Хипотетивка- Германия+СССР срещу Великобритания+САЩ

[Kramer]

Много интересно става с Китай. Ако Япония е на страната на Германия и СССР, дали Чанкайшистки Китай има въобще някакъв шанс? По-скоро разделяне на Китай на 2 зони. Съветска с марионетен режим на Мао и японска-на юг, предполагам че и Манджоу-го ще бъде разделена на 2 или изцяло ще премине към СССР, което е и по-вероятно. Ако пък "пристане" на АЛ, това ще е в резултат на поражение, в другия случай САЩ трябва да предава приятеля си Чан Кай Ши като "цена за булката".

[gollum]

прдвид че в началото на темата беше споменато че идологическите различия не се вземат предвид...

Така е, Гоги, имаше уговорка, но не точно в този смисъл. Ако премахнем въобще влиянието на идеологията, трябва да се откажем и от политиката и тогава не е ясно какво въобще обсъждаме? По-добре да се съберат няколко души на HoI2, да си разделят държавите и да се пробват. "Реализмът" ще е на същото ниво.
За мен темата има смисъл само ако запази някаква реалистичност. В името на самото обсъждане приемаме една корекция спрямо реалността: серията от разговори между Германия и СССР през втората половина на 1940 г. са успешни. Това ще означава само едно - че Сталин приема условията на Хитлер, евентуално с лека корекция за протоците (за да има все пак нещо, което да го накара да приеме).
Какво ще означава това на практика? Германия и Италия си разделят Европа, малка част от Близкия Изток и Северна Африка (в перспектива с усвояване на континента).
СССР "взима" каквото вече е усвоил, плюс Финландия (става съветска). България и Турция остават в съветската зона на влияние без да се окупират, но със съветски военни бази (флот и малко армия). СССР "получава" свободно развитие към Персия, част от Близкия изток (вероятно Арабският полуостров, Сирия и въобще британско-френските владения все пак ще са италиано-германски) и, разбира се, Индия. Ако се договорят и за Китай това автоматично прехвърля Япония в другия лагер. Впрочем, Индия е достатъчна за тази цел.
Общо взето, тези преговори решават кой да е в Оста за дълго - СССР или Япония. Интересите на двете държави в Азия се преплитат много фатално. Това се добавя към сериозните проблеми между тях, както и опасенията, трупани с десетилетия. Малко вероятно е сталин да влезе в един съюз с Япония, ако не я "одере" съществено.
Приемаме, че това се случва, т.е. договарят се така да си разпределят благата, като преговорите заемат времето до края на пролетта на 1941 г.
Какво става след това? Вече обрисувах какво ще стори Германия - плановете на Хитлер са съществували и в ТР - съкращаване на сухопътните сили до 80-100 съединения, с перспективата всичките да се моторизират. Разбира се, немската индустрия трудно ще обслужи тази задача за по-малко от 3 години (особено при плановете за съкращаване на военното производство, които ще влязат в сила), а и, което е по-съществено, няма достатъчно гориво.
За сметка на съкращенията в производството, ще се въведе програма за превъоръжаване във флота и на авиацията. Не че има как да бъдат догонени АЛ, но поне да има някаква компенсация. Подводната война ще върви както в ТР, същото малко или повече ще важи за въздушната.
При Италия едва ли ще има големи промени, спрямо реалността, освен че пак ще пробват да се оправят сами в Северна Африка и вероятно ще поискат немска помощ. Първоначално тя няма да е по-голяма, отколкото в ТР, така че нещата в Средиземно море ще се развиват поне до 1942 г. както в ТР.
СССР ще продължи и завърши програмата си са превъоръжаване. Т.е. към средата на 1942 г. ще има около 400 дивизии, от които поне 80 танкови и 40 моторизирани.
От тази огромна армия само малка част реално ще се ангажира във военни действия, защото просто няма да има къде и как. Вероятно, не повече от 40-60 съединения общо.
Както вече написах, вероятността да има съвместни действия на немски и съветски сили, особено пък в Европа, е нулева. Те ще са "съюзници", доколкото ще си поделят Евразия, но не повече от това. Доверие между тях липсва, причини за недоверие и за конфликт има много. Това ще се развие с времето, особено щом стане ясно, че Германия и Италия изнасят основната тежест на борбата с АЛ.
Ако Япония се преметне на страната на АЛ, то тогава СССР ще има няколко фронта с нея: далечния изток, Корея, Манджурия, в перспектива Китай и Индия. Ако ли не, то фронтовете му ще бъдат ограничени.
Възможно е това да го превърне в "оръжейница" на Европа, но е малко вероятно. Не вярвам Хитлер да склони на подобно нещо, а и качеството и стандартите са твърде различни.
Така достигам до въпроса на Одзава:

Производствените възможности на СССР ще зависят правопропорционално от помощта на Германия. ако допуснем, че тя ще е от порядъка на оказваната от съюзниците - тогава съществени разлики с ТР едва ли ще има.

Не, Германия не е в състояние да окаже подобна помощ. Не разполага с подобни суровини за себе си, камо ли да ги раздава. Няма и подобна продукция (камиони, автомобилна техника, а и жп-техника в такъв обем), че да я раздава - собственото й производство не стига за нея. Същото важи и за авиодвигатели и прочее "сложна" техника. Няма да има и достатъчно "техническа помощ", а и да си призная, съмнявам се Хитлер да би позволил подобно нещо.
Най-вероятно сътрудничеството им ще прилича на това от преди съюза, т.е. ще купуват суровини и ще изнасят промишлена продукция, но такава, която не е стратегическа. Още повече, че им трябва да компенсират външно-търговския баланс.
Погледнато в перспектива, двете държави на първо време няма и да имат нужда да развиват подобно промишлено производство, защото няма да трябва да компенсират военно-временни загуби в размер,като от ТР. Т.е. по принцип военното им производство ще е по-малко, отколкото в ТР. Това важи повече за Германия, където знаем какви идеи има диктатора по този въпрос. В СССР Сталин има малко по-различни разбирания, така че тяхната икономика ще се развива, но все пак с по-малки темпове.
Положително за Германия е това, че ще може за това "резервно време" да натрупа доста по-голям запас от квалифицирани резервисти и най-вече подофицери и нисш ръководен персонал. Т.е. армията й ще е по-устойчива на загуби, отколкото в ТР.
Това в някакъв смисъл важи и за СССР.
От друга страна, за СССР "лошо" ще е това, че няма да воюва с Вермахта и да "научи" съответните уроци. Т.е. сухопътната им армия ще е голяма, но значително по-неефективна, отколкото става към 1944 г. Тепърва много неща ще се учат в периода на сухопътните боеве, когато започнат. СССР ще пребивава в едно "продължено" състояние както това от края на 30-те години.
Разбира се, за населението и икономиката на страната това е добре, защото няма да има гигантски загуби, а мирният живот ще продължи.

Ако погледнем към АЛ, нещата става по-трудно да се преценят. Въобще ще е трудно да си представим как точно ще влязат САЩ във войната, какви цели ще се поставят. Макар че естественото е да овладеят постепенно британската империя и да създадат една голяма "островна империя" в световния океан и да "глътнат" като сфера на влияние Южна Америка. Ако ес разберат с Япония, ще могат да обърнат и доста по-голямо внимание на сухопътното въоръжаване. Макар че дали ще планират нападение в Европа е трудно да се каже. Но ако тръгнат по пътя на периферията и той ги отведе към Северна Африка и средиземно море, постепенно ще стигнат и до това. Въпросът е, че ще е много трудно да се справят с Германия на континента. още повече, ако СССР стои тихичко зад гърба й - това едва ли ще им е изгодно.
Иначе за "силата" на въоръжаените им сили не се притеснявам особено. Човешки ресурс имат достатъчен, промишлеността им също е достатъчно силна (поне в ТР), а и имат най-голяма способност да решават логистични проблеми, което не е чудно при поризводството им на транспортни кораби и моторизирани транспортни средства. Поне с тези въпроси показват, че умеят да се справят най-добре в ТР, ева ли ще е различно в алтернативката. Въпросът е дали ще си поставят такива цели или ще се задоволят да охраняват британските острови, да действат по периферията и да заложат на стратегическата авиация.
За подводната война вече писах - малко вероятно е тя да се развие много различно от ТР. В крайна сметка, това средство ще загуби ефективността си.

Какви са решенията на ситуацията? Аз вече ги споменах. Първо, да се привлече Сталин, с обещанието за половин Европа. Лесно може да стане, защото от един момент нататък положението между съюзниците в ЕАП ще се нажежава, а Хитлер вече няма да има какво да му предложи. още по-лесно ще е, ако Сталин първоначално се е съгласил без да получи каквото желае в Европа.
Вторият вариант е атомното оръжие като естествено развитие на концепцията за авиационно стратегическо настъпление. Изключително Оруеловско ще се получи. Обаче е възможно, за съжаление. Интензивното използване на атомно оръжие ще е възможно през втората половина на 40-те години и не бих се изненадал, ако бъде използвано срещу Германия най-вече.
Но като цяло ситуацията е патова. Т.е. напомня тази между двете свръхсили след това, но без атомния баланс неизбежно ще стои в гореща фаза. А тъй-като свръхсилите няма да са две, а повече, няма да има и баланс. В такъв случай е естествено по-големият диктатор да "излапа" по-малкия, т.е. в перспектива ще има съюз между САЩ и СССР за разделяне на Европа. Което ни докарва до различна на вид "Студена война".
Това ако гледаме общите потенциали. Когато се пише конкретен сценарий, трябва да се правят конкретни избори, а не да се работи с вероятности, така че е възможно потенциално да се "докара" до какъв ли не резултат.

По-скоро разделяне на Китай на 2 зони. Съветска с марионетен режим на Мао и японска-на юг, предполагам че и Манджоу-го ще бъде разделена на 2 или изцяло ще премине към СССР, което е и по-вероятно.

Не виждам как въобще е възможно Япония да се съгласи на нещо подобно. Подобно предложение автоматично ще изпрати Япония в другия лагер.

[Kramer]

Голъм: "Ако Япония се преметне на страната на АЛ, то тогава СССР ще има няколко фронта с нея: далечния изток, Корея, Манджурия, в перспектива Китай и Индия."
По-горе поставих въпроса за Китай на Чан Кай Ши. Мислиш ли че Микадо и генералисимуса ще си стиснат ръцете, заедно ще пришият главите на закланите в Нанкин и съвместно с АЛ ще тръгнат с викове "Банзай" и "Ша" срещу СССР и Германия, изградила армията на Гоминдана?!

[Kramer]

А и резултата от сраженията в Манджурия е предвидим още от Халхин-гол.

[Kramer]

Пишеш че "ще се използва "мобилен отряд" от 20 съединения за активни действия в Северна Африка и Близкия изток, предимно моторизирани и танкови".
Това в случая би решило всички проблеми на Германия и Италия в региона.
Представям си как САЩ трябва да се напъва здраво като през ТР, за да изпрати половината на това през Атлантика с неясен резултат.

[gollum]

Крамер, струва ми се, че гледаш много откъслечно на нещата. Но да карам по ред.
Първо, Япония, СССР и Китай. За японската армия е напълно неприемливо СССР да има каквито и да е позиции в Китай, камо ли в Манджурия. Те такова нещо няма да приемат. В този смисъл, много по-лесно ще им е да работят по някакъв начин с колаборационистите в Китай, а какво ще се случи с Чан Кай Ши не е много ясно. Така или иначе, той не представлява чак такава сила, а и е изцяло зависим от САЩ и Великобритания в тези работи.
Накратко, цялата работа е сложна и объркана, но е ясно поне едно: за Япония ще е неприемливо каквото и да е "разширение" на СССР в посока Китай или въобще близо до тяхната сфера на интереси.
Що се отнася до "предвидимостта" на резултата от подобен сблъсък - не съм съгласен. При Хасан стават ясни много неща, включително пропуските на съветската доктрина. При Халка / Номонхан нещата се доизясняват, но аз не бих си позволил да бъде толкова оптимистичен. Кампания по-далеч, в посока на Манджурия, би била доста по-проблематична от логистична гледна точка, поне на първо време. Разбира се, в перспектива и ако не са много ангажирани другаде, РККА ще се справят до тази степен. Но да не забравяме, че ще са много далеч от ефективността, която показват в същата тази Манджурия през 1945 г. Тя е продукт на много скъпо научени уроци, които в АР няма да има откъде да получат. Още повече, че основата на мобилната им сила през 1942 г. ще са механизираните корпуси, а те тепърва ще показват що за нелепо творение са.
Аз не бих отхвърлил толкова лесно японската армия като сила, особено в отбранителни операции в неудобен терен - съвсем различен от двете страни на Халка.
Чисто логистично, за СССР едновременното развитие на настъпление по три периферни направления ще е доста трудна и напрягаща задача. В нито една от тези посоки те нямат никакви добри сухопътни комуникации. А това силно ограничава както темпа на операциите, така и силите, които могат да се задействат.

Пишеш че "ще се използва "мобилен отряд" от 20 съединения за активни действия в Северна Африка и Близкия изток, предимно моторизирани и танкови".
Това в случая би решило всички проблеми на Германия и Италия в региона.
Представям си как САЩ трябва да се напъва здраво като през ТР, за да изпрати половината на това през Атлантика с неясен резултат.

Е, не се въодушевявай толкова бързо. Първо трябва да осигурят комуникациите през Средиземно море. Това като нищо ще им "глътне" цялата 1942 г. Самата подготовка на тези сили за "тропически" условия ще отнеме доста време (както става и в ТР), защото и в нашата алтернативка това направление ще има второстепенно значение в мисленето на Хитлер. По-вероятно е през 1942 г. основното направление да е осигуряването на десант на британските острови, който най-вероятно ще се провали. Т.е. въздушната и подводната война ще са приоритет, а споменатите 20 съединения ще се събират и подготвят бавно и постепенно и също токова постепенно ще се вкарват в действие. И то само защото италианците ще помолят първо за "малко" съдействие, като същевременно няма да желаят то бързо да стане толкова голямо, че техните сили да добият второстепенно значение.
Т.е. армейска група от поне 10 дивизии Ромел ще има чак през 1943 г. Най-вероятно по същото време САЩ и Великобритания ще готвят удара във френските владения. Т.е. сражения между тези армии там ще има, Оста ще има доста по-добри перспективи, отколкото в ТР, но все пак нищо още няма да е ясно. Да не забравяме, че в тази реалност няма да има помощ за СССР, т.е. поне 2000-3000 танка (това се равнява на, примерно, фронтова численост на 4 танкови дивизии) и още множество други въоръжения ще са достъпни за съюзниците по-рано. Това означава и по-бързо събиране на значителни сили за използване там.
Що се отнася до "напъването" - пренасянето не им е чак такъв проблем в ТР. Ако няма война с Япония, ще е в пъти по-лесно. особено пък ако Япония е съюзник - тогава силите за европейския театър щесе събират и превозват много по-лесно, а и подводната война ще приключи по-бързо.
Накрая, за ефективността. Съгласен съм, че поначало немските съединения имат по-висока бойна ефективност, което е нормално - въпрос на натрупан опит. Впрочем, той ще е малко по-малък, защото ни липсва войната на изток. Обаче знаем и друго, армията на САЩ демонстрира изключително бързо трупане на опит. Не би било пресилено да кажа, че ако сравняваме различните армии по скоростта с която събират и обобщават опит и го използват на практика, вероятно САЩ ще са сред първенците. Достатъчно бързо техните съединения ще добият сходна ефективност с немските, т.е. в перспектива нещата няма да са лоши за тях. Поне по периферията, където снабдяването е по-трудна задача, което пък ограничава количеството дивизии, които могат да бъдат прехвърлени и задействани ефективно.
Всъщност, решаващ фактор ще е дали Оста ще може да "затвори" Средиземно море. Ако се провалят в тази задача, според мен, рано или късно ще са принудени да напуснат Северна Африка. Ако успеят, най-вероятно патовата ситуация ще дойде по-бързо. Тогава ще имаме интересна ситуация: двете Америки, Австралия, Япония и Южна Африка, срещу Евразия. Сухопътни бойни полета ще има само по периферни ТВД, основният сблъсък ще е авиационен. Както посочих, ако не се използва допълнителен фактор - атомно оръжие, - или ако не се разпука ЕАП, подобна ситуация няма разрешение. Но пък ЕАП при всички случаи е по-нетрайно обединение от АЛ.
Ако войната напусне горещия етап и бъде оформен някакъв мирен договор между двете страни, автоматично следващата крачка ще е война между бившите партньори в ЕАП. Която СССР ще спечели.
Бъррр, подобно развитие никак не ми допада като идея.

[Kramer]

За затварянето на Средиземно море си прав. Това е неотложна задача за евразийците, специално за Германия и Италия. В случая на Франко ще му треперят гащите-ако откаже както в ТР, не се знае колко време ще може да пази неутралитета. Ако се определи на страната на АЛ рискува страната му да попадне в още една война, много по-разрушителна и която ще му струва режима.

[Kramer]

Не забравяй и фактора Пърл Харбър като особено мотивиращ американците. Ако Япония им е съюзник има вероятност малко по-бавно "да стоплят" и да се включат ефективно. Може би на един по-следващ етап, когато биха били засегнати пряко...

[Imperial]

Вместо да пишеш 3 последователни поста, просто редактирай предния си пост. Иначе нещата стават много разпокъсани.

[Гост]

Този евроазиатски съюз как го обсъждате все едно че е възможен.Кратката му история,показва че той първо така и не е успял да се роди,а през кратките му предродилни мъки е бил толкова изтерзан че няма по накъде.То хубаво югоизточна Азия,но двете основни сили в тоя съюз имат една камара места в самата Европа за които ще има търкания, които не са решими.Бегъл поглед на една географска карта(която май някои пишещи в темата не са поглеждали от доста време) ще покаже че между двете свери на влияние има граница,който е дълга хиляди километри и почти навсякъде по самата граница има нацвъкани било стратегически коридори важни и за двете страни,било източници на важни ресурси.
Може би само в региона около Полша и Прибалтика търкането е по-слабо интензивно и затова и там все пак е просъществувала някаква подялба.
Навсякъде другъде тая подялба ще остави горчивия привкус в устата че са били преметнати.И на двете страни.Погледнато от руска страна се печели "краят на светът" и пяца за разширение към едни територии от които и сега си имат достатъчно много.Те първо тях не могат да усвоят-за къв чеп са им нови такива територии същите...Може би единственото по-благо нещо са териториите тук при нас-но там и да получат нещо ще е с много уклончивости и условности.
Погледнато от немска страна положението е също толкоз рошаво-един партньор на който не може да му се има ама никакво доверие и с който имаме да делим много, биде допуснат да се разшири да е по-близичко към нас и да са му на един шамар разстояние доста места,които са ни източници на стратегически ресурси или невралгични точки.За награда ще спечелим и това че ще гърбим сами цялата война.
Далеч преди достигането на патовата ситуация съюза ще се е разпаднал на пух и прах.При първия по-сериозен неупсех Хитлер ще тръгне на изток.Не че и другия лидер не е обсебен на тема Балканите и по-конкретно един регион от тях .
СССР и Германия(отделно и СССР и Япония) са си естествени врагове и просто не виждам какво може да ги събере.Може би колкото и парадоксално да звучи единственото нещо по което са си близки е май идеологията.

[Kramer]

Божилов, от твоята гледна точка нищо общо няма и между съюзниците САЩ-Великобритания-СССР, тук даже и идеология няма.

[gollum]

Божилов, за пореден път ми се налага през последните дни да посъветвам някого преди да реагира на едни-два поста в някоя тема, първо да си направи труда да прочете в началото за какво става въпрос, пък и да се прегледа дискусията няма да навреди. Та, ако си направиш този труд, ще забележиш, че никой от пишещите в темата въобще и не смята, че подобен съюз е възможен и то поради тези и други съществени причини. Но алтернативката бе зададена така "да видим какво би станало, ако за момент забравим за невъзможността и приемем някаква чудодейна възможност за такъв съюз". Един бегъл поглед за какво става въпрос в началото на темата би ти спестил необходимостта да пишеш този пост.
А въобще се стигна до това питане заради спор в някакъв друг форум. Както и да е, самата алтернативна ситуация е фантастична и, както се вижда, пак не дава възможност за победа на Германия . Ако въобще има някаква "реалност" под цялото обсъждане, то това ще са преговорите между двете държави, за които споменах. Те са "последната капка", която довежда до осъществяването на "Барбароса", но идеите за това как би могъл да се оформи такъв съюз, ако не бе прекалено малко вероятен, са взети от тях. ПП Между другото, "идеологически" въобще тези държави не са близки. Близки са Великобритания и САЩ. Впрочем, Япония е близка по-скоро до тях, макар и на по-ранен етап от развитието им, отколкото до Германия или СССР. Но това е отделен въпрос.

[Gaden Gogi]

Представям си как САЩ трябва да се напъва здраво като през ТР, за да изпрати половината на това през Атлантика с неясен резултат.

Бил и бил така добър д ани опишеш своята предтсва за това напъване, аз обещавам да ти опиша моята базина на скромно познаване на американската корабостроителна истаория...моряка сигурно също ще го направи.
Иначе при желание Перленото Пристанище винаги може д абъде заменено с друго подобно по значимост събитие.
Да кажем германска подводница потапя американски лайнер, пасажерите загиват. После по кината пускаме фирмлче за събититето добявяйки как озверелите кръвожадни тевтонци изнасилват пасажери, пасдажерки и пасажерчета, живи и не съвсем...+ като добавим още едно филмче за холокоста, и още 1-2 за зверства над поляци и лагерите в сибир, и воала- нация готова за война


Иначе ми е интересно като как (в смисъл от къде) Червената Армия (Красная Армия всех сильней ) ще успее да оперира в индия.
После като говорите за слабоста ан японците (които в началот на тихоокенаката офанзива показват много добри резултати) ...та защо никой не включва възможноста ленд-лиза да се насочи към тях? А те биха имали много по-голям апозла от СССР от него, особенно вчаста бронетехника и артилерия, пък и транспорта през пасифика ще е безпроблемен.

[Гост]

Божилов, от твоята гледна точка нищо общо няма и между съюзниците САЩ-Великобритания-СССР, тук даже и идеология няма.

Точно напротив.От трите страни,които изброяваш общото между тях е че нямат какво да делят.Ако има нещо за делене-то е дребно и сравнително лесно постижимо за разделяне.А ако има едри неща за делене,то фактът че не могат да бъдат поделени и е по-добре да останат така както са си, отдавна е бил преглътнат.
Нещо което не може да се каже за отношенията СССР-Германия(нека не забравяме и че те са съперници в една предишна война спомените от която не са особено отшумяли и у двете страни,като и двете страни излизат от тая война със загуби все по същите тия географски места от баницата,които сега тепърва се канят да делят и прекрояват).През кратката прелюдия към тоя така и нероден съюз двата великана при пръвия си опит за съвместен танц,доста тромаво се настъпват по мазолите на всяка крачка-то не са инспекции по Финландия,то не са дипломатически совалки тук по нашите краища и кво ли още не....
А идеологията я остави-казал съм го просто като вметка-идеологията е залъгалка на масите.Ако тия неща не ставаха благодарение на геостратегически интереси,а ставаха благодарение на идеологии щеше да е много лесно и можеше да играе всеки срещу всеки.Две-три сладки думички и народа е подкован с новите идеи-дали ще е антиимпериалистически пакт(както е в тази хипотетивка),дали ще е антифашистки(както е в реалността) или ще е антикомунистически при третата чисто математически възможна комбинация-голяма разлика няма.Въпрос на думички просто....


Голъм, темата имам претенциите да съм я чел от край до край и реакцията ми е по-конкретно към последното и развитие,което според мене повече подобава на един подраздел от този раздел на форума.

//offtopic
А колкото до идеологическата близост-двете идеологии са много близки.Имаме един мустакат учител и един по-малко мустакат ученик,който гребе смело от челния опит и прилага напрактика,като тук-таме видоизменя за да бъде дадената идеология приложима в контекста на народопсихологията,типична за мястото на което ще се прилага национал-социализма.При всички положения не виждам никакви прилики на нацизма с либералната демокрация,колкото и да се напъвам.Дори и ако се върнем много назад във времето ще видим,че двете черпят идеите си от две противопоставящи се една на друга философски школи.
Кво имаме при нацизма-нищо-един яростен антикомунизъм.Който е ситуативен и е възникнал заради това че на двете партии им се е налагало да делят общ електорат и да са си най-бойките опоненти един на друг в процеса на това делене.
Виж между нацизма и комунизма има огромно количество прилики.И дори,като сме тръгнали с фантасмагориите-ако приеме че тия системи просъществуват достатъчно дълго време без да грохнат и без външно влияние то след 50 години примерно биха си приличали,като две капки вода.Та толкова за тях-нека не откланяме разговора във съвсем странична посока.

[Odzava]

Или да им оставят/помогнат да си вземат Сахалин

Към 1939-40 г. сахалинският нефт не би задоволил само парада на Обединения флот. Именно поради тази причина в ТР Япония се насочва към Индо-Китай. Още 1922 г. Япония предлага на Британия да купи/получи в аренда нефтените полета на МИри и Серии и евентуално тези в Бруней. Рзбира се получава отказ. Но така или иначе повече от половината внасян в страната нефт е получаван от Индонезия и Малайзия. И много малка част е идвал от нефтените полета на Аляска.

Дилемата при Япония е, че про-американския флот може да провокира сблъсък със САЩ/Великобритания заради нуждата от суровини. Ако ги получи наготово ще бъде по-склонен да се присъедини към АП. От друга страна армията е заинтересована от победа в Китай (достъп до китайските суровини и пазари) и победата й във вътрешнояпонския пазарлък ще доведе до сблъсък с ЕАП. На практика към 1939 г. в Китай има 3 основни играча - Япония, САЩ и в по-малка степен СССР. Затова към кого ще наклони Япония далеч не е очевидно.

А за идеология в Япония ми се струва много трудно да се говори. По скоро там има прикриване на собствените интереси зад т. нар. идеологии.