Сега, един по един, да се заемем със съседите:
Сърбия--след юнския преврат, про-Австрийската династия е буквално избита. Като се има в предвид че новата династия има нуждата от финансова и политическа подкрепа от Петербург, не виждам как биха могли да правят каквито и да било пируети, особено спрямо една потенциална война между нас и османците. Руснаците трескаво се готвят за битка с японците и никога не биха оставили сърбите да нападнат една славянска, про-руска България.
Гърците--ми те са в абсолютния си надир в този момент. Преди 6 години османците (албанците) ги бият и то много лошо. Пари нямат. Армия нямат. Флота е стар. Те трескаво се готвят за реванш и според мен, би било немислимо политически да тръгнат срещу православни християни. Да не говорим че нямаме и граница с тях. В момента в който българската армия тръгне да гони турците по македонските баири, гърците щяха да обявят война... но не нас, а на турците, и щяха да се опитат да прилапат колкото могат от Епир и Тесалия, и ако късмета им се усмихне, и Солун.
Сега, румънците са проблем, и Карол е про-австриѝски монарх. При все това, румънските претенции са на принципа на реал политик, и с тях поне може да се преговаря. Примерно, Силистра и околността при българска победа. При съсед като руснаците, много-много не можеш да си правиш волности. През 1913, те ни атакуват в гръб, но с изричното одобрение на Петербург. През 1903, такова е нямало да има.
Има и друг момент. Англия, покровителката на османците, току що е приключила с боерските воини, които са изключително скъпи авантюри (дори предизвикват финансова криза в САЩ през 1901). Освен това, по това време започва и морската надпревара с немците. Ако оставим проливите и Истанбул на мира, англичаните най-вероятно няма да се намесят директно.
Както споменах в предното мнение--1903 е абсолютно най-доброто време да се сбиеш с османците. Пари нямат, на англичаните не им се воюва, и армията им се бие 6 месеца... на собствена територия. Освен това, страшно подценяват нашата армия и надценяват тяхната, и като нищо щяха да търсят решаващо сражение, което най-вероятно щяха да загубят.
Сърбия--след юнския преврат, про-Австрийската династия е буквално избита. Като се има в предвид че новата династия има нуждата от финансова и политическа подкрепа от Петербург, не виждам как биха могли да правят каквито и да било пируети, особено спрямо една потенциална война между нас и османците. Руснаците трескаво се готвят за битка с японците и никога не биха оставили сърбите да нападнат една славянска, про-руска България.
Гърците--ми те са в абсолютния си надир в този момент. Преди 6 години османците (албанците) ги бият и то много лошо. Пари нямат. Армия нямат. Флота е стар. Те трескаво се готвят за реванш и според мен, би било немислимо политически да тръгнат срещу православни християни. Да не говорим че нямаме и граница с тях. В момента в който българската армия тръгне да гони турците по македонските баири, гърците щяха да обявят война... но не нас, а на турците, и щяха да се опитат да прилапат колкото могат от Епир и Тесалия, и ако късмета им се усмихне, и Солун.
Сега, румънците са проблем, и Карол е про-австриѝски монарх. При все това, румънските претенции са на принципа на реал политик, и с тях поне може да се преговаря. Примерно, Силистра и околността при българска победа. При съсед като руснаците, много-много не можеш да си правиш волности. През 1913, те ни атакуват в гръб, но с изричното одобрение на Петербург. През 1903, такова е нямало да има.
Има и друг момент. Англия, покровителката на османците, току що е приключила с боерските воини, които са изключително скъпи авантюри (дори предизвикват финансова криза в САЩ през 1901). Освен това, по това време започва и морската надпревара с немците. Ако оставим проливите и Истанбул на мира, англичаните най-вероятно няма да се намесят директно.
Както споменах в предното мнение--1903 е абсолютно най-доброто време да се сбиеш с османците. Пари нямат, на англичаните не им се воюва, и армията им се бие 6 месеца... на собствена територия. Освен това, страшно подценяват нашата армия и надценяват тяхната, и като нищо щяха да търсят решаващо сражение, което най-вероятно щяха да загубят.
Comment