Имат ли истинско основание германците, да смятат, че заради нас са изгубили войната

[gollum]

Лудендорф е последният, който не е убеден в такава цел и държи, образно казано, "германците да се сплотят и бият до край".

Даниц, а доколко мнението му "тежи" в онези месеци? Защото имам смътен спомен, че е доста, така че неговото гледище върху тези неща (макар и формално да не взима той решения на това ниво) да е определящо.

Камос (и Торн), моля ви, тази тема не е за това. Мисля че можете да изясните този въпрос чрез ЛС или в нарочна тема.

[von Danitz]

Към 15 септември тежи като на основен планировчик и осъществител. Месец по-късно вече му искат оставката. Но е загубил контрол над нервите си от началото на август. При това напрежение се случва често. В германските ръководни кръгове целта е ясна, били са в процес на изясняване кои са проблемните пунктове за осъщеществяването и. Самият Лудендорф иска да подава оставка и твърди, че войната е загубена през август, после се "поуспокоява". Към 20 август има локални германски успехи. Той почва да говори за изменчивото "военно щастие". Днес звучи забавно, но като се замисля, Алберт Шпеер в следващата война излиза от строя за три месеца от напрежение... Сталин, Хитлер...всички излизат от строя за по-големи или по-малки моменти.
Хм, Вилхелм е на този режим от психози от началото на войната.

[gollum]

Благодаря, Данц.

Днес звучи забавно, но като се замисля, Алберт Шпеер в следващата война излиза от строя за три месеца от напрежение... Сталин, Хитлер...всички излизат от строя за по-големи или по-малки моменти.

Това е встрани от темата, но, да, съгласен съм. Първите пъти, когато четох за "нервна криза" у командващ (май беше в някакъв сборник за немските фелдмалшали през ВСВ) ми се видя смешно, но с годините вероятно поумнях малко, та отдавна не ми се вижда такова: всъщност е неизбежно да се достигне до такова състояние на подобна длъжност (особено пък при едноличните ръководители). Същото става и навсякъде надолу по веригата, особено ако системата и обстоятелствата са такива, че хората нямат възможност да отдъхнат от задълженията си (не всички въоръжени сили могат да си позволят достатъчно продължителни ротации по време на война).
Така че състоянието му е не само обяснимо, но е било неизбежно рано или късно да го достигне. Дори може да се каже, че издържа доста дълго (да речем, Молтке-младши се срива много по-бързо и то в доста по-добра цялостна обстановка (макар че не вероятно не само кризите на фронта водят до това състояние - самото напрежение от длъжността е достатъчно)).

[Thorn]

Е,то е ясно че тези лозунги не са толкова коректни.Но кажи ми някоя фатална битка ,която сме загубили през ПСВ?

Добро поле

[messire Woland]

Добре, нека докараме нещата докрай, например, на немците им провървява ужасно много, съкрушават френския фронт през 1918 г. В Русия нещата са ясни, там е хаос и революция. И какво следва? Дори и да са разгромили Франция, това реално нищо не променя. На немците ще им се наложи да държат там армия. В Русия - също. Реално, ще трябва да държат цяла Европа и то - при серия предстоящи революции, плюс неизбежна в този случай континентална блокада (минимум до 1919 г., според мен, защото по-рано няма да са приключили каквито и да е преговори, дори и да започнат още през 1918 г.). Дали и доколко самата Германия, вече доста изтощена от войната, ще удържи положението? При положение, че бунтовете и революциите са вече неизбежни и ще ги има практически по целия континент.
Освен това, макар и Великобритания да е изтощена от войната, САЩ и Япония не са. Както и да е, въпросът е, че нашето участие, дали с поражение или победа през 1918 г., нищо не променя, защото основните събития, с участието на милиони хора, се развиват другаде.

[fingolfin]

Според мен това съвсем не е единствения възможен развой. Например Германия поставя като стратегическа цел на офанзивата през 1918 унищожаване на Британските сили в Европа и успява. Британия сключва примирие, което не накърнява особенно интересите на империята. Според мен, взимайки впредвид вътрешната обстановка в страната и позициите на министър председателя Джордж, това не е невъзможно. Какъв ефект би оказало това върху Франция, населението и войиците и е трудно да се предскаже, но при такава ситуация, примирие с Германия, което не води до окопиране на големи френски територии също е възможно. Германия няма да трябва да държи кой знае какви сили във Франция. В началото на 1918 Америка още не разполага със сериозни сили в Европа, още повече че им липсва опит. Колкото до Япония, не съм запознат особенно с въпроса, но как би повилиала изобщо на изхода на събитията на западния фронт ? До колкото знам Япония се включва във войната още през 1914, но действията и се ограничават с окопирането на няколко Германски островоа в Тихия океан и далечния изток.
Относно България, смятам че нашата роля за генералния развой на събитията е по- скоро косвенна. Т.е. ангажиране на сили на антантата, осигуряване на комуникация между Османската империя, Германия и Австро- Унгария, и тн. Все пак Българиа тогава е страна с 5-6 милиона души население и без особенно развита индустрия. Въпреки това страната ни прави неимоверни усилия през тази война, което май води до доста негативни последици след това...

[Vasil]

При условие, че намесата на България е една от главните причини войната да продължи толкова дълго е несериозно да се твърди, че точно ние сме виновни за поражението на съюза. Вината според мен у Лудендорф, защото ако беше решил да се отърве от Македонския и Италианския фронт преди да поеме инициативата на запад е щял да постигне много по-значими резултати. Положението в България и Австро-Унгария щеше да се измени като облекчи и моралната,и продоволствената криза(все пак вече цялата житница на Европа е в ръцете на съюза). Просто е трябвало да печели време, за да постигне ако не тотална победа то поне един по-приемлив мир, за което и задаващата се грипна пандемия е щяло да спомогне.

[venstar]

Не знам доколко е разумно да се очаква някакво примирие в края на 18та, но Централните сили не са имали вече никакви ресурси за продължаване на войната. Наистина тя все още се води извън границите им, но офицерският състав е оредял тотално, а подкрепленията са без опит. Обикновените войници също идват без подготовка. Може да спорим каква подоготовка е необходима за един пехотинец да стои в окопа и да отбива атаките на врага, но всички знаем, че воюването е много повече от стоене в окопа и стреляне без прицелване. Оръжие и боеприпаси в тези месеци са доставяни рядко. За дрехи, лекарства и храна да не говорим. Моралното разложение на армията, особено при новините за безчинствата на спекуланти и чиновници в тила, също ще доведе до познатия резултат.

Турция, макар и да размазва АНЗАК при Галиполи, също не е в цветущо положение (даже и при Галиполи). Те обаче са държава с по-голям опит във воденето на войните и явно по-добра организация от нас. Ние мобилизираме нечуван процент от населението, в тила не остават мъже освен болни, спекуланти и мошеници. След войната ние едва оцеляваме, докато турците имат сили да наритат яко гърците скоро след това.

Според мен войната е загубена в момента, в който става позиционна. Ако е било възможно да се постигне някакъв мир, това е било след началните победи. След това всичко останало е отлагане на края и предсмъртни гърчове. Който погледне ресурсите и разположението на воюващите, би трябвало да е наясно с това. Затова след тази война немците разработват стратегията за светкавичната война, защото са наясно, че няма друг начин да победят.

[fingolfin]

Според мен войната е загубена в момента, в който става позиционна. Ако е било възможно да се постигне някакъв мир, това е било след началните победи. След това всичко останало е отлагане на края и предсмъртни гърчове. Който погледне ресурсите и разположението на воюващите, би трябвало да е наясно с това. Затова след тази война немците разработват стратегията за светкавичната война, защото са наясно, че няма друг начин да победят.

А дали тогава някой е можел да ги "погледне" тези неща. Все ние разсъждаваме от дистанцията на времете. Тогава нещата най- вероятно не са изглеждали така.
Освен това тези проблеми (със подготовката на личния състав) са налице при повечето воюващи.

[Wolfsschanze]

А дали тогава някой е можел да ги "погледне" тези неща. Все ние разсъждаваме от дистанцията на времете. Тогава нещата най- вероятно не са изглеждали така.
Освен това тези проблеми (със подготовката на личния състав) са налице при повечето воюващи.
Както и даго гледаме, имаме непобедени; Англия,Франция,Сащ и останаличт свят с назряваща революция в тила.Няма армия ,която да удържи

[gollum]

Хъм, просто за протокола: нещата никак не са розови и във Франция и Великобритания (меко казано), а бойният дух на техните армии е също толкова нисък, да не говорим за разнообразни други проблеми. Особено това важи за френската армия. Единствено САЩ могат да бъдат споменати като източник на "свежи" човешки резерви (да не говорим за икономиката), а те все още тепърва "навлизат" във войната. Но пък тяхната армия има проблем с офицерите и подофицерите (нормални проблеми за всяка "внезапно" нарастваща армия, впрочем).

[venstar]

Да, не са розови, но докато Франция може да докара разни сенегалци, Англия - АНЗАКци и индийци, то централните сили просто няма какво да изровят. Някакъв британски професор по ПСВ разправяше, че англичаните имали толкова голям търговски флот пръснат по света, че немците нямали никакъв шанс да установят морска блокада. Същият разправяше, че немците имали логистично предимство защото техният фронт бил изпъкнал във френска територия и по-лесно можели да прехвърлят съединения от едно място на друго, докато съглашенците трябвало да обикалят от външната страна на дъгата, което разтегляло комуникациите. Въпреки това в битките падали горе долу по равно убити и от двете страни, което в крайна сметка довело до това окопите и от двете страни да се напълнят с неопитни новобранци, но предимството на съглашенците било, че американската армия набирала опит и количество, докато немската карала на последни резерви.

Въпросният британски професор спомена България само мимоходом. Като една от малките страни, които се включили на страната на Централните сили. Щях да му пиша, но намерх в интернет, че бил починал преди няколко години.

Въобще за Македонския фронт единствено споменава, че се е превърнал в най-големия военнопленически лагер (без да обяснява защо и кой има заслуга за това) и толкова.