Съобщение

**Гост** · 04-03-2010, 03:15

Солариграфия

Нека поуплътним нещата до екстремум:

( Бележка@1 :: Целта на алтернативката е да видим кво ще стане ако географията престане да доминира в политиката/ историята, скачайки едно спатиално ниво нагоре и въвеждайки удобно първо стъпало за изпълзяване на човечеството от "люлката" през историчното време - не в "бъдещето". Мета-геополитически сценарий с една дума ).

( Бележка@2 :: МНОГО(!) разбирам от тераформиране и хабиформинг в генералния смисъл, и наистина знам кое е възможно физически и кое не - тук "завареността" на 8-те Най-нови свята и тяхната обитаема "готовост" още от зората на слънчевата система ( върнати флуиди поради пертурбация от преминало близо тежко извънсистемно тяло ), биохимична съвместимост с земните форми ( вкл. хората - метеор-импакт вътресистемна панспермия) и късното идване на волатилите за Луната и материала за Пръстена -- е с цел да се разиграе постановката в историчен порядък - 1917-та е не само епоха на зли конфликти и обрати, но и ерата на ракетните пионери. Бягаме от тераформинг, защото е бъдеще неопределено ... )

базово "домашно": прочетете http://www.gdnordley.com/_files/Gravity.pdf & http://www.neofuel.com/

В тази алтернативка-фантасмагорка Слънчевата с-ма има 9 ( ДЕВЕТ ) обитаеми тела и още едно пребиотично подготвено - газирано и намокрено - земната Луна , със следните площи ( за сравнение "Новият" свят на двете ни земни Америки взети заедно "дава" само 40 млн. км2, а допълнителните 9 нови светове в извънземието - над 1 млрд. км2 или два пъти земната площ в готово обитаемо от хора LEBENSRAUM!!! ), + добавям списък на "имотите" с площи, повърхностни гравитации, особености и предпоставки:

1. Меркурий - 75 млн. км2 ( 0.147 земни ) -- 0.377 же
2. Венера - 460 млн. км2 ( 0.902 земни ) -- 0.904 же
3. Земята с
3.1. Пръстена
3.2. Волатилизираната Луна - 38 млн. км2 ( 0.074 земни ) -- 0.1654 же

http://www.youtube.com/watch?v=vt4eY95FTS8 -- много добра 4-де презентация/визуализация на това как Луната ни ще изглежда в http://en.wikipedia.org/wiki/The_Blue_Marble премяна, като майка си - Земята, а не в сегашната си смъртно-гола бледост.

4. Марс - 145 млн. км2 ( 0.284 земни ) -- 0.376 же
Юпитеровите Галилейци
5. Йо - 41 млн. км2 ( 0,081 земни ) -- 0.1847 же
6. Европа - 31 млн. км2 ( 0.061 земни ) -- 0.1347 же
7. Ганимед - 87 млн. км2 ( 0.171 земни ) -- 0.1449 же
8. Калисто - 72 млн. км2 ( 0,141 земни ) -- 0.1265 же
Сатурновият
9. Титан - 83 млн. км2 ( 0.163 земни ) -- 0.14 же

Attached Files

Gravity.pdf (270.4 КБ, 200 views)

**Гост** · 04-03-2010, 18:30

Меркурий

1. Меркурий - 75 млн. км2 ( 0.147 земни ) -- 0.377 же

re: http://en.wikipedia.org/wiki/Colonization_of_Mercury , за сравнение с долното.

Google in "Groups" for "David Semloh Mercury" . Атачвам към тази глава на темата и pdf с почти всичко съществено, което съм свалил от мрежата относно неговата разработка.

Накратко, Дейвид доказва , че Меркурий може да задържи атмосфера от 300 милибара над 40 000 000 години без сенник или други минимизатори на слънчевото огряване. Дизайнът му описва един Меркурий с 1/20-та от повърхността с обитаеми температури или две "шапки" от по близо 2млн. км2 всяка(!) - ( НО!, не си представяйте Алжир и Судан, а мозайка от десетки и десетки микроклимати по-скоро две "страни" - по една на полюс състоящи се от десетки и стотици климатични провинции всяка - подобно ансамбъл от десетки и стотици Швейцарии, Словении, сингапури и пр. ) около всеки полюс, и само общо 4% от повърхността покрита с вода и/или лед. Останалото вряща вирга ( http://en.wikipedia.org/wiki/Virga ) от пара.

При бавновъртящите се светове топлината на деня се движи към нощната страна по паралелите, а обмена между екватора и полюсите е силно ограничен.

денонощният цикъл на Меркурий е бавен и странен ( 176 земни дни слънчево денонощие -- три месеца вечер и три месеца утро при обитаемите полуси и 3м нощ и 3м ден при врящия ад на по-ниските ширини ... и само 58.7 земни звездното денонощие, заради орбиталния резонанс ... ) , но обитаемите Южна и Северна страна ще бъдат така или иначе в перманентно състояние на късен августовски следобед или ранно юнско утро, кандилкайки се между здрач и зора, но никога тъмна нощ или ясен ден. Някои впадини ще бъдат в постоянен сумрак - така хладни "оазиси" - дъна на кратери със средна темперартура от 0 градуса Целзий ще имаме до 50 градуса ширина към екватора... Някои върхове и плата пък ще бъдат в постояннен ден както тези коментирани скоро на Луната ... но ден през "тъмни очила" облачните вихри около полярните зони ще филртрират най-лошото от едно слънце от 4 до 9 пъти по-голямо и ярко отколкото монаващото по земния небосклон ... Оптичната среда ще се разкрасява допълнително от много хаотични и специфични облачни модели.

Нашият Меркурий ще се състои така от 2 зони с "нормална" биота и останалото обитавано от супер-екстремофили. Юга и Севера макар и под една и съща ДНК&протеомична база както цялата Слънчева система, ще имат толкова големи еволюционни разлики като, че ли са две различни планети, поради страхотно ефективната бариера на жегата ( над 150 градуса ) и парните урагани в ниските ширини ( не, че и там не може да се адаптира нещо, де - примерно организми постоянно мигриращи с пешеходна скорост, бягащи от терминатора на изгрева ... такива дето се копаят навътре или градят гигантски охладителни инсталации като термитите ... но за мета-геополитиката на нашата Солариграфия ( география на Слънчевата система ) - Меркурий предлага ДВЕ обширни обитаеми страни, с хубав климат, ОГРОМНИ метални залежи плитко под повърхността ( Меркурий е останал само по почти голо желязнo ядро след като hit-and-run impact го е съблякал от кората около формирането на системата в РИ ),

и тези страни с напълно ендемична и уникална биота. Орбитата на Меркурий парадоксално предлага по-бързи връзки в Външната система и изобилства със слънчева енергия, с тази положителна разлика, че един жив Меркурий също ще дава и фосилни горива и жизнена среда за да се базира на място космическа промишленост, с малко вложения от планетата-майка-метрополия Земята. Биомаса ще може да се "жъне" на поне 1000км в посока Екватора от обитаемите зони надолу, казва горецитирания David Semloh. Той постулира светкавично тераформиране с леден импактор от Външната с-ма, което нека приемем се е случило преди поне няколко стотин милиона години ведно с панспермична жизнена посявка с земен модел живот. ( земния модел живот - за да можем ние да ядем местните организми, па и те от време на време да хапват по някой колонист ).

Да кръстим северната обитаема "страна" на Меркурий БОРЕЯ , а южната - АНАБОРЕЯ, по аналогия Арктика/Антарктика, и въпреки факта, че на Земята http://en.wikipedia.org/wiki/Boreal_ecosystem се свързва със студени биотопи, а полярните зони на Меркурий ще бъдат по-скоро тропични, изпъстрени с всякакви възможни микроклимати поради влиянието на височина и релеф.

Attached Files

David Semloh Mercury Terraforming.pdf (105.5 КБ, 259 views)

**Гост** · 05-03-2010, 02:52

Венера

2. Венера - 460 млн. км2 ( 0.902 земни ) -- 0.904 же

Венера парадоксално съдържа същото количество въглерод при повърхността си колкото и Земята, но вместо да е заключено в скалите и в карбо-силикатния тектонски цикъл, в биомаса и литосферни въглеводороди... e излъчено цялото в атмосферата под формата на СО2. АКО Венера беше биосферна както Земята - щеше да има нормална мокра тектоника, 3-4 бара ( няколко пъти по-голямо налягане ) азотно-кислородна атмосфера и средна температура само с няколко градуса повече от земната. Да речем 3.3 бара азот, 0.25 бара кислород ( повече отколкото на Земята, но под токсичния праг ), повечко СО2 ...

Поради плоскостта на релефа и - http://upload.wikimedia.org/wikipedi...s2_mag_big.png - е достатъчно да има само 10% от Земната вода за да се сдобие с относително плитък океан ( средна дълбочина стотин , а не като при нас хиляди , метри ) покриващ 80% от повърхността. Плитките океани ще фаворизират почти повсеместни коралоподобни рифове - Венерианският океан ще бъде продуктивен както крайбрежните ивици на земните шелфове, без средокеанските океански "пустини".

Има хиляди и хиляди картинки и карти на тераформираната Венера из Нета - коя от коя по-красиви

Wikimedia Error

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b9/TerraformedVenus.jpg

Google Images

http://images.google.bg/images?um=1&hl=bg&client=firefox-a&rls=com.ubuntu%3Aen-US%3Aunofficial&tbs=isch%3A1&sa=1&q=terraformed+venus&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&aq=f&oq=&start=0

Google Images. The most comprehensive image search on the web.

само югоизтока - Aphrodita Terra

...

, но по-важни са общите характеристика на нашата алтернативско-"натурална" такава :

- същия слънчево-денонощен период като сега. ( 2 месеца ден и 2 месеца нощ ) - комбинация от бавното и околоосно въртене и кратка година поради близката орбита ( подобно на Меркурий ).

- общо около 3.5 атмосфери налягане при повърхността ( малко близо към наркотичната граница на азота, но само почти - т.е. адаптируемо за хора ) - тежката завивка ще позволи както понастоящем да се изравнява топлината по повърхността и по ефективно. Сега температурата при повърхността на Венера - с над 90 атмосфери СО2 отгоре - си е практически една и съща денем и нощем, на полюсите или на екватора ... При 3.5 бара и това бавно околосно въртене & тези обширни океани с мощни течения без големи земни маси да ги спират и отклоняват ... СЪЩО така топлината ще се преразпределя ефективно и няма да има свръхжеги по пладне и студ през полунощ. По-плътната въздъшна покривка ще пази и по-добре от слънчевата и космичната радиация, и ще фаворизира летящи създания. Подобна въздушна циркулация – повече от деня към нощта, но със завихряне към полюсите.

- тази Венера ще бъде тропическа денонощно и от полюс до полюс. С тлъста биомаса и фосилни залежи. Не просто "почти като", ами даже много по-добре отколкото по ретрофантастичните представи за Carboniferous world

- почти 100 млн. км2 суша. Първокласна. Тучна. Представете си фрактална плетеница от десетки Южни Азии, Амазонии и Конгоански басеини ... направо арехтипа на територия за колонизиране. Бас ловя, че още след първите кацания на изследователските експедиции космонавтите ще нахлупят коркови шлемове, ще нахлузят кубинки-колонизаторки и ще се юрнат да търсят из горите диваци за цивилизоване. Най-желана за заселване защото повърхностната гравитация е от земния порядък.

**Гост** · 05-03-2010, 02:53

Луната

3.2. Волатилизираната Луна - 38 млн. км2 ( 0.074 земни ) -- 0.1654 же

За да се постигне ефекта на забавяне при удара в Луната за 20% "рикоширали" импакторни маси, за да бъдат те уловени и раздробени от приливните сили в Рош-овия радиус на Земята, импакторът се движи в посока обратна на движението на Луната по нейната орбита и я "удря" около Екватора и. Някъде в района на кратера Коперник. http://en.wikipedia.org/wiki/Copernicus_(lunar_crater) -- original creater е с диаметър 30км. Импакт симулатора дава диаметър от над 100км за финалния кратер след удара на нашия волатилизиращ ледероид - вдлъбнатина която най-вероятно ще бъде запълнена с вода при сублимацията и кондензирането -- бреговете на Ударното езеро ще бъдат сцена на the Scramble for the Moon:

Именно там ще бъде и територията с най-голям интерес за овладяване, поради отлагането не огромни маси метали и кероген след сублимация на волатилите ( Садбърийската Астроблема в Канада, както и най-вероятно Норилското находище в Русиа - откъдето места се добиват към 80% от световния никел - са именно такива impact sites -- никела и металите от платиновата група са сидерофили, "обичат" желязото и потъват към ядрата на тежките планети при химическата им гравитационна диференциация/"утаяване". ). платиновите метали са и катализатори, който ще бъдат особена точка на интерес за овладяване на химическите ресурси на новата безкислородна Луна - за по-лесно цепене на вода и други съединиения със слънчева енергия.

Нарочно постулираме суб-обитаема нова Луна. Да, атмосфера от около 0.8 бара и течна вода на повърхността, но абиотична, безжизнена. „Климата“ е сносен – макар и 0.8 Бара средно – Луната има 6 пъти по-ниска гравитация и небето и ще бъде 5-6 пъти по-високо от земното – със същата плътност не до 8-15км, а до 50-тина км височина – бяло небе и червеникаво слънце даже по пладне. При такъв атмосферен scale-heigth даже най-високите планини не ще да са препятствия и топлината и влагата ще се носят равномерно почти навсякъде въпреки цикъла 2 седмици ден и 2 седмици нощ. Средна температура малко по-висока отколкото земната, но без много-много температурни екстремуми в пространството ( надморска височина, географска ширина ) или времето – ден, нощ, утро, вечер.

http://216.231.48.101/~impulse/Moon-Luna/002.jpg

http://www.youtube.com/watch?v=vt4eY95FTS8 -- много добра 4-де презентация/визуализация на това как Луната ни ще изглежда в http://en.wikipedia.org/wiki/The_Blue_Marble премяна, като майка си - Земята, а не в сегашната си смъртно-гола бледост.

МНОГО забелевителна анимирана топографска карта на нощното ни светило! : http://www.solarviews.com/cap/moon/vmoon3.htm

Въздухът не може да се диша, но за да оцелееш там ти трябва само бутилка кислород и дихателен апарат, а не скафандър. Първоначално ще си ги носят кислородните запаси ( примерно масово производство при Пръстена на кислородни бутилки дето после се приземяват на пакети с парашути на луната и имат маяк-transponder за откриване... ) , но после ще се цепи на място от местна вода със слънчево-фокусни фурни.

На овъздушената Луна много лесно ще се лети. В буквалния смисъл като птица – с криле движени с ръцете!

Причината да не я правим прекалено удобна е защото, който контролира Луната, контролира Земята ( прочута реч на един военно-въздушен щатски генерал от 1958-ма ), та ако и тя предлагаше shirt-sleeve околна среда, първата сила която стъпи там, щеше почти мигом да се окопае и да я завладее. В такова състояние обгазена&оводнена – т.е. може да се кацне просто с балут или парашут, чисто балистично, скоростта на избягване, т.е. кацане е само 3км/с и модулът за кацане няма да се нуждае от повече термични защити, отколкото един свръхзвуков самолет от 1960-те ; .... ... но без фосилни горива, без кислород ... Луната ще бъде по-трудна; ще иска по-сериозни инестиции в пари и време и така земните Велики сили щат не щат ще се наложи да търпят взаимно присъствието си там. И никой няма да монополизира тази най-ключова кота / ultimate higher ground. Още, с всички химикали - и в разнообразие и в количество - вече разположени на място + всичката изобилна соларна енергия ( макар, че заедно с кислорода няма логика да не се внася/спуска от Пръстена и горива – водород или по-удобно синтетични или термично-деполимеризирани от керогена - бензин и/или дизел) == Луната ще „плаче“ за биогенизиране и ще бъде суперудобна за колонизиране и тераформиране, макар и не за бърза военна окупация. Луната след няколко века ще бъде гордия 10-ти обитаем свят на Солсис ( SolSys – галено на Solar System ).

**Гост** · 05-03-2010, 02:54

Пръстенът

Приложеният в първата глава на темата neofuel линк е образователен по отношение на състава на Пръстена. Кометите и астероидите ( ако не са деволатилизирани прекомерно ) - се сътоят от равни части: 1. Вода/Лед, 2. Кал/Прах( силикати, алуминиеви окисим- където са и другите металите ), 3. Кероген ( висши верижни въглеводороди, петрол ) -- т.е. всичко което първичната мъглявина, т.е. Слънцето, съдържа БЕЗ H/He – обичайната базова пропорция 75% водород и 25% хелий ( предимно хелий-4 ) и т.е. ВСИЧКО от което коя да е индистрия в тази вселена би имала нужда. Недиференцираните гравитационно тела съдържат тези елементи почти равномерно в обема си.

Енергия? - слънчева. Ако Космическата Ера започне с няколко десетилетия по-рано, то the spacefarers няма даже да подозират за съществуването на полупроводникови фотоволтаици и други квантовомеханични джаджи, но вдлъбнато огледало върши идеална работа. Такава пещ фокусираща слънчеви лъчи ще може да дестилира даже метали, да фотодисоциира вода за производство на ракетно гориво и т.н.

Голямата файда от Пръстена, освен, че и стои много добре ( на Земята ), е, че предлага квардилиони и квинтилиони тонове „полезни изкопаеми“ там където са нужни. Сега килограм на ниско-земна орбита харчи $20'000 , на геостационарна $200'000 ... Умножете няколко квадрилиона тона по тези цифри за да видите с колко пъти или на каква степен повдига богатството на човечеството този Пръстен. ТАКА, космосът ще може да се завладява с пред-атомни, пред-лазерни и пред-компютърни технологии. ( В РИ – Космосът е също хипербогат, но нямаме това Първо стъпало под ръка – милиарди близкоземни метеороиди с диаметър до няколко метра ( колкото кола, или къща или совалка ), трилиони в Главния Астероиден пояс и още повече в трояновите точки на Юпитер, и десетки пъти по толкова в трояновите на Нептун, квадрилиони в пояса на Кайпър ( над 100 000 с над 100км диаметър!) и квинтилиони и т.н. в Оорт облака!)

Пръстенът е трамплинЪТ към другите обитаеми светове от мета-геополитическото уравнение. С Пръстенови материали ще могат да се строят в орбита и да се зареждат с химическо гориво космически кораби с размерите на океанските возила от началото на ХХ-ти век в РИ или сегашните круизни лайнери и танкери от РИ. Или колкото американските самолетоносачи?!

Пръстенът ще бъде и източник на не-ядрени стратегически оръжия. Камък хвърлен от небето е много по разрушителен и незамърсяващ отколкото нашите РИ атомни и водородни фишеци. Системи за контрол?

**Гост** · 05-03-2010, 02:55

Марс

4. Марс - 145 млн. км2 ( 0.284 земни ) -- 0.376 же

е ясен. Най-изтърканото тяло относно надежди за наличие на живот и относно модели за тераформиране. Тук само ще добавя, че макар и отдалечен от Слънцето в сравнение с Венера и Земята, да не говорим с Меркурий, който е наврян почти фатално близко в централното светило – Марс МОЖЕ да има атмосфера, която да му дава същата или по-висока средна температура като земната. Примерно 2 Бара тотал. От които към 0.2-0.25 О2 , останалото азот + НЯКОЛКО % СО2 – оказва се че хората и други висши земни организми толерират десетки пъти по-висока концентрация на СО2 във въздуха неограничено дълго време. Един по-топличък Марс ляга по-добре на нашата мета-геополитическа алтернативка, а – и без това пустинният му облик е просто ретро-фантастично клише – като ще го тераформираме няма да му сипем още малко вода ли, я ? Една по-висока атмосфера ще направи обитаемо и южното полукълбо, което е по-високо с 4-5км от северното ... Океанус Бореалис на север, Хелас с пръстена джунгли около себе си, гористите склонове на Тарзис, Олимп и Павонис... гигантската река във Валес Маринерис ... Осеяното буквално с милиони езера Южно полукълбо с малка ледена шапчица и насечено от ждрела, ерозирали кратери, каньони дълбоки километри ... прериите на Арабия Тера ... Тук също животът е импортиран преди милиарди години и има фосилни горива. По-ниската гравитация означава повече сидерофилни елементи близо до повърхността – никел, желязо, платина, паладий.

**Гост** · 05-03-2010, 02:56

Галилейците

ЮПИТЕРОВИТЕ ГАЛИЛЕЙЦИ

5. Йо - 41 млн. км2 ( 0,081 земни ) -- 0.1847 же
6. Европа - 31 млн. км2 ( 0.061 земни ) -- 0.1347 же
7. Ганимед - 87 млн. км2 ( 0.171 земни ) -- 0.1449 же
8. Калисто - 72 млн. км2 ( 0,141 земни ) -- 0.1265 же

Йо, Европа, Ганимед, Калисто предлагат заедно цяла 1/2ра от площта на Земята. Юпитер само на 7 атмосфери „дълбочина“ в оптичната му повърхност предлага 300 келвина термература! Осветлението което тези спътници получават е 1/25-та от земното което е предостатъчно даже за мощна фотосинтеза ( споменете си растенията от подлеса в джунглата дето виреят направо в мрак!), отоплението го докарваме с по-дебели атмосферни кожухчета – по 4-6 Бара – с поносимо парциално на кислорода. Нека бъдат малко по-плътни тези луни и по-малко ледени за да имат твърда силикатна повърхност и магнитосферата на гиганта им да не е ексцентрична ( прегледахте ли вече статията на Нордли? ) така, че повече да държи атмосферите им отколкото да си свлича и разсипва. Четири свята на цената на един. Ганимед и Калисто поотделно имат общи площи от порядъка на сушата на тукашната Венера или Земята, сравними по мащаби с Марс. Също лесни за летене както Луната. ГИГАНТСКИ растителни и животински организми. Зверски огромното динамо на Юпитер от чиито радиационни пояси и поточни тръби може да се черпи електроенергия ... множество други луни и лунички като източник на материали ... Юпитер е Панамския канал на Солсис!

**Гост** · 05-03-2010, 02:57

Титан

9. Титан - 83 млн. км2 ( 0.163 земни ) -- 0.14 же

Нордли казва, че той иска над 80 Бара атмосфера за да държи температура за течна вода при повърхността си. Което, ще пропусне под 0.1% от земното ниво на осветление – това е достатъчно за да се вижда цветно и да се чете – десетки пъти по-силно от пълнолуние, но за фотосинтеза не става. Също азота над 4 бара става наркотичен, над 30 бара СО2 е течен при стайна температура, а при 72 Бара става свръхкритичен и прониква навсякъде ... Затова постулираме водородно-хелиево-азотно-кислородна атмосфера – хем по-прозрачна, хем не трови, хем не разтваря автомобилни гуми и чорапогащници. Водорода и хелия Титан не може сам да ги устисква в гравитационното си кладенче, но татко Сатурн помага – Титан ги губи, Сатурн му ги връща по газовия торус и така, а и атмосферата е криогенно студена нагоре и затоплена само долу до повърхността ... . ( вижте пак Нордли ). И налягането при повърхостта е не 8-90, а кръгло- 100 Бара ( щото пък и по-малко държи топло Н/Не микса ). Кислорода от 0.21 Бара не е експлозивен във толкова много водород ( съотношение 500 :1 ) и може да се диша, налягането малко обърква централната нервна система, но сигурно ще има някакви хапчета... Пискливи гласове. Титан е малко по-плътен отколкото РИ , с повече силикати и гигантските му въглеводородни резерви са под повърхността – милиарди пъти по-големи от Земните. Обикаля Сатурн в по-ниска и по-ексцентрична орбита за да има приливен енергиен източник, а като не достига слънце за фотосинтеза или е много бавна и ниско-продуктивна , ще му сложим дълбока бисофера, която произвежда кислород и водород от първичния алканов запас още от образуването, ползвайки именно тази приливна жега за „ток“. От Титан има достъп до още по-голям Пръстен и множество луни. При една седма Же и при 100 Бара атмосфера преставете си кво летене пада – то всичко живо ще лети и ще се носи ... Ниската гравитация дава пропорционално по-голям достъп във височина и дълбочина. Километрови дървета с километрови корени...

Съобщение

Habitability

Habitability

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment