Относно наследството на Мануил.
След смъртта му така или иначе е ясно кой е престолонаследникът, със сигурност майка му ще е (един от) регентите. За своя подкрепа, Мария Антиохийска се е обърнала към любовника си Алексий Комнин. Няма как да избягаме от "латинката" - тя при всяко положение присъства. Единственият вариант, е ако Андроник Контостефан е бил предварително посочен от Мануил също за регент на малолетния император.
Проблемът е, че който и да е регент, той трябва на всяка цена да бъде добър с малки император и с неговата майка - т.е. да брани "латинските" интереси.
Което автоматично прави всеки регент враг на "православната партия".
От това се е възползвал и Андроник Комнин. Виждайки нрава му, нямаме причина да смятаме, че би се поколебал да тръгне към Константинопол, без значение кой е регент - дали е само Мария, с нейният фаворит или пък е Контостефан.
Т.е. - няма как да се разминем с това. Няма как и да избегнем и кланетата на италианци в богоспасният град. За мен тези неща са просто неизбежни.
Нямам идея, как и къде точно, историята може да криввне...
След смъртта му така или иначе е ясно кой е престолонаследникът, със сигурност майка му ще е (един от) регентите. За своя подкрепа, Мария Антиохийска се е обърнала към любовника си Алексий Комнин. Няма как да избягаме от "латинката" - тя при всяко положение присъства. Единственият вариант, е ако Андроник Контостефан е бил предварително посочен от Мануил също за регент на малолетния император.
Проблемът е, че който и да е регент, той трябва на всяка цена да бъде добър с малки император и с неговата майка - т.е. да брани "латинските" интереси.
Което автоматично прави всеки регент враг на "православната партия".
От това се е възползвал и Андроник Комнин. Виждайки нрава му, нямаме причина да смятаме, че би се поколебал да тръгне към Константинопол, без значение кой е регент - дали е само Мария, с нейният фаворит или пък е Контостефан.
Т.е. - няма как да се разминем с това. Няма как и да избегнем и кланетата на италианци в богоспасният град. За мен тези неща са просто неизбежни.
Нямам идея, как и къде точно, историята може да криввне...

или айде не той ами брат му Бодуен. Императрицата му поверява командването на войските (тя му се възхищава от малка) и през лятото на 1182 г. селджуките претърпяват унищожително поражение под стените на Никея. Андроник загива в битката в дуел с тамплиера Жерар дьо Ридфор. Победният ход на армията продължава чак до стените на Коня, която е превзета, Селджукският султанат е унищожен, а Анатолия е разделена между ромеите и Данишмендидите от Сивас.

? Тогава се шегувахте нали...
Comment