Луций Есенций:
Баща ми, Квинт Есенций, е отделил голяма част от писмото си на въпроса със собствеността в провинциите. Той разбира напълно високо благородното намерение на вас, уважаеми Фауст Каниний, да не допускаме провинциите да се превърнат в територия на частни финансови интереси, която практика в последните десетилетия се шири из републиката. И напълно е съгласен с целта ви патрицианските родове да бъдат подтикнати към благоустройство на провинциите. Но същевременно се опасява, че предлаганата от вас мярка ще доведе тъкмо до обратното - никой управник няма да задели от личните си финанси, за да построи стопанска сграда в някоя от провинциите, от която сграда след пет месеца няма да получава вече доходи, ако може да построи същата сграда на фамилното си имение в Италия. Така управниците вместо да използват доходите от провинцията за нейното облагородяване ще ги пренасочват изцяло към Италия и провинциите ще останат напълно стопански неразвити. Да не забравяме, че стопанските сгради не носят престиж и авторитет, това правят само обществените строежи в Рим.
Затова баща ми смята, че трябва на родовете да се позволи да строят само там, където е патрона на рода - така ще се осигури, че ако патронът иска да получава пълния доход от дадена провинция и за това отиде да я управлява лично (а е известно, че ако прати само свой син, то доходите му ще са значително по-малки), то той ще инвестира така получените пари обратно в провинцията. И същевременно смята за справедливо въпросният род да получава доходите от така построената стопанска сграда и след изтичане на мандата им за управление. Като заключение баща ми предлага на уважаемия Фауст Каниний да постави неговия модел като вариант на собственото си предложение и така другите колеги сенатори ще могат да дадат гласа си за едното предложение или за другото. Може би въпросната точка 1.3 трябва да се извади от общия проектозакон и да се оформи собствено гласуване за нея.
Баща ми, Квинт Есенций, е отделил голяма част от писмото си на въпроса със собствеността в провинциите. Той разбира напълно високо благородното намерение на вас, уважаеми Фауст Каниний, да не допускаме провинциите да се превърнат в територия на частни финансови интереси, която практика в последните десетилетия се шири из републиката. И напълно е съгласен с целта ви патрицианските родове да бъдат подтикнати към благоустройство на провинциите. Но същевременно се опасява, че предлаганата от вас мярка ще доведе тъкмо до обратното - никой управник няма да задели от личните си финанси, за да построи стопанска сграда в някоя от провинциите, от която сграда след пет месеца няма да получава вече доходи, ако може да построи същата сграда на фамилното си имение в Италия. Така управниците вместо да използват доходите от провинцията за нейното облагородяване ще ги пренасочват изцяло към Италия и провинциите ще останат напълно стопански неразвити. Да не забравяме, че стопанските сгради не носят престиж и авторитет, това правят само обществените строежи в Рим.
Затова баща ми смята, че трябва на родовете да се позволи да строят само там, където е патрона на рода - така ще се осигури, че ако патронът иска да получава пълния доход от дадена провинция и за това отиде да я управлява лично (а е известно, че ако прати само свой син, то доходите му ще са значително по-малки), то той ще инвестира така получените пари обратно в провинцията. И същевременно смята за справедливо въпросният род да получава доходите от така построената стопанска сграда и след изтичане на мандата им за управление. Като заключение баща ми предлага на уважаемия Фауст Каниний да постави неговия модел като вариант на собственото си предложение и така другите колеги сенатори ще могат да дадат гласа си за едното предложение или за другото. Може би въпросната точка 1.3 трябва да се извади от общия проектозакон и да се оформи собствено гласуване за нея.
Comment