Според мен бъдещето на Византия сякаш е най-ясно. Тя с времето неизбежно ще се превърне в това, за което се е бил Алеский Апокавк. Той е искал Имерията да продължи своето развитие по пътя на италианските морски градове държави Венеция и Генуа (докато тезата на Кантакузин е била обратната, консервативно-селската част от аристокрацията, тази с големите поземлени имоти е искал да запази свооите богатства и са искали Империята да остане такава, каквато е - с голяма територия и дълги граници по суша).
Така или иначе времето е показало, че идеята на Апокавк е била по-вярната - Империята неизбежно се превръща в един голям Град и няколко по-малки, но важни (Солун, Одрин), владее островите и пътищата, разчитайки на своя флот за търговия и отбрана, като пренебрегва трудно опазваните обширни територии.
В известен смисъл, някаква доктрина "земя срещу мир" или "владеем морето, земята не ни интересува". Това развитие на Византия би им дало много предимства, както и място за маневриране спрямо претенциите на другите царства, с които започват да имат различни цели, но общи интереси и много общи допирни точки, те не се конфронтират една на друга, за едните остава земята, за другите - морето и островите. Напротив, това би довело до сблъсък на Византия с Генуа за Черно море и Крим, с Венеция за Адриатика и Йонийските острови, а и с двете за Егея. Това би довело и до естествен съюз с някоя балканска държава срещу италианските морски републики.
Във всеки случай - щеше да се стигне пак до битката при Лепанто през 1571 г., като от едната страна щяха да са католическата армада на испанци и италианци, а от другата - православната флотилия на гърци, арменци, може би и българи.
Така или иначе времето е показало, че идеята на Апокавк е била по-вярната - Империята неизбежно се превръща в един голям Град и няколко по-малки, но важни (Солун, Одрин), владее островите и пътищата, разчитайки на своя флот за търговия и отбрана, като пренебрегва трудно опазваните обширни територии.
В известен смисъл, някаква доктрина "земя срещу мир" или "владеем морето, земята не ни интересува". Това развитие на Византия би им дало много предимства, както и място за маневриране спрямо претенциите на другите царства, с които започват да имат различни цели, но общи интереси и много общи допирни точки, те не се конфронтират една на друга, за едните остава земята, за другите - морето и островите. Напротив, това би довело до сблъсък на Византия с Генуа за Черно море и Крим, с Венеция за Адриатика и Йонийските острови, а и с двете за Егея. Това би довело и до естествен съюз с някоя балканска държава срещу италианските морски републики.
Във всеки случай - щеше да се стигне пак до битката при Лепанто през 1571 г., като от едната страна щяха да са католическата армада на испанци и италианци, а от другата - православната флотилия на гърци, арменци, може би и българи.
Comment