В реалната история Съюзниците осъществяват дългоочакваното откриване на Втори Фронт на 6-ти юни 1944 г. чрез операцията "Овърлорд" в Нормандия. За да подкрепят своите войски и да разширят успеха си във Франция, два месеца и половина по-късно Съюзниците правят още един десант, този път в Прованс, на 15-ти август 1944 г.
Тази операция често остава в сянката на D-Day, но си има и своите предимства - това е най-големият морски десант на антихитлеристката коалиция в Средиземноморието, и за разлика от упоритите сражения на север, то на Лазурния бряг успехът е бърз и категоричен (дотолкова, че някои историци понякога критикуват нормандската операция като по-неудачна). Замислена е като фалшив десант за отклонение на вниманието от главния удар в Нормандия, планирана за май 44-та под името "Анвил", по-късно е отложен за лятото и преименувана на "Драгун".
А какво би станало, ако двата десанта си бяха сменили ролите (основен и допълнителен) както и времето на тяхното провеждане?
По-успешно за англо-американците ли би било това и по-рано ли щеше да приключи Втората Световна Война, при такъв развой на събитията?
Алтернативата е следната - през лятото и есента на 1943 година, след като Съюзниците напредват донякъде в Италия и са спрени от Кеселринг, решават да продължат своя устрем и да не дават на нацистите да си поемат дъх. Продължават да нанасят удари там, където врагът им е най-слаб и разширяват периметъра на своето настъпление. В изпълнение на обещанието си дадено на Сталин - да открият втори фронт в западна Европа, те откриват поне още два такива, почти едновременно.
На 1-ви октомври 1943 г. в техни ръце пада Неапол, на 4 октомври е окончателно прочистена от хитлеристи и Корсика.
Приемаме че съюзниците правят още два десанта през тази есен - един в Албания - Вльора, на 1-ви октомври и друг в южна Франция (между Тулон и Кан) на 15 октомври 1943 г.
Войските, които правят десантите са следните - на Балканите са Осма британска армия, начело с Монтгомъри, а тези в Прованс (както е и в реалноста)- 7-ма американска армия и 1-ва френска армия, формирайки "Шеста американска армейска група", наричана още и "Южната група армии"".
Това, което променяме от реалността във Франция е, че командир на американската армия все още е генерал Джордж Патън.
Германските сили са си същите, както в реалността - в Италия са 10-та и 14-та армии (Кеселринг), във Франция - 1-ва и 19-та армии (Рунщедт), на Балканите - Група армии Е и Ф. Има и още една група армии Б, начело с Ромел, която е по това време в Ломбардия и е предназначена да спре съюзнически десант във Франция или където и да е.
И така, как биха се развили събитията при подобно развитие на нещата?
Щяха ли да бъдат успешни тези десанти, може ли германците да ги изхвърлят обратно в морето? Евентуален десант във Нормандия не би бил възможен преди пролетта на следващата година (март, дори и април 44-та), дали може да се удържат немските контраатаки толкова много време?