Сигизмунд побеждава при Никопол

[DelaRea]

Какво щеше да стане, ако император Сигизмунд и неговите рицари-кръстоносци бяха победили при битката при Никопол на 25-ти септември 1396 г.?

Баязид напуска полесражението, заедно с остатъците от османската армия, в посока Търново, и преминава Балкана, бързайки за Одрин, преди някой да му е отнел престола.

Кръстоносците, празнуват победата си в Никопол, после събират сили и напредват по брега на Дунав към Силистра, а след това - към Варна. Там някъде ги заварва зимата и това осуетява преминаването на Стара планина (през проходите на ниската и източна част) в посока Константинополис. Плановете на Сигизмунд - да влезе в Цариград се забавят поради лошото време, а и поради съвсем спадналата дисциплина в лагера на християните.
Някъде по това време и на това място са и първите контакти с пратеници на Баязид - те пристигат в лагера край Варна с предложение за примирие ( "мир срещу територия" ) - кой каквото е заел по време на кампания остава за него, границата би могла да премина по хребета на Балкана - щедро предлагат те.
Сигизмунд гордо отхвърля предложението, той е вече пшобедител, иска да е "закрилник на всички християни в Европа" и да влезе като завоевател-освободител в Богоспасния град.
Преговорите се затягат, но с течение на времето, сякаш всички привикват със статуквото.
Мизия постепенно е раздадена за ленни владения на геройски сражавалите се рицари, Иван Срацимир се признава за васал на унгарския император и де юре е цар на България. Неговата аристокрация обаче е от западноевропейско потекло, унгарци, немци или френци по произход и католици по религия, не знаещи "бъкел" български.
Тракия се остава "османска", Баязид стои нащрек в Одрин, в готовност да поеме с новосъбрана войска към Ямбол или Цариград, в зависимост от развитието на събитията.
В края на краищата, преговорите продължават и завършват с успех - три месеца след победата при Никопол е подписан "Коледният мир" - на 25-ти декември във Варна, с който се узаконяват новите реалности на Балканите.
Разбира се, никой не си прави илюзия, че това е вечен мир - тайно и двете страни се надяват да променят позициите си при една следваща кампанаия - Баязид - да си върне контрола над цяла България, Сигизмунд - да покори целия полуостров, а Иван Срацимир мечтае... да освободи бащината си родина от "католическо робство".

Как ще се развият събитията през следващите години?

[1951]

Интересна тема.
Едва ли Срацимир "мечтае" за нещо повече от това да се закрепи на феодалното си владение (Видин и околностите) и под новия господар. И евентуално да предаде владенията на сина си Константин.
Сигизмунд (той тогава е "прост" крал, а император става едва през 1410 г.), също едва ли е имал кой знае колко крупни мечти. Победа при Никопол ще му осигури огромен авторитет, ще вземе малко васали под крилото си (престарелия Срацимир например), вероятно щеше да настани Фружин за феодален владетел на Търновско и щеше да подчини каквото е останало от Доброджанското десподство. След това оставяйки някой друг "малоимотен" благородник и вероятно някакви гарнизони щеше да се прибере в Унгария, където си има и друга работа.
Виж Баязид дълбоко се съмнявам, че щеше да приеме ситуацията. Та предполагам, че в рамките на година, две или три щеше да да събере една 20 - 30 хилядна армия и да помете отново останките от българската държава.
Дали при един нов поход Сигизмунд щеше да скочи да защитава васалите си, или просто би се договорил с Баязид?
Ако има някакъв хипотетичен вариант това статукво да се запази, или даже подобри, то тези опции трябва да и търсим около Битката при Анкара, пленяването на Баязид и тн. Обаче дали "хилавите" унгарски васали от български произход биха оцелели между 1396 и 1402 г. е съвсем отделен въпрос. Лично според мен не биха и историята, макар с известно закъснение би продължила, такава каквато я познаваме.

[Mirovk]

Прав си ако западните рицари бяха победили при Никопол, нямаше да се случи нищо по-различно от това да установят васално графство по протежение на Дунав и да се опитат да се укрепят отсам Стара планина...
Като резултат щеше да има 2-ра дори и 3-та битка при Никопол или някъде из Дунавската равнина.
Просто е въпрос на време за Баязид да събере нова още по-огромна армия и да премине планината ,което за него е предимство защото разстоянието за снабдяване е доста по-малко отколкото на Рицарите , които нямва да могат да поддържат голяма армия и гарнизони по градовете.
Друг очебиен резултат от победа при Никопол е разширението и разцвета на Велика Албания и Велика Сърбия на Душаните които ще си поемат въздух и територии от Тесалия, Епир и колебаещите се по това време Българо-Османски васали в Македония и Тракия.....и най-вече нямаше да има втора битка при Косово поле....

[Guy de Mont Ferrand]

Уау, каква тема, точно като за мен Ами то е ясно - продължава по план до Йерусалим и след това дава Светите земи под управлението на Хоспитала на Св. Йоан Що се отнася до България - тя се превръща в маджарски протекторат.

[Guy de Mont Ferrand]

Какво щеше да стане, ако император Сигизмунд и неговите рицари-кръстоносци бяха победили при битката при Никопол на 25-ти септември 1396 г.?

Баязид напуска полесражението, заедно с остатъците от османската армия, в посока Търново, и преминава Балкана, бързайки за Одрин, преди някой да му е отнел престола.

Кръстоносците, празнуват победата си в Никопол, после събират сили и напредват по брега на Дунав към Силистра, а след това - към Варна. Там някъде ги заварва зимата и това осуетява преминаването на Стара планина (през проходите на ниската и източна част) в посока Константинополис. Плановете на Сигизмунд - да влезе в Цариград се забавят поради лошото време, а и поради съвсем спадналата дисциплина в лагера на християните.
Някъде по това време и на това място са и първите контакти с пратеници на Баязид - те пристигат в лагера край Варна с предложение за примирие ( "мир срещу територия" ) - кой каквото е заел по време на кампания остава за него, границата би могла да премина по хребета на Балкана - щедро предлагат те.
Сигизмунд гордо отхвърля предложението, той е вече пшобедител, иска да е "закрилник на всички християни в Европа" и да влезе като завоевател-освободител в Богоспасния град.
Преговорите се затягат, но с течение на времето, сякаш всички привикват със статуквото.
Мизия постепенно е раздадена за ленни владения на геройски сражавалите се рицари, Иван Срацимир се признава за васал на унгарския император и де юре е цар на България. Неговата аристокрация обаче е от западноевропейско потекло, унгарци, немци или френци по произход и католици по религия, не знаещи "бъкел" български.
Тракия се остава "османска", Баязид стои нащрек в Одрин, в готовност да поеме с новосъбрана войска към Ямбол или Цариград, в зависимост от развитието на събитията.
В края на краищата, преговорите продължават и завършват с успех - три месеца след победата при Никопол е подписан "Коледният мир" - на 25-ти декември във Варна, с който се узаконяват новите реалности на Балканите.
Разбира се, никой не си прави илюзия, че това е вечен мир - тайно и двете страни се надяват да променят позициите си при една следваща кампанаия - Баязид - да си върне контрола над цяла България, Сигизмунд - да покори целия полуостров, а Иван Срацимир мечтае... да освободи бащината си родина от "католическо робство".

Как ще се развият събитията през следващите години?

При такъв сценарий според мен обратното турско завоюване на Мизия щеше да се случи много скоро. Обаче мирът между кръстоносците и османците щеше да е много трудно постижим - нека не забравяме, че армията на Сигизмунд не е чисто маджарска, а конгломерат от отделни рицарски войски със собствени предводители. Съответно ако един такъв хипотетичен мир би удовлетворил Сигизмунд, то едва ли би могло да се каже същото примерно за Жан Безстрашни.

[Guy de Mont Ferrand]

Друг очебиен резултат от победа при Никопол е разширението и разцвета на Велика Албания и Велика Сърбия на Душаните които ще си поемат въздух и територии от Тесалия, Епир и колебаещите се по това време Българо-Османски васали в Македония и Тракия.....и най-вече нямаше да има втора битка при Косово поле....

"Душаните" по това време вече ги няма - последният от тях умира през 1371 г.

[Guy de Mont Ferrand]

На мен ми е много интересна идеята за формиране на държава от "кръстоносен тип" в Късното Средновековие на територията на Балканите или България в частност. Сигизмунд например е имал разни аспирации в тази насока, което в неговия случай е обусловено от множество фактори. Но причините, поради което това не се случва, не се заключават само в поражението при Никопол, аз лично съм се занимавал немалко с тази тематика и съм си направил доста изводи. Все пак се изкушавам да спекулирам с идеята за възникването на някакъв вид държавно образувание, доминирано примерно от ордена на Св. Йоан, на Балканите, след такава победа. Като най-подготвената институция за такъв тип действия по това време, орденът вероятно би се справил, разбира се, с подходящата подкрепа от държавите на Запада и доста голямо увеличение на личния си състав.Едно прехвърляне на тевтонците на юг (което би станало доста трудно) също вероятно би допринесло за крайния успех срещу османците.

[Mirovk]

"Душаните" по това време вече ги няма - последният от тях умира през 1371 г.

Имах в предвид , че Сърбите ще се опитат да върнат старата си слава от времето на Неманичите.... Стефан Лазаревич е бил опростен от Сигизмунд и е влязъл в ордена на Дракона....заедно с другия виден поборник на християнската вяра и спасяването на Европа Влад Цепеш
С една дума ето ти и орденd разпореждащ се по нашите земи......но според мен с доста нисък военен потенциял.
В същото време Албания също започва своя разцвет и кой знае можеш пък Скендер Бег да стане крал и да се бие само срещу Осмонците....ама знаели човек.

[Guy de Mont Ferrand]

А можеше и маджарите да смажат сърбите, особено както при Никопол Лазаревич се бие срещу тях?

[han asd]

Само не съм сигурен дали крайният резултат от една евентуална победа не би бил доста по-отрицателен - например българите (поне благородниците едва ли са питаели топли чувства към маджарите), които са православни не виждам как ще подкрепят един католически рицарски орден или охотно да приемат васалитета от унгарците, по-скоро ще започнат да подкрепят османците изцяло и/или да има масово приемане на исляма както е станало в албания след завоеванието.

[г-н Никой]

Айде да взема и аз да пофилософствам тъдява.

По моята версия (приемам, че нещата са приключили на 25.12. 1396 г. с Коледния мир на Делареа) събитията тръгват в някаква степен традиционно русло.

В началото на 1397 г. Сигизмунд отчитайки, че трудно ще управлява православна територия, която реално е ядката на Българското царство със статут на империя в тогавашна Европа (ех, онези венецианци и техния "император на Загора"), решава да възстанови на търновския престол в качеството му на васал Фружин Шишман с титла крал срещу обещание да покръсти в католицизма в няколко месеца целия му подвластен народ. Местното болярство запазва имотите и привилегиите си, църквата обаче е принудена да признае върховенството на папата и е понижена в ранг на архиепископия, начело на която бил назначен епископът на Буда. Новият крал Фружин Шишман трябвало да участва с войска в походите на маджарския крал. Сигизмунд приема лична клетва за вярност от най-едрите български боляри като васали, за да може при нужда да ги използва срещу българския крал и да ограничава властта му и евентуалните амбиции за отвоюване на пълен суверенитет.
Самите османци след разгрома си при Никопол са в шок - това е първата им истинска военна катастрофа откакто съществува бейликът им. Шокът се оказва толкова силен, че самонадеяният доскоро Баязид подписва и допълнителни клаузи към договора. Освен отказ от сюзеренитета си над търновския цар (вече крал), османците се отказвали да водят враждебни действия срещу Сърбия, като приемали и преминаването й под унгарско върховенство (без обаче подчинение на папата) заедно с непокорените феодали в западната част на Балканите. В точка 3 влизало и условието в земите между Одрин и Балкана османците да не заселват тюркменски и прочее номади от Мала Азия. Тази точка била включена изрично от Сигизмунд като условие на мира с идеята, че Северна Тракия ще бъде следващият обект на унгарска експанзия.
Следващите 5 години минават в подготовка на Баязид за реваш, но всичките му планове са опропастени от Тимур ленк в бинката при Анкара от 1402 г. Оцелелите му само 2 сина Муса и Мурад (или Сюлейман, Къзъл Делията да ме поправи) започват междуособна война в Европа за контрол на балканските владения на османците, които вече обхващали само Тракия, Солунско и Македония плюс Софийско. Към 1408 г. маджарите решават да се възползват от османските междуособици. Унгарска армия, подсилени с войските на мизийските боляри и на крал Фружин започват набези в Тракия и Софийско. Кампаниите продължават няколко поредни лета и водят до обединение на двамата враждуващи сина на Баязид. В решителната битка при Чамурли от 1413 г. обаче османците претърпяват пълно поражение. На следната година обединените българо-маджарски войски, след като пред декември 1413 г. триумфално са влезли под звука на псалми в София, овладяват Пловдив, Стара Загора, Боруй, Ямбол, Крън, Копсис и изтикват османците южно от Марица и Родопите, където започва въстание на местните българи, водено от някой си дребен болярин Момчил. Сърбите на свой ред решават да се възползват от ситуацията и навлизат в Македония. Северно от Солун срещат малобройни византийски части, успяли във всеобщия хаос да сложат ръка на Солун. Други ромейски отряди излизат от Цариград, но не успяват да завземат Одрин, пред който претърпяват пълно поражение.
Серията от удари, понесени от османците, принуждават Муса (брат му междувременно се разболява от синя пъпка в Димотика и умира в страшни мъки ) да започне през пролетта на 1415 г. преговори с маджарите чрез посредничеството на Венеция. За своите "добри услуги" републиката на Сан Марко се опитва да получи Солун, но й е обещана само земя за построяване на укрепена фактория. И така, през юни 1415 г. в Одрин е сключен нов договор между османците и маджарите със следните клаузи:

1. Унгария получава като пряко владение София, Пловдив, Крън, Копсис, Боруй, Ямбол, Русокастро, Месембрия и Родопите. Върху тези територии османците се отказват от всякакви претенции и трябвало да изтеглят заселилите се мюсюлмани.
2. Сърбите получавали територии северно от Битоля.
3. Византийците получавали земите около Солун и Тесалия, както и град Ахтопол и известна ивица земя в Източна Тракия.
4. Османците запазвали областите с градовете Мосинопол, Серес, Димотика, Одрин, Аркадиопол, Виза, Галиполи и се задължавали да плащат данък на унгарския крал, както и да го подпомагат с войски в случай на война на Балканите. Де факто те се превръщали в маджарски васал.

С договора от Одрин настъпва период на умиротворяване на Балканите и на стабилизиране на границите. За разлика от Мизия обаче, в Тракия маджарите установяват своя ленна система. Местната аристокрация била изтребена, прогонена или обезземлена от османците и това улеснило унгарската политика. Онези оцеляли български и гръцки аристократи, заявили претенции за реституция на имотите им, получават отказ. Така в Тракия земи получават маджарски аристократи, участвали в походите срещу османлиите, образувайки един вид буферна територия между османците от една страна и от друга Търновското кралство, Видинското царство (също маджарски васал) и Добруджанското деспотство, приело унгарския суверенитет също през 1397 г., но в църковно отношение подобно на Видин подвластно на патриарха в Константинопол. Османците освен земи в Тракия, запазват Западен и Северен Анадол, но в Централен са спрени от Караманската дъргава и възходът им завинаги е пречупен.

В следващите стотина години на Балканите се засилва процесът на политическа дезинтеграция, заложен още през Х²V век. Сърбия се разпада на няколко големи и враждебно настроени помежду си държавици, обхаващи земите от Битоля до Смедерево, които попадат изцяло под унгарско политическо влияние. Византия въпреки известните териториални придобивки е напълно изнемощяла, за да бъде някакъв реален фактор на Балканите. Поради отдалечеността си от Естергом маджарските феодали в Тракия водят почти самостоятелна политика, но използват при изостряне на отношенията с османците заплахата от намеса на унгарския крал. Бдинското царство продължава да бъде верен и послушен маджарски васал поради нищожния си потенциал и географското си положение. Добруджанското деспотство обаче докъм третата четвърт на ХV век създава известни проблеми на Унгария, тъй като се опитва да установи топли отношения със стария си враг Генуа като противовес на маджарите и да води самостоятелна политика. В края на ХV век обаче с пълния срив на Генуа заради френските нашествия в Италия Добруджанското деспотство напълно се отказва да води антиунгарска политика.
Търновското кралство или както официално било известно в Европа от 1397 г. като "Кралство България" било в най-особено положение. От една страна споменът за някогашната велика Българска империя не бил угаснал на Царевец, но кралете в Търново си давали сметка за отчайващата пропаст между амбиции и възможности. Военният и икономически потенциял на кралство България били нищожни спрямо маджарския. Опитите на търновските монарси да си извоюват статута на галено дете на папата както по времето на Калоян и да го използват да изкопчват отстъпки от Унгария били безплодни защото след Авиньонския плен и започналия италиански Ренесанс авторитетът на светите римски отци се бил сринал катастрофално. Опитите на Шишмановци да се заиграят с неособено покорните унгарски феодали в Тракия също не довели до успех, защото последните гледали на търновските крале като на почти равни на себе си и не смятали да сключват някакви споразумения с тях. Отделно в самото кралство България едрите феодали се опирали на унгарските крале, за да защитават правата и привилегиите си от посегателствата на Шишмановци. Дипломатическите сондажи във Влашко и Молдова за общи антиунгарски действия също не дали особен резултат. Влашко се намирало също в почти васално положение спрямо маджарите и имало малки възможности за активна външна политика, а Молдова постоянно била заплашвана от полската експанзия, движена от мегали идеята "Ржеч Посполита от море до море". Така, чак до началото на ХV² век изглеждало, че маджарският контрол между Белград, Битоля, Пловдив и Варна е непоклатим...

Ама и дивотии изпонаписах тази вечер....Хайде лека.

[han asd]

Hm... забрави да споменеш че Бохемия, Полша, Венеция и Австрия не биха толерирали силна унгария - т.е. при прекалено засилване на въпросната (т.е. васали на балканите) би могла да се обърне на запад т.е. вероятното е след победата на Сигизмунд при Никопол да се формира широка коалиция срещу него, а при съществуващите отношения на васалитет в Унгария нищо чудно подопечните му воеводи, банове, жупани и т.н. да се вдигнат срещу централната власт. Реално не съм сигурен дали би имало и битка при анкара след Никопол. Баязид тогава ще си даде сметка че не може да воюва на 2 фронта и едва ли би предизвикал открито Тимур. Да не говорим че след като има сили да обсади константинопол вероятно още на следващата година ще има сили да се изправи срещу бившите победители.

[Mirovk]

Hm... забрави да споменеш че Бохемия, Полша, Венеция и Австрия не биха толерирали силна унгария - т.е. при прекалено засилване на въпросната (т.е. васали на балканите) би могла да се обърне на запад т.е. вероятното е след победата на Сигизмунд при Никопол да се формира широка коалиция срещу него, а при съществуващите отношения на васалитет в Унгария нищо чудно подопечните му воеводи, банове, жупани и т.н. да се вдигнат срещу централната власт..... Да не говорим че след като има сили да обсади константинопол вероятно още на следващата година ще има сили да се изправи срещу бившите победители.

Сигизмунд прецаква своя полу брат за престола на Свещенната Римска империя (Пренебрегва избора и на 4 от електорите като си присъжда титлата при 3:4 в негова вреда), води Хуситските войни, оспорван навсякъде като крал (заграбил твърде много титли) в Хърватия, Унгария, Германия, Бохемия, и като Император.....прецакал брат си и братовчед си...дори и да беше победил при Никопол не вярвам да се беше задържал дълго. И аз споделям мнението ти ,че Баязид на следващата година или до 2г щеше да премине Стара планина с два пъти по-голяма армия, и това няма да му е никак трудно като се има в предвид близкото растояние от Одрин....също така съм съгласен ,че Българският народ за пореден път щеше на пук или доброволно да тръгне с едните врагове сруще другите.

[DelaRea]

Айде да взема и аз да пофилософствам тъдява.

По моята версия (приемам, че нещата са приключили на 25.12. 1396 г. с Коледния мир на Делареа) събитията тръгват в някаква степен традиционно русло.

В началото на 1397 г. Сигизмунд отчитайки, че трудно ще управлява православна територия, която реално е ядката на Българското царство със статут на империя в тогавашна Европа (ех, онези венецианци и техния "император на Загора"), решава да възстанови на търновския престол в качеството му на васал Фружин Шишман с титла крал срещу обещание да покръсти в католицизма в няколко месеца целия му подвластен народ. Местното болярство запазва имотите и привилегиите си, църквата обаче е принудена да признае върховенството на папата и е понижена в ранг на архиепископия, начело на която бил назначен епископът на Буда. Новият крал Фружин Шишман трябвало да участва с войска в походите на маджарския крал. Сигизмунд приема лична клетва за вярност от най-едрите български боляри като васали, за да може при нужда да ги използва срещу българския крал и да ограничава властта му и евентуалните амбиции за отвоюване на пълен суверенитет.
Самите османци след разгрома си при Никопол са в шок - това е първата им истинска военна катастрофа откакто съществува бейликът им. Шокът се оказва толкова силен, че самонадеяният доскоро Баязид подписва и допълнителни клаузи към договора. Освен отказ от сюзеренитета си над търновския цар (вече крал), османците се отказвали да водят враждебни действия срещу Сърбия, като приемали и преминаването й под унгарско върховенство (без обаче подчинение на папата) заедно с непокорените феодали в западната част на Балканите. В точка 3 влизало и условието в земите между Одрин и Балкана османците да не заселват тюркменски и прочее номади от Мала Азия. Тази точка била включена изрично от Сигизмунд като условие на мира с идеята, че Северна Тракия ще бъде следващият обект на унгарска експанзия.
Следващите 5 години минават в подготовка на Баязид за реваш, но всичките му планове са опропастени от Тимур ленк в бинката при Анкара от 1402 г. Оцелелите му само 2 сина Муса и Мурад (или Сюлейман, Къзъл Делията да ме поправи) започват междуособна война в Европа за контрол на балканските владения на османците, които вече обхващали само Тракия, Солунско и Македония плюс Софийско. Към 1408 г. маджарите решават да се възползват от османските междуособици. Унгарска армия, подсилени с войските на мизийските боляри и на крал Фружин започват набези в Тракия и Софийско. Кампаниите продължават няколко поредни лета и водят до обединение на двамата враждуващи сина на Баязид. В решителната битка при Чамурли от 1413 г. обаче османците претърпяват пълно поражение. На следната година обединените българо-маджарски войски, след като пред декември 1413 г. триумфално са влезли под звука на псалми в София, овладяват Пловдив, Стара Загора, Боруй, Ямбол, Крън, Копсис и изтикват османците южно от Марица и Родопите, където започва въстание на местните българи, водено от някой си дребен болярин Момчил. Сърбите на свой ред решават да се възползват от ситуацията и навлизат в Македония. Северно от Солун срещат малобройни византийски части, успяли във всеобщия хаос да сложат ръка на Солун. Други ромейски отряди излизат от Цариград, но не успяват да завземат Одрин, пред който претърпяват пълно поражение.
Серията от удари, понесени от османците, принуждават Муса (брат му междувременно се разболява от синя пъпка в Димотика и умира в страшни мъки ) да започне през пролетта на 1415 г. преговори с маджарите чрез посредничеството на Венеция. За своите "добри услуги" републиката на Сан Марко се опитва да получи Солун, но й е обещана само земя за построяване на укрепена фактория. И така, през юни 1415 г. в Одрин е сключен нов договор между османците и маджарите със следните клаузи:

1. Унгария получава като пряко владение София, Пловдив, Крън, Копсис, Боруй, Ямбол, Русокастро, Месембрия и Родопите. Върху тези територии османците се отказват от всякакви претенции и трябвало да изтеглят заселилите се мюсюлмани.
2. Сърбите получавали територии северно от Битоля.
3. Византийците получавали земите около Солун и Тесалия, както и град Ахтопол и известна ивица земя в Източна Тракия.
4. Османците запазвали областите с градовете Мосинопол, Серес, Димотика, Одрин, Аркадиопол, Виза, Галиполи и се задължавали да плащат данък на унгарския крал, както и да го подпомагат с войски в случай на война на Балканите. Де факто те се превръщали в маджарски васал.

С договора от Одрин настъпва период на умиротворяване на Балканите и на стабилизиране на границите. За разлика от Мизия обаче, в Тракия маджарите установяват своя ленна система. Местната аристокрация била изтребена, прогонена или обезземлена от османците и това улеснило унгарската политика. Онези оцеляли български и гръцки аристократи, заявили претенции за реституция на имотите им, получават отказ. Така в Тракия земи получават маджарски аристократи, участвали в походите срещу османлиите, образувайки един вид буферна територия между османците от една страна и от друга Търновското кралство, Видинското царство (също маджарски васал) и Добруджанското деспотство, приело унгарския суверенитет също през 1397 г., но в църковно отношение подобно на Видин подвластно на патриарха в Константинопол. Османците освен земи в Тракия, запазват Западен и Северен Анадол, но в Централен са спрени от Караманската дъргава и възходът им завинаги е пречупен.

В следващите стотина години на Балканите се засилва процесът на политическа дезинтеграция, заложен още през Х²V век. Сърбия се разпада на няколко големи и враждебно настроени помежду си държавици, обхаващи земите от Битоля до Смедерево, които попадат изцяло под унгарско политическо влияние. Византия въпреки известните териториални придобивки е напълно изнемощяла, за да бъде някакъв реален фактор на Балканите. Поради отдалечеността си от Естергом маджарските феодали в Тракия водят почти самостоятелна политика, но използват при изостряне на отношенията с османците заплахата от намеса на унгарския крал. Бдинското царство продължава да бъде верен и послушен маджарски васал поради нищожния си потенциал и географското си положение. Добруджанското деспотство обаче докъм третата четвърт на ХV век създава известни проблеми на Унгария, тъй като се опитва да установи топли отношения със стария си враг Генуа като противовес на маджарите и да води самостоятелна политика. В края на ХV век обаче с пълния срив на Генуа заради френските нашествия в Италия Добруджанското деспотство напълно се отказва да води антиунгарска политика.
Търновското кралство или както официално било известно в Европа от 1397 г. като "Кралство България" било в най-особено положение. От една страна споменът за някогашната велика Българска империя не бил угаснал на Царевец, но кралете в Търново си давали сметка за отчайващата пропаст между амбиции и възможности. Военният и икономически потенциял на кралство България били нищожни спрямо маджарския. Опитите на търновските монарси да си извоюват статута на галено дете на папата както по времето на Калоян и да го използват да изкопчват отстъпки от Унгария били безплодни защото след Авиньонския плен и започналия италиански Ренесанс авторитетът на светите римски отци се бил сринал катастрофално. Опитите на Шишмановци да се заиграят с неособено покорните унгарски феодали в Тракия също не довели до успех, защото последните гледали на търновските крале като на почти равни на себе си и не смятали да сключват някакви споразумения с тях. Отделно в самото кралство България едрите феодали се опирали на унгарските крале, за да защитават правата и привилегиите си от посегателствата на Шишмановци. Дипломатическите сондажи във Влашко и Молдова за общи антиунгарски действия също не дали особен резултат. Влашко се намирало също в почти васално положение спрямо маджарите и имало малки възможности за активна външна политика, а Молдова постоянно била заплашвана от полската експанзия, движена от мегали идеята "Ржеч Посполита от море до море". Така, чак до началото на ХV² век изглеждало, че маджарският контрол между Белград, Битоля, Пловдив и Варна е непоклатим...

Ама и дивотии изпонаписах тази вечер....Хайде лека.

E, браво, това много готино, благодаря ти!

Само където "изпреварваш" събитията Ясно е, че след 1402-ра няма проблеми, на мен ми е любопитно как може да стане така че да се "удържи до тогава" (щото след Ангора е лесно .
Затова е засега съм съсредоточен върху периода 1396-1402 г.

Направил съм си някаква чернова за това и тя, в кратце е следната:

Битката при Никопол (и поражението им) наистина шокира османлиите, защото те досега не познават вкусът на загубата, просто не знаят да губят. Но и самото сражение не етолкова фатално, защото нито владетелят им е убит, нито армията им е изтребена, просто са претърпели само едно военно, макар и сериозно поражение. Ефектът е по-скоро психологически. Но това убива "митът за непобедимостта" на османците.
Както и да е, Базязид, заедно с остатъците на разгромената си армия (и със сръбските васали в нея) язди бесен към Търново, кроейки планове за отмъщение. Първата му идея е, разбира се, да се укрепи в Търново и да спре набега на кръстоносците пред старопрестолният град. Една евентуална обсада на града би била много тежко изпитание на зашествениците и при тяхната липса на обсадна техника, шансът им за победа не е особено голям. При всяко положение, битката за Търново би продължила месеци и е с непредизвестен резултат. Но, винаги има едно "но", ако Баязид остане на фронта, и буде подлобен на блокада от Сигизмунд, това би имало катасртофален ефект върху властта на султана - отзвукът в Одрин би бил силен, много е вероятно да се стигне до дворцов преврат в отсъствието на Баязид. Т.е. - ако той се ангажира с една дълга есенно-зимна кампания срещу Сигизмунд, може и да е спечели с времето, но ще загуби престола си.
На всичкото отгоре, се оказва че, Търнов още не е възстановен от битките през 1396-та година и не е достатъчно укрепен за целта на Баязид. Затова и султанът оставя тази героическа роля на местният военначалник, а сам той, заедно с Лазаревич се оттеглят в Казанлък. Сръбските сили са осатавени там, за да охраняват подстъпите от балкана към Одрин, а самият Баязид препуска неспирно към столицата си. На всички местни валии в Мизия им е изпратено писмо, с което им се нарежда да се бият до последния аслан в крепостите си, под страх от смъртна казън. Самият султан скоро ще им дойде на помощ с още войска.
Така Баязид пристига в столицата си, за да разсее всяко съмнение, че е паднал в кървавата битка, събира още малко аскер и се отправя отново на север, към Ямбол. Там научава, че кръстоносците се движат по Дунав до Силистра, после са се насочили прз Шумен към Варна, на брега на Черно море, за да се отправят към Истанбул. Точно там решава да даде следващото си сражение и Баязид.
Така двете армии, едните - жадуващи реванш, другите - своята окончателна победа - се срещат отново на бойното поле на 10 ноември край крепостта Варна.

[DelaRea]

Приемаме, че и двете армии са си извадили поука от предното сражение, но че, така или иначе - християните побеждават в тази битка при Варна от 1396-та година.
Султанът напуска бойното поле, власите опустошават османския лагер, спахиите отстъпват, и няма кой верен слуга да спре коня на султана.

След това се стига до преговорите и османското предложение "мир срещу земя". Както и споменахме по-горе, Сигизмунд отначало не приема, възгодял се от победите, но времето го притиска, зимата иде, а Цариград е далеч. Вслушвайки се в съвета на своите съветници, кралят и будещ император се съгласява на "вечен мир" с османците. но не го подписва както е били уговорена на Коледа, а два дена по-късно- на 27-ми декември 1396-тас година, денят на Св. Стефан и така "коледният мир" между двете страни остава в историята като "Санстефанският мирен договор".

С него България получава своята свобода от турците и попада в сферата на маджарите-католици.