Съобщение

Collapse
No announcement yet.

1903 България обявява война на Османската империя

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    Ако пък разгледаме данните на Милетич за Одринския вилает, те са от 1912, но са правени непосредствено преди началото на войната и не са толкова точни, както и той самият отбелязва, смятани са главно по семейства. Но пък Странджа, която нас най-много ни интересува в алтернативката (най-североизточната част на вилаета) си е с подчертано доминиращо българско население, а като се има предвид, че точно в Одринско българското население най-прогресивно намалява след Освобождението, включително спрямо всеки от трите македонски вилаета, то през 1903 то би трябвало да е повече, защото след ИПВ има около 30 хил. бежанци към България само от Източна Тракия, голяма част от които от Лозенградския санджак, където има най-сериозна въстаническа съпротива срещу турците.

    Comment


      #77
      Уточняваме, че с Черна гора договорката е тайна и нападението им ще бъде поне 2 седмици след нашето и само ако сме успели да навлезем навътре в османските територии, а не ако османците пренесат бойните действия на българска територия, един вид да са сигурни, че ако загазим няма да ги повлечем с тях. Да, те са приели, че ако нанесем тежък удар срещу османците в началото, Австро-Унгария ще започне да си променя благосклонно позицията след предвоенния натиск да не тръгваме на война с турците. Арменците и те се вдигат има-няма две седмици след нашата офанзива, съответно тъкмо когато малоазийските части са получили заповед да тръгнат към европейските вилаети, те са принудени да останат, за да помогнат на кюрдския башибозук с потушаването на арменското въстание. При този сценарий на теб оставям бойните действия, все пак се придържай към сценария за лесно постижимите цели предвид факта къде въстанието има известен успех и къде не - Странджа и линията Горна Джумая - Сяр за превземане, малко по-трудно настъпление към долината на Вардар, успешни отбранителни действия срещу одринския аскер при Ямбол и Хасково, това да бъде сценарият за първия месец, съгласен?

      Comment


        #78
        Българо-черногорската спогодба 1903

        Българо-черногорската спогодба е тайно съглашение между България и Черна гора, сключено на 15 август 1903 г. и официално одобрено от българското правителство на 15 септември с.г., в навечерието на Балканската война 1903.

        През юни 1903 г. черногорския княз Никола I Петрович прави следните предложения към българското правителство:

        Черна гора е съгласна да започне първа войната, ако България обещае да се намеси не по-късно от 30 дни.
        Целта на войната ще бъде да се освободят християните, подвластни на Османската империя, като се отнемат османски области на Балканския полуостров; да се разширят границите на България и на Черна гора, като се задоволят и справедливите искания на местното християнско население;
        Войната ще бъде нападателна. Черна гора ще извади 40 000 войника, които ще ангажират стохилядна османска армия.
        България да отпусне на Черна гора заем от 2 250 000 лв., необходими за военни разноски.

        При тези условия на 15 август българският пълномощен министър в Цетина Недялко Колушев сключва устна спогодба с черногорския княз. Тя е одобрена от българското правителство месец по-късно, когато Османската империя започва да мобилизира войските си на Балканите.

        В изпълнение на спогодбата Черна гора свиква бързо своята армия и на 25 септември обявява война на османците, давайки началото на Балканската война. България се включва във войната десет дни по-късно. През следващите четири месеца София изплаща на Черна гора по 750 000 лв. месечно, равни на издръжката на половината черногорска армия.

        П.П. Виж така добре ли е? Според мен е по-добре за нас, ако те наистина започнат войната първи, за да прилекат към себе си османските сили. Но ако държиш на обратаното, ще сменим Договорката (София няма да приеме предложението на Цетина )
        Last edited by DelaRea; 30-11-2014, 17:51.

        Comment


          #79
          Е обратното е по-добре, все пак нека го има това споразумение, че Черна гора започва войната на наши разноски ако до 10 дни след началото на войната бойните действия са пренесени на османска територия. В крайна сметка ситуацията през 1903 и 1912 е доста различна, трябва да съобразим това. Те се съгласяват през 1912 да нападнат първи, но това е защото имаме почти пълномащабен балкански съюз, през 1903 не е така.

          Comment


            #80
            Българо-черногорската спогодба е тайно съглашение между България и Черна гора, сключено на 15 август 1903 г. и официално одобрено от българското правителство на 15 септември с.г., в навечерието на Балканската война 1903.

            През юни 1903 г. черногорския княз Никола I Петрович прави следните предложения към българското правителство:

            Черна гора е съгласна да се включи във войната, ако България започне първа.
            Черна гора обещава да се намеси не по-късно от 30 дни след обявяването и от България, ако до тогава бойните действия са пренесени на османска територия.
            Войната ще бъде нападателна. Ако военните действия се пренесат на българска или черногорска територия, Черна Гора си запава правото да излезе сама от войната, когато и както сама намери за добре.
            Целта на войната ще бъде да се освободят християните, подвластни на Османската империя, като се отнемат османски области на Балканския полуостров; да се разширят границите на България и на Черна гора, като се задоволят и справедливите искания на местното християнско население;
            Черна гора ще извади 40 000 войника, които ще ангажират стохилядна османска армия.
            България да отпусне на Черна гора заем от 2 250 000 лв., необходими за военни разноски.
            България да отпусне на Черна Гора помощ от по 750 000 лв. месечно, равни на издръжката на половината черногорска армия.

            При тези условия на 15 август българският пълномощен министър в Цетина Недялко Колушев сключва устна спогодба с черногорския княз. Тя е одобрена от българското правителство месец по-късно, когато Османската империя започва да мобилизира войските си на Балканите.

            В изпълнение на спогодбата Черна гора свиква своята армия и на 25 октомври обявява война на османците. България е дала началото на войната двадесет дни по-рано. През следващите четири месеца София изплаща на Черна гора по 750 000 лв. месечно, равни на издръжката на половината черногорска армия.
            Last edited by DelaRea; 30-11-2014, 18:17.

            Comment


              #81
              Искаш да кажеш България е дала начало на войната 20 дни по-рано. Така да бъде. Е, на теб оставям да опишеш бойните действия между 5 и 25 октомври. Предлагам някъде в този период Австро-Унгария да обяви анексирането на Босна и Хергезговина.

              Comment


                #82
                Мюрцщегската конференция?

                Едно последно важно уточнение преди войната - ще има ли Мюрцщегската конференция от 30 септември до 2 октомври 1903 година?

                Ако приемем, че все пак има среща и разговори между австроунгарския император Франц Йосиф и външния министър Агенор Голуховски, от една страна, и руския император Николай II и външния министър Владимир Ламсдорф, то без съмнение очертаваща се война на прага ще бъде основна, ако не и единствена тема.

                Дали това да не е по-скоро разбирателство между Великите сили (или поне между Виена и Петербург) да се даде възможност на България да воюва срещу Османската империя? Двамата императори се срещат и заявяват че остават Високата Порта на съдбата и, понеже не е изпълнила предписаните реформи.

                От друга страна - България вече е обявила Независимост на 22 септември 1903 г. Как ще реагират на това двете Велики сили?
                Ще анексира ли Австро-Унгария Босна още на 23 септември 1903-та? (по-скоро - да, предлагам)
                Каква е съдбата на Санджак - дали Виена няма да анексира и него (по-скоро - не, предлагам)

                Comment


                  #83
                  В опит да избегнат войната Австро-Унгария и Русия притискат портата моментално да признае независимостта и да наложи по-сериозни реформи без забавяне, но все пак за да няма търкане между Виена и Петербург, Хабсбургите не бързат с анексията. Султанът знаейки, че военна интервенция срещу него от страна на двете империи няма да има, отказва. И така войната започва, а въстанието не е спряло, защото от ВМОРО са информирани за мобилизацията и правят всичко възможно да подготвят почвата за българско настъпление, акцентирайки вече върху партизански действия, а и са получили допълнителни оръжейни доставки от София.

                  Comment


                    #84
                    Османската стратегия за войната 1903

                    Османската военна стратегия за войната през 1903-та година без съмнение се базира на цялостната османска военна доктрина по това време. Тя е създадена от Колмар фон дер Голц, немският офицер, който отговаря за реорганизацията и обучението на османската армия. Доктрината на Голц предписва в случай на война с балканските държави османските сили да останат в отбрана на двата - западния Вардарски и източния Тракийски, военен театър. Тя вече е изпитана успешно в последната война на Балканите - Гръцко-Турската от 1897 година

                    Именно победителят в тази война Едем паша е назначен за главнокомондващ на Османската армия при войната през 1903 г. Едем паша (Edhem) е роден в Трабзон през 1851 г. По време на Руско-турската война през 1877-78 г е помощник на Осман паша по време на обсадата на Плевен през 1877 г. Той е и водещия командир на османската армия, която побеждава Гърция през гръцко-турската война 1897, приключила с решаваща турска победа. (Едем паша умира в Истанбул през 1909 г.)

                    На младият все още майор Нурадин Ибрахим паша (Nureddin Ibrahim Pasha, 1873 – 18 февруари 1932), който е бил адютант на Едем паша по време на войната с гърците, по-късно е адютант и на Султана е възложено да се справя с бунтовниците във вътрешността на Македония.

                    Османският план за война предвижда отбранителна тактика, приемане на бойните действия на собствена територия и разбиване на българите в Македония и Тракия, след което да бъдат предприети настъпателни действия. По стара османска традиция, основните сили се съсредоточават в крепостите и изчакват нападението на вражеските сили, за да ги разбият в отбранителен бой.

                    Главните османски сили са хвърлени срещу България в Тракия и Македония, по-слабите се насочват срещу Черна Гора, и са оставени достатъчно сили, които да прикриват границата в Гърция в Тесалия и Епир.

                    Всички османски сили западно от Места образуват Западната армия под общото командване на Али Риза паша. Очаква се именно там да се водят и основните сражения.
                    Срещу българското настъпление в Македония е съсредоточена Вардарската армия начело със Зеки паша. Предвиждайки основния удар на българите откъм Кюстендил, той събира главните си сили (V, VI и VII корпус – общо около 58 000 души) за насрещен удар от района между Щип и Куманово. Струмският корпус (28 000) трябва да нанесе спомагателен удар от Кресненския пролом по българската армия и така да подсигури десния фланг на османците в боевете около Куманово и Враня.

                    За защита откъм Гърция са определени Янинският корпус (22 000 души на Есат паша за отбрана на Епир и Южна Албания) и VIII корпус (29 000 души на Хасан Тахсин паша, прегражда планинските проходи между Тесалия и Солун).
                    За прикритие на Северна Албания от черногорците в Шкодренската крепост са съсредоточени 24-хилядна османска армия и 5 хиляди албански доброволци начело с Хасан Риза паша и Есад паша Топтани.

                    Българските войски, настъпващи между Тунджа и Странджа, трябва да бъдат подмамени да настъпят в дълбочина и да бъдат обкръжени с концентрични удари по фланговете. В случай на благоприятно стечение на обстоятелствата османското командване предвижда настъпление в България по двата бряга на Марица, завземане на Хасково и Търново Сеймен, и изтласкване на българските армии на север, към Стара планина.

                    Срещу българите в Тракия е изправена Източната армия начело с Абдулах паша. В състава ѝ влизат непопълнените съединения на I, II, III, IV и XVII корпус, войски от Одринския укрепен район (шест дивизии и допълнителни части), самостоятелна конна дивизия и Кърджалийският отряд. До завършване на съсредоточаването северозападно от Виза Източната армия трябва да удържи Одринската крепост.

                    Кърджалийският отряд (съставен от две дивизии и един полк) под командването на Мехмед Явер паша, заема поречието на Арда, като прегражда пътя на българите към Егейско море и по този начин защитава сухопътните комуникации между Цариград и Македония.

                    Османският флот се състои от три броненосеца, два крайцера, една броненосна корвета, три миноносни крайцера, осем ескадрени миноносеца, единадесет миноносеца и четиринадесет канонерски лодки. Задачата на тези сили е да осигурят османските комуникации по Черно, Мраморно и Егейско море.
                    Click image for larger version

Name:	Edhem_Pasha.jpg
Views:	1
Size:	177.5 КБ
ID:	546858 Click image for larger version

Name:	Ali_Riza_Pasha.jpg
Views:	1
Size:	42.3 КБ
ID:	546859
                    Last edited by DelaRea; 30-11-2014, 19:55.

                    Comment


                      #85
                      DelaRea написа Виж мнение
                      Предлагам следния Генерален план за война на България с Османската империя.

                      От деветте пехотни дивизии да оставим пет за защита на изток и да вземем четири за атака на запад.
                      Източният корпус с неговите три дивизии, трябва да изпълни следните задачи:
                      Една дивизия да заслони Одринската крепост
                      Втора дивизия да настъпи в Странджа от север и да се свържи с въстанниците, да овладее Малко Тъново, Василико, да се придвижи колкото се може повече на юг, ако може да заеме Виза, Лозенград и да застраши комуникациите на османците в Тракия.
                      Трета дивизия да настъпи в Родопите с цел да овладее Дьовлен, Смолян, Кърджали и ако може да атакува Ксанти или Гюмюрджина, за да застраши в Беломорието връзките на османците.

                      Една дивизия от Северния корпус да се заеме с отбраната на черноморското крайбрежие (Варна и Бургас), а друга да остане за резерв в Ямбол. Третата дивизии на Северния корпус да се присъедини към Западния корпус.

                      Той, в състав от трите си пехотни довизии, заедно с тази на Северния корпус, както и с 10-та македонска дивизия (Опълчението), също и с 11-та кавалерийска дивизия да настъпят в Македония по две направления.

                      Първото е това София-Кюстендил-Кратово-Куманово (три пехотни двизии), второто е София-Горна Джумая-Мелник (една пехотна и една кавалерийска дивизия). След като овладее Мелник, пехотата трябва да атакува Неврокоп, Драма и Серес, а кавалерията да премине на север от пл. Беласица и през Струмица да достигне Вардар при Кавадарци (или Гевгели), за да да обкръжава османските сили и да ги отреже от Солун.
                      Българският план за войната е следният:

                      1-ви Западен корпус, с командир - генерал Върбан Винаров, и в състав от 5 пехотни и 1 конна дивизии - 1-ва Софийска (генерал Никола Бочев), 6-та Бдинска (генерал Кръстю Маринов), 7-ма Рилска (генерал Кирил Ботев), 9-та Плевенска (полковник Павел Христов), 1-ва Кавалерийска дивизия (генерал Христо Петрунов) и 1-ва бригада от 10-та Македонска* (генерал Иван Цончев) напредва в Македония.
                      Разделят се на две части - Вардарски отряд и Струмски отряд.
                      Във Вардарския отряд влизат 1-ва Софийска и 6-та Бдинска и 1 бригада от 10-та македонска дивизия (1-ва бригада - 39-ти Солунски и 38-ми Вардарски полкове), като 9-та Плевенска дивизия ги следва на ден преход зад тях. Целта на този отряд е да настъпи от Кюстендил през Куманово към Скопие.
                      Във втория, Струмски отряд влизат - 7-ма Рилска и 1-ва Кавалерийска дивизия, както и 1 полк на 10-та македонска дивизия (37-ми Пирински полк). Тяхната задача е да настъпят устремно по долината на река Струма и да излязат в тил на османската Вардарска армия, прекъсвайки пътя по суша между Солун и Цариград. Отрядът е под командването на генерал Ботев.

                      2-ри Източен корпус, командир - генерал Стефан Паприков, състав от 3 пехотни дивизии - 2-ра Тракийска (генерал Вълко Велчев), 3-та Балканска (генерал Никола Петров), 8-ма Тунджанска (полковник Иван Фичев) воюва в Тракия и Странджа.
                      Тук също се разделят на отряди:
                      Родопски отряд, в състав - 2-ра Тракийска дивизия и един полк на 10-та македонска (40-ти Беломорски), има за цел да атакува врага в Родопите. Отрядът е под комадването на генерал Вълко Велчев.
                      Одрински отряд, в състав - 8-ма Тунджанска дивизия и един полк от 4-та Преславска дивизия (Деветнадесети пехотен шуменски полк), завладява Мустафа паша и заслонява Одрин. Отрядът е под комадването на полковник Иван Фичев
                      Странджански отряд в състав - 3-та Балканска дивизия, една бригада от 10-та Македонска ( (3-та бригада, от два полка - 41-ви Странджански и 42-ри Одрински) и един полк от 4-та Преславска дивизия дивизия (Седми пехотен преславски), навлизат в планината Странджа от север по пътя Бургас-Созопол-Василико-Мидия и достигат Малко Търново. Отрядът е под комадването на генерал Никола Петров

                      3-ти Северен корпус, с командир - генерал Стефан Ильев, състав от две пехотни дивизии - 4-та Преславска (генерал Никола Иванов) и 5-та Дунавска (генерал Христо Драндаревски), поема отбраната на черноморското крайбрежие (Варна и Бургас), и стои като резерв в Ямбол.
                      Един полк от 4-та Преславска дивизия (Осми пехотен приморски полк) е оставен във Варна и по северното черноморско крайбрежия. Друг полк от 4-та Преславска дивизия (31-и пехотен варненски полк) е оставен в Бургас и по южното черноморско крайбрежия.
                      Цялата 5-та пехотна Дунавска дивизия на генерал Драндаревски е оставена за общ резерв край Ямбол.
                      Комадването на резерва, както и на полковете в Бургас и Варна е възложено на командира на 3-ти корпус - генерал Ильев.

                      * 10-та Македонска пехотна дивизия е единствената, която има 3 (вместо обичайните 2) бригади и 6 (вместо 4-ри) полка, в своя състав. Тя се съставя от 1-ва, 2-ра и 3-та бригада, със съответно - 37-ми Пирински полк, 38-ми Вардарски пехотен полк, 39-ти Солунски пехотен полк, 40-ти Беломорски пехотен полк, 41-ви Странджански пехотен полк и 42-ри Одрински пехотен полк.
                      Last edited by DelaRea; 01-12-2014, 00:54.

                      Comment


                        #86
                        Илинденско Преображенско въстание

                        След организираното от Върховния македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание през 1902 г. напрежението в Македония нараства чувствително. Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и чети на комитета.
                        През януари 1903 г. част от членовете на ЦК ВМОРО свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. В края на април 1903 година серия от атентати в Солун ускорява избухването на въстанието. Взривени са сградата на Отоман банк, френския кораб „Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи.
                        През май 1903 година Христо Матов изготвя „Общ план на въстанието“, в който се излагат средствата на революционната борба и целите за извоюване.
                        На 20 юни 1903 година ЦК на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което информира него, правителството и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото състояние на организацията вътре в Македония. В писмото се засяга и въпросът за намеса на българската армия на страната на въстаниците, като се констатира, че това е положително прието от революционерите. Михаил Савов писмено отговаря, че въстанието трябва да бъде отложено за октомври 1903 година, докогато българската войска да бъде превъоръжена и способна за подобни военни действия.
                        На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли-Илинден. Началото на бойните действия в Одрински окръг се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август - Преображение Господне. Серският окръг решава да се вдигне на 14 септември Кръстовден.
                        В определения ден щабът на въстанието в с. Смилево нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия.
                        Боевете в Македония започват на Илинден - 20 юли 1903 г.. Масово въстава Битолски окръг - Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба.
                        В Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб. На 6 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Василико, Ахтопол и други по-малки селища в Странджа, а турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
                        Османското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 хилядна войска. В Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околии 19 582 въстаници водят 150 сражения срещу 292 735 османски войници (в пропорция 1:15), при продължителност на боевете 1 146 часа. Загиват или са ранени 747 четници и 3 087 османски войници. В Битолски окръг между 20 юли и 10 октомври стават 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско - 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско - 15 сражения и 93 убити, а в Одрински окръг 36 сражения, 56 убити четници.
                        Въстанието води в Македония и Тракия до общо 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна османска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени, а 176 пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България. Жертвите от османска страна са 5 325 войници.
                        На 6 септември София реагира много остро и отправя ултиматим (под формата на дипломатическа нота) до Високата Порта, в която настоява да се прекратят веднага кръвопролитията в Македония и Тракия, като обвинява за тях властта в Истанбул и настоява до две седмици да се изтеглят всички въоръжени сили от бунтовните вилаети. В противен случай, България заплашва да обяви независимост от Османската империя, както и да се съедини с Македония, точно така, както го е сторила с Румелия преди 18 година, точно на тази дата, ако трябва и със сила, без да се плаши от война с османците. Това изявление на София отеква силно в разбунтувалите се области и им дава нови сили да удържат до началото на войсната, която според тях е неизбежна вече. Подобен е ефектът и в Европа, където общественото мнение е вече добре информирано за случващите се зверства в балканските области на Империята, населена с християни.
                        От своя страна, Султанът обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако Великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието и така прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили с ноти до българското правителство го предупреждават да не се намесва в конфликта.
                        Междувременно въстанието започва и в Серски окръг на 14 септември - Кръстовден. В борбата бившите противници от ВМОРО и ВМК с обединени сили действат срещу турския аскер. Сражения се водят почти по цялата територия на Серския окръг.
                        На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция.
                        Last edited by DelaRea; 01-12-2014, 22:44.

                        Comment


                          #87
                          Последните дни на мира

                          На 22 септември, точно две седмици и един ден след като е поставила своя ултиматум България изпълнява заканата си и обявява Независимост от Османската иомперия. Това става с нарочен Манифест на 22 септември 1903 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Васалното княжество България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България.

                          Първият подписан указ на новия цар е за мобилизация на войската, а вторият – за преименуване на Търново на Велико Търново „за да се различава от друг български град, а именно - Малко Търново в Странджа планина ”. Това се приема като недвусмислена закана за освобождаването на Малко Търново и се тълкува като ясен знак за неизбежна война с „вековния поробител”. Светът тръпне в очакване да види развръзката на тази неравна борба, илюстрованите списание бързат да изпратят своите най-добри военни журналисти на Балканите. Публиката неизбежно взема страна на по-слабите и милее за „горките християни под властта на султана”.

                          Седмица по-късно (от 30 септември до 2 октомври 1903 г.) се състоят разговори между австроунгарския император Франц Йосиф и външния министър Агенор Голуховски, от една страна, и руския император Николай II и външния министър Владимир Ламсдорф, от друга. Срещата се състои непосредствено след Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия и първоначалната и цел е да се помисли върху трайно умиротворяване на двете области и запазване на териториалното статукво на Балканите Австро-Унгария и Русия искат да се договарят за разширение на реформите, наложени на Османската империя през февруари същата година (Виенска реформена програма), но темата неизбежно се отмества в посока – обявяване Независимостта на България и очевдино войната на новата независима държава с нейния доскорошен суверен Османската империя. Вместо да се обсъжда как да се реформира Османската империя (което се оказва невъзможно), разговорът се пренася до това – трябва ли да се подкрепи България или не?

                          След тридневни разговори, австрийците успяват да убедят руснаците, че реформи в Османската империя явно вече не са нито възможни, нито желани от Истанбул и че е по-добре Портата да бъде направена по-отстъпчива, като срещу нея бъде хвърлена самоотвержена България. Руснаците очевидно в началото са подразнени от „самоволните” действията на българския княз, сам нарекъл се „цар” – титла, която не може да принадлежи на друг православен владетел, освен Руския цар. Но въпреки това, от Петербург са склонни да простят тази негова „небрежност” и да оставят Фердинанд да си чупи сам главата, ако толкова го иска. Така, въпреки различията по вижданията помежду си, двата двора се съгласяват да позволят на България да реши съдбата си сама и да разсече „гордиевия възел на Балканите”, до колкото успее със силата на армията си и с издържливостта на народа си.

                          „Османската империя очевидно не желае или не може да извърши нужните реформи в населените с християни области, които са под властта на Султана и само нему принадлежи отговорносттта за случващото се там ужасни неща” – твърдят в съвместното си изявление след срещата августейшите императори. „По този начин Високата Порта не изпълнява своите обещания пред останалите Велики Сили и дори нарушава подписаният измежду всички ни Берлински трактат от 1878 г, с който всички ние сме поели определени обязаности, които трябва да изпълним достойно. Длъжни сме да напомним, че Договорът в своите чл. 23 и 62 задължава Високата Порта и Н.В. Султанът да предостави самоуправление на европейските си вилаети и равноправие на поданиците си, независимо от религията, която изповядват. Изработеният през 1880 г. от европейска комисия проект за реформи в Македония и другите балкански владения на Османската империя също остава неосъществен и до ден днешен." Така е дадено „позволение” на София да воюва с Османската империя.

                          В последен свой опит да избегнат войната, Австро-Унгария и Русия настояват Портата да признае Независимостта и веднага да наложи сериозни реформи в европейските си територии. На Високата Порта е даден краен срок да отговори, но Султанът знаейки, че военна интервенция срещу него от страна на двете империи няма да има, отказва. Три дена по-късно, на 5-ти октомври 1903 г, понеделник, България обявява война на Османската империя
                          Last edited by DelaRea; 02-12-2014, 01:08.

                          Comment


                            #88
                            Първите военна части, които има честта да започне войната, са от 10-та Македонска дивизия, част от Източния отряд и на Одринския отряд на българската армия. Те пресичат границата с Османската империя още вечерта на 5 октомври и през нощта заема първият освободен град - Мустафа паша.

                            Това предизвиква желаният от тях ефект - на следващият ден всички европейски вестници пишат, как българите са настъпили към Константинопол и вече ще атакуват Одрин и цялото вниманието е приковано към тях. В действителност Одринският отряд след като заема Мустафа паша и се укрепва на мостът на р. Марица, на следващият ден продължава своето настъпление към Одрин и неочаквано за всички, спира своето настъпление и се окопава на възвишенията преди османската крепост, северно от града. 8-ма Тунджанска пехотна дивизия се разполага и окопава между реките Марица и Тунджа, на изток от Тунджа се разполага Деветнадесети пехотен шуменски полк от 4-та Преславска дивизия, а полк от 10-та македонска дивизия, прави неочакван маньовър по десния фланг на българското нападение - той свива на юг и по коритото на река Арда атакува от изток Ортакьой на 7 октомври. Изненаданият османски гарнизон не очаква атака от там и се евакуира в посока Кърджали. Българите преследват врага си до Кърджали, който междувременно е атакуван от север от части на Родопският отряд - 2-ра бригада от 2-та Тракийска дивизия, начело с полковник Васил Делов.

                            На първия ден от войната, 5 октомври 1903 г., бригадата на Делов настъпва през границата в четири колони – две главни и две за странично прикритие. Ден по-късно тя разбива османските войски при Кованлък (Пчеларово) и Гьоклемезлер (Стремци) и се насочва към Кърджали. Корпусът на Явер паша отстъпва от града в безпорядък. С напредването си към Гюмюрджина Делов застрашава комуникациите между османските сили в Тракия и Македония, затова османското главно командване нарежда на Явер паша да контраатакува, преди българите да са достигнали Кърджали, но не му праща подкрепления. За да изпълни заповедта, той разполага с 9 табора пехота и 8 оръдия. Делов продължава настъплението си на 7 октомври, забавен е от проливните дъждове и ръчното пренасяне на артилерията, но достига височините северно от Кърджали преди османците да успеят да се реорганизират.

                            Рано сутринта на 8 октомври Явер паша пресреща българите на подстъпите към града. Благодарение на удари „на нож“ войските на Делов преодоляват османската отбрана и предотвратяват опита да бъдат обходени от запад. Застрашени сами от обход от изток, от атакуващият ги полк на 10-та мекедонска дивизия, османците отстъпват за втори път през Арда, изоставяйки голямо количество боеприпаси и снаряжение. Към 16 ч. на 8 октомври българските войски влизат в Кърджали от две страни.

                            В резултат на битката Кърджали е обезлюден, турското население на района бяга масово при настъплението на българите, а разбитият Кърджалийски корпус отстъпва към Мастанли (Момчилград). В Кърджали е оставен малоброен български прикриващ отряд, който се разполага за отбрана по линията на Арда, а флангът и тилът на българските войски, действащи в Одринско направление, е обезопасен. Делов развива успеха си при Кърджали и се насочва към Гюмюрджина. Целта му е да прекъсне османските комуникации с войските им в Македония по жп линията Солун - Гюмюрджина - Дедеагач.

                            От своя страна полкът от 10-та македонска дивизия поема на изток и приближава град Димотика, но вместо да го атакува, както очакват османския гарнизон, той минава северно от него и заема Кулели Бургас - възлова гара по железницата Истанбул-Одрин-Солун. Именно там се кръстосват пътищата за и от трита града, на тази гара желзницата се разделя за Одрин на север и за Солун на запад. Така българските войски прекъсват окончателно връзката между трите най-важни крепости на Империята на Балканите. След като завземат възловата гара, българите се придвижват по железницата на север до Одрин и така се обкръжава османската крепост. Същевременно полкът от Преславската дивизия също се придвижва на изток и юг и затваря обръчат около Одрин.
                            Last edited by DelaRea; 02-12-2014, 00:55.

                            Comment


                              #89
                              Странджа

                              Още в първия ден от обявяването на войната - 5-ти октомври 1903 г., българският Странджански отряд предприема настъпателни действия по предварителния план и се придвижва на юг в Странджа планина.

                              3-та Балканска дивизия заедно с 42-ри Одринскински полк от 10-та македонска дивизия поема от Бургас на юг по крайбрежния път Бургас-Созопол-Василико, а останалата част от отряда - Седми преславски полк от 4-та Преславска дивизия заедно с 41-ви Странджански полк от 10-та македонска дивизия поемат директно по горските пътища и пътеки в планината - от Бургас, през селата Крушевац и Звездец към Малко Търново. Българите успяват да завземат града в сърцевината на планината на 10-ти октомври, след като успяват да отхвърлят османските сили към Лозенград.

                              Междувременно, първата част от Странджанският отряд, след като успява да освободи и Ахтопол и продължава на юг покрайбрежието, докато достига Йинеада, където се разделя на две - 42-ри Одринскински полк от 10-та македонска дивизия оттам навлиза навътре, като атакува Малък Самоков на 15-ти октомври. Цялата 3-та Балканска дивизия, начело с генерал Никола Петров, достига до Мидия и го атакува на 17-ти октомври.

                              След неговото заемане, на 20 октомври цялата дивизия се разполага на линията Мидия-Виза-връх Махиада. Вдясно от нея, останалата част от Странджанския отряд е разпложен по южните възвишения на Странджа с готовност да атакува Лозенград от североизток.
                              Click image for larger version

Name:	1024px-Map_of_Strandzha_Sakar_bg.svg.png
Views:	1
Size:	647.0 КБ
ID:	546871

                              Comment


                                #90
                                Македония

                                В първите дни на войната османската Вардарска армия се насочва на север от отбранителната позиция при Овче поле с цел да пресрещне настъпващите български войски, въпреки че поради бавната мобилизация включените в нея Пети (командващ Саид паша), Шести (командващ Джавид паша) и Седми корпус (командващ Фети паша) все още не са напълно комплектовани.

                                Първите части на българката армия пресичат границата при Гюешево още на 5-ти октомври и още на следващия ден успяват да превземат с устремен щурм Крива паланка, като помитат малобройната османска отбрана. Оставяйки в ляво от себе си кратово, на 7-ми октомври българите завземат и Страцин и вечерта на 8-ми октомври достигат на няколко километра от Куманово. По същото време османските сили се разполагат в долината на река Пчиня, на незначително разстояние южно от предните български части – 1-ва бригада на 10-та македонската дивизия.

                                През нощта на 8-ти срещу 9-ти октомври османския Шести корпус (Седемнадесета пехотна дивизия и Битолска пехотна дивизия) се придвижва северно от Пчиня и заема възвишението Зебърняк. На левия османски фланг е разположен Седми корпус (Деветнадесета пехотна дивизия и Скопска пехотна дивизия), а на десния - Пети корпус (Тринадесета пехотна дивизия и Щипска пехотна дивизия), който прикрива пътя от Страцин.

                                Сутринта на 9-ти октомври е мъглива, което затруднява видимостта. Части от българския ляв фланг забелязват придвижване на войски от османската Седемнадесета дивизия и решават, че това е батарея, отстъпваща от Страцин. Те правят опит да я пленят, но се натъкват на превъзхождащ ги противник и са отблъснати с лекота. Османското командване оценява това като слабост на българския ляв фланг и Зеки паша издава заповед за нападение. Към 11 часа̀ части на Пети и Шести корпус нападат позициите на 10-та Македонска дивизия. Първоначално атаката е успешна, но османското командване я забавя, в очакване на подкрепления от Щипската дивизия, което дава възможност на българите да се прегрупират след неочакваното нападение и да укрепят позициите си.

                                Седми корпус започва настъпление срещу позиции на 1-ва Софийска дивизия около 12 часа̀, но не успяват да нанесат изненадващ удар, тъй като българите разбират за започналата битка по шума от оръдейната стрелба в източния сектор. Българските части контраатакуват и османците са отблъснати на изходните си позиции, където са задържани до края на деня.

                                През целия ден българското командване не получава ясна информация за бойните действия, които се водят под ръководството на офицерския състав по места. В боя не е включена 9-та Плевенска дивизия от втория ешелон. До полунощ българското командване продължава да смята, че има пред себе си второстепенни сили и поддържа заповедите си за продължаване на настъплението, съгласно първоначалния план.

                                Османското командване предприема ново настъпление по двата фланга около 5:30 часа сутринта на 10-ти октомври. На източния фланг е направен нов опит за обход, но към 10 часа̀ в боя е включена 9-та Плевенска дивизия, а 1-ва бригада от 10-та македонска дивизия от своя страна обхожда османските части при възвишението Сиртевица. До 12 часа̀ османското настъпление в източния участък е напълно блокирано.

                                През нощта на 10-ти срещу 11-ти октомври разположената на левия османски фланг Скопска дивизия губи голяма част от състава си, който масово дезертира. Въпреки това в 5:30 часа̀ Седми корпус започва настъпление срещу двете български дивизии - 1-ва Софийска дивизия и 6-та Бдинска дивизия. Към 6 часа̀ в бойните действия се включва и 9-та Плевенска дивизия българите започват контранастъпление.

                                Към 9:30 часа̀ 1-ва Софийска дивизия започва настъпление в централния участък на фронта. Към 11:00 часа османската Битолска дивизия започва да отстъпва и командващия Шести корпус използва последните си резерви, за да спре напредването на българите. Към 13 часа̀ обаче българите завземат с щикова атака "на нож" възвишението Зебърняк, основния укрепен пункт на османската защита, след което османските войски отстъпват в безпорядък към Скопие, Щип и Велес. Около 15 часа̀ на 11 октомври първите български войски влизат в Куманово.
                                Last edited by DelaRea; 02-12-2014, 17:07.

                                Comment

                                Working...
                                X