Днес установих макар и от руски източници нещо, което не съм срещал в нито един български източник. То е, че след Междусъюзническата война група офицери, бесни на Фердинанд за националната катастрофа, навивали 19-годишния престолонаследник да им съдейства за дворцов преврат, който да го възкачи още тогава на престола. Борис отказал и предупредил, че тръгне ли си баща му си тръгва и той. Въпреки това явно отношенията между баща и син не са били цветущи, защото само след 2 години Борис се противи на включването ни във войната и по тази причина преди да отиде на фронта за кратко е арестуван по нареждане на Фердинанд. В алтернативното развитие, което предлагам този момент от 1915 така или иначе го няма, защото Борис ако не помога то и не пречи на преврата, да кажем, че с цел пълно компрометиране на Фердинанд някой от офицерите е успял да го снима как се милва с шофьорчето си Вайх, снимката е разпространена из всички вестници и в почти цяла България хората масово искат абдикацията на царя. Някои ще кажат, че това с Вайх не е доказано, а са само слухове. Моля това да не се поставя под съмнение, най-малкото е доказано, че Вайх е стоял на масата на официалната вечеря с Вилхелм 2 в Берлин по изричното настояване на Фердинанд, как един мохарх би бил толкова настоятелен шофьорът му да стои на имперски прием наравно с германския елит ако няма силна връзка помежду им каквато е инимната. Така че съмненията за нея са толкова основателни, колкото и съмненията, че политиците ни крадат, макар да няма нито един бивш министър в затвора. Но и без това да се разкрие публично Фердинанд вече е бил достатъчно компрометиран през 1913 година, за да имаме основание да разгледаме такава алтернатива. И така вследствие неколкоседмична кампания по вестници, последвана от протести по улиците, на 3 октомври 1913 Фердинанд абдикира в полза на сина си, който приема (а не както е предупредил в ТР, че би си тръгнал с баща си). Как се развиват нещата оттук нататък?! През януари 1914 има избори, дали отново Радославов би ги спечелил, дали не биха били за ВНС както е трябвало да бъде по конституция за да се одобри присъединяването на новите територии и да се ограничи властта на монарха, който в този момент сигурно би го предпочел, все пак е трябвало тепърва да печели доверието на хората. Изобщо как биха се развили нещата, със сигурност протакването за включването ни във войната би било по-голямо отколкото в ТР.
-
-
Кажи имената на някои от офицерите?
Проруски или прогермански, англофили или франкофони?
-
За жалост не пишеше конкретни имена на офицери, но пък като бях чел биографията на Георги Вазов и как отказва поста на военен министър след края на междусъюзническата война, защото не искал да служи на грешни господари, нищо чудно той да е един от инициаторите и в действителност да е бил привърженик на една адбикация на Фердинанд. Изобщо ако търсим висш офицер, генерал, който да е хем с достатъчно влияние в армията, хем герой от войните, хем вече да е добре запознат с бъдещия външнополитически курс на царя и протежето му Радославов, имайки предвид отворилата му се възможност да е военен министър и отказът му точно заради несъгласието си с тях, то именно Георги Вазов е човекът, подходящ да застане начело на превратаджийската офицерска група. Другият вариант е начело да бъде този генерал, на чието подчинение е бил самият Борис 3 по време на участието си в балканските войни, защото който и да е той няма да сложат престолонаследника под командването му ако не са близки. Но нещо ми е трудно да намеря името.Comment
-
Е, ако Борис е имал кураж дасе опълчи на Фердинанд, най-много да e станало като при младия Фридрих II vs баща му. С малко по-друг, "циливилизован" нюанс.Comment
-
Може ли да се случи едно повторение на превратът срещу Батенберг от август 1886-та? Офицери-русофили свалят владетеля-германец? Кои генерали са се завърнали от руска служба в българската армия? Както и някои, който са или русофили или прекалено големи патриоти?
Радко Димитриев, да кажем Вазов, Фичев може би?Comment
-
Можем да приемем, че Георги Вазов и Иван Фичев са в основата на преврата, като са внедрили свои хора да намерят неоспорими доказателства за тоталното компрометиране на Фердинанд, но предлагам да не се задълбаваме толкова много по причините, а да разгледаме с подробности политическата обстановка след като вече е абдикирал. Нека да кажем, че на 22.09.1913 Фердинанд за "подарък" по повод 5-годишнината от обявяването на независимостта е почетен с една снимка в най-четените у нас вестници и списания(или поне русофилските), на която е в интимна поза с шофьора си Вайх, което бързо се разпространява из цялата страна. Ясно е, че това ще доведе до всекидневни протести, целящи свалянето му не само в София. Ясно е, че към снимките ще има текстове, в които да се пише как докато войниците ни са леели кръв за отечеството, царят развратно се е забавлявал с шофьора си. Така че приемаме, че по тази причина Фердинанд не устоява на обществения натиск и абдикира на 3 октомври. Да продължим оттам нататък и да разгледаме развитието на България в следващите 6 години в следните аспекти:
1. Изборите в началото на 1914.
2. Позиция в началото на ПСВ.
3. Включване в ПСВ, ако има такова кога?
4. Парижка мирна конференцияна базата на случилото се в следствие точки 1, 2 и 3.
5. Политическата роля на Борис 3 за споменатия период - пасивна както през първите му 5 години на трона в ТР, или активна както през ВСВ.Comment
-
Лично аз мисля, че би пазил неутралитет до последния възможен момент, нищо чудно България изобщо да не се беше включила в ПСВ и вече след нея да имаше нова балканска война, този път срещу тотално разгромените и изцедени Сърбия и Румъния, чрез която да си вземем своето от тях, друг е въпросът Франция и Великобритания доколко щяха да ни го признаят и най-вече кога, може би евентуално на лозанската мирна конференция, но определено всички съседи без Турция биха ни имали зъб, както и споменатите две победителки от ПСВ, които обаче не биха имали възможност със сила да ни натискат да връщаме територии на сърби и румънци. Просто една тяхна война за защита на Сърбия и Румъния в първите години след кървата ПСВ би била изключена като се има предвид колко са били изтощени и какви вътрешни бунтове биха настанали там ако се тръгне на нова война и то свързана с териториални спорове сравнително далеч от тях.Comment
-
Тъкмо мислех да пусна подобна тема, но видях, че вече сте я започнали.
Според мен има една сила, която може да принуди царя да абдикира - висши офицери, подкрепени от външни сили, Русия най-вече. Борис, въпреки съпротивата му, сигурно е могло да бъде убеден при външна подкрепа.
Както и да е - считаме, че абдикацията на Фердинанд се е случила пре есента на 1913 и 19 годишният Борис поема трона.
Какво следва?
Практиката до тогава е царят назначава правителство, то организира избори за народни представители и управляващата партия(и) печелят солидно мнозинство, с което безпроблемно прокарват идеите и стилът си на управление, дакато не засегнат интересите на монарха.
И тук е важният момент - какво правителство би съставил Борис след Втората балканска война. Вземайки предвид неопитността му в политическите игри и "бедействието" му в ранния период от неговото царуване в ТР, бих предположил някакъв коалиционен кабинет, но неутрален по отношение на Централните сили и Съглашението.
1. Ако изборите се проведат по пропорционалната система, както се е дискутирало преди войните, то БЗНС би имало сериозно влияние. Иначе би спечелила управляващата коалиция, но и при двата случая българското правителстно не би се ангажирало толкова с Централните сили, както в ТР. Да, реваншистките настроения спрямо Сърбия, Гърция и Румъния са били много силни, но при толкова много врагове логично е било да се изчака кой накъде ще се ориентира.1. Изборите в началото на 1914.
2. Позиция в началото на ПСВ.
3. Включване в ПСВ, ако има такова кога?
4. Парижка мирна конференцияна базата на случилото се в следствие точки 1, 2 и 3.
5. Политическата роля на Борис 3 за споменатия период - пасивна както през първите му 5 години на трона в ТР, или активна както през ВСВ.
2. България би предприела позиция на активен неутралитет, както е в ТР, но без Борис да натиска в посока Централните сили.
3. Мисля че тук ключът е Румъния. Ако тя се включи към Централните сили, България може да извлече ползи на страната на Антантата. Ако Румъния се включи на страната на Съглашението, то най добре е да запазим неутралитет до края на войната, подкрепен с искане за връщането на Южна Добруджа.
4. Много ако има за да се коментират договорите след ПСВ, но е сигурно, че Македония остава сръбска. Може да си върнем Южна Добруджа и да запазим излаз на Бяло море.
5. По-скоро активно-пасивна. Политическите борби вземат връх, но Борис умело извлича ползи за България от това.Comment
Comment