Работен модел на средновековно сражение

[gollum]

Основания за отваряне на темата

От време на време в различни средновековни теми възниква нуждата да се обяснява и обсъжда как точно са изглеждали и протичали сраженията през Средновековието, какви са били разликите им с тези преди и най-вече след този период. За да не се отклоняват постоянно тези теми реших, че може би ще е добре да имаме нарочна тема, към която да можем да се препращаме по тези въпроси.
Може би за много от вас този въпрос изглежда очевиден, но както често е с тези неща при реално обсъждане се оказва, че представите ни за "очевидност" се различават. Е, тук е мястото да ги сравним, сверим и дано да успеем да обрисуваме някаква що-годе ясна картина.
Крайната цел на темата е създаване на работещ модел на средновековно сражение.

Тип тема
Темата е дискусионна, т.е. всеки, който смята, че има какво да каже по нея е добре дошъл да го стори. Целта е най-малкото да изложим вижданията си, по възможност, да ги защитим с аргументи (както чисто умозрителни, така и, задължително, с примери). А ако се получи и да достигнем до някаква яснота по въпроса.

Обхват
Времевият обхват е от, приблизително, V²² до края на ХV век. Разбира се, това са груби рамки, може да се отива 50-100 години над горната (но не повече!) и до 100-200 години под долната (но не повече!).
Пространственият: на първо място Европа, след това - останалите региони. Но само там, където имаме държавност и организирана въоръжена сила. Възможно е в хода на дискусията да се отделят няколко "типа" сражения, но ще видим дали ще има нужда.

Въпроси за обсъждане
Тук ще изложа първоначален списък, който ще се допълва с времето.

1. Пространствени измерения на средновековните сражения:

1.1 колко е било голямо (ширина и дължина) "типичното" бойно поле. Какви са максималните и минималните пространствени измерения.

1.2 Как е разчленено пространството на бойното поле - специално подбирано ли е, равнинно ли е, може ли да се обхване цялото с поглед и т.н.

2. Времеви измерения на средновековното сражение

2.1 Каква е средната продължителността на едно сражение (максимум, минимум)

2.2 Непрекъснато ли е във времето или е с прекъсвания

3. Организираност и разпределение на силите на страните. Т.е. как са били организирани (какъв тип отряди, каква численост), как са се разполагали на бойното поле, имало ли е предварително строяване и прочее подобни въпроси.

4. Протичане на сражението - има ли ясни фази в хода му, има ли някакъв тип организираност и прочее.

5. Управляемост, контрол и свръзка в сраженията.

5.1 Имало ли е предварително планиране и как точно се е осъществявало (предварително разузнаване и избор на място, съставяне на план и разпределяне на задачи преди самия ден на битката и т.н.).

5.2 Как се е извършвало общото командване и управление на силите.

5.3 Как се е извършвало и до каква степен е бил възможен контрола при тактическото управление на отделните части от построението и отделните отряди, които ги съставят.

5.4 Възможности за свръзка (в двете посоки) между командването и отделните части след като сражението започне, т.е. управляемост в реално време.


Свързани теми
Тук ще слагам връзки към други теми във форума, които са свързани с тази (списъкът ще се обновява, когато се сетя за подходящи).

* Човешките загуби в средновековните сражения (връзка)

ПП Темата ще се модерира строго най-вече от гледна точка на лични нападки и прочее неконструктивно писане. Всеки има право на мнение само ми се иска да излага ясно и подробно идеите и разбиранията си.

[Гост]

Много правилно, за тези от нас, на които представата ни за средновековно сражение е придобита/повлияна от зрелища като "Смело сърце", "Небесно Царство" и пр., ще е добре да се представят нещата изчистени от разтегливости и заблуди.
Дори предлагам, най-ясните отговори, или пък извлечение от тях, да се постави като извадка в първия пост.

Мога да спра дотук, обаче тъй като виждам нещо отсъстващо, което според мен би било добе да присъства, ще го предложа:

- Подготовка за сражението:
Обезпечаване на продоволствието, набиране и въоръжаване на поданици, преговори за подкрепления от съюзници?

- Отзвук от сражението:

А) При победа:
Подялба и местоназначение на плачката; местоназначение на пленници, на изменници, на ранени, на убити; възстановяване на реда и усвояване на завладяна област?

Б) При поражение:
Самоспасяване, спасяване на ~държавното съкровище, на владетеля/военачалника?

В) При всеобщ неуспех:
Водене на преговори, завладяване с измама, откуп за пленен владетел/военачалник, ~размяна на пленници, ранени, и убити, подписване на договори?

[gollum]

Smart_Patriot, радвам се, че ти допада идеята за тази тема - мисля си, че за много от нас, които имаме по-слаби (или пък изкривени, както сам спомена, от кино и литературни образи) представи за особеностите на средновековното сражение темата ще е интересна. Непосредствения подтик бе един диалог с потребителя Сун Дзъ в една друга тема (очаквам той да изложи своите въпроси и идеи тук), но ще е естествено да отидем далеч извън простото пространство за разумна на въпроси и отговори .
Що се отнася до предложението ти за допълване на темата - не, не съм съгласен с него. Не случайно съм изключил от нея всичко, което предшества сражението (набиране, логистика, марш, разузнаване на маршрути, предварително маневриране до излизането на бойното поле), както и това, което се случва след него (отстъплението извън бойното поле и цялата политическа игра, която може да последва). Това са въпроси интересни сами по себе си, но именно като такива те трябва да се разгледат в нарочни теми (и част от тях вече са си намерили такива ). Тук ще се дискутира само сражението и нищо друго. Дори и така темата е много обширна.

[г-н Никой]

В тази тема ще се обсъждат общотеоритечно нещата или отделни битки, въз основа на които ще се правят изводи и ще се водят спорове?

[gollum]

Идеята е "накрая" да получим нещо достатъчно общо, т.е. да имаме някакъв списък с общите места в средновековните сражения (и особеностите между тях по време и място). Но единственият начин да стигнем до тях е през конкретните сражения, така че трябват ще се привличат като свидетели отделните реални исторически сблъсъци. НО не като самоцел, т.е. просто описание на сражения, а с оглед на целта на темата.

[Гост]

Тъй да бъде. Като не може да ги разглеждаме, то може ли да ме насочиш към където са разглеждани, и може ли да ги сложиш като линкове при другите сродни теми в дъното на главния пост?

И за да се разтика темата, ето един разбор от мен. Разбор на гръбнака на темата, че много постен ми изглежда:

1. Пространствени измерения на средновековните сражения:

1.1 колко е било голямо (ширина и дължина) "типичното" бойно поле. Какви са максималните и минималните пространствени измерения.

1.2 Как е разчленено пространството на бойното поле - специално подбирано ли е, равнинно ли е, може ли да се обхване цялото с поглед и т.н.

Полето се подбира спрямо размера на войската, а когато не си в положение да подбираш - войската се нагажда според размера и особеностите на полето.
Всеки вид бойно поле си изисква своя род войска.
Гората си иска стрелците, полето си иска конниците, храсто-обрасло поле си иска пешаците и пр.

2. Времеви измерения на средновековното сражение

2.1 Каква е средната продължителността на едно сражение (максимум, минимум)

2.2 Непрекъснато ли е във времето или е с прекъсвания

Времето само по себе си нищо не значи тук. Определящо е времето на издръжливостта на войската, обикновено до мига на "пречупване". Тогава битката се обръща на преследване, сеч и опленяване...
Времетраенето е докато едната войска се пречупи, или докато и двете се изтощят и запрат.

3. Организираност и разпределение на силите на страните. Т.е. как са били организирани (какъв тип отряди, каква численост), как са се разполагали на бойното поле, имало ли е предварително строяване и прочее подобни въпроси.

Първо изплува в ума следния образ - конница по крилата, пехота и стрелци в средата, леките пешаци напред, като разузнаване, охрана, и накрая като дразнители на настъплението - т.е. с копия, прашки, лъкове; и тежките назад, включващи се след като леките се изтеглят, под наплива, или като ги настигнат.

4. Протичане на сражението - има ли ясни фази в хода му, има ли някакъв тип организираност и прочее.

Стадиите изглеждат така:

1) Подготвителен стадий:
Среща на военачалниците, или на техни пратеници - размяна на обиди и закани. Оттеглянето им, и надъхване на войската с последващо настъпление, или пък укрепяване на положението, което заемат.

2) Подгряващ стадий:
Обстрелване от страна на леките пешаци или конници, прикриващи настъплението на тежките.

3.1) Нагнетителен стадий:
Сблъскване на тежките пешаци или конници с вражеските (под "сянката" на стрелите), в който сблъсък войниците се раздават докрай, за победа или смърт...
+
3.2) Дебнещ стадий:
Протичащ същевременно с нагнетителния - леките пешаци/стрелци, конници обхождат около бойното поле, дебнейки възможност за безнаказан удар, свързан с изгода. Примерно - да пленят благородник, военачалник, да заловят или премахнат съобщител, да подплашат обоза, ограбвайки нещо ценно, или да го запалят, и изобщо да внесат смут сред вражата войска, разпокъсвайки единността и устремеността й, та собствената войска да вземе връх, предимство и надмощие!

4) Заключителен стадий:
А той може да бъде всякакъв, според развитието на предните стадии. Може да бъде:

- Победа - свързана с плячкосване, опленяване, издевателства над пленените; и/или подписване на договор с оцелелия военачалник; и/или напредване към оголените за настъпление области.
- Застой - укрепяване на положението си, след неуспешните опити за разгром и от страна на едната и на другата войска; пращане за подкрепления, уведомяване на родните войски/съюзниците за положението.
- Поражение - виж Победа, само че от страната на сразените... Т.е. погубване на голяма част или на цялата войска, загубвайки възможността за осъществяване на целите на сражението, загубвайки Х броя животи на участниците, загубвайки ценното снаряжение, загубвайки държавните знамена, светини, загубвайки ценни военачалници, управници (или цената на живота им в откуп), дори загубвайки земя (при последващо настъпление), или даже държавна независимост... Последиците може да са не по-малко страшни - отчаяние на населението; обедняване, поради плащане на данък/подкуп на победитяля; последващи нашествия и разорения, от насърчени от поражението съседи/бунтовници...
- Разруха - разгром и на двете войски, само с единични оцелели, непредставляващи вече войска, и с едно поле от ранени, трупове и плячка...

5. Управляемост, контрол и свръзка в сраженията.

5.1 Имало ли е предварително планиране и как точно се е осъществявало (предварително разузнаване и избор на място, съставяне на план и разпределяне на задачи преди самия ден на битката и т.н.).

5.2 Как се е извършвало общото командване и управление на силите.

5.3 Как се е извършвало и до каква степен е бил възможен контрола при тактическото управление на отделните части от построението и отделните отряди, които ги съставят.

5.4 Възможности за свръзка (в двете посоки) между командването и отделните части след като сражението започне, т.е. управляемост в реално време.

Това мно-ого зависи от различните народи, които искам по-от-дел-но да опишем.
Разгледай:

- Ромеи - Прословутата тежка пехота и тежки конници (все пак с лъкове), наемни конни стрелци и лека пехота, всичко уредено!
- Перси - Конни стрелци, тежки конници, тежка и лека пехота, слонове - големи чудесии...
- Сарацини - Леки конни и камилни стрелци, тежки конници, ~тежка пехота, лека пехота - празно няма!
- "Германи" - сакси, франки, готи, викинги, славяни - Сравнително лека (от гледна точка на ромейската) пехота - бързи, свирепи (но ~безредни), излизащи в засада...
- "Скити" - хуни, авари, българи, хазари - Лека стрелкова конница с невиждано управление и съзвучие, плашеща, мамеща, засаждаща лековерната вража войска!

и гледаш все едно дъгата, но липсват й китайци и индийци за да са пълни седем цвята...

[Гост]

Предлагам на вниманието ви прикачения файл, и този линк:

http://en.wikipedia.org/wiki/Medieval_warfare

За да решим дали да се извлече нещо от тях.

[gollum]

Ъъъ, хъм, не случайно зададох достатъчно строго темата. За съжаление, нещо времето ми е кът тия дни, та нямам възможност да развия нещата (така или иначе, трябва и бая данни да се съберат и обобщят), така че засега ще се огранича с кратки коментари и напътствени напомняния .

първо напомняне:
Идеята на темата е да изградим нещо като модел на средновековно сражение, т.е. теоретичен инструмент с определена практическа стойност. Така че на първо място търсим данни и то конкретни.
Не случайно задавам въпроси за пространствените и времевите измерения на бойното поле / сражението. Общо място е, че те са обвързани с размера и диспозицията на силите (но често само едната страна "избира", така че другата може да бъде принудена да се "събере натясно"), респективно - с издръжливостта им на бойно въздействие, въпросът е да съберем конкретни стойности или поне да получим определена представа за минимума и максимума.
Предварителна бележка - бойното поле е "обозримо", т.е. военачалникът може да го обхване с поглед (естествено, това зависи от релеф, позиция и прочее; става въпрос за общите измерения). Отрядите се строяват в сравнително сгъстен строй (зависи от типа и намерението) и рядко строят е съставен от повече от 2-3 бойни линии, т.е. в общия случай фронтът е по-широк от дълбочината на двете армии (естествено, лесно ще намерим и случаи, когато едната страна разполага с по-малко сили и е заела отбранителна позиция, която не позволява на противника й да разгърне силите си и тогава дълбочината превъзхожда фронта). Но рядко ще става въпрос за повече от 2-4 км по фронта (най-често ще са под 2 км) и 2-3 км в дълбочина.
Общите размери на армиите доста се променят в зависимост от под-периода на общия ни период, така че може би ще трябва да се направи разграничение.
Що се отнася до времето, то е ключов фактор за определяне на продължителността на чисто бойното взаимодействие, а то, на свой ред, зависи от възприятието на за това как точно се е осъществявал "сблъсъка" между отделните отряди. Дали имаме редуване на сближаване / сблъсък /отдалечаване / почивка / ново сближаване / сблъсък или един основен сблъсък без повече възможности за маневри (аз засега клоня към първото).

второ напомняне
Не случайно отбелязах, че темата е обща, т.е. в нея в никакъв случай няма да се разказват или обсъждат отделни сражения. Ако тръгнем по този път, темата изчезва, защото сраженията са много, а всяко от тях може да отклони дискусията за себе си в различни посоки. Темата изчезва.
Конкретните сражения ни интересуват само като работен материал, т.е. трябва да се появяват в обобщен вид или поне като чисти данни.
За обсъждане на обстоятелствата и перипетиите на отделно сражение е най-добре да се отваря отделна тема. Военно-исторически форум сме, така че повече теми за сражения не са нещо лошо. А от тези теми тук трябва да идва обобщена информация по конкретна точка.
Ще отделя поста на Сун Дзъ в самостоятелна тема (и се надявам всеки, който реши да направи нещо подобно - сама по себе си добра инициатива, - просто да отваря нова тема в подходящия раздел). Новите постове в темата трябва да разискват (коментират) конкретна точка, да предлагат елемент или да излагат модел на сражение, да добавят информация (по конкретна точка) или да коментират изказана от друг теза или идея.

Това е засега, ще се опитвам да наглеждам темата и когато имам нещо конкретно - да пиша в нея.

[Гост]

Изяснение, което да се изтрие, след като се прочете и осмисли

Ех, Голум, много си странен!

1) Непонятно ми е защо толкова се хващаш за размерите на бойното поле, когато това "не кара влака"! Защо са ти толкова важни? Кое е по-важно - да попиташ:

"Какви са били размерите на бойното поле и разпределението на силите в него в битката при Креси?"
или
"Кой ход се оказва печеливш за англичаните в битката при Креси и коя е грешката, която загубва сражението за французите?"

При първия случай ще получиш само постни числови данни, дето нито миришат на барут, нито звънкат на стомана!
При втория случай ще получиш и разпалеността на френските рицари, и необмислеността на генуезките им наемници, и как ги съсичат и проливат кръвта им, и как английските стрели ги нанизват, и спешените рицари ги сразяват - и всичко!

2) Опитваш се да уеднаквиш (унифицираш, на твой език) многоразличните бойни полета, бойни построения, бойни ходове, бойни хитрости, бойни въоръжения и снаряжения на многоразличните средновековни народи! Това няма как да стане!
За да не се дават подвеждащи данни - т.н средностатистически заблуждавания - или трябва да поместим из-вле-че-ни-е на всичките тях, или да спрем!

А темата се казва - Средновековни сражения!
Разбирай - "Как са се провеждали средновековните сражения."
А говорейки за средновековието - обхващаме Стария свят (за разлика от земите на ВГО), и по-точно Средиземноморските земи, където са се сблъсквали различните сили в тези ~хиляда години.
Това значи, че описваме вси-и-чките тези народи, показали могъщество през тези хиляда години - и перси, и ромеи, и араби, и прочие споменати от мен в по-предния пост.

И ако се замислиш - не може ромеите през тези хиляда години да са били едни и същи!
Тъй че разбиваме тези научни хиляда години на о-бо-со-бе-ни-те владетелски векове - Романия при Юстиниян, при Ираклий, при Комнините и пр.

Ще се получи много обемна тема - но ще е точна, вярна, обхватна! Няма да е тема химера...
Казвам ти ясничко - няма да участвам в тема-химера.

[sewast]

Без да влизам в ролята на адвокат, но:

Непонятно ми е защо толкова се хващаш за размерите на бойното поле, когато това "не кара влака"!

, в известен смисъл това кара влака - особеностите на терена, разположението на силите, плътността на редиците, до голяма степен участват в избора, сполучлив или не, на стратегията и тактиката на въвлечените в битка страни.
Това, което се опитва да постигне Голъм е да улови "тренда" на средновековното сражение, разбирам вашето несъгласие с уеднаквяването, но все пак търсенето на общите тенденции не е съвсем "химера" - най-малкото това показва и улавя трайните промени, настъпващи в начина на воюване, а това от детайлно описание на подробностите в една единствена битка, взета отделно, няма как да стане (въпреки че, признавам, е далеч по-вълнуващо).
Всъщност, един хубав опит да се съчетаят тези два подхода е темата за Таутън в този раздел.

[gollum]

административен коментар

Smart Patriot, всичко зависи от целите, които си поставяш. Като създател на темата аз си поставям конкретна (макар и далеч от простотата) цел: създаване на работен модел на средновековно сражение (подтикът за темата, наистина, бе различен - Сун Дзъ имаше някакъв коментар по едно мое мнение, но бе по-добре да отиде в нарочна тема, а не там, където щеше да се случи; но това не е от значение). В рамките на тази цел не мога да се интересувам от конкретно сражение, нито пък има смисъл да ги разглеждам/ме едно по едно - мястото няма да стигне и темата ще се раздуе неимоверно, да не говорим какви модераторски усилия ще са необходими, за да се остане при първоначалното намерение.
Може да се каже, че сам по себе си това е мащабен проект, който включва множество теми (макар всяка от тях да има смисъл и сама по себе си): различни теми за "войсковите родове" през Средновековието (поне две-три съм създал лично преди време в оръжейния раздел): в тях се обсъждат тактиките, екипировката и особеностите на тези типове подразделения. Има друг род теми (като за загубите в сраженията или за логистиката), които разглеждат различни етапи от подготовката или самото сражение. Има цял трети кръг от теми (вярно, всичките създавани самостоятелно, но това не пречи да се използват резултатите от тях тук), всяка посветена на определено сражение или кампания. Идеята е, всяко подобно конкретно разглеждане да се извършва в самостоятелна тема, а от нея тук да се привлича само обобщението, т.е. това, което може да свърши работа.

Защо тези неща са важни (за мен, но може би не съм сам)?

Първо, защото няма как да разберем как точно се е случвало сражението през Средновековието без да знаем първо измеренията (пространствени и времеви) на бойното поле. още повече, че те са били решаващ фактор за участниците в него някога (примерно, при Креси избраната от англичаните позиция и приемането й като бойно поле от французите, са първата стъпка към получилия се резултат (и една от решаващите): т.е. измеренията са били решаващи за това как могат да разположат силите си, което на свой ред е оказало голямо влияние върху самото сражение; от друга страна, вероятно точно времевите измерения са тези, които са довели до самия изход и т.н.).
След като добием достатъчно добра представа за вида на бойните полета и за диспозицията на силите, трябва да разберем колко са можели да издържат на бойно стълкновение, какво е било влиянието на стреса. Тези два фактора ще ни дадат реалните измерения на разположението, т.е. интервалите между отделните бойни линии, когато ги има; интервалите между първите бойни линии на двете армии, разстоянията, които са изминавали след като вече са излезли на бойното поле, т.е. измеренията на маневрите. А те ще ни доведат до разбирането за това как точно е протичал (или би могъл да протича) сблъсъка между отделните подразделения, каква е неговата динамика и изход и как това влияе на хода на сражението.
Моделирането се нуждае от конкретни числови измерения.
Ще се съглася, че обсъждането на конкретно сражение в цялата му емоционална дълбочина е по-интересно, но за тази цел си има отделни теми и в тях е много по-добре и удобно това да става.

Второ, измеренията и, така да се каже, характерът на бойното пространство е решаващ фактор, който отделя различните типове сражения. Да речем, без пространствено-времевите измерения трудно ще си представим какво променя дотолкова измеренията на сражението в едно сравнение, да речем, на средновековно и сражение и такова от ХV²²² век (или ХХ век). Естествено, промяната в технологията и в числеността може да бъде отнесена като "основен фактор", но едва прокарана през призмата на пространствено-времевите измерения може да ни даде характера на промяната (всъщност, точно това стана причина за дискусията между мен и Сунд Дзъ в другата тема). Подозирам, че подобни разлики могат да се намерят и на по-ниско хронологично ниво, т.е. в рамките на Средновековието. Но основната ми цел е друга - да създадем модел, който да ни помогне да си обясним и да моделираме средновековно сражение с колкото се може повече от действащите фактори. Точно затова първо трябва да ги анализираме, откроим, разделим и разберем. След това да ги свържем в едно работещо цяло, на което, образно казано, му се вижда всяко зъбно колелце и предавка. Естествено, може да се каже, че това е непосилна задача, че няма смисъл да се захващаме с нея или че нищо няма да даде. Но това е може би единствената благословия на лаика - той не отговаря по същия начин за начинанията си като професионалиста .
Та, създаването на работещ модел ще отговори на точно този основен въпрос - как са се провеждали сраженията през Средновековието? Това не е въпрос на съставяне на разказ, защото нито разказът, нито хрониката, ще ни дадат ясен отговор на това. За разбирането ни е нужно нещо повече.

Накрая, нямам намерение нищо да "унифицирам", а засега само да обхвана(ем) и систематизирам(ме) възможно най-пълно различните вариации и измерения, след което да се опитаме да разберем как работят едно с друго, за да дадат определен резултат. А накрая, ако стигнем дотам, да проведем няколко симулации.
Разбира се, с оглед на простотата вероятно ще е по-добре да се ограничим с Европа и, може би, с по-тесен времеви интервал. Но може да се окаже, че принципите на работа не са чак толкова различни, затова и започвам с това, като само държа на "европейското" ограничение за момента.

В завършек на тази длъжка административна бележка по темата: никого не карам насила да участва в нея. Далеч съм от подобна мисъл (не виждам и как бих могъл да го постигна, дори и да исках), защото ако човек не вижда смисъл в нещо, трудно може да допринесе за него. Комуто задачата се вижда интересна и намира някакъв смисъл в нея - да участва. За да избегна развитие на критиката по смисъла на темата (въпросът за мен е решен), още повече, за да не се дразни някой от присъствието на подобна несериозна тема в исторически раздел, променям заглавието и мястото на темата. Така ще отговарят напълно на съдържанието, А и в моя си раздел се чувствам по-добре .

ПП Благодаря, Севасте, общо взето това ми е идеята.

[НВС]

класификация

Без да се натискам да съм актуален, но ми се струва че е полезно да се въведе една класификация на типовете сражения по няколко признака, характерни за тези години.
Преди това няколко забележки:
а) сраженията се водят в повечето случаи на територията на единият опонент, т.е. единият се води агресор. Това обаче не означава че агресорът е винаги в ролята на нападаща страна.
б) сражението може да бъде стационирано, (предварително едната , в редки случаи и двете страни избират бойното поле, стационират се до определена разделителна линия, подготвят се, като при това и двете воиски могат и да се виждат и след това следва "нормалната" процедура от дебюта до ендшпила), или сражението може да бъде в движение, т.е. едната страна е в походен строй, другата напада с изненада (Крум напада Никифор) или пък без изненада (Валерий в похода към Картаген води няколко такива сражения). В последният случай бойното поле се определя до голяма степен от нападащата страна.
в) слагам го като отделен момент, сражението за укрепен пункт, крепост, със или без обсада, въобще крепостните сражения май ще изискват по подробен анализ.
г) от гледна точка на "професионализма" на участващите армии - в различните сражения воюват едни срещу други - наемници(професионалисти) срещу наемници, редовна национална армия (пак професионалисти) срещу наемници, "професионалисти (наемници или редовна армия) срещу опълчение или срещу смес от регулярни воиски и опълчение. В случая тук е намесен психологическият профил на сражаващите се от характеристиката в подточка "а".
д) състав на армиите. Е тук вече ми е по сложно - чисто конни сражения, конница срещу пехота, пехота срещу пехота и най-честият вариант - смесени срещу смесени.

е.т.ц...е.т.ц... Горещоооо!