Сун Дзъ, не пренебрегвай значението на култура и цивилизация 
. Китай се мисли не просто за центъра на света, а за всичко, от което си заслужава да се интересуваш в света. "Навън", почти буквално, няма нищо интересно. Като под "навън" се има предвид извън неговата цивилизационна сфера (тя включва голям брой съвременни азиатски държави, които сега ретроспективно се опитват да се изкарат различни и самобитни, но реално са почти напълно китаизирани, а официалният език на администрация и наука навсякъде е съответната версия на официалния китайски). Т.е. дори и китайският император Х да реши да потърси нещо навън, тази инициатива ще умре заедно с него, т.е. няма да има трайни последици. Точно защото говорим за огромна силно централизирана държава, в която всяко нещо става по решение отгоре, а не по местна инициатива.
Но дори и да решим, че "светът се движи от парите" пак стигаме до нещо съвсем простичко, за което вече писах: "навън", особено пък в Европа, няма нищо, което да заинтригува китайките търговци. Не случайно написах по-горе в темата, че общо взето до опиумните войни (които се случват точно по тази причина, между другото), европейските търговци просто няма с какво да заинтригуват китайските, затова се налага да купуват китайски стоки (към които има през целия период много голям интерес) само за "твърда валута", т.е. срещу сребро. Това на свой ред причинява какви ли не проблеми. Т.е. за китайските търговци - дори и да приемем, че могат да действат в такива мащаби по собствен почин (не могат), там няма нищо интересно. особено пък преди европейците да открият Америките и да си осигурят стабилен поток от сребро.
Разликата с мотивите зад европейските "Велики географски открития" и начинът, по който се създават европейските колониални империи, е огромна. ЗА мен тя е решаваща. Европейските открития и империи се градят отдолу - чрез инициативата на обикновени хора авантюристи, за които няма добри условия в Стария свят, затова и търсят нови. Огромно значение имат и религиозните войни, които дават значителен тласък на преселението. Своето голямо значение има и религията ("вселенските" претенции, стремежът да се обеме "всичко"). Доколкото въобще владетелите участват в цялата работа, то е странично и без голямо значение - най-често са принудителни действия постфактум. естествено, има и определен финансов интерес, но той е повече пасивен - прибират своята част от усилията и инициативата на частни лица.
Ако погледнем културната страна на нещата, освен религията, за която вече споменах, европейците съвсем не се мислят за "центъра на света" - има определен постоянен интерес към външните земи и неизследваните територии, както и множество митове, които ги карат да мислят, че "навън" има богати земи, които само чакат да бъдат ограбени или покорени. Самата Европа е бедна, това също е от значение. Има огромен брой стоки, които могат да дойдат само "отвън" и обещават баснословни печалби. Самите те са "залог" за това, че има богати външни земи, нормално е, че огромно количество авантюристи тръгват да ги търсят.
Що се отнася до "несигурността" - не съм съгласен, това са по-скоро митове. Европейците по това време "знаят", че има богати външни земи (наистина, за повечето Америките са изненада - но не за всички), въпросът е единствено да се намери най-удобния морски път до тях. Постепенно се трупат нови и нови знания от различните малко или повече успешни експедиции. )Говорим за 10-ки, ако не и стотици отделни опити, а не за едва няколко официални опита, плод на една личност и нейния интерес и влияние (при това, с изцяло официални, дори не е финансови цели).
Накрая, търговските републики, за които писа Воланд - те са мощен стимул, както и "резерв" за хора с умения, интереси, за капиталовложения в рисковани начинания.
С една дума, съмнявам се, че за Китай въобще е възможно да се стигне до "Епоха на географски открития. Няма стимул, няма кой, няма защо, както писах и преди. Докато за Европа това по-скоро е въпрос на време - търсенията да се увенчаят с успех (което рано или късно се случва с всяко от тях).
. Китай се мисли не просто за центъра на света, а за всичко, от което си заслужава да се интересуваш в света. "Навън", почти буквално, няма нищо интересно. Като под "навън" се има предвид извън неговата цивилизационна сфера (тя включва голям брой съвременни азиатски държави, които сега ретроспективно се опитват да се изкарат различни и самобитни, но реално са почти напълно китаизирани, а официалният език на администрация и наука навсякъде е съответната версия на официалния китайски). Т.е. дори и китайският император Х да реши да потърси нещо навън, тази инициатива ще умре заедно с него, т.е. няма да има трайни последици. Точно защото говорим за огромна силно централизирана държава, в която всяко нещо става по решение отгоре, а не по местна инициатива.Но дори и да решим, че "светът се движи от парите" пак стигаме до нещо съвсем простичко, за което вече писах: "навън", особено пък в Европа, няма нищо, което да заинтригува китайките търговци. Не случайно написах по-горе в темата, че общо взето до опиумните войни (които се случват точно по тази причина, между другото), европейските търговци просто няма с какво да заинтригуват китайските, затова се налага да купуват китайски стоки (към които има през целия период много голям интерес) само за "твърда валута", т.е. срещу сребро. Това на свой ред причинява какви ли не проблеми. Т.е. за китайските търговци - дори и да приемем, че могат да действат в такива мащаби по собствен почин (не могат), там няма нищо интересно. особено пък преди европейците да открият Америките и да си осигурят стабилен поток от сребро.
Разликата с мотивите зад европейските "Велики географски открития" и начинът, по който се създават европейските колониални империи, е огромна. ЗА мен тя е решаваща. Европейските открития и империи се градят отдолу - чрез инициативата на обикновени хора авантюристи, за които няма добри условия в Стария свят, затова и търсят нови. Огромно значение имат и религиозните войни, които дават значителен тласък на преселението. Своето голямо значение има и религията ("вселенските" претенции, стремежът да се обеме "всичко"). Доколкото въобще владетелите участват в цялата работа, то е странично и без голямо значение - най-често са принудителни действия постфактум. естествено, има и определен финансов интерес, но той е повече пасивен - прибират своята част от усилията и инициативата на частни лица.
Ако погледнем културната страна на нещата, освен религията, за която вече споменах, европейците съвсем не се мислят за "центъра на света" - има определен постоянен интерес към външните земи и неизследваните територии, както и множество митове, които ги карат да мислят, че "навън" има богати земи, които само чакат да бъдат ограбени или покорени. Самата Европа е бедна, това също е от значение. Има огромен брой стоки, които могат да дойдат само "отвън" и обещават баснословни печалби. Самите те са "залог" за това, че има богати външни земи, нормално е, че огромно количество авантюристи тръгват да ги търсят.
Що се отнася до "несигурността" - не съм съгласен, това са по-скоро митове. Европейците по това време "знаят", че има богати външни земи (наистина, за повечето Америките са изненада - но не за всички), въпросът е единствено да се намери най-удобния морски път до тях. Постепенно се трупат нови и нови знания от различните малко или повече успешни експедиции. )Говорим за 10-ки, ако не и стотици отделни опити, а не за едва няколко официални опита, плод на една личност и нейния интерес и влияние (при това, с изцяло официални, дори не е финансови цели).
Накрая, търговските републики, за които писа Воланд - те са мощен стимул, както и "резерв" за хора с умения, интереси, за капиталовложения в рисковани начинания.
С една дума, съмнявам се, че за Китай въобще е възможно да се стигне до "Епоха на географски открития. Няма стимул, няма кой, няма защо, както писах и преди. Докато за Европа това по-скоро е въпрос на време - търсенията да се увенчаят с успех (което рано или късно се случва с всяко от тях).
Comment