Какви биха били последиците за България от евентуалното ни включване в тази федерация ?
Имаше ли опасност от сръбска доминация над нас, а дори и полуасимилация, нещо което се твърди като доста вероятна възможност от мнозинството български историци ?
Бледската спогодба, известна още и като Бледско споразумение или Договор „Тито-Димитров“, е споразумение между България и Югославия, подписано на 1 август 1947 в Блед, Словения от държавните ръководители на двете страни Георги Димитров и Йосип Броз Тито.
Споразумението предвижда:
- Включване на Пиринска Македония в състава на федерална Югославия като част от
Народна република Македония (Вардарска Македония).
- Отказ на Югославия от Западните покрайнини и връщането им в пределите на България
- Премахване на визите между двете страни
- Създаване на митнически съюз.
За да се реализира този план се дава официално началото на Културната автономия на Пиринска Македония.
В по-късен етап се предвижда евентуалното включване на България в Социалистическа федеративна република Югославия като субект с равни права с останалите републики, но столицата разбира се остава Белград. Другият вариант е бил създаване на хлабава федерация Югославия+България като минимизиран вариант на Балканска Федерация само от славянски държави.
В първите минути на този документален филм за Македония се дават доста подробности за срещата Тито-Димитров в красивия словенски курортен град Блед.
Имаше ли опасност от сръбска доминация над нас, а дори и полуасимилация, нещо което се твърди като доста вероятна възможност от мнозинството български историци ?
Бледската спогодба, известна още и като Бледско споразумение или Договор „Тито-Димитров“, е споразумение между България и Югославия, подписано на 1 август 1947 в Блед, Словения от държавните ръководители на двете страни Георги Димитров и Йосип Броз Тито.
Споразумението предвижда:
- Включване на Пиринска Македония в състава на федерална Югославия като част от
Народна република Македония (Вардарска Македония).
- Отказ на Югославия от Западните покрайнини и връщането им в пределите на България
- Премахване на визите между двете страни
- Създаване на митнически съюз.
За да се реализира този план се дава официално началото на Културната автономия на Пиринска Македония.
В по-късен етап се предвижда евентуалното включване на България в Социалистическа федеративна република Югославия като субект с равни права с останалите републики, но столицата разбира се остава Белград. Другият вариант е бил създаване на хлабава федерация Югославия+България като минимизиран вариант на Балканска Федерация само от славянски държави.
В първите минути на този документален филм за Македония се дават доста подробности за срещата Тито-Димитров в красивия словенски курортен град Блед.
) бракове и т.н. Това от една страна би блокирало македонизацията, а от друга силно ограничило сърбизацията. Да не говорил, че при това положение просто няма как да се изгражда идентичност на антибългарска основа, тъй като българите са част и то съществена, от държавата. С влизането и на България, значението на Сърбия като фактор в цялостната политика на федерацията значително би намаляло, тъй като процентът от общият им брой би паднал значително. През 1981 г. Югославия има население от 22 500 000 души, като сърбите 8 200 000, т.е. 36,3 %, ако към тази цифра добавим 8 800 000 български граждани към 1981 г., то се получава 31 300 000 души, като при това положение процентът на сърбите пада на 26,2 %. От друга страна Югославия беше много по-отворена към света, а югославската икономика много по-добре устроена. Така например техните комунисти, за разлика от нашите, не унищожиха частното земеделие и не случайно бившите югорепублики въпреки разпада, войните и кризите са по-добре и досега от нас.

Comment