Мисля че няма такава тема, а тя е безкрайно интересна.
Приемаме че скоро след 1945 китайските националисти водени от Чан Кайши успяват някак да победят в рамките на няколко години китайските комунисти. Това не е особено вероятно да се случи (шансовете никак не са големи, тъй като тактиката и общата стратегия на комунистите са по-ефективни като цяло в този период), но приемаме че някак е станало. Последните китайски комунисти капитулират през есента на 1949, Мао и части от ръководството на ККП бягат в СССР, където биват скоро репресирани/убити от Сталин. Големия въпрос е какво би било бъдещето на Китай от тук нататък. Приемаме също така, че въпросът с комунистите е решен напълно - тоест и през следващите години те няма да успеят да подновят войната.
От тук обаче почва интересното. Това би бил един много интересен Китай и в наши дни доста по-различен от този в ТР. Ето как биха се развили нещата според мен.
- Първоначално правителството на Гоминдана ще поддържа добри отношения между свръхсилите СССР и САЩ и ще се опитва да балансира между тях, макар че повече ще клони естествено към САЩ. От това следва, че едва ли ще има значима външна заплаха за него. Националистически Китай няма да бъде и кой знае каква заплаха за съседите си десетилетия наред, поради вътрешната си слабост.
- Но основните проблеми ще останат вътрешните. Огромно селско население, икономическа изостаналост, слаба индустриализация. Още повече политическа разпокъсаност. Отделни китайски провинции реално се самоуправляват. Ще е много трудно на китайските националисти да изградят централизирана държава. Да я индустриализират ще е още по-трудно.
-Съдбата на Тибет, Синдзян, и други далечни източни територии е съвсем под въпрос. Комунистите успяват да ги подчинят със сила, но е спорно доколко националистите биха успяли. Възможно е дори уйгурите да се отцепят в отделна държава, която да стане марионетна на СССР.
Това ще е картината според мен някъде до около 1960. После какво ще става е трудно да се каже. Съмнявам се че този Китай днес ще е третата свръхсила за разлика от днешния, но пък вероятно ще е по-демократичен и свободен като цяло. Дори за различните малцинства в него.
Приемаме че скоро след 1945 китайските националисти водени от Чан Кайши успяват някак да победят в рамките на няколко години китайските комунисти. Това не е особено вероятно да се случи (шансовете никак не са големи, тъй като тактиката и общата стратегия на комунистите са по-ефективни като цяло в този период), но приемаме че някак е станало. Последните китайски комунисти капитулират през есента на 1949, Мао и части от ръководството на ККП бягат в СССР, където биват скоро репресирани/убити от Сталин. Големия въпрос е какво би било бъдещето на Китай от тук нататък. Приемаме също така, че въпросът с комунистите е решен напълно - тоест и през следващите години те няма да успеят да подновят войната.
От тук обаче почва интересното. Това би бил един много интересен Китай и в наши дни доста по-различен от този в ТР. Ето как биха се развили нещата според мен.
- Първоначално правителството на Гоминдана ще поддържа добри отношения между свръхсилите СССР и САЩ и ще се опитва да балансира между тях, макар че повече ще клони естествено към САЩ. От това следва, че едва ли ще има значима външна заплаха за него. Националистически Китай няма да бъде и кой знае каква заплаха за съседите си десетилетия наред, поради вътрешната си слабост.
- Но основните проблеми ще останат вътрешните. Огромно селско население, икономическа изостаналост, слаба индустриализация. Още повече политическа разпокъсаност. Отделни китайски провинции реално се самоуправляват. Ще е много трудно на китайските националисти да изградят централизирана държава. Да я индустриализират ще е още по-трудно.
-Съдбата на Тибет, Синдзян, и други далечни източни територии е съвсем под въпрос. Комунистите успяват да ги подчинят със сила, но е спорно доколко националистите биха успяли. Възможно е дори уйгурите да се отцепят в отделна държава, която да стане марионетна на СССР.
Това ще е картината според мен някъде до около 1960. После какво ще става е трудно да се каже. Съмнявам се че този Китай днес ще е третата свръхсила за разлика от днешния, но пък вероятно ще е по-демократичен и свободен като цяло. Дори за различните малцинства в него.