Причините да отворя такава тема са две - от една страна, проявявам личен интерес към алтернативната история като своеобразен лабораторен жанр на историята, а от друга - защото подобен въпрос изникна днес и май през годините така и не сме посветили отделна тема на него. И ако първото е моя дълбока мотивация (достатъчна за да спретнем цял раздел на форума около нея, макар и засега да е неуспешен), то второто е по-скоро повод. И неговата недостатъчност е вероятно нашето основание да не отворим такава тема досега - прекалено очевидна е, зад а предизвика интерес. Е, "очевидността" е нещо относително и силно зависи от остротата на зрението и ширината на обхвата на погледа, а тези неща използавни като оптична метафора на интелекта ни, открояват неравентвото, така присъщо на хората.
Ще си позволя да нахвърлям няколко общи бележки (разбира се, псевдоисторически ) от методологически порядък. Едно от честите грешки при обмисляне на подобни сценарии (а бих натъртил - и при разсъждение на исторически теми, така, както аматьорски се занимаваме тук и други хора на подобни места) е, че възприемаме историческия процес, попаднал в обектива на вниманието ни хем тврде опростено само открояващи се контрастни детайли и ярки бликове, хем изключително откъслечно и фрагментарно. Първото е донякъде неизбежно, тъй като имаме пред себе си сноп от явления и процеси в тяхното развитие, а обектът на интересът ни (дадения исторически период и голямо събитие) е толкова огромен, че не може да бъде обхванат информационно в детайли, не може да бъде хванат на фокус - или голямата картина е размазана, а детайлите се открояват (част от тях, един слой, предварително избран, към което сме насочили усилията и търсенията си) или е обратното. Тъй като става въпрос за неизбежност не този проблем ми се иска да разгледам - това е само нещо, което трябва да държим в ума си. Второто обаче - фрагментарното опростено възприятие, е реален проблем, който при това може да бъде избягнат, ако не напълно, то поне отчасти. Умът ни, привикнал към опростяването и търсейки сигурност, а не затруднение, е склонен да "забравя" за процесуалния характер на историческите явления и ако все пак прекъсването на връзката във времето може да се усети, то много по-трудно се осъзнава, че съвкупността от явления и процеси, които историческото изследване е стоварило на масата, като куп вътрешности и чаркове, от ексхумиран труп, е не куп от отделни детайли и фрагменти, от които можем да извадим произволно лепкаво пърче, предизвикало интереса ни и да забравим за останалото. Не, това е съвкупност от свързани помежду си явления, обхваната от мрежа на силни и слаби взаимни обвързвания. Лошото е, че тази структура, веднъж възприемаема като моментна снимка и втори път, присъстваща като филм, се губи при подобен фрагментарен подход и възприятие.
И ако това съображение има голямо значение при любителските занимания с история, без обаче пропускането му да бъде фатален недостатък (или пък да се набива в очи), то когато се разискват алтернативни сценарии този недостатък е фатален... за случващото се в тях. Защото историята вече се е случила и нашите възприятие, независимо от силата им, от емоционалността или желанията ни, нямат никаква сила върху случилото се, а за радост, тъй като не сме професионалисти нито в дисекцията на миналото, нито в изливането на готовия материал в хорските глави, не сем способни да повлияем съществено и на това как ще се възприема една или друга част от миналото. Но с алтерантивната история нещата не стоят така, защото тя никога не се е случила и ние я караме да се появи от небитието и носим пълна отговорност за това дали ще се случи реално или като безумен фарс.
Често спряган израз, който хората обичат да приписват на историческата наука или по-точно, на тези, които я създават е "историята не признава "ако"". И друг път съм писал и ще го сторя отново - това е не друго, а узаконяването на една глуповата вяра, посредством нещо очевидно (много често се харесват подобни псевдологически словосъчетания, в които очевидното се обединява с безумното и първото оправдава и "доказва" второто). Несъмнено е това, че каквото се е случило, вече е приключило - историята е завършена и отминала, което я превръща в това, което е. Това е очевидното. Но безумното е това, че се приема сякаш това, което се е случило е единствено възможното и именно затова се е случило, а самият факт на случването му показва, че то и само то е могло да се случи. Т.е. този израз е не друго, а проявление на вярата ни, че историята е крайно детерминантна и същевременно на (под)съзнателното ни желание тя да е сигурна, твърда и непроменлива, да знаем със сигурност миналото, за да гардим бъдещето си върху неговия сигурен фундамент. Едва ли е необходимо изрично да се посочва доколко илюзорно е всяко от тези две убеждения - нито миналото е сигурно, несъмнено и дори уверено в известността си, нито историята съществува като обекктивно явление. Още по-малко пък миналото свършено време, в което я възприемаме я прави неумолимо детерминантна. Случилото се е случило, но са могли да се случат безкрайно много различни по своята вероятност неща, от тях в даден омент на дадено място се случва само едно, но не защото е единствено възможното, а не и защото е най-вероятното. Още по-малко пък, защото така е трябвало да стане.
След това въведение собствено темата - напълно алтернативна (склонните към идеологически слабости, особено ако този им недъг е съчетан с неспособни да овладяват гнева и раздразнението си, да не четат и да не участват) историческа хипотеза, която според мен би могла да има единствено педагогическо приложение:
как би изглеждала ВСВ, ако САЩ не участват в нея?
Въпросът е простичък и веднага предизвиква естествен тговор - това не би била ВСВ такава, каквато я знаем. Но отговорите, които имат качеството да изникват в ума на някого от нас за съжаление артикулирани на бялото поле на монитора, посредством ловкостта на пръстите ни, рядко запазват това си оптично качество.
Уточнявам основата на алтерантивния сценарий - не просто САЩ се включват по-късно, в друг момент и при други обстоятелства, а тази държава запазва неутралитета си за цялата война и не подпомага никоя държава в по-голяма степен от друга. Изолационистки идеал. Ако щете, САЩ се насочват към пълно овладяване на Америките. Впрочем, тъй като приемаме тази точка за отправна, няма да се питаме какви са причините за това, те ще ни интересуват само дотолкова, доколкото ни се налага да преценяваме ефектът им върху останалата част от света.
Първият логичен въпрос е доколко е вероятна подобна алтернатива. Личното ми мнение е, че е изключително невероятна - твърде много различни по своя характер исторически нишки водят до въвличането (съзнателно или под влияние на събитията) на САЩ във войната.
Първо ще се опитам да формулирам стратегическите последствия, поризтичащи от тази разлика спрямо текущата реалност (ТР):
1. пункт
Можем доста уверено да заключим, че до началото на 1941 г. нещата малко или много ще се развиват както в ТР. С две съществени разлики:
1.1 в Атлантическият океан - САЩ няма да предоставят по споразумението за ленд-лиза никкава помощ на Великобритания, нито ще обръщат по-особено внимание на военновременните й нужди, нито ще включват своите ВМС в прикритието на атлантическите й комуникации, а това на свой ред ще окаже достатъчно сериозно влияние върху войната в Атлантика. Промяната ще е в полза на Германия, макар че ефектът няма да се усети бързо или скоро, но е възможно да доведе до известна промяна в акцентите на немската стратегия, промяна в посока към увеличаване на относителния дял на подводния флот спярмо надводния и на тежестта на Сердиземноморският театър. Впрочем, това не е съвсем сигурно, а и промяната не би трябвало да е особено сериозна.
1.2 В Тихоокенаският регион - САЩ няма да притискат Япония, което на свой ред означава, че тя ще ангажира все повече ресурси в овладяването на Китай, както и ще може необезпокоявана да сложи ръка на френските колонии в Индокитай, което ще й осигури достатъчно много от нужните й ресурси. Това казано иначе означава, че без намесата на САЩ Тихоокенаския регион няма бързо да се движи към война, по-скоро ще тлее войната в Китай.
Допълнително следтвие от тази алтернатива може да е в промяната на отношението на Сталин към предложенията за включване на СССР в Оста. Това следствие е само вероятно, при това не твъде много.
Това буди и един допълнителен въпрос - дали без участието на САЩ Япония ще се задоволи с бавна и постепенна експанзия, както и с това, което вече е получила (което я освобождава до голяма степен от ресусната й зависимост). Как би се отразило това на положението на армията като вътрешнополитически играч? Дали би й опзволило да наклони в края на 1941 г. (след започване на войната между Германия и СССР) нещата към включване на Япония във войната срещу СССР?
2. пункт
Условни предположения за развитието на нещата през 1941 г.
2.1 Великобритания ще се окаже в значително по-лошо положение спрямо ТР. От една страна, натискът в Атлантика ще е по-голям, от друга страна, вероятно Германия постепенно ще включи повече сили в Сердиземно море, котео ще започне да дава отражение към края на 1941 г. и вероятно достатъчно пълен ефект през следващата година.
2.2 Оставяме непроменен спрямо ТР факт - Германия напада СССР в същите условия. Нямаме основания да предположим, че нещата през тази година на новия фронт (източния) ще се развиват много различно спрямо ТР. Това означава, че подобна на ТР вермахтът през тази година ще пропилее надеждите и възможността за съкрушително разрешение на войната. Това обаче съвсем не означава, че СССР ще има по-големи шансове, отколкото в Тр.
3. пункт
Условни предположения за развитието на нещата през 1942 г.
3.1 За Великобиртания нещата започват да стават наистина лоши в Атлантика, т.е. товарооборотът й ще намалее значително, котео ще доведе както до известно ограничаване на снабядването на населението, така и до допълнителни икономически несгоди спрямо ТР и до намаляване на производството. Допълнителна тежест ще има това, че няма никакво въоръжения или друга помощ от страна на САЩ, котео означава по-малко екипирани съединения и значително по-малко техника, котео ще се отрази както на въздушната война, водена от Германия срещу осторвите, така и на събитията Северна Африка и Средиземно море (особено там с оглед на липсата на военна помощ на САЩ). Единственото положително явление е това, че не избухва война с Япония.
Много е възможно до края на годината Великобиртания напълно да загуби контролът над териториите си в Северна Африка и на пракитка, над Средиземно море. Същевременно икономическото и финансово положение на самата Великобритания ще бъде все по-лошо в сравнение с ТРы това допълнително ще означава невъзможност за закупуване на оръжие.
3.2 Нещата за СССР ще бъдат по-лоши, отколкото в ТР. Причината е липса на каквато и да е помощ от страна на Великобритания и САЩ. Този въпрос изисква допълнително осветляване (впрочем, за подробностите препоръчвам да се прочетат темите за ленд-лиза на форума). Неприятното за СССР е, че чрез доставките по ленд-лиза той:
3.2.1 разрешава в не малка степен продоволствените си проблеми, особено в армията, котио да напомня сатват изключително тежки след като СССР загубва основната част от зърнопроизводителните си територии и въобще от териториите, на които се произвеждат храни. Т.е. продоволственото положение ще е занчително по-лошо отколкото в ТР и това ще се усеща. А това на свой ред означава и намаляване на производството, по-висока смъртност сред цивилното население, кактои по-малко боеспособни хора в армията (и по-малко съединения).
3.2.2 Разрешава в голяма степен проблемите си с недостига на суровини и ресурси, особено на такива, до които губи достъп със загубата на територия. На първо място това е алуминий, но далеч не само той. А за да се прецени ефетът на това ще е достатъчно да се посочи, че без този получен по ленд-лиза алуминий не би било възможно производството на дизелови танкови двигатели в същия обем (в десйтвителност - в силно огарничен обем), което на свой ред ще окаже сериозно влияние върху количеството произведени тежки и средни танкове. Естествено, ще се търсят ерзац-решения, но те няма как да са особено успешни, нито дори и да са могат да дадат бърз резултат. Особено с оглед на загубата на голяма част от предприятията и поризводснвените бази, загубата на квалифициран персонал, а и не на последно място, с неизбежните забавяния при нови технически решения (да не говорим за проблемите с вкарване на нов тип двигател в производство).
3.2.3 Готова продукция - трябва да се има предвид, че производствените възможности на СССР драстично намаляват в резултат на загубата на територия, население, производстевни и енергетични мощности. Това донякъде се компенсира чрез вноса на военна техника и въоръжение, който естествено няма се осъществява в нашата алтернативка. Само като пример ще е достатъчно да се посочи, че по ленд-лиза РККА получава около 8% от танковете си, около 60-70% от свързочната си техника и материали (особено апарти и кабели за проводна свръзка), около 70-80% от автотранспортните си средства. Без всичко това тя ще е значително по-слаба.
В обобщение, кумулативният ефект от мипсата на споразумението за ленд-лиз би бил много, много неприятен. Вероятно военните десйтвия няма да бъдат много по-различни от тези в ТР, но ефектът за РККА ще е по-унищожителен (за сметка на намалелите срямо ТР възстановителни възможности), като същевременно Вермахтът ще има малко повече възстановителен потенциал, галвно за сметка на липсата от опасност от десант в Европа, т.е. там ще трябва да се държат по-малко сили и същевременно по-голяма част от производстевния потенциал ще може да отива за войната със СССР.
Много е възможно през тази година Япония да обяви война на СССР и в рамките на годината да отнеме голяма част от Далекоизточните територии.
4. пункт
Условни предположения за развитието на нещата през 1943 г.
4.1 Най-вероятно през тази година Великобиртания би излязла от войната, предположително със сключване на мирен договор. Причината би била кумулативна - от ефекта на морската блокада, от политически сътресения - неуспехите и загубата на средиземноморския регион, прекъсванията в комуникациите, а и в отношенията с доминионите и особено с държави от британската общност като Канада, Нова Зеландия и Австралийския съюз, които ще се ориентират към САЩ, както правят и в ТР, вероятно биха довели до смяна във властта и до провеждане на преговори с правителството на Германия. Друг, значително по-малко вероятен сценарий би бил десант на островите, макар че с оглед на липсата на въоръжение, на сащинаски и канадски сили там, такова развитие не е невероятно. Също така без помощ по ленд-лиза британските ВВС най-вероятно ще са в по-лошо състояние, без попълването със строените в САЩ кораби британският търговски флот ще е занчително съкратен като тонаж.
4.2 С "ръзвързването на ръцете" благодарение на приключването на войната с Великобритания, Германия едновременно ще има повече възможности за "въвеждане на ред" в Европа (т.е. за усвояване на имперските територии) и ще може да насочи силите си основно към СССР. Последният ще изпитва същите затруднения както и в предходната година, съсредоточени основно в свързочните средства, транспортните средтва и донякъде в танковия парк. А първите две области са традиционни и много сериозни слабости на РККА, което ясно се вижда в ТР. Без тях не са осъществими каквито и да е успешни настъпателни операции с оперативен размах. Това би означавало 1942-43 година без унищожаване на 6-та армия при Сталинград и много вероятно - без сражение при Курск.
За да не продължавам с все по-хипотетичното развитие, според мен тази алтернатива би довела най-вероятно до патово положение на източня фронт, което в крайна сметка някак ще се разреши, но едва ли СССР би могъл да възвърне кой знае каква част от загубените си територии, камо ли да диктува условията. Тази промяна ще е главно за сметка на отслабване на СССР в икономическо-ресурсно отношение и във военно, за сметка налипсата на помощ от страна на САЩ (Великобритания). Това едва ли би било достатъчно за що-годе категоричен изход за Германия.
Като край на това си изложение бих подчертал, че това е само едно от възможните развития, но на мен (като изключим невероятността на това САЩ въобще да не се включат във войната) този развой или развой в тази посока ми се вижда много вероятен. Разбира се, ефектът от отсътвието на САЩ съвсем не се изчерпва само с липсата на помощи по ленд-лиза за СССР и Великобритания, донякъде дори по-важен е геополитическият ефект, защото без "тежестта" на САЩ Великобритания няма никаква надежда да пренесе военните действия отново в Европа. Т.е. отпада опасността за Германия в този смисъл, което увеличава маневреността на нейните сили и средства. Допълинтелон това увеличава пространството за действие на Япония и е по-вероятно тя да координира и осъществява съвместни действия с Германия срещу СССР и вероятно срещу британските владения в Индийския океан (какот и собствено срещу Индия).
Има и един важен момент - без САЩ Япония няма противовес в Тихоокеанския регион и въобще във флота.
Това е моята версия, изложена в телеграфен стил. Пак подчертавам, обвързаността на държава от мащаба и положенито на САЩ с геополитическата мрежа е дотолкова голямо тогава, че не виждам вариант тя в един или друг момент да не се намеси. Т.е. самият вариант на темата ми се вижда почти невероятен.
Ще си позволя да нахвърлям няколко общи бележки (разбира се, псевдоисторически ) от методологически порядък. Едно от честите грешки при обмисляне на подобни сценарии (а бих натъртил - и при разсъждение на исторически теми, така, както аматьорски се занимаваме тук и други хора на подобни места) е, че възприемаме историческия процес, попаднал в обектива на вниманието ни хем тврде опростено само открояващи се контрастни детайли и ярки бликове, хем изключително откъслечно и фрагментарно. Първото е донякъде неизбежно, тъй като имаме пред себе си сноп от явления и процеси в тяхното развитие, а обектът на интересът ни (дадения исторически период и голямо събитие) е толкова огромен, че не може да бъде обхванат информационно в детайли, не може да бъде хванат на фокус - или голямата картина е размазана, а детайлите се открояват (част от тях, един слой, предварително избран, към което сме насочили усилията и търсенията си) или е обратното. Тъй като става въпрос за неизбежност не този проблем ми се иска да разгледам - това е само нещо, което трябва да държим в ума си. Второто обаче - фрагментарното опростено възприятие, е реален проблем, който при това може да бъде избягнат, ако не напълно, то поне отчасти. Умът ни, привикнал към опростяването и търсейки сигурност, а не затруднение, е склонен да "забравя" за процесуалния характер на историческите явления и ако все пак прекъсването на връзката във времето може да се усети, то много по-трудно се осъзнава, че съвкупността от явления и процеси, които историческото изследване е стоварило на масата, като куп вътрешности и чаркове, от ексхумиран труп, е не куп от отделни детайли и фрагменти, от които можем да извадим произволно лепкаво пърче, предизвикало интереса ни и да забравим за останалото. Не, това е съвкупност от свързани помежду си явления, обхваната от мрежа на силни и слаби взаимни обвързвания. Лошото е, че тази структура, веднъж възприемаема като моментна снимка и втори път, присъстваща като филм, се губи при подобен фрагментарен подход и възприятие.
И ако това съображение има голямо значение при любителските занимания с история, без обаче пропускането му да бъде фатален недостатък (или пък да се набива в очи), то когато се разискват алтернативни сценарии този недостатък е фатален... за случващото се в тях. Защото историята вече се е случила и нашите възприятие, независимо от силата им, от емоционалността или желанията ни, нямат никаква сила върху случилото се, а за радост, тъй като не сме професионалисти нито в дисекцията на миналото, нито в изливането на готовия материал в хорските глави, не сем способни да повлияем съществено и на това как ще се възприема една или друга част от миналото. Но с алтерантивната история нещата не стоят така, защото тя никога не се е случила и ние я караме да се появи от небитието и носим пълна отговорност за това дали ще се случи реално или като безумен фарс.
Често спряган израз, който хората обичат да приписват на историческата наука или по-точно, на тези, които я създават е "историята не признава "ако"". И друг път съм писал и ще го сторя отново - това е не друго, а узаконяването на една глуповата вяра, посредством нещо очевидно (много често се харесват подобни псевдологически словосъчетания, в които очевидното се обединява с безумното и първото оправдава и "доказва" второто). Несъмнено е това, че каквото се е случило, вече е приключило - историята е завършена и отминала, което я превръща в това, което е. Това е очевидното. Но безумното е това, че се приема сякаш това, което се е случило е единствено възможното и именно затова се е случило, а самият факт на случването му показва, че то и само то е могло да се случи. Т.е. този израз е не друго, а проявление на вярата ни, че историята е крайно детерминантна и същевременно на (под)съзнателното ни желание тя да е сигурна, твърда и непроменлива, да знаем със сигурност миналото, за да гардим бъдещето си върху неговия сигурен фундамент. Едва ли е необходимо изрично да се посочва доколко илюзорно е всяко от тези две убеждения - нито миналото е сигурно, несъмнено и дори уверено в известността си, нито историята съществува като обекктивно явление. Още по-малко пък миналото свършено време, в което я възприемаме я прави неумолимо детерминантна. Случилото се е случило, но са могли да се случат безкрайно много различни по своята вероятност неща, от тях в даден омент на дадено място се случва само едно, но не защото е единствено възможното, а не и защото е най-вероятното. Още по-малко пък, защото така е трябвало да стане.
След това въведение собствено темата - напълно алтернативна (склонните към идеологически слабости, особено ако този им недъг е съчетан с неспособни да овладяват гнева и раздразнението си, да не четат и да не участват) историческа хипотеза, която според мен би могла да има единствено педагогическо приложение:
как би изглеждала ВСВ, ако САЩ не участват в нея?
Въпросът е простичък и веднага предизвиква естествен тговор - това не би била ВСВ такава, каквато я знаем. Но отговорите, които имат качеството да изникват в ума на някого от нас за съжаление артикулирани на бялото поле на монитора, посредством ловкостта на пръстите ни, рядко запазват това си оптично качество.
Уточнявам основата на алтерантивния сценарий - не просто САЩ се включват по-късно, в друг момент и при други обстоятелства, а тази държава запазва неутралитета си за цялата война и не подпомага никоя държава в по-голяма степен от друга. Изолационистки идеал. Ако щете, САЩ се насочват към пълно овладяване на Америките. Впрочем, тъй като приемаме тази точка за отправна, няма да се питаме какви са причините за това, те ще ни интересуват само дотолкова, доколкото ни се налага да преценяваме ефектът им върху останалата част от света.
Първият логичен въпрос е доколко е вероятна подобна алтернатива. Личното ми мнение е, че е изключително невероятна - твърде много различни по своя характер исторически нишки водят до въвличането (съзнателно или под влияние на събитията) на САЩ във войната.
Първо ще се опитам да формулирам стратегическите последствия, поризтичащи от тази разлика спрямо текущата реалност (ТР):
1. пункт
Можем доста уверено да заключим, че до началото на 1941 г. нещата малко или много ще се развиват както в ТР. С две съществени разлики:
1.1 в Атлантическият океан - САЩ няма да предоставят по споразумението за ленд-лиза никкава помощ на Великобритания, нито ще обръщат по-особено внимание на военновременните й нужди, нито ще включват своите ВМС в прикритието на атлантическите й комуникации, а това на свой ред ще окаже достатъчно сериозно влияние върху войната в Атлантика. Промяната ще е в полза на Германия, макар че ефектът няма да се усети бързо или скоро, но е възможно да доведе до известна промяна в акцентите на немската стратегия, промяна в посока към увеличаване на относителния дял на подводния флот спярмо надводния и на тежестта на Сердиземноморският театър. Впрочем, това не е съвсем сигурно, а и промяната не би трябвало да е особено сериозна.
1.2 В Тихоокенаският регион - САЩ няма да притискат Япония, което на свой ред означава, че тя ще ангажира все повече ресурси в овладяването на Китай, както и ще може необезпокоявана да сложи ръка на френските колонии в Индокитай, което ще й осигури достатъчно много от нужните й ресурси. Това казано иначе означава, че без намесата на САЩ Тихоокенаския регион няма бързо да се движи към война, по-скоро ще тлее войната в Китай.
Допълнително следтвие от тази алтернатива може да е в промяната на отношението на Сталин към предложенията за включване на СССР в Оста. Това следствие е само вероятно, при това не твъде много.
Това буди и един допълнителен въпрос - дали без участието на САЩ Япония ще се задоволи с бавна и постепенна експанзия, както и с това, което вече е получила (което я освобождава до голяма степен от ресусната й зависимост). Как би се отразило това на положението на армията като вътрешнополитически играч? Дали би й опзволило да наклони в края на 1941 г. (след започване на войната между Германия и СССР) нещата към включване на Япония във войната срещу СССР?
2. пункт
Условни предположения за развитието на нещата през 1941 г.
2.1 Великобритания ще се окаже в значително по-лошо положение спрямо ТР. От една страна, натискът в Атлантика ще е по-голям, от друга страна, вероятно Германия постепенно ще включи повече сили в Сердиземно море, котео ще започне да дава отражение към края на 1941 г. и вероятно достатъчно пълен ефект през следващата година.
2.2 Оставяме непроменен спрямо ТР факт - Германия напада СССР в същите условия. Нямаме основания да предположим, че нещата през тази година на новия фронт (източния) ще се развиват много различно спрямо ТР. Това означава, че подобна на ТР вермахтът през тази година ще пропилее надеждите и възможността за съкрушително разрешение на войната. Това обаче съвсем не означава, че СССР ще има по-големи шансове, отколкото в Тр.
3. пункт
Условни предположения за развитието на нещата през 1942 г.
3.1 За Великобиртания нещата започват да стават наистина лоши в Атлантика, т.е. товарооборотът й ще намалее значително, котео ще доведе както до известно ограничаване на снабядването на населението, така и до допълнителни икономически несгоди спрямо ТР и до намаляване на производството. Допълнителна тежест ще има това, че няма никакво въоръжения или друга помощ от страна на САЩ, котео означава по-малко екипирани съединения и значително по-малко техника, котео ще се отрази както на въздушната война, водена от Германия срещу осторвите, така и на събитията Северна Африка и Средиземно море (особено там с оглед на липсата на военна помощ на САЩ). Единственото положително явление е това, че не избухва война с Япония.
Много е възможно до края на годината Великобиртания напълно да загуби контролът над териториите си в Северна Африка и на пракитка, над Средиземно море. Същевременно икономическото и финансово положение на самата Великобритания ще бъде все по-лошо в сравнение с ТРы това допълнително ще означава невъзможност за закупуване на оръжие.
3.2 Нещата за СССР ще бъдат по-лоши, отколкото в ТР. Причината е липса на каквато и да е помощ от страна на Великобритания и САЩ. Този въпрос изисква допълнително осветляване (впрочем, за подробностите препоръчвам да се прочетат темите за ленд-лиза на форума). Неприятното за СССР е, че чрез доставките по ленд-лиза той:
3.2.1 разрешава в не малка степен продоволствените си проблеми, особено в армията, котио да напомня сатват изключително тежки след като СССР загубва основната част от зърнопроизводителните си територии и въобще от териториите, на които се произвеждат храни. Т.е. продоволственото положение ще е занчително по-лошо отколкото в ТР и това ще се усеща. А това на свой ред означава и намаляване на производството, по-висока смъртност сред цивилното население, кактои по-малко боеспособни хора в армията (и по-малко съединения).
3.2.2 Разрешава в голяма степен проблемите си с недостига на суровини и ресурси, особено на такива, до които губи достъп със загубата на територия. На първо място това е алуминий, но далеч не само той. А за да се прецени ефетът на това ще е достатъчно да се посочи, че без този получен по ленд-лиза алуминий не би било възможно производството на дизелови танкови двигатели в същия обем (в десйтвителност - в силно огарничен обем), което на свой ред ще окаже сериозно влияние върху количеството произведени тежки и средни танкове. Естествено, ще се търсят ерзац-решения, но те няма как да са особено успешни, нито дори и да са могат да дадат бърз резултат. Особено с оглед на загубата на голяма част от предприятията и поризводснвените бази, загубата на квалифициран персонал, а и не на последно място, с неизбежните забавяния при нови технически решения (да не говорим за проблемите с вкарване на нов тип двигател в производство).
3.2.3 Готова продукция - трябва да се има предвид, че производствените възможности на СССР драстично намаляват в резултат на загубата на територия, население, производстевни и енергетични мощности. Това донякъде се компенсира чрез вноса на военна техника и въоръжение, който естествено няма се осъществява в нашата алтернативка. Само като пример ще е достатъчно да се посочи, че по ленд-лиза РККА получава около 8% от танковете си, около 60-70% от свързочната си техника и материали (особено апарти и кабели за проводна свръзка), около 70-80% от автотранспортните си средства. Без всичко това тя ще е значително по-слаба.
В обобщение, кумулативният ефект от мипсата на споразумението за ленд-лиз би бил много, много неприятен. Вероятно военните десйтвия няма да бъдат много по-различни от тези в ТР, но ефектът за РККА ще е по-унищожителен (за сметка на намалелите срямо ТР възстановителни възможности), като същевременно Вермахтът ще има малко повече възстановителен потенциал, галвно за сметка на липсата от опасност от десант в Европа, т.е. там ще трябва да се държат по-малко сили и същевременно по-голяма част от производстевния потенциал ще може да отива за войната със СССР.
Много е възможно през тази година Япония да обяви война на СССР и в рамките на годината да отнеме голяма част от Далекоизточните територии.
4. пункт
Условни предположения за развитието на нещата през 1943 г.
4.1 Най-вероятно през тази година Великобиртания би излязла от войната, предположително със сключване на мирен договор. Причината би била кумулативна - от ефекта на морската блокада, от политически сътресения - неуспехите и загубата на средиземноморския регион, прекъсванията в комуникациите, а и в отношенията с доминионите и особено с държави от британската общност като Канада, Нова Зеландия и Австралийския съюз, които ще се ориентират към САЩ, както правят и в ТР, вероятно биха довели до смяна във властта и до провеждане на преговори с правителството на Германия. Друг, значително по-малко вероятен сценарий би бил десант на островите, макар че с оглед на липсата на въоръжение, на сащинаски и канадски сили там, такова развитие не е невероятно. Също така без помощ по ленд-лиза британските ВВС най-вероятно ще са в по-лошо състояние, без попълването със строените в САЩ кораби британският търговски флот ще е занчително съкратен като тонаж.
4.2 С "ръзвързването на ръцете" благодарение на приключването на войната с Великобритания, Германия едновременно ще има повече възможности за "въвеждане на ред" в Европа (т.е. за усвояване на имперските територии) и ще може да насочи силите си основно към СССР. Последният ще изпитва същите затруднения както и в предходната година, съсредоточени основно в свързочните средства, транспортните средтва и донякъде в танковия парк. А първите две области са традиционни и много сериозни слабости на РККА, което ясно се вижда в ТР. Без тях не са осъществими каквито и да е успешни настъпателни операции с оперативен размах. Това би означавало 1942-43 година без унищожаване на 6-та армия при Сталинград и много вероятно - без сражение при Курск.
За да не продължавам с все по-хипотетичното развитие, според мен тази алтернатива би довела най-вероятно до патово положение на източня фронт, което в крайна сметка някак ще се разреши, но едва ли СССР би могъл да възвърне кой знае каква част от загубените си територии, камо ли да диктува условията. Тази промяна ще е главно за сметка на отслабване на СССР в икономическо-ресурсно отношение и във военно, за сметка налипсата на помощ от страна на САЩ (Великобритания). Това едва ли би било достатъчно за що-годе категоричен изход за Германия.
Като край на това си изложение бих подчертал, че това е само едно от възможните развития, но на мен (като изключим невероятността на това САЩ въобще да не се включат във войната) този развой или развой в тази посока ми се вижда много вероятен. Разбира се, ефектът от отсътвието на САЩ съвсем не се изчерпва само с липсата на помощи по ленд-лиза за СССР и Великобритания, донякъде дори по-важен е геополитическият ефект, защото без "тежестта" на САЩ Великобритания няма никаква надежда да пренесе военните действия отново в Европа. Т.е. отпада опасността за Германия в този смисъл, което увеличава маневреността на нейните сили и средства. Допълинтелон това увеличава пространството за действие на Япония и е по-вероятно тя да координира и осъществява съвместни действия с Германия срещу СССР и вероятно срещу британските владения в Индийския океан (какот и собствено срещу Индия).
Има и един важен момент - без САЩ Япония няма противовес в Тихоокеанския регион и въобще във флота.
Това е моята версия, изложена в телеграфен стил. Пак подчертавам, обвързаността на държава от мащаба и положенито на САЩ с геополитическата мрежа е дотолкова голямо тогава, че не виждам вариант тя в един или друг момент да не се намеси. Т.е. самият вариант на темата ми се вижда почти невероятен.
Comment