З-ние I За Партията на републиканците - ПРИКЛЮЧИЛО

[княз Крылов]

Авл Публий Катон се изправя от мястото си и с горда походка излиза на трибуната:

Любезни приятели! Бащи на родното ни отечество! Благодетели на Рим!

С кръв се облива от мъка сърцето ми, когато се налага да застана пред вас по поводи като днешния. И все се питам едно и също нещо: Нима наистина боговете ни изоставят и ни наказват с най-тежкото си проклятие - да заправим почитта към предците ни? Нима е достойно възрастни мъже от които да зависи съдбата на отечеството да се държат като неразумни младежи? Нима не сме се събрали тук тези, които желаят благото на своите роднини и приятели, на своите съграждани и съюзници?

Катон отправя тъжен и уморен поглед към аудиторията:

И въпреки това, вижте на какво ставаме свидетели! Партия на републиканците! Какво е това? Партия за защита на републиката? От кого? Нима някой от тук присъстващите я застрашава? Нима най-накрая Рим не се чувства спокоен след безчестните години на Сула, които свършиха заедно с живота му, освобождавайки ни от бремето на робията? Нима всеки от нас не изпита това бреме и не се бори с него според силите и възможностите си? Та нима благородния Луций Вер виждя в някой от нас новия Сула? Нима някой от нас би посегнал на изконите традиции установени от предците ни и осветени от Небесния пантеон и от самия Юпитер Гръмовержеца? Отговорете ми! Успокойте ме, о, доблестни бащи на отечеството! Каже те ми че това е неуместна шега! партия в защиа на Републиката! Та нима самият Сенат не е тази Партия! Нима това не е наш общ дълг?!

Катон изчяква няколко минути а утихне одобрителното мърморене сред сенаторите-оптимати и някои независими и се обръща към Луций Вер.

Кажи ми, Луций, шега ли е това? Срещу кого с бориш? Посочи ни го! Кой е посмял да вдигне ръка срещу Святата Република?

Все така с горда походка Катон се връща на мястото си, където приема одобрителните потупвания от съпартийците си

[Odzava]

Луций Вер бавно се отправя към първия ред на форума:

Republika defenda est!
Бащи на Града, не веднъж сме подмамвани с благи думи да допуснем диктатори да управляват Републиката. Нима са глухи ушите Ви за стенанията на Марий, нима сте забравили произвола на Тиберий? Именно паметта към предците ме кара да действам по този начин. Най-страшен е не врагът пред портите, а този сред нас. Нима Сула не бе един от сенаторите? Само след няколко години прекарани тук, този презрян тиранин извърши светотатство...

Луций Вер поглежда към Авл Публий Катон

...въведе легионите си в Рим. Дали и друг не иска да ни управлява със силата на копията?
Моята искренна надежда е да донесем мир и добруване на гражданите. Затова още на следващото заседание на уважаемия Сенат, нашата малка, но сплотена партия ще внесе своя първи законопроект-За благоустройството на Града.
Поради което смятам, че Републиката трябва да бъде защитена и запазена!

[княз Крылов]

Катон се изправя от място:

Назови имена, благородни Вер, кой иска да посегне върху завета на отците ни? Подозирам , че не ни казваш всичко което знаеш! Не можем прост така да живеем в страх от химерна сянка от заплаха! Посочи ни , О, блюстителю на Републиката!

От към оптиматите се разнася задавено дружто хихикане. Катон със самодоволна усмивка сяда на мястото си. От трибуните се донасят подмятания:

С крепостни стени ли ще ни благоустройваш, Вер?!

[Odzava]

Луций Вер се отправя с отегчение към мястото си:

Republika defenda est!
О, слепци, нима са глухи ушите Ви за моите думи? Имена иска почитаемият Катон...

Вер се засмива, както би се засмял на глупостта на някое дете

А нима мислите, че сред популатите живеят параноици? Не уважаеми сенатори. Ние не обвиняваме никого. Ние ще се трудим за Града и неговите граждани. Но защо ми се струва че този дебат прилича на приказката на Езоп за крадеца крещящ с пълно гъро "Дръжте крадеца"? От какво се оправдаваш или страхуваш, Катоне?
Поради което смятам, че Републиката трябва да бъде запазена и защитена!

[княз Крылов]

Катон с бавна стъпа заема мястото на Вер на трибуната.

Бащи на Рим!

Чувате ли, премъдрите думи на Вер. Аз съм този от който трябва да се пази Републиката!

Бурен смях в залата.

Вече съм на път да заграбя властта. Вече имам един глас за своето диктаторство - този на Вер. Остава и консулите да ми връчат пълномощията.

Отново смях. Катон се обръща към Вер, протягайки ръка в примирителен жест.

Вер, извинявай ако съм бил груб в изказа си. Не казвам че не е нужно да пазим и браним Републиката. казвам само че името на новата ти партия е прекалено претенциозно и би трябвало д се счита за обида към всеки сенатор, който не е в партията ти. По скоро изглежда че ти се стремиш към диктаторство. С тази си партия ти заявяваш че само ти и единствено ти знаеш как да браниш Републиката, и който не е с теб, той е против Републиката. Осъзнай се, Вер.

Вече към цялата аудиторя с леко ехидна усмивка.

Поради което смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Бурна вълна от смях в аудиторията, докато Катон се връща на мястото си.

[Odzava]

Вер се отправя към мястото на Катон

Republika defenda est!
Знай своя род Катон. И на твоя родственик са подмятали подобни нелепи забележки, а неговите речи помогнаха да сразим нашия враг. И кога съм посочил името ти Катон? кога съм те обвинил в имперски амбиции?

Викове от седалките: "Така е. Не се страхувай да си признаеш желанията, Катоне"

Но стига припирни. Нима съм изразил някога желание за власт и пост. Още от сега заявявам, че не само няма да се кандидатирам за Консул в първите избори, но няма да приема подобен пост за следвашите два избора. Ще дам своя глас на изборите за всеки гражданин на Републиката, който ще я доведе до просперитет.
Града ни има нужда от нашите грижи, сенатори, не от нашите кавги. След като никой няма да застраши републиканското устройство на страната, защо е този дебат? За да ни напомниш за съществуването си ли, Катоне? Нима не е безсмислено да крещиш че застрашаваме някого със самото си съществуване, когато сам казваш че никой не иска да властва еднолично?

Вер уморено изтрива челото си...

Бащи на града, душата ми страда, когато подобни детинщини ни отвличат от нашето най-важно задължение-сътворяването на закони. С какво допринесохме днес за доброто на Града-с нищо ще кажа аз. Но подозирам, че нашето внимание бе умишлено отклонено от законотворческата дейност.

Викове от седалките: Стига кавги, запушете устата на Катон с вино!

Не, уважаеми сенатори, думата тук има всеки, но и всеки от нас по съвест решава с какво да ни занимава.
Поради което смятам, че Републиката трябва да бъде запазена и защитена!

[княз Крылов]

Катон от мястото си със серозен нравоучителен тон.

Вер, прав си законите с важни за града ни. Но те се крепят на нашето римско достоинство. Когато посочиш някои от сенаторите като републиканци, ти отричаш правото на останалите да се наричат такива. Това е обидно. Думите на един патриций са тежки думи и не можем да си позволим да с играем с тях само за да привлечем симпатиите на хората. Всяка наша дума е клетва пред боговете. Откажи се от това раздление на сената на републиканци и нерепубликанци и да си стиснем ръце загърбвайки обидите.

От към трибуните на оптиматите се чува одобрително мърморене.

Наскърбяват ме думите ти за това ч не искаш да се кандидатираш за консул. Мисля че би могъл доста да направиш за града. Особенно ако имаш достоен колега ...

Катон бавно сяда на мясотто си.

[Odzava]

Слизайки на трибуната Вер се обръща към Оптиматите:

Републиката трябва да се защитава!
Уважаеми колеги и ти Катоне, не републиканци, а защитници на републиката са членовете на нашата партия. Нима съзирате обида в желанието ни да я запазим? Кога сме твърдели че обвиняваме някого от вас? поемам подадената ръка на Катон като знак, че тиранията и диктатурата никога няма да се завърнат сред стените на Вечния Град. А за да успокоим разтревожените оптимати, отново Ви казвам-аз няма да се кандидатирам в три поредни избора за Консулски пост. Смятам, че има и по-достойни от мен да заемат този пост.

След последното изказване Луций Вер се завръща уморено на мястото си.

[messire Woland]

Децимус Антониус се отправя към трибуната:
Уважаеми сенатори, бащи на републикански Рим! Няма нужда от дрязги помежду ни! Всеки от нас е убеден, или ако не е - би трябвало поне да знае - че диктаторското управление няма да донесе нищо добро на града ни. Затова само по време на война решенията се взимат по този начин. Града и народа ни трябва винаги да имат възможност да изкажат мнението си тук - чрез нас, хората, които знаят какво е най-добро римляните и държавата ни! И аз лично давам гаранциите си, че нашата партия няма да позволи на някого - който и да е той - да стане диктатор в любимия ни град!

[княз Крылов]

Одобрително дюдюкане от сектора на оптиматите....

[Aliendreamer]

Републиката трябва да се защитава!

Луций се изправи бавно оглеждаики от височината на ръста си събралите си лидери преди да заговори;
"Да,уважаеми Вер всички ние защитаваме републиката,но в тежък час кои освен някои от между нашите редици,ще поема тежката задача да я опази"
Ръката на благородния мъж обходи редиците на неговите съмишленици заели места в този момент..

[Sir Gray]

Квинт Есенций, чувайки последната реплика на Луций Октавий, се подсмихва полуразвеселено, полуподигравателно:

Бих искал лично да присъствам когато благородния Луций сам вземе в ръка гладиуса и се нареди в първата редица на нашите кохорти. На такова чудо дори Боговете биха се удивили - оптимат да се изложи сам на опасност вместо да праща други срещу нея.

Надигайки се от мястото си, Квинт подема вече сериозно

Многоуважавани сенатори, не забравяйте, че величието на нашия град се крепи на простия човек, на плебея, проливащ кръвта си по далечните бойни полета или с пот на чело изкарващ мизерна прехрана като дребен клиент на някое от необятните имения притежание на вас оптиматите. Мислите ли, че той знае защо мъкне тежкия скутум из пясъците на Сирия?? Или се интересува от ефективността на големите стопанства, която (ехидно) явно толкова много интересува благородния род на Катон?? Дребния човек желае единствено да живее спокойно и сам да определя съдбата си. А благородните патриции тук желаят да отнемат тази му възможност, те казват "Тези плебеи не знаят кое е добре за тях, те са безволеви и трябва ние да им даваме посока и настaвления" Нима честните граждани на Рим са за вас нищо повече от частните ви роби, с които може да се разпореждате както си искате? Нима целия римски народ е за вас само вещ, с която да се разполагате както намерите за добре? Това са въпросите, които ме тревожат и за това смятам, че републиката има нужда от защитници. Не кухото название република, което подразбират уважаемите оптимати, а действителното значение на думата - свободата на народа сам да определя съдбата си! Тъкмо за този идеал нашите прадеди прокудиха царете, а не за да качат на тяхно място други, от собствените ни редици.

Квинт Есенций си сяда обратно на скамейката, явно решен да следи дискусията до нейния край, макар че е вече време за едно отморяващо посещение в баните.

[княз Крылов]

Катон се изправя спокоен сред разгтневените възгласи на оптиматите след изказването на Квинт Есенций:

Мда, Бащи на Града!

Достопочтения Квинт Есенций, както винаги извлече есенцията на темата.

Бурен смях сред аудиторията.

Но както знаете есенцията от нещата винаги е горчива в чистотата и крайността си.

Нужно ли бе, благородни Квинт, когато тъкмо се разделихме с Вер с дружеско ръкопожатие, вие отново да хвърляте копието към Марсово поле? С какво основание обвинаваш оптиматите в малодешие? Нима всеки от нас не е изпълнил на младини воения си дълг към Родината?

Народът имал право да бъде свободен! така е! Безспорно! Същия този народ връчи властта на най-благородните сред тях - на патрициите! Говориш за делото на предците ни, а отричаш тяхната мъдрост! Нима за това прогониха те царете? За да се възцари беззаконие и анархия!

Народът е голям. В него има достойни мъже, но има и подли и алачни. Нима искаш да приравниш едните с другите? Или имаш божествена дарба да различаваш едните от другите?! И нима не народът е този който избира консулите надарени с висшата власт в републиката? Нима няма народни трибуни, които да пазят народа от посегателства от страна на амбициозни патриции?

Всичко това го има! Това е идеалната Република! Това е божествено наложен ред! Не можеш да промениш съвършенството без да го развалиш! Остава ни само чрез своята мъдрост и опит да създаваме закони опазващ този ред!

Но да не забравяме , че и ние сме част от този народ! Освен че сме обществени лица, ние сме и частни лица? Трябва ли безпричинно да се откажем от имотите си за да се покажем по-загрижени за народа? Нима Квинт, ако дариш своето имущество на народа, той ще бъде благодарен за това че си го направил со богат с по един медник на човек? Ако на теб не ти трябва стопанството ти - дари го на държавата. Аз имам нужда от своето за да поддържам здраво семейство и достойна замяна в лицето на моите синове. Това е дълг на всеки римски гражданин независим от поризхода. Затова правото на частна собственост е свещенно в Рим от векове! Народа е прекалео многообразен , а в повечето случаи и не достатъчно образован за да проуме кое е доброто за него. Всеки мисли за себе си, ние трябва да мислим за всички! Народът не е роб! Народът е наш господар!

В райна сметка не е нужно да знам как готвачът ми прави ястията ми, нито да му се бъркам при направата им - той е компетентен в това и аз се осланям на него. Но когато аз започна да правя ястия, а готвача ми да се занимава с политика, тогава сигурно ще си истински щастлив, Квинте!

Да затворим портите на Храма н Двуликия Янус. Както каза блатородният Вер, имаме по-важни неща от празен популизъм!

[Sir Gray]

Квинт:

След като Авл Полиций е явен ценител на есенциите, то нека му предложа още една: римският гражданин заслужава всяко наше лишение и всяко нашо усилие.
А колкото до съвършенството, Сула мисля съвсем нагледно доказа, че всичко, създадено от хора, па макар и били те римляни, е далеч от съвършенството, присъщо само на боговете. Затова нашият стремеж за усъвършенстване не трябва да спира.
Но съм съгласен, че тази дискусия продължи повече от нужното. Нека бъдещите ни действия покажат, че в името на Рим всички стоим обединени и да се обърнем сега към практическите проблеми по кандидатурите за Понтифекс.