Претор (praetor) - в този период от историята това са били магистрати наделени със съдебвата гражданска власт. Били са два вида - градски (завеждащ делата на римските граждани) и перегрински (завеждащ делата на чужденците в града). Имали правото да издават едикти, и са основните строители на римската юристдикция.
Принцепс (princeps - първи) - титла на сенатора който е записан на първо място в списъка и първи имащ право на изказване в сената. Също така първи подава глас при гласуването.
Едил - магистрат отговарящ за снабдяването на града с продоволствие, отговарящ за безопасността в града и реда в него.
Цензор - магистрат надзираващ ценза на обществените класи, надзор над нравите и държавните финанси.
Асесор - съдебен магистрат , помошник на претора.
Децемвири - колегия от десет най-авторитетни граждани за изпълнение на държавна поръчка в определен срок.
Диктатор (лат. dictator от dicto - предписание) - висш магистрат, назначен от консулите по решение на сената за срок не повече от 6 месеца в момент на кайна опасност за държавата и обладаващ с неограничена власт.
Квестор - магистрат, помошник на консула. Имало е и Военни квестори, отговарящи за хазната на дадена армия.
Консул (Лат. consul - съветник) - магистрат, осъществяващ с колегата си висшата власт в Републиката. И двамата консули се избирали в центуриалните комиции с мандат една година. Тази година в летописите носела тяхното има.
Ликтор - нисш магистрат, служеш като помошник и почетен охранител на длъжностните лица от по-висок ранг.
Понтифик - член на жреческата колегия надзираваща релегиозния живот в града. Колегията е ръководена от Понтифик Максимум - главен жрец.
Префект - магистрат, надзираващ обществения ред.
Военен трибун - ръководна длъжност в римския легион. Всяка армия имала по 1 трибун от съсловието на сенаторите и по 5 от съсловието на кониците. Те били втори по старшенство след Легатите.
Народен трибун - длъжностно лице избирано всяка година от плебейското съсловие на трибните събрания. Имали право да налагат вето на решенията на всеки магистрат (освен диктатора и цензора) и сената, имали право да арестуват и да наказват магистратите и гражданите с глоби, да свикват събранията на трибите и сената, да предлагат изменения в законодателството. Тяхната личност се смятала за непрекосновенна. Били са задължени да държат вратите си винаги отворени за гражданите търсещи тяхната помощ и закрила.Власта им се ограничавала от очертанията на града.
Началник на конницата (magister equitum)- бил нисш колега на диктатора и се назначавал от него. пълномощията му свършвали заедно с тези на диктатора.
тука има и някои неизброени от мен , а други описани по-подробно.
Принцепс (princeps - първи) - титла на сенатора който е записан на първо място в списъка и първи имащ право на изказване в сената. Също така първи подава глас при гласуването.
Едил - магистрат отговарящ за снабдяването на града с продоволствие, отговарящ за безопасността в града и реда в него.
Цензор - магистрат надзираващ ценза на обществените класи, надзор над нравите и държавните финанси.
Асесор - съдебен магистрат , помошник на претора.
Децемвири - колегия от десет най-авторитетни граждани за изпълнение на държавна поръчка в определен срок.
Диктатор (лат. dictator от dicto - предписание) - висш магистрат, назначен от консулите по решение на сената за срок не повече от 6 месеца в момент на кайна опасност за държавата и обладаващ с неограничена власт.
Квестор - магистрат, помошник на консула. Имало е и Военни квестори, отговарящи за хазната на дадена армия.
Консул (Лат. consul - съветник) - магистрат, осъществяващ с колегата си висшата власт в Републиката. И двамата консули се избирали в центуриалните комиции с мандат една година. Тази година в летописите носела тяхното има.
Ликтор - нисш магистрат, служеш като помошник и почетен охранител на длъжностните лица от по-висок ранг.
Понтифик - член на жреческата колегия надзираваща релегиозния живот в града. Колегията е ръководена от Понтифик Максимум - главен жрец.
Префект - магистрат, надзираващ обществения ред.
Военен трибун - ръководна длъжност в римския легион. Всяка армия имала по 1 трибун от съсловието на сенаторите и по 5 от съсловието на кониците. Те били втори по старшенство след Легатите.
Народен трибун - длъжностно лице избирано всяка година от плебейското съсловие на трибните събрания. Имали право да налагат вето на решенията на всеки магистрат (освен диктатора и цензора) и сената, имали право да арестуват и да наказват магистратите и гражданите с глоби, да свикват събранията на трибите и сената, да предлагат изменения в законодателството. Тяхната личност се смятала за непрекосновенна. Били са задължени да държат вратите си винаги отворени за гражданите търсещи тяхната помощ и закрила.Власта им се ограничавала от очертанията на града.
Началник на конницата (magister equitum)- бил нисш колега на диктатора и се назначавал от него. пълномощията му свършвали заедно с тези на диктатора.
тука има и някои неизброени от мен , а други описани по-подробно.