Ако Червената армия не беше спряла след 9 май

[Kramer]

По-горе се бях усъмнил във възможността американците да имат достатъчно атомни бомби.
Не съм съгласен от горепосочените фактори единствено с твърдението на Никд2 за 24 млн. съветска армия.

[gollum]

По-горе се бях усъмнил във възможността американците да имат достатъчно атомни бомби.

Аз се поразтърсих и намерих, че през 1945 г. имат 6 бомби, през 1946 г. са добавили още 5 и вече са 11, през 1947 г. вече са 32; през 1948 г. са 110; през 1949 г. са 235 (СССР има първата си бомба). През следващата година стават 369 (СССР вече има 5), а през 1951 г. са 640 спрямо 25 за СССР.
Ако сметнем, че "лошият сценарий" ще се развие през 1945 или през следващата година, то САЩ имат известно количество бомби за да сторят това-онова. През 47-ма вече е съвсем късно - имат достатъчно. При това, ако нещата се бяха влошили, вероятно производството би било увеличено, а е възможно и за СССР да бе по-трудно да открадне бомбата, ако се водеше война. Поне до 52-ра година САЩ имат пълно превъзходство в тази област и достатъчен арсенал, за да съсипят СССР.

За другите неща вече съм писал. Реално СССР имат в Европа по-силна и голяма полева армия, но в перспектива предимството е на страната на САЩ поне за известно време (докато СССР се възстановяват от войната). Въпросът е, че чисто политически е почти невъзможно да се случи подобно нещо.

[Гост]

Ако не беше.... щеше да напредне още малко в Германия, след което бързо щеше да се формира европейски съюз със САЩ и поражението на СССР щеше да е неизбежно. И без това в последните дни сред немците се носят слухове, че започват съвместни действия с американците срещу СССР, а кой както може от целия Вермахт бяга и се предава на запад.

С помощта на американския ресурс и войска, разбира се, един съюз между Европа и САЩ щеше да е фатален за другата страна.

Затова и няма вариант, в който СССР да не спре. Такъв има в края на 30-тте г., но тогава военната обстановка в Европа е съвсем различна.

[ahileas]

5.Доколкото знам във Франция, след войната, комунистическата партия
почти печели изборите и това означава,че там ще има някакво партизанско движение.

А начело на тази съпротива, разбира се ще са Рьоне Артуа и мадам Едит

[Гост]

Спечелени избори и съпротива не е едно и също, пък и френската съпротива не е толкова комунистическа, колкото патриотична. Доколкото я има...

[gollum]

Доколкото знам във Франция, след войната, комунистическата партия почти печели изборите

Въпросът е, че това твърдение не е кой знае колко точно. На 21-ви октомври 1945 г. се провеждат избори, общо има 586 места, от които компартията печели 159. Това, наистина, е най-високия резултат (следван плътно от френското републиканско движение със 150 места - това е партията на де Гол), но са само 26% от местата. Формира се правителство, начело с де Гол (много ще се радвам някой да ми обясни как де Гол ще превърне Франция в комунистическа държава или ще оглави съпротивително движение срещу западните съюзници )на основата на трите партии с най-много гласове: френската компартия, партията на де Гол и Френската интернационална работническа партия (със 146 места). Заедно трите печелят 74% от местата.
Така ще е вярно да се каже, че левите печелят тези избори, но също толкова очевидно е, че гласовете им са разпределени в няколко леви партии (не са само тези двете), от които само над компартията Сталин може да има някакво влияние. Но влиянието е едно нещо, съпротивата срещу освободителите - съвсем друго. Още повече, ако СССР е агресор.
Така че фактите говорят друго: четвъртата република не е комунистическа, а по същество повтаря третата. И затова след известно време е сменена от петата (под ръководството на де Гол).
С времето, обаче, нещата се променят и компартията започва да губи от популярността си, а изместените (донякъде заради режима на Виши) по-консервативни партии възвръщат своето.

Що се отнася до френската съпротива през войната - все пак я има. И е най-различна: националистическа, социалистическа, комунистическа, демократична...

[Гост]

Не, пряко комунистическа четвъртата република не е. Но да не забравяме горчивината на маршал Петен от поражението през 1940 г. "Дотук ни доведоха 20 години марксизъм." Упрекът му има някои основания, доколкото четвъртата република, точно както и третата, сериозно навреждат на френската държавност, с прекалено "ляводемократични" средства. (Всички филми за френските гангстери от Ница са от или за времето на Мендес-Франс, с някои изключения )

Не случайно де Гол трябваше да прави петата. /Следвоенна Франция се свестява рано и избягва съдбата на Италия. Не, че сега там е останало нещо от де Гол, де, но това вече не е по темата./

[Kramer]

Де Гол, разбира се е презирал съюзниците си, отношенията му с Рузвелт са били доста студени, с Чърчил се е разбирал до някаква степен, на Атли и Труман е гледал като на политически изтърсаци, респект е имал от Сталин единствено, все пак като аристократ не би довел Франция до комунизъм.

[gollum]

Така е и за това си има причини (сащианците дълго време отдават предпочитанията си на друг ). И политиката на де Гол по-късно е независима. Същественото, обаче, е друго: той не би искал да види Франция "червена", да не говорим, че за повечето французи американците са "освободители. Въобще не си представят психологически как те ще тръгнат да воюват срещу тях само след една или две години. Това е невъзмжно и политически.