1903 България обявява война на Османската империя

[skorpion1980]

Ами относно допълнително мобилизираните около 100 хил. (няма да са повече при избухване на арменско въстание, за което Микаелян се е погрижил, че и се е погрижил арменци от ереванската губерния, преминали казарма в Русия, да помагат) биха използвани по-голямата част за опит да атакуват Ямбол и Хасково, но там армията ни е добре укрепила границата, а по-малката за десант при Варна и Бургас. Но мисля, че това ще стане чак когато Странджа е напълно превзета барабар с Лозенград, целият Серски санджак също (или поне до река Агниста), а в Скопско и Битолско се водят кръвопролитни боеве.

[skorpion1980]

Обаче и двамата пропускаме един дребен, но важен момент - ако приемем, че в Солунския революционен окръг въстанието не избухва (не броим атентатите в самия Солун) заради равнинния терен и там хората от окръга се съобразят с военния план за планинска война най-общо казано, има риск в най-българския от етническа гледна точка град в Османската империя Кукуш да има масови кланета от страна на турците. Там населението е 90 % българи без гръкомани, и 10 % турци, главно военни и администрация вкл. семействата им. Ако армията ни не стигне дотам не мислиш ли, че има риск от кукушко клане, подобно на баташкото? Защото в Батак през 1876 ситуацията е почти 1 към 1 същата. Мислиш ли, че при бързия разгром в серско тамошните ни части биха рискували да изложат на такъв риск най-българския град в тогавашните османски граници?! А и дали самите кукушани няма да побързат с партизански действия да го освободят без да са се съединили с армията, все пак не е като да не са били способни при такова числено превъзходство и притежание на лично оръжие? Обаче един османски контраудар там би бил пагубен ако няма навременна подрепа от българските военни части. Така че как виждаш кукушкия казус?

[DelaRea]

Убеден съм че клане ще има, така или иначе. Във Солун - със сигурност, там положението е неспасяемо, мисля, че след октомври-ноември 1903-та Солун просто спира да е български град.
Подобно е и положението в Кукуш - българите няма как да имат повече от една конна бригада там и ако има сражение с османците, търпим поражение, което води до изпепеляване на града подобно на Стара Загора през 1877 г.
Добрата новина е, че това е една PR-ска война - колкото повече жертви от мирното население даваш, толкова повече печелиш на своя страна "независимото обществено мнение" в Европа и Америка. Цинизъм, който е печеливш.
Войната няма хубаво лице, както и друг път съм казвал.
А свободата иска жертви, кървави, и колкото може повече - толкова по-добре.

[skorpion1980]

П.П. Винаги съм се чудел, ако град Ресен е в български ръце през 1908-ма, как и къде ще се случи младотурската революция. [/QUOTE]

О, дори в алтернативката трябва на 100 % да изключим даже при възможно най-благоприятен за България край на една българо-турска война от 1903, да стигнем до Ресен. Просто той е на запад прословутата жп линия Митровица - Скопие - Солун и в този момент Великите сили биха ни го дали колкото са ни дали Родосто по време на Лондонската конференция през 1912-1913 година, само че този път основен противник на съответното разширение би била не Русия, а Австро-Унгария. Ако последната се намеси във войната и някак успее да си наложи интересите и този път стигне до Солун, то младотурската революция би избухнала някъде в Източна Тракия може би или където са прехвърлени Енвер бей и Таалат бей. Но ако в нашата алтернативка Австро-Унгария не се намеси избухването пак ще е в Ресен, защото каквито и териториални придобвики да имаме, те няма да стигнат по на запад от Вардар, през 1903/1904 такова е положението.

[skorpion1980]

Убеден съм че клане ще има, така или иначе. Във Солун - със сигурност, там положението е неспасяемо, мисля, че след октомври-ноември 1903-та Солун просто спира да е български град.
Подобно е и положението в Кукуш - българите няма как да имат повече от една конна бригада там и ако има сражение с османците, търпим поражение, което води до изпепеляване на града подобно на Стара Загора през 1877 г.
Добрата новина е, че това е една PR-ска война - колкото повече жертви от мирното население даваш, толкова повече печелиш на своя страна "независимото обществено мнение" в Европа и Америка. Цинизъм, който е печеливш.
Войната няма хубаво лице, както и друг път съм казвал.
А свободата иска жертви, кървави, и колкото може повече - толкова по-добре.

Е аз за Солун по не съм съгласен, обикновено в такива многонационални големи градове със сериозни дипломатически представителства турците не са си позволявали кланета, но в околните градчета и села с по-сериозно българско население със сигурност. Колкото до Кукуш и конната бригада, пратена на помощ на да приемем разбунтувалото се местно население (няма как просто баш кукушани да не са максимално заинтересовани след войната на всяка цена да бъдат част от България предвид етническата ситуация в града по данните на Кънчов и Машев), ако тя е водена от майор Колев ами вече като генерал 13 години по-късно показва как дори в началото на 20 век кавалерия може да победи пехота, в конкретния случай няма да е истинска пехота, а башибозук. Този сценарий как ти се вижда?

[DelaRea]

Е аз за Солун по не съм съгласен, обикновено в такива многонационални големи градове със сериозни дипломатически представителства турците не са си позволявали кланета, но в околните градчета и села с по-сериозно българско население със сигурност. Колкото до Кукуш и конната бригада, пратена на помощ на да приемем разбунтувалото се местно население (няма как просто баш кукушани да не са максимално заинтересовани след войната на всяка цена да бъдат част от България предвид етническата ситуация в града по данните на Кънчов и Машев), ако тя е водена от майор Колев ами вече като генерал 13 години по-късно показва как дори в началото на 20 век кавалерия може да победи пехота, в конкретния случай няма да е истинска пехота, а башибозук. Този сценарий как ти се вижда?

Да, това е при Кукуш е интерсно, можем да го разиграем.

Що се отнася до Солун, сега виждам че солунския валия Хасан Фехми паша се мъча да удържа мюсюлманите да не нападат българите в Солун и ги възпира от прекалени изстъпления през 1903-та, та може и да си прав и да "спасим населението в града".

[skorpion1980]

Да видим сега и моментът в който Великите сили яко започват да притискат двете страни за примирие. Това става в момент на българско надмощие, установено да речем един месец след началото на войната. Ситуацията на фронта е следната: Българската армия е превзела Серско и Странджанско, отблъснала е турците при Ямбол и Хасково при първия им контраудар и въпросните части са се насочили към намиращите се под български контрол Лозенград и Бунархисар; частите ни са напреднали към Битоля и Скопие стигайки почти до Вардар; напредък има и в Родопите, но не по на юг от Кърджали; в Кукуш с партизански прийоми местното население е взело града под свой контрол, конната бригада на майор Колев е стигнала преди башибозука или поне едновременно с него и го е изненадала сериозно, с което планираното клане е предотвратено, такова обаче има в Солунско (без самия град), Кайлярско, Леринско, Воденско, Кичевско и Тетовско, както и на някои места в Тракия, докато в Охридско и Костурско е предотвратено или поне ограничено заради активните действия на въстаниците; тежка е и ситуацията в Източна Анадола, където първоначално арменците постигат успехи при Ван и Ерзурум, но също така има немалко техни трупове във Ванското езеро. Абдул Хамид е бесен и дава нареждане за подготовка на флота да обстрелва Варна и Бургас, след което да направи десант там. Мислиш ли, че това е моментът, в който Великите сили ще натиснат максимално за подписване на примирие или ще изчакат да видят и турската контраофанзива по море?

[skorpion1980]

При този сценарий в този момент си мисля, че Абдул Хамид ще склони на някакво временно примирие с цел да спечели време за подготовка на флота едновременно за обстрел и десант, прехвърляне на части от Сирия и Месопотамия, вкл. по море към беломорския бряг, а България, предвид печелившата си позиция към моментата както в следствие на успешните бойни действия, така и на кланетата, с които Османската империя се компрометира пред Великите сили, ще склони на примирие, в което обаче да има ясна клауза за съществена ревизия на Берлинския договор. Турците биха били склонни на такъв документ, за да могат наистина да стигнат до такава ревизия, само че тя да бъде в тяхна полза, в случай на обрат във войната, за какъвто си правят сметка чрез прегрупиране и действия по море.

[DelaRea]

Дай да вървим напред постепеннно, без да прескачаме времето

Преди да стигнем до примирието, имме нужда да уточним няколко предварителни неща:

1. Ситуацията в самата Османска империя през 1903 г - състоянието на страната (хората и настроенията им), на държавата и на армията.

2. Какво е положението в азиатските части на Империята (Армения) и какво е положението в Албания? Ще имаме ли свободна държава на арменци или не? А на албанците? И кое е по-изгодно за нас, какво е възможно и желано?

3. Дипломатическите ни договорки преди войната - с кого воюваме (сами или със съюзници), на кого можем да разчитаме от съседите. Тук ни трябват поне един пост за балканските страни, евентуални наши съюзници или врагове (Румъния, Сърбия, Гърция и Черна Гора),

4. Дипломация 1903 - Ввликите сили и отношението им към една евентуална наша война с османците - Великобритания, Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия и задължително Италия, а защо не и САЩ. Кого можем да спечелим за нашата кауза, и с кого няма да можем да се разберем?

След това идва ред на:
5. Войната - военни действие

И едва след това е време за:
6. Примирие - как, кога, при какви условия - победа или загуба във войната.

Пиши, каквото намериш за добре по тези точки в този ред, та да видим какво се случва (специално за Армения разчитам изцяло на теб)

[skorpion1980]

1. Ами за настроенията на хората в Османската империя ми е трудно да говоря, на този етап поне на официалната власт й е комфортно, защото още си получава репарациите от гръко-труската война, които помагат за погасяването на стари дългове, но кога спорадични, кога по-мащабни (илинденско-преображеснкото въстание) бунтовете на християнските народи в нея са си налице. Абдул Хамид си знае старата османска песен - поема ангажименти за реформи към Великите сили и после все си намира извинения за да не ги прилага или поне да ги отлага във времето, докато усети, че тяхното външнополитическо внимание взема друга посока, също така сменя всеки велик везир, който дръзне да предлага закони, ограничаващи властта му (това му поведение 5 години по-късно води до младотурската революция).
2. Относно арменците те вече са имали едно въстание през 1894, потушено от турски аскер и кюрдски башибозук. Има един отлично обучен хайдутин в лицето на Андраник Ованян (по време на балканските войни получава офицерски чин в Българската армия и командва арменските доброволски части от македоно-одринското опълчение), чиито четнически действия неизменно правят бели на турците в Мала Азия, има я и организацията Дашнякцутюн, водена от Кристапор Микаелян и макар двамата да имат противоречия са единодушни, че при първа по-сериозна външна намеса, от която да договорят поне предварително дипломатическо сътрудничество, вдигат въстание в Източна Анадола. Приоритет като за начало им е автономна арменска република, макар и под суверенитета на султана. Относно албанците през 1903 все още националното им движение не е добре организирано, макар достатъчно ясно да са се разграничили от турците, не са и на необходимия етап в просветно отношение за собствена държава, защото още не са въвели латиницата в албанския, писмените им документи са... на който език знаят най-добре, а по-образованите от тях са учили или учат или в турско, или в гръцко, или в българско, или в сръбско училище, защото просто албанско училище по това време няма. Макар и не с пълната си сила като помашкия и валахидския, албанският башибозук също участва в потушаването на въстанието. Така че за независима Албания не можем да говорим, към териториите с преобладаващо албанско население претенции имат Италия, Гърция, Сърбия и Черна гора, както и България ако говорим само за Корченско и Положко. Така че арменците по това време имат необходимата готовност за възстановяване на държавността си, дори да е като автономия за начало, албанците не, при тях в този аспект се работи по-активно след младортурската революция.

[skorpion1980]

3. Определено в тази ситуация воюваме сами що се отнася до участие на друга държава в конфликта. Съюзници след като става ясно, че нещата отиват към война, стават арменците, които както казах в този момент търсят сближаване с някоя държава, готова да воюва с османците, демек вътрешни съюзници. Условието, което поставят и то се документира писмено, е при българска победа във войната да притиснат Високата порта за арменска автономия в Източен Анадол. Относно съседите:
Сърбия - тя е най-малката заплаха в онзи момент. През май 1903 след преврат е убит крал Александър Обренович, което води до изпадане в международна изолация, досегашният покровител Австро-Унгария е притеснена дали ще си запази влиянието над Белград след майския преврат, не би й позволила да воюва, а и армията е много трудно да бъде адекватно мобилизирана, защото офицерите са раделени на про-Обренович и про-Караджорджевич. А най-лошото е, че Великобритания си изтегля посланика от Белград и фактически прекъсва отношенията си със Сърбия, от което следва нулева подкрепа за каквито и да било външнополитически сръбски претенции, а сръбският политически елит със сигурност е бил наясно, че без никаква подрепа от Великобритания нищо от целите си териториално разширение не могат да псотигнат.
Гърция - тя 6 години по-рано е яла бой в гръко-турската война, плаща репарации за нея, но най-лошото като последица от тази загубена война е, че се намира под международен финансов контрол, поради което и да иска не може да предприеме никакви военни действия, може да търси някакви облаги само и единствено по дипломатичен път.
Румъния - тя е най-опасният ни съсед. Минали са само 3 години от аферата "Михайляну", която едва не довежда до война с България. По-лошото е, че в Букурещ вече са наясно, че от Русия и Австро-Унгария не могат да клъвнат никакви територии, докато тези две велики сили не започнат война помежду си. Съответно ако ще стигат до териториално разширение, то претенциите им биха били за сметка на България в Южна Добруджа. Основното на което държат е да си останат най-голямата от да ги наречем малките балкански държави, така че ако България при успешна война с османците се разшири прекомерно биха ни нападнали, разчитайки на Австро-Унгария и Германия да ги защитят от Русия, която пък е сключила отбранителен договор с България година по-рано. Но докато не преминат основните бойни действия ще спазват въоръжен неутралитет, а за да са сигурни, че ще спечелят при евентуална военна интервенция на юг, ще чакат и изтощението на армията ни, така че поне докато няма мирни преговори с конкретни резултати действията им ще са само и единствено на дипломатическата маса.
Черна гора - тя има претенции към Шкодра и региона, но без зелена светлина от съседна Австро-Унгария не биха тръгнали на война, с тях според това как варират позициите на Австро-Унгария, може да се търси съюз в движение така да се каже.

[DelaRea]

2 - Относно Албания

Според мен има две силни и интересни фигури по това време.
Единият безспорно е Исмаил Кемали (или Исмаил Кемали Бей Вльора - İsmail Kemal Bey), който си е естествен лидер на албанското национално движения, основател и пръв държавен глава на Албания. Роден във Вльора (от там и името му) на 16 януари 1844 г. в богато бейско семейство. Кемали прави кариера като османски сановник при Митхад паша в Истанбул (до свалянето му през 1977 г.), после е насам-натам из Азия, по едно време е в Бейрут, като губернатор. През 1900 се скарват със султана и отново изпада в немилост, иска политическо убежище от британския посланик на яхтата му (и го получава, англичаните го извеждат от империята тайно), след което живее в изгнание 8 години (когато го заварва нашата история).
Кемали бил ключова фигура при приемането на албанската Декларация за независимост и при формирането на първото правителство на независима Албания на 28 ноември 1912 г. Тогава той, заедно с Луид Гуракучи развяват знамето на Албания от балкона на дома си във Вл¸ре, където била подписана Декларация. Кемали оглавява правителство на Албания от 1912 до 1914 г. Според мен е подходящ за нашата цел, ако искаме да спечелим албанците за приятели, вместо врагове.

Другият интересен типаж е османския паша Есад паша́ известен още и като Топтани́ (1863-1920). Той е на военна служба от 1895 г., Балканската война го заварва като комендант на Скутари (Шкодра), влиза във връзка с черногорците и им предава крепостта заедно с цялото оръжие в нея и се присъединил към албанските въстанници в централната част на страната. Пашата преминава на страната на Съюзниците. След това става вътрешен министър в правителството на Кемали, сформира си собствена жандармерия и дори се отцепва от централната власт на Кемали (подтикван е от сърбите) и си прави своя държава в Дуръс (с помощта и на италианците). В добри отношения е с германците и австрийците по време на войната (Първата Световна), но после им обявява война, те пък слагат един немски принц за княз на княжеството Албания (Вилхелм Вид, племенник на румънската кралица Елизабет).

Нещо важно - още преди избухването на Балканската война съюзниците правят опити да сондират мнение относно поведението на албанците. Черногорския крал Никола I Петрович кани при себе си в Цетине през август 1912 г. Исмаил Кемали, за да обсъдят условията, при които албанците биха могли да се присъединят към Балканския съюз.

По късно, по покана на румънския министър-председател Йонеску и кралица Елизавета представители на албанските емигрантски организации се събират на 5 ноември 1912 г. в Букурещ. Именно там се взема решението да се проведе в Албания национален конгрес, който да избере временно правителство и да утвърди текст на обръщения към европейските държави с искане да се признае автономия на Албания. След тази среща в страната са пратени емисари, а мисията на изразител на общите интереси е възложена на Кемали, който заминава за Виена.
Любопитното е, че той там е приет благосклонно - австрийците предпочитат явно една независима Албания, която да не допусне сърбите да се разширят до Адриатика. Впрочем, поради същите съображения Кемали е приет добре и в Рим - те пък искат една своя Албания, с която за направят морето "италианско".

Важното е, че по-това време вече е имало албанско национално самосъзнание, което иска независимост (или поне автономия) имат си свои водачи, както и че балканските страни ги търсят за съюзници срещу Османската империя и че Великите Сили нямат нищо против това. Което пък значи, че в интерес на нашата алтенативна история е да хванем тези двамата - Кемали и Есад паша и да играем заедно с тях срещу Османската империя.

[DelaRea]

Съюзниците-разбойници

И друг път съм казвал, че Румъния ни е най-важният съсед.
По-голяма е от нас, по-силна, по-стара държава, по-добре организирана и т.н. Ако тя ни нападне, и воюваме само ние срещу тях, почти нямаме шанс да си опазим територията, защото ни е прекалено дълга границата. Можем да ги победим само с устремна атака, като ударим директно Букурещ, но не знам дали имаме шанс да издържим една дълга позиционна война срещу тях. Поради всички тези причини, а и защото нямаме какво да делим с тях, смятам, че за нас е основополагащо да сме в постоянни добре не, ами, много добри, близки и приятелски отношения с Румъния. тя е естествнеият ни съюзник при положение че ние гледаме на юг и искаме да имаме сигурен тил. Затова на всяка цена - приятелски отношение с Букурещ, оживена търговия и взаимопомощ. На всяка цена трябва да ги информираме за своите намерения спрямо Османската империя, да им искаме приятелски неутралитет срещу обещание за връщане на жеста "когато това е необходимо".

Сърбия обаче е слаба, както никога. Не знам дали да не се възползваме от това и да се опитаме да я вкараме в нашата орбита, като по-малък брат? Това което можем да и предложим е лелеяната от тях Стара Сърбия (демек Косово) която е вече населеня с албанци. Т.е. ако ги убедим да воюват с нас, дали биха се съгласили на всичко на запад от Морава и на север от Скопие? За никакво делене на Македония не може да става и дума, разбира се - ние диктуваме условията.

С Черна Гора е най-лесно - те са винаги готови за война с турците, особено, ако ние плащаме за това - там на всяка цена трябва да сключим договор и да ги вкараме във войната - акаквито територии вземат- за тях са, за нас е важно някой да ангажира османските сили в Албания. Тук няма проблем, според мен. Да не говорим, че ако воюва Сърбия, Черна Гора ще се включи задъжително.

Гърция е голямата въпросителна. Засега нямам отговор, чакай да помисля малко по това.

[skorpion1980]

4. Позицията на Великите сили. В началото са твърдо против всякакви изменения на Берлинския договор чрез война. Това е и позицията им по време на гръко-турската война, която Гърция започва един вид без да ги пита. В нашата алтернативка България прави същото, съответно освен на бойното поле, работи активно и на дипломатическата маса. Да не забравяме, че войната започва малко след своеволното обявяване на независимостта на България, документирано с ултиматум до Високата порта, че България повече няма да плати нито грош васален данък. Ето какво и как може да постигне с всяка от великите сили:
Великобритания - неин премиер отскоро е Артър Балфур, който е заменил току-що починалия лорд Солсбъри. Последният както е известно е едно от главните действащи лица по време на Цариградската конференция, Берлинския конгрес, а освен това признава Съединението почти едновременно с опонента си Гладстоун, след Берлин заявява "Отложихме неизбежното". Именно при Балфур в ТР България за пръв път получава по-сериозна дипломатическа подкрепа от Великобритания за независимостта и отношенията са добри. Но при едно обявяване на война от наша страна поне в началото биха охладнели, най-вероятна позиция при започване на войната неблагосклонен към нас неутралитет, в зависимост от развитието на бойните действия и претенциите ни това не е изключено да се промени в наша полза, а дори и по-рано, виждайки, че сериозно се опъваме на руския натиск да не воюваме. Със сигурност изискванията й към нас за дипломатическа благословия ще бъдат почти изцяло икономически, така че признаването на независимостта и някои териториални промени в наша полза, или поне натиск върху османците за автономия поне в някои части от Македония и Тракия е постижимо за нашата дипломация по отношение на бритнаците. Важно е да не сме прекалено алчни в исканията си.
Русия - твърдо против, готви се война с Япония, предупреждава, че не би се намесила ако закъсаме, поначало не одобрява никакви самостоятелни български инициативи, дори е способна да заплаши че напук няма да изпълни сключения отбранителен договор срещу румънска инвазия, което всъщност би било предтекст да не й се наложи да воюва с Германия и Австро-Унгария, би направила компромис единствено относно независимостта, изобщо положението може да стане като след Съединението. Една от причините да се противи би дошла от факта, че икономическото положение на Османската империя ще се влоши и това ще я затрудни да плаща оставащите репарации от Руско-турската война 25 години по-рано.
Франция - може би през конкретно през 1903 е най-лесно да бъде спечелена, в разглеждания период се е превърнала в наш главен доставчик на оръжие, а заемите от френски банки са главен източник на финансиране на добре развиващата се българска икономика. Прохождащият български флот е под комадването на френски морски офицер, често французите за доставки към България по море злоупотребяват с доверието на османската администрация в проливите и доставят главно оръжейни стоки (вкл. военноморски консумативи) незабелязано за османците. Ускорен е и културният обмен между двете страни и може да се каже, че последните години на 19 и първите на 20 век са пикът на близостта с французите, в останалите следосвободженски периоди не са особено благоразположени към нас, 12-15 години по-късно са си крайно враждебни, но както писах през 1903 нещата не стоят така. Вероятно главното условие би било при победа да не искаме финансови репарации от Османската империя в замяна на подкрепа за останалите ни претенции, по този начин ще трябва да теглим нов заем от тях, с което да си увеличат влиянието над нас.
Австро-Унгария - първоначалната й позиция на натиск към България да не обявява война на Османската империя по повод въстанието, подлежи на промяна. Ако на инат тръгнем на война естествено няма да се месят в началото и също ще изчакат развитието на бойните действия, но ще побързат да ни напомнят за споразумението от 1898, според което при успешна за България с война с османците, тя получава само Източна Македония и сериозна част от Тракия, а Западна Македония заедно с жп линията Митровица - Скопие - Солун, както и Халкидики е за тях. Вероятен арбитър и основен играч в спора поне що се отнася до момента на първото примирие. Едно достигане на армията ни в долината на Вардар отново ще означава това напомняне за договора от 1898, но то ще бъде съчетано и със заплаха към султана за военна интервенция през Косово към Беломорието ако не склони точно в този момент на примирие. Една такава война ще ускори процеса по окончателно анексиране на Босна и Херцеговина, а при одобрение най-вече от страна на Германия и Италия е възможно да навлязат австрийски войски в Косово в ролята на миротворци, което окончателно би прекратило българо-турския въоръжен конфликт, но това само в краен случай. Ако в претенциите си следваме споразумението от 1898 биха ни подкрепили при мирните преговори, стига обаче да не се разширим дотолкова, че да станем по-голяма страна от по-близката до Хабсбургите в онзи момент Румъния.
Германия може би най-малко заинтересованата страна в конфликта, общо взето тя би следвала почти изцяло курса на Австро-Унгария и не мисля, че в този момент би имала разминавания с нея. Икономиките на двете страни в този момент са свързани по такъв начин, че което е от полза за Австро-Унгария, е от полза и за Германия. Италия - нейните интереси на балканите би могла да ги застраши по-скоро Черна гора при включване на страната на България, но самата България не толкова. По-скоро техните претенции биха били към територии в Албания и това би се случило най-вече ако Австро-Унгария навлезе с войски в Косово и реши да си вземе и тези територии, та да прекъсне категорично връзката между Сърбия и Черна гора и дори при падането на Обренович да съумее да си запази влиянието над двете сърбоговорящи държави.
Това, което обаче и 6те велики сили не биха допуснали след като подобно на гърците тръгваме на война без да ги питаме, е при победа да излезем на Бяло море, съответно да прекъснем сухопътната връзка между Истанбул и Солун, така че на юг от Рила по-надолу от Сяр и река Агниста не бихме се разширили, а на запад не повече от Вардар с градовете Кукуш, Струмица и Щип. Това от Македония, а от Тракия само Странджа, евентуално няколко погранични села плюс Свиленград. Другият вариант е да имаме съвсем минимални териториални придобвики някъде между 5 и 10 хил. квадратни километра, но за сметка на това една по-сериозна част от Македония и Тракия да получи автономия. Това го пиша за да подчертая какъв е максимумът, до който може да стигне подкрепата им за България през 1903.

[skorpion1980]

Дела Рея, защо като говориш за Сърбия и 1903 година, подминаваш майския преврат с всичките му последици?!