Пътуване назад във времето - 6 януари 1951, в НАТО

[SizarieldoR]

Да речем че снощи, 5-ти януари, заспивате в леглото си, но на сутринта се събуждате 60 години назад във времето - във страна-членка на НАТО. Големият въпрос е - как ще оцелеете? Облечени сте в зимните си дрехи, в джобовете ви имате портмоне със документи и пари от 2011, и някакси трябва да намерите жена, къща и работа и да заживеете във свободния свят.


Първи вариант - намирате се в САЩ/Англия, страна, чийто език сте учили преди (Франция, Германия, т.н.) или голям град във Континентална Европа, където може да намерите грамотен човек който да знае Английски

Втори вариант - намирате се в провинцията на страна, чийто език не говорите


За първия сценарий, във англоговорящите страни веднага бих си потърсил работа. Във другите вероятно ще се опитам да се сприятеля със някой грамотен човек в града, който да послужи като мост към обществото. Например заговаряйки някой, който чете вестник в кафене. Ако полицията ме смята за луд, ще се държа нормално и ще се правя на знаещ със наличната обща култура. Като бонус мога да предсказвам неща от близкото бъдеще, като началото на надпреварата за космоса.

За втория сценарий, оцеляването би било по-трудно. В зависимост от обстановката трябва да се измисля как човек да се добере до достатъчно добре платена работа. Трябва да се правят опити да съм полезен на селяните или управата чрез грамотност, познания в математика или физика или пък някъкъв друг интелектуален труд. След това се спестяват пари и се отива в голям град, при което се връщаме на първия сценарий.

А и след спор с Пилот: каква би била вероятността да затворят съвременен човек, форумджия от Бойна Слава, в тогавашна лудница?

[gollum]

някакси трябва да намерите жена, къща и работа и да заживеете във свободния свят.

Забавна тема, но да уточня - оцеляването не е ли просто да оживееш, да се приспособиш? Някак ми се струва, че "работа, жилище и жена" са нещо, които евентуално ще дойдат впоследствие, вероятно в този ред .

Първо, струва ми се, че като се има предвид годината, то най-вероятно е от подобен човек веднага да се заинтригуват съответните служби, защото ще изглежда явно не на мястото си (едва ли са много хората, които говорят дотолкова перфектно езика, че да не изпъкват, но дори и те няма да са запознати с местните особености на всекидневно ниво, а вероятно и не само на него). Което веднага ще ни отведе до полицията, а вероятно оттам и до контраразузнаването. Т.е. няма начин да се впишем, да заработим и т.н. - човекът ще изпъква прекалено много с различността си, а все пак е времето на голямото противопоставяне.
Второ, не вярвам лудницата да е каквато и да е възможност, най-много съвсем временна. Всеки психиатър бързо ще забележи, че дори и човекът да говори странни неща е нормален. Естествено, ако можем да говорим езика, но вероятно няма да е толкова трудно да намерят човек, който да говори нашия език (български емигранти се намират тогава, а вероятно има и други хора, които знаят езика, да не говорим, че поне част от нас знаят руски и или английски, което улеснява донякъде нещата). Все пак, "луд" не е просто човек, който говори небивалици, а човек, който проявява симптоми на дадено психическо заболяване. Не опира само до това, което говориш.
Трето, с предсказанията нещата са доста сложни. Вярно, всеки от нас от обща култура знае това-онова, проблемът е, че това ще са твърде общи неща, които искат доста време, за да се "осъществят", а пък убедителни са точно дребните подробности, но кой от нас знае такива за 1951 или 1952 г., при това на национално (не говорим за локално) ниво за дадената държава? Особено ако не е някоя от големите.
Така че най-вероятно след като се стигне до сериозен контакт с властите (т.е. разпити в службите), въпросът е какво ще сметнат. Ясно е, че никой няма да повярва на истината, но какво ще решат в такъв случай или ако човекът пробва някаква "легенда" за положението си? Дали ще решат, че е много загубен шпионин, беглец или нещо подобно? И дали имат възможност да проверят версията за беглец по политически причини от съответната страна (ако могат да проверят там чрез свои агенти, легендата няма да издържи). А ако решат, че е някакъв опит за шпионаж, най-вероятно ще ни чака дълго пребиваване сред разпитващи и на вероятно не твърде приятни места.
Ако по някакъв начин повярват, въпросът е как ще се оправя човек, който въобще не е свикнал да живее в тогавашния (много различен от днешния) бит. И каква работа би могъл да върши, освен черна? И това, ако се стигне дотам.
С останалите неща ще е по-трудно.

В тази връзка, вероятно не много по-лесна би била ситуацията ако попаднем не в страна от НАТО, но си останем в България по онова време. Ще можем евентуално да намерим дядовците и бабите си, но какво от това . А и ще изпъкваме също толкова, ако не и повече.

[von Danitz]

Знам доста от резултатите от спортни събития. Знам и за други събития, но ще залагам в различни страни и чрез посредници. Ще бъда доста състоятелен, ако не ме хванат, а и пестелив откъм прогнози. Един добър удар на десетилетие, стига . Ще мога да помогна значително на различни движения за независимост, на икономически анализатори, на политически лидери, на бизнесмени. Ще трябва да се крия, това ще ми е проблемът. Освен, ако по някаква парадигма не съм неуязвим, заради факта, че съм от "другаде".

Примерно, знам, че в Корея нещата ще се проточат, че Сталин е до 53-та, но Берия не е следващият, че 54 Германия ще е шампион по футбол. Ако намеря начините как да се спазаря за няколко десетки в резултатите, дори за моя сметка, от лек, неангажиращ труд и залози от скромни доходи, бързо ще напредна. Ще сменям обаче местоживеенето, все пак съм в свободния свят.

И още един въпрос, който силно ще ме вълнува: Дали съм единствен?

Иначе, технологично, знам че Акира Корусава ще взима Оскари, че Хонда ще е голяма фирма, че найлонът и триодите са на дневен ред, че руснаците ще са първи в космоса, но че Златният стандарт ще източи хазната на британците и че от империята им нищо няма да остане. О, знам, че в Ботсвана има диаманти. Бе, не можеш ме събори, нито предвари.

[Amazon]

Много добре избран отрязък от време - нито достатъчно близо до настоящето, за да можеш да се възползваш от знанията си за скорошни събития и професионалните си умения, но достатъчно далеч, за да имаш възможност да се превърнеш в месия и/или велик откривател. Почти всичко съществуващо днес под една, или друга форма е съществувало и тогава. Според мен основният фактор за това дали ще живееш като цезар, или ще павираш улици е кава професия си имал в настоящето. Самото първоначално устройване не виждам как ще е проблем, освен ако не решиш да се правиш на месия и попаднеш на некадърен психиатър - в такъв случай наистина може да прекараш известно време в лудница, поне докато не ти дойде акъла и спреш да повтаряш, че си от бъдещето. Ако имаш нещо между ушите ще се придържаш възможно най-близо до истината, но без да прекаляваш. Да от България си, научили си английски от книгите/ако говориш прекалено добре езика е хубаво да го "поразвалиш" доста/, избягал си през границата с някаква екскурзия и така нататък. Познавам една баба тук в Ню Джърси, която с мъжа си са избягали с екскурзия до Италия точно през 50-те години. Докато не стигнали Италия, мъжът и дори не и казал, че ще бягат да не би да се раздрънка пред не когото трябва, или да откаже да напусне родината. Хората ги приели с отворени обятия, почти не ги разпитвали и им дали да си изберат в коя държава от западна Европа, или Северна Америка искат да живеят - та те си избрали САЩ.
От тук нататък, за да се устроиш добре както казах опира до професията ти. Аз съм програмист и при този сценарий вероятно ще асфалтирам улици поне до 80-те. Просто инструментите на професията ми все още не съществуват а знанията ми по хардуер не са достатъчно дълбоки, за да са от значение сами по себе си. Компютри разбира се съществуват, но са на такъв рудиментен стадий, че логическите кнструкции и технологии с които работя са неприложими на тях. Ако имам късмет, ще започна да издавам теоритични статии и ще работя в умиверситет, или изследователска лаборатория, което ще ме направи полезен и дори известен към началото на 70-те, но това е въпрос и на късмет.
Съвсем друго ще бъде положението с лекар, или машинен инженер. Въпреки, че и те няма да разполагат с инструментите с които са свикнали, това са професии, които изискват да си носиш в главата огромна база данни, която ще те направи известен и ще даде тласък в развитието на човечеството, като цяло. Същото важи за университетски преподавател по приложни науки, или добър гимназиален учител - знанията им ще са неоценими 60 години назад. Имайки в предвид, че единственият начин по който могат да "дарят" това знание е под формата на собствено откритие, нобеловите награди не им мърдат. Колкото до варианта предсказване на сабития, или играене на борсата - едното ще та направи звезда в жълтата преса и нищо повече/тип баба Ванга/ а другото вероятно ще те разори. Както казах в началото периода не е достатъчно далеч в миналото, за да се възползваш от общата си култура и знанията си на съвременнен човек. Само професионалните и то дълбоки познания имат някаква стойност - всичко останало е плява, която ще те направи за посмесище.

[DelaRea]

Супер готина тема!

Наистина, много интересна тема...
Според мен, преди всичко, не трябва да се лъже (много), за да се оцелее в такава абсурдна ситуация.

Приемам, че се събуждам в ...е, нека да е втория вариант - в страна не член на НАТО, но все пак - на Запад.
Избирам Швейцария, да кажем Женева или някой друг "френско говорящ кантон".
Учил съм в училище френски, нищо не мога да кажа на този език освен елементарни фрази.

Първото, което ще направя е да поискам политическо убежище. Отивам в най-близката полиция и казвам че съм от България, не знам езика и искам да остана тук за винаги, понеже... ясно е.

Би трябвало те да ме поемат, и да ми дадат възможност да стана член на тяхното общество, да науча език, да работя нещо.

Понеже съм журналист, мога да измисля някаква легенда за себе си - защо и как съм тук - и да поискам да се занимавам с това - писане по вестнците, като политически коментатор за Източна Европа. Мисля, че ще ги "разбия", особено с прогнозите си (имайки предвид, че знам кое, как и кога, а и защо ще се случи реално).

Плюс това - наистина може да заложа някой франк на финала в Берн на Световното по футбол - Унгария-ГФР (германците бият изненадващо) и т.н.

А бе, интересно ще е наистина... ))))

[nikd2]

Е това ще бъде интересно.Понеже говоря английски много добре,си избирам САЩ.Бива ме да измислям историй,така че веднага отивам в полицейският и казвам,че съм избягал от България.Понеже съм непълнолетен ще ме пратят в сиропиталището(е това ще бъде гадно).Ама 4 години ще изкарам там(ако някой не ме осинови)и тогава ще публикувам книгата си"Предсказани:1955-1960 година".Там ще предвидя всичко-от смърта на Айнщайн до избухването на Виетнамската война.Като дойде 1961 година ще публикувам втора част на книгата и т.н.А ако попадна в провинцията-веднага се изселвам в града и оттам следва същото развитие на обстоятелствата.

[boyankolev]

А сещате ли се, че с тези предсказания ще попромените хода на историята. След първите 2-3, следващите просто няма да важат. Мисля си, че само дискретното залагане е приложимо, а издаването на книги не става!

[gollum]

А сещате ли се, че с тези предсказания ще попромените хода на историята.

Малко вероятно. Представи си събитието: никому неизвестен човек издава (не е ясно как ще го направи, но да речем, сам финансира начинанието и успява да пусне... 1000 тираж) малка "жълта" книжица. Кой ще я прочете? До кого ще достигне? Почти до никого и само след месец напълно ще е потънала в неизвестност. Мислиш ли, че може да промени каквото и да е? Съмнявам се, за тази цел трябва да достигне до някого, който може с действията си реално да промени нещо, а подобни хора не са много и вероятността е микроскопична. Т.е. най-вероятно никой няма дори да разбере, че някакви предсказания са се сбъднали, защото никой няма да си спомня за тях и книгата, в която са написани.
Не по-различни ще са нещата, ако подобно нещо се опише в статия във вестник или списание.
Не забравяйте, че способността на отделен, никому неизвестен (случаен, може да се каже) гражданин да промени каквото и да е в политиката на страната си е нулева. Дори и да има определени познания за някакви глобални събития, трябва:

а) някой, който има значение, да го изслуша;

б) същият да му повярва;

в) да продължи да се интересува от него и предсказанията му достатъчно време, за да могат тези предсказания да се сбъднат.

Твърде много места има, където тази верига може да се скъса, да не говорим, че поначало ще е почти невъзможно да се изгради.

[sewast]

Ако попадна във Франция, или в някоя от страните околовръст, веднага тичам в Ним/Марсилия/Париж или, според това кое е най-близко, в първото френско консулство и се записвам в чуждестранния легион, това е идеалният вариант, първо, да не биеш на очи, второ, да свикнеш с бита и духа на времето и, трето, ако все пак не свикнеш, да имаш оправдание за странностите си в чуждото общество... Нищо няма да предсказвам, за да се покрия съвсем и да живея нормално, доколкото предзададените обстоятелства го позволяват...
(макар че бих се изкушил да издам от свое име някоя книга, излязла 80-те, примерно...)

Но най-тежко би било попадане в германоезична страна (без Швейцария, за която важи вариантът ми) - във ФРГ е доста параноидна обстановката, а скандинавските държави са затворени, малки общества, в които дори чисто визуално ще се отличавам доста - или поне дотолкова, че да ме гръмне някой пишман агент на чуждо разузнаване... ама се разпрострях и извън НАТО.

[SizarieldoR]

Малко вероятно. Представи си събитието: никому неизвестен човек издава (не е ясно как ще го направи, но да речем, сам финансира начинанието и успява да пусне... 1000 тираж) малка "жълта" книжица. Кой ще я прочете? До кого ще достигне? Почти до никого и само след месец напълно ще е потънала в неизвестност. Мислиш ли, че може да промени каквото и да е? Съмнявам се, за тази цел трябва да достигне до някого, който може с действията си реално да промени нещо, а подобни хора не са много и вероятността е микроскопична. Т.е. най-вероятно никой няма дори да разбере, че някакви предсказания са се сбъднали, защото никой няма да си спомня за тях и книгата, в която са написани.
Не по-различни ще са нещата, ако подобно нещо се опише в статия във вестник или списание.
Не забравяйте, че способността на отделен, никому неизвестен (случаен, може да се каже) гражданин да промени каквото и да е в политиката на страната си е нулева. Дори и да има определени познания за някакви глобални събития, трябва:

а) някой, който има значение, да го изслуша;

б) същият да му повярва;

в) да продължи да се интересува от него и предсказанията му достатъчно време, за да могат тези предсказания да се сбъднат.

Твърде много места има, където тази верига може да се скъса, да не говорим, че поначало ще е почти невъзможно да се изгради.

Чувал съм, че врез годините ЦРУ са финансирали проекти за телепатия или телекинеза, така че на фона на такива изчанчени неща да хванат и разпитат някой странно изглеждащ човек дали наистина знае бъдещето изглежда направо нормално.

[gollum]

SizarieldoR, у мен остават още съмнения, ще ги изброя:

а) А замисляли ли си се колко такива хора (които твърдят, че знаят бъдещето, че могат да минават през стени или каквото там се сетиш...) може да се появяват годишно. Дали проверяват всекиго? А и първо трябва да чуят за него, а как ще стане това? Или мислиш, че проверяват всяка сергия за жълта литература и публицистика в страната и, съответно, всеки автор, написал нещо фантастично звучащо там?

б) От кога са тези програми на ЦРУ? Дали не са по-късни?

в) Дори и да приемем, че (1) има програма на някоя правителствена агенция за проверка на предсказания на бъдещето, (2) тя търси хора, които правят такива предсказания, (3) как точно те ще попаднат на нашия беглец от бъдещето - никому неизвестен бежанец от друга държава, живеещ някъде в страната и евентуално събрал пари да издаде в малък тираж нещо на некачествена хартия?
Все пак, това ще е някакъв отдел или екип, разполагащ с фиксиран бюджет, намиращ се физически някъде и едва ли ще има на разположение повече от няколко до няколко десетки служителя (по-скоро първото). Как точно беглецът ще разбере за тях (и ще успее след това да получи възможност да се свърже със съответния отдел/екип) или обратното, те ще чуят и ще се заинтригуват от него?

Някак по идея всичко звучи добре и в книга/филм вероятно ще се случи без да извика въпроси у читателя/зрителя, но в реалността нещата ще са многократно по-сложни, защото там няма главни герои . Дори и да приемем, че е "нормално" да предположим, че от ЦРУ биха хванали и разпитали някой, който твърди че познава бъдещето, дали ще е също толкова естествено да допуснем, че са сторили това с всекиго, който предявява такива претенции (не смея да се запитам колко хора ще са това само в САЩ от 50-те години насетне).

[boyankolev]

Нямах предвид влияние върху политиката на дадена страна или нещо такова голямо, просто влияейки в/у живота дори и на малка група хора( дори и 10 души само да забогатеят, заради това че са прочели някакво малко книжле или пък са инвестирали в малка тогава компания) пак може по-нататък нещата да се подредят по различен начин. Промените имат навика да се натрупват, примерно нетчитането на нещо маловажно води до провал на цели операции...
Идеята ми е, някой с подходящите знания, особено ако ги направи публични, може и да успее да промени последващите събития...

[gollum]

Това го разбрах, boyankolev, предполагам, че всички сме чели НФ по темата . Въпросът е, че идеята, че малката промяна може да има огромни последствия е едната страна на монетата. И бих казал, това е монета с две съвсем различни по размер страни . Другата е, че дори големи промени в живота на хора без особено значение (т.е. обикновени хора) не влияят по никакъв начин на общата картина дори на национално ниво (впрочем, дори върху живота на един средно голям град).
От едната страна е, примерно, разказа на Бредбъри "И гръмна гръм", а от другата - цялата история или пък всекидневието ни. Погледни на нещата статистически - в живота на колко обикновени хора трябва съгласувано да настъпи синхронна промяна в сходна посока, за да окаже това съществено влияние върху живота на цялата общност? Въпросът е реторичен.

[SizarieldoR]

SizarieldoR, у мен остават още съмнения, ще ги изброя:

а) А замисляли ли си се колко такива хора (които твърдят, че знаят бъдещето, че могат да минават през стени или каквото там се сетиш...) може да се появяват годишно. Дали проверяват всекиго? А и първо трябва да чуят за него, а как ще стане това? Или мислиш, че проверяват всяка сергия за жълта литература и публицистика в страната и, съответно, всеки автор, написал нещо фантастично звучащо там?

б) От кога са тези програми на ЦРУ? Дали не са по-късни?

а) Твърде вероятно. Евентуално кариера в журнализма и няколко 100% предсказания написани във вестник, но започвам да насилвам сценария.

б) Източникът ми е "Безкрайността на човешката простотия" ако не ме лъже паметта. Така че може и такива програми да не са се случвали. Честно казано, ние май не можем да докажем че са истински каквото и да става, тъй като би трябвало да са секретни. Подобно на Зона 51.


@boyankolev
Влиянието върху дребни събития не влияе задължително на бъдещето. Повлияването върху значими личности, обаче, е важно. Дребните събития не са толкова важни, точно защото са дребни. Един магазинер от 51ва не би разсъдил по различен начин какво да прави с бизнеса си ако на улицата има един пешеходец или една кола в повече. А в случай, че обикновен човек се е размечтал, то може мозъкът му да роди различни мисли ако пътешественик във времето пресече пътя му на улицата. Но тези мисли няма да са важни, защото иначе няма да говорим за обикновен човек. По-екстремен аргумент, който взимам от Пол Андерсън, е, че дори и да убием някой от холандските предтечи на ФДР, то ФДР вероятно пак ще се роди и ще порасне и ще си направи кариера по същият начин защото в миналото някой друг ще запълни празното пространство в родословното дърво. Както ако застреляме произволен археоптерикс и го изпечем, еволюцията пак ще си продължи и липсата няма да се забележи.

Проблемът е ако се влияе на значими хора. Примера със Delenda Est беше преждевременното убийство на Сципион Африкански и оттам гибелта на Рим във пуническите войни и елиминирането на Западната цивилизация. Ако разубедим Андроник Дука да предава василевса си, или по-добре, ако със някъкъв хитър номер втълпим на Василий 2ри да има наследник, то Византия би издържала повече и няма Османска империя. Ако Наполеон не бе имал простуда при Бородино, то ето ви нова история на Европа. Ако някой беше повлиял на разписанието на влаковете близо до патентния офис на Айнщайн, то може би Айнщайн би измислил теорията на относителността по-рано или по-късно или въобще не. В такъв случай няма атомна бомба за много години наред докато някой друг не достигне до Айншайновите заключения. Така че ако се окажете на неправилното място докато някоя велика личност си мечтае за нещо, то съвсем вероятно е да промените историческия му/й ред на мисли (какъвто и да е) и оттам хода на историята.

Но това тръгва офтопик

[gollum]

Да, вероятно се отклоняваме, затова ще си позволя последно уточнение.

SizarieldoR, кариера в журналистиката вероятно не се прави лесно, особено за чужденец, който при това е и гостенин от бъдещето (а, да си го признаем - нравите и разбиранията дори само преди 60 години са били твърде различни от днешните, с които сме свикнали и ние не знаем много за тях, дори и да сме гледали филми и чели книги от това време - на първо време ще ни е трудно дори да се впишем). А и има твърде много "степени" на успех. Едно е да успееш в някое малко градче, друго да пробиеш във вестник в малко по-голямо и т.н., като вероятно трудността нараства значително с всяко следващо ниво. А ако правиш "предсказания", образно казано, в някое затънтено село (малко градче), ще ти трябва доста късмет, за да се прочуеш, дори и предсказанията ти да се сбъднат. Мисля, че вероятно има и по-лесни начини да се приспособи човек към такава ситуация.
Що се отнася до влиянието върху историята - съгласен съм. Обикновено НФ разказите и филмите представят нещата така, сякаш всяка, дори най-малката промяна, ще промени много бъдещето. Но това е защото става въпрос за литература, т.е. за да е ярко и интересно ни трябва изключение, а не правило.
Повечето промени ще засегнат най-много живота на отделен човек и някои от хората, с които влиза във взаимодействие. Но почти веднага щом излезе от обсега на човека, чиято съдба се променя, силата на промяната ще намалее и тя ще изчезне бързо. В крайна сметка, почти във всеки един момент ние имаме няколко възможности за действие, но ако се замислим, колко от тях биха променили съществено съдбата ни съществено? Вероятно не много, може би дори ще се окаже, че става въпрос за едва няколко решения. И колко от тях ще променят на свой ред не само нашата съдба, но и тази на други хора?
Така че дори при "важните" от историческа гледан точка хора, нещата не са толкова прости и вероятно няма да е много лесно да се предизвика съществена промяна.
"Силата" на промяната не бива да се преоценява, нещо, което обикновено се прави в споменатата НФ. Аз съм склонен да мисля, че в историята има определени тенденции или тежнения, които очертават един сравнително тесен коловоз. Да се отклонят нещата от него съвсем не е лесно и ще са нужни множество свързани промени, а не само една.
За завършек мога да дам простичък пример за възможностите на обикновен човек да промени историческо събитие. Представете си вариация на тази тема. Озовавате се в 2000-та година в САЩ. Знаете какво ще се случи на следващата година на 11 септември, можете ли да го предотвратите?
Същият пример може да се очертае и с още по-глобално и трудно за спиране събитие. Да речем, икономическата криза, която ни сполетя. Дори и да се озовете в миналото, примерно, 2-3 години преди нея, бихте ли успели да я предотвратите?
Между другото, в последния случай дори за някой "съществен играч" това едва ли би било осъществимо.

Да се върнем към темата, която за щастие е доста по-тясна и се свежда само до приспособяването на отделен човек към чуждо за него минало.