Ако България беше влязла в ПСВ през 1914-та?

[DelaRea]

Какво щеше да е развитието на Великата война, ако България бе влязла в нея година по-рано (октомври 1914 г.)?

[onefen]

Първо уточни на чия страна - на Антантата или на Централните сили?

[skorpion1980]

Би трябвало да е на страната на ЦС предвид това, че възможно най-прогерманския тандем Фердинанд - Радославов си е на власт, а заемът от Дисконто-Гейзелшафт вече е изтеглен. Да речем, че началото за ЦС би било по-добро отколкото в ТР. Не че е било толкова лошо, но щеше да бъде по-добро, защото нямаше да се налага да минат 2 зими преди окупацията на Сърбия. Също така 14те дивизии, които германци и австро-унгарци заделят през есента на 1915, нямаше да бъдат насочени към Сърбия и нейното изваждане от войната, а биха укрепили позициите на двете велики сили в борбата им както на западния, така и на източния фронт. За нас обаче това би било доста по-изтощително. Първо, за разгрома над Сърбия биха отишли доста повече сили отколкото в ТР. Вярно, при липсата на помощ от Италия, която по това време още не участва във войната бягство на сърбите през Албания и прехвърляне на Корфу, а оттам на Солунския фронт нямаше да има, но за по-нататъшните битки там с англо-френците и ние бихме били по-ограничени отколкото в ТР. Второ, на Чърчил можеше да му хрумне паралелно и Дедеагачка операция, освен Дарданелска, които да бъдат осъществени едновременно, може би и тя би се провалила, но и загубите ни по Беломорието биха били по-големи. Възможно е руската революция да беше избухнала с няколко месеца по-рано, тъй като загубите на Русия в борбата им с Германия и Австро-Унгария биха били по-големи и това в тази алтернативка си е предпоставка за ускорение на недоволството, довело до революцията. Идва обаче въпросът в кой момент биха се включили Румъния и Гърция. Ако е както в ТР през 1916 и 1917 година, то румънската капитулация би била по-бърза заради преждевременно приключилата руска помощ. Гърците обаче биха имали по-изтощени български части срещу себе си. Големият въпрос е как би се отразило преждевременното увличане на англо-френски части на Солунския фронт върху съотношението на силите на Западния фронт. Също така дали преждевременното излизане на Русия от войната не би помогнало на турците да прехвърлят повече сили от кавказкия към близкоизточния фронт срещу англичаните. Също така кога би се стигнало до американското включване, то можеше и по-рано да стане, макар че от друга страна при по-благоприятно развитие на нещата на Западния фронт за Германия едва ли щяха да изпращат прословутата телеграма, с която да агитират Мексико да нападне САЩ. Не че това е единствената причина за американското включване, но е катализатор, без който колебанията на Уилсън щяха да продължат въпреки проблемите, които американските цивилни кораби срещат от подводната война. Накратко по-малко изтощени Германия и Австро-Унгария, по-изтощена България, което би важало и за Великобритания и Франция, но крайна победа за Четворния съюз ми изглежда невъзможна. Оставям на други да преценят дали би се стигнало до по-приемлив мир за губещите спрямо ТР.

[Thorn]

Ако смяташ, че германското настъпление през 1915 поради допълнителното участие на ангажираните в Сърбия войски би могло да доведе до извеждане на Русия от войната същата година, то всичко останало е второстепенно. Ако германците през 1916 имат на разположение войските, които в реалността са на Източния фронт, то Франция е обречена.

[skorpion1980]

Ако смяташ, че германското настъпление през 1915 поради допълнителното участие на ангажираните в Сърбия войски би могло да доведе до извеждане на Русия от войната същата година, то всичко останало е второстепенно. Ако германците през 1916 имат на разположение войските, които в реалността са на Източния фронт, то Франция е обречена.

Това ми изглежда най-оптимистичния за ЦС сценарий. Относно ваденето на Русия от войната по начина, по който се случва в ТР, но по-рано, имах предвид примерно февруарската революция от 1917 да бъде октомврийска от 1916, а октомврийската от 1917 да бъде февруарска от 1917. Относно Франция мислиш ли, че няколко германски дивизии в повече (разбира се тези, които в ТР отиват в Сърбия) биха били достатъчни за превземането на Вердюн? И второ, дори Франция да рухне паралелно с Русия каква ще е реакцията на Великобритания? Нещо не си ги представям англичаните да капитулират в онези години без да им е направен десант на Острова и да бъде превзет Лондон, което вече не е алтернативна история, а научна фантастика. И другото - как би се справила България на Солунския фронт с по-изтощени сили срещу гръцкото включване през 1917?

[skorpion1980]

Всъщност мисля, че съм пропуснал да поставя още един важен въпрос при такава алтернативка - дали по-големите успехи на Четворния съюз в началото при едно ранно включване на България нямаше да привлекат още някой съюзник? Знам, че с най-подчертано прогермански неутралитет са били Швеция и Иран, но в крайна сметка благоразумно са останали настрани. Прогерманските настроения в Швеция се дължат на наличието на общ враг с Германия в лицето на Русия поради немалкото шведи във Финландия, а в Иран заради недоволството от подялбата на влиянието в страната между Великобритания и Русия, като апетити към руските територии, населени с азери, не са липсвали, защото и иранските азери са имали страх да не се окажат също част от руската империя в даден момент.

[багатур]

Дали биха атакували Дарданелите , ако зад Турция стоеше съюзната вече българска армия?

[TodorJ]

Аз си мисля, че ако България бе влязла във войната 1914 румъния и гърция щяха и те да влязат доста по-бързо. Не виждам причина да се откажат евентуално още земя, при все че зад тях са Русия и Англо-Френците, а сърбите също са във войната, поради разбираеми причини.

[skorpion1980]

Значи Румъния се решава да влезе във войната едва след като има две изпълнени обстоятелства - брусиловския пробив от 1916 и обещанията на Антантата за Трансилвания, Буковина и Банат. Обаче има друг момент - Франц Йосиф е готов при победа да направи известни отстъпки в споменатите територии, които за Австро-Унгария да бъдат компенсирани с плодородни украински земи и черноморски излаз при Одеса от Русия. Унгарският елит е този, който принципно е против това, но се водят дълги преговори. От друга страна Румъния от началото е притискана от Антантата да престане с доставките за Турция през Констанца и че реално чак тогава може да има преговори, затова и чак след две години получава толкова щедро предложение, а и Русия е била против включването й заради лошото обучение на румънската армия. Освен това както казах брусиловският пробив е ключов за крайното румънско решение, а той едва ли щеше да се състои при по-ранно вадене на Сърбия от войната, съответно по-малко изтощени армии на Германия и Австро-Унгария, особено пък ако Макензен по това време беше се изправил именно срещу Брусилов, а не на балканския фронт. Така че предвид обстоятелствата Румъния едва ли би се включила по-рано. За Гърция е спорно, там цялата работа е била, че крал Константинос като зет на Вилхелм 2 е държал Гърция да пази неутралитет и по тази причина почти насила разкварва Венизелос от премиерския му пост, абдикира чак след малко над 3 месеца блокада от британския флот на пристанището в Атина. Но и британците допреди това са водили немалко морски битки с германците, така че не е сигурно, че биха успели да направят тази блокада по-рано, а с Константинос на трона гръцкото включване на страната на Антантата е било невъзможно. Така че гърците биха се включили по-рано само ако той абдикира по-рано, отколкото в ТР.

[skorpion1980]

От огромно значение в такава алтернатива е и в кой момент ще се открие Солунският фронт. Но едва ли това ще се случи още с включването на България. Причината е, че по това време англо-френците още не са направили пълна мобилизация, имат да спират германското настъпление и просто есента на 1914, когато не са напълно организирани, а и все още Италия например е неутрална и не се знае на чия страна ще се включи, става практически невъзможно да открият нов фронт. Затова по-скоро пролетта на 1915 изглежда най-точният момент да атакуват на Балканите, включително и без това започналата именно тогава Дарданелска операция. Т.е. без англо-френско-италианска подкрепа сърбите биха били напълно извадени от войната, а не както в ТР около 100 хил. техни войници да бъдат евакуирани от силите на Антантата и използвани от тях на Солунския фронт. Нека отбележим, че в ТР имаме три австрийски нападения над Сърбия през 1914, последното от които е през ноември и завършва с пълен австрийски провал през декември, след което имаме примирие чак до есента на 1915, когато и България се включва. Имайки предвид и моментът на включване на ОИ най-вероятно българската атака би дошла точно през ноември, съответно за сърбите става страшно, защото до Нова година, че и до края на януари 1915 може би боевете няма да спрат, в най-големите студове, а там далеч по-доброто австрийско оборудване би си казало думата и в комбинация със смазващото числено превъзходство благодарение на българската намеса сърбите най-късно в началото на февруари биха били напълно окупирани. Съответно би имало достатъчно време армията ни да се реорганизира, за да отбие очакваният удар от Солун, който би дошъл през пролетта на 1915, като по-големите англо-френски сили (включително АНЗАК), биха означавали или по-малко сили на Западния фронт, което би влошило положението на Антантата там повече отколкото в ТР през 1915, или още по-голяма мобилизация и по-бързо изтощаване на силите на Антантата. На Източния фронт също би било далеч по-тежко за Русия.

[General Lukov]

Малко гранично на темата, но не мислите ли че в английски, френски и най-вече разбира се сръбски извори се героизира прекалено успешната отбрана на Сърбия през 1914г. срещу Австрия ? Австро-унгарската армия като цяло подценява ситуацията и не атакува с пълната си мощ Сърбия, за което си плаща през декември 1914г., макар и за момент да овладява Белград ? Сърбите изкарват нещата така, сякаш единствения фронт, на който се води войната тогава е Сърбия...
Ако има вече подобна тема, може да ми дадете линк да я погледна, понеже не намирам такава до момента.
Иначе разбира се едно включване на България година по-рано по същия сценарий като октомври 1915г. крие много неизвестни как ще подходят Гърция и Румъния и дали няма опасност от повторение на Втората балканска война, макар и с по-благоприятно развитие за нас, но със сигурност по-ранно изтощение на армията ни и по-голям брой жертви заради включването ни година по-рано от ТР.

[skorpion1980]

Иначе разбира се едно включване на България година по-рано по същия сценарий като октомври 1915г. крие много неизвестни как ще подходят Гърция и Румъния и дали няма опасност от повторение на Втората балканска война, макар и с по-благоприятно развитие за нас, но със сигурност по-ранно изтощение на армията ни и по-голям брой жертви заради включването ни година по-рано от ТР.

За Румъния е по-възможно да се включи по-рано, тук мога да се съглася, защото Карол 1 умира в края на 1914, след което на практика включването им на страната на ЦС става невъзможно. Но най-вече от Антантата е много вероятно да бяха клекнали пред всички румънски искания, което става чак през 1916. Но то идва до голяма степен и заради загубената от ЦС стратегическа инициатива през 1916, най-вече заради Брусиловския пробив на Източния и провала при Вердюн на Западния фронт. Докато през 1915 нещата все още изглеждат доста благоприятни за ЦС, а при тази алтернатива биха били дори още по-благоприятни, по тази причина румънското включване толкова рано е малко вероятно, но все пак е възможно при достатъчно солидни финансови и разбира се териториални облаги. При Гърция проблемите са два - практически считат Русия за враг заради откритите й аспирации към Константинопол както все още си го наричат, а освен това Константинос като зет на Вилхелм 2 си е прогермански настроен и само присъствието на турците във въпросната коалиция е причината да държи не на включване на страната на ЦС, а на неутралитет. Англичаните са били много сигурни, че и без гръцка помощ ще се справят в Средиземно и Бяло море, а освен това в началото на войната им трябват повече военноморски сили и на други места, затова чак през 1917 тръгват да блокират Атина с цел да предизвикат гърците да се включат на тяхна страна.

[skorpion1980]

В крайна сметка за Румъния съществува шансът да се включи през лятото на 1915 на страната на Антантата след щедри обещания, но това би бил много по-голям риск отколкото в ТР, защото особено при 1 година по-ранно включване на България и по-ранно вадене на Сърбия от войната германците стават още по-силни на Източния фронт и при липса на Бурсиловския пробив дори през 1916 става малко вероятно да се включат. Такъв не би се случил ако Макензен е бил там, както би станало в случай, че го нямаше на балканския фронт. Всъщност в руски източници бях чел, че в Румъния елитът тайно се е радвал на това избиване, което са си спретнали Русия и Австро-Унгария, надявайки се след края на войната и двете да са толкова изтощени, че да могат да се разширят и в посока Трансилвания, и в посока Бесарабия. А и са текли реки от немски пари, тъй като са снабдявали ЦС със зърно, а и не само, също така са снабдявали Турция с немско оръжие. И при очакваното по-бързо избухване на двете революции в Русия, нищо чудно да се бяха споразумели след октомврийската с ЦС да продължат с неутралитета в замяна на Бесарабия, макар че България не би била съгласна ако това не бъде компенсирано с Южна Добруджа, ако не и с малка част от Северна поне до линията Мангалия - Расово, както е била според Сан-Стефанския договор. Но да се включат вождайки как Русия губи все повече и повече, съответно не може да им бъде достатъчно боеспособен съюзник и да ядат бой едновременно от Астро-Унгария, България и Германия не мисля, че биха предприели такъв риск при тотален руски провал. А ЦС биха им дали една окупирана от тях Бесарабия след болшевишката революция (да приемем, че при АР без Брусиловски пробив тя би настъпила не по-късно от февруари 1917) ако това значи румънски неутралитет, а предвид агресивното поведение на Кайзера и полезната работа, която им върши България, немците може и да са били готови да им поставят ултиматум Бесарабия срещу минимум Южна Добруджа за България, иначе тройно нападение като в ТР. И тогава Братияну би клекнал, чакайки войната да свърши с една далеч по-слаба Австро-Унгария, която дори победила да се атакува за Трансилвания и Буковина. Тогава част от армията ни, заделена за Добруджанския фронт, начело с един от най-способните ни генерали Стефан Тошев, би била прехвърлена към Солунския фронт. Това пък би намалило щетите от по-ранното изтощение вследствие по-ранното включване във войната.

[skorpion1980]

Другият вариант при Румъния с включване през 1915 е ясно как би се развил - като в ТР, само че или с вадене от войната година по-рано, демек Букурещки мир още през пролетта на 1917, или през есента на 1916 както в ТР и всичко по старому, но с по-малка руска помощ и пак малко по-ранно изваждане.