Sailor_Malan написа
Виж мнение
В тази ситуация, дори Баку да не падне, снабдяването с горива и ГСМ ще е изключително проблематично, но не и невъзможно.
Ако се получи стратегическа пауза, при която Вермахтът се е опрял сигурно на Волга, не е претърпял коласалните загуби в излишни улични сражения в Сталинград и е прегрупирал умно подвижните си съединения, не виждам какъв е проблемът, ако не да се прекъсне, да се затрудни силно движението на влакови композиции по линията отвъд Волга. /Защото падането на Сталинград отвързва подвижните съединения спокойно да овършеят целият ляв бряг на реката на фронт от стотици километри. / Не е необходимо всички доставки да спрат, за да изпита РККА огромни трудности при планирането на ответно контра-настъпление. Като няма достатъчно гориво, хилядите Т-34-ки са неизползваеми за дълбоки клинове .
А и както, каза някой по-горе, не бива да се изключва чисто психологическият ефект от кампанията: РККА смазана морално, нямаща сили да мисли за големи настъпателни операции....
Но тук отново възникват хиляди "ако", защото тогава Ставката може да планира дълбок обхват през Ростов, а не да се занимава само с 6-та армия. Важно е дали Манщайн ще може да взема свободно решения и т.н.
Иначе, изкарването на СССР от войната ми се вижда нереалистично, дори Германия да хвърли всички сили. По-вероятна е патова ситуация на изток.
Ако Ромел разгроми англичаните в Египет, не мисля, че ще има особени проблеми с десанта в Мароко - да си спомним какво се случва в Казерн /май, тъй се казваше местността в Тунис/.
По онова време американците все още нямат необходимите умения за водене на голяма сухопътна война, а общественото мнение е твърде уязвимо при евентуално тежко поражение в северна Африка.
Така че виждам 43-та като абсолютно патова задънена улица за Съюзниците.
Comment