Ако 1915 бяхме нападнали Гърция

[Zalmoxis]

http://upload.wikimedia.org/wikipedi.../4f/WWI-re.png ...

[Deadwing]

Проблемите ще са ни с Русия,а не с Гърция.По това време гърците още не са в Антантата и да искат никой няма да им даде.Проблема е в Македония, но ако сърбите са разбити, а ние спрем австрийците Антантата може би ще го реши в наша полза.Южна Добруджа е обещана на България, когато съюзниците са се опитвали да ни присъединят към тях и при Трансилвания за Румъния може и да я получим.Ама за всеки фронт има едно "Ако".Може да се изданим с Истанбул, да не помогнем на Сърбия и да трябжа и на нас да помагат.Но при всички случаи е щяло да е по добре отколкото да се вклучим към Централните сили.

ЦЕнтралните сили ни предлагат мечтата за национално обединение и единственното влизане във войната би могло да стане само на тяхна страна,а и те така или иначе са добрите :Д

[kiosev]

ЦЕнтралните сили ни предлагат мечтата за национално обединение и единственното влизане във войната би могло да стане само на тяхна страна,а и те така или иначе са добрите :Д

Те може да са "добрите" ама е трябвало да видим кои са по-силните.Антантата също ни обещава много територии(колко ще получим е спорно) и тези до линията Мидия-Енос, които са сигурни, защото Турците са и противници.А с Централните сили може да сме окупирали половината Балкани през Войната ама накрая ги губим всичките заедно и с наши територии.

[Persian]

ама е трябвало да видим кои са по-силните.

През 1915 всички са били силни Трябвало е да изберем по- перспективната страна,но победите и парите на Централните сили "замъгляват" преценката на Фердинанд и управляващата върхушка

[Sula]

Нелепо е да се мисли, че ако бяхме влезнали през 1915 г. в Истанбул, някоя от Великите сили щеше да ни го остави, па била тя и наша съюзница.

Голямата придобивка от една такава акция щеше да бъде, че Антантата щеше да отвори много врати пред нас по другите ни наболели въпроси, за да им предадем това свое завоевание.

Мисля, че при този сценарий британците щяха да държат гърчетата под контрол. Русия не би оставила румънците да се ширят между тях и Истанбул и шяха да ни поощряват активно да браним техните интереси в и около града, срещу повече пространство в Добруджа. Сърбите щяха да бъдат убедени от съюзниците си да си гонят разширението в направление Босна и Хърватия, а Франция и Британия биха счели, че са ни надхитрили ако заменим превзетата част (единствено възможно на европейския бряг на Босфора) от османската столица срещу Македония.

Ние тук обаче можем да си мечтаем, но интересното е дали някой от тогавашните ни политически мъже е размишлявал върху подобен вариант на развитие. Така че въпросът за повече информация по случая остава към тези, които я имат. Споменах вече ген. Стилиян Ковачев. Други?

[Deadwing]

Нелепо е да се мисли, че ако бяхме влезнали през 1915 г. в Истанбул, някоя от Великите сили щеше да ни го остави, па била тя и наша съюзница.

Голямата придобивка от една такава акция щеше да бъде, че Антантата щеше да отвори много врати пред нас по другите ни наболели въпроси, за да им предадем това свое завоевание.

Мисля, че при този сценарий британците щяха да държат гърчетата под контрол. Русия не би оставила румънците да се ширят между тях и Истанбул и шяха да ни поощряват активно да браним техните интереси в и около града, срещу повече пространство в Добруджа. Сърбите щяха да бъдат убедени от съюзниците си да си гонят разширението в направление Босна и Хърватия, а Франция и Британия биха счели, че са ни надхитрили ако заменим превзетата част (единствено възможно на европейския бряг на Босфора) от османската столица срещу Македония.

Ние тук обаче можем да си мечтаем, но интересното е дали някой от тогавашните ни политически мъже е размишлявал върху подобен вариант на развитие. Така че въпросът за повече информация по случая остава към тези, които я имат. Споменах вече ген. Стилиян Ковачев. Други?

Секретарят на Стамболийски,не помня как се казваше :С

[Sula]

Кой? Стоян Калъчев частният секретар на Стамболийски ли? Та той в 1915 г. е бил в късния си пубертет и едва ли е мислил за друго освен как да си изкара хляба. Иначе после става много добър и верен частен секретар, но доста ограничен в политическите си способности.

Според мен през 1915 г. Стамболийски не е имал секретар, а и да е имал едва ли му е разрешавал да изказва свободно мнението си, особено тогава когато то е противоречало на неговото. Стамболийски е против намесата на България във войната изобщо, така че ми се струва съмнително секретаря му да разсъждава за намеса на строната на този или онзи в нея.

За други по-сериозни фигури да знаете?

[Deadwing]

Кой? Стоян Калъчев частният секретар на Стамболийски ли? Та той в 1915 г. е бил в късния си пубертет и едва ли е мислил за друго освен как да си изкара хляба. Иначе после става много добър и верен частен секретар, но доста ограничен в политическите си способности.

Според мен през 1915 г. Стамболийски не е имал секретар, а и да е имал едва ли му е разрешавал да изказва свободно мнението си, особено тогава когато то е противоречало на неговото. Стамболийски е против намесата на България във войната изобщо, така че ми се струва съмнително секретаря му да разсъждава за намеса на строната на този или онзи в нея.

За други по-сериозни фигури да знаете?

Константин Муравиев - действащ капитан на фронта
Генерал Жеков - главнокомандващ българските войски
Гео Милев

Но те говорят повече за състоянието на войниците ни на фронта.Прочеттете манифеста на Фердинанд - в него си пише всичко.Може би и доживотната пенсийка,която му отпуска Германия го кара да наруши конституцията,обявявайки война без дори да пита народното събрание заедно с В.Радославов.


Имам една любима мисъл на Стамболов,която в валидна за всички национални катастрофи макар вече да е умрял,когато се случват: ''Македония ще стане гробницата на България'' - така и става

[Sula]

Deadwing,

Двама от тримата изброени не са сериозен фактор в Българската политика през 1915 г., а ген Жеков е способен, но послушен военен и едва ли би си строшил достолука с величеството, за да обърне политическия му курс.

А за другото съм съгласен. Стамболов е добър пророк на лоши събития. Това, което ме удивява е, че в българските учебници се пише за национални катастрофи, а не за национални предатели каквито са Фердинанд и Радославов, които гушват огромните подкупи, за да вкарат България във войната преждевременно и без да се обмислят добре и сондират каквито и да е алтернативи.

А може би нашата национална катастрофа е перманентното присъствие на предатели по върховете на властта. Погледнато от този ъгъл катастрофата продължава.

[Deadwing]

Deadwing,

Двама от тримата изброени не са сериозен фактор в Българската политика през 1915 г., а ген Жеков е способен, но послушен военен и едва ли би си строшил достолука с величеството, за да обърне политическия му курс.

А за другото съм съгласен. Стамболов е добър пророк на лоши събития. Това, което ме удивява е, че в българските учебници се пише за национални катастрофи, а не за национални предатели каквито са Фердинанд и Радославов, които гушват огромните подкупи, за да вкарат България във войната преждевременно и без да се обмислят добре и сондират каквито и да е алтернативи.

А може би нашата национална катастрофа е перманентното присъствие на предатели по върховете на властта. Погледнато от този ъгъл катастрофата продължава.

Е независимо,че Муравиев не е сериозен фактор в политиката през 1915,става министър няколко пъти,много пъти народен избранник и последно министър - председател.

Българските учебници са писани от възможно най - некомпетентните български историци и единствената им цел е да накарат хората да не ги отворят...Трагедията на българия в политическия елит е пълна с малко,но все пак много значителни личности - Стамболов,К.Стоилов,Малинов е уникален политик

[г-н Никой]

Целта на целия този фронт е увличането на войски от Антантата така,че ликвидирането му е напълно безполезно за Германия.

След ² световна война ген. Лудендорф заявява, че единствената фанална грешка на Германия през войната е, че била оставила да се продъни Южният фронт.

[Sula]

Лудендорф е много прав, както често е характерно за него, само дето след дъжд- качулка.

Това трябваше да го мисли и да действа според тези си замисли през 1918 г., когато немците и австрийците ни бяха позарезали.

Все пак основната вина за провала си е наша. Не може да караш 1 милион селяни да воюват голи и боси 3 години, като в същото време в тила търгаши крадът и се обогатяват за сметка на доставките за фронта, а бедните им семейства се облагат с нови и нови данъци и реквизиции!

Това ни връща към темата на нашата дискусия. Ако България въобще трябваше да се намеси в Първата световна, то тя трябваше да планира това да се случи с бърз удар (или удари), които да й носат завоевания ценни за съюзниците ни (които и да са те), за които те да са готови да ни освободят от тежестта на интензивно участие във военни действия (или поне да ни дадът избор за това- пример Гърция). И в замяна, на които да можем да постигнем стратегическите си цели: Македония и Южна Добруджа.

Удар в направление Истанбул през 1915 г. изглежда като един от възможните вариянти за бърза и ефективна намеса целяща участие в превземането на цел безсмислена за България (наивно е да се мисли, че Великите сили щяха да ни търпят в този град, където няма и много сънародници), която обаче можеше да бъде заменена срещу ценни за нас и маловажни за Великите сили цели като Македония и Южна Добруджа.

От там разправата с гърчетата щеше да е въпрос на време и желание.

[багатур]

Лудендорф е много прав, както често е характерно за него, само дето след дъжд- качулка.

Това трябваше да го мисли и да действа според тези си замисли през 1918 г., когато немците и австрийците ни бяха позарезали.

Все пак основната вина за провала си е наша. Не може да караш 1 милион селяни да воюват голи и боси 3 години, като в същото време в тила търгаши крадът и се обогатяват за сметка на доставките за фронта, а бедните им семейства се облагат с нови и нови данъци и реквизиции!

Това ни връща към темата на нашата дискусия. Ако България въобще трябваше да се намеси в Първата световна, то тя трябваше да планира това да се случи с бърз удар (или удари), които да й носат завоевания ценни за съюзниците ни (които и да са те), за които те да са готови да ни освободят от тежестта на интензивно участие във военни действия (или поне да ни дадът избор за това- пример Гърция). И в замяна, на които да можем да постигнем стратегическите си цели: Македония и Южна Добруджа.

Удар в направление Истанбул през 1915 г. изглежда като един от възможните вариянти за бърза и ефективна намеса целяща участие в превземането на цел безсмислена за България (наивно е да се мисли, че Великите сили щяха да ни търпят в този град, където няма и много сънародници), която обаче можеше да бъде заменена срещу ценни за нас и маловажни за Великите сили цели като Македония и Южна Добруджа.

От там разправата с гърчетата щеше да е въпрос на време и желание.

Проблема, е че всички тези "компенсации" ние им даваме Цариград-те на нас интересуващи ни теритарии са с едно голямо АКО: съседите 5 пари не дават за българските интереси! Та Сърбия дори през лятото на 1915, когато ножа и е опрял до кокала не ще и да чуе за отстъпки в Македония - дават ни до Щип и толкоз! В Белград искат контрол над железницата до Солун вовеки, и хич не ги е еня за нас. Дори има хора като престолонаследника Александър които искат България за враг - респективно при една крайна победа да бъде довършена окончателно-както и става!

[Sula]

Прав си, Багатур, само дето по това време Сърбия няа излаз на море и за това й трябва Солун. След войната тя се "обединява" с Черна гора и Хърватия и й се отваря брегова ивица от 1000 км.

Нещо повече, мислиш ли, че ако получехме благословията на британци, французи и руснаци, сърбите щяха да имат глас? При едно такова положение българската армия можеше и да не чака особено разрешение от сърбите да си вземе това, което е нейно по безкръвен начин, тъй като така и така сръбските сили в Македония са символични, а основните й такива са сковани на Сремския фронт.

Подобна щеше да е ситуацията ако бяхме решили да се намесим в гръцката междуособица между Венизелос и кралят им. Сърбите нямаше да може да им помогнат, англо-френците нямаше да ги е много грижа стига да не ламтим за Солун и брегова ивица. А руснаците със сигурност щяха да направят всичко възможно да сдържат румънците. В случай на неуспех щяхме да сме вече лице в лице с германците и австрийчетата, но с Дунав и нашия по-висок бряг помежду ни.

С няколко думи щеше да е интересно. Много интересно.

[Kramer]

Трябвало е да преминат границата нашите войски и да влязат поне в Солун. В Цариград не сме успели, поне в Солун...А така се оказа, че в многовековната си история, тия градове сме ги гледали само на картинка.