 бойни полета и провеждайки повече от 500 въздушни боя. (изключително голям боен опит) Не е чудно, че през 1945 г. неколцината оцелели от тях буквално вцепениха Съюзниците с нечуваните си лични сметки!
*
Историята на Ерих Хартман е следствие от тези факти и в основата лежат документи и свидетелства. Многозначителен за отбелязване е факта, че единствената страна, която не протестира срещу Хартмановите 352 победи беше СССР: неговият главен противник, комуто той заплати успехите си с над 10-годишно военнопленничество.
Ерих Хартман се ражда на 19 април 1922 година във Вайсах, провинция Вюртенберг. Животът на своеволното по характер русо момче, скоро приема авантюристичен обрат. През 1925 година, неговият баща, доктор Алфред Хартман, подложен на изпитания и срещайки някои трудности в упражняването на своята професия в Германия, решава да отпътува за Китай. Той отвежда със себе си и своето семейство. Пребиваването в Китай обаче, не било дълготрайно. Няколко години след настаняването на семейство Хартман в Янг-Дзе-Кианг, първите вълнения известяващи надигащата се китайска революция, принуждават Хартман да напусне страната опасявайки се да не стане жертва на някоя вълна от бързо процедурни екзекуции.
Младият Ерих, тогава петгодишен и говорещ китайски по-добре и от матерния си език, се завръща в Германия заедно със своите родители, които се установяват във Вайл-им-Шьонбух, близо до Щутгарт. Малкото момче твърде бързо проявява интереса си към самолетите. На осем години, след заравняне на терена в градината, той се хвърля от покрива на къщата закачен за една бамбукова конструкция, която можела да се нарече всичко друго само не и планер. Получените в резултат синини моментално му избиват от главата идеята за безмоторен полет.
Наскоро след този безплоден опит се случва събитие, което може би изиграва решителна роля в неговия живот. Майка му, Елизабет, се записва в аероклуба в Щутгарт-Бьоблинген, където за късо време получава бревет за частен пилот. За нейният син това е истинско прераждане. През 1931 година той изгаря от желание да се учи да пилотира един Klemm 27, придобит като съпритежание от неговите родители. Ограниченията предизвикани от икономическата криза в 1932 година обаче, налагат продажбата на самолета, което се превръща в жестоко разочарование за малкия Ерих.
На следващата година властта бързо е завзета от партията на национал-социалистите. Новият режим насърчава основаването на народни секции по летене, събирайки парични помощи за улеснение приема на млади хора. Без да чака повторна покана, Ерих Хартман с всички сили се хвърля да утолява страстта си. На четиринадесет години, той вече притежава два бревета за сляпо летене и е обект на силно възхищение от страна на своите инструктори, които го нареждат между изключително надарените ученици. Малко по-късно юношата вече е инструктор по слепи полети на група млади хитлеристи. (безспорен вроден талант)
В момента на обявяването на войната, Ерих Хартман завършва втората си степен на обучение в Hochschule (Висша школа) в Корнтал. Дипломата си за завършване получава през април 1940 година. По това време той с основание си задава въпроса: дали войната ще му позволи да осъществи мечтата си да стане пилот на самолет. Вече е на 18 години и въпреки, че изпитва отвращение към военната дисциплина решава да подаде кандидатурата си в първото изпречило му се рекрутско бюро на Luftwaffe. Най-сетне, през октомври 1940 година, Ерих Хартман постъпва в 10 тренировъчен полк в Нойкурен, в Източна Прусия.
И З П И Т И
Битката за Англия, тогава в апогея си, създава надежди за евентуален близък край на военните действия. Подготовката на нови пилоти вече не носи характер на спешна необходимост. В Нойкурен, Хартман трябва да понася строгата пруска дисциплина, което често няма и най-далечно отношение с авиацията.
През март 1941 година той е преместен във военно-авиационното училище в Берлин-Гатов. За голямо негово щастие, разкрепостеното обучение в Гатов се различава твърде много от това в Нойкурен. Пет дни след преназначението му, той чувства оживление озовавайки се заедно с един инструктор в кабината на биплана B cker 131 "Jung- mann". Хартман смята, че фелдфебел Колберг има доверие в своя ученик, тъй като му нарежда да извърши излитане. Този първи полет протича удовлетворително. Следват много други в компанията на същия инструктор. След само 74 кацания, на 24 март Колберг пуска подопечния си в самостоятелен полет. Скоро настъпва краят на подготовката и Хартман твърде е зарадван от отличните си резултати, тъй като те му отварят вратата към дневната изтребителна авиация. В течение на следващата година, Ерих Хартман усвоява 17 различни типа самолети преди да се настани най-сетне зад бордното табло на машината, която му донася слава: Messerschmitt Bf 109.
В школата за летци-изтребители N2 (Jagdfliegerschule 2) в Зербст, инструктор му е оберлейтенант Хохаген и тук пред Ерих се разкрива предопределението към кариерата на изтребителя. Неговото изтънчено пилотиране както и прецизната му стрелба намират единодушно признание. На 30 юни 1942 година, по време на първото си упражнение в стрелба по влачена мишена картечниците на неговия Bf 109 D изстрелват петдесет патрона. След кацането, се установява, че 24 куршума са достигнали мишената, което за новак е забележителен резултат.
Все пак неговите инструктори сдържат своето мнение по отношение на този надарен курсант, у когото дисциплината не изключва известна импулсивност и самостоятелност на характера. На 24 август, Хартман, който се намира на курсове по стрелба в Глайвиц, решава да се възползува от великолепното време за да прелети над Зербст. Точно над аеродрума той извършва една красива демонстрация на акробатични фигури научени благодарение на оберлейтенант Хохаген. Свредели, ранверсмани, имелмани и тона и най-вече смените в режима на двигателя Daimler-Benz завършват с привличането на всеобщото внимание, разбира се и това на коменданта на училището в Зербст. Хартман подчертава "изложението" си с пикиране с последващо изравняване на машината на двайсет метра от земята и изчезва в посока на изходната си база. Над Глайвиц се задоволява само да премине циркаджийски с пълна газ в полет по гръб. После си каца като най-спокойния човек на света. Незабавно повикан при коменданта на училището, десет минути по-късно Хартман е лишен от две трети от заплатата си за 90 дни. Освен това е възнаграден с една седмица арест за проявена "липса на зрялост". Този инцидент охлажда за известно време стремежа към публични демонстрации на "акробата", но в никакъв случай не му повлиява по-късно при назначението му на фронта. Войната на Изток навлиза в критична фаза и Luftwaffe изпитват спешна нужда от пилоти. Заповедта за неговото отправяне на фронта пристига в първите дни на октомври 1942 година: той получава назначение в Jagdgeschwader_ 52 и заедно с трима други млади лейтенанти трябва да се яви в командния пункт на ескадрата в Майкоп.
Н А Ф Р О Н Т А
Минавайки през Краков за да получат бойни машини Messerschmitt 109 от базата за доставки за руския фронт, Хартман и неговите другари се представят в комендантството. Тук обаче, го задължават да прехвърли придружен от ескорт, един Junkers 87 "Stuka" към Мариупол, на брега на Азовско море. Никога не е пилотирал подобна машина, но не смята, че това ще му създаде кой знае какви проблеми. Установявайки наистина голяма прилика между приборното табло на Ju 87 и това на Bf 109, той запалва мотора Jumo. После оставя да излетят пред него лейтенантите Щиблер, Волф и Мерчат, след което започва да рулира бавно към началото на пистата. Точно в този момент настъпват неприятностите. Пред капота на своя мотор Хартман забелязва малка дървена контролна барака и започва внимателно да натиска спирачката на лявото колело. "Щуката" обаче, продължава невъзмутимо да спазва курса си. Тогава той се хвърля с всички сили върху спирачките, но за негов ужас бараката стремително увеличава своите размери в предното стъкло, през вратичката побягва офицер... следва удар! Мощното витло на пикиращият бомбардировач раздробява крехката постройка. Дъжд от дървени отломки и листа хартия се сипе върху самолета, който най-сетне замира неподвижен.
В кабината, лейтенант Хартман вижда кариерата си вече твърде съмнителна. Той се свива безпомощен в очакване на най-лошото, още повече, че към него тичат очевидци от всички страни. Чудото, на което не се надява, се случва в момента, в който пристига коменданта на площадката, зачервен от едва сдържания гняв. Една от другите три "Щуки" се появява в края на площадката, оставяйки след себе си гъст черен пушек и се приземява, завършвайки пробега си в една радиомачта. Пилотът едва се спасява от огъня! Тази втора катастрофа позволява на Хартман да избегне санкциите. Но за коменданта на базата в Краков чашата е препълнена. Той се разпорежда двамата млади пилоти да бъдат прехвърлени в Майкоп с един Junkers 52. Във фюзелажа на тримоторника, докато се настанява между два сандъка с муниции и си прави равносметка, Ерих Хартман заключава, че се е отървал доста евтино.
Той намира отново другарите си на 8 октомври 1942 година в Майкоп и най-сетне е отведен в подземното укритие на комодора_ на знаменитата JG 52, майор Храбак, който го посреща по свой начин. Неговата реч за "добре дошъл" съдържа фраза, която се запечатва в паметта на Ерих Хартман: " ... за да оживеете тук, Вие трябва непрекъснато да имате общ поглед върху въздушния бой, в който участвувате. Летете преди всичко с главата си, не се импулсирайте прекалено и най-вече, не действувайте само с мишци когато настъпи удобния момент". Комодорът едва е привършил, когато високоговорителите известяват завръщането на един самолет.
"Освободете терена, кацам! Виждам пистата, трябва незабавно да ме приемете". След две секунди: "Мили Боже, надявам се да пристигна там , преди моторът ми да е пламнал!". Всички изтичват от укритието. Хартман и неговите другари забелязват един Messerschmitt 109, който пикира стръмно към аеродрума. Пред погледите им набъбва следата от черен дим, която се стеле зад машината. Изтребителят изравнява полета си над самата земя и грубо се тръсва върху нея. След два подскока, той пробягва няколко метра и левият колесник се отделя. "Месершмитът" прави ефектно нещо подобно на конски прескок през дървено препятствие и капотира. Последва разтърсваща експлозия, която преобръща останките върху зелената писта, след което пожарникари и механици се устремяват да гасят пожара. Близо до Хартман някой извиква: "Това е Крупински!". Положението на летеца изглежда безнадеждно: започват да се взривяват 20 мм боеприпаси. Ненадейно от пламъците се отделя силует. Спасилият се от гибел пилот, веднага скача в една кола и се отправя към командния пункт. Немного посивял и още свит, той приближава усмихнат към своя комодор и диалогът, който последва лишава Хартман и от последните му илюзии:
"-Претърпях няколко сблъсъка с ПВО над проклетия Кавказ!"
"-Крупински, Вие трябва да празнувате тази вечер като рожденик" отговаря Храбак. Пред смаяния поглед на новопристигналите, той обявява своето намерение:
"-Когато един пилот съхрани живота си при такива условия, ние винаги отпразнуваме неговия рожден ден."
"-А какво се случва, когато той загине?" пита Хартман.
"-Ами ние си поделяме вещите му, за да можем да забравим и се отпуснем психически!"
На 10 октомври 1942 година, Ерих Хартман и неговите другари
пристигат в Солдатская, където е базирана III./JG 52_. Нейният Gruppenkommandeur_, м-р фон Бонин, ги посреща топло. Мерчат и Хартман са разпределени в 7 Staffel, а Щиблер и Волф - в 9 Staffel.
В 7 Staffel, Хартман се представя на своя Schwarmfhrer_, фелдфебел Едмунд "Паул" Росман. Той е известен с репутацията си (явно по-подходяща за друго място) на непоправим шегобиец. Но кален в многобройни въздушни битки, Росман няма равен на себе си в успокояването и обучаването на неотдавна пристигнали летци. Докато Хартман натрупа познания в тила, към момента на срещата им Росман вече е записал 80 победи в личната си сметка. Освен това, той на драго сърце предава опита си в това, как, независимо от обстоятелствата, да успяваш винаги да се върнеш от полет. (така трябва да прави всеки добър пилот)Твърдо решен да блесне пред новия си шеф, л-т Хартман заема мястото си в един Messerschmitt Bf 109 G-2 на 14 октомври 1942 година за своя първи боен полет във войната: "свободен лов" над сектора Грозни-Дижора. Пет минути след излитането, Хартман, който следва скруполезно и най-малкия маньовър на водача си(изключително важно) , чува по радиото сигнал на Росман за забелязани от него седем руски изтребителя съпровождащи три Ил-2 "Щурмовик". В този момент двата "месершмита" летят с крейсерска скорост на 4000 м височина над Терек по посока на Прохладни. След 15 минути полет, отново звучи гласът на Росман: "- Внимание, индианци под нас на 11 час !". Хартман впива поглед в околното пространство, но нищо не забелязва. Внезапно "месершмитът" на Росман пропада в отвесно пикиране. Той го следва неотлъчно на дистанция от около 40 метра.Пикирането продължава 1800 метра, след което Росман изравнява полета и Хартман най-сетне вижда... две кафяви точки малко по-долу пред себе си. (трябва непрекъснато наблюдение на обстановката) Освобождавайки цялата мощ на своя Daimler-Benz, той включва колиматорния прицел и изпреварва самолета на Росман. Заслепен от руските самолети, които бързо се увеличават в предното стъкло, той все пак чувствува как сърцето му бие оглушително, а стъпалата треперят върху педалите на крачното управление. От триста метра открива огън с оръдието и картечниците. Трасетата набраздяват небето встрани и надолу от целта... несполука! Той преминава под вражеския самолет във възходящ вираж. Изведнъж му се сторва, че небето е пълно със самолети в тъмнозелено, които се опитват да се прокраднат в неговия заден сектор. Хартман започва да се чувствува твърде неудобно. Безпомощен, търси с очи "сто и деветката" на Росман. След ляв завой на 180 със силен крен, той забелязва над себе си пласт облаци и кабрира със своя Messerschmitt стремително към него. Петнадесет секунди по-късно преминава облачният слой и идва отново на себе си, сам-самичък в огряното от слънце синьо небе. Възвръщайки дух, Хартман се опитва да установи местоположението си. В слушалките му зазвучава спокойният глас на "Паул" Росман: "- Не трябва да се страхувате, а да следите зад гърба си за опасност по време на атака. (обзор на пространството) Откакто влязохте в облаците, Ви изгубих от поглед. Сега слезте при мен!"
Успокоен, Ерих Хартман изпълнява заповедта. Под облаците обаче, го очаква неприятна изненада: някакъв самолет-изтребител, който той не успява да идентифицира, се носи бързо срещу него... това вече му идва много. Изпадайки незабавно в непреодолима паника, Хартман натиска решително лоста към приборната дъска в надежда да се изплъзне с пикиране. Той повиква Росман по радиото и съобщава, че вражески самолет се опитва да излезе зад него на дистанция за стрелба. Отговорът на водача на двойката (Rottenflieger) е лаконичен: "-Минете надясно, за да мога да Ви разпозная!". Залагайки десен вираж, Хартман забелязва едноплощника, който следва неговите еволюции, да се приближава по тангентата с голяма скорост. Пикирането продължава до самата земя, където Ерих изравнява самолета на височината на върхарите на дърветата и взема курс на запад, очаквайки всеки момент вражеските куршуми да изрешетят неговия Messerschmitt. Гласът на Росман вече не се чува. След десет минути бръснещ полет със скорост 600 км/ч, Хартман най-после разбира, че вече никой не го преследва и се издига на 500 метра за да добие ориентация. Върху приборната дъска тревожно засиява червената контролна лампичка на горивото. Не му остават повече от шест минути полет и то с най-малка газ. Силно подтиснат, той търси подходящо поле за принудително кацане. Двигателят Daimler-Benz прокашля няколко пъти и внезапно спира, принуждавайки младия пилот да управлява един твърде посредствен планер. Пред него изплуват две необятни ливади, разделени от прашен път, по който се движат военни коли. Минута по-късно, Messerschmitt 109 се изхлузва по някаква нива и замира неподвижен. Хартман излиза от самолета за да констатира сериозни повреди по фюзелажа, причинени от неравната почва... Същата вечер, на аеродрума в Солдатская, майор фон Бонин засипва с укори младия летец. "Паул" Росман пък му обяснява, че е извършил седем сериозни грешки:
- Отделил се е от водача на двойката без заповед;
- Изпречил се е в полето за стрелба на водача;
- Влязъл е в облаците за да се отклони от боя;
- Взел е самолета на своя водач за руски изтребител(машината, с която се среща при излизане от облачния слой, не била някоя друга, а тази на Росман!);
- Не се подчинява на заповедта за присъединяване към шефа си;
- Загубва ориентировка;
- Разрушава самолета си, без последния да има и най-малкото поражение от вражески огън. (без коментар
)Наказанието е незабавно: три дни забрана от полети, през което време лейтенант Хартман трябва да помага на механиците в поддръжката на самолетите. Младият летец се осмелява да моли за нова възможност за представяне пред фелдфебел Росман. Във всеки случай той възобновява бойните си полети с "Паул", а грешката с голямата дистанция за стрелба, го приучва да пази хладнокръвие при схватките с руснаците.
Впрочем, в началото на ноември 1942 година Росман лети с удвоена предпазливост, тъй като една неотдавнашна рана в ръката го възпира от резки маневри. Той не предприема атаки, ако няма на своя страна ефекта от изненадата и ако не е сигурен в победата. Ерих Хартман е силно впечатлен от тази тактика. (при това условие половината от битката е спечелена)
На 5 ноември 1942 година, най-сетне идва и неговия ред. Той е назначен като воден на адютанта на групата, оберлейтенант Трепте. Този ден, за изпълнение на поредната задача, от III./JG 52 е отделена четворка Messerschmitt 109 G-2, които излитат от Солдатская малко преди обяд. В 11.46 часа, германските изтребители вече се намират на траверса на Дижора. Острото зрение на лейтенант Хартман прониква явно значително по-надълбоко в синевата на небето, тъй като той първи сигнализира по радиото за 18 щурмови самолета Ил-2 и 10 Лавочкин ЛаГГ-3, летящи на петстотин метра по-ниско. Трепте, все още не открил врага, дава заповед на Хартман да ръководи атаката. Няколко секунди по-късно, заелият идеална позиция немски патрул открива огън по щурмовиките, след което преминава с пълна газ през руския ескорт. (позицията за стрелба)На седемдесет метра от един шурмовик, Хартман нагласява кръстачката на колиматорния прицел върху фюзелажа на целта си и изстрелва къса серия от своите три 20 мм оръдия. Експлозии осветяват фюзелажа на руснака, който започва непрекъснати, тесни виражи без да показва с нищо, че попаденията са му причинили каквато и да е вреда. Тогава Хартман си спомня препоръките на своя приятел капитан Алфред Гриславски: "За да свалиш Ил-2, трябва да се целиш в коремния му радиатор". Отдавайки лоста за управление напред, Хартман губи двеста метра височина докато се увери, че зад него не се прокрадва някой ЛаГГ-3, и възобновява смъртоносната си атака срещу шурмовика, който междувременно се е върнал към праволинейния си полет. Този път немският летец изчаква докато се приближи на 40 метра преди да открие огън. Един от снарядите се взривява в охлаждащия радиатор на руската машина, която веднага започва да оставя след себе си бързо набъбваща следа от гъст, черен дим. Появяват се пламъци; щурмовикът бавно завива на изток. С полегато пикиране месершмитът сподиря своята жертва. Внезапно, нещо избухва в крилото на щурмовика... и дъжд от едри, въртящи се на всички посоки парчета запълва небето. Месерът не успява да отскочи навреме и затреперва под многобройните им удари. Експлозия разтърсва фюзелажа, и кабината на германския изтребител се изпълва с лютив дим. Хартман бързо издърпва страничното прозорче в капака на кабината за да направи светкавична преценка на ситуацията: намира се прекалено близо до земята за да използува парашут, но територията, над която лети очевидно е немска. Принудителното кацане завършва в облак прах. Хартман напуска невредим самолета си точно навреме за да наблюдава падането на щурмовика два километра по-надалеч. Този път съдбата е благосклонна: Ерих Хартман спечелва първата от своите 352 победи! Минута по-късно, над "месершмита" прелита оберлейтенант Трепте за да се увери, че пилотът е здрав и читав, и отново поема курс към Солдатская. Привечер, Ерих Хартман се завръща в частта си обхванат от неразположение. После го закарват за изследване за жълта треска в болницата в Пятигорск, където той прекарва четири седмици. В промеждутъците от време, когато е свободен, Хартман анализира поуките от своите 19 бойни полета. На 14 ноември му предават тъжна новина: неговият приятел лейтенант Райнхард Мерчат (7 Staffel) се е разбил по време на съпроводителен полет с един Messerschmitt 109 G-2 на 11 ноември. Хартман остава единствения новак в 7 Staffel.
О П И Т Ъ Т И Д В А С П Р А К Т И К А Т А
На 20 януари 1943 година, Хартман се завръща в ескадрилата си с нескривана радост. Той изпълнява две мисии като воден на фелдфебел Ханс Дамерс, ограничавайки се само да прикрива новия си водещ. (продължава да лети като воден)Той не е привърженик на теориите на комодора Храбак, но и не изглежда да "лети само с мускулите си". На 27 януари, когато по време на едно меле загубва от погледа си своя водещ, Ерих Хартман се опитва да се задържи няколко секунди в остър вираж на опашката на един МиГ-3. Смазан от жестокото претоварване, той все пак успява да забележи как руснакът нараства в прицела му. С последно усилие изнася кръстачката на колиматора пред носа на "мига". Още след първия откос, вражеската машина се изгубва в серия от експлозии и като че ли се заковава неподвижна в небето. Ерих Хартман сигнализира по радиото за падането на неговия противник близо до Армавир, но не наблюдава никакъв парашут.
На 9 февруари 1943 година, при излитане по тревога на разсъмване, той успява да изненада една ескадрила ЛаГГ-3 и да свали една от тези машини над Славянская. По това време младият лейтенант Хартман лети като воден на знаменития носител на Рицарски кръст оберлейтенант Валтер Крупински, чиято удивителна импулсивност ярко контрастира с хитростта и спокойствието на фелдфебел Росман. (все още е воден)Различни хора, различни методи: Крупински е привърженик на стрелбата от упор, която той практикува след пристигането си на руския фронт с добър успех. Във въздуха, той коментира по радиото маневрите на своя воден, завършвайки неизменно с гръмогласен вик: "- Буби, приближавай се още повече, ти стреляш от твърде голяма дистанция!". (стрелбата от близо) Този прякор "Буби", остава впрочем, прикрепен към Хартман до края на войната.
След петия си полет с Хартман, Крупински заявява, че неговият млад воден стреля по-добре от него самия. Воденият му бързо възприема тактиката на своя шеф. На 10 февруари сваля над Славянская един Douglas "Boston" само с шест снаряда от моторното оръдие, като се доближава до жертвата си на 80 метра. (пестеливост и стелба от близо) По време на 120 си мисия, на 30 април 1943 година, Ерих Хартман печели 10 и 11 победи: два ЛаГГ-3 свалени над Таман на 2000 метра височина по време на 20 минутен въздушен бой. В този случай, той отново използва бордното си оръжие от по-малко от сто метра далечина.
Тези последни успехи му донасят длъжността водещ на двойка и следователно възможността да води въздушния бой както намери за добре.
На 7 май, той изпълнява два полета на "свободен лов" над Таман, като във всеки от тях печели по една победа над Лавочкин. На 18 същия месец, Ерих Хартман отпразнува 17 си победа и си спечелва поздравленията на новия Gruppenkomandeur, капитан Гюнтер Рал. По-късно последният ще си спомня: "- Когато видях Хартман в 7 Staffel за първи път, той имаше твърде нежно изражение на лицето и говореше бавно. Неволно възкликнах в себе си: какво дете...!". На 25 май 1943 година, кариерата на младия ас едва не приключва по трагичен начин. Докато се изкачва отвесно към слънцето за да избегне атаката на руски изтребител, той се сблъсква с един ЛаГГ-3. Борейки се да съхрани управлението над своя Bf 109 G, от чието крило липсва близо една четвърт, Ерих Хартман успява да се изплъзне от преследвачите си и да кацне на територия контролирана от Вермахта.
Въздушният сблъсък здраво разтърсва нервната система на лейтенант Хартман. Докторът на частта, който го преглежда очевидно след негова съпротива, констатира психическо изтощение. Тогава той му предписва най-доброто лекарство: четириседмичен отпуск в Германия. Хартман отпътува още на следващия ден.
Когато се завръща в своята 7 Staffel в Угрим на 3 юли 1943 година, той се намира в отлично състояние и се чувствува превъзходно. На другия ден, пилотите на капитан Рал празнуват 27 победа на унтерофицер Мелтцер с особен блясък: това е 2500 въздушна победа за III./JG 52 (броят на свалените самолети). На 5 юли, Хартман накарва да заговорят за него по новому, побеждавайки четири Ла-5 в четири полета. Неговите другари не остават назад. В този паметен ден фелдфебел Тол има претенции за 7 свалени вражески машини, унтерофицер Хохенберг, лейтенант Кортс, фелдфебел Лоберг, унтерофицер Мелтцер по четири, а оберфелдфебел "Паул" Росман и фелдфебел Хаузвирч по 3. Тази великолепна равносметка обаче, е донякъде помрачена от една катастрофа. Завързвайки бой на вертикали, оберлейтенант Крупински е засегнат и изпада в критично положение. Поради загуба на масло, моторът му спира по време на изпълнение на заход за кацане. В този момент Крупински съглежда двойка "месери", които излитат перпендикулярно на неговото направление за кацане. Той прави напразно усилие да се отклони, засяга с лопатите на въздушния си винт "сто и деветката" на фелдфебел Волф, изскача от пистата и капотира. От останките на "бялата 9" измъкват тежко раненият командир на 7./JG 52, покрит с кръв и бензин. За щастие машината не избухва в пламъци. На 20 юли III./JG 52 се пребазирва в Ивановка. На 1 август Ерих Хартман сваля 5 самолета, довеждайки сметката си до 46 победи. Гюнтер Рал му поверява командуването на 7 Staffel временно, до завръщането на "Граф Пунски"_.
На 20 август 1943 година Ерих Хартман преживява твърде удивително приключение. Призори, той излита начело на осем Messerschmitt 109 G-6 със задача да ескортира "щуки". 6 часа e, когато лейтенант Йоханес Бунзек, водач на второто звено, съобщава за открита от него близо до земята формация от 40 "щурмовика" охранявани от силен наряд изтребители над Кутейниково. Съветските самолети току-що са атакували струпване от германски наземни части и сега стълбове от черен дим се издигат в небето. Повтаря се обичайния сценарий: преминавайки на висока скорост през руския ескорт, "месерите" се залавят изцяло с щурмовите машини. (не се занимават с ескорта, а с щурмовиците - това е все пак целта) Първият Ил-2 не успява да избегне серията, която Хартман концентрира върху коремния му радиатор, и рухва надолу обзет от пламъци. Този път, асът съкращава дистанцията между себе си и целта на 70 метра. Следват няколко бързо редуващи се полувиража за обезпечаване на собствената безопасност, и Хартман излиза на позиция за стрелба зад втори Ил-2. (начинът на проверка на безопасността му)Руснакът пламва от прозрачния кръг на витлото до стабилизатора. В този момент силен удар разтърсва "месершмита". Хартман инстинктивно го хвърля в тесен възходящ вираж. Последва второ разтърсване и докато от капота на мотора се отскубва някаква ламарина, в кабината започва да нахлува синкав дим. Хартман забелязва как температурата на маслото рязко се покачва. Не виждайки никакъв руснак в небето около себе си, той взима курс право на запад. След няколко секунди полет, двигателят Daimler-Benz започва тревожно да "чука" и Хартман решава да изключи контакта и да прекъсне притока на бензин. После се приземява в едно поле с висока трева, което го освобождава от страха от атаки от страна на руските изтребители. Преди да напусне кабината на своя самолет, той предприема демонтаж на бордовия часовник - инструмент, винаги липсващ в складовете за резервни части на JG 52, и чието връщане след всяко кацане в полето е препоръчително. Работата му обаче, е прекъсната от пристигането на един странен камион. Ужасен, той гледа как от него скачат руски войници и тичат към самолета му. Тогава залага всичко на една карта, срутва се в кабината и започва да стене. Тази симулация на "тежки вътрешни наранявания" постига целта си противно на всички очаквания. През целият преди обед, който следва, руснаците го транспортират с камион до здравен пункт, по-късно в един полеви лазарет където стенанията му, прераснали във вой, довеждат до отчаяние един лекар, който тъкмо започва да разрязва летателния му комбинезон. Светилото на науката сметва, че този случай е прекалено сложен за него, написва идентичността и номера на ранения върху табелката му и заповядва да го откарат обратно. Натоварват Хартман най-грижливо и внимателно в същия камион. Един войник сяда зад кормилото, а втори руснак се качва отзад за да се грижи за ранения. Така те пропътуват бавно някъде около 3 километра, докато внезапно едно характерно бучене изважда Хартман от неговото вцепенение: ескадрила Ju 87 приближава на бръснещ полет. Камионът забавя своя ход. Пазачите изпадат в напрегната готовност за мигновено напускане на автомобила. Този, който пази Хартман, насочва оръжието си към небето. Отпускайки се изведнъж, Хартман се изправя и отхвърля руснака в срещуположната стена на каросерията. Пазачът рухва и остава на мястото си безжизнен. Затворникът скача на пътя и побягва през една слънчогледова нива. Скърцане на спирачки отзад му дава да разбере, че бягството му е разкрито... чува се свирене на куршуми. Така той тича в продължение на петнайсет минути докато загуби дъха си. Най-сетне, убеден, че вече има доста голям аванс пред преследвачите си, Ерих Хартман спира за да дойде на себе си. По положението на слънцето, той определя час към 8. След това тръгва на запад и върви в продължение на половин час докато съглежда едно село, близо до което се окопават руски войници. Явно фронтовата линия вече не е толкова далече. Успокоен, Хартман се връща при един ручей и решава да се прикрие колкото може по-добре и да подремне. Когато пада нощта, той отново поема пътя си. С удвоена предпазливост стига до един хълм, от който действува руска артилерия. Като последно средство, следва от дистанция един руски разузнавателен патрул, който е унищожен от картечен ред пред самите му очи. Много внимателно, Хартман напредва на запад в продължение на още два часа, докато едно "Halt"_, придружено от изстрел го кара да замръзне на мястото си. Куршумът просвирва между краката му! Минута по-късно лейтенант Хартман е изправен пред един офицер от инфантерията, комуто разказва подробности от своите приключения. На другия ден сутринта, кола на Вермахта го откарва на неговия аеродрум, където завръщането му се превръща в невиждан празник. Тук обаче го очаква и една смайваща новина. Неговият първи механик унтерофицер "Бимел" Мертенс, взимайки със себе си провизии и оръжие, е тръгнал да го търси зад руските линии. "Бимел" се връща отчаян три дни по-късно... и първия пилот, когото вижда на командния пункт на III./JG 52, е "Буби" Хартман!
Н А Д П Р Е В А Р А З А П О Б Е Д И
На следващия ден, Хартман научава, че неговата 90 въздушна победа му е донесла повишение в кариерата. Той е назначен за Staffelkapitеn_ на 9./JG 52. Новината почти не го очарова, тъй като отговорността за една ескадрила във въздушен бой, в неговите очи е допълнителна грижа. По този повод, по-късно той разказва: "-Едно звено ми беше повече от достатъчно: през лятото на 1943 година още не бях достатъчно опитен за да управлявам една дузина самолети." (отговорността при командването)
На 19 септември 1943 година, III./JG 52 отпразнува 3000 си победа, която е Хартмановата 97 - един Ла-5 свален над Днепро-Юг. На другия ден, три Ла-5 и една "Airacobra", свалени в два полета, му осигуряват достигането на заветния рубеж от 100 победи. Оттук нататък, списъкът с неговите победи е продължен с необикновена бързина. Неговата 150 победа, един Ла-5 свален на 13 декември 1943 година над Апостолово, му донася отдавна заслужения Рицарски кръст. Може да ви се стори чудно, че тази награда не го спохожда по-рано, но трябва да се знае, че на Източния фронт лични сметки над 100 победи съвсем не са били рядкост.
Януари и февруари 1944 година са бляскави месеци за младия Staffelkapit n на 9./JG 52. За шейсет дни, "Буби" печели над 40 въздушни победи и то в катастрофалните условия на руската зима. На 2 март 1944 година сваля 10 вражески самолета около Кировоград, с което общата му сума възлиза на 202 победи. Вечерта той научава, че фюрерът е решил да го удостои с Дъбовите листа към Рицарския кръст. После следва един период на затишие, което продължава до 22 април 1944 година. На другия ден, над Севастопол, Хартман се сблъсква с един от своите най-корави противници в цялата си кариера. Той излита от Херсонес на "свободен лов" над Крим заедно с унтерофицер Хайнрих Вестер. Над Севастополските руини, ненадейно обзело го предчувствие, го кара да огледа небето зад себе си. Тъкмо на време! От по-голяма височина и с пълна газ, върху тях връхлита един Як-9. Хартман предупреждава водения си и преминава в стръмно изкачване. Руснакът преминава под тях на огромна скорост и прави това, което "Буби" вече е предвидил: полулупинг последван от полутоно - т.е. знаменития "имелман", което дава на самолета възможност да вземе и запази превъзходството си във височина. Десет секунди по-късно "якът" се озовава пред лицето на немската двойка с осветен от пламъчетата на собствените му изстрели фюзелаж. Хартман задействува своите бордни оръжия и трите самолета се разминават със сумарна скорост от 1000 км/ч. Следва завой на 180 в хоризонтална плоскост и същият маньовър се повтаря, отново безрезултатно. Страхувайки се от сблъсък, Хартман използува третата фронтална атака на руснака за да се отклони 600 метра по-ниско. Двамата германци наблюдават как противникът им изменя плоскостта на полета си, видимо търсейки ги. Настъпва решаващият момент във този бой. Изстисквайки цялата мощ на своите Daimler-Benz, "месершмитите" повдигат носовете си в смъртоносен ъгъл към руския изтребител. От тридесет метра, Ерих Хартман изстрелва четири снаряда от моторното оръдие по "яка". Две експлозии в двигателя, а трета в областта на крилото, нарушават равновесието на машината, която се обръща по гръб. Капакът на кабината се отделя и германците виждат как противниковият пилот скача с парашут. Обвит в пламъци, неговият "як" пада няколко секунди по-късно в Севастопол. След един час Хартман и Вестер докарват руснака с един Fieseler "Storch" на площадката си в Херсонес. В продължение на два дни, той е гост на III./JG 52, и преводачите доста се поизпотяват.
М Е Ч О В Е Т Е
В края на април 1944 година, немците започват евакуацията си от Крим. Даже пет или шест полета в ден на пилот от III./JG 52 не са в състояние да попречат на "щурмовиките" да превърнат отстъплението на Вермахта в паническо бягство. В първите дни на май става трудно да бъде удържан дори самия аеродрум в Херсонес. На 8 същия месец, Хартман регистрира своята 223 победа преди да се евакуира от летището заедно с последните Messerschmitt 109 G на 9 Staffel. Във фюзелажа на своята "жълта 1", той успява да вземе двама механициизоставяйки в Херсонес една част от радио оборудването си и бронята на седалката. (важността на техниците)На 18 май нова заповед отпраща 9 Staffel в Роман (Румъния), летище, от което тя трябва да започне бойни действия против американските бомбардировачи. По време на прехвърлянето, изпълнено на бръснещ полет, със своята "жълта 2" в земята се разбива фелдфебел Герхард Кьолер. 9 Staffel, чиито загуби през цялата кампания срещу Съветския съюз са смехотворно слаби, губи двама пилоти във въздушни битки в края на месец май. На 29 същия месец, оберфелдфебел Фридрих Блесин е тежко ранен от бордния стрелец на един Ил-2 и скача с парашут. На другия ден, P-39 "Airacobra" триумфират над "жълтата 11", пилотирана от унтерофицер Хайнц Юнгер, който е принуден да се приземи с прибран колесник близо до немските позиции. През този период, "Буби" Хартман добавя към сметката си 12 нови победи, в това число 6 американски "Mustang", свалени над Букурещ и Плоещ в пет бойни полета. На 1 юни, по време на петата му мисия срещу USAF, той трябва да търси спасение в парашута, поради свършване на горивото, за да избегне осем "Mustang", които нямат навика да оставят с благополучен завършек принудителни приземявания.
На 4 юни 1944 година, две въздушни битки над Бобруйския сектор завършват с унищожаването на четири Як-9 и три Ил-2, като по този начин сметката на младия ас достига цифрата 250. Четири летци от Luftwaffe са достигнали тази сума преди него: неговият Gruppenkommander Гюнтер Рал, Герхард Баркхорн (JG 52), Ото Кител (JG 54) и Валтер Новотни (JG 54). В III./JG 52 подобни събития са повод за организирането на паметни празници. Когато чествуването започва, първият механик на Хартман, "Бимел" Мертенс, обявява с неприкрита гордост, че за постигането на последните си три победи, "неговият" пилот е възпроизвел 120 изстрела, в това число само 29 снаряда от моторното оръдие. (пестеливост и точност)По-късно вечерта, пристига толкова очакваната новина. Адолф Хитлер декорира с Мечовете към Рицарския кръст командира на 9./JG 52. Събитието е твърде изключително, поради което официалното връчване на тази награда трябва да протече на място в Главната квартира на фюрера в Растенбург. Това става на 3 август, т.е. две седмици след атентата, който за малко не струва живота на Хитлер. Последният, все още травмиран от шока, отправя своите поздравления с доста угаснал глас. Привечер, напускайки Растенбург, Хартман почувства, че постъпките на този толкова физически и духовно отслабнал човек, ще допринесат за поражението на Германия. Никога преди, липсата на информация у фюрера за истинското положение на Източния фронт, не му се е представяла по толкова очевиден начин.
С В Е Т О В Е Н Р Е К О Р Д Ь О Р Н А 22 Г О Д И Н И
Хартман се завръща в полка си на 19 юли 1944 година и тутакси печели нови победи. Неговата "жълта 1" вече е екипирана с остъкление на кабината тип "Erla" предлагащо по-добра видимост встрани и назад. С тази машина, той увеличава победната си сметка с изумителна бързина. На 22 август отпразнува 282 си победа. На следващия ден, осем свалени руски самолета в три полета, са прибавени към л стата без проблеми, освен едно кръвотечение от носа. От този момент, цялата JG 52 заживява в очакване на неговата 300 въздушна победа - резултат, който никога нито един летец-изтре- бител не е постигал дотогава. От месец август 1944 година нататък, "Буби" вече няма съперник със сметка, близка до неговата. Единственият, от когото може да се опасява, майор Герд Баркхорн, е сериозно ранен в дясната ръка и коляното на 31 май и е на легло в болница.
На 24 август 1944 година след закуска, Ерих Хартман излита като водач на двойка, на "свободен лов" над Баранов. Тридесет минути по-късно, двата "месершмита" се връщат на аеродрума си на бръснещ полет. "Жълтата 1" разклаща шест пъти криле: победи N 291 до N 296! На земята, възбуждението обхваща персонала на 9 Staffel. Хартман се приземява и заповядва да заредят бензин и амуниции. Небето над Баранов буквално гъмжи от руски самолети. Двойката излита отново в 15. часа, след което около радио будката се формира тълпа от механици и пилоти. Кореспондентът на пропагандната компания, фелдфебел Хайнц Екерт, снабден с чифт слушалки, се приготвя да пише бележките си. В 16. часа, радио операторът се обръща сияещ към другарите си и извиква в микрофона си: "-Поздравления за вашата 300 победа!". Това предизвиква експлозия от радост. Няколко минути по-късно Хартман съобщава за още една победа постигната западно от Сандовиеж. След две минути оберлейтенант Хартман изпълнява пет захода над летището във Варжин, мимоходом моторът намалява обороти когато машината е почти във вертикално положение. На земята, подготовката за празника върви с пълен ход. Messerschmitt 109 G-6 "жълта 1", извършва перфектно кацане и рулира по посока на стоянките на 9 Staffel. Единствен механикът Мертенс има привилегията да стисне ръката на "Буби", който с венец от клонки и слънчогледи на раменете е понесен триумфално към командния пункт, където го очаква неговият комодор Дитрих Храбак... и няколко бутилки истинско шампанско. Едва две години след появата си на фронта, Ерих Хартман се оказва начело на изтребителните летци в Luftwaffe!
Адолф Хитлер му връчва Брилянтите към Рицарския кръст в своята "Wolfschanze" в Източна Прусия. На 26 август, Хартман е награден с дванадесетдневен особен отпуск, по времето на който се оженва.
П О С Л Е Д Н И С Р А Ж Е Н И Я
В средата на октомври 1944 година, Хартман е преместен във II./JG 52 за да изпълнява временно длъжността Gruppenkommandeur. В действителност, той лети най-вече като Staffkapit n на 7 Staffel. На 23 ноември 1944 година, капитан Хартман извършва почти неволна демонстрация на своята наука за боя. Тъкмо е успял да се разправи с четири руски самолета и се приготвя да каца в Цсор (Унгария), когато аеродрумната контролна служба го предупреждава за приближаването на десет съветски изтребителя. "Индианците"пикират от високо с голяма скорост и след броени мигове вече могат да се разпознаят със сигурност: това са Ла-7! "Буби" Хартман познава добре качествата на тези опасни машини. В течение на дълги минути, той е прикован във вихъра на вертикални изкачвания, стръмни пикирания и куп всевъзможни, жестоки по натоварване маневри за да измори нападателите си. (... и изравняване на енергията)В един момент внезапно стабилизира своя Messerschmitt 109 в хоризонтална равнина и освобождава цялата мощ на мотора. Тутакси един Ла-7 минава в опашката му. Хартман хвърля своя "Gustav" в кабриране, завивайки по възходящата, почти вертикална траектория на полета. Русинът го следва с пълна газ. На аеродрума край Цсор, неволните свидетели на двубоя виждат как дистанцията между двата самолета се увеличава. Първи увисва неподвижен на своя винт "Лавочкин" и бавно пада по гръб... (качеството на месера да набира височина) Хартман, чието управление все още реагира на командите му, не очаква по-удобен момент. "Месершмитът" прави бърз ранверсман и преминава в пикиране. Атаката му е изненадваща за нещастния съветски пилот, който не успява да реагира нито с лоста нито с крачното управление. (изключително важен момент във воденето на боя) 327 жертва на Ерих Хартман пада обзета от пламъци на два километра от Цсор. Вездесъщата 109 прелита над нея с пикиране, а останалите руски изтребители напускат полесражението.
Но дори всичките успехи на последните асове от JG 52 не са в състояние да упражнят и най-малко въздействие върху хода на войната на Изток. Натискът, оказван от червената авиация, е прекалено силен за да са в състояние Luftwaffe да оспорват превъзходството във въздуха.
Междувременно, в продължение на един месец и половина, Ерих Хартман е натоварен с отговорността за друга група дислоцирана в Унгария - I./JG 53. След това, в края на януари 1945 година е назначен за Kommandeur на I./JG 52. На 23 същия месец, групата е изложена на жестоко изпитание в схватка с отряд Як-3, загубвайки гефрайтер Алоис Лаферл и Волфганг Шуберт без да спечели победа. Върховното командуване на Luftwaffe, без съмнение отчитащо престижа на капитан Хартман, решава да даде нов подтик на тази част. Начиная от 11 януари 1945 година, в I./JG 52 започват да пристигат първите Messerschmitt 109 G-10. Печален парадокс: тогава, когато характеристиките на тези самолети вече им позволяват да излизат на глава с Лавочкин-7 и другите Як-3, те са използувани най-вече за бойни мисии срещу наземни обекти!
На 27 януари, от огъня на зенитната артилерия на противника, при атака на вражеска колона загива лейтенант Леонхард Фербер, командир на 3 Staffel. Три дни по-късно, при подобни обстоятелства изчезва безследно унтерофицер Гарслайтнер заедно със своя Bf 109 G-14/AS "черна 14". Новият Gruppenkommander рядко мери сили с вражеските самолети през месец февруари 1945 година. На 27 той се преборва за 346 си победа, но на другия ден получава нареждане за ново назначение. OKL_ го командирова в Лехфелд за скоротечна преподготовка на Messerschmitt 262. Не особено въодушевен от идеята да остави своята JG 52 в такъв решителен период, Хартман не пропуска да демонстрира отначало многозначително мълчание докато самият генерал Галанд не го помолва да вземе участие в неговия отряд от "експерти" JV 44. Една телеграма с искане за връщането му в I./JG 52, изпратена от неговият Kommodore Херман Граф, достига до Галанд в края на март 1945 година. Но последният не се оставя да бъде убеден толкова лесно. След два дни обаче, случаят пожелава новият генерал дер ягдфлигер, полковник Гордон Голоб, да направи инспекционна визита в Лехфелд. Същата вечер, "освободен" със заповедта на Голоб, Ерих Хартман поема към Дойч Брод - новата база на I./JG 52 в Чехословакия.
През едномесечното му отсъствие, ситуацията в I./JG 52 доста се е влошила. Неколцина утвърдени пилоти са загинали между 16 и 28 март на сектора край Бреслау. Липсата на гориво е редуцирала активността на повечето от ескадрилите. На 10 и 11 април 1945 година, "Буби" маркира своето завръщане със свалянето на един двумоторник и един Як-3.
На 8 май 1945 година в 8. час , Ерих Хартман излита като водач на двойка за да осведоми командуването на JG 52 за положението на съветските части. Двата Messerschmitt 109 G-10 навлизат в пространството над Брюн на 4000 метра височина. Градът вече гори, изпускайки в небето гигантски стълб от сив пушек. Малко преди 9 час , Хартман открива ескадрила Як-3, която кръжи над Брюн на средна височина. Един от руските изтребители започва лупинг, без съмнение за да ознаменува победата на Червената армия, и в този момент Ерих Хартман открива огън от 30 милиметровото си моторно оръдие и картечниците от капота. 352 свален на майор Хартман, се подпалва и пада в една нива близо до града. Двамата германци прекъсват още не започналата схватка, точно когато на полесражението изниква незнайно откъде ескадрила P-51 "Mustang". Хартман и водения му се скриват на пределно ниска височина и наблюдават смайващ спектакъл: въздушен бой между руснаци и американци! (начин за прикриване)
Когато Ерих Хартман се приземява в 9. час в Дойч Брод, научава за капитулацията на Германия. Комодорът, подполковник Граф, изслушва последния рапорт на "Буби" за разположението на русите в Брюн, после с лека усмивка му подава една също тъй пасквилна телеграма: "Граф и Хартман незабавно да отлетят в Дортмунд и да се предадат на английското командуване. Персоналът на JG 52 да се предаде на съветски упълномощени лица в Дойч Брод. Подпис: Зайдеман, комендант в управлението на авиокорпуса".
Очевидно, генерал Зайдеман не си прави никакви илюзии относно участта, която руснаците могат да приготвят на двамата летци унищожили общо повече от 550 техни самолета. Граф и Хартман вземат решение в никакъв случай да не предават персонала на JG 52, и да спасят от Съветите по-голямата част от жените и децата на механиците и пилотите. Формира се конвой, който да се опита да достигне Писек в американския сектор. Ерих Хартман има тъжната привилегия да подпали собственоръчно своя самолет, унищожавайки по този начин и двойния шеврон - знака на Gruppenkommandeur.
Предаването на щаба и I./JG 52 се осъществява в Писек, съгласно предвижданията на Граф. Но на 16 май, американците предават своите пленници в съветската зона... Ерих Хартман, обвинен във военни престъпления и в "саботиране на съветската военна мощ" (352 свалени самолета - приблизително толкова самолети има една средно голяма държава), прекарва 10 години и половина в различни лагери за военнопленници. Освободен е на 15 октомври 1955 година, вследствие на една визита на канцлера Конрад Аденауер в Москва.
За две и половина годишното си пребиваване на Източния фронт, Ерих Хартман извършва 1404 бойни полета и участвува в 825 въздушни боя. Неговите 352 победи го правят своеобразен рекордсмен между пилотите-изтребители за всички времена.
05.01.1996 г. Преведе от френски:............
гр. Шумен /Т. Драгиев /
_ _Luftwaffe /нем./ - "Луфтвафе" или ВВС на Германия през Втората световна война (Бел.прев.)
_ _Staffel /нем./ - ав. ескадрила. В изтребителните части на "Луфтвафе" през войната се е състояла от 12 самолета. (Бел.прев.)
_ _Staffelkapitan /нем./ - командир на ав. ескадрила. (Бел.прев.)
_ _Tour d'operation /фр./ - подменяване на личния състав в операциите. (Бел.прев.)
_ _Jagdgeschwader /нем./ - авиационно изтребително съединение, отговарящо приблизително на авиоизтребителна дивизия по руските стандарти от тогавашно време. (Бел.прев.)
_ _От Kommodore /нем./ - "комодор", командир на авиоескадра. (Бел.прев.)
_ _Абревиатура на 3 група от 52 ескадра. Отговаря на авиополк по руските стандарти от тогава. В структурно отношение е била най-малката бойна единица в "Луфтвафе", която е могла да изпълнява самостоятелни оперативни задачи. (Бел.прев.)
_ _Gruppenkommandeur /нем./ - командир на "група", полкови командир. (Бел.прев.)
_ _Schwarmfuhrer /нем./ - командир на звено от четири самолета. (Бел.прев.)
_ _Прякорът на Крупински - (бел.прев.)
_ _Halt /нем./ - Стой! (Бел.прев.)
_ _Staffelkapitan (нем.) - командир на ескадрила в Luftwaffe - (бел.прев.)
_ _Oberkommando der Luftwaffe (нем.) - Главното командуване на ВВС на Германия (бел.прев.)
С любезното съгласие на German.