Съобщение

Collapse
No announcement yet.

1903 България обявява война на Османската империя

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Съгласен съм с доводите ти, има и друг момент - виждайки се достатъчно силна сама да победи ОИ занапред, имайки и силен стратегически съюзник в лицето на арменците, които имат автономия при такова алтернативно развитие и с които няма какво да се дели, България просто няма да търси съюз със Сърбия и Гърция. Следователно може и да няма такъв тип балканска война, какъвто познаваме от ТР. В същото време цената на България като потенциален военен съюзник в процеса на изостряне на отношенията между великите сили, довели до ПСВ, скача неимоверно много. Австро-Унгария все повече се оформя като враг заради все по-явните аспирации към Западна Македония и Солун, които ако са били известни само на хората по висшите етажи на властта у нас, то след такава война през 1903 стават известни и за обществото ни като цяло. Така че всяка прогерманска политика оттук нататък би се оказала фатална за всеки, който я води начело с Фердинанд, още повече сближаването между Австро-Унгария и Германия от една страна и Османската империя от друга пак би се засилило, главно след младотурската революция, когато и да избухне тя. Същевременно допълнителното икономическо и военно обвързване с Франция (имам предвид кредитите от фреснки банки и доставките на оръжие) става още по-силно, защото някои дори неформални договорки по триесткия мир го изискват. Така че или директна ПСВ след 10 и малко повече години, или Сърбия и Гърция сами ще се пробват срещу отслабналата ОИ, мислейки, че щом България я е победила, значи и те могат да го направят в съюз, като биха търсили евентуален таен пакт с Румъния за удар от север в случай на българска намеса. Но пак казвам, този тип балкански съюз, който се е получил в ТР, ми се струва невъзможен занапред, още повече сърбите и гърците и без това са ни третирали като сериозна заплаха за териториалните им интереси, сега биха ни третирали като два пъти по-голяма заплаха и това ясно би се видяло и по време на въоръжените им пропаганди в Македония, където обаче четите им съвсем биха били смазани от имащите право на свои милиции местни българи и срещу едно като цяло много по-способно да се защити цивилно българско население съобразно клаузите на триесткия договор. Все пак кой вариант за следваща война срещу османците виждаш?

    Comment


      Една силна и умна България през 1003-1908 г. би правила следната държавническа политика - да поддържа отлични отношения с Румъния и много добри със Сърбия и Гърция (както и с Черна Гора) едва ли не от позицията на голямия брат - "ние знаем как".
      Негласно, българските тайни служби биха подпомагали, ако ще и с пари - сръбската "Черна ръка", (която да вкара Белград във война с Виена, рано или късно) или други подобни формирования в Румъния и Гърция, подтиквайки ги да гледат експанзионистично - към Молдова, Трансилвания и Егея.

      Целата е да имаме една "балканска екплозия" - взрив навън, вместо "имплозия" - взрив навътре, в който да се изпоизбием взаимно за едни и същи територии.

      Дипломацията ни би трябвало активно да работи за един Балкански съюз, който да е под силно българско влияние и да е насочен срещу три потенциални цели: 1. Турция, 2 Австро-Унгария. 3. Русия.

      Крайната цел е "всеки да си получи заслуженото". Което значи: България - Тракия и Македония, Сърбия - Босна и Херцеговина, Румъния - Трансилвания и Молдова, а Гърция - Егея и Мала Азия (с неутрален Цариград и Проливи под международен контрол), а Албания - свобода и независимост

      Специално с Гърция сделката е най-трудна, но не е невъзможна, ако е на принципа "земя за море" - ние вземаме земята, а те - морето (и островите). Солун ще остане техен, Одрин - наш.

      Затова и за нас е ценен именно критянина Венизелос и точно българина Пашич да са на власт в тези страни - нямаме по-големи наши "агенти" от тях в Атина и Белград. Ако сме ги "купили" навреме, разбира се. "Черна ръка" ще свърши черната работа, за нас остава "бялата", чистата работа.
      Last edited by DelaRea; 23-12-2014, 01:05.

      Comment


        Не мисля, че такъв сценарий е възможен, при този тип разширение на България гръцко-сръбските териториални противоречия вече съвсем не съществуват и бих казал още повече сближават двете страни. Съответно, повярвали си, че със съвместни усилия могат да победят турците, нищо чудно още около 1906-1907 да им обявявт война без съюз с нас. Този тип умна дипломация, която предлагаш, ми изглежда утопична дори в една алтернативна реалност. Тогава алчността на Фердинанд и немалко политически кръгове у нас за Солун и какво ли още не, би нарастнала, а както знаем в ТР точно тя ни е изиграла лоша шега. А и самочувствието от постигнатата самостоятелна победа над турците е много по-вероятно да ни повдигне до такава степен самочувствието, че да гледаме максимално надменно на аспирациите на гърци и сърби. Наистина би било по-добре да няма имплозия навътре, но тя става още по-неизбежна при този сценарий, особено след като дойдат антигръцките вълнения у нас. Освен това не надценявай Венизелос и Пашич - съюзът с тях е по наша инициатива, но когато е създаден България не се чувства достатъчно силна за да бие сама турците, докато в такава алтернативка би било точно обратното. А те да тръгнат да го търсят ми изглежда твърде утопично, особено имайки предвид, че съобразно триесткия договор с построяването на железницата София - Скопие и безмитното ползване на железницата Свиленград - Дедеагач, с което на практика имаме икономически излаз на Бяло море, съвсем бихме си засилили влиянието в Македония и Тракия за сметка на сърби и гърци. Така че освен гръко-сръбски съюз, който освен срещу Турция да е насочен и срещу България не виждам какво друго би могло да се случи, просто и за Русия ще е много по-трудно в тази ситуация да инициира балкански съюз под формата, в която е известен в ТР.

        Comment


          Всъщност, прав си.
          Резултатът от Триесткия мир ще е все пак благоприятен за нас, макар че ще сме недоволни, типично за нашия максимализъм. Въпреки това, ние ще се стремим да се възползваме, колкото се може повече от ситуацията (даваща ни предимства пред другите на европейските територии на Империята) и неволно ще се стараем да поддържаме така създалото се положение там (което е изгодно за нас). На другия полюс ще са Гърция и Сърбия, които наистина могат да се съюзят зад гърба ни и да търсят конфликт (заедно с Черна Гора) срещу турците.

          Ако се стигне до война между техния малък (троен) Балкански съюз и Османската империя през 1905-1909 г. може да се окажем на страната на турците, в опит да запазим статуквото на полуострова. Тук е ключово, как ще реагират на това Великите Сили - особено Австро-Унгария (но и Русия, макар и по-слабо), а също така и албанците. Възможно ли е това да предизвика една военна намеса на Австро-Унгария (така желаната от австрийците "предварителна война" в ТР)?

          Всъщност, щом приехме че в Македония ще има разположение европейски "омиротворителни" военни сили ("жандармерия") за 4 години - 1903-1907 г. Това би имало сдържащо ефект, по отношение на две събития - на Младотурската революция, която няма да избухне по-рано от 1908-ма г, както и на това, че другите балкански държави няма да нахлуят там, преди "омиротворителите" да се изтеглят. Т.е. война веднага след това, но не преди - 1909 г.

          Ако обаче имаме Младотурска революция, и то навреме - през 1908-ма, дали това би забавило или би ускорило неизбежната интервенция?

          Comment


            Младотурците както вече стана въпрос не е сигурно дали ще успеят в начинанието си, защото ако султанът спазва стриктно клаузите на Триесткия мир (това е реално предвид страха му от България), то нищо чудно настанилите се във вилаетната администрация членове на ВМОРО да мобилизират чети срещу младотурците, а не такива, които да им помагат, както става в ТР. Това важи и за арменците, които при своя автономия няма да имат полза да помагат на младотурците. И какво им остава като помощ? Само гърците и малкото останали в ОИ косовски сърби. От друга страна по-слабата султанска опозиция, компенсирана донякъде от упорството на Енвер Паша и Таалат Паша може да има и друг ефект - точно докато трае революцията Гърция и Сърбия да се възползват от вътрешното объркване и да нападнат ОИ преди да има победител във вътрешната османска борба. Демек атакуваш страна, която е в гражданска война, като не подбираш кого атакуваш от двете враждуващи страни измежду КЕП и султана. Е тогава вече ми е трудно да преценя как биха се развили нещата - дали КЕП и султанът не биха се консолидирали, както неминуемо би станало между гръцките и сръбските им помощници от една страна и редовните гръцка и сръбска армии от друга, дали България не би се намесила, дали Австро-Унгария не би се намесила, особено като се има предвид, че Русия по това време не се чувства готова за война с нея и Германия, Италия все още е твърд съюзник на ЦС, в смисъл рано е за ПСВ, но не и за балканска война, в която от значение е дали ще бъде с австро-унагарско участие или не, реакциите на България и Румъния, изобщо какви точно лагери ще се оформят в един такъв конфликт. Споменавайки Италия дали в този момент тя няма да се възползва за една атака не само за Либия и Додеканезите, но и за Албания.

            Comment


              Като се замисля за България най-добрият сценарий би бил Австро-Унгария да влезе във война с ОИ, да си лапне Западна Македония със Солун и Халкидики, както и по-голямата част от Косово до Митровица включително, ние да се доразширим от Одрин до Струма с Бяло море. След това вече да се получи пълномащабен балкански съюз, в който България, Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора да се коалират срещу Австро-Унгария и всеки да си вземе териториите, където съответният етнос преобладава.

              Comment


                А дали е е възможно и логична една война от 1905 г. в която България напада Сърбия?
                Русия е слаба и не би могла да се намеси на сръбска страна, а Австро-Унгария ще е на наша страна, защото вместо тях, ние ще воюваме "предварително" със сърбите.

                Comment


                  DelaRea написа Виж мнение
                  А дали е е възможно и логична една война от 1905 г. в която България напада Сърбия?
                  Русия е слаба и не би могла да се намеси на сръбска страна, а Австро-Унгария ще е на наша страна, защото вместо тях, ние ще воюваме "предварително" със сърбите.
                  Е, определено не виждам за какво би ни било да нападаме Сърбия през 1905. Русия вярно е е слаба в този момент, защото хем е загубила войната с Япония, хем трябва да потушава революцията. Но Сърбия за какво? За части от Южното Поморавие, за да предизвикаме един сръбско-турски съюз, или просто за да ги принудим да се откажат с писмен документ от всякакви пропагандни действия в Македония?! Нищо няма да извлечем от това, а и през 1905 все още бихме били в процес на усвояване на новите територии, както и на новия френски заем. Освен това тъкмо ще сме установили дипломатически отношения със страни като Испания, Португалия, Швеция, Дания, Холандия, това са нови външнополитически партньори, от които особено холандци и скандинавци са много важни в търговски план, поне така стоят нещата между 1909 и 1912 година и именно тогава е абсолютният икономически апогей на България от Освобождението до наши дни в ТР. В крайна сметка трябва да се покажем с едно добро лице така да се каже пред новите си икономически партньори и това поне за известно време гарантирано ни въздържа от положението да бъдем военен агресор спрямо съседна страна. По-скоро предвид нарастналите апетити и желанието на Фердинанд да си изпълни дълга на немец в България ако не правителствата лично той тайно ще гледа да подкокоросва Франц Йосиф към война с турците, в която България да не призбързва с включването, да го направи примерно когато австрийците наближат Солун, та да лапне Източна Македония и Тракия с беломорски излаз съобразно тайното споразумение с хабсбургите от 1898. Но до следващата война при всички случаи биха минали поне 5-6 години без значение кои са участниците. Тяхното определяне по лагери ми изглежда най-трудно както вече споменах.
                  Между другото нали по Коледа се случват чудеса да си пожелаем някоя висша сила да ни върне в тази епоха и да променим хода на историята в наша полза Весела Коледа на теб и на всички в този форум.

                  Comment


                    Преселението на българите от Мала Азия – 1903-1904 г.

                    Българската общност в Мала Азия живее в един от най-труднодостъпните райони на областта, встрани от главни пътища, в някогашните санджаци Балъкесир и Калие султание (Чанаккале). Жителите на тези села пазят българското си национално съзнание, бит, език, православна християнска вяра, традиционна българска народна словесна култура и фолклор.

                    Според писмени паметници и данни на историци и фолклористи, през Х²Х век в северозападната част на Мала Азия е имало около 20 селища с българско население. Преселването им от България в Анадола според някои източници станало насилствено след покоряване на родните места от турците. В Похвално слово за Евтимий на Григорий Цамблак се споменава, че всички търновци, отличаващи се с “произход, богатство и красота”, отказали да приемат исляма, са заточени в различни анадолски краища. Според друга теория много сънародници се заселват в Мала Азия през ХV²²² век, за да избегнат кърджалийските погроми и опустошения. Най-многобройни били изселниците от южните предели, от Македония и др.

                    Българите успели да превърнат пустеещите малоазийски земи в обработваеми и добре уредени места, като основният им поминък бил земеделие и животновъдство. Местната власт допускала да се самоуправляват, като отчитала, че живеят много затворено и спазвайки консервативни принципи. Тези обстоятелства помогнали да се съхрани народностното самосъзнание, да са опазят обичаи и самобитни български традиции.В почти всички български села имало православни храмове и параклиси, през 70-те години на Х²Х век се открили и първите училища.

                    В района има около тридесетина български села, повечето запазени до 1904 г. Те влизат в административните граници на каазите Баля, Бандърма, Гьонен, в днешния вилает Балъкесир и каази Лапсеки и Боашехир (Бига), в днешния вилает Чанаккале.
                    Села от района на Балъкесир: Коджабунар, Мандър, Аладжабаир, Гьобел, Киллик, Кубаш, Ново село (Йеникьой), Сьоют, Ташкеси, Тьойбелен, Хаджипаункьой, Читак, Симавла, Юрен.
                    Села от района на Чанаккале: Урумче, Чаталтепе, Байрамич, Маната, Ново село (Чифлик), Чалтък, Стенгелкьой.
                    Села от района на Бурса: Памукчук, Карабунар, Булгарлар.
                    Села от района на Коджаели: Къздервент

                    През 1878 г. в Гьобел имало 300 къщи, а в Мандъра- 200. Веднага след Освободителната война в близост се заселват турски бежанци от България - черкези и мухаджири. Сънародниците ни разбират, че с покоя и свободата е свършено и решили да се завърнат в България.
                    Първи се завърнали група семейства от село Гьобел. Според професор Милетич първата група от Гьобел, се състояла от 40 семейства. Това станало по време на временното руско управление. Те се настаняват в селата Акчелар (Алеково) и Александрово, Свищовско.
                    Те са последвани от семейства от селата Хаджи Паункьой, Байрамич, Мандър, Чалтик. Следващата група от с. Байрамич се заселва в село Козлуджа (Суворово), Варненско, а в село Араплар (Генерал Колево), Провадийско се заселват жители на с. Хаджи Паункьой.
                    Следващото изселване към България е от 1884 г. от отделни семейства от Гьобел и Мандър. Те се заселват в селата Стан, Доброплодно и Арковна - Провадийско, Янково и Сечище – Новопазарско, Черково - Карнобатско.
                    Историята е следната - през 1884 г. решават да се върнат в почти непознатата родина, като заменят имотите си с турци в България. В княжеството е изпратена голяма делегация от двете малоазийски села , за да се договори преселението и имотната размяна.
                    Делегатите обходили много села във Варненско и се спрели на Елес факъ (Доброплодно), Яйла (Ягнило) и Реджеб махле (Арковна, сега в община Дългопол). Пратениците срещнали благосклонност от местните аги, които също нямали желание да остават в освободена България. 40 турски рода от Доброплодно заменили ниви, ливади, къщи, лозя, добитък с 40 български фамилии от Гьобел. В Ягнило бил направен опис на имотите на 30 турски семейства. Такива описи били подготвени и в Арковна и други села от региона.
                    Заедно с българската делегация към Гьобел заминали и определени от общността турци, за да огледат и регистрират имотите в Мала Азия. Размяната била правена къща за къща, декар (дюнюм) за декар и глава за глава добитък.
                    В Доброплодно пристигат 317 българи, а в Ягнило- 249. Така българите от Турция, и турците от България- без официални спогодби и международно парафирани документи, създават, гарантират и изпълняват сложен договор, скрепен от честна дума.

                    Към края на 1903 г. в българската легация в Цариград започват да пристигат пратеници от българските села в Мала Азия с настоятелни молби час по-скоро да бъде уредено изселването им в България, тъй като оставането в Османската империя било опасно. След дълго проучване и организиране на кампанията по изселването, всичко било готово. С парахода "България" пътува представителят на българското правителство и ръководещ изселването Злати Чолаков. Той слиза в Чанаккале, за да организира изселването и на жителите на българските села в околиите Лапсеки и Боашехир (Бига). Кампанията по изселването продължава 3 месеца.

                    През март 1904 година започва кампанията, първите малоазийски българи потеглят от пристанище Бандърма за Дедеагач с парахода "Борис" на 20 март, с него пътуват 932 души от селата Тьойбелен, Ташкеси и Аладжа баир. На 9 април отново от там потегля втората група за България, на 17 април е третата. С четвъртата група се изселва най-голямото българско село в региона Коджа бунар.
                    „Първата група от 629 души тръгнала на 23 април с параход "България" от Бандърма за Дедеагач. Втората група, заедно с жители на Ново село, общо 900 души, била натоварена на параход "Българя" на 23 май, също от Бандърма за Дедеагач. Мандърци тръгнали с парахода "Белгиен кинг" на 28 май от Бандърма за Дедеагач.”

                    На 11 юни 1904 г. на парахода "България" се качва последната, десета група от изселници. Така в българските села в Мала Азия не остава нито един българин.

                    Според статистическите данни пристигналите в България малоазийски българи-бежанци са: 4571 домакинства с 18 377 души живи и 11 581 починали след пристигането им. В тези данни очевидно са включени както малоазийските българи от селата в Северозападен Анадол, но и от други райони на Мала Азия и от градовете.

                    Т.е., можем да приемем, че след Войната за независимост от 1903 г., до лятото на 1904 г. от Мала Азия в България (натоварени в пристанище Бандърма и разтоварени в Дедеагач), после пеша до Гюмюрджина, след което пресекли границата и стигнали Кърджали) се имигрирали около 30 000 човека (29 958), които са заселени в източните Родопи – в опразнените от турците градове Кърджали, Ивайловград и Момчилград.

                    Comment


                      В интерес на тази алтернатива направихме козметични промени в организационно отношение на армията ни, с оглед на наближаващата война. Неща, който така или иначе се случват в реалната история, само ги придвижихме малко по-напред във времето.

                      Основното беше, че Законът за устройство на въоръжените сили се приема, не на 20 декември 1903, а година по-рано – на 20 декември 1902 г.
                      Второто бе, че с Указ ¹ 1 от 22 септември 1903 г. на цар Фердинанд ² е назначен помощник-главнокомандващ и началник на Щаба на Действащата армия (генерал-адютант Данаил Николаев), а третото - че с Княжески указ ¹ 148 от 27 декември 1902 г. са формирани три военноинспекционни области с щабове в София, Стара Загора и Русе.

                      Четвъртата промяна, която можем да направим е, че със същия закон на същата дата (в края на 1902 г.) се приема че във войската "са задължени да служат всички български поданици, независимо от вероизповеданието и етническата им принадлежност, като призивната възраст на новобранците е 18 години (а не 20 както е била досега), а продължителността на редовната военна служба е фиксирана на две години за пехотата и три за останалите родове войски, като в този срок не се брои първоначалното обучение на новобранците, а се гледа датата на полагнето на клетвата".

                      Т.е. има един период от около 3 месеца, през който новобранците се обучават да станат войници в новобрански дружини (към всяка дивизия), но не са зачислени още в частите си. Те нямат право да бъдат използвани във военни действия, преди да са положили клетва. По този начин редовната военна служба става на практика 27 месеца за пехотата и 39 месеца за останалите родове войски. За датата на викане на нов набор в казармата била определена 1-ви октомври всяка година, а полагането на клетвата на новобранците - на 8 януари, Йордановден. Уволнението на предния набор ставало на 20-30 декември.

                      Що се отнася до смъкването на призивната възраст от 20 на 18 години, то изравняването станало по следния начин - два от наборите били викани в началото на календарната година, вместо през есента, на 1 февруари, клетва на 6 май, и уволнение на 1 май след 2 години.

                      И така - през есента на 1901 г е приет набор 1881 г., а уволнението му предстои през декември 1903 г.
                      През есента на 1902 г. е приет набор 1882 г., и уволнението му предстои през декември 1904 г.
                      На 1 февруари 1903 г. е свикан първият извънреден набор - 1883 г., който полага клетва на 6 май 1903 г. и от когото всъщност са допълнение трите нови дивизии (7-ма, 8-ма, 9-та пехотни).
                      Тези три набора войници реално вземат участие във войната от 1903 г. (отделно резервите и запасняците)

                      На 1 октомври 1903 г. непосредствено преди войната, е свикан редовен набор - 1884 г., който обаче не взема никакво участие в бойните действия, а е в тила по гарнизони, в новобранските си дружини. Полагат клетва на 8-ми януари 1904 г. и ще служат до декември 1905 г.

                      На 1 февруари 1904 г. е свикан вторият извънреден набор - 1885 г. (19-сет годишни) Полага клетва на 6-ти май 1904 г, и му предстои уволнение на 1 май 1906 г.

                      На 1 октомври 1904 г. е свикан редовен набор 188 6 г. (които вече са на 18 години). Те полагат клетва на 8 януари 1905 г. и им предстои служба до декември 1906 г.

                      Всичко казано дотук важи за "старите територии" на държавата. Войниците от "новите" територии са свикани за пръв път почти година след присъединяването им - през есента на 1904 г., когато са повикани младежи навършили 20 г. от набор 1884 г. (6-7 хиляди), също и доброволци, но не по-стари от 1883 г. (2-3 000) общо около 10 000. Всички те полагат клетва на 8 януари 1905 г. и ще служат до декември 1906 г.
                      За да се изравнят годините за повикване от новите и старите територии е свикан и още един извънреден набор в началото на 1905 г.. С този призив са събрани войниците само от новите територии, но два набора - 1885-ти и 1886-ти. Общо са 12 000 воиника. Полагат клетва на 6-ти май 1905 г и и ще служат до 1 май 1907 г. С това реформата е завършена, годините и възрастта на новобранците от двете места се изравнява и на следващото свикване на 1 октомври 1905 г. всички ще са набор 1887 г - по на 18 г.

                      До тогава обаче, имайки предвид резултатите от Войната 1903 г., новото съотношение на населението на страната и на нуждите на войската, както и наличието на повече войници в мирно време, цар Фердинанд създава още три пехотни довизии - 10-та беломорска (с щаб в Хасково), 11 македонска (Кюстендил) и 12 черноморска (Бургас). Първоначален кадър за тях дали трите бригади на македонската дивизия, участвала във Войната 1903 г. (начело с генерал Цончев). Впоследствие те били допълвани от новобранци от новите области. Била създадена и четвърта мирновременна военно-инспектиционна област, която при война също формирала един корпус от три пехотни дизивии. Тази област била наречена Южна, с щаб в Пловдив и в нея влизали 2-ра тракийска, 7-ма рилска и 10-та беломорска пехотни дивизии.
                      Last edited by DelaRea; 01-01-2015, 18:24.

                      Comment


                        Военни възможности за война през май 1905 г.

                        Има и друг резултат - поради форсираното свикване на набори мирновременни състав на армията за кратко време нараства многократно. Вместо обичайните 36-39 000 новобранеца на година, след реформите в казармите влизат 46-48 хиляди човека. Но за няколко години, по изключение, се получава струпване на дори повече войници под знамената в мирно време.
                        Върхът в това отношение е постигнат на 1 май 1905 г.
                        Тогава в казармите са следните набори:
                        1. набор 1883-ти (36 хиляди), който дослужва и трябва да се уволни всеки момент.
                        2. набор 1884-ти (36 000), свикан на 1 окт. 1903 г, който се уволнява на 30 декември 1905 г.
                        3. набор 1885-ти, (36 000), свикан на 1 февруари 1904 г. който се уволнява на 1 май 1906 г.
                        4. набор 1886-ти (36 000), свикан на 1 окт. 1904 г, който се уволнява на 30 декември 1906 г.
                        5. набори 1882-83-та от новите територии (10 000), свикан на 1 окт. 1904 г, който се уволнява на 30 декември 1906 г.
                        6. набори 1884-85-ти, от новите територии (12 000), свикан на 1 февруари 1905 г. който полага клетва на 6 май 1905 г.
                        Т.е. на 7 май 1905 г. имаме засичане на 4 редовни набора, заедно с допълнителните от новите територии - общо двойно повече войници, отколкото трябва да са в мирно време.
                        Това дава възможност, еднократна, България да води война почти само с мирновременния състав на армията си. Или поне да започне такава война, без да обявява предварително мобилизация. Армията така или иначе вече е попълнена с нужните резерви - ако България обяви война едновременно със свикване и на запасняците, то това ще и спечели време, с което да нанесе изпреварващ удар на противника си. А ако този противник не е Османската империя, а е друг съсед с възможности, приблизително равни или по-малки от нашите, то бихме могли да се надяваме на един успех, ако реализираме своето преимущество в една бърза и кратка, настъпателна война.

                        Comment


                          DelaRea написа Виж мнение
                          Една силна и умна България през 1003-1908 г. би правила следната държавническа политика - да поддържа отлични отношения с Румъния и много добри със Сърбия и Гърция (както и с Черна Гора) едва ли не от позицията на голямия брат - "ние знаем как".
                          Негласно, българските тайни служби биха подпомагали, ако ще и с пари - сръбската "Черна ръка", (която да вкара Белград във война с Виена, рано или късно) или други подобни формирования в Румъния и Гърция, подтиквайки ги да гледат експанзионистично - към Молдова, Трансилвания и Егея.

                          Целата е да имаме една "балканска екплозия" - взрив навън, вместо "имплозия" - взрив навътре, в който да се изпоизбием взаимно за едни и същи територии.

                          Дипломацията ни би трябвало активно да работи за един Балкански съюз, който да е под силно българско влияние и да е насочен срещу три потенциални цели: 1. Турция, 2 Австро-Унгария. 3. Русия.

                          Крайната цел е "всеки да си получи заслуженото". Което значи: България - Тракия и Македония, Сърбия - Босна и Херцеговина, Румъния - Трансилвания и Молдова, а Гърция - Егея и Мала Азия (с неутрален Цариград и Проливи под международен контрол), а Албания - свобода и независимост

                          Специално с Гърция сделката е най-трудна, но не е невъзможна, ако е на принципа "земя за море" - ние вземаме земята, а те - морето (и островите). Солун ще остане техен, Одрин - наш.

                          Затова и за нас е ценен именно критянина Венизелос и точно българина Пашич да са на власт в тези страни - нямаме по-големи наши "агенти" от тях в Атина и Белград. Ако сме ги "купили" навреме, разбира се. "Черна ръка" ще свърши черната работа, за нас остава "бялата", чистата работа.
                          Нищо такова обаче не можем да сторим в действителност през 1903-1905 г.

                          Постигнатата самостоятелна победа над турците ни повдига до такава степен самочувствието, че гледаме максимално надменно на аспирациите на гърци и сърби. Наистина би било по-добре да няма имплозия навътре, но тя става още по-неизбежна при този сценарий, особено след антигръцките вълнения у нас. Съобразно триесткия договор с построяването на железницата София - Скопие и безмитното ползване на железницата Свиленград - Дедеагач, с което на практика имаме икономически излаз на Бяло море, съвсем си засиливаме влиянието в Македония и Тракия за сметка на сърби и гърци.

                          Така че на път е да се създаде един гръко-сръбски съюз, който освен срещу Турция да е насочен и срещу България. При това разширение на България гръцко-сръбските териториални противоречия вече съвсем не съществуват и още повече сближават двете страни. Съответно, повярвали си, че със съвместни усилия могат да победят турците, нищо чудно още около 1906-1907 да им обявят война без съюз с нас.

                          Comment


                            И така, веднага след победата си през 1903 г. България започва своята "умна дипломация", като се мъчи да формира един Балкански съюз с предимно антитурска насоченост под българска диктовка.
                            Но нито сърбите, нито гърците приемат с охота нашите намерения - те се чувстват пренебрегнати и дори застрашени от българските успехи. Това довежда до сближаване на Атина и Белград, който започват да си правят свои самостоятелни сметки, и мечтаят за момент, в който с помощта на Черна Гора сами да победят турците и да си поделят помежду си европейските територии на Османската империя, без да се съобразяват с българските аспирации към същите земи.

                            От своя страна Румъния също е нащрек, защото вече е притеснена от българското разрастване и скоро би дошъл моментът, в който ще иска от нас обезщетение в териториален смисъл. София при всяко положение е наясно, че за всяко едно ново разширяване на своята територия ще трябва да се разплаща с Букурещ с нещо - с пари, със земя, с нови икономически отстъпки или с нещо друго.

                            Затова, след около година дипломатически усилия, България изоставя усилията да състави пробългарски Балкански съюз и започва да умува върху това, как да разруши неизбежното сръбско-гръцко сближаване и как да придърпа на своя страна Букурещ? Отделно стои въпросът с османските съседи, както и с реакциите на останалите Велики сили. Задача с много неизвестни.

                            София започва да разрешава уравнението си с проактивна позиция, като се обръща поотделно към всяка от страните за подписване на двустранни договори за "приятелство, добросъседство и съюзничество", като на всеки обещава различни неща.

                            Гърция веднага отхвърля всякакви преговори с нас, без да иска да чуе предложението ни и да се стигне до съществото на разговорите.

                            На сърбите е предложено приятелство и военен съюз срещу турците, като на Белград им е обещана цялата територия в Санджак и Косово до Шар планина. В замяна на това, ние искаме останалата част от Македония. С помощта на "обичайните средства" си създаваме пробългарски настроения в определени кръгове в Белград (около Пашич), които остояват идеята че това е добро предложение, защото се гарантира разширяване на юг и на запад, както се надяват на помощ за излаз на Адриатика и в края на краищата - и на Босна и Херцеговина за в бъдеще.
                            По-крайните националисти обаче не искат и да чуят за това, настояват за делене на Македония, и под давлението на Атина - за сръбско-гръцка граница. Именно те издават нашето предложение на австрийците и това носи известно дипломатическо напрежение между София и Виена.
                            Сърбия има подкрепата на Русия, която се мъчи да балансира като сила, около която да се формира един подобен "православен" съюз. Петербург е запознат с нашето предложение към сърбите и по-принцип го одобрява, но настоява то да става само с нейно одобрение, като руския цар се държи като глава на цялото православие, който да има крайната дума за всичко. Мъчейки се да угоди на всички, цар Николай е готов да се стигне до деление на Македония между трите балкански страни и настоява България да направи отстъпки на Сърбия в северна Македония, дори предлага да има една "безспорна" българска зона, както и друго "спорна", която след войната да бъде дадена на тази страна, на която реши Русия, като самия цар да бъде арбитър при спор между тях.

                            България категорично отхвърля подобно предложение, защото смята че може сама да постигне целите си и не иска да оставя съдбата си в чужди ръце, пък били те и на цар Николай II. Това развитие кара София се ориентира повече към близост с Виена, отколкото с Петербург.
                            Last edited by DelaRea; 01-01-2015, 20:12.

                            Comment


                              Е точно това сближаване с Виена за сметка на Петербург в такава алтернативка със сигурност все повече би ориентирало Фердинанд към изпълнение на договорката от 1898, съобразно която приоритет вече е само Беломорието, защото Западна Македония и Солун при тези обстоятелства отиват за Австро-Унгария. Обаче едно отстъпление в полза на хабсбургите в този аспект определено би породило сериозно обществено недоволство ако стане явно, а отдалечаване от Русия в този момент би означавало и отдалечаване от Франция. съответно макар и в мирно време тези две велики сили биха впрегнали цялата си агентура срещу самия Фердинанд.

                              Comment


                                В интерес на истината се появява един удобен момент да се действа срещу Фердинанд и той отново е свързан с Никола Генадиев. В ТР бях открил едни негови мемоари, в които описва един свой разговор със Стамболов, в който последният му казва, че рано или късно отношенията с Русия ще се нормализират и тогава ще се търси нейната подкрепа и тази на Франция за Македония, защото там Австрия е враг, а един антитурски балкански съюз трябва да бъде с Гърция и без Сърбия. Та ако приемем, че все по-силният след триесткия мир Генадиев следва заръките на учителя си, то освен Народната партия и ПЛП съответно на Гешов и Данев, НЛП на Петков (все още жив по това време) и Генадиев също става удобен съюзник на Русия и Франция срещу Фердинанд, респективно срещу Австро-Унгария и Германия. В такъв случай на Фердинанд му остава да се опита преждевременно да засили позициите на Радославов и неговата Либерална Партия (радовслависти), която, или поне лидерът й, остава на заден план в политическия живот на страната между 1903 и 1913 година в ТР. Важен политически играч в онзи момент е и Демократическата партия, но тя едва ли е одобрявала споразумението с Австро-Унгария от 1898, още по-малко една явна външнополитическа ориентация към изпълнението му. Това значи, че и тогава Фердинанд не би могъл да разчита на Малинов и Ляпчев за да изпълни целите си, особено след като последният няколко години по-рано изразява републикански възгледи, макар и съвсем за кратко, до възстановяването на отношенията с Русия.

                                Comment

                                Working...
                                X