ако истинските комунисти бяха взели властта, щеше да настъпи пълна анархия, докато не се появи нов Ленин да им върже каишката. Това което обяснявах и на Голум, тук не става дума само за подходящ строй за управление на голяма държава, но и до руската народопсихология. Руския народ е свикнал като погледне нагоре да вижда на върха на пирамидата конкретно едно лице, а не групи, представители и т.н. Това желание за сигурност е издигнато в култ по-голям от православието.
Според Николай ²² нямаше как да има продължение независимо от обстоятелствата - той (както също обясних на Голум) направи най-голямата грешка в историята на царизма - позволи да покаже на хората че зад лицето на монарха стои човек, а не полубожество. Той разби легендата за божествеността на монархията и заплати за това. Реално за мен временно решение би било дворцов или военен преврат с установяване на нова династия - (пак ще повторя което казах на Голум) един новоутвърден узурбатор обикновенно гледа да остави колкото се може по-ярка следа в историята за да оправдае заемането на законен трон. Но това щеше да е временно решение, което щеше да даде един скок колкото да подогони другите държави преди отново да потъне в летаргията на самобитността (което Русия прави периодично). Наследствеността на класовата принадлежност и ясното разделение на класите е в основата на пирамидата на властта в Царска Русия и не може да бъде реформирана без да събори върха на пирамидата. рано или късно трябваше да стане революция - поради невъзможност на плавния преход. Естествено революцията можеше да бъде не толкова кървава и последващия режим не толкова репресивен (но определено нямаше как да не е въобще кървав и репресивен като всяка ампутация).
Според Николай ²² нямаше как да има продължение независимо от обстоятелствата - той (както също обясних на Голум) направи най-голямата грешка в историята на царизма - позволи да покаже на хората че зад лицето на монарха стои човек, а не полубожество. Той разби легендата за божествеността на монархията и заплати за това. Реално за мен временно решение би било дворцов или военен преврат с установяване на нова династия - (пак ще повторя което казах на Голум) един новоутвърден узурбатор обикновенно гледа да остави колкото се може по-ярка следа в историята за да оправдае заемането на законен трон. Но това щеше да е временно решение, което щеше да даде един скок колкото да подогони другите държави преди отново да потъне в летаргията на самобитността (което Русия прави периодично). Наследствеността на класовата принадлежност и ясното разделение на класите е в основата на пирамидата на властта в Царска Русия и не може да бъде реформирана без да събори върха на пирамидата. рано или късно трябваше да стане революция - поради невъзможност на плавния преход. Естествено революцията можеше да бъде не толкова кървава и последващия режим не толкова репресивен (но определено нямаше как да не е въобще кървав и репресивен като всяка ампутация).

). Еуфорията е голяма и новото правителство бързо получава подкрепа на милионите селяни (ето я базата). Мирът е сключен бързо и на голяма цена. Новото правителство има много по-важни задачи. Започва раздаването на земята. Но това не се нрави на предишната управляваща класа – и се заражда Монархическото движение. Колона от монархисти настъпват към Петербург, но 1 000 000 гарнизон все още не се е разбягал (да взима земята). Монархистите лесно са парирани и се разпадат. Раздаването продължава. В отделни части на държавата обаче монархическите армии продължават съпротивата. При завземането на градовете и особено на селските райони веднага се възстановяват порядките и старата собственост (помешчиците пътуват в обоза). Царя се е спасил и от Париж настоява да се продължи войната да се възстанови реда и обещава някакви мъгляви реформи :1087: . Даже без болшевишката организация селяните разбират, че монархистите не защитават техната кауза, нещо повече генерали като Май-Маевски ги изпълват с решимост да се противопоставят на всяка цена. Организация нямат, но оръжие се намира. Всеки селянин си е дошъл с винтовката от фронта. Боеприпаси също се намират, а и казаците са на страната на правителството (след, като се излъгват веднъж да войюват на страната на батюшката цар). Лека полека правителството (което е провело избори и не е временно, а законно) взима нещата в свои ръце. Реорганизира армиите, запазва офицерския състав, а Брусилов е назначен за главнокомандващ и министър на отбраната. Меншевиките почват да роптаят, но десните СР-и (левите са малко и все по-малко остават) парират ситуацията. Почват да се възстановеват държавно-административните структури. Батюшката Цар е компроментиран и забравен, както и цялата фамилия Романови. Започват политически борби на върха. Керенски държи дясното, в средата е новия водач на аграрната партия Антонов, а в ляво Мартов, Каменев и Зиновиев (Сталин е в миманса щото не е никакъв оратор). Украйна на хетмана Махно
се присъединява към хм..... Съединените Руски Републики (СРР)
? Парламентарна демокрация! По късно може и да поканят някон Романов и СРР да стане РИ (Руска Империя).
Comment