ЗАСЕДАНИЕ V - Законопроект за уредбата на администрацията

[Sir Gray]

Луций Есенций:

Баща ми, Квинт Есенций, е отделил голяма част от писмото си на въпроса със собствеността в провинциите. Той разбира напълно високо благородното намерение на вас, уважаеми Фауст Каниний, да не допускаме провинциите да се превърнат в територия на частни финансови интереси, която практика в последните десетилетия се шири из републиката. И напълно е съгласен с целта ви патрицианските родове да бъдат подтикнати към благоустройство на провинциите. Но същевременно се опасява, че предлаганата от вас мярка ще доведе тъкмо до обратното - никой управник няма да задели от личните си финанси, за да построи стопанска сграда в някоя от провинциите, от която сграда след пет месеца няма да получава вече доходи, ако може да построи същата сграда на фамилното си имение в Италия. Така управниците вместо да използват доходите от провинцията за нейното облагородяване ще ги пренасочват изцяло към Италия и провинциите ще останат напълно стопански неразвити. Да не забравяме, че стопанските сгради не носят престиж и авторитет, това правят само обществените строежи в Рим.
Затова баща ми смята, че трябва на родовете да се позволи да строят само там, където е патрона на рода - така ще се осигури, че ако патронът иска да получава пълния доход от дадена провинция и за това отиде да я управлява лично (а е известно, че ако прати само свой син, то доходите му ще са значително по-малки), то той ще инвестира така получените пари обратно в провинцията. И същевременно смята за справедливо въпросният род да получава доходите от така построената стопанска сграда и след изтичане на мандата им за управление. Като заключение баща ми предлага на уважаемия Фауст Каниний да постави неговия модел като вариант на собственото си предложение и така другите колеги сенатори ще могат да дадат гласа си за едното предложение или за другото. Може би въпросната точка 1.3 трябва да се извади от общия проектозакон и да се оформи собствено гласуване за нея.

[gollum]

Фауст Каниний:

"Добре разбирам загрижеността на мъдрия Квинт Есенций и ще се радвам неговият син да се сдобие с мъдростта на Сената. Но този въпрос има две старни и всяка от тях има своя мотивация, която трябва да се вземе под внимание. Ако всичко, което управителят стори в дадена провинция, използвайки за целта и доходите от самата провинция, остава негова собственост, това ще въздейства неприятно на следващият упавител, който вече няма да разполага с дохода на така подобрената провинция. Трябва внимателно да се обмисли този въпрос.
Допълнително следва да спрем вниманието си и на следната тема: а какво ще става с легионите, създадени в дадена провинция? Дали те ще остават в нея, за да я защитават или благородният патриций, управител на съответната земя, ще ги вземе със себе си на новото си назначение (или, да не дават боговете, ще ги докара тук, в Рим).
Този въпрос следва внимателнода се обмисли.
...
Но повелята на сърцето ми казва, че най-важно сега за Рим е да приемем законопроекта. Затова смятам, че предложеният от Квинт Есенций вариант следва да се приложи, защото ще позволи да се ускори приемането на законопоректа. И така, ще разделим гласуването на три части:

1. Гласуване за целият законопроект без точки 1.3 и 1.4

2. Отделно подаване на глас за точка 1.3

3. Отделно подаване на глас за точка 1.4

4. Отделно гласуване за новата точка 1.6
(текст на точка 1.6:
Легионите, създадени в някоя провинция по време на мандата на определен управител, след изтичане на мандата или остават на разположение на следващия управител, или се предават в състава на консулската армия.)

Гласувайте, сенатори!"

[mellisa]

Нима уважаемият от всички нас Понтифекс бърза до толкова, че да допусне приемането на закони, за които малцина са убедени в правотата ? Защо това бързане и предлагане в °пакет° ?
Напротив, призовавам благородните сенатори да подкрепят идеята ми всяка точка от закона да се разгледа самостоятелно, както е редно.
О, сенатори, нима вече се доближаваме до варварството на неуките ?!?!?

[gollum]

Фауст Каниний:

"О, благородна Аелия Пулкерия. Но нима не съзирате, че именно затова разделяме законопроекта на отделни точки, които ще се гласуват самостоятелно. Коя друга точка провокира недоволството ви - кажете и ще я гласуваме и нея отделно. Но да гласуваме всяка точка отделно не мисля, че има нужда, да не говорим, колко ще се проточи, като се има предвид мълчаливостта на сенаторите напоследък.
И тъй, да не даваме път на невежеството - с това съм съгласен, - коя друга точка смятате че трябва отделно да се гласува (освен 1.3, 1.4 и 1.6)?"

[mellisa]

Мъдър и разумен е Благородният Фауст Каниний, спечелил доверието на Боговете, Сената и народа и защитаващ достойно честта на Понтифекс Максимус, оправдавайки нашата подкрепа и вяра в него.
За предложеното разделение на точка 1 съм съгласна, но не е ли редно да разгледаме и поотделно предложеното в точка 2 ?

[gollum]

Фауст Каниний:

"Добре, нека гласуваме точка 2 отделно."

[Aliendreamer]

покрепям,благородната Пулкерия,и давам гласа си като неиния.Нека благородни патрици да забравим личните си интереси и да мислим за доброто на рим.

[gollum]

Фауст Каниний:

"Съгласен съм с благородната Пулкерия - нека назначението на народните трибуни бъде за две години. И призовавам който още не е гласувал да го стори!"

Като преброявам подадените гласове, струва ми се, че можем да приемем законопроекта за административната уредба без точки 1.3, 1.4, 1.6 и 2.
Нека ако някой има възражения срещу гласуването да ги направи до утре вечерта (неделя вечер) - в противен случай обявяваме законопроекта за действащ римски закон.
Също така призовавам всички сенатори, които още не са сторили това, да гласуват по отделните точки: 1.3, 1.4, 1.6 и 2.

[faso]

Моят глас е за 1.3 1.4 и 2. И нека боговете са ни на помощ. Предлагам да се обсъди една по реална система за разпределението на легионите и тяхната служба на Рим.

[Kaiser]

Секст Росций :
" Благородни колеги сенатори , след дълъг размисъм реших да подкрепя точки 1.3 и
1.6 . Категорично изразявам одобрението си за ветото наложено от домина Аелия
Пулхерия , обичан народен трибун . Изразявам и възмущението си , че се е намерил
сенатор , който се е опитал да влияе на решението и - а благородната , както знаем
е неприкосновенна персона ,закриляна от закона и Боговете ! Pax ! "

[Odzava]

Закон за работата на Сената
1. С този закон се урежда работата на Сената на Републиката, внасянето на закони и тяхното гласуване.
2. Сената заседава в Рим, като на заседанията му присъстват всички сенатори, които не са извън града, членовете на техните фамилии от мъжки пол, Консулите, Народните трибуни и Понтификса.
3. В гласуването на решенията на Сената могат да вземат участие всички присъстващи.
3.1 Гласуването става като всеки от присъстващите заяви своя вот - "за", "против" или "въздържал се"
3.2 Като "приети" от Сената се считат тези решения, които са събрали половината + 1 глас "за".
3.3 Като "отхвърлени" от Сената се считат решенията, които са събрали половината + 1 глас "против" и "въздържал се"
3.4 Народните трибуни имат право на "вето" за всяко решение на Сената, което касае уредбата на Града, правата на плебеите и промяната на данаците.
4. Консулите и Понтификса нямат право на "Вето"
5. В Сената на Републиката всеки има право да се изкаже и внесе законопроект
5.1. Всеки законопроект или решение на Сената се гласува до 3 дни, а на четвъртия се обявяват резултатите
5.2 Като "състоял се" се счита всеки избор в който са участвали поне 30% от Сенаторите
6. Решенията на Сената са задължителни за всеки от гражданите на Републиката
7. Този който откаже да изпълни решение на Сената подлежи на наказание по Наказателният кодекс на Републиката

[mellisa]

Народните трибуни винаги са имали право на вето по всички държавни въпроси, а не само ограничени на администрация или данъците !
Това е потъпкване законите на дедите ми и ако един популар предлага подобно изменение, то се присъединявам към питането на благородната Антония Галба - къде отиваш, о Рим !

[Odzava]

Наказателен Кодекс на Републиката

1. Като "престъпление" се счита всяко действие или бездействие на римски гражданин насочено срещу:
1.1 Републиката и нейните ръководители
1.2 Боговете на Града, техните храмове и служители
1.3 Имуществото и живота на гражданите
2. При действия на гражданин насочени срещу Републиката и нейните ръководители последните подлежат на:
2.1 При заговор или опит за унищожаване на Републиката престъпниците подлежат на "екзекуция", а имуществото им се експроприира. Ако престъпниците не са глави на фамилии, те подлежат на екзекуция, а главата на съответната фамилия понася следните наказания за лошото възпитание на наследниците си и своето безхаберие за Републиката - за 5 години (10 игрови хода) се заселва в избрана от Сената провинция, налага му се да заплати глоба от 60% от стойността на неговото имущество и му се забранява за следващите 3 години (6 хода) да бъде избиран на длъжности подразбиращи управлението на Републиката или нейни институции
2.2 При действия или бездействия насочени срещу Боговете на Града, техните храмове и служители престъпниците се наказват с глоба от 30% от тяхното имущетво и за 10 години (20 игрови хода) им се забранява да бъдат избирани на длъжности в Републиката
2.3 При действия или бездействие нанесло загуби на имуществото на гражданин или довело до смърт престъпниците се наказват с продаването им като роби, а при убийство - като роби в цирка
2.4 При действие или бездействие довело до уронване престижа на някой от гражданите на Града, последния има право да пледира на заплащане на глоба от страна на хулителя.
3. Права и наказания на робите
3.1 Робите имат право да се зачита неприкосновенността на техния живот, освен ако не са осъдени на смърт
3.2 Роб извършил престъпление подлежи на наказание по т.2, а глобите се заплащат от неговия собственик
4. Тъжбите и делата заведени в Републиката се гледат от Консулите
5. Ако обвиняемият не може да си позволи адвокат се назначава служебен за сметка на Републиката
6. Интересите на Републиката се защитават от "Обвинител", като ролята на такъв се поема от един или всички Народни трибуни.

Народните трибуни винаги са имали право на вето по всички държавни въпроси, а не само ограничени на администрация или данъците !
Това е потъпкване законите на дедите ми и ако един популар предлага подобно изменение, то се присъединявам към питането на благородната Антония Галба - къде отиваш, о Рим !

О, благородна Пулхерия, по стара традиция "Трибуните" са избирани да защитават правата на плебса в Сената. Като предложих да се разшири правото на "вето" аз само се постарах да увелича именно правата на "народните трибуни".

[gollum]

Уважаеми колега Луций Вер, много се зарадвах, щом чух текста на вашия законопроект, защото отдавна има нужда от ред в работата на Сената. Подкрепям го напълно само ми се иска да приемем тези две точки с корекциите, които съм направил в текста им:

"3.4 Народните трибуни имат право на "вето" върху всяко решение на Сената. На следващата сесия спряното решение може отново да бъде предложено и подложено на гласуване. Народните трибуни при наличие на желание от тяхна страна могат да повторят забраната си върху него."

" 5.2 Като "състоял се" се счита всеки избор в който са участвали поне 30% от Сенаторите, които в този момент присъстват в града."

[Kaiser]

Секст Росций Ауспекс :
" Аве сенатори ! Безрезервно подкрепям предложенията на почитаемия Вер и допъл -
ненията , дадени от понтифекс максимус Фауст Каниний . Те , вярвам , ще позволят в
Сената да протичат истински регламентирани законово заседания , а не просто де -
бати и упражнения по реторика . Призовавам патрициите бързо да сторят същото в
името на законността и добруването на Отечеството . Само искам да попитам -гла-
совете на патер фамилиас ще бъдат ли изравнени по сила с тези , дадени от сино -
вете им , защото не виждам текст , регулиращ този проблем .Гласувам ЗА ! Пакс ! "