Републиканска Испания през Втората световна война

[von Danitz]

Можем ли да си представим примерно, че при Харама, интернационалните бригади нанасят катастрофално поражение на метежните генерали и след дълга настъпателна кампания, накрая републиканците си възвръщат контрола и над Испанско Мароко, да кажем през пролетта на 1939 година. Провежда се национализация, както в Кастилия и Каталуния. С помощта на Съветска Русия страната въвежда комунизъм, колективизация и държавен терор и контролираната от Сталин комунистическа партия взима връх. Армията се реформира изцяло по съветски образец. Възможно е за красота да са останали и някои интернационални бригади, примерно батальона "Хорхе Димитров" да е станал дивизия. Последните италиански и германски части са екстрадирани в Португалия.

Възможно е конфликта с Италия да продължава да е горещ. Германия също ще e много вражедбна, но при споразумение от типа Молотов- Рибентроп, отношенията може да се регулирали.

Каква ще ролята на страната във назряващия световен конфликт? Ще нападне ли Испания например Франция през юни 1940 г. Ще си сътрудничи ли с германците. Или спазвайки неутралитет, ще вземе части след френската капитулация, подобно на Сталин в Полша. Какво би станало през юни 1941 г. Хитлер напада на два фронта?

Ако някой веднага каже, че страната е много изтощена, да зареже, това е изтъркано. Испания е голяма страна, а географията и много важна. Ако е комунистическа и под контрол от другаде, няма тука кой колко е ял на закуска.

[Sula]

Комунистическа Испания от типа, който пишеш, щеше да е "сталинска" и да прави това, което й нареди бащицата. Така, че сигурно би клъвнала нещо от Франция в самия край на май 1940 г., ей така просто да не е капо.

Сигурен съм обаче, че Британия и франция нямаше да допуснат Испания да стане сталинистка, а и горещата южна кръв не е много по ходенето по свирката на някой от севера, така че левите щяха да се избият един друг в периода 1936-1939.

[Sailor_Malan]

Хитлер най-вероятно би си оставил Испания за десерт вместо да напада на 2 фронта и на единия да води тежка планинска кампания, където е много лесно да го спрат с по-малки сили, а танковете и механизираните съединения са си по-скоро беля за екипажите си(надали има по-добра тапа за планински път от кротко догаряща танкова колона). Южна Франция, много е вероятно да бъдат подръчнати от Сталин да го свършат, но това би им удължило линията на отбраната и оттатък Пиринеите вече няма да са в такава изгодна позиция

[Гост]

Чисто геополитически никой не би допуснал подобна държава по тия географски ширини.
Отделно-нито удържането и е лесно (СССР е на другия край на континента),нито връждебните и съседи са малко (да не кажа всички).
Републиканците като цяло не се ползват с особено сериозно одобрение сред населението (като цяло),комунистите-още по-малко.И е нормално да е така-не можеш да очакваш че в една доста консервативна,като народопсихология и доста религиозна страна някой ще гледа с добро око на стрелянето по християнски статуи примерно.
Отделно-тук левите сили,които се опитват да противостоят са даже още по-разнородни идеологически отколкото в руския вариант.В републиканските сили с не по-малка тежест стои една сравнително умерена социал-демократическа левица,която не мисля че е особено просъветска,плюс анархистите(чиято подкрепа сред левите среди хич не е малка) и които също не са просъветски настроени,плюс регионални сепаратистки организации,които са с определена националистическа риторика.Така че и това не е сигурно-дали ако подобна държава все пак възникне напрактика ще е сталинистка.
Ако тая сбирщина по някакъв начин успее да постави под контрол цялата територия то още на следващия ден бившите съюзници ще се хванат един друг за гушата и ще се самоизбият.
Така че в най-лошите сценарии за националистите виждам едно протакане на войната.Със сигурност ВСВ ще завари Испания все още във война.А и вероятно ще се стигне до още по-сериозен териториален разпад на държавата.

[gollum]

Ок, приемаме, че се е случило (това е и идеята на алтернативните теми - ключовият факт се приема за достоверен (разбира се с някакво обосноваване, което Даниц е привел, макар и накратко). Какво става оттам-насетне? Идват ми на ум няколко насоки, по които може да се рови:

1? Влияние върху съветско-германските отношения
И в ТР те се развиват трудно и бавно, с периоди на значително замразяване (особено 1938-1939 г.). Интересно е да си помисли в каква посока това ще повлияе: дали загубата (за Германия) ще направи Хитлер още по-неостъпчив, т.е. до пакт Рибентроп-Молотов няма да се стигне (или ще се стигне доста по-късно) или пък напротив, това ще го накара по-рано да потърси подобряване на отношенията и този пакт ще се случи няколко месеца по-напред във времето (и може би по-бързо ще се развие)? Особено ако се замислим за перспективите пред съвместно настъпление срещу Франция/Великобритания/Полша? Има много какво да се мисли в тази посока.

2? Как ще повлияе това върху отношенията между Франция/Великобритания и Германия
Това също е интересен въпрос. Възможно ли е за западните правителства подобно "настъпление на комунизма" да измени дотолкова ситуацията, че те да "натиснат" Полша да удовлетвори немските искания и въобще да действат в посоката, от която Сталин се е боял (съвместно с Германия настъпление срещу СССР, при което франция и Великобритания "стоят отстрани, помагайки негласно на Германия)? Като се има предвид как е настроен към СССР британският министър-председател и екипа му, то никак не е невъзможно.

3? Как ще повлияе това събитие върху отношенията между СССР и Франция/Великобритания?
Също интересен въпрос, обвързан с предходния. Вероятно няма да се стигне до никакви опити за преговори, в търсене на ново подсигуряване на статуквото - и така британските и френски представители действат с неохота, но в подобна ситуация може би въобще не би се стигнало до тази игра. Т.е. изолацията на СССР вероятно ще е по-пълна, отколкото в ТР.

4? Влияние върху Италия
Интересен въпрос, особено ако някакъв конфликт продължава да тлее. Антисъветските настроения на Мусолини очевидно ще са по-силни, отколкото в ТР. Същевременно възможностите му може би ще са малко намалени - най-вече от опасения. Мисля си, че донякъде нещата ще се движат във фарватера на германо-съветските отношения. Ако по точка едно се стигне до някакъв анти-демократичен пакт, то е възможно и помиряване на двете държави за сметка на обещания от територията на Франция (а и британски колонии).

5? Какви възможности за действие предоставя съветска Испания на СССР
Това е също толкова интересен въпрос. От една страна, както отбеляза Сейлър, тази държава по суша се отбранява достатъчно лесно. От друга страна, дългата брегова ивица и слабите ВМС е правят доста уязвима по море. Т.е. някак естествено страната може да се отбранява добре срещу континентален противник, но няма кой знае какви възможности да му въздейства и заедно с това е уязвима за морски противник (Великобритания) и има известна възможност да действа срещу такъв, с оглед на възможностите да се затваря западния вход на Средиземно море, както и да се действа по близките острови. Но за последното Испания не разполага със задоволителни военно-морски сили и достатъчно самолети.
Как СССР може да повлияе на това? Може да помогне икономически, т.е. в някакъв смисъл може да се спомогне реорганизацията на страната на "военна нога". Но самият СССР тепърва се превъоръжава, а и при това не разполага със сериозни военноморски сили и технологии, нито със съответната морска авиация (за въздействие срещу британски бази). Така че трудно ще може да повлияе положително в тази насока.
Континенталната връзка, от друга страна, е сложна както за настъпление срещу Испания, така и за настъпление от Испания. Т.е. континенталното виляние сякаш няма да е много голямо, дори и Испания да разполага със значителни сили.

6? Вътрешното състояние на държавата
Даниц забранява (с основание) въпроса за изтощението от Гражданската война, затова го оставяме настрана. Остава обаче разделението, както по отношение на доскорошната война, така и в редиците на победителите, за което спомена Божилов. Ясно е, че терорът позволява да се преодолеят и двете сили, но на значителна цена в хора, средства и възможности. Т.е. това ще отслабва страната. Може да се обсъди и какви биха били жертвите на една колективизация и опит за насилствено увеличаване на градското население (развитие на тежка индустрия) и съответните реквизиции на продукция от селското стопанство. При всички случаи положението ще е сложно.
Интересно е да се разсъждава какво ще стане с колониите и евентуалната възможност за колониална политика. Дали ще има "свобода и комунизъм" за местното население в една интернационална посока или пък опити за увеличаване на колониалните територии по днякакво подобно прикритие? Особено щом действията в Африка започнат по-сериозно.

[von Danitz]

Една комунистическа Испания би била доста анти-британски насочена. Ако е под контрола на Сталин, тя ще антиколониална и антифашистка. Същевременно, това може да консолидира демокрациите (Франция, Англия) и тоталитарните европейски страни (Германия, Италия). За Хитлер Испания не е ключова, но за Мусолини това ще е трън в очите. Напълно е възможно британо-италианско и френско-италианско сътрудничество. Самата Франция, със силната си компартия ще е в доста деликатно положение. От една страна ще има опасност революцията да прескочи Пиринеите, от друга Френска Африка ще е подложена на истинска пропагандна атака от комунистите. Войната в Алжир може да стане реалност 20 години по-рано.

Португалия ще наблегне на британските си връзки, но не е изключено да се плъзне и по обратната страна и да се комунизира. Това вече прави нещата да са крайно неблагоприятни за Англия.

Тук вече може да настъпи и часът на Германия, която да търси пробив чрез разбирателство с Москва. Ще загуби Италия, но това дори може да е добре за нея.

[messire Woland]

Тук вече може да настъпи и часът на Германия, която да търси пробив чрез разбирателство с Москва. Ще загуби Италия, но това дори може да е добре за нея.

Представям си как вместо Deutsche Afrika Korps, ще се осъществи един странен опит за съвместно италианско-британско настъпление в Австрия