Първата световна война - 1915 г България продължава насъплението си на юг

[onefen]

Бих искал да обсъдим тази алтернатива за ПСВ, която е свързана по скоро с България а не със събитията на Западния и Източния фронт. През 1915г България се включва във войната на страната на Централните сили. Атакува Сърбия и за по-малко от месец я побеждава. След това се сблъсква с английски и френски сили в Македония, направили десант в Солун по-рано,които също побеждава. Англичаните и французите отстъпват, но на границата с Гърция настъплението е спряно по искане на Германия. Причините са основно 2 - да се привлече Гърция, която официално е неутрална и чийто крал уж е прогермански настроен. Но тя вече е взела страна макар и официално да го направи чак през 1917. Другата причина англичаните и французите да отклоняват войски и ресурси за Солунския фронт вместо да ги използват на Западния срещу Германия.Започва дълга позиционна война, за която България няма ресурси.Освен това България допуска сръбската армия да се изтегли през Албанските планини и от там на остров Корфу с английска помощ. След това тази армия се ползва срещу нас.
Точно тук започва алтернативата. Вместо да се окопае на границата Българската армия продължава настъплението побеждава Англичаните и Французите.Завзема Солун. Остатъците от корпуса бягат. Освен това преграждаме пътя на Сърбите и те не могат да се изтеглят и за разбити.
Как биха се развили събитията след това. Това ще помогне ли на България за след войната. Без Солунски фронт Румъния би ли воювала пак с нас.
Каква би била реакцията на Кайзера и на Германските командири ако Фердинант и Българското правителство не се бяха съобразили с техните желания.

[onefen]

Тази тема пряко свързана с българската история никого ли не интересува?

[skorpion1980]

Ако не се бяха съобразили с Германия то със сигурност Гърция би влязла доста по-рано във войната. От друга страна избягалите англо-френски части биха се прехвърлили най-вероятно на западния фронт или поне на италианския, т.е. там за Германия и Австро-Унгария би станало по-тежко. Не знам дали биха спрели оръжейните доставки за нас, от една страна неподчинение, от друга кой да им храни цивилното население ако не България. Може би като за начало щяха да приемат това българско своеволие, но после при евентуална победа биха си направили оглушки що се отнася до предвоенните споразумения, използвайки нашето нарушение. Макар че за евентуална победа не знам доколко може да се говори, аз лично смятам, че за Централните сили войната е загубена в момента, в който Италия ги изоставя и преминава в другия лагер, демек пролетта на 1915, оттогава нататък въпросът е не дали Антантата ще спечели, а кога. Освен това нищо чудно англичаните да бяха заделили повече сили за бомбардировка на българското беломорие в онзи момент, или поне щяха да оборудват гръцкия флот за целта, макар че едно бързо превземане на Кавала и Солун е можело да означава и не малко военноморски трофеи, които незабавно да бъдат предоставени на съществуващият по това време български беломорски флот. При всички случаи войната с Гърция щеше да е и по море при един бърз български сухопътен удар. Колкото до Румъния там обществеността е била настроена в много по-голяма степен за присъединяване на Трансилвания, отколкото на Бесарабия. Ясно е, че двата воюващи лагера се опитват да я привлекат всеки с обещание за едната от двете области, но именно протрансилванското настроение натежава при избора на Антантата. Освен това румънците са щели да се притеснят от нарушения неутралитет на Гърция, да го интерпретират като опасност за същото нарушение и спрямо тях, така че със сигурност щяха да са с Антантата. Това българско своеволие, което предлагаш, по-скоро би ускорило този им избор, съответно, макар и по на юг, с гърците пак щяхме да сме на позиционна война и този път вместо за Дойранска може би щеше да се говори за Берска епопея с главен участник генерал Вазов, плюс беломорското опълчение срещу силния им флот. Все пак при нов фронт на север настъплението на юг би дошло в повече, а и германският натиск би се усилил да го спрем. Така или иначе неизбежният момент с изтощението щеше да дойде дори да е след 1918 година (все пак щяхме свободно да се изхранваме от благините на окупираните солунско и серско поле), Антантата би спечелила далеч по-пирова победа, отколкото е успяла и това може би щеше да ни даде по-добри възможности за ревизия. Интересно при този казус е дали след успешната дарданелска операция и при заетостта на гръцкия флот по северното беломорие, турците биха атакували Лесбос, Самос и Хиос, това допълнително би усложнило положението на гърците и тогава има някакъв шанс да бъдат извадени от войната подобно на сърбите, но не преди руската революция и брест-литовксия мир, защото дотогава основните военноморски сили на Османската империя са съредоточени в Черно море с цел да попречат на евентуална руска атака към проливите.

[onefen]

Интересен сценарий си развил. Но не съм съгласен, че Германия губи в момента в който Италия я изоставя. Италианците не оказват голямо влияние на войната, освен че задържат известен брой австрийски части на този фронт. Италия не може да се похвали с успехи. Австрийците ги бият яко в Алпите. Според мен войната е загубена по-рано, когато Германия пропуска шанса за бърза победа през 1914 и войната става позиционна. Но тук става дума за нашия фронт, ако ние не бяхме допуснали такава позиционна война дали щяхме да извадим полза. Може би нямаше да загубим беломорието или бихме могли да договор мир при доста по-добри условия, а не просто капитулация и оставяне на волята на Антантата.

[skorpion1980]

Добре, как да избегнем позиционна война с гърците, генерал Вазов да стигне до Пелопонес ли предлагаш за да ги принудим да капитулират, все някъде, дали около Бер, дали в Тесалия, но до позиционна война щеше да се стигне. Освен това как виждаш избягването на контраудар от страна на гърците с техния далеч по-силен флот, ако ни разрушат беломорската отбрана дори да е с цената на сериозни загуби предвид добре минирания бряг между Места и Марица, след това могат да направят десант при Дедеагач, евентуално и при Порто Лагос и ако частите им превъзхождат като численост нашите беломорски части, то войските ни настъпили на юг за да избегнат позиционната война ще са много отдалечени от Тракия. Съответно е много вероятно гърците след първоначалния успех да продължат на запад за да си върнат Серското и Солунското поле, които в момента, в който минат под наш контрол, ще доведат за известно време до глад в Гърция. Така че да се настъпва по на юг от Бер ми се вижда твърде авантюристично, следователно до позиционна война така или иначе ще се стигне, но тя би подействала доста по-изцеждащо на гърците. От друга страна те след прехвърлянето на англо-френските части на Западния фронт няма да имат сериозна подкрепа и от такава позиционна война поне по суша ще се изтощят много повече от нас, особено имайки срещу себе си генерал Вазов. Едно е сигурно - гръцкото изтощение ще бъде много по-голямо, в добавка успехите срещу Румъния и Сърбия биха променили времето и условията на българска капитулация. Вероятно не бихме капитулирали първи от четворния съюз защото ще има много повече окупирана плодородна територия от която да се краде реколта, ако не в Румъния, то в Сърбия и Гърция гладът би бил неизбежен при този сценарий. За Франция и Великобритания ще е по-трудно да изпратят нови подкрепления за гърците, защото при такова българско своеволие и германците ще си изтеглят частите от Солунския фронт за да са по-силни на Западния и както вече писах победата на Антантата ще е много по-пирова и условията за силова ревизия на мирните договори в стил Ататюрк поне за България и Германия ще са далеч по-благоприятни, тъй като победителите няма да са в състояние за достатъчно стабилна окупация.