Пактът Рибентроп-Молотов бива спазен

[messire Woland]

Те тези въпроси са донякъде изяснени, но недостатъчно, предвид възникналите търкания точно около Прибалтика, Финландия и Балканите. След разгрома на Франция вече нито Германия има намерение да дава каквото и да е повече, нито СССР да се отказва от по-нататъшна експанзия в пространството, в което са се простирали интересите на Руската империя. Най-вече интересите им се пресичат именно на Балканите. За да може Русия да стигне до проливите, трябва да "мине" през Румъния и България. С което Хитлер въобще по никакъв начин няма да се съгласи. Това показват и преговорите при визитата на Молотов в Берлин, в края на 1940 г.

Към КГ: всички тия неща за Индия, Китай и т.н. са тотални глупости. СССР е локална сила и няма никакви възможности да се простира далеч от територията си. Ако опита, особено пък с Индия или Китай - просто ще го сгазят. Няма логистични възможности, за да поддържа армия там. Няма как да стигне до Индия. Армията, която през 1945 г. разбива японските войски в Китай, през 1939-1940 г. още не само не съществува, но през войната трупат опит, който няма как да придобият инак, освен с практиката. И пак, обърни внимание, дори и тогава даже не се и опитват да останат в Китай. А за Индия няма какво и да се говори.
Реално за СССР е да задържи само някои близки територии. И то - трудно. Разтеглянето на съветската армия до Индия и в Китай ще има толкова неблагоприятни последици, че СССР ще трябва да стане германски сателит, ако иска да оцелее. Пояснявам: влизането в Китай означава, че картите в Далечният изток ще бъдат пренаредени. Това означава, че ако СССР има някакви успехи там, ще трябва хем да воюва с Япония, хем да навлезе в пространството на интересите на САЩ, с които той дори и теоретично не може да се сравнява като сила. Напредването към Индия ще подложи на огромно напрежение и без друго мижавите логистични възможности на РККА, че за дълго време няма да имат възможност да поддържат в работно състояние армията си, която е на границата с Германия. Съчетанието от двата похода (ако има някой идиот да ги опита едновременно) просто ще изтощи силите на СССР. И в добавка ще го скара с всички останали, оставяйки го слаб и във властта на решенията, взимани в Берлин.
Нека отчитаме реалните фактори, а не безумията на няколко драскачи, които виждат РККА примерно на Ламанша. Със същия успех можем да я видим и на Марс.

[Kramer]

През лятото на 1945-та г. съветските снабдителни линии минават по Транссибирската магистрала, няма къде от другаде. Прехвърлят се и се осигуряват три фронта. И това става преди Хирошима, за два месеца.
При положение, че на запад е осигурен мир с Хитлер в посочената алтернатива, центърът на тежестта може да се измести на изток - било то срещу Япония, било то по-наблизо през Иран към Персийския залив.
Пърл Харбър в случая си е факт в алтернативната тема.

[Гост]

Е, Воланд, нека не наричаме локална сила страна с такава армия и с баналното, но вярно "повече танкове от целия останал свят".

[messire Woland]

Няма как иначе да я наричаме. Няма флот, тези танкове наистина са много, но повечето са меко казано остарели като производство, концепция, моторесурс и т.н. Не случайно основната маса (Т-26) си заминават почти веднага с началото на войната или се търсят някакви варианти, примерно на тяхна база да правят самоходни оръдия.
За да бъде една държава повече от локална сила, тя трябва да разполага с флот, най-малкото. Погледнато глобално, в такава ситуация СССР ще има един съюзник - Германия, който сам има проблеми с ресурсите, включително и с такива, с които руснаците имат проблеми. Но, дори и да са решими, остава главният проблем - от другата страна остават главните държави, с които той нито може да се справи, нито има каквато и да е друга, с изключение на чисто дефанзивна стратегия. И, накрая, проблемите с пресичането на сферите на интереси си остава, просто ще се прояви отново на по-късен етап.

Крамер - да, може, въпросът е, че съветската армия от 1940 г. все още има много да наваксва. Да, ще може да настъпи в Китай и да направи много поразии на японците, това е ясно, а после? Защото ако СССР просто замени японците там, ще се изправи пред същите проблеми, с които те иначе се сблъскват. Включително и неодобрението на САЩ, което, ако СССР изтласка японците от голяма част от континента, ще вкара Япония в съвсем различна ситуация по отношение на връзките със САЩ и Великобритания. В този случай Япония просто няма да има как да остане част от оста Рим-Берлин-Токио. А същевременно, СССР, макар и с голяма и силна армия, която може да доминира над голяма част от сушата в Китай, не разполага с никакъв флот и ще трябва да охранява голямо крайбрежие, да държи окупационни сили в Китай и т.н. В този случай за движение към Близкия Изток, Индия и т.н. просто няма да останат сили.
И ако продължим в тази посока - всяка съветска корабостроителна програма ще се сблъска с ред сложности, преди всичко - с неразбиране относно нуждите на една морска война, липсата на опит относно строеж на самолетоносачи и т.н.

[Гост]

Хм, за Индия и Иран съветските танкове стават (няма да споря тук за какво друго стават и за моторесурсите им).

С Япония могат да установят някаква граница през средата на Китай (Японците също не могат да се разтегнат до безкрайност). Място има, като нищо могат да си поделят Азия.

[Kramer]

Интересно, при положение на мир със СССР и нападение на Япония над Пърл Харбър, дали Хитлер ще обяви война на САЩ? Дали е възможно при война на Япония със САЩ и Великобритания, американците да запазят неутралитет с Германия? Възможно ли е преразпределяне на света за сметка на Япония и Британската империя?

[messire Woland]

КГ, какво значи "стават"? По кой път ще минат дотам? Аз поне не се сещам. И кой ще е този идиот, дето ще реши, че в Индия има нещо, което да си заслужава заради него да загробят държавата си? Трябва малко мисъл да се влага, преди да се пишат идиотии. СССР има ли неразработени територии? Има. Има ли огромни залежи от най-разнообразни природни изкопаеми, които също чакат да бъдат разработени? Има. Има ли си огромни територии, които са незаселени? Има.
Единствените неща, за които Сталин се бори, ако обърнеш внимание, ако се замислиш, без да гледаш през идеологически оцветени очила, а погледнеш точно действията му, са територии в рамките на бившата Империя или такива, които са важни за самата страна, като контрол над Проливите. В действията на Сталин по никакъв начин не може да се види стремеж към Индия, Марс или друга звездна система. Нито тъпанарщини за "напредване до Ламанша", което е нещо нереално и невъзможно за СССР - нито тогава, нито по-късно. Нека не отиваме в раздела "фантасмагории".

[Гост]

Е та то самата тема е фантастична.
Тук обаче не говорим за Сталин - в тази, пак да кажа, малковероятна ситуация, той не е в играта, а например Берия. СССР би могъл да поиска влияние в Иран и към Тихия океан, заради петрола, ако има по-далечни виждания, а Берия явно ги е имал.

Що се отнася до тезата, че Сталин искал да възстановява само старата империя - за какво му е тогава да подържа комунистическа партия по целия свят? В Испания? В България? В Китай.
Освен това, нито един съветски политически постулат не говори за възстановяване на старите граници, говори се ясно и точно за световният пролетариат. Така, че това с империята също си е чиста фантазия, по-скоро, отколкото реална мотивация на Сталин.

А и защо би трябвало да е мотивация за хипотетичния Х, който би го заместил? Цената е разширение без война. Ако не иска напредък в Европа, а контрол над друи световни ресурси, какво би спечеили СССР от Финландия? Или дори от Полша.

Вярно е, че Индия не му трябва чак толкова, но Иран?

[gollum]

Първо и последно предупреждение - в този раздел има специфични правила! Който не се придържа към тях, рискува да си навлече съответните санкции. Предупреждавах не веднъж, вече спирам с предупрежденията и започвам с действията

А сега, ще си позволя съвсем кратък отговор към КГ125, след това предлагам да се спазват правилата за раздела и да се пише по темата. След като авторът й не си е направил труда да си свърши работата, ще я свърша аз.

(начало на офтопика)
към КГ125

Л.П.Берия проявява достатъчно широта на мисленето, за да поиска обединение на Германия в началото на 50-тте години. Нима отричаш на едно хипотетично руско ръководство гъвкавост на мисленето?

Обстановката в началото на 50-те години няма нищо общо с тази в края на 30-те години, не виждам каква връзка има това с темата. Второ, съветското ръководство може и е гъвкаво. Но тук не обсъждаме тактически, а стартегически въпроси, т.е. какви са интересите и възможностите на СССР с оглед на географията и традициите. А нещата тук не опират до "гъвкавост" в мисленето, а до, както отбелязах, география и политически реалии, които не се променят чрез словесна еквилибристика .

Светът е на прага на голямо пренареждане на картите. С какво Полша и Финландия биха били така жизнено важни за Русия в тази нова ситуация? За разни мечти за бившата велика империя?

Не, както отбелязах, въпрос на география. Полша е буферът между Германия и Русия. Който я владее, получава много добра база, която му дава предимство в отношенията с другия. Това чисто географски и политически (чисто военно му дава дефанзивно и офанзивно предимство). Отделно има икономическа изгода от тази територия и тя може да се включи директно в икономиката на която и да е от двете държави (Германия или СССР).
Същото важи за всяка една от останалите държави от "кордона", разделящ Германия и СССР и това само по себе си ги поставя в особено положение. При това, предимство дава както директното владеене (окупация и включване в границите), така и индиректното, дали чрез марионетъчно правителство или просто чрез политическо влияние.
Освен това, държави като Финландия и Прибалтийските имат непосредствено военно-стратегическо значение за СССР, защото те осигуряват защитата на позициите в Балтика и отбраната на един от основните му центрове (Ленинград). На практика целия северен дял на Европейската територия на СССР се прикрива от тези територии и който ги владее, получава значително предимство.
Що се отнася до Балканите, тук става въпрос за излаза от Черно море и традиционно (и с основание) това е стратегически въпрос за Руската държава (каквато и да е тя, стига да има излаз на Черно море). В идеалният случай тя трябва да контролира пряко или непряко проливите. А това минава през също така пряк или непряк контрол над Румъния, България и Турция.
За Германия нещата стоят огледално, с тази разлика, че Румъния има сама по себе си значение като суровинен център, а въобще източно европейските държави като икономически партньор за бартерни сделки (към каквито основно се ориентира немската икономика по съображения, които разгледахме в една друга тема).
Така че жизнените интереси на двете държави са свързани с тези територии. През и чрез тях ще се решат отношенията помежду им. Всяка друга далечна територия, която не влиза в контакт с основните територии на държавата по никакъв начин, има по-малко значение по чисто географски причини и още по-малко като средство в отношенията между двете държави, защото не може да служи като аргумент.

Затова отбелязвам, че въпросът за разпределянето на сферите на влияние в този кордон е ключов в отношенията между СССР и Германия.

Та на Русия й предлагат Индия, а може би и Китай (впрочем арена на един от големите имперски провали през 1905 г. - Порт Артур...) или части от тях.

Това са глупости, блъф, празно предложение и Сталин много добре го осъзнава. Всеки друг разумен руски лидер би го разбрал също толкова добре. В дипломацията се в рамките на сделка (а и в бизнеса е същото) се дава/предлага само нещо, което можеш да контролираш и то служи за размяна само ако има значение и за двамата партньори. Как изглеждат тези преговори, ако ги сведем до простички думи? Хитлер иска от Сталин да се откаже от интересите си в описания по-горе "Кордон" и да стане съюзник в Оста, като в замяна му "дава" нещо, към което не само не изпитва никакво интерес, но и над което няма никаква власт. Т.е. той иска нещо, което е ключово за СССР, а не предлага нищо в замяна. Ако Сталин желае наистина Индия, Иран или Манджурия, той е в състояние а си ги вземе (или да се опита да го стори) без каквато и да е санкция на Хитлер, защото последният не само не е в състояние да му попречи, но и въобще не изпитва никакъв интерес към тези региони.
Същевременно Хитлер не предлага нищо реално като "помощ" в овладяването на тези територии (то не е и във възможностите му). Тогава за каква "сделка" може да става въпрос? Съветския ръководител много добре разбира този въпрос и му става ясно, че не му предлагат никакъв съюз и не гледат на него като на равноправен партньор, а просто му хвърлят прах в очите. И той дава да се разбере, че това му е ясно, след което чака нов контакт, вече с реални предложения. Разбира се, такъв не идва, защото Хитлер също си е направил извода, а решението така или иначе е било готово по-рано.
Ще си позволя един абсурден пример, с надеждата, че ще ме разбереш. Представи си една съвсем измислена ситуация, при която Сърбия и България водят преговори за евентуален съюз, но трябва да разрешат ред спорни въпроси - Македония и т.н. И в тази ситуация сръбският лидер предлага на българския: "нека станем съюзници, вие ще се откажете от претенции към Македония и каквито и да е други балкански територии, а в замяна ние ще ви дадем Египет и Йемен". Как мислиш, какъв би бил българския отговор? Между относително близки по възможности партньори такава сделка не се прави. Тя е възможна само между поначало неравноправни партньори под формата на диктат.
Ще дам още един пример - преговорите между Финландия и СССР, предшестващи войната през зимата. СССР иска нещо стойностно и в замяна предлага нещо, което няма никаква стойност и за двете държави. Това е диктат, а не дипломатическа сделка. И пак тази ситуация се отличава в положителна страна от разискваната, защото поне СССР предлага нещо реално, нещо, което е тяхно. А в преговорите с Германия дори не се предлага нещо реално, а само блъф.

Светът се променя. Ако да речем някой с мисленето на Колчак е в СССР, тогава да, би тропал по масата и би държал на Полша и Финландия. Но ако е бил Берия - той би се насочил натам, накъдето е най-изгодно, където има суровини и ресурси.

Светът се променя постоянно, но географията се променя доста по-бавно . Няма значение кой е лидерът, в онзи момент интересите на СССР са очевидни. Пък и за какви "суровини и ресурси" пишеш? Къде в предлаганите територии има такива? При това важни за СССР, каквито той няма и така? Въобще, на СССР не му трябват още територии с лоша инфраструктура, далечни и с необразовано и първобитно население. Особено в сравнение с европейски територии, които за съветския стандарт са с добра инфраструктура и доста по-подходящо население. СССР и така има огромни територии богати на суровини и ресурси, с чието усвояване още не се е справил.
Затова и реалните му интереси - към Иран, Корея и Манджурия, са продиктувани от военно-политически, а не толкова от икономически мотиви.
още повече, че откъдето и да се погледне Индия е безсмислена придобивка (дори и да предположим, че въобще е възможна).
Финландия, Полша, държавите от обрисувания от мен "Кордон" са ключови за защитата на европейската част на СССР, а тя на свой ред е главната му територия. И са ключови за отношенията с Германия, т.е. те определят кой има по-добри позиции в района, където е главната опасност за СССР (дори да оставим интересите му настрана). Кой лидер с всичкия си би отстъпвал интересите си там, за да придобие нещо в далечни и не толкова важни места, при това, без реално да получава нищо, защото "отстъпващия" тези територии въобще не ги притежава и няма и средства за това, за разлика от териториите, които наистина се разискват. Не ти отстъпват нещо, което и сам можеш да вземеш, без въобще да питаш този, който уж го отстъпва.

Финландия е нужна на Русия по две причини - сантиментална, която можем спокойно да изключим и геостратегическа - в случай, че й трябва нещо в Европа.
Полша също - ако иска да има на всяка цена обща граница с Германия - за по-лесен контакт за търговия или за по-лесно нападане при война.

Вече написах за какво са й нужни, а ти явно не разбираш тези неща. Тези територии са полезни сами по себе си - те могат да бъдат включени директно в територията на държавата-приемник и имат икономическа ценност. Второ, те имат военно значение, пир това съвсем не само "ако имаш намерение да нападаш". Съвсем същата ценност имат и при защита, а и въобще имат политическа тежест сами по себе си, в отношенията между двете държави. Така че, както написах, тяхното значение е най-голямо, т.е. от различните територии, към които СССР проявява интерес, тези в Европа винаги са най-важни. Отделно военната заплаха за СССР идва основно от тази посока, особено след уреждането на отношенията с Япония.

Ако руското ръководство реши, че в следващия период енергията на страна ще се насочва навътре и на югоизток - какво пречи на един траен съюз с немците - подкрепа за Северна Африка срещу подкрепа за югпизтока - Иран, Афганистан, Индия, Китай. Това малко ли е за едни "имперци"? Защо непременно Източна Европа?

Първо, защо ще взима подобно решение? Те и така имат много азиатски територии, в които тепърва трябва да се влага много енергия, за да се разработят. Ако добавят още към тях, нещата само ще се задълбочат. Затова и всякакви други придобивки могат да се правят само ако имат военно значение, т.е. като отбранителен буфер или като стратегическа база. Като се има предвид развитието на инфраструктурата в тези територии, последното е трудно без значителни инвестиции.
След това, какво означава според теб "подкрепа"? Как Германия може да "подкрепи" СССР в действията му в посока Индия или в Манджурия? Никак. Тя няма власт там, никак не може да упражни контрол върху тези територии, следователно не може и да подкрепя когото и да било при завладяването им. Абсолютно същото важи за "подкрепата на СССР в Северна Африка". "Подкрепа" е възможна само когато можеш да пратиш хора и техника някъде и само дотолкова, доколкото можеш да поддържаш присъствие. Или дотолкова, доколкото си в състояние да окажеш политически натиск. В противен случай е празна дума.
Същото важи и за дипломатическите сделки, както вече ти писах. Не можеш да даваш нещо, което не притежаваш и не можеш да контролираш. Подобен подарък е празна опаковка.
А защо трябва да е Източна Европа вече обясних.

"Малковероятността" на цялата тази версия обаче има една съществена причина, освен невъзможността Сталин да падне от власт - голямата неизвестна с поведението на Германия. Никой не е сигурен дали Германия пък няма да цапардоса съюзника си.

Не, малко вероятна е не според вероятността един или друг лидер да умре, а защото за да се изпълни подобно нещо трябва зад кормилото на една от двете държави да се настани пълен идиот. А такъв човек едва ли ще стигне до такава позиция, още по-малко пък ще се задържи там, ако прави подобни неща. Съюз пир който единият "съюзник" се отказва от интересите си и в замяна не получава нищо, дори сигурност от страна на другия, че няма да бъде ударен в гръб, не е никакъв съюз. Затова и няма как да се стигне до него между две държави, вяска от която не се смята за подчинена на другата. Такъв съюз е възможен само под формата на диктат, т.е. между Велика сила и малка държава или сателитна държава.

А що се отнася до Северна Африка, интересът на Германия там е суровинен и геостратегически - да не е Англия там, да не контролира Средиземно море, Суец.. Пък и пътища навътре в Африка, до богатите на това или онова места.

Германия не проявява никакъв интерес към Северна Африка. Ако се намесва със сили там, то е само и единствено за да помогне на Италия, която има значителни интереси в този регион. Това първо.
Второ, в Северна Африка в онзи момент няма никакви суровини или ресурси, които биха могли да заинтригуват Германия, а и през Сахара не лежат никакви стратегически важни пътища към вътрешността на Африка (не че там има нещо интересно).
Трето, Германия не е в състояние да контролира по никакъв начин тези територии, нито пътя до тях. А ако не можеш да контролираш нещо, не можеш и да го запазиш. Да не говорим, че е възможно да заграби тези територии само през трупа на единствения си съществен съюзник в Европа - Италия. Това би било политически недалновидно.
Особено пък да заменя подобно "нищо" за нещо - контрол над държавите от кордона, които имат огромно значение както за суровинната база на Германия, така като търговски партньор, така и чисто военно-стратегическо по отношения на СССР.

(край на офтопика)

Що се отнася до темата.
В пост #4 съм дал възможните алтернативи. За да има тема приемаме такава с един-единствен алтернативен факт. Според мен, той трябва да е следният - Хитлер решава, че е по-важно да избегне войната на два фронта на всяка цена (макар и не сухопътни, все пак са два) и взима решението първо да приключи с Великобритания и чак тогава да се захване със СССР. Със СССР не се водят по-нататъшни преговори по политически въпроси, а само по икономически (СССР продължава да е ценен доставчик на суровини на определена цена).
Хитлер, разбира се, ще гледа с неудоволствие на нарастването на РККА, но пък ще почива на верния извод на основа на Зимната война. Като се има предвид, че нищо друго не се променя, единствената възможна стратегия би била опит за десант на островите. Действията в Северна Африка и Средиземно море са по периферията и не дават възможност за бърза развръзка, следователно няма да се насочи натам. Ще търси директното разрешение.
Единствената възможност която виждам е да се проведе в някакви рамки предвижданото съкращение на броя на пехотните дивизии, за сметка на което да се увеличи делът на моторизираните. Заедно с това ще нараства (макар и по-прикрито) количеството немски сили на границата със СССР и ще се работи политически за съюз срещу него. В това отношение нещата ще приличат донякъде на ТР, но с по-бавен темп и вероятно с насрочване на удара срещу СССР за 1942 г.
Междувременно главните усилия ще са хвърлени за осъществяване на "Морски лъв" през следващата година (1941 г.).
Мисля че това могат да бъдат предпоставките за един сценарий по така поставената тема.

ПП Темата е фантастична, но ако все пак решим да я разгледаме в този раздел, то тя трябва да заеме някакъв такъв вид.

[Гост]

Какво в описаната в края на последния пост ситуация (ситните букви не успявам да ги прочета) би попречило на Сталин да е по-активен и да се оправи с потенциалния си враг веднъж завинаги? Т.е какво при това развитие според вас би спряло Сталин да нападне все по-ангажираната на запад Германия?

[gollum]

Там е работата, че политически - нищо.Или по-точно почти нищо, защото той не би направил нещо подобно, ако не смята, че ще има достатъчно изгода от това. Да се озове в ситуация сам срещу Германия и съюзниците й не би желал. С други думи, ако Германия сключи мирен договор с Великобритания в рамките на 1941 г. по един или друг начин, вероятността Сталин да нападне бързо ще намалее.
Т.е. ако възприемаме ситуацията така, както вероятно я е възприемал Хитлер - "СССР трябва да бъде разгромен и европейската му територия да се използва за разширяване на Райха чрез колонизация, а суровинните източници да направят Германската икономика независима". Ако разглеждаме нещата така (а имаме достатъчно основания да мислим, че такива са били намеренията му), то решението да се нападне СССР преди да се приключи с Великобритания е логично. Особено с оглед на това, че шансовете Великобритания да бъде изкарана от войната бързо (в рамките на една кампания - няколко месеца) са мизерни. А, според мен, са дори нулеви.
Точно затова решението да се обърне към СССР е достатъчно логично в рамките на неговата представа за ситуацията, разбира се.
От друга страна, най-вероятно Сталин би предпочел да остане в изчаквателна позиция и да използва времето за да продължава с реорганизацията на армията и да изчака най-подходящият момент за да се включи във войната. Най-вероятно това ще е или 1942, или следващата година, в зависимост от това как се развият нещата.
Разбира се, ако приемем този вариант (Германия се подготвя за "Морски лъв" за средата на 1941 г.), това ще означава, че основната маса сухопътни сили (за "Морски лъв" им трябват най-много 10-15 съединения от първа линия и още толкова от следващите, т.е. с изключение на тези 30 съединения, от които едва ли повече от 6-8 ще са моторизирани, останалите ще се разпределят между гарнизонна служба и охрана на границата със СССР) пак ще са на съветската граница с обяснението "за отвличане на вниманието". Реално ще са там за да възпират СССР от прибързани действия. И е сигурно, че дипломатическата активност ще продължава да се движи в посока на създаване на съюз в кордона, насочен срещу СССР, който да бъде използван през следващата година за кампания срещу него.
Всичко това би могло да възпре Сталин в достатъчна степен, особено ако нещата потръгнат добре срещу Великобритания. Макар че шансовете за това са меко казано мизерни.

ПП Ок, увеличих размера на шрифта (бях го намалил, защото е отговор по отклонението, а не по самата тема, но както и да е).

[Гост]

Но след 1939 г. той не е сам срещу Германия и съюзниците й. Напротив, Англия, а следователно и САЩ са вече в сериозен конфликт с немците, така, че колкото по-се задълбочава той, толкова по-лесно става Сталин да им види сметка в тил. Договаряйки се евентуално с Англия и САЩ по чувствителните въпроси. Дори в определен момент, ако в Англия нещата се усложнят, англо-американците ще адмирират едно такова начинание много, много сърдечно.

Или, (приемайки, че СССР не се интересува от юга и югоизтока, а от Европа), дали в реалната хипотеза, или в обратната - СССР цапардосва Германия, нещата биха се развили горе долу сходно - САЩ ще побърза да се намеси в Европа за да не бъде предимството нито на едната, нито на другата европейска свръхсила.

Така, че - дали 1942, дали по-рано - това ще зависи от развитието на нещата на запад и около Ламанша, но възможност СССР да подбере Германия има, и то съвсем реална.

[gollum]

Но след 1939 г. той не е сам срещу Германия и съюзниците й. Напротив, Англия, а следователно и САЩ са вече в сериозен конфликт с немците

Хайде малко по-сериозно, КГ125. Между есента на 1939 г. и лятото на 1940 г. във война се намират три държави - Германия, от една страна, и Франция и Великобритания, от друга (е, можем да добавим и доминиони и прочее антураж на Великобритания, както и Белгия и Холандия за кратко, но това не променя нещата). И няма нужда нищо да променяме спрямо ТР, защото всичко си тече както там, поне до края на 1940 г. Следователно Сталин ще се държи както и в ТР.
От лятото на 1940 г. до средата на 1941 г. Германия и Италия воюват срещу Великобритания, която е сама, така да се каже. Няма никакво основание да се мисли, че в този момент Сталин би решил да се намеси на страната на Великобритания, без значение какво би бил готов да му обещае Чърчил (ако въобще реши да преговаря с него). В този период също следваме ТР, т.е. между Германия и СССР има договор за ненападение и търговски договор и СССР снабдява Германия със суровини, като в замяна купува техника, машини и прочее индустриални продукти. И се занимава с реорганизация на армията си.
Както и да се "усложнят" нещата за Великобритания, няма основание да се мисли, че Чърчил ще се обърне към СССР (засега не виждам как би могло повече да се усложнят в алтернативата, защото Великобритания определено ще бъде в по-добро положение през 1941 г., докато нищо чак толкова решително няма да е различно за Германия). В ТР когато нещата наистина са най-сложни, той не прави това. Не виждам защо въобще включваш САЩ тук - те все още, до нападението на Япония са невоюваща страна, а и не са във война с Германия все още.
Така че когато обсъждаме какво ще се случи през 1941 г., която е на дневен ред, написаното от теб е неадекватно.

Или, (приемайки, че СССР не се интересува от юга и югоизтока, а от Европа), дали в реалната хипотеза, или в обратната - СССР цапардосва Германия, нещата биха се развили горе долу сходно - САЩ ще побърза да се намеси в Европа за да не бъде предимството нито на едната, нито на другата европейска свръхсила.

Все още не сме стигнали до никакво "цапардосване", нито дори до идея за такова, така че е рано да се обсъжда. Намесата на САЩ следва от събития, които се случват в ТР през 1941-1942 г. Трябва да видим първо дали ще се случат и в алтернативата.

Така, че - дали 1942, дали по-рано - това ще зависи от развитието на нещата на запад и около Ламанша, но възможност СССР да подбере Германия има, и то съвсем реална.

През 1941 г. въобще не виждам подобна възможност. Да не забравяме, че най-вероятният сценарий е Германия да държи 80-100 съединения срещу СССР (които към 1942 г. вероятно ще нараснат на 120), което само по себе си ще държи Сталин нащрек и ще го "пази" от необмислени действия, към които той така или инак не показва склонност. И, заедно с това, ще е създала общ съюз в рамките на кордона, който тайно ще е насочен срещу СССР, но това ще се осъзнава от съветското ръководство. В подобна обстановка Сталин ще е предпазлив и ще се готви, като ще чака нещо достатъчно съществено да се случи с Германия.
Същевременно, през 1941 г. РККА е в процес на цялостна реорганизация и преодоляване на недостатъците в подготовката. Както показва съвещанието на висшето ръководство от края на 1940 г., разчита се поне на цялата 1941 г. за да бъдат отчасти преодолени недостатъците, а вероятно биха предпочели за същото да употребят и учебното време на 1942 г. Ако имат възможност, разбира се.
Да обобщя: Сталин е предпазлив и изрично е доказал, че няма желание да вади кестените от огъня за другиго (особено за Великобритания). Това означава, че много ще внимава изведнъж да не се окаже сам срещу Германия плюс всичките й сателити и половин окупирана Европа. Той е наясно, че Великобритания не може да окаже никаква реална помощ срещу Хитлер в рамките на континента.
Аз лично смятам, че ще подготвя армията си и ще чака сгоден момент през 1942 или 1943 г. Но преди да стигнем дотам, първо трябва да се обсъди какво ще се случи през годината на отклонението от реалността, което ще е в средата на 1940 г. и през следващата година, когато би трябвало да следва опитът за десант на островите.