Съобщение

**Di0mitko** · 18-06-2014, 17:28

Уау... Много интересна фантасмагория...
Голямо модване на Darkest hour ще падне.

**Amazon** · 20-06-2014, 03:48

Добре, а продължението? Аз лично вече трети път проверявам темата.

**De Ruyeter** · 20-06-2014, 16:41

Малко търпение, пише се

) Но съм и на работа, уви

**De Ruyeter** · 23-06-2014, 12:24

Научавайки за поражението на техните съюзници, французите изпращат още два кораба в Александрия. За да предотврати поражението на съюзника си Французите изпращат 4 дредноута в Черно море от Александрия. Останалите два най-модерни са оставени да дежурят в ключовата английска база. Гърция макар и да разполага с 3 дредноута на хартия, реално има два, тъй като усвояването на английските машини, система за управление на огъня, разположение на основните възли на Лемнос /бивш „Индефатигейбъл”/ е затруднено от напускането на британските инструктори в началото на войната. С останалите два кораба – Саламис и Килкис /бивш Зайдлиц/, те решават да бомбардират портовите съоръжения на Александрия, както и да извадят от строя Суецкия канал. Поради лошото време операцията е отменена за началото на 1921г. /действието се развива декември 1920г. При повторното излизане вече целият линеен гръцки флот отплава към Александрия. На ширината на Кипър е забелязан от патрулиращия английски крайцер „Дартмът”, който изпраща съобщение в базата за появата на неприятеля. Стоящият на котва в състояние на четиричасова готовност френски флот, подкрепян от два английски бронененосеца – Доминион и Хиберния / всеки с 4х305мм оръдия и 4х234мм, броненосните крайцери Креси и Абукир/ отплават да пресрещнат гръцкия флот. По обяд на 21 февруари 1921г. леките сили на французите – два разрушителя и лек крайцер откриват гръцкия авангард. Той се води от броненосния крайцер Георгиос Авероф /4х234мм оръдия и 8х190мм и лекия крайцер Елли – 2х152мм и 6х102мм оръдия, скорост 25 възла и 3 миноносеца. Авангардите на двете противоборстващи групировки влизат в боен контакт. Гърците имат преимущество с тежката артилерия и това не забавя да окаже влияние. Единият от френските разрушители е поразен от тежък 234мм снаряд около водолинията. Изпускайки облаци пара от пробитите тръбопроводи, той губи скорост и започвада да се клатушка безпомощно върху вълните. Гръцките разрушители и лекият крайцер Елли го допотопяват. Едва вкусили първата победа срещу такъв опасен противник като французите и на бойната сцена се появяват основните сили на френско-английския флот. Фреският адмирал решава да се придържа към каноните на морския бой и подрежда четирите линкора /двата дредноута Лангедок и Гаскон с по 12х340мм и двата до-дредноута/ в килватерна колона. Броненосните крайцери са оставени да маневрират свободно, според способностите си. Тъй като броненосците не могат да развият повече от 18 възла скоростта и на новите суперлинкори се съобразяват с тях. Колоната на гръцките крайцери е разделена на две: бързоходното крило се води от двата линейни крайцера, а в бавноходната част влизат Саламис и Георгиос Авероф, тъй като имат еднаква скорост. Първи влизат в бойно съприкосновение Лемнос /бивш Индефатигейбъл/ и Килкис / бивш Зайдлиц/ с Абукир и Креси. Линейните крайцери откриват огън от 20 000м. Макар и отстъпащи по огнева мощ на линейните крайцери, контараадмирал Кредък решава да отвлече вниманието на гърците до пристигането на основните сили, които са изостанали на около 30 километра и едва се мержелеят на хоризонта. Английският флотоводец се оптива да се сближи с противника и да води огън от къса дистанция – 12 000м. Докато достигнат на нужната дистанция артилеристите на Килкис се пристрелват по Абукир. Английският броненосен крайцер е хванат във вилка. Започват попаденията. Преди да успее да смени курса с нов, 2 или три 283 мм снаряда накриват флагмана на британския авангард. Силна екзплозия разтърсва целия кораб. Огромно огнено кълбо изригва от разбитата носова кула. Следва втори, глух тътен, след който сякаш крайцерът се разтваря във водата. От храбрия му екипаж, наброяващ 900 души оцеляват само двама.
Креси поставя димна завеса и започва да се оттегля по посока на основните сили. Опиянени от бързата победа, гръцкият флотоводец започва да преследва оцелелия крайцер, като не съобразява, че след него може да се движат основните сили на съюзния флот. Разстоянието между линейната ескадра и основните сили на адмирал Контуриотис. Те са напълно изненадани, когато около тях започват да падат тежки снаряди и се налага да минат на противоартилерийски зигзаг. Докато пристигнат основните сили, ако те разбира се могат да се нарекат подкрепление, гръцкият авангард е доста поочукан. Особено тежко пострадва Лемнос, чиято 150мм броня се оказва твърде слаба за 340мм френски снаряди. По ирония на съдбата английски 305мм снаряд, изстрелян от Хиберния подпечатва смъртната присъда на стария линеен крайцер. Снарядът поразява кораба в района на кула „Р”, като пробива покрива и придизвиква пожар. Той се разпростира по елеватора за снаряди и достъги до погреба. За втори път през деня екипажите на двете ескадри стават свидетели на драматична експлозия, този път гърците са тези които наблюдават с ням ужас потъването на крайцера им, който отнася на дъното 1023 моряци и офицери. Междувременно Саламис и Георгиос Авероф заемат мястото си в килватерната колона зад Килкис. Поради факта че Лангедок и Доминион обстрелват Килкис се получава объркване на „плиските” и пристрелката се забавя. Видимостта на гръцките артилеристи е много добра и те бързо постигат попадения върху Лангедок. Още с третия залп дредноутът е накрит. Снарядите започват да поразяват гиганта. На хартия той се оказва страховит, но реално счетворените кули дават огромна разсейка и снарядите трудно намират целат. Скоро кула „В” е извадена от строя. При пристигането на основните сили „Саламис” концентрира огъня върху Лангедок също. Два 356мм снаряд пробиват броневия пояс на френския дредноут и експлодират във вътершността. Осколките изваждат от страя няколко котела и скоростта на кораба пада на 15 възла. Няколко 283мм снаряда пробиват горния пояс и заклиняват една от кулите. Настава объркване в съюзническата линия. Англичаните поемат инициативата като прикриват с димна завеса изранения французин. В същото време Гаскон се пристрелва в Георгиос Авероф. Гръцките разрушители се хвърлят в торпедна атка, за да го прикрият. Това отвлича вниманието на Гаскон. Боят се накъсва и става хаотичен. След половин час двете страни се разделят. Георгиос Авероф е толкова тежко повреден от 340мм снаряди, че потъва на обратния път. От гръцкия флот само Килкис /Зайдлиц/ и Саламис се връщат в базата си. Загубени са Георгиос Авероф и Лемнос /Индефатигейбъл/. Съюзническите сили претърпяват също сериозни загуби, но печелят морско превъзходство – потопен е броненосният крайцер Абукир, а Гаскон е потопен от екипажа си на връщане към Александрия.
В Черно море четирите френски кораба заедно с оцелелия турски флот излизат да дадат генерално сражение на руския флот. През април 1921г. двата флота се срещат в решително сражение. От френско-турска страна участват 4 френски кораба Жан Бар, Курбе, Франс и Пари, заедно с ремонтираните Молтке и Решадие /52 ствола/, бронепалубните крайцери Хамидие, Междидие, и броненосния крайцер Едгар Кине.
Руснаците успяват да противопоставят целия си черноморски флот срещу надвисналата заплаха – 4-те „Императрици”, броненосците Потьомкин, Ефстафий, Йоан Златоуст, Три святителя и Ростислав /68 ствола/, бронепалубните крайцери Память Меркурия и Светлана. В завързалото се кърваво сражение край нос Емона руснаците претърпяват тежки загуби, но успяват да пратят доста кораби на дъното. От руска страна потъват Три святителя, Ростислав, Йоан Златоуст, Ефстафий и дредноута Александър ²²². Френско-турската ескадра губи Решадие, Франс и Пари. Едгар Кине е тежко повреден и се налага да излезе за продължително време извън строя.
На Пиринеите действията обаче не са добре за Централните сили. Английската, френската и португалската ескадра сковават действията на испанците. Непрекъснато се пращат подкрепления в Гибралтар, като се подготвя създаването на плацдарм и отварянето на сухопътен фронт срещу Испания. При опита за транспортиране на поредните войскови части и хранителни припаси 4-те дредноута тип „Насау” излизат да прехванат транспортите, но се натъкват португалската ескадра, подкрепяна от двата британски дредноута. При напускане на пристанището те го минират, за да предотвратят навлизането на противникови кораби. Сражението става на свечеряване. Първоначално испанците имат превес, като слънчевата светлина благоприятства огъня. Потопени са два португалски дредноута, а трети е повреден. Закъснелият английски авангард се включва навреме, зада предотврати пълния разгром на португалците. В рамките на час са унищожени 2 испански кораба, а трети е оставен в безпомощно състояние и по-късно е доунищожен с торпеда. Рейнланд се опитва да се спаси бягайки на изток, където се натъква на френската ескадра и е разстрелят от Лоран и Бретан. Френските дредноути се опитват да форсират Барселона, но се натъкват на гъсто минно заграждение. Лоран се натъква последователно на две мини, корабът описва циркулация, трета мина ескплодира под руля. Корабът започва бавно да потъва. На сутринта е изоставен от екипажа. Независимо от пировата победа на съюзниците тя им обезпечава господство в източното средиземноморие. Подготвя се десант в Испания и се отваря втори фронт срещу испанските сухопътни войски. Бързите действия на съюзниците принуждават Испания да излезе от войната.

**De Ruyeter** · 23-06-2014, 16:51

В централната част на Средиземно море макар и италианците да имат превъзходство по море, не успяват да реализират морското си господство и да наложат плътна блокада на Отрантския провлак. Единственото морско сражение е между по-стария клас дредноути „Вирибус Унитис” влизат в краткотраен бой с ескадра от дредноутите от типа „Джулио Чезаре”. След 30 минутен бой на далечна дистанция италианците се оттглят по посока на Генуа.
Променливият успех, който постигат двете противоборстващи коалиции в различни точки на света поражда още по-силно напрежение в очакването на Армагедон – сблъсъка на армадите дредноути в Северно море. Докато Великобритания все повече концентрира силите си в Атлантика, колониите остават оголени. Това не по-зле разбира и американското командване. Бомбардиран и превзет е Халифакс, а канадския доминион е принуден да излезе от войната. С помощта на старите броненосци Вирждиния, Ню Хампшир, Мейн, Луизиана, Небраска, Джорджия, Канзас и Кънектикът са разрушени портовите съоръжения в Ямайка и островът е превзет. Друго оперативно съединение в състав от броненосците Минесота, Ню Джърси, Роуд Айлънд, Охайо, Мисури, Вермонт, Индиана, Алабама и Илинойс подлагат на артилерийски обстрел Тринидат, Тобаго. Броненосните крайцери Филаделфия и Денвър с десанти съдове превземат Мартиника.
Първият бой между силите в Северно море става между линейните крайцери на противоборстващите си страни На връщане от бомрдировката на Хартлпул и Скарбъро те са прехванати от излизлите от Розайт линейни крайцери на контраадмирал Дейвид Бити. Седедемте линейни крайцера на Хипер и четирите Измаила на Непенин се срещат с 10-те линейни крайцера на английския адмирал, подкрепени от 5-те бързоходни линкори „Куин Елизабет”. Макар и изненадани германо-руските командири приемат придизвикателството. Съюзниците трудно успяват да формират килватерна. Германските линейни крайцери се откъсват от руските, които са в ариергарда и първи влизат в боен контакт с противника. Първите загуби в английския флот са двата стари крайцера Ню Зилънд Австралия – слабата им като на броненосни крайцери броня не издържа на ударите на 305мм германски снаряди и двата потъват в рамките на 10 минути. След първоначалния неуспех Бити скъсява дистанцията. Корабите се разпределят по следния начин : Макензен /флагман води колоната/ стреля по Худ /флагман на Бити/, „Граф Шпее” – по „Родни”, „Принц Ейтел Фридрих” – по „Хау”, „Фюрст Бисмарк” по „Ансън”, Лайън – Дерфлингер, Люцов – Куин Мери, Хинденбург – Принсес Роял. Руският дивизион повежда бой с линкорите Куин Елизабет. Единственият необстрелян линеен крайцер на капитан ²-ви ранг Пели Тайгър допуска грешка и открива огън по германския вицефлагман, като по този начин сбива пристрелката на Куин Мери.

**Amazon** · 23-06-2014, 20:06

Страхотно!

**De Ruyeter** · 24-06-2014, 16:59

Първи успяват да се пристрелят немския артилеристи. Независимо, че разполагат с по-малко кораби, стереоскопичните далекомери им дават възможност да хванат във вилка по-бързо противника. Десет минути след началото на боя са регистрирани първите попадения. Капитан ²²² ранг фон Хазе държи на прицел Лайън. Започва бегъл огън с четири оръдейни залпове /стрелят посменно носовите и кърмовите групи кули/. Принципът е различен от английския където се стреля с полузалпове. В 15.15. на 08.08.1921г. цялата противоборстващите си флотове обменят ожесточено залпове. Особено красива е гледката на четирите Измаила, които с 12х356мм оръдия изглеждат като огнедишащи вулкани. В 15.32 е извадена от сторя кула Q на Лайън. 12 дюймовия снаряд пробива покрива на кулата и запалва струпаните заряди в презареждащото отделение. За по-висока скорострелност вратите не са затворени херметично. Пламъците се разпротират до погребите. Минута по-късно величествения линеен крайцер е разкъсан от мощна експлозия и потъва. Двата флагмана разменят залопве, но никой не може да вземе връх Всеки от тях има по една кула вън от строя. На Родни е уцелен в машинното и скоростта пада на 22 възла. Втори подводен снаряд заклинява руля и линейният крайцер започва да извършва циркулация, като опасно се сближава с немската колона. По него съсредоточават огъня си „Принц Ейтел Фридрих” и „Граф Шпее”. Докато се опитва да излезе от зоната на обстрела, осакатеният Родни е улучен в кула „Х”. Снарядът пробива барбета и я изважда от строя но пожарът е овладян. Три 350мм снаряда пронизват основния пояс и цитаделата. Обширните наводнения намаляват скоростта на 15 възла. Курсът на крайцера става променлив. Кренът на десния борд достига 12 градуса. Леките английски сили поставят димна завеса, за да прикрият крайцера. Докато Хипер се бори с корабите на Бити, адмирал Ивън Томас громи ескадрата на Непенин. Макар и с 8 ствола повече, точността не се оказва сред силните страни на руснаците. Бронята е по-слаба от тази на Измаилите, а превъзходството от един кораб си казва думата. Докато руснаците успеят да се пристрелят и да започнат да водят прицелен огън с пълни залпове, Кинбурн е поразен от няколо 381мм снаряда. Една кула от главния калибър е разбита, започва пожар, който непрекъснато се разраства. 3 часа по-късно крайцерът гори от носа до кърмата и е изоставен от екипажа си, като преди това са сложени подривни снаряди, за да се ускори гибелта му. С цената на още един линеен крайцер – Наварин, който е унищожен след удачен залп на Уорспайт руснаците успяват да се изтеглят от обкръжението на V-тата ескадра на Хю Ивън Томас. Тайгър и Принсес Роял подлагат на жесток обстрел Хинденбург. Улучен от 2 торпеда в една от атаките на разрушителите скоростта на немския линеен крайцер пада до 10 възла и се налага да бъде допотопен от собствения си ескорт разрушители. Двете страни хвърлят няколко пъти миноносците си флотилии в атака и контраатака и на свечеряване противоборстващите флотове се раздалечават. Равносметката е следната: англичаните губят в боя 4 линейни крайцера /Австралия, Ню Зилънд, Родни и Лайън/. Съюзната ескадра губи линейните крайцери Кинбурн и Наварин и Хинденбург. Линейните крайцери и кораби от двете страни имат повреди и влизат в доковете за ремонт.
Стратегическата победа е за англичаните – те пресичат възможността на съюзниците за по-нататъшен терор на английското крайбрежие. И двата противоборстващи лагера форсират корабостроителните си програми. През 1921г. в състана на Кралския флот влизат два супердредноута от класа N3. Те получават имената Дънкан и Албемарл. Влизат и два линейни крайцера от типа G3 с имената Дюк юф Йорк и Принс ъф Уелс. Франция също успява да попълни загубите си, макар че промишлеността й е доста по-слаба от английската и успява да вкара само един линеен кораб – Лион /16х340мм оръдия/. Германия успява да вкара 3 линейни крайцера от типа Ерзац Йорк /8х380мм оръдия, скорост 28 възла/ - Ерзац Йорк, Роон, Виктория Луиза и Принц Хайнрих. Русия е твърде заета да попълва загубите си по суша в Далечния изток и срещу Османската империя, за да отдели средства за строителството на нови линкори. Строителният потенциал на САЩ започва да набира сили – построени са 4 дредноута са 406мм оръдия – Колорадо, Мериланд, Уест Вирждиния и Вашингтон. Ремонтирани са шлюзовете на Панамския канал, като са поставени брегови батареи и бонови заграждения. Японската промишленост, макар и не толкова силна успява да вкара два капитални кораба – линкорът Кага и линейни крайцер Акаги.

**De Ruyeter** · 22-07-2014, 13:55

По този начин съотношението в северно море става следното: Великобритания 31 дредноута, линейни крайцери – 10, френска ескадра - 4. Към тях следва да се прибавят още 3 френски дредноута – 2 от класа Нормандия и един от класа Лил. Общ брой: 48 линейни кораба и линейни крайцера. Централни сили: Германия – 17 дредноута, Русия – 4 дредноута, Германия – 9 линейни крайцера, американска ескадра – 4 дредноута. Общо 34 линейни кораба. САЩ планират да превърнат пътя Ню Йорк – Рейкявик – Берген – Вилхелмсхафен в „Път на живота”. Планира се следващото изпращане на помощ но съюзниците отвъд океана, което да включи всичките нови линкори с 406мм и един от класа Ню Мексико с 356мм. Унищожаването на толкова много съюзнически кораби е доста примамлива цел за английското адмиралтейство. Сред по-консервативните адмирали като сър Баркли Милн и Чарлз Бересфорд преобладава мнението, че такъв флот може да бъде използван като примамка, още повече че ескадра германски линейни крайцери пресрещат американските дредноути на 500 мили източно от исландската столица.

НОВИЯТ АРМАГЕДОН

На 7 юни 1921г. американската ескадра под командването на контраадмирал Родмън отплава от Ню Йорк. В състава й влизат новите линкори с 406мм оръдия Колорадо, Уест Вирджиния /флагман/ и Мериланд, както и един линкор от по-старо поколение - Ню Мексико с 12х356мм оръдия. Ескадрата е съпроводена от 4 леки крайцера от типа „Омаха” /Милоуки, Детроит, Синсинати и Конкорд/, броненосните крайцери „Бруклин” и „Филаделфия” с по 4х254мм и 16х152мм оръдия. Отплаването не се пази в тайна, тъй като в „Голямата ябълка” има твърде много английски шпиони. Английското командване своевременно узнава за отплаването на янките. Включването на тези мощни бойни единици в състава на Флота на откритото море може да се отрази неблагоприятно на баланса на силите в северния Атлантик. Решено е на всяка цена да бъдат прехванати и унищожени. Тъй като се очаква появата на немските линейни крайцери и руските заедно с тях, а вероятно и на част от немския линеен флот е решено да се задействат всички налични сили. Като авангард отплават ремонтираните Тайгър, Принсес Роял, Куин Мери, Худ, Хау, Ансън. Към тях се прибавят и новите линейни крайцери с по 9х406мм оръдия Принс ъф Уелс и Дюк ъф Йорк /флагман/. Отново ескадрата е допълнена от 5 супердредноута на контраадмирал Хю Ивън Томас от класа „Куин Елизабет”. Те са съпроводени от 8 леки крайцера от класа Бирмингам и 16 разрушителя. На 50 мили се движат основните сили на флота – 12 дредноута от класовете Айрън дюк, Орион и Кинг Джордж V, 7 супердредноута от класа Роял Соверен, 3 стари линкора от класа Белерофон-а /Белерофон, Сюпърб и Темерър/, въоръжени с 10х305мм оръдия, 250мм броня, 3 стари линкора от класа Херкулес /10х305мм оръдия, 280 мм пояс - Херкулес, Нептун и Колъсъс/, 2 нови линкора с 9х457мм оръдия – Дънкан и Албемарл, 6 френски дредноути Нормандия, Беарн, Фландр , Бретан, Лоран и Прованс. Общо 33 дредноута. Основните сили на Кралския флот и неговите съюзници са охранявани от 32 леки крайцера и 56 разрушителя.
Германското командване допуска възможността за английско нападение, но е твърдо решено да помогне на американския си съюзник да стигне до бреговете на Норвегия. От Вилхелмсхафен излизат Дерфлингер, Люцов, Макензен, Принц Ейтел Фридрих, Граф Шпее, Фюрст Бисмарк и трите нови линейни крайцера въоръжени с 8х380мм оръдия - Ерзац Йорк, Роон и Виктория Луиза. Останалите два руски линейни крайцера – Бородино и Измаил също се включват в състава на ²-ва разузнавателна ескадра. За прикритие на линейните крайцери са включени 6 леки крайцера Ариадна, Кьолн, Майнц, Фрауенлоб, Елбинг и Магдебург, както и 12 разрушителя.
Надиграването между двата щаба продължава и като евентуална защита срещу нападение от основните сили на Кралския флот е предвидено противодействие на немския флот. Подготвени за отплаване са всичките дредноути на Флота на откритото море /4 дредноута от типа Кьониг, 5 от типа Кайзер, 4 от класа Байерн и 4 от типа Остфризланд/, 4-те Гангута, 4-те американски линкора Аризона, Пенсилвания, Оклахома и Невада. Основните сили са 22 леки крайцера и 36 разрушителя. Общо 25 дредноута.
В 8.00 сутринта на 17 юни лекият крайцер Детройт открива няколко димови стълба в посока юг-югоизток. Възполвайки се от високата си скорост, скаутът е изпратен напред да разузнае обстановката. Пред него изнква два английски леки крайцера. По-близкият е Уеймът /8х152мм оръдия, скорост 25.6 възла/ и систършипът му Фалмът / 27 възла/. Детройт започва да се оттегля развивайки 30 възлова скорост. Леките сили от ескорта се подготвят да отблъснат атаката на британските сили, тъй като се опасяват, че това е само екрана на тежките бойни единици. Вицеадмирал Бити изчаква да получи сведения за противника, след което вдига пара и ляга на курс на сближение. Този път той действа хладнокръвно и спокойно като не изоставя по-бавната ескадра на на Ивън Томас. Английските сили се сближават с противника с 24 възлова скорост. След 3 часа противниците установяват визуален контакт. Скоростта на американската ескадра е увеличена до 18, а после до 20 възла. Английските кораби идват от юг и се насочват под остър ъгъл срещу американската килватерна колона. От 24 000 ярда адмирал Родмън дава заповед за откриване на огън. Бити осъзнава, че само два от челните кораби могат да отговарят на стрелбата и то с носовите кули и затова дава заповед за поворот вдясно и поемане на североизточен курс. Възползвайки се от по-високата скорост на линейните си крайцери, той иска да приложи класическия прийом на кръстосване на буквата „Т” на американското съединение. Британската колона е подредена по следния начин Куин Мери, Принсес Роял, Тайгър, Худ авангард; център Ансън, Хау, Принс ъф Уелс и Дюк ъф Йорк; ариергард Куин Елизабет, Уорспайт, Вълиант, Малая и Бархъм. Макар и невлизали в истински бой американските артилеристи се справят доста добре в началната фаза на боя. Точни попадения изваждат от строя кула „А” на Куин Мери, 406мм снаряд снижава скоростта на линейния крайцер до 22 възла. Когато цялата колона наближва на 16 000 ярда Бити дава заповед за поворот на 8 румба дясно на борд, курс север-североизток. Снаряд от Мериланд улучва погреба на кула Q на Куин Мери. Мощна експлозия разцепва елегантния линеен крайцер на две и то потъва в облак дим. Загиват 1099 души от екипажа му. Адмирал Родмън отгатва намерението на Бити да му кръстоса буквата „Т” и също ляга на североизточен курс. За нещастие на американския флотоводец двете съеднинения вече плават на успоредни курсове и англичаните вече са пристреляли тежките си оръдия. Морето около 4 американски дредноута кипи от снаряди. Постепенно английските снаряди започват да намират целите си. Първи пострадва Ню Мексико. Разбита е кула „В”, а няколко 381 мм снаряда пробиват основния му пояс. Само гъстата мрежа от водонепроницаеми отсеци спасява кораба от потъване. По него води огън и Тайгър, като няколо полубронебойни 343мм снаряда отваря огромни пробойни в небронираната му носова част. Скоростта на Ню мексико пада на 15 възла и изостава. По него открива огън 5-тата ескадра на Ивън Томас. Улучен на десетина места от тежки 381мм снаряд дредноутът потъва с носа напред. Леките крайцери Конкорд и Синсинати поставят димна завеса, докато есминците се хвърлят в самоубийствена торпедна атака, която е посрещната от стена от огън от английските капитални кораби и леки сили. Докато 5-те линкора тип Куин Елизабет, двата линейни крайцера с 406мм оръдия водят бой на успоредни курсове с 3-те оставащи супердредноута на Родмън, Принсес Роял, Тайгър, Худ, Хау и Ансън кръстосват буквата „Т” от север на янките. В 13.00, когато всичко изглежда загубено се появява Първа разунавателна ескадра на Флота на откритото море. Ниската облачност способства за незабелезяаното приближаване на немските сили. Адмирал Хипер минава под опашката на английската колона и от разстояние 18 000 ярда открива убийствен огън по Бархъм и Малая. След 5 минути пристрелочен огън, Макензен пръв поразява Бархъм. 350мм снаряд се взривява върху покрива на кула „Х”, като огъва незначително броневите плочи. Комендорите не са засегнати, но далекомерите са вън от строя и кулата „ослепява. Няколко минути по-късно 380мм снаряд, който пада на 30м пред линкора улучва под водата руля и го заклинява под ъгъл 19 градуса. Дредноутът започва да описва циркулация. Върху него съсредоточават огъня си Роон, Макензен, Ерзац Йорк и Виктория Луиза. Барбетът на кула „В” е пронизан от 350мм снаряд и за да се избегне взрива на погреба, артилеристите го наводняват. Няколко 380 мм снаряда пробиват горния пояс и палубата на Бархъм. Избухват пожари на борда. Целият 152мм каземат е обзет от пламъци. Започват чести експлозии. В същото време нов снаряд от Ерзац Йорк подпечатва смъртната присъда на кораба – той улучва тънката 150мм цитаделна броня в района на кула „А”, след това пробива барбета и се взривява във вътрешността. Гордият дредноут потъва за броени минути. Никой от екипажа му състоящ се от 1200 души не се спасява. Междувременно Дюк ъф Йорк и Принс ъф Уелс изпращат на дъното на Северно море повредения Ню Мексико. Двата линейни крайцера продължават да водят бой с 3 те американски дредноута подпомагани от Тайгър, Принсес Роял и Худ. Ариергардът воден от Уорспайт поставя димна завеса и рязко променя курса, за да избегне обстрела на германците. Бити изпраща в помощ на бедстващите линкори Ансън и Хау. Срещу 6-те британски кораби се подреждат 3-те Ерзац Йорк и 4-те Макензена, като старите Дерфлингер, Люцов и руските линейни крайцери Измаил и Бородино са изпратени на помощ на ескадрата на контраадмирал Родмън. И там съотношението е в полза на Флота на откритото море 7:5.
Междувременно, в 15.00 основните сили на английски флот, плаващи в 8 успоредни колони се приближават към мястото на боя. От югоизток бързайки на помощ на Първа разузнавателна ескадра към боя се движат основните немско-руско-американски сили. Поради липса на информация относно диспозицията на сражаващите се крайцери, Джелико погрешно преценява разстоянието и дава заповед за престрояване килватерна колона вдясно, като по този начин неговите кораби се оказват на сближаващи се курсове със силите на немския флот. В рамките на 20 минути двата флота осъществяват визуален контакт помежду си, като се оказват на 10 000 ярда един от друг. Двата гигантски флота откриват огън един по друг от „пистолетна” дистанция. Първи пострадват старите и по-леко бронирани дредноути. От германска страна са тежко повредени Олденбург и Позен. Две от побордно разположените 305мм кули на първия са извадени от строя, а втория е улучен от няколко 381мм и 457мм снаряда. Те му идват твърде много и линкорът ветеран започва да се наводнява и бавно изостава. Съпровождащите го разрушители натоварват екипажа и го довършват с 3 торпеда. Междувременно 4-те Гангута на контраадмирал Колчак влизат в ожесточен бой с 4 дредноута от типа Орион. Макар и въоръжени с мощни 305мм оръдия, бронята се оказва твърде слаба за английските снаряди. Скоро Петропавловск е поразен от няколко 343мм снаряда, които детонират погреба на кула ¹2. Дредноутът се разцепва и потъва. Никой от екипажа от 985 души не се спасява. Командващият немския флот дава заповед за оклонение от 8 румба и хвърля в торпедна контраатака флотилии разрушители. Докато се отрепетира /потвърди/ заповедта му англичаните успяват да унищожат и Полтава.
В авангарда на английската колона положението е точно обратното. Тъй като там са разположени най-тежките немски кораби – 4-ката Баден, техни противници се оказват 6-те стари линкора – 3-те Белерофона и 3-те линкора от класа Херкулес. В рамките на 30 минути германските дредноути изпращат на дъното един клас кораби – потопени са и трите Белерофона, а половината от артилерията на Нептун е извън строя. Скоро и той е потопен. Английскийте разрушители безуспешно се опитват да закрият челото на колоната с димна завеса. При атаката на германските леки сили Херкулес е поразен от торпедо и губи скорост. Докато английската колона прави остър поворот вляво като увеличава разстоянието с немските кораби, за да избегне смъртоносните „рибки”. Херкулес се опитва да изпълзи от полето на боя, но попада под обстрела на Кайзер и Кайзерин, който буквално го разнасят на парчета. Американската ескадра се оказва вчепкана с френските кораби Нормандия, Беарн, Гаскон и Фландр, Дюкен и Турвил. Макар и по-малобройни американските дредноути демонстрират учудващо точна стрелба, като се има предви оръдията в общи люлки. Макар и да стрелят по-бавно от французите, резултатът е един потопен французин /Беарн/ и 1 потопен американец / Оклахома/. На Гаскон е унищожена цялата артилерия, а Дюкен остава практически без ход поради попадение в машинното и се налага да бъде взет на буксир. След 2 часа ожесточено сражение боят на основните сили приключва, тъй като внезапно се спуска плътна мъгла с видимост не повече от 2км. Англо-френските сили губят 6 дредноута /5 английски и 1 френски/. Флотът на откритото море също понася тежки загуби. Унищожени са 2 линкора от класа Хелголанд / Олденбург и Позен/, 2 Гангута / Полтава и Петропавловск/ и американския Оклахома.
Междувременно английските линейни крайцери Дюк ъф Йорк и Принс ъф Уелс потопяват втори американски дредноут – Колорадо. Роон и Виктория Луиза успяват да потопят Малая. Контраадмирал Непенин се сражава храбро срещу английските линейни крайцери но има неблагоразумието да сближи дистанцията на 14 000 ярда. Слабата броня на Измаил веднага е поразен от снайперския екипаж на Худ и руският крайцер потъва в облак дим. Сега е ред на флота на откритото море да се реваншира. Те бързо хващат във вилко Принсес Роял и след 6 точни попадения британският крайцер потъва. Джелико изпраща съобщение, че е се намира на юг, но поради сражението му с немския флот няма възможност да се притече на помощ на английската крайцерска ескадра. Изправен пред опасността да загуби най-добрите си кораби Битти изпраща леките сили в атака и те прикриват отстъплението му.
В равносметка може да се каже че англичаните губят 2 линейни крайцера – Принсес Роял и Куин Мери; 2 бързоходни линкора – Бархъм и Малая. Флотът на откритото море губи 2 дредноута /Ню Мексико и Колорадо/ и един линеен крайцер – Измаил. Унищожени са старите броненосни крайцери Бруклин и Филаделфия.
Общо загубите на двете страни са следните: ФОМ – 7 дредноута потопени /Олденбург, Позен, Петропавловск, Полтава, Оклахома, Колорадо и Ню Мексико/; 1 линеен крайцер /Измаил/. Загиват 8900 души, 4200 са ранени. Тежко повредени са линейните кораби Кьониг, Маркграф, Вюртемберг, Аризона, Остфризланд и линейните крайцери Дерфлингер, Граф Шпее и Бородино. Антанта – 8 дредноута потопени /Бархъм, Малая, Сюпърб, Темерър, Белерофон, Нептун, Херкулес, Бретан/; 2 линейни крайцера /Куин Мери и Принсес Роял/. Тежко повредени са дредноутите Айрън дюк, Сенчуриън, Нормандия, Роял Оук и линейните крайцери Принс ъф Уелс, Тайгър, Ансън и бързоходните линкори Вълиант и Уорспайт. Загиват 10700 моряци и офицери, а други 3670 са ранени.
Съотношението на силите е следното ФОМ – 22 дредноута; линейни крайцери – 9;
Антанта – 28 дредноута; линейни крайцери – 6.
Английското командване е дълбоко разочаровано от пировия изход на сражението. Пред повелителката на морета започва да се мярка призрака на загуба на превъзходството по море. Решено е да се вземат под „наем” от Португалия старите дредноути Сейнт Винсент и Колнгууд, . Португалското правителство отказва да даде капиталните си кораби под предлог, че ще остави незащитена срещу американска атака Азорските острови.
И двете страни са силно отслабени вследствие на тежките загуби. Тъй като много кораби влизат на дълъг ремонт към началото на юли Антантата може да противопостави 24 дредноута, 4 линейни крайцера и един бързоходен линкор /Куин Елизабет/.
ФОМ има към същата дата 17 дредноута и 6 линейни крайцера. Положението се усложнява още повече от факта, че основните сили на ФОМ са твърде слаби, за да се борят с мощта на Роял Нейви в открито сражение, докато при линейните крайцери съотношението е обратното – леко превъзходство от страна на ФОМ, което парализира всякакви стремежи за светкавични рейдове върху чужди бази от страна на Бити.

**Сун Дзъ** · 22-07-2014, 22:55

Страхотно си го написал !

**De Ruyeter** · 23-07-2014, 12:38

Благодаря! Ще трябва да се обърне внимание и на другите театри сега
Тихоокеански
Черноморски
Средиземноморски - по-скоро Адриатически
Южноатлантически, че и там положението не е ясно

**Сун Дзъ** · 24-07-2014, 17:06

Дано включиш в разказа и някой рейдерски сражения. Няма начин при такова количество на корабите във флотовете, някой да не е пратил крайцери тук - там за прекъсване на вражеските комуникации...

**De Ruyeter** · 29-07-2014, 16:14

Докато битката в Северно море се намира в патово положение и двете страни събират нови сили за пореден сблъсък, събитията по другите фронтове също претърпяват развитие. Командването на руския черноморски флот решава, че след разгрома на обединените френско-турски ескадри трябва да предприеме нова решителна офанзива. За тази цел основните сили на флота са разделени на две части – дредноути Императрица Мария и Екатерина Велика, охранявани от бронепалубния крайцер Кагул и лекия Светлана прикриват десантна операция в района на Синоп. Същевременно линейния кораб Император Николай ² и броненосецът Потьомкин са изпратени към Босфора, за да парират евентуален опит на турските военноморски сили да изпратят кораби, които да унищожат десантните кораби.
След неколкократни отлагания на операцията, в края на септември 1921г. тя е задействана под кодовото име „Василевс”.
Патрулиращите пред Босфора турски крайцери Хамидие и Междидие се натъкват на руските капитални кораби, но успяват да поставят навреме димна завеса и да се оттеглят. Добило смелост от френските си съюзници, както и от факта, че тежко повреденият Гьобен е е с напълно ремонтирана артилерия, благодарение на ръцете на сръчните французи, турското адмиралтейство решава да унищожи руските кораби край Босфора. На 14 октомври 1921г. турската ескадра в състав Гьобен, Молтке, подкрепяна от френските Жан Бар и Курбе, бронепалубните крайцери Меджидие, Хамидие, броненосните Едгар Кине, Жюл Мишел, Ернст Ренан напада руският отряд състоящ се от Николай ², Потьомкин и крайцера Память Азова. В завързалото се се сражение са потопени и двата руски кораб, като крайцерът успява да се оттегли невредим по посока Синоп. Турската ескадра също претърпява загуби. Благодарение на точно попадение от няколко 356мм снаряда от Императора, е изпратен на дъното току-що ремонтираният Гьобен, а Курбе има унищожена носова кула. Междувремеменно десантът в Синоп е стоварен, руските войски преодоляват слабата и разпокъсана съпротива на турските гарнизони и достигат до азиатската част на Истанбул. В града вече отчетливо се чува канонадата на руските оръдия. До края на ноември месец числеността на руския експедиционен корпус нараства на 150 000. Османската империя е на границата на катастрофата. Започват преговори за мир и Османската империя излиза от войната. По силата на мирния договор Босфора и Дарданелите са открити за плаване на руски военни кораби. Османската империя следва да предаде като военна репарация единственият останал капитален кораб в турския флот – линейния крайцер Молтке, който е преименуван на Новоросийск. Измир, Чесма и Тургутлу са отстъпени на Русия като военни бази. Руският флот се пребазира в Измир.
Френската ескадра незабавно се изтегля към Александрия. Там се концентрират основните сили на Антантата в средиземно море. Към януари 1922 г. в Александрия се концентрират Курбе, Жан Бар, Лангедок, английските броненосци Куин, Формидъбъл, Ирезистибъл, Агамемнон, Британия, Хиберния, Доминион и Комънуелт. Френско-английски експедиционен корпус е стоварен в Пелопонес, откъдето започва бързо да се придвижва към вътрешността на Гърция. До края на април 1922г. Гърция капитулира, Оцелелите й големи кораби – Саламис и Килкис, заедно с екипажите си се оттеглят към Чесма, където са посрещнати от руския флот.
1921г. се оказва година на сериозни морски сражения. Италианският флот успява да потопи при внезапно излизане старите броненосци за брегова отбрана Будапеща и Виена /юли 1921г./. При втора нощна операция проведена в края на август, в която участват всички 10 дредноута са унищожени още 2 броненосеца - Арпад и Бабенберг /3х240мм, 12х150мм оръдия/ край Порто-Ре.
Италия гърми от победите над Австро-Унгария, италианските военноморски сили са героите на нацията. Адмирал Кастеляно решава да проведе трета и последна операция, в която да принуди Австро-Унгария да излезе от войната.
На 24 октомври от италианските бази Бриндизи и Таранто излизат дредноутите Леонардо да Винчи, Кайо Дуилио, Данте Алигиери, Кавур, Джулио Чезаре, Андреа Дориа, 4-те супердредноута Франческо Карачоло, Кристофоро Коломбо, Маркантонио Колона и Франческо Морозини, броненсците тип Реджина Елена /Реджина Елена, Рома, Наполи, Виторио Емануеле, въоръжени с 2х305мм и 12х203мм оръдия, скорост 21 възла/. Армадата се съпрвожда от леките крайцери Нино Биксио, Куарто, Либия, Марсала, разрушителите Акила, Спарвиеро, Нибио, Фалко, Карло Мирабело, Карло Раккия, Аугусто Риботи и 12 разрушителя от типа Сиртори.
Този път австроунарците са подготвени. Поставено е гъсто минно заграждение далеч пред австроу-унгарските бази по вероятни маршути на напредване на италианските кораби. Особено опасно е трасето около остров Лиса, където са разположени тайно над 2000 мини.
Командването на двуединната монархия получава своевременно сведения за италинаския флот и неговата численост. На 23 октомври от Пола, Триест /Фиуме/ излизат 4-те дредноута от класа Ерзац Монарх, 4-те от класа Вирибус Унитис, броненосците Радецки, Зрини и Ерцхерцог Франц Фердинанд /4х305мм, 8х240мм оръдия, скорост 20 възла/, леките крайцери Адмирал Шпаун, Новара, Сайда, Хелголанд, разрушителите Татра, Чепел, Лика, Балатон, Триглав, Ориен, Дукля, Ужок, Улан, Хусар, Шарфшютце, Турул, Пандур, Чикош, Река и Велебит.
През нощта на 26 срещу 27 октомври двата противоборстващи флота се срещат на ширината на остров Лиса. Италианците се движат в строй „фронт”, като в авангарда са разположени 4 разрушителя, по 4 на фланговете и 7 в ариергарда. Внезапно се раздава взрив под кила на Карло Раккия, разрушителят се разцепва на две и потъва. Настъпва объркаване, ескадрата рязко сменя курса като по този начин дредноутът Леонардо да Винчи се натъква последователно два мини. Успоредно на него прогърмява силен взрив на Реджина Елена. И двата кораба се обвиват в облаци пара, като броненосецът бързо губи скорост. Нова експлозия детонира погребите на бордовите 203мм оръдия, и старият броненосец потъва. Възползвайки се от настъпилото объркване австроунгарският адмирал дава заповед за торпедна атака. В нея са изпратени два дивизиона разрушители /общо 8 разрушителя/. От пуснатите торпеда са повредени още два линкора – Виторио Емануеле и Данте Алигиери. Основната част на италианския флот състояща се от най-мощните бойни единици успява да избегне минното поле като благополучно сменя курса и се насочва към далматинското крайбрежие. Близо до Котор /Катаро/ тя попада на австроунгарски отряд, състоящ се от 4 дредноута от типа Ерзац Монарх. Тъй като италианците не допускат че австроунгарска ескадра може да се спусне толкова на юг, те плават спокойно, без да изпратят допълнителен дозор. От 3000м разстояние Ерзац Монарх, Франц Йосиф, Сигизмунд ² и Леополд откирват убйиствен огън по неподозиращите дредноути. За броени минути Маркантонио Колона получава сериозен крен, 2 от кулите са извадени от строя. Избухва силен пожар и екипажът му е принуден да го изостави. Останките на дредноута горят още 5 часа докато експлодира. Поради грешка в разпознаването на прицел са взети броненосците Наполи и Рома, които също са изпратени на дъното. Допусната грушка позволява на италинските колоси да се оттеглят без повече загуби. В същото време основното ядро на италианския флот се съвзема от първоначалния стрес от минните. Повредени са 3 от австроунгарските разрушители, които впоследствие потъвата. С тях е потопен и лекия крайцер Новара. Австроунгарските дредноути от типа Вирибус Унитис подлагат на убийствен огън повредените италиански кораби. Скоро Леонардо да Винчи е потопен. Кренът на Данте Алигиери също става опасен. Обстрелян от Зара и Радецки той е в безпомощно състояние. Избухват пожари на борда му. Умело изстрелян снаряд от Тегетхоф слага край на агонията му. Виторио Емануеле, макар и повреден се защитава отчаяно, успява да потопи четвърти австроунгарски разрушител. Улучен от още едно торпедо той извършва поворот оверкил и потъва. Единственото по-значително постижение в този бой, ако може да се нарече така разгрома на италианския флот е безпримерната торпедна атака на леките италиански сили които потопяват броненосеца Ерцхерцог Франц Фердинанд. Утрото е показва по недвусмислен начин кървавата равносметка:
Италия – загуби: 3 дредноута, 4 броненосеца. Повредени – един дредноут /Франческо Морозини/.
Австроунгария – загуби: 1 броненосец, 4 разрушителя, 1 лек крайцер. Няма сериозно повредени дредноути.
Господството в Адриатика преминава на страната на Централните сили. Решено е да не се даде възможност на победения противник да се окопити от нанесеното поражение. На 15 ноември 1921г. Таранто е подложен на внезапна бомбардировка от 8-те дредноута. Унищожени са няколко от намиращите се на стапел кораби, повредени са портови съоръжения. Най-големият удар обаче идва от факта, че разоръженият за ремонт Франческо Морозини е разстрелян от флота на двуединната монархия на стапел. Корабът изгаря до неузнаваемост и е решено да бъде бракуван и даден за скрап.

**De Ruyeter** · 29-07-2014, 16:39

Следващата глава ще е вече битката на Рейдерите.
отсега ще кажа на нетърпеливите: има няколко центъра на борба по комуникациите на противника: Владивосток - руска рейдерска ескадра в състав Олег, Богатир, Асколд, Диана, Палада, Баян, Аврора, Новик, Адмирал Макаров, Рюрик на комуникациите на Япония и Великобритания

Холандия - крайцерите Ява, Суматра, Тромп, де Рюйтер /8х150мм оръдия, скорост 30 възла/ на комуникациите на Япония, Австралия и Нова Зеландия.

САЩ - Овладели Карибите да действат в централния Атлантик с леките крайцери Честър, Сейнт Луис, Салем, Чарлстън, Милоуки, аржентинските Нуеве де Хулио и Буенос Айрес.

Още преди войната в Циндао е пребазирана крайцерската ескадра принц Хенрих в състав Тирпиц /8х240мм оръдия, скорост 28 възла, броня 150мм/ Блюхер, Шарнхорст, Гнайзенау, леките Емден, Кьолн и Грауденц.

Съобщение

Първа световна война вариант 1920г.

Първа световна война вариант 1920г.

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment