Съобщение

Collapse
No announcement yet.

1903 България обявява война на Османската империя

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Трудни коалиционни преговори текат в момента, та не знам...

    Проблемът е в това, че ПЛП е успяло да спечело мнозинството в V-тото Велико Народно Събрание, а Стоян Данев е негов председател. В този момент на власт е служебния кабинет на Васил Радославов, съставен само от либерали-радослависти (по-долу поствам състава му).
    След изборите за Обикновено Народно Събрание започват тежки преговори между ЛП, МЛП и ПЛП за състава на новото правителство. Радославов иска да запази колкото се може повече от своите служебни министри и в новото правителство. Понеже според поправката в ТК министрите вече са 11 вместо досегашните 9, той "великодушно" дава на МЛП и на ПЛП по един портфейл (от новите икономическите министерства).
    Тончев не е съгласен и иска поне три портфейла, единият от които "с тяжест" лично за него, друго - нещо стопанско ("за далавера") и трето - "нещо интелектуално" за цвят (иска финанси, просвета, търговия).
    Данев смята че неговата партия ПЛП е спечелила изборите, има мнозинство в парламента и настоява за делене на постовете в схема 5+3+2+1 (ПЛП - ЛП - МЛП - независими). Той иска за себе си Външно министерство, а за партията си още 4 министерства - вътрешно, просветно, земеделско, железниците. Има готови кадри за всяко едно.

    Пазарлъкът е голям. Нямам идея какво да направя, дай мнение.

    Служебно правителство на Васил Радославов 1904 г.

    Министър-председател - Васил Радославов
    Министерство на вътрешните работи - Христо Попов (или ген. Рачо Петров, като един последен жест към него?)
    Министерство на Външните работи и вероизповеданията - Тодор Иванчов
    Военно министерство - ген. Михаил Савов
    Министерство на финансите - Михаил Тенев
    Министерство на Правосъдието - Петър Пешев
    Министерство на Просветата - Димитър Вачов
    Министерство на Търговия и Земеделие - Йов Титоров
    Министерство на обществените сгради, пътища и съобщения - Христо Занков
    Last edited by DelaRea; 03-01-2015, 10:56.

    Comment


      Коалицията.

      Според мен, Радославов склонява на следните отстъпки - на МЛП, който искат 3 министерства, дава 2, а на ПЛП, който искат 5, им дава 3.

      Данев продължава да настоява неговата партия да бъде с най-много министри, понеже била спечелила изборите и има мнозинство в парламента. Той иска ПЛП да има толкова минситри, колкото останалите две партии, взети заедно. В отговор на това Радославов се изхитрява и предлага намаляване на броя на "радославистите" в кабинета също на 3-ма, обещавайки да вкара в правителството няколко "назависими министри".

      За него лично са важни следните постове - премиерския пост, на външния министър (който води дипломацията), вътрешния (който държи полицията и гарантира сигурността, но и печеленето на изборите), разбира се, финансовия, защото през него минават парите на цялата държава (и има възможност за много спекула) и не на последно място - правосъдния - защото гарантира непрокосновенността на властници при проблеми със съда (лично Радославов си е патил от това е за нищо на света не иска това да се повтори). Но не може всичко това да бъде запазено само за ЛП, трябва нещо да се изтъргува.

      Затова той предлага на Тончев два министерски портфейла - външен министър и едно от стопанските - на търговията и труда.

      Понеже ПЛП така или иначе си печелят изборите, Радославов решава да жертва МВР и го дава на ПЛП. както и още два поста - единият е на земеделието и държавните имоти, другият е железниците, пощите и телеграфите. С оглед на предвиденото голямо строителство на нови пътища в новите територии, това са две изключително големи и апетитни хапки за всяка партия. Данев обаче продължава да настоява за пост, лично за него си. Радослалавов казва, че му прави последен компромис и му дава като за последно, четвърто министерство - просветното, лично на Данев.

      Данев отхвърля предложението обиден и заплаша да прекрати преговорите и да си оттегли парламентарната подкрепа за правителството. Радославов му отвръща със заплаха от "избори до дупка" и така преговорите са пред провал.
      Last edited by DelaRea; 03-01-2015, 12:55.

      Comment


        Правителството

        Тук има два варианта за развитие.
        Единият води до прекъсване на преговорите, поради, по думите на Радославов "прекомерната алчност на Данев за постове и власт", и съставяне на двупартиен кабинет между ЛП и МЛП, който общо имат дори малко повече от депутатите на ПЛП.
        Другият е трипартиен - ЛП, МЛП и ПЛП, с приемане условията на Данев под натиск на Фердинанд.

        Първи вариант:
        Радославов не приема условията на Данев и съставя кабинет само от "радослависти", заедно с три поста на МЛП.

        Правителство на Васил Радославов 1904 -1908 г.

        Министър-председател - Васил Радославов ЛП
        Министерство на вътрешните работи - полк. Христо Попов (или ген. Рачо Петров) ЛП
        Министерство на Външните работи и вероизповеданията - Димитър Тончев МЛП
        Военно министерство - ген. Михаил Савов (безпартиен)
        Министерство на финансите - Михаил Тенев ЛП
        Министерство на Правосъдието - Петър Пешев ЛП
        Министерство на Просветата - Димитър Вачов ЛП
        Министерство на търговия, промишлеността и труда - Жечо Бакалов МЛП
        Министерсто на земеделието и държавните имоти - Йов Титоров ЛП
        Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство - Петър Динчев НЛП (преминал в МЛП)
        Министерство на железниците, пощите и телелеграфите - Христо Занков ЛП

        Правителството от 11 министри, от които седмина от ЛП, двама от МЛП, един от НЛП, който преминал в МЛП, и един безпартиен.

        Втори вариант:
        Под давлението на цар Фердинанд, Радославов прави отстъпка на Данев. След височайши натиск ПЛП получава толкова скъпото финансово министерство, лично за Данев.

        Радославов си прави тънките сметки, че алчността на Данев ще му изиграе лоша шега и че той рано или късно ще стъпи накриво и ще бръкне в кацата с меда. Премиерът се кани да дебне и да хване в крачка своя коалиционен партньор, да предизвика скандал и да съсипе политическата кариера на Данев.


        Правителство на Васил Радославов 1904 -1908 г.

        Министър-председател - Васил Радославов ЛП
        Министерство на вътрешните работи - Александър Людсканов ПЛП
        Министерство на Външните работи и вероизповеданията - Димитър Тончев МЛП
        Военно министерство - ген. Михаил Савов (безпартиен)
        Министерство на финансите - Стоян Данев ПЛП
        Министерство на Правосъдието - Петър Данчов (безпартиен)
        Министерство на Просветата - Петър Пешев ЛП
        Министерство на Търговия, промишлеността и труда - Жечо Бакалов МЛП
        Министерсто на земеделието и държавните имоти - Петър Абрашев ПЛП
        Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство - Петър Динчев НЛП (преминал в ЛП)
        Министерство на железниците, пощите и телелеграфите - Антон Франгя ПЛП

        Правителството от 11 министри, от които четирима от ПЛП, двама от ЛП, двама от МЛП, един от НЛП, който преминал в ЛП, и двама безпартийни.

        -------------

        Избери кой от двата варианта да бъде. Аз съм по-склонен на първия вариант с двупартиен кабинет. По-логично ми звучи, а и не мисля, че Фердинанд би се застъпил за Данев.
        Last edited by DelaRea; 03-01-2015, 13:30.

        Comment


          Коалицията на жълтите павета

          Без значение кой от двата състава на правителството ще бъде избран, то без съмнение ще остане в историята като "Правителството на жълтите павета".

          Именно по време на това управление са поставени "жълтите" павета по булевардите в центъра на София, да кажем 1905-06 г., (вместо през 1907-08 г.)

          Click image for larger version

Name:	photo_verybig_59237.jpg
Views:	1
Size:	145.9 КБ
ID:	547098 Click image for larger version

Name:	20111104_0019.jpg
Views:	1
Size:	106.9 КБ
ID:	547099 Click image for larger version

Name:	index.jpeg
Views:	1
Size:	8.7 КБ
ID:	547101 Click image for larger version

Name:	jalti-paveta.jpg
Views:	1
Size:	12.2 КБ
ID:	547102
          Attached Files
          Last edited by DelaRea; 03-01-2015, 13:16.

          Comment


            Двупартийният определено. А и не съм убеден, че ПЛП биха били първа сила, още се помни допускането на сръбски митрополит в Скопие 2 години по-рано, за което го отнасят на изборите през 1903. Но така или иначе има икономически подем и правилно усвояване на новите територии при такава алтернатива, съчетано обаче с неизпълнение на някои клаузи от Триесткия мир, относно Франция най-вече и заемите, които България трябва да тегли от нея за следвоенно възстановяване, или ако ги тегли ги връща бързо с помощта на... тайни заеми от Виена По този начин първо тайно, а по-нататък явно се прави външнополитически завой по сближаване с Австро-Унгария и Германия. Немски и австрийски фирми получават концесии за екплоатация на новопридобитите след войната рудници в Родопите, което дава сериозен тласък в развитието на българската металургия. Това още повече започва да настройва французите срещу нас, тъй като те са се надявали на по-сериозен износ от наша страна на олово и цинк за военната им индустрия. А това определено е било стратегически важно за тях с цел да ускорят подготовката си за война с Германия. Този ход на правителството на Радославов рефлектира и върху развитието на българското военноморско дело - капитан 2 ранг Пол Пишон напуска България, като вносът на суровини за корабостроене от френска страна също е прекратен. Тези събития паралелно отприщват и руското негодувание. В отговор Радославов и Савов се обръщат към Германия за съдействие с цел продължаване на военноморското дело и България се сдобива с две подводници и два броненосеца, като с нови финансови инжекции от Берлин и Виена са окончателно построени и планираните 6 миноносеца. Паралелно обаче все по-ясно си личи сближаването на Германия с Турция, което допълнително настройва обществото срещу този прогермански курс. В същото време наличието на австрийски части на запад от Вардар кара българското общество все повече да се опасява от австроунгарски анекс на Западна Македония по добре известния сценарий с Босна и Херцеговина.

            Comment


              Парламентаризъм и изборни резултати

              В началото на века, според клаузите на Търновската Конституция и изборните закони на страната в народното Събрание заседават 189 народни представители (по 1 на 20 000 човека население). Това било обусловено и от резултатите от официалното преброяване на населението което на 31 декември 1001 г. показало че в княжеството живеят над 3 900 000 ч.
              След Войната за независимост от 1903 г., територията на новото царство, както и населението и се увеличило значително. Това дала нужда и възможност на управляващите да увеличат броя на изборните райони, макар да не знаят точно броят на населението към този момент. Всеощбо било мненеието, че територията е нарастнала с около 1/6 (15 %) от досегашната и се приемало, че най-вероятно населението е нарастнало със също толкова. Това обуслявало и нарастване на броя на депутатите от с 1/6 - от 189 на 219 човека. Служебното правителство на Радославов обаче увеличило изборните райни не с 30 нови такива, а с цели 40 и така определило броят на депутатите да стане 229. Това обаче важало за Обикновено Народно Събрание, броят на депутатите във Великото Народно Събрание, както знаем по закон е двойно по-голям. Така, спред Указа на царя, през пролетта на 1904 г. се провели избори за V-то Велико народно Събрание, което трябвало да се събере в старата столица Велико Търново на 9 юни 1904 г.

              На изборите през май се получило голямо разслоение на гласовете, като в парламента влезли десетина партии, както и двадесетина независими депутата. Поради наложилото се сред обществото мнение, че доскоро управляващата Народно Либерална партия (НЛП) била сключила неизгоден и преждевременен мир с Османската империя в Триест на 6 декември предната година, то тази партия загубила своето мнозинство.
              От всичките партии, с най-много депутати - 119, била Прогресивно либералната партия (ПЛП), но правело впечатление големия скок на Либералната партия "радослависти" (ЛП), начело на която стоял самия служебен премиер. От 7-та мандата, които била спечелили на предните и на по-предните избори (съответно през 1902-ра и 1903 г.) сега тя получила 88, от които 74 в новите райони.

              Опозицията протестирала, че "новите райони" в новите територии на царството са неправилно определени, и с очевидно по-малко население от нужното, но всичко минало и заминала само с малко повече парламентарни изказвания - моментът бил тържествен и резултатите нямали голямо значение за управляващите и управляваните. Част от опозицията напуснала залата на стария парламент във Велико Търново в знак на протест, срещу "това въпиющо погазване на законите, който сме длъжни не само да ковем в тази историческа зала, но и сами да спазваме, не само буквата, но и духът им..."

              Но така или иначе промените в Търновската Конституция станали факт и без тях. На самото гласуване в залата се явили 391 човека. При гласуването 326 са дали своя вот "За" измененията, 64 били "Против" и 1 "въздържал се". Така народното представителство се саморазпуснало на 9 юли 1904 г., след приетите промени в основния закон на държавата. Те давали много повече права на Царя, отколкото имал досега Княза, и орязвали пълномощията на Народното Събрание, както и мандата му от 5 на 4 години.

              През септември се провели избори за XIV Обикновено Народно Събрание, вече за 229 депутатски мандата. Те били разпределни пак между много партии, както и независими депуатат. Впрочем, ето и самите резултата от ПИ1904 г.

              Политическа Партия, Брой спечелени мандата, ПИ 1902 г., ПИ 1904 г.

              Прогресивно Либерална Партия (ПЛП)– 89 - 55
              Либерална партия (ЛП) - 7 - 48
              Народна Партия (НП) - 28 - 28
              Народно Либерална Партия (НЛП)- 9 - 21
              Демократическа Партия (ДП) - 7 - 21
              Младо Либерална Партия (МЛП) - 0 - 12
              БЗНС - 12 - 12
              БРСДП - 7 - 7
              Консервативна Партия (КП) - 2 - 2
              Други Партии - 8 - 8
              Независими - 15 - 15
              Last edited by DelaRea; 04-01-2015, 03:59.

              Comment


                Парламентарни хватки и политически игри

                Впоследствие настъпили промени в парламентарните групи.

                Първо - ПГ на ДП се разцепила на две - основната част от партията заявили, че би подкрепила правителството на Радославов, но четиримата крайни "демократи" (Тодор Влайков, Найчо Цанов, Антон Страшимиров и Илия Гергов), който наричали себе си "Радикал-демократи" (а повечето ги назовавали зад гърба им с прозвището, което им бил дал сам Фердинад - "републиканците") се отцепили и създали своя парламентарна група (която се превърнала в отделна партия през 1905 г.) - Радикал Демократическа Партия (РДП)- 4
                Така ПГ на ДП спаднала на 17 депутата, който гласували ЗА кабинета Радославов.

                Радославов се мъчел всячески да привлече на своя страна ПЛП, без да им дава нищо насреща. След тъжния край на преговорите за съставяне на кабинет, Данев яростно завил, че не би му подкрепата си за нищо на света. От друга страна, той разбира се, претендирал за председателски пост в новия парламент, като водач на най-голямата парламентарно представена партия.

                Либералите обаче неочаквано за всички издигнали за негов конкурент Марко Балабанов от ПЛП. Обосновката им била, че "да, председателското място се полага на най-голямата партия в НС, и то на най-достойния и възрастен член, а това бил многоуважаемия господин Балабанова". За целта лично Радославов обещал на Балабанов, че ако случайно предложението не мине, то щял да го вземе в новото правителство като просветен минстър. Балабанов приел номинацията и това разцепило гласовете на групата. Една голяма част от депутатите на ПЛП, начело с Михаил Маджаров и Константин Величков гласувала за Балабанов.

                Между двата тура на гласуване протекли свирепи преговори между Данев и Радославов. Данев крещял, че не позволя да му се месят в работата и да му цепят групата. Той щял "да заповяда" на Балабанов така или иначе да си оттегли сам номинацията и искал гласовете на ЛП и МЛП за председател на НС. Радославов му отговорил кротко, че не иска да преговаря, и че ако Балабанов се оттегли сам, то "либералите" ще издигнат за председател Иван Гешов от народняците и пак ще го наложат с гласовете на останалите.
                Накрая страстите се успокоили и двете страни се разбрали - сделката била - Данев за председател на Народното Събрание, а новото правителство на Радославов - гласувано в пленарна зала.
                Потърпевшият от цялата ситуация, Балабанов се зачудил, какво да стори след този развой на събитията, понеже вече не можел да си намери място в групата на ПЛП. Радославов, разбира се, не го направил министър, оправдавайки се с уговорката на високо ниво с Данев и за утеха му дал посланически пост в Атина. Балабанов приел с облекчение новия си пост (и встъпил в длъжност на 1 януари 1905 г.) и така всичко се успокоило.
                Михаил Маджаров и Константин Величков също не бил забравени - и на тях Радославов на чаша вино им предложил посланическо място, на Величков в Рим, а на Маджаров - само да каже къде. Маджаров мислил точно четвърт час, и решил, че сега му се е паднало, отпил от виното и си избрал Лондон. Радославов приел предложенията и на двамата и си стиснали ръцете.

                Последвали преговори с НЛП за негласна подкрепа на правителството. НЛП се съгласило да "подкрепя кабинета Радославов в парламента, но без да участва в управлението с политически лица. Ако се наложи ескпертна подкрепа или хора с опит за някой пост - бихме помогнали на управлението но без да носим политическа отговорност за това. При разговори на 4 очи Радославов се разбрал с Димитър Петков и го попитал да си избере пост в правителството, който да не се набива на очи, но да е достатъчен за да "храни партията". Петков поискал едно от новите министерства - "Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство", като дал за там "наше момче, читав човек" а именно Петър Динчев. С това сделката била сключена сравнително лесно - управляващите си осигурили тъй нужната им гласове, а партията на Петков - тъй нужните им средства.

                Така в новия кабинет на Радославов намерили място двама депутата от МЛП (Димитър Тончев и Жечо Бакалов) както и един депутат от НЛП - Петър Динчев.

                Отделно от това Радославов ухажвал и другите, без да жали държавни постове и обществени средства.

                В първите няколко седмици от съществуването на XIV-тото ОНС, Радославов успял да "извади" от там шестима чужди депутати, давайки им някакви постове - три министерски портфела и три посланически назначения. Това довело до вторични избори за местата на напусналите депутати. По някаква случайност ЛП успяло да спечели и изборите и на шестте места и така техните депутати станали 54, докато останалите намалели - на ПЛП станали 52, на НЛП - 20, а на МЛП - 10. ЛП вече била първа сила в парламента, а и имала подръжката на значителен брой други депутати, от другите партии и от независимите.
                Last edited by DelaRea; 04-01-2015, 04:09.

                Comment


                  „Случаят Пантелеймон” или защо напусна Пол Пишон

                  През лятото на 1905 г във водите на Черно море се случва едно необичайно събитие – на един от броненосците на руския флот се вдига бунт, екипажът избива командирите си и поема управлението на кораба.
                  Броненосецът е една от гордостите на Руския Черноморски флот, наречен е „Княз Потьомкин Таврически” на името на „Светлейшия Велик Княз” Григорий Александрович Потьомкин – завоевател на Новорусия, любимец на императрица Екатерина Велика, и май нейн любовник.
                  Самият кораб също бил красавец – заложен е за строеж на 28 септември 1898 година на стапелите на Николаевското адмиралтейство в град Николаев. Строили го по прототип на ескадренния броненосец "Три святителя", преработен проект на броненосец типа "Пересвет", а схемата на брониране била подобна на тази на английския броненосец "Мажестик".
                  На броненосеца за пръв път се използвало централизирано управление на артилерийския огън - от централен пост, разположен в боева рубка. Бил и първия руски кораб с котли на течно гориво. Спуснат на вода на 13 септември 1900 г. броненосецът „Князь Пот¸мкин-Таврический”, през лятото на 1902 г. бил закаран в Севастопол за дострояване и въоръжаване. Първоначалния срок за вкарването му в строя бил прекъснат от пожар в новите котли, наложило се да ги сменят с други на твърдо гориво. По време на артилерийските изпитания открили пукнатини в бронята на кулите, подменили ги и тях с нови.
                  Проектната водоизместимост на кораба 12 480 т., фактически станала 12 900 т. Дължината на корпуса била 115,3 м, а ширината - 22,2 м, газенето 8,4 м. Задвижвал се с три групи парни котли (две от тях с 14 котли работещи на течно гориво, а една с 8 котли на въглища), които задействали две вертикални парни машини с тройно разширение и обща мощност от 10 600 к.с., което давала възможност за скорост от 16,7 възела (30.7 км/ч). Можел да побере на борда си достатъчно гориво, храна и вода, за да плава 14 денонощия на 3 600 мили далечина, без да спира на сушата.
                  Бил брониран с круповска стомана с дебелина: в средната част 229 мм, в крайщата 178 мм, в казематите 127 мм, по палубата от 38 до 63 мм, на рубката 229, а на главната кула - 254 мм.
                  Броненосецът бил въоръжен с две двойки оръдия от "Главния” калибър – четири по 305-мм, в две кули, които можели да изстрелят по 3 снаряда на 4 минути. Отделно имали от "Средния” калибър шестнадесет 152-мм оръдия със скорострелност от 4 изстрела в минута, още четииринадесет - 75 мм оръдия, както и две – 63 мм., още шест 47 мм и последно две 37 мм. Разбира се, имал и 4 х 456-мм торпедни апарата. Корабът се нуждаел от екипаж от 28 офицера и 788 матроса.
                  Този прекрасен кораб бил окончателно готов и пуснат на вода на 20 май 1905 г. На борда му се намирал руския 36-и флотски екипаж, състоящ се от общо 731 човека, от които 26 офицера.

                  По това време цяла Русия е разтърсена от две събития – неблагополучията по време на Руско японската война, както и не по-малко кървавите събития в Петербург през януари 1905 г. Социалисти и социалдемократи в Русия и в изгнание, начело с Улянов, готвели революция, като предвиждали към тях да се присъединят и моряци от черноморския флот. В Лондон през април 1905 г. се състоял III конгрес на РСДРП (на който присъствали само представители на болшевиките), и на който било взето решение да се положи в Русия начало на въоръжено възстания. Изпълнявайки решенията на конгреса, Севастополския комитет на партията започнал да се готви за всеобщо въстание на Черноморския флот през есента на 1905 г. „Централката” в Севастопол установила връзки с комитетите на РСДРП в приморските градове, а също така и с намиращия се по това време в Женева ръководител на болшевиките Улянов, наричан с псевдонима Ленин. Нарастващото революционно настроение във флота и вълненията на войниците от севастополската крепостна артилерии в началото на юни 1905 г. както и броженията на матросите от броненосците "Екатерина II" и "Три святителя" накарали "Централката" да предвижи началото на въстания през лятото на 1905 г. По това време екипажът на броненосеца "Потьомкин" се считал от ръководителите на бъдещото въстание като най-изостанал в революционно отношение във флота. Събитията на "Потьомкин" били неочаквани за ръководството на "Централката" и съвършенно им провалили всички планове.

                  На 12 юни корабът отплава от Севастопол за да проведе учебни стрелби в открито море. На 13-ти се зарежда с провизии от Одеса, но понеже по това време в града има голяма стачка и цари хаос, не успяват да се снабдят с прясно месо, и закупват от пазара единственото, което им попада под ръка – по-старо месо, по което можело да се забележат "бели червеи". Понеже месото не миришело добре, го сложили на палубата да се измирише. Така обаче всички моряци разбират, че явно ще ги хранят с разваленото месо. Ден по-късно, на 14-ти юни, от това месо е сготвен борш, когото моряците отказват да ядат. Дали заради храната или заради пиенето (на екипажа е раздадена водка, която моряците пили на гладно на палубата), избухва спонтанен бунт.
                  Капитанът почти овладява положението в началото, но после при опита си да накаже провинилите си, следва истинско въстание. Матросите разграбват винтовките от пирамидите, както и сандъците с патрони и се почва безразборна стрелба на борда (един от моряците по-късно разказва, че е изстрелял 40 патрона), както и и преследване на офицерите, повечето невъоръжени. Убити са капитанът Голиков и заместникът му Гилярковски, останалите живи офицери са арестувани. Телата на всички мъртви се хвърлят направо в морето, някой от скочилите живи са застрелвани във водата. По-късно се установило, че освен шестимата офицери и корабния лекар, са загинали и четирима от матросите - по време на неразборията и безразборната стрелба са станали жертва на „приятелски огън” от останалите моряци.

                  След като взели властта на кораба матросите се зачудили какво да правят с нея. Първо, разбира се, си приготвили нов обяд, после се отправили се към стачкуваща Одеса, където погребали един от матросите, починал от раните си. По-късно в града избухнали безредици, армията и казаците се намесили, избухнал голям пожар на пристанището а на "Потьомкин" се приготвил за сражение с идващата му насреща руска ескадра. До морски бой обаче не се стигнало, понеже руските командири не били сигурни в моряците на своите кораби и се опасявали от разрастване на бунта. Това се и случило - екипажът на един от корабите "Св. Георги Победоносец" се разбунтувал, завзел го и се присъединил към "Потьомкин". Двата кораба се завърнали победоносно в Одеса, което хвърлило в паника града отново. Понеже не било възможно да се снабди с провозии в Одеса "Потьомкин" напуснал за втори път руското пристанище и отишъл в Констанца, за да се зареди с всичко необходимо.

                  Румънските власти предложили на моряците убежище, ако предадат кораба в техни ръце, но матросите отказали и се върнали в руски води "за да продължат революцията". Посетили Феодосия, където заплашили града с обстрел, ако не ги снабди с храна и въглища. Градоначалникът ги послушал и им били доставени храна и вино, но не и вода и въглища. "Потьомкин" напуснал Феодосия и се отправил в открито море.

                  На 25-ти юни броненосецът се появил край българския бряг и акостирал на пристанище Варна. Там екипажът поискал политическо убежище за хората в замяна на предаване на кораба. Местните власти не могли да вземат решение самостоятелно, и се допитали до София. От столицата им разрешили и така екипажът напуснал кораба и моряците слезли на брега, където си разделили парите от корабната каса и всеки поел по пътя си. Българските власти се качили на броненосеца и издигнали на него български флаг.

                  Шест дена по-късно, на 31 юни, във Варна пристигнала руската морска ескадра, която напразно издирвала в открито море бунтовния броненосец, за да го торпилира. Руснаците поискали да си получат кораба обратно, но българите отказали да им предадат "трофея си".

                  Това предизвикало невероятен международен скандал. Русия заплашила със скъсване на дипломатическите отношения между двете държави, Великобритания не останало доволна от решението на София, а Франция заявила, че ще прекрати военните си доставки за българския флот. Единствено Германия и Австро-Унгария поздравили България за "смелото решение" и заявили готовност да подпомогнат страната ни за развитието на военен флот, с хора и техника. Това преляло капката на търпението на Франция, която спешно отзовала всички свои морски дейци от България, и капитан Пол Пишон бил принуден да се завърне в родината си.
                  Last edited by DelaRea; 04-01-2015, 19:20.

                  Comment


                    Страхотно се развива темата!

                    А това:

                    DelaRea написа Виж мнение
                    ...и капитан Пол Пишон бил принуден да се завърнал в родината си.
                    ... особено ми хареса.

                    Comment


                      Сун Дзъ написа Виж мнение
                      Страхотно се развива темата!

                      А това:

                      ... особено ми хареса.
                      Ех, човек, да не направи някоя печатна грешка посред нощ на втора бира! )))
                      Иначе, много ти благодаря за доброто мнение.
                      Ще ми се още някой да се включи, че ние както сме я узурпирали темата, някой друг не смее да се обади.
                      Сун Дзъ, драсни някой пост още, какво пропускаме, забравяме или би би било да се добави, според теб?
                      За мен лично, най-големия проблем е, че колега не ми дава да развия един блицкриг 11-24 май 1905 г срещу Сърбия. Как ли не му угодих, какво ли не измислих, а той - не, та не, "не било влизало в сценария"

                      Скорпионе, давам ти последна възможност да премислиш пак, за последен път, че "прозорецът във времето" се затваря на Коледа 1905-та.

                      Comment


                        DelaRea написа Виж мнение
                        Ех, човек, да не направи някоя печатна грешка посред нощ на втора бира! )))
                        Иначе, много ти благодаря за доброто мнение.
                        Ще ми се още някой да се включи, че ние както сме я узурпирали темата, някой друг не смее да се обади.
                        Сун Дзъ, драсни някой пост още, какво пропускаме, забравяме или би би било да се добави, според теб?
                        За мен лично, най-големия проблем е, че колега не ми дава да развия един блицкриг 11-24 май 1905 г срещу Сърбия. Как ли не му угодих, какво ли не измислих, а той - не, та не, "не било влизало в сценария"


                        Скорпионе, давам ти последна възможност да премислиш пак, за последен път, че "прозорецът във времето" се затваря на Коледа 1905-та.
                        Виж сега, нали целта на алтернативната история е да се стигне до нещо реално постижимо съобразно дадено отклонение от случилото се, но съобразявайки се с реалните нагласи и действия на главните действащи лица в съответната епоха. При условие, че в нито един момент до ПСВ България изобщо не си е помисляла не просто за атака над Сърбия с цел придобивки в Поморавието, нито пък се е работило по-активно за някакви права на българите там в църковно-просветен план, както е било в Северна Добруджа, какъв реализъм може да има в подобни действия. Ами просто няма как на който и да било бг политик в онзи момент да му хрумне подобна идея. Да не говорим, че в тези години за разлика да речем от първите следосвобожденски, отношенията с Румъния не са особено приятелски след аферата Михайляну, демек никакви споразумения с тях с цел пририване на тила не са възможни. Има по-важни моменти за отбелязване, като например как би се развила борбата на имащото много повече привилегии ВМОРО в османските граници срещу гръцката и сръбската въоръжени пропаганди, как биха се развили отношенията между отделните крила в организацията, все пак в ТР след ИПВ противоречията им се засилват, което води до ситуация, при която санданистите убиват Сарафов, Гарванов и Груев, докато при тази алтернатива може би тези противоречия биха взели по-друга насока. Накратко - има далеч по-реални неща да се случват отколкото една абсурдна война със Сърбия.

                        Comment


                          Освен това има и други неща за отбелязване вследствие еднао такова развитие на българо-турска война тогава, като например изключително важните от индустриална гледна точка придобивки в Родопите, които чрез рудниците си стават много апетитни и аз дадох алтернативата със скандални немски концесии, да добавим също медните рудници в новопридобитите територии в Странджа, както и Щипското поле при такава алтернатива. Определено възможностите за по-сериозно развитие и на тежката и на леката промишленост се увеличават, с което и лобитата на различните лагери сред великите сили се разрастват.
                          Така че виж колко по-съществени неща има да се обсъждат в такава алтернатива, които със сигурност в много по-голяма степен са в главите на властимащите за задоволяване главно на лични цели, което влияе на цялостната политика, а ти си се заинатил за война със Сърбия, от която никой от политиците ни не би видял дивиденти в онези години.

                          Comment


                            Разбирам.
                            Само да кажа, какви са моите доводи за това, без да настоявам повече.
                            Не са причината някакви териториални придобивки, който биха били само следствие, но не и претекст за война. Основната причина е в това (и аз не виждам, как ще се избегне и в ТР и в АР) сближаването между Атина и Белград, което накрая ще се превърне във военен съюз с антитурска, но и антибългарска насоченост. Това неизбежно ще доведе до война между тях (заедно с Черна гора, защо не и Италия) и Османската империя, в която те няма да искат ние да се участваме на тяхна страна. Това ще ни хвърли в позиция да опазваме статуквото на Балканите и да защитаваме целостта на Османската империя и неизбежно ще ни вкара в една турско-австро-унгарско-германска орбита.
                            Единственият начин да не се стигне до това положение е да не може да се състави съюз между Сърбия и Гърция, което пък може да бъде предотвратено само с една предварителна война срещу едната от страните, така че да е обезсилим и накараме да се откаже от претенциите си за "османското наследство" (освен това, което ние бихме и отредили).
                            Това е единствената причина, и понеже Австро-Унгария също настоява за "предварителна" война със Сърбия поради същите причини (там пък унгарците се дърпат, от притеснение, че славянският елемент в империята им ще се засили прекалено), то много по-близко до ума е ние да заиграем по тяхната свирка (което би се оказало в наша полза след време) и да извадим Сърбия от играта за десетина години. Имаме уникална възможност за това, с подкрепата на Австро-Унгария и при слабостта на Русия, само нежеланието на Румъния или враждебност от нейна страна би ни спряло.
                            Иначе, краят ни е неизбежен, със или без Фердинанд на трона. Просто не знам какво ще правим през 1911 г.
                            Това ми бяха възраженията.
                            Но, продължаваме напред.
                            Last edited by DelaRea; 04-01-2015, 21:33.

                            Comment


                              skorpion1980 написа Виж мнение
                              как би се развила борбата на имащото много повече привилегии ВМОРО в османските граници срещу гръцката и сръбската въоръжени пропаганди, как биха се развили отношенията между отделните крила в организацията, все пак в ТР след ИПВ противоречията им се засилват, което води до ситуация, при която санданистите убиват Сарафов, Гарванов и Груев, докато при тази алтернатива може би тези противоречия биха взели по-друга насока.
                              Аз съм много незапознат с детайлите на вътрешните македонски работи и затова или ги отбягвам или ги пропускам.
                              Кажи според теб, как биха се променили нагласите в Македония и във ВМРО след 1903 г ?
                              Кой с кого се скрава и сближава, и може ли някое от политическите лица в България (и не само) да стане цел на теророристична акция?

                              Comment


                                Има и друг въпрос - какво правим с броненосеца "Пантелеймон", все пак?
                                Има няколко варинта, според мен:
                                1. Връщаме го на руснаците все пак, под силен международен натиск, но злото вече е сторено и отношенията са непоправимо нарушени. За Русия Фердинанд е враг, който трябва да бъде наказан и ако може - свален от трона и изгонен от България, където е опасен.
                                2. Връщаме им го, но срещу много пари - типично сделка за епохата, макар да не е много в духа на добрите нрави.
                                3. Продаваме/подаряваме го на друга страна - на Япония, Германия, Австро-Унгария, Италия или САЩ (Франция или Великобритания не биха го приели, а пък на османците не ми се ще да го даваме по обясними причини).
                                4. Запазваме го на всяка цена за себе си, и той става флагман на нашия флот, подобно на гръцкия "Авероф".

                                Ако се спрем на този вариант, трябва да отоговорим на няколко въпроса:
                                1. Как ще се казва кораба ? ("Пантелеймон", "Княз", "Св. Някой си", "Потомък" или нещо друго, което предложиш)
                                2. Екипаж, моряци и офицери? Тук възможността чини ми се е само от Австро-Унгария - техен екипаж, докато обучим наши моряци.
                                Да кажем, че ако Германия и Австро-Унгария много искат ние да го задържим, Фердинанд би могъл да изкрънка от тях те да плащат за поддръжката му (което само по себе си е скъпо удоволствие), да дадат екипаж и капитан, както и човек, способен да замести французина Пишон с ролята му за развитие на флота.
                                Мисля че най-подходящ за целта е хърватина Максимилиян Ниегован (или евентуално словенеца Антон Хаус)
                                Как ви се струва?
                                Last edited by DelaRea; 04-01-2015, 22:14.

                                Comment

                                Working...
                                X