Първата световна война без България, междувоенен период с беломорски излаз

[skorpion1980]

Винаги съм си задавал въпроса как би се развила България ако не с изцяло осъществен национален идеал, то поне с беломорски излаз в периода между двете световни войни. Различните варианти, при които го запазваме, са обсъждани в този раздел. Най-нереален от тях разбира се е този с победа на ЦС, а най-осъществим е този при включване на страната на Антантата, от който обаче не бихме имали особени ползи освен с Източна Тракия. Предлагам да разгледаме междинния вариант, при който България остава неутрална до дупка, което е било трудно осъществимо с Фердинанд на трона, но не и невъзможно. Като за начало едно излизане на НЛП от управляващата коалиця по инициатива на лидера й Генадиев преди да го затворят, което да доведе до падането на правителството на Радославов през лятото на 1915, нови избори и постоянна невъзможност да се оформи прогерманско мнозинство в парламента. За отбелязване е, че от английска страна е заявено, че при неутралитет България ще получи известни териториални придобвики в Източна Тракия, а при включване към Антантата си връща всичко до линията Мидия - Енос. И така след войната получаваме това, което сме взели в ТР според българо-турската конвенция от 1915, плюс да речем днешна турска Странджа до Лозенград и Бунархисар включително. Има обаче три важни въпроса преди да се разгледа междувоенния период, а именно:
1. Какво правителство се съставя след падането на Радославов от власт през лятото на 1915, по-точно след изобрите през есента на същата година?
2. Как биха се справили ЦС плюс ОИ без България като съюзник, съответно как би се развила войната при български неутралитет до дупка (най-малкото не би имало Солунски и Добруджански фронт)?
3. В една такава алтернатива доколко бихме получили компенсации от Румъния и Сърбия за неутралитета си и заради техните тлъсти дялове от австро-унгарското наследство? Ако не трета балканска война ли следва около 1919-1920 година, ако да какви точно биха били компенсациите?

[Amazon]

Сърбия ще я смачкат като в ТР. Румъния би се държала повече, но мисля че накрая ще я окупират и нея. Турция за нас не е опасност. Основните и сили са срещу Русия и после срещу съюзниците. Дори в ТР, войската която успява да ни изпрати като помощ е доста слаба и необучена, че се налага да включват в нея български подразделения, за бойна устойчивост.

На мен би ми било много итересно някой запознат с периода да прогнозира, дали Австро-Унгария и Германия ще ни нападнат след като приключат със Сърбия и Румъния. И дали ще могат да отделят достатъчно сили за това. Австрийците едва ли. Те и в ТР се задъхват срещу сърбите, руснаците, италианците. Сили за България няма да имат. Обаче Германия...особено след излизането на Русия.

Пък и Германия и Турция на всяка цена ще искат сухопътна връзка помежду си. Германия, за да си подсигури тила, а Турция защото разчита на доставки на немско оръжие.

[skorpion1980]

ЦС няма да ни нападнат, защото бихме ги снабдявали със зърно. В ТР до включването си това в по-голяма степен прави Румъния, след нейното включване на страната на Антантата България остава най-надеждния доставчик. Все пак при тази алтернатива хората са на полето, а не на фронта. А и при липса на Солунски фронт англо-френците засилват Западния, така че и Германия ще трябва да го укрепи, което значи да няма ресурси за допълнителна агресия срещу България. Идва и друг въпрос - ще има ли революция в Русия и кога? Все пак заради не толкова мощната атака към Сърбия поради липса на българско участие в нея на ЦС би им било по-тежко на Източния фронт.

[Amazon]

Все пак заради не толкова мощната атака към Сърбия поради липса на българско участие в нея на ЦС би им било по-тежко на Източния фронт.

За съжаление не познавам достатъчно източният фронт, тук има специалисти по въпроса, но там мащабите са такива, че неутралитета на България ме съмнява да промени нещо.

Ето един прекрасен пост и тема от von Danitz http://forum.boinaslava.net/showthre...издържа в които се вижда какви сили разхвърля Германия през 1916-та. Така че Сърбия не е фактор. Тя и без нас е почти е приключила когато я нападаме в ТР. А тук иде реч за 135 дивизии на западния фронт, 75 на източния и 15 дивизии да помагат на Австрийците срещу Италия.

[skorpion1980]

Да, за Сърбия съм съгласен, просто исках да кажа, че би рухнала малко по-бавно отколкото в ТР, но пък и друго бях чел - Протогеров е подготвил 25 хиляди бойци на ВМРО, които при неутралитет на България са били готови да ударят в тила сръбската армия с идеята да подпомогнат 14те дивизии на Германия и Австро-Унгария при тяхното настъпление с цел вадене на сърбите от войната. По-големият зор би дошъл от факта, че без официална българска атака сръбската армия не би хукнала през Косово и Албания, тя би се изтегляла в посока свободния Ниш, където е имало доста оръжие и боеприпаси, взети от българската армия в ТР. Ами тогава можем да приемем, че в крайна сметка войната би свършила и без България както в ТР през 1918 година, евентуално Румъния не би сключила сепаративен мир с ЦС, защото ще удържи повече, тъй като няма да й се налага да заделя сили в Добруджа. Остава въпросът след капитулацията на ЦС какво се случва. България вече ще е постигнала конкретна договореност с Великобритания и Франция за Димотишко и Лозенградско и ще изпрати 2-3 дивизии да влязат във владение още есента на 1918, но ще има и искания за Добруджа и Македония. Там преговорите неминуемо ще се протакат доста, или няма да получим нищо, или само с Румъния ще се договорим по мирен път за Южна Добруджа, а най-оптимистичният вариант е англо-френците да притиснат за компенсации и Сърбия с граница до Вардар и Брегалница, и румънците с граница като по санстефанския договор. И естествено идва въпросът при война на кемалистите с Гърция както в ТР ще нападнем ли поне Сърбия за повече придобивки около 1919-1920 година или ще се уплашим от англо-френския натиск, задоволявайки се с едно разширение до около 135 хил. кв км (112 хил. след Букурещкия мир от 1913), колкото бихме били при споменатите придобивки? За да се отговори на този въпрос трябва да видим какви правителства се формират след Радославов, дали някое от тях е тръгнало да компрометира Фердинанд или той си е запазил трона и пак е започнал почти еднолично да дърпа юздите.

[skorpion1980]

Да приемем, че се оформя едно правителство с Малинов начело, като коалицията включва още БЗНС със Стамболийски като земеделски министър и още един техен човек, НЛП, РП и РДП, подобно на ТР само че от лятото на 1918. Възможността Малинов да се коалира със Стамболийски се поражда и от факта, че той се е изявил като негов адвокат по това време. И така, те си държат на неутралитета най-вече заради силните позиции на БЗНС в коалицията и се търсят териториални придобивки чрез неутралитет. Да речем, че Генадиев отново е външен министър. Най-малкото би било правителство, което няма да позволи на Фердинанд да ни въвлече във война без гласуване в народното събрание, каквито и споразумения да сключва последният без да се допитва до него. Няма солунски фронт, защото сърбите се съпротивляват до дупка при български неутралитет, няма го бягството през Албания, Франция с помощта на Англия съсредоточава повече войски на Западния фронт, а Германия и Австро-Унгария значително по-трудно успяват да окупират Сърбия. Нашето правителство заявява, че доставки за сърбите от Русия ще има само срещу териториални компенсации в Македония, на което Пашич и сие упорито се противят. За сметка на това има надпревара между Русе като най-голямото ни дунавско пристанище и Дедеагач като най-голямото ни Беломорско пристанище в онзи момент за доставки на зърно към двата лагера, като специално през Дедеагач при добра е сделка могат да се завъртят доста пари ако бъде изтъргувано като логистична връзка между Великобритания и Франция от една страна и Русия от друга. Може би именно това е козът сърбите да склонят да направят териториални отстъпки в наша полза, в противен случай Великобритания и Франция бих им спрели доставките през Солун, а за тях със сигурност логистичната връзка, която можем да им осигурим през Дедеагач, а оттам през Бургас и Варна с Русия е от стратегическо значение. Може би едно от условията им би било да спрем всякакви доставки към ЦС срещу териториални отстъпки от Сърбия и Румъния след включването й през 1916, но такива преговори биха завършили успешно не по-рано от средата на 1917, между двете революции в Русия. Все пак държейки на твърд неутралитет България не би бързала с присъединяването на територии от Сърбия, които биха били изцяло окупирани от германски и австро-унгарски части, включително хиндерланда на Щип. До Добруджа обаче германците по това време не биха достигнали, така че договорката с Румъния към момента би била възможна, особено ако се издейства по-сериозен англо-френски натиск, като дори не би било изненада ако границата на север се измести по линията Мангалия - Расово, както е по Сан-Стефанския договор. Вече някъде през лятото на 1918 може би бихме се включили за да изтласкаме силите на ЦС от Македония, които обаче съвсем биха намалели, тъй като за да прехвърлят части на западния фронт, вероятно биха оставили ВМРО, с чиято помощ са направили и поддържали окупацията, да управлява там. Сърбите първоначално ни признават граници от Кратово към Брегалница със Щип до Вардар, но не и отвъд него, но предвид липсата на съпротива и добрата координация С ВМРО до есента на 1918 цяла Вардарска Македония е окупирана от български части. С Румъния границата е уредена, от Турция вземаме поне Странджа с Лозенград и Димотишко (както е по българо-турската конвенция от 1915), има известни кланета над турци за отмъщение за 1913 при навлизането на армията ни в Източна Тракия, но точно заради тях и късното включване англо-френците не ни позволяват да вземем нещо повече, а и сме пропуснали техни войски пак през 1918, за да атакуват Истанбул през Тракия, съответно не е изцяло под наша окупация. Това е ситуацията преди Парижката мирна конференция, мисля, че звучи реалистично при неутралитет на България.

[skorpion1980]

Като казах неутралитет на България имам предвид разбира се поне до лятото, дори есента на 1918, няма как да не настъпим в самия край, когато вече ясно се вижда завършекът й със загуба на ЦС. И така имаме окупирана от български части Вардарска Македния до линията Струга - Тетово в края на 1918, със Скопие и Куманово, гърците са започнали окупация в Мала Азия за Измир (тогава все още Смирна) и не са заплаха, сърбите изцедени нямат ресурс да ни се противопоставят, а и имат противоречия с румънците откъде да минава границата в Банат, биха ли се примирили с отказа на правителството ни да изтегли армията ни от Македония? Естествено нашите бързо биха направили и плебисцит, който би показал неминуемо желание за присъединяване към България, но как ще гледат другите страни на тази конференция на такъв ход? При разширението на Запад чак до Алпите обаче поодобна компенсация за България може и да срещне англо-френската подкрепа, италианската със сигурност, макар че тя не е била особено решаваща. Във всеки случай никой не би тръгнал точно през 1919 да воюва с една пазила неутралитет и с напълно свежа армия България с цел да остави Македония в Сърбия.