Moжеше ли да бъде предотвратена?

[ivan_kunchev]

Хм, Воланд, не мислиш ли, че тази второстепенна примирена роля на Франция, която очертаваш, някак не се връзва с “мисионерското” съзнание на основен победител от ПСВ? Или според теб към 1938г тя съвсем е сдала багажа? Но защо тогава се дават все пак гаранциите? Доколкото си спомням френската гаранция към Чехословакия е съвместна с гаранция и от СССР, но все пак е френска.
Голъм, приемам, но остава въпросът за разрива между политическото и военното поведение на Франция, все пак. Възможно ли е да бъдат съгласувани в по-голяма степен – поне до такава, че да избегнат обвиненията в бездействие? Щото явно се е създало очакване за определено действие от страна на Франция.

[messire Woland]

Хм, Воланд, не мислиш ли, че тази второстепенна примирена роля на Франция, която очертаваш, някак не се връзва с “мисионерското” съзнание на основен победител от ПСВ? Или според теб към 1938г тя съвсем е сдала багажа? Но защо тогава се дават все пак гаранциите? Доколкото си спомням френската гаранция към Чехословакия е съвместна с гаранция и от СССР, но все пак е френска.

Франция си има своите проблеми, основно политически, не на последно място и липсата на воля за повторение на касапницата от ПСВ. Та, даването на гаранциите от страна на Чембърлейн и присъединяването към тях от страна на французите са едно, а желанието за война през септември 1939та - съвсем друго.
Интересно е по-скоро еволюцията на позициите на французите и англичаните от 1936а, та до 1939та - тя минава през няколко различни етапа, за да стигне до там. Ако в началото на периода французите са войнствени, към края му са по-скоро някак примирени, докато при англичаните е по-скоро обратното - в началото са склонни към компромиси, а към края на периода вече се знае, че компромиси с Хитлер няма как да се направят. В рамките на този период пожертването на Чехословакия е доста показателно. Там се разминават и в немалка степен позициите на Франция и Англия.

[gollum]

Иване, "гаранция"-та е дипломатическа акция, тя не означава непременно обявяване на война, няма силата на ултиматум. Както ясно се вижда в тези събития. Т.е. можем да я разглеждаме като средство за оказване на натиск, което като всяко такова средство може да свърши работа или пък не. В конкретният случай не свършва работа.
А че Франция няма желание да воюва - това е очевидно. На първо място - от това какви разходи правят за да укрепят границата си, т.е. за да се отбраняват. След това, чисто демографски ПСВ се отразява много тежко на страната и поражда известни настроения - никой не иска да воюва пак, особено да води дълга и кръвопролитна война, каквато всички вярват че ще е всяка нова европейска война. Затова и варианта с война на изтощение изглежда много по-приемлив за обществото (макар и не за генералите, но пък те се подчиняват на политиците, а в демократичните държави последните са твърде обвързани с настроенията на обществото).
Иначе има още един фактор - между двете войни на френската армия наистина се гледа като на най-силната в Европа. Но към началото на ВСВ нещата отдавна вече не стоят така. А и "силната армия" се съчетава с упоменатото отношение на обществото към армия и война.
Така че гаранциите се дават от политиците с оглед на разбиранията им за интересите и общоевропейската политика (а в рамките на последните влиза защитата на създадените именно като "буфери" малки нови държавици, при това с основната подкрепа и съдействие на Франция, затова и последните се смята, че трябва да бъдат защитавани).

Съществува и вероятността Франция и Великобритания да не "удрят", защото изобщо нямат намерение да воюват, изчерпвайки последните си надежди, че реална война с Германия може да бъде избягната.

Кало, според мен, такава вероятност може и да се разглежда за Франция, но не и за Великобритания. Чембърлейн (в рамките на своите разбирания за "играта", които обаче Хитлер не успява да разбере) дава ясно да се разбере, че Чехословакия е настина последната отстъпка и именно той заема твърда позиция, когато идва реч за Полша. Чърчил тогава все още няма влияние върху събитията. От момента, в който Германия напада Полша за Великобритания нещата са предрешени - също както стоят и в началото на ПСВ по отношение на Белгия.
Иначе съм съгласен, че Чембърлейн (и повечето хора в кабинета му), разглежда СССР като основен "идеологически противник" и заплаха, докато към Германия се отнасят по-благосклонно, основно заради разбирането им, че "са я ощетили" (или са позволили на французите да го сторят) твърде сериозно в края на ПСВ и сега трябва да я компенсират. Вероятно той би отишъл дотолкова далеч, че да се зарадва на война между Германия и СССР, но не и с цената на изчезването на Полша. Мисля че разбирането, че интересите на Великобритания са против съществуването на един европейски хегемон, е твърде силно, за да се върви срещу него. Едав ли някой би се съгласил да се заменят Полша и СССР за една огромна агресивна германска империя. Дори и заслепеността от антиболшевишки настроения не стига дотам.

но остава въпросът за разрива между политическото и военното поведение на Франция, все пак. Възможно ли е да бъдат съгласувани в по-голяма степен – поне до такава, че да избегнат обвиненията в бездействие? Щото явно се е създало очакване за определено действие от страна на Франция.

Иване, не виждам реална възможност за нещо повече. Т.е., разбира се, можело е все пак да започне настъпление някъде около втората седмица на септември, с наличните сили (въпреки, че вече е било ясно какво се случва в Полша). Но това е трябвало да се прокара през военните, които са наясно с невъзможността да се постигне нещо сериозно и с опасностите. Самото настъпление ще трябва да бъде прокламирано от политиците, но то несъмнено е щяло да бъде съпроводено с големи човешки загуби, което пък веднага ще удари върху авторитета на правителството. Т.е. хем подобен род действия ще срещнат неодобрението на военните, хем поставят в голяма опасност политиците. Кой ще ги осъществи тогава? Явно пред обвиненията в разхищаване на "цвета на нацията" са предпочетени обвиненията в "бездействие".
От друга страна, когато Германия прехвърли всичките си сили, тя ще има преимущество над съюзните, което французите не могат да компенсират другояче, освен съхранявайки силите си и разчитайки на отбранителните си съоръжения. Тогава разумно ли е да се разходва и без друго недостатъчната жива сила?
А пък Великобритания напротив, веднага предприема активни действия, но в рамките на своята стратегия.

[ivan_kunchev]

Знаете ли кое донякъде все още ме безпокои? Ако разсъждаваме в рамките на логиката на действията на определени държави сами по себе си - въпреки, че изглежда сме принудени към това - то за Франция е ясно, че тя има своите проблеми, които я оправдават донякъде. Съгласен съм, че изложеното от вас дава солидни аргументи в полза на обяснението защо Франция не предприема настъпление. Обяснението е логично и стройно. Вероятно такова може да се намери и спрямо действията на Англия. А защо не и на Германия? А на Италия? Нима случващото се в тях не би могло да бъде логично обяснено? Тогава всъщност, според вас, отговорен ли е изобщо някой за избухването на Втората Световна война?

[кало]

а откога логичното обяснение е равно на оправдание. в крайна сметка вината е оценка (при това винаги давана от определена гледна точка), а не това е целта на темата. доколкото разбрах, се търси изясняване на процесите и опит за тяхното обяснение, не решение на съдебния състав.

[gollum]

Тогава всъщност, според вас, отговорен ли е изобщо някой за избухването на Втората Световна война?

С леко шеговит тон: не, никой не е отговорен, защото тази война "избухва" чак години по-късно, в интепретациите на историците . В началото това е война между Германия и Полша, към която се включват Франция и Великобритания (а ако се замислим, може да открием началото и по-рано). Някой участници приключват войната (Франция, Полша), други се включват впоследстиве, всеки със своите си мотиви и причини. Чак по-късно това започва да се оформя под влияние на различни фактори като война на "едните" срещу "другите" ("добрите", срещу "лошите", ако погледнем съвсем грубо нещата ), в която щом "не си от нас, си срещу нас".

Съгласен съм, че изложеното от вас дава солидни аргументи в полза на обяснението защо Франция не предприема настъпление. Обяснението е логично и стройно. Вероятно такова може да се намери и спрямо действията на Англия. А защо не и на Германия? А на Италия? Нима случващото се в тях не би могло да бъде логично обяснено?

Да, Иване, според мен, зад действията на всяка от тези държави могат да бъдат намерени достатъчно солидни и логични обяснения. Никоя от тях не действа напълно своеволно или безпричинно.

Та ако ще търсим отговорност (но не това е целта на тази тема), то трудно можем да я персонифицираме у една личност или дори в лицето на една държава (или идеология), без да пропуснем нещо или да бъдем до нейде несправедливи. Всички си имат причини и интереси. от друга страна, все пак някои "играчи" са по-активни, докато други по-пасивни и в по-голяма част реагират, отколкото сами причиняват случващото се (макар че и реакциите им също имат значение за активността на опонентите им, нищо не се самопричинява). Та ако приемем това за "отговорност", то все пак у Хитлер или Мусолини има повече какво да се търси, отколкото при останалите. Но пак как да подходим към Япония тогава?
От друга страна, има и по-лесен наглед метод - който пръв започва война... не, пак не става съвсем. Тогава, който пръв задейства въоръжените си сили. Тук по-лесно ще уличим и Германия, и Италия, и Япония. Но нужно ли е всичко това?

ПП Гледам, че Кало ме е изпреварил.

[Сержант Алексей Воронин]

ВСВ е можела да бъде предотвартена, ако Хитлер не бил раждан или е бил умрял по време на раждането, или е бил убит по време на ПСВ и т.н. и т.н.

Шегата настрана... Хенри Тенди, британски редник от Първата световна война, е не само носител на кръста "Виктория" (както и най-награждаваният британски редник за цялата ПСВ), но и ...

28 септември, 1918 - в боевете при Марсоан отрядът на Тенди обръща в бяг германците. В суматохата Тенди се прицелва в отстъпващ немски войник. Онзи се обръща и го поглежда умоляващо, а Тенди, виждайки, че немецът е ранен и не се съпротивлява, се смилява и го оставя да избяга. Ако още не сте се досетили, немският войник е Адолф Хитлер, който вижда снимка на Тенди във вестника и го разпознава. По-късно закача негова картина в една от алпийските си резиденции, където, през 1938 г., на среща с Невил Чембърлейн, Хитлер изпраща специални поздрави на своя "спасител". :o Тенди се опитва да отиде в армията и през Втората световна война, но комисията го отхвърля като вече небоеспособен. Какво ли му е било на човечеца...

А иначе - Можеше ли да бъде предотвратена? Из "Триумфалната арка" на Ремарк...

Французите на съседната маса продължаваха да разговарят за правителството си. За Италия. За Чембърлейн. Думи, думи! Само ония работеха. Те не бяха по-силни, а по-решителни. Не бяха по-смели, но знаеха, че другите не искат да се бият. Отлагане... но какво се печели с него? Въоръжаваха ли се? Наваксваха ли загубеното, опомняха ли се? Само наблюдаваха как другите се въоръжават и чакаха с пасивна надежда ново отлагане. Историята на стадо моржове. Стотици моржове на брега. Ловецът ги избива по най-жесток начин един след друг. Ако се втурнат заедно срещу него, могат много лесно да го смажат; но те си лежат, без да мръднат, и наблюдават как идва да ги убие. Той убива само съседите им. Един след друг. Такава е историята и на европейските моржове. Залез на цивилизацията. Уморен, безформен залез на боговете. Празни изявления за правата на човека. Разпродажба на цял континент. Надигаща се буря. Долни пазарлъци. Старият отчаян танц по ръба на вулкана. Народи, тласкани бавно към ново клане. Бълхите ще се спасят, ако овцата бъде принесена в жертва. Както винаги.

Апатия.... мисля, че не се нуждае от коментар.

[mitaca]

Я каква хубава тема имало! Таман за мен. Но не и в 1 и 15 след полунощ. Този път ще се подготвя добре (не както в темата - Кой запали ВСВ -, където ми бе и прощапулника в БС (бе заедно с численоста на Аспаруховите българи и Богомилите) ще изчета всичко и тогаз ще пиша (ако не се заключи де ).

[Panzerjaeger]

Войната е неизбежна защото:

1. Още с идването си на власт Хитлер си поставя за цел отхвърляне на Версайския диктат, последствията от него, както и омразния Член 231 известен като “Клауза за вината на Германия за Световната война”. Тази клауза е отхвърлена почти веднага след взимането на властта.

Франция и Великобритания изобщо не са склонни за тотална ревизия на Версайския договор, а само на отделни отстъпки (които между впрочем правят с нежелание и по инерция на историческата динамика).

2. Амбициите му са присъединяване на отнетите от Бисмарковия райх територии (Елзас и Лотарингия, Северен Шлезвиг, Западна Прусия, части от Горна Силезия, Ойпен, Малмеди, Солдау, Мемел, Саар и пристанището на Данциг) населени с етнически германци и отказ за изплащане на последната парична вноска според Версайските контрибуции.

(виж карти на: 1. Вторият райх 2. Ваймарска Германия)

Тази цел на Фюрера надхвърля многократно онова за което Франция и Великобритания са склонни да направят компромис и ревизия (като например Судетите, Австрия, Рейнската зона).

3. Като причина за войната може да се посочи и недалновидната политика на Обществото на народите и изолационизмът на Америка. Тоест при друго поведение на ОН и САЩ войната вероятно можеше да се избегне.

4. Плановете за експанзията на Райха на изток се корени в невъзможността за възстановяване на колониите в Африка (Великобритания и Франция никога не биха допуснали тяхното възстановяване, пък и Германия няма силен флот с който да ги осигурява) и нуждата от жизнено пространство и разселване (колонии подобно на тези на Франция и Великобритания.). Ако немските колонии бяха възстановени то експанзията на изток би станала ненужна.

Въпросът в следствие от дипломатическите игри предхождащи войната се поставя ребром – или Германия да се откаже от претенциите си относно Полския коридор или война.

При условие, че на власт в Германия са националистите – войната става неизбежна.


1. Вторият райх 2. Ваймарска Германия

[gollum]

Серж, Ремарк пише добре, но е писател . В действителност отлагането се използва за превъоръжаване, във всеки случай от Великобритания, а в някакав степен и от Франция. Но в държава с тяхното политическо устройство тази задача се изпълнява много по-бавно и трудно, отколкото в държава с политическото устройство на СССР или Германия. А и не се наваксва току-така сериозно изоставане - при Франция поради превъоръжаването от 20-те години (вече поостаряло), а при Великобритания поради сериозно пренебрегване на разходите за армията (а и флота).

Panzerjager, според мен, сериозно си объркал нещата. Може да се каже, че представяш немското национал-социалистическо виждане по въпроса (то има своето място, когато се дават всички гледни точки, но следва да се анализира, а не само да се привежда). Давам по ред:

1. Още с идването си на власт Хитлер си поставя за цел отхвърляне на Версайския диктат, последствията от него, както и омразния Член 231 известен като “Клауза за вината на Германия за Световната война”. Тази клауза е отхвърлена почти веднага след взимането на властта.
Франция и Великобритания изобщо не са склонни за тотална ревизия на Версайския договор, а само на отделни отстъпки (които между впрочем правят с нежелание и по инерция на историческата динамика).

Както се вижда на практика, тези негови действия не довеждат до война, т.е. във всеки един случай се постига компромис, основно благодарение на Великобритания и Франция. Така че би било по-точно да се каже, че "Великобритания и Франция са склонни на много големи отстъпки". Разбира се, не на "всякакви", което е логично. По същество преди войната да се разрази заради историята с Полша, Хитлер е успял да върне кажи-речи всички земи на империята обратно в границите на Германия, даже и да надхвърли сериозно програмата, прибирайки цяла Австрия и Чехия.

2. Амбициите му са присъединяване на отнетите територии от Бисмарковия райх територии (Елзас и Лотарингия, Северен Шлезвиг, Западна Прусия, части от Горна Силезия, Ойпен, Малмеди, Солдау, Мемел, Саар и пристанището на Данциг) населени с етнически германци и отказ за изплащане на последната парична вноска според Версайските контрибуции.

Населеността на Елзас и Лотарингия с "етнически немци" (т.е. със същото основание може да се твърди, че са населени с "етнически французи", което означава, че населението там е смесено и в известен смисъл не е чисто немско или френско) е доста съмнителна. Но да, по този въпрос Франция не би направила компромис, защото в нейните виждания тези провинции са част от националната й територия. Но се съмнявам, че ВСВ е избухнала поради желанието на Хитлер да прибере точно тези две провинции.
Т.е. ако погледнем реалистично на нещата, повечето от тези територии са вече включени в територията на Германия, преди войната да започне и по останалите би могло да се постигне определен компромис, стига и Хитлер да отстъпва. Освен това вече е присъединил към територията на Германия територии, които никога не са влизали в нея (били са Австрийски и Австро-Унгарски) - Австрия и Чехия. Т.е. може да се каже, че програмата е надхвърлена.

Т.е. както се вижда, това утвърждение няма основания:

Тази цел на Фюрера надхвърля многократно онова за което Франция и Великобритания са склонни да направят компромис и ревизия (като например Судетите, Австрия, Рейнската зона).

Ако тези държави не бяха склонни на компромиси, което и да е от немските действия би довело до война. Но това не е така, всъщност Великобритания и Франция са склонни на много компромиси. Но компромисите и волята за мир трябва да присъства и от двете страни, такава обаче при Хитлер липсва, т.е. за него включването на тези територии в Германия е само средство за усилването му, преди да унищожи Франция и да направи Германия хегемон на цяла Европа. Т.е. поначало неговите цели не са "възстановявам Германия в етническите й граници и след това - мир". Така че войната е неизбежна не поради нежеланието на Франция и Великобритания да правят компромиси (по-скоро е въпреки желанието им да правят компромиси - да напомня, че те са склонни и за Полша да се водят преговори, стига Германия да не започне военни действия (това е действието, което отрязва всякаква възможност за селдващи компромиси), а поради желанието на Хитлер да подчини цяла Европа. То е коренът на общоевропейската война.

3. Като причина за войната може да се посочи и недалновидната политика на Обществото на народите и изолационизмът на Америка. Тоест при друго поведение на ОН и САЩ войната вероятно можеше да се избегне.

С това пък въобще не мога да се съглася. Ще изразя несъгласието си в два въпроса:

3.1? Как ОН причинява войната с недалновидната си политика и по-точно, каква е тази "недалновидна политика", която е причина Германия да започне война с Полша?

3.2? Какво поведение на САЩ би довело до избягване на ВСВ, т.е. до това Германия да не напада Полша?

Изясняването на тези два въпроса е ключово за тезата ти по тази точка.

4. Плановете за експанзията на Райха на изток се корени в невъзможността за възстановяване на колониите в Африка (Великобритания и Франция никога не биха допуснали тяхното възстановяване, пък и Германия няма силен флот с който да ги осигурява) и нуждата от жизнено пространство и разселване (колонии подобно на тези на Франция и Великобритания.). Ако немските колонии бяха възстановени то експанзията на изток би станала ненужна.

Първо (очевидно), едва ли може претенциите за "необходимост от жизнено пространство" да се приемат сериозно. Това е само оправдание на намерението да се създаде една общоевропейска германска империя. Очевидно, защото историята на Германия (преди и след това) показва, че още територии или колонии съвсем не са ключови за оцеляването и развитието на държавата, особено на този етап.
Може да се постави въпросът и по друг начин - мислиш ли, че ако колониите на Германия бяха възстановени, Хитлер би се отказал от намеренията си по отношение на СССР и от "разширението на изток"? Аз - не. Т.е. тезата, че има някаква "естествена тенденция за разширяване на Германия на изток" и неудовлетворяването й естествено (т.е. без немското ръководство да има вина за това, защото става въпрос за "естествена необходимост") довежда до война, е несъстоятелна. Войната се случва поради агресивните намерения на Хитлер, които не произтичат от естествена необходимост, те.. не са неизбежни при друго политическо ръководство. Да напомним, че не може да се поставя знак на равенство между немски национализъм и национал-социализъм, това са две различни форми на едно и също нещо, като втората е по-скоро патологична. Т.е. при друго националистическо политическо ръководство на Германия войната не е неизбежна, защото то едва ли би преследвало подобна идеалистична и непостижима цел, най-малкото не и с цената на всичко.

Въпросът в следствие от дипломатическите игри предхождащи войната се поставя ребром – или Германия да се откаже от претенциите си относно Полския коридор или война.

Да на помня ли, че това е поредната партия от една дипломатическа игра, започната изцяло по инициатива на Хитлер, игра, в която въпреки отстъпчивостта на противниците си той след всяка победа подновява наново, въпреки че в края на всяка партия обяснява, че това е последната игра. Т.е. той грубо нарушава (нееднократно) правилата на играта и очаква, че всеки път ще му се размине. Едва ли в такъв случай може да се твърди, че причината за войната е в поредната партия, когато най-накрая на партньорите му в играта им писва и те решават да му покажат, че предпочитат играта да се играе по правилата. Вината е много повече негова, отколкото тяхна. И, впрочем, въобще нещата не стоят толкова ултимативно - Хитлер само ги довежда дотам, че да са ултимативни. Пак да повторя, ако немските войски не бяха пресекли полската граница, а кризата бе останала на дипломатическо ниво, вероятно в крайна сметка щеше да се стигне до поредния компромис, който да бъде наложен на Полша. Но Хитлер съвсем очевидно (за нас сега, защото имаме достъп до документи, които са били тайни тогава) желае да има война и вече е разделил Полша между Сталин и себе си, така че не желае пореден дипломатически компромис, а да постави Франция и Великобритания пред свършен факт. Инициативата в случая е изцяло негова, както и действията, които довеждат до война, която прераства в общоевропейска. Тези действия са произволни, те.. не произтичат от пряка необходимост.
Аз бих рискувал да предположа, че ако и този път войната с Франция и Великобритания се бе разминала и се бе стигнало до компромис, следващото му действие би било да поиска от Франция Елзас и Лотарингия. Вероятно пак с оправданието, че е поставен пред "неизбежна необходимост" и Франция го принуждава да избира между отказ от Елзас и Лотарингия и война, при "което всичко зависи от Франция". А ако му бяха отстъпили и тези две провинции (нещо, за радост невероятно), то вероятно след това щеше да поиска и цяла Франция.

[Сержант Алексей Воронин]

Серж, Ремарк пише добре, но е писател . В действителност отлагането се използва за превъоръжаване, във всеки случай от Великобритания, а в някакав степен и от Франция.

Това е очевидно, разбира се, макар че ти сам каза, че въпросното въоръжаване не е ефктивно и (в случая с Франция) навременно. А пък и Ремарк говори най-вече за общественото отношение - апатично и незаинтересовано. Мисля си, че това основно е решаващият фактор.

[gollum]

Е, не бих казал, че е "неефективно", просто трябва време, за да се постигне ефектът (става въпрос за години, не за месеци). Но все пак се постига много, което само идва да покаже, че ако Франция и Великобритания сериозно биха започнали да се готвят за война година-две по-рано, нещата биха изглеждали съвсем различно.
А за обществените настроения съм съгласен, особено във Франция. Тях, струва ми се, Ремарк ги отразява точно.

[Сержант Алексей Воронин]

Е, не бих казал, че е "неефективно", просто трябва време, за да се постигне ефектът (става въпрос за години, не за месеци).

Ако въоръжението не успее да изпълни предназначението си тогава, когато е нужно, има ли значение дали след една или две години е щяло да бъде ефективно? Важен е настоящият момент, защото ако той бъде изтърван, втори шанс се дава рядко. Но в това отношение трябва да правим разграничение между Франция и Великобритания - последната е защитена чисто географски и има повече време да организира защитата си. Френската армия безспорно би изглеждала различно след година или две - дори и след шест месеца, ако искаш, горе-долу толкова са им били нужни, за да вкарат достатъчно голям брой самолети от нови типове, за да бъде Armee de l'Air равностоен съперник на Луфтвафе. Но никой не им ги дава тези шест месеца... А Великобритания за това време си изгражда широка (и бих казал добре функционираща) система за ПВО и огромна мрежа от наземни защитни системи. А отблъскването на немската инвазия през 1940 им дава още няколко години, в които да подготвят армията си за сухоземните сблъсъци с Вермахта.

[gollum]

Разбира се, че е важно какво се случва на практика, най-малкото за него поне можем с някаква степен на увереност да търсим истината . Но погледни на нещата в перспектива - френската армия не успява да защити успешно държавата, но причините за това не са само технически или технологични, а се коренят в две неща - от една страна донякъде случайната промяна в оперативните планове на Вермахта (без нея резултатите биха били много по-ограничени и под въпрос), а, от друга страна, слабостите на френското командване, без които замислената от Манщайн и осъществена под ръководството на ОКХ маневра не би постигнала целите си. Т.е. загубата на Франция не се дължи само на недостатъчно време за подготовка (такова всъщност има и се оказва ако не напълно достатъчно, то поне не малко, наистина, не стига да се завършат организационните реформи). Но мисълта ми е, че балансът на силите се променя благодарение на започналото догонване от страна на Франция и Великобритания (а то започва по-рано, някъде през 1938 г.). Този процес променя баланса - ако дотогава Германия се развива много бързо и изпреварващо, то нещата постепенно започват да се променят и към 1941 г. вероятно биха се променили в ущърб на последната - нещо, което се съзнава от военното и политическото й ръководство. Та в този смисъл стратегията да се печели време е от полза за Франция и Великобритания и във вреда на Германия, а обсъждахме по същество точно тази стратегия (в темата).

[Сержант Алексей Воронин]

Ъъъ нещо не разбрах. Но добре, съгласявам се. :p