1903 България обявява война на Османската империя

[DelaRea]

На следващия ден се стигнало да следните действия на двете страни - България и Австро-Унгария.
Българският генерален щаб дал заповед на всички свои войски за напредване, с всички сили и колкото се може повече, като ще имат на разположение само три дни за постигане на поставените им задачи. Що се отнася до Вардар, българите спазили своето обещание редовната армия да не преминава реката. За сметка на това, цялата I-ва бригада на 10-та Македонска дивизия (38-ми и 39-ти полка, около 5 000 човека) била разформирована още на деня (16 октомври) и бойците и, разделени на чети от по 100 човека, преминали през следващите три дена реката при Велес, превръщайки се в "неформална армия", част от местните македонски въстанници.

Междувременно Виена заповядала на Конрад с неговата 8-ма Тиролска дивизия да не спира изобщо в Косово, а да продължи устремния си ход напред, да премине границата между Косовски и Скопски санджак и да заеме Скопие, като бъде настоятелен, но в никакъв случай да не се стига до въоръжено стълкновение с българите. 66-та пехотна пехотна Триестка бригада били отпратена по река Дрин на юг, в посока Дебър, за да респектира османците на Зеки паша, като препоръките към Красник били като към Конрад - да проявява настойчивост, но не и военна сила.

Същевременно Виена отправила нота до Истанбул, като призовала Султанът незабавно да поиска примирие. Великият везир пожелал още няколко дена отрочка, преди да се предприеме това, на което австрийския дипломат отговорил с думите - "Защо, за да загубите още някой вилает ли?

Ултумативно бил даден срок на Портата до 20 октомври да има постигнато примирие с българите, "за да се спре разрухата в Империята, в противен случай, австрийската армия сама ще наложи мира, ако трябва и насила".

Под този натиск от Виена и след като била посъветвана от всички останали Велики сили, Портата, разбрала че е сама срещу всички, решила да поиска примирие. С тази нелека задача - "да се подпише изгодно за Османската империя примирие с българите до три дни" - бил натоварен османският комисар за Македония Хюсеин Хилми паша. Нямайки никакво време, нито пък каквато и да е връзка с българите, той предприел един отчаян ход, който се оказал единсвено правилен - отправил се веднага към Валовища, от където смятал да продължи на север и да срещне български войски.

Срещата обаче станала по-бързо още с пристигането му в Сяр, на 19-ти октомври, му било съобщено, че българите вече са пред града и се канят да го атакуват. Хилми паша поискал веднага да се срещне с началника им - това било едва авангарда на Кавалерията и българите го завели при своя командир - подполковник Иван Колев. Колев се позаинтересувал за високата особа насреща си и разбирайки, кой е той му и с каква мисия е при него, му оказал пълно уважение и съдействие.

"Моля уважаемият паша да изчака по-големите началници, с които ще се разберат и които идват след нас, до час-два. До тогава, можем да влезем заедно в града и да изчакаме там началството. Но има едно условие - османските войски незабавно да напуснат града, иначе ще се стигне до сражение, а пашата ще се третира едва и не като военнопленник, озовал се в тила на врага. Може ли пашата да ни помогне за това, както ние ще помогнем за мира?

Пашата нямал друг избор, освен да се съгласи - той и Колев влезли в града с дузина кавалерийци, и след кратък разговор насаме между пашата и местния комендат, последния напуснал града и заедно с войниците си към Солун. Така Сяр бил завладян от българите - от 12 смели конника, един доблестен полковник и един смирен паша.

[DelaRea]

Примирието в Сяр - 22 октомври 1903 г.

Когато на другия ден (20 октомври) рано сутринта пристигнали "началниците" - от които най-голям бил генерал Ботев, началникът на Струмския отряд, се оказало, че никой от тях не можел, нямал пълномощия нито да спре настъплението на войската, камо ли пък да подписва примирие.

Хилми паша поискал да го изпратят веднага на север, ако трябва ще стигне до София, за да се срещне с човек, достатъчно важен за да подпише примирие. Отговорено му било, че няма нужда да ходи никъде - "упълномощеният" сам идва насам, към Сяр - това бил министър-председателят генерал Рачо Петров, който се придвижвал с армията, за да влезе победоносно в Солун. Наложило се да се почака още малко.

По това време 8-ма тиролска дивизия на Конрад достигнала до Скопие. След среща между командирите на двете войски - български и австрийски, градът бил предаден под контрол на австрийците по пладне на 21-ви октомври.

Генерал Рачо Петров пристигнал в Сяр късно вечерта на 21 октомври. Веднага, заедно с Хилми паша, седнали на масата за преговори, съчетавайки полезното - преговорите, с приятното - вечерята. Междувременно Кавалерията достигнала Кукуш. Рано сутринта всички подробности между българският генерал и османския паша били уговорени и Примирието било подписано с изгрева на слънцето на 22 октомври. Текстът му гласял следното:

"При залез слънце на 22-ри октомври 1903 г, се спират всякакви военни действия между войските на Царство България и Османската империя. Демаркационната линия между двете враждуващи страни се определя да бъде точно до там, до където се стигнали войските в часа на залеза на слънцето. Окончателните граници между двете държави ще бъдат уточнени на мирна конференция с участието на заинтересованите страни. Тя ще се проведе на неутрална територия, с начало не по-късно от 20 дни, от подписването на това Примирие."

През нощта на 21-ви срещу 22-ри октомври била извършена прословутата "Нощна атака на Лозенград", с която Странджанския отряд завзел града. До падане на мрак на 22-ри октомври Ямболският отряд завзел с изненадваща атака Ковчаз, а пък Кавалерията на подполковник Иван Колев влязла в Кукуш. Това бил и последният освободен град през Войната за независимост на България от 1903 г.

[DelaRea]

Мирният договор от Триест - 6 декември 1903 г.

Дай да кажем няколко думи за мирната конференция в Триест - 10 ноември-5 декември и за мирния договор от 6-ти декември 1903 г. (Триесткия или Никулденския мирен договор)

Как е преминала конференцията, кои са в делегациите (държави и личности), какви са били преговорите, кой на какво е държал и на коя страна се е позиционирал, какви са клаузите на самия договор?

Може ли да се окаже това окончателният край на Съюза на тримата императори и началото на създаването на Антантата?

[skorpion1980]

Значи фактическият край на съюза на тримата императори е 20 години по-рано, като със създаването на тройния съюз е окончателно ликвидиран. За Антантата е още малко рано да се говори. Вярно е, че френско-руския антигермански съюз датира още от 1891, но поне до Руско-Япоснката война за англо-руски съюз и дума не може да става поради простата причина, че по времето, когато тя се провежда (демек непосредствено след нашата алтернативка), Великобритания силно се надява на руска загуба и с каквото може помага за реализацията й, неслучайно британски офицери (и морски, и сухопътни) обучават японците. Вече след нея, когато Русия губи доста от престижа си, в името на запазване поне на балканското си влияние и в търсене на помощ за печелене на влияние в Централна Европа, тя прави някои немалки дипломатически отстъпки и по този начин слага край на Голямата игра. Това в ТР е третата стъпка по оформянето на Антантата, а втората е англо-френският договор от 1904. Не знам дали и доколко Триестката конференция би повлияла върху англо-френските отношения. Към 1903 Франция е била склонна на по-голяма подкрепа към България спрямо Великобритания съобразно това, което са представлявали двустранните и на едната и на другата страна с нас. Но все пак най-важно за нея е било да формира колкото се може по-силна антигерманска коалиця, това си е приоритет на френската външна политика още след френско-пруската война. Така че били са на последния етап от подписването на съглашението си, което за французите е било по-важно, съответно биха се съобразявали най-вече с интересите на Великобритания в един хипотетичен Триест, за да не провалят в последния момент съюзническия договор. Така че по отношение на създаването на Антантата не би имало разминавания. Относно Тройния съюз обаче не е толкова сигурно - на Италия едва ли и е харесала особено анексията на Босна и Херцеговина от Автро-Унгария без да получи компенсации чрез Трентина, а и в ТР тази анексия е първата стъпка към разпадането на Тройния съюз. Това английските и френските дипломати добре го усещат, затова одобряват случилото се, а после одборяват и Итало-Турската война за Либия. Просто се усещат, че е напълно възможно австрийският експанзионизъм да не се хареса на италианците и да доведе до разпад на коалицията и през 1915 дочакват удобния момент това да се случи окончателно. Все пак в алтернативката Австро-Унгария присъединява Босна и Херцеговина без младотурската революция, така че е трудно да се прецени каква би била италианската реакция.

[DelaRea]

Да, съгласен съм с аргументите ти.

Значи приемаме, че в Триест все още съществува англо-руско съперничество (и за Балканите), така че каквото едната страна би предложила, то другата по-скоро би била против.
Относно англо-френските отношения - те по-скоро биха се сближили още повече на тази конфернция, на базата на антируски и антигерманските отношения.
Отношенията в Тройния съюз Германия-Австро-Унгария-Италия биха се обтегнали, поради анексията на Босна (или по-точно от това, че италианците за пореден път не получават нищо, а те претендират за някакви компенсации в Трентино). Така Италия леко се отдалечава от Централните Сили и леко се доближава към англо-френския съюз.

Всъщност важно е отношението на Великите сили (заедно и поотделно) към България. Ясно е, че те колективно настояват за реформи в Османската империя, но по отделно, всяка от тях гони свои цели. В това отношение Франция, пък и Италия, биха заели може би най-пробългарски позиции, а постепенно, по време на самата конференция, и Великобритания би применила своята позиция в тази насока (за да се противопостави на руснаците). Това пък ще промени позициите на Германия и Австро-Унгария, които започват конференцията по-скоро пробългарски, а я завършват по-скоро антибългарски.

Във всеки случай, според мен, Великите сили биха настоявали (на книга) за кардинални реформи в европейската част на Османската империя, и от друга страна, ще се стремят да я запазят цяла и единна, като биха били склонни да подкрепят само минимални промени в границите и.

Със сигурност, Великите сили биха се съгласили с условието на Портата, че каквито и промени на границите да настъпват, то има три линии, който не бива да бъдат преминавани, прекъсвани и нарушавани. Това са линиите Цариград-Одрин, Цариград-Солун и Солун-Скопие-Нови Пазар. Прекъсването на тези жизненно важни за Империята железопътни линии, биха застрашили нейната военна, но и икономическа стабилност. Без тях тя става уязвима и това не може да се допусне, тя би рухнала стопански, както и би била в невъзможност да придвижват войски по собствената си територия. Европейците се съгласяват с това предварително условие на османците и това предопределя в голяма степен границите на България след войната.

Какви биха били делегациите на конференцията в Триест?
Според мен, по трима делегати от всяка страна, с оглед на важността и примиерите също биха участвали в нея. Интересно е ако британския премиер Балфур участва, как би се проявил?

За България предвиждам следната делегация:
1. ген. Рачо Петров - министър-председател и водач на делегацията
2. ген. Михаил Савов - военен министър
3. Никола Генадиев - в качеството му на стопански министър

Остава въпросът, дали на тази конференция ще са и представители на другите балкански държави - Сърбия, Гърция, Румъния, Черна Гора? С какъв статут ще са, с прави на глас, или само с право на дума?
А ще има ли представители на местното население, особено на това, което се бунтува - македонци, арменци защо не и алабанци? За тях е ясно, че могат да бъдат поканени (ако изобщо) само с една цел - да бъдат изслушвани, не и да вземат решения.

[DelaRea]

Делегации:

България:
1. ген. Рачо Петров - министър-председател и водач на делегацията
2. ген. Михаил Савов - военен министър
3. Никола Генадиев - в качеството му на стопански министър

Османска империя
1. Мехмед Ферид паша - велик везир
2. Ахмет Тефик паша - министър на външните работи
3. Хюсеин Хилми паша - генерален инспектор на Македония, сключил примирието в Сяр.

Австро-Унгария
1. ерцхерцог Франц Фердинад - престолонаследник, домакин на Конференцията в Триест
2. Ернст фон Кьорбер - министър-президент на Цислейтания
3. Агенор Голуховски - министър на външните работи
4. барон Хайнрих фон Питрейх - военнен министър

Признавам, че съставянето на австро-унгарската делегация ме затруднява силно.
Тя изобщо не е двуединна, ами си е предимно австрийска (и един поляк). Бих се изкушил да вкарам още няколко човека - шефът на Генералния щаб ( а според нашата алтернатива и комендант на окупираните Скопски санджак и Битолски вилает) генерал Конрад фон Хьотцендорф, който би се изпокарал с престолонаследника ерцхерцог Франц Фердинад, както и генералния губернатор на Босна барон Евгени фон Албори, и защо не и някой унгарец (може би техния министър-председател?) което обаче би довело до разнобой в делегацията им (унгарците не искат никакво разширяване на юг, с нови славянско население, докато австриците напротив, искат) Затова май так е по-добре - само австрийци в делегацията. Може би да вкараме и един хърватин - командира на 15-ти корпус барон Варешанин фон Вареш?

Русия без съмнение ще е представена от външния си министър - Ламсдорф.
Въпросът е кои други? Ако вкараме нашите познати руски дипломати (Николай Демерик и Александър Петряев, както и генерал-майор Фьодор Шостак) ще смъкнем много нивото на делегацията. Трябва да намерим по-високо поставени фигури за целта...
Ако искаме да вдигнем рязко нивото на представителност на руската делагция, можем да вкараме в нея като водач Великия княз Михаи́л Никола́евич, който е председател на Държавния съвет на Русия. Друг подходящ за целта е Великия княз Алексей Александрович - генерал-адмирал и шеф на Адмиралтейството (началник на морския министър), светски лъв. А може и двамата едновременно - така руската делегация не би паднала по-долу от автрийската, която е начело с престолонаследника ерцхерцог Франц Фердинанд.
Може би също бъдещия външен министър Александър Изволски заради тайните му договорки с Австро-Унгария (скандалът от замъка Бухлау), който се вписва в алтернативата?
По това време, теоритично, министър-председател на Русия (председател на комитета на министрите) е Витте, военен министър е генерал-адютант Куропаткин, а морски министър (управляващ) е вице-адмирал и генерал-адютантАвелан. Май руската делегация е сглобена.

Великобритания, да кажем, че се води от премиера.
1. Артър Балфур - премиер министър
2. маркиз Ландсдаун - министър на външните работи
3. Хю Арнолд-Форестър - военен министър от октомври 1903 (или пък предния на този пост Джон Бродуик)

Франция - там на власт са радикалите, та малко им е странна делегацията (поне в моите представи)
1. Емил Комб - министър-председател
2. Теофил Делкасе - министър на външните работи
3. Луи Андре - военен министър
4. Шарл Пелетан - морски министър
5. Гастон Думерг - министър на колониите
6. Жорж Трюло - министър на търговията
7. Морис Руве - министър на финансите

[skorpion1980]

За нашата делегация не съм съгласен относно Михаил Савов, предвид обстоятелствата на обявяване на войната третият представител би бил Даме Груев, лидерът на ВМОРО по това време, ако не той някой от другите силни в организацията като например Христо Татарчев, Гьорче Петров или Яне Сандански, в никакъв случай Борис Сарафов, защото той е имал вече криминално досие заради аферата Михайляну. И защо им казваш македонци на бунтуващите се, такова етническо понятие поне в очите на великите сили по това време не е имало. За тях бунтуващите се, станали причина за войната, са били просто македонски българи и тракийски българи. Относно арменците гарантирано би имало един представител на Дашнякцутюн, каквато е била договорката с българското правителство в замяна на арменско въстание. Сърбия, Гърция и Румъния вероятно биха били представени от външните си министри, докато Черна гора би имала пълноправно присъствие с делегация в пълен състав, защото е пряк участник във войната на страната на победителите.

[skorpion1980]

Да добавим и нещо друго, за което може би би станало дума. Значи в ТР в края на 1913, началото на 1914, живеещите в Северозападна Мала Азия българи в района между Чанаккале и Гьонен пишат до българското правителство, че положението им вследствие на турския реваншизъм става тежко и след двустранна договорка до един са изселени в България чрез размяна на имоти с български турци. В нашата алтернативка понеже едно от условията е пълна църковно-просветна свобода за всички оставащи в империята българи, делегацията ни се базира на нота и от малоазийските българи. Но за да не се приеме тя като бъдещи български претенции към малоазийския бряг на Мраморно море и Дарданелите има договорка тези около 20-30 хил. българи да бъдат до един заселени на мястото на турските бежанци вследствие на войната (последните със сигурност са повече), което разбира се води до ускорение на процеса по хомогенизиране на българското население в новопридобитите територии.

[DelaRea]

Да добавим и нещо друго, за което може би би станало дума. Значи в ТР в края на 1913, началото на 1914, живеещите в Северозападна Мала Азия българи в района между Чанаккале и Гьонен пишат до българското правителство, че положението им вследствие на турския реваншизъм става тежко и след двустранна договорка до един са изселени в България чрез размяна на имоти с български турци. В нашата алтернативка понеже едно от условията е пълна църковно-просветна свобода за всички оставащи в империята българи, делегацията ни се базира на нота и от малоазийските българи. Но за да не се приеме тя като бъдещи български претенции към малоазийския бряг на Мраморно море и Дарданелите има договорка тези около 20-30 хил. българи да бъдат до един заселени на мястото на турските бежанци вследствие на войната (последните със сигурност са повече), което разбира се води до ускорение на процеса по хомогенизиране на българското население в новопридобитите територии.

Да, нещо подобно би било подходящо.
Знам историята, понеже най-вероятно моите предци са били от тях - те се преселват на два етапа - първите са веднага след 1878 г. (в дотогавашните черкезки села, които сега се казват Алеково и Александрово, Великотърновско) и втори път, след 1914 г. не само там.

[DelaRea]

За нашата делегация не съм съгласен относно Михаил Савов, предвид обстоятелствата на обявяване на войната третият представител би бил Даме Груев, лидерът на ВМОРО по това време, ако не той някой от другите силни в организацията като например Христо Татарчев, Гьорче Петров или Яне Сандански, в никакъв случай Борис Сарафов, защото той е имал вече криминално досие заради аферата Михайляну. И защо им казваш македонци на бунтуващите се, такова етническо понятие поне в очите на великите сили по това време не е имало. За тях бунтуващите се, станали причина за войната, са били просто македонски българи и тракийски българи. Относно арменците гарантирано би имало един представител на Дашнякцутюн, каквато е била договорката с българското правителство в замяна на арменско въстание. Сърбия, Гърция и Румъния вероятно биха били представени от външните си министри, докато Черна гора би имала пълноправно присъствие с делегация в пълен състав, защото е пряк участник във войната на страната на победителите.

Идеята ми е, че държавните делегации се съставени по следния шаблон - премиер, висш дипломат (външен министър) и висш военен (военен министър). Мислех си за ген. Данаил Николаев, като подходящ за целта.

Що се отнася до Даме Груев и останалите харамии - те биха влезли в една делегация на въстаналите "македонски и тракийски българи".
Можеш ли да съставиш делегациите на арменците и "македонските" българи?

[skorpion1980]

Идеята ми е, че държавните делегации се съставени по следния шаблон - премиер, висш дипломат (външен министър) и висш военен (военен министър). Мислех си за ген. Данаил Николаев, като подходящ за целта.

Що се отнася до Даме Груев и останалите харамии - те биха влезли в една делегация на въстаналите "македонски и тракийски българи".
Можеш ли да съставиш делегациите на арменците и "македонските" българи?

Не съм много съгласен, че би се стигнало до един вид две отделни български делегации в така създалата се ситуация. Все пак такова представителство си има някакъв таван. А и координацията на официалната ни власт с въстаниците предполага тяхно пряко участие в нея, един вид да се покажем като едно цяло, би изглеждало по-авторитетно в очите на Великите сили, а и би туширало евентуално бъдещо недоволство от резултатите от конференцията. В смисъл каквито и да са те да има съвместна дипломатическа отговорност между правителството и организацията, така цар и министри биха се застраховали от недоволство, което после би могло да се изрази и с атентати. Отделно поне лидерите на ВМОРО са имали и българско поданство по това време, така че един вид нищо нередно в такова решение. Ако говорим за арменското представителство вероятно би присъствал директно самият лидер на Дашнякцутюн Кристапор Микаелян.

[DelaRea]

Германия

1. фон Бюлов - райхсканцлер
2. Фридрих фон Голдщайн - дипломат, реално ръководел външната политика на Германия до 1906 г. Любопитното е, че е привърженик на идеята за съюз с Великобритания и е против Русия.

Италия
1. Джовани Джолити - министър-председател
2. Томазо Титони - министър на външните работи (привърженик на Тройния съюз)
3. Еторе Педоти - военен министър

[DelaRea]

Балканските делегации

Гърция
1. Димитрис Ралис- министър-председател (макар и за кратко 11 юли-7 декември 1903 г.)
2. Атос Романос - външен министър

Можем да приемем, че именно резултатите от Триесткия мир (ако България получила нещо, а Гърция - нищо, то това би се приела за катастрофа в Атина) свалили правителството на Ралис на 7 декември 1903 г.
На парламентарните избори през пролетта на 1903 г в Гърция победила партията на Теодорос Делиянис, но правителството му било подкрепено само от 114 депутата (срещу 95). Тогава Делиянис предпочел да подаде оставка и отстъпил властта на второто правителство на Теотокис (25 юни - 8 юли 1903 г.), когато пък бил съставено именно и правителството на "Третите" ("Третатата партия") на Димитрис Ралис. На 7 декември 1903 г. Ралис паднал от власт и начело на кабинета за трети път станал Георгиос Теотокис.

Сърбия
1. Сава Груич - министър-председател
2. Андра Николич - министър на външните работи (от 21 септември 1903 г.) 1853-1918
3. Любомир Калевич - външен министър до 21 септември 1903 г.
4. Никола Пашич - председател на Радикалната партия в Сърбия

Румъния
1. Димитру Стурдза- минстър-председател
2. Йон Братиану - министър на външните работи.
Едно уточнение, да не стане объркване - става дума за младия Йон (наричан още Йонел), син на стария Йон Константин Братиану.
По това време премиерът Стурдза е и военен министър, преди него (до 1901 г.) е бил генерал Якоб Лаховари, който има опит също и като дипломат и външен министър (от 22 дек. 1904 г), а следващия е бил генерал Георгиу Ману. Според мен, ако изобщо има трети човек в делегацията, то Лаховари сякаш би бил по-подходящ.

П.П. Във всеки случай, всичките тези румънски политици са представители на една и съща управляваща по това време партия - Национално Либералната Партия. Така че, каквато е било отношението на партията и лидерите и към българите, то таково би било и отношението на държавата Румъния към България.

[skorpion1980]

Обаче, Деларея, освен теб почти никой не прояви интерес към темата. В смисъл четения има, но няма други коментари освен нашите с две изключения. При всички случаи изводът е, че обявяване на война на турците през 1903 е било правилно политическо решение предвид обстоятелствата по това време и със сигурност нещата биха се променили в наша полза и в краткосрочен и по всяка вероятност в дългосрочен план.

[DelaRea]

Триестката мирна конференция 10.11-6.12. 1903 г.

Българският мирен план

Що се отнася до мирната конференция, то още в самото начало България заявила, че е била водена през цялото време от подбуди за придобиване, "не на територии и земи, а за правда и свободи". Българското правителство би било удовлетворено, ако животът, правата и свободите на българите и християните, както и на всички останали поданници на Османската империя в европейските вилаети бъде гарантиран в пълна степен. Това била и причината и поводът за войната.
И така България представила своя план - София предлагала от 4-те размирни вилаета - Битолски, Солунски, Косовски (само Скопски санджак) и Одрински, да бъдат обединение в един - автономнна област, която да бъде управлявана от Генерал-Губернатор, назначаван от Султана. Тази автономна област щяла да има пълно вътрешно самоуправление, със собствена законодателна власт - Законодателно Събрание от 100 човека, както и със собствена изпълнителна власт - Директорат от 5-ма директори, начело с Генерал Губернатора. Съдебната власт също щяла да бъде независима, съставена само от местни хора. Всички валии на виалетите, санджаците или нахиите, трябвало да бъдат само местни хора, които говорят езика на хората по места, а назначението им е от Генерал-Губернатора. Данъците, тяхната големина и събираемост, били грижа на местната власт в Областта, като тя разбира се, се издължавала на централната власт в Истанбул - с някаква част под формата на васална вноска, и поема част от дълговте на империята към външните кредитори. В Областта нямало да има османски войски, а местните хора щели да формират сами (и само) милиция и жандармерия за опазване на мира в Областта. България предлага гратисен период от 7 години (до края на 1910 г.), през което време Великите сили времено да разположат свой войски в Областта, докато се формират местните сили.

Ако тези условия бъдат приети от всички останали учстници в конфернцията, то България не би имала никакви прекомерни териториални претенции, освен някои минимални изменения на границата в Родопите в нейна полза, точно толкова, колкото да се гарантира сигурността на близките големи градове в равнината (Пловдив, Пазарджик)